Сборник „Интегративни връзки и иновации в обучението на студентите." Ш., Уи"Епископ К. Преславски"
Изтегляне 435 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Шуменски университет “Епископ Константин Преславски” Колеж - Добрич ТHE INTEGRATIVE LINKS OF THE METHODOLOGY OF TEACHING
- Konstantin Preslavsky University of Shumen, College – Dobrich Abstract
- Key words
- Откриването и осмислянето на тези връзки е необходимо, тъй като спомага за овладяване на интегративния подход от студентите, които след това ще имат необходимите компетенции
- Интегративността е предпоставка за изграждането на продуктивен познавателен процес на основата на многостранна умствена дейност на учениците.
- МОПР и МОИИ могат да се интегрират в следните аспекти: Цел
- Принципи за подбор и структуриране на учебното съдържание
- В процеса на обучението става връщане към основните теми и идеи в нови аспекти през различните степени, като се отчитат различните възможности на учениците.
- Принципи на обучение Нагледността
- Технология на учебния процес
- Словесните методи (разказ, беседа, обяснение, описание, инструктаж, указание)
- Дидактическите и ролевите игри
- Второто ниво на реализация на интегративните тенденции в обучението е учебното съдържание.
| Студията е отпечатана в сборник „Интегративни връзки и иновации в обучението на студентите.” Ш., УИ”Епископ К. Преславски”, (в съавт. с Л. Димитрова).
ИНТЕГРАТИВНИТЕ ВРЪЗКИ НА МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО ПРИРОДИЗНАНИЕ И РОДИНОЗНАНИЕ С МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО доц. д-р Милена Цанкова; Лидия Димитрова Шуменски университет “Епископ Константин Преславски” Колеж - Добрич ТHE INTEGRATIVE LINKS OF THE METHODOLOGY OF TEACHING NATURE STUDY AND NATIONAL GEOGRAPHY AND HISTORY AND THE METHODOLOGY OF TEACHING FINE ARTS Аssoc. prof. Milena I. Tsankova, Ph.D., Lidiya Dimitrova Konstantin Preslavsky University of Shumen, College – Dobrich Abstract: On the one hand, the purpose of this work is to show the integrative links between Methodology of Teaching Nature Study and National Geography and History (MTNHNGH) and Methodology of Teaching Fine Arts (MTFA). On the other hand, it is the integrative links between the school subjects of Homeland, Surrounding World, Man and Nature, Man and Society, and Fine Arts. Knowing these links is necessary because it helps the students to master the integrative approach, enhance the competence and realization of the integrative processes in Primary school in planning and acomplishment of lesson activity in introducing the natural and social world. Key words: integration, integrative links, Methodology of teaching fine arts, Methodology of teaching nature study, students, school children. Интензивните процеси на глобализацията и научно-техническия прогрес в съвременното общество водят до необходимостта от интеграцията на научните знания. Това налага нова визия за образованието в различните степени. То трябва да съдейства за изграждане на определен обем от знания, формиране на познавателни, комуникативни, социални умения и оформяне на ценностна система. Новата образователна парадигма се отразява на образователните подходи. На преден план излиза интегралният подход в обучението. Целта на разработката е да покаже интегративните връзки между Методиката на обучение по природизнание и родинознание (МОПР) и Методиката на обучение по изобразително изкуство (МОИИ), от една страна и от друга - между учебните предмети роден край, околен свят, човекът и природата, човекът и обществото и изобразителното изкуство. Откриването и осмислянето на тези връзки е необходимо, тъй като спомага за овладяване на интегративния подход от студентите, които след това ще имат необходимите компетенции да реализират интегративните процеси в началното училище при планирането и осъществяването на урочната дейност при запознаване с природния и социалния свят. В научната литература се срещат разнообразни интерпретации на понятието интеграция в обучението. Според речниковото значение на термина интеграцията представлява „обединяване в едно цяло на групи, колективи, страни поради обща работа или/и общи интереси“ [7,с.320]. Интеграцията най-често се определя като процес на формиране на целостта чрез обединение, свързване на елементи на основата на нещо общо между тях. Според М. Андреев [5], П. Радев [25] и др. интеграцията способства за интензификацията на обучението. П. Николов разглежда интегралния подход като стратегия за осъществяване на „генералната цел“ на образователното дело; като средство за установяване на диалектическо единство „на двете форми на дейността – мисловна и практическа“ [24,с.29] в педагогическия процес и за цялостно развитие на личността; като средство за синтезиране на знанията на учащите се в убеждение и поведение, в качества на личността, способна да се реализира в живота. „Интегралният подход е стратегия на образователната реформа, защото атакува информационната и режимна претовареност“ [24,с.33]. „Интегративните тенденции не са отрицание на предметната система на обучение“ [5,с.392]. „Понятието интегрален подход не бива да се смесва с „интегралното обучение“ (…), където обучението се води по комплекси, цялости“ [24,с.87]. Интегративността е предпоставка за изграждането на продуктивен познавателен процес на основата на многостранна умствена дейност на учениците. Процесът на интегриране на знания и умения от различни предметни области е същностен за обучението в началното училище, защото емпиричният характер на знанията предполага интегративен подход на преподаване. В интегралността на знанията, уменията и навиците намира отзвук класическата теза за хармонично и цялостно развитие на личността, което предполага определено съзвучие, съотношение и цялостност на образователните компоненти. Идеята за необходимостта от единство и интеграция на научното познание е заложена в учебните програми за началната училищна степен. В тях е определено специално място на междупредметните връзки. Реализацията на интегративните тенденции се осъществява на две нива - преподаване (методологическо) и учебно съдържание (вътрешно- и междупредметно) [24,с.109]. В основата на първото ниво се включват целенасочените усилия за методическа подготовка на учителите и залагането на интегративни връзки в обучението на студентите от педагогическите специалности. Отделните методики на обучение са част от системата на педагогическите науки. Те се базират на общата дидактика, която е клон на педагогиката. Всяка една от „частните дидактики” се е обособила като самостоятелна наука със свой предмет и обект на изследване, свой понятиен апарат и специфични цели и задачи. „Методическите дисциплини (…) „се причисляват към междинните науки“ [29,с.8], тъй като имат интеграционни функции по отношение на други области на познание. Обединяващото звено между тях са философията, педагогиката и психологията, от които заимстват знания и изследователски методи. Това, по което се диференцират, е връзката им с различни науки, които са извор на учебно съдържание. Например „особено е мястото на методиката на обучението по природознание в системата на методическите дисциплини в учебния план на студентите, които се подготвят за начални учители. (…) Методиката на обучение по природознание влиза в системата на педагогическите науки, но тя се развива в тясна връзка с биологическите, химическите и физическите науки” [29,с.8]. Освен с различни науки методиката е тясно свързана и с учебно-възпитателната практика. Частната дидактика се стреми да осмисли, обогати и осветли теоретично учебно-възпитателния процес. В същото време педагогическата практика поставя нови задачи пред нея. Следователно методиката на обучението в началното училище е теоретична наука с приложен характер. Тя открива особеностите на учебния процес и разработва съответни технологии за интелектуалното развитие на учениците и за възпитанието им. По този начин методиката се превръща в своеобразен „мост”, чрез който общата педагогика стига до обучението и възпитанието на подрастващите, от една страна и до науката, даваща съдържание на учебния процес, от друга (Фиг.1). 
Методиката на обучение по природознание и родинознание е във връзка с обществените и природните науки - „биология, зоология, екология, физика, химия, математика, история, етология и др.“ [29,с.14]. На Фиг.2 са представени интегративните връзки на методиката на обучение по природознание и родинознание. 
Методиката на обучение по природознание и родинознание се отнася към учебните дисциплини, изучавани от студентите при тяхната подготовка във висшето училище. Тя е задължителна учебна дисциплина. Може да приемем, че методиката на обучение по природознание, осъществява интеграция в две направления-вертикално и хоризонтално. Фиг.2 представя връзките на методиката на обучение по природознание. Вертикално се осъществяват два вида връзки. Едните са с научните дисциплини, другите са с учебните предмети в началното училище. Учебните дисциплини са във връзки с научните дисциплини. Методиката на обучение по природознание и родинознание като учебна дисциплина е във връзка с научните дисциплини. Например с биология, зоология, екология, физика, химия, математика, история, етология и други. Учебните дисциплини се изграждат чрез редукция на научните дисциплини. Студентите изучават от тях определена част, необходима при подготовката им. Другите връзки са с учебните предмети в началното училище. Те се изграждат по редукционни и още по-сложни механизми – става въпрос за учебните предмети. МОПР е във връзка със съответните учебни предмети в началното училище, тъй като студентите усвояват знания и умения за осъществяване на учебния процес по роден край, околен свят и човекът и природата в етап начален. Необходимо е студентите, бъдещи начални учители да усвояват научни знания, да усвояват умения за обучение, да познават изискванията за учебно-възпитателния процес в началното училище по роден край, околен свят, човекът и природата. Така у тях ще се изграждат компетенции, необходими им в бъдещата работа като учители. Te ще имат знания, които ще могат да прилагат в зависимост от аналитичните, творческите и практическите си умения. От своя страна учебните предмети роден край, околен свят, човекът и природата се намират в интегративни връзки с другите учебни предмети, изучавани в началното училище. Така обучението се осъществява в единство, а не изолирано. Учениците не възприемат знанията откъслечно в рамките на отделните учебни предмети: роден край, околен свят, човекът и природата, математика, български език, домашен бит и техника и др., а интегративно, в единство на материалния и на духовния свят. Възприемат го като едно цяло. Така се реализира идеята за единение на жива и нежива природа. Осъществяването на връзки между учебните предмети е положителен начин за представяне на интегрирано, взаимносвързано учебно съдържание. Бъдещият учител трябва добре да познава тези връзки, за да може да ги реализира в учебния процес. Трябва да умее да използва знанията на учениците по другите учебни предмети при обучението върху учебния материал, свързан с природната среда. Хоризонтални са връзките на методиката на обучение по природознание и родинознание с другите учебни дисциплини, изучавани от студентите. Важна е връзката на методиката на обучение по природознание с учебните дисциплини природознание, хигиена и здравно възпитание, математика, български език и литература, психолого-педагогическите дисциплини и др. Тясна е връзката на методиката на обучение по природознание и родинознание с другите методически дисциплини. Интегрална по своя характер е и Методиката на обучение по изобразително изкуство, тъй като включва познание от изкуствознанието, история на изкуството, цветознанието, пластичната анатомия, културологията, етиката, естетиката, философията и др. Допирните точки между отделните частни дидактики благоприятстват формирането на „компетенции“ за преподаване у студентите-бъдещи учители [по 29]. Te oсигуряват цялостност и системност на знанията и уменията, необходими за педагогическата им практика. Осъществяването на взаимодействие между отделните методики ще подпомогне бъдещите учители за професионалната им дейност и в частност при реализирането на интегриран урок в началното училище, като им изгради единна педагогическа стратегия и ги насочи към възможните междупредметни връзки. Достиженията на една методическа дисциплина могат успешно да се използват от друга частна дидактика, да послужат като основа за генериране на идеи във връзка с друга научна област [по 6]. МОПР и МОИИ могат да се интегрират в следните аспекти:
„Усъвършенстването на учебно-възпитателния процес“ [29,с.10] в началната училищна степен е обща цел и за двете методики, макар и всяка да използва специфични средства за постигането й. Според холистичния подход “отделните елементи, които имат една и съща цел, са взаимно зависими” [29,с.3] и свързани. Повишаването ефективността на учебния процес се постига до голяма степен чрез подобряване квалификацията на учителите, от чиито професионално-творчески умения зависи постигането на интегрирано изучаване на действителността в началното училище.
Анализът на подходите при съставяне на учебните програми, както и прегледът на заложената чрез държавните образователни изисквания концепция за структуриране на учебното съдържание по роден край, околен свят, човекът и природата, човекът и обществото и на учебното съдържание по изобразително изкуство, дават основания да се направи извод, че в основата им са залегнали следните общи принципи: комплексност, спираловидност, интегративност и др. Принципът за комплексност, основан на холистичния подход, в най-голяма степен е свързан с разглеждания проблем за интегрирането на учебните знания. Той може да се разглежда в два аспекта – вътрешнопредметен и междупредметен. Комплексно се предствят знанията по отделния учебен предмет, т.е. „учениците трябва да възприемат всяка година по малко информация от всички раздели“ [10,с.126]. Едновременно е планирано и изучаването на всички учебни дисциплини в рамките на една учебна година [по 5]. В учебните програми това е залегнало в графата междупредметни връзки. Това позволява осъществяването на единство в обучението. По този начин се постига цялостното и хармонично развитие на личността на ученика. Особено актуален е холистичният подход в сферата на методичната подготовка по природознание на началните учители. Ние разглеждаме методичната подготовка по природознание като много съществена компонента в подготовката на студентите, бъдещи начални учители. Тази компонента се разгръща в система, в структурата на която проблемът за ноосферата играе съществена роля. Холистичният подход в усвояване на природните дисциплини и предмети най-силно импонира на идеята за цялостна картина на света, която обхваща всички области на природознанието. В пряка връзка с принципа за комплектност е спираловидният принцип. „В съответствие с него във всеки следващ клас изучената до момента информация, както и формираните вече умения и навици, се актуализират, разширяват се и се допълват с оглед на нарасналите възрастови възможности на учениците в по-горния клас“ [10,с.126]. В процеса на обучението става връщане към основните теми и идеи в нови аспекти през различните степени, като се отчитат различните възможности на учениците. Основната идея на това построяване е да се усвои логиката на знанията и приложенията им, както и обобщенията. Възрастовите особености на учениците от началното училище дават възможност да се започне от най-близкото, по-лесното и простото и постепенно да се върви към разширяване и обогатяване на знанията в отделните теми и в класовете. 
Схематично това може да бъде представено с черупката на охлюва. Ако си представим, че учебното съдържание е спираловидната черупка на охлюва, това означава, че с всяка година към „къщичката” му се прибавя по още едно ниво – децата се изкачват по стълбицата на „знаенето“ и „моженето“. Черупката на охлюва (Фиг. 3) може да се разглежда като система от концентрични кръгове (класовете 1-4), разделени на сектори (учебните предмети). Тези концентрични кръгове имат свойството да се въртят, а секторите – да се разместват и границите помежду им да се размиват. По този начин се осъществява интегративният подход във вертикална и хоризонтална посока.
Нагледността се посочва като основен принцип на обучение и от методиката на обучение по природознание и родинознание и от методиката на обучение по изобразително изкуство. Това се обуславя от спецификата на учебното съдържание по двете учебни дисциплини - голяма част от обектите и явленията могат да бъдат наблюдавани директно в природната среда, както и от възрастовите особености на децата в началната училищна степен, чието мислене е преобладаващо нагледно-образно. Интеграцията на ниво нагледност в обучението по двете дисциплини се гради на факта, че изобразителното изкуство е източник на нагледни средства за обучението по природните дисциплини, а живата и неживата природа от своя страна са вдъхновител за създаването на тези нагледни средства. Изобразителната нагледност в обучението по роден край, околен свят, човекът и природата, човекът и обществото е свързана с широкото приложение на картини и изображения на природни обекти, явления, процеси и събития. Нагледността в изобразителното изкуство се изразява главно в подборa и експонирането на моделите за натурно изобразяване. Много често нагледните модели са продукти на природата - плодове, зеленчуци, цветя, които учениците сами са събрали по време на контакта с обкръжаващия свят по време на екскурзия, разходки. По този начин се получава интегриране, неразривна свързаност на основата на принципа за нагледност, разработен и обусловен от двете методики на обучение. И в двете учебни дисциплини се поставят изискванията за съобразяване с принципите за: научност, достъпност, системност и последователност, съзнателност и активност, индивидуален подход, практическо приложение на знанията, възпитаващ и развиващ характер на обучението.
Методите и подходите на обучение по природознание и родинознание и по изобразително изкуство са специфични по своята същност, но имат и обща основа и взаимно се проникват. Словесните методи (разказ, беседа, обяснение, описание, инструктаж, указание) имат основно място в обучението по роден край, околен свят, човекът и природата, човекът и обществото, както и при организиране на изобразителната дейност на учениците. Използват се за формиране на знания и умения, обобщаване на учебната информация, предизвикване на интерес у децата. С помощта на тази група методи учителят получава и обратна връзка за равнището на усвоените знания и формираните умения у учениците. Нагледните методи демонстрация и наблюдение са важно допълнение на словесните методи. Затова е важно подготовката на студентите по МОИИ и МОПР да се извършва във взаимна обвързаност. Бъдещият учител трябва да е придобил необходимите изобразителни умения, да е достигнал известна степен на естетическо развитие, от една страна, и да е овладял арсенала от знания за природата, от друга страна, за да може адекватно да подбира нагледните материали и да не се притеснява сам чрез рисунки да онагледява учебния материал. Интеграцията може да се осъществи и в обратната посока. Началният учител има мисията да оформя цялостни личности от децата. Демонстрирайки различни картини и репродукции в часовете по роден край, околен свят, човекът и природата, човекът и обществото преподавателят майсторски може да вмъкне любопитна информация за автора на картината, за жанра, за използваните цветове и техники и др. Така с помощта на нагледните средства – картини, карти, учебно-технически средства и др. се постига посредствената нагледност. С тяхна помощ може да се представи абстрактното знание като сетивно възможно. Нагледните образи отразяват многообразието на явленията и обектите, което е много важно за изграждането на цялостни представи. Важна задача на началния учител е да възпитава учениците. При наблюдаване на обекти от природната среда, при досег с природата, наблюдаване на нагледни средства се съдейства за естетическото възпитание. Формират се умения и поведение за опазване на природата. В часовете по учебните предмети за запознаване с природата се използват уменията за анализ на картини и модели от изобразителното изкуство, за да се представят различни страни на изучаваните природни обекти. Практическите методи имат широко приложение в обучението по роден край, околен свят, човекът и природата, човекът и обществото. Те имат важно значение за формиране на практически умения у учениците. Използването на експеримента като вид практически метод се налага, тъй като голяма част от учебния материал по човекът и природата е абстрактен за малките ученици. С помощта на експеримента се онагледяват и „преоткриват” някои природни явления. Например доказва се неразривната връзка между живата и неживата природа, изучават се свойствата на въздуха, водата, почвата и др. Експериментът по изобразително изкуство има по-различен характер. Той се явява способ за постигане на уникална изразителност, понеже е свързан с изпробване и съчетаване на различни техники и материали. Учителят по изобразително изкуство би могъл да използва метода експеримент във вида, в който се прилага в обучението по човекът и природата. Например това е подходящо при изучаването на процеса на получаване на натурални бои или на екопластилин. Учениците под ръководството на преподавателя могат в часа по изобразително изкуство чрез опита да си направят сами натурални бои, извлечени от различни природни материали, с което се докосват до богатството на природата и в същото време до начина на работа на художниците в миналото. Методиката по изобразително изкуство би могла да заимства инструктажa, който се прави преди елементарните опити в часовете по човекът и природата, за да се осигури чрез него безопасност при самостоятелната изобразителна дейност на учениците. Част от учебно възпитателния процес и по двете учебни дисциплини е упражнението, въпреки че неговата значимост е по-голяма в обучението по изобразително изкуство, където е нужно формирането на умения за работа с различни изобразителни материали и съответните техники. В часовете по роден край, околен свят, човекът и природата, човекът и обществото упражнението има значение за формиране на някои практически умения. Например работа с карта, измерване температурата на въздуха и водата, работа с компас и др. Въпреки спецификата си двата типа упражнение се проникват взаимно. Уменията за измерване на температурата и за ориентиране в посоките на света са необходими и в обучението по изобразително изкуство, когато се работи с някои материали или техники, когато се организира пленер и учениците рисуват на открито. И в двете методики упражнението е заложено и като метод, използван при затвърдяване на знанията. Работата с учебника се използва непрекъснато в обучението и по двете методически дисциплини. При формиране на умения у малките ученици за използване на учебните пособия по учебните предмети от природния цикъл учителят подготвя децата за работа с всеки друг учебник, като обръща внимание на връзката между текста и илюстрациите и на структурата на книжното тяло. Това дава възможност на учителя да използва някои интересни изображения от него при поднасяне на информация за неживата и живата природа, за празници и обичаи и т.н. В часовете по природните предмети чрез анализ на изразните средства, цветовата гама, пространственото разположение на обектите и др. се допълват знанията за обектите и явленията. Познанията за стилизирано изображение на обектите и явленията намират приложение при условните знаци; при запознаване с полезни изкопаеми; при запознаване с различни видове валежи; при работа с природен календар и др., които са отразени в учебното съдържание. Учебниците по изобразително изкуство са по-богато илюстрирани поради спецификата на учебното съдържание. Дидактическите и ролевите игри са такъв метод, който в голяма степен позволява интегрирането на познание от различни научни и учебни области. Знанията и уменията за прилагане на игровия метод, които студентите придобиват при изготвянето на примерни методически разработки на уроци и по двете разглеждани методики и при разиграването на въображаеми учебни ситуации под „моделиращото” ръководството на методиста, са незаменим практически опит. Студентите черпят идеи един от друг, както и от базовите учители в училищата, където наблюдават уроци по време на хоспетиране и текуща практика. Връзките между МОИИ и МОПР позволяват в голяма степен използването на иновативните и интерактивните подходи в обучението като проблемното, проектното обучение. Урокът е основна форма за организация на учебно-възпитателния процес както в обучението по роден край, околен свят, човекът и природата, човекът и обществото, така и в осъществяването на изобразително-творческите дейности на учениците. Интеграцията на различните видове организационни форми и използването им за формиране на знания и умения и реализиране на възпитанието по двете учебни дисциплини е възможна, поради наличието на общи образователни и възпитателни задачи. Когато се изисква да се забележат уникалността и неповторимостта на обектите и явленията от природата, да се разкрият връзките между жива и нежива природа, да се направят елементарни изследвания, тогава основна форма на познание е екскурзията сред природата. Екскурзия като извънкласна организационна форма може да се съчетае успешно с пленера по изобразително изкуство, който е форма на организация на изобразителната дейност по натура. По време на провеждането и’ децата събират богат нагледен материал, който може да се използва и в уроците по изобразително изкуство. Те събират и богата палитра от впечатления и емоции, които да претворят в своите творби. „Съчетанието на пленер с екскурзия може да приеме различни форми. В зависимост от акцента може да се говори за пленер-екскурзия или за екскурзия пленер. При пленер-екскурзията пленерът е основна форма, а екскурзията е начин на провеждане на пленера. В този случай основните места и обекти на посещение са обвързани с целите и учебните задачи на пленера“ [31,с.6]. Обратно в екскурзията пленер пленерът има подчинен характер. Комбинирането на пленер с екскурзия поставя изискването още в началото на учебната година учителят да състави годишен план на екскурзиите, като подбере темите от двете направления, които удачно биха се провели под формата на интегрална екскурзия пленер. Освен годишен план „e необходима предварителна подготовка“ [30,с.136] на всяка екскурзия. Второто ниво на реализация на интегративните тенденции в обучението е учебното съдържание. Този етап за осъществяване на междупредметни връзки в учебния процес се състои в разкриването на възможностите, които съществуват в съдържанието на разглежданите учебни дисциплини. Стремежът е чрез разработване на примерна система от междупредметни връзки между природонаучното направление (културно-образователните области “Природни науки и екология” и „Обществени науки и гражданско образование”) и изкуствата (културно-образователната област “Изкуства”) да се осъществи единство и съгласуваност в преподаването на учебния материал, да се постигне по-ефективно и трайно усвояване на знанията, заложени в стандартите на съответните учебни програми. Междупредметните връзки между двете направления на ниво учебно съдържание биха могли да се систематизират по следния начин:
В табличен вид (Табл.1) са посочени видовете междупредметни връзки – предшестващи и съпътстващи, с оглед на това в кой клас и по кой учебен предмет за първи път се поставя темата, кога се обобщава и систематизира информацията, на кой етап се затвърдяват и разширяват знанията.
Каталог: tadmin -> upload -> storage storage -> Литература на факта. Аналитизъм. Интерпретативни стратегии. Въпроси и задачи storage -> Лекция №2 Същност на цифровите изображения Въпрос. Основни положения от теория на сигналите storage -> Лекция 5 система за вторична радиолокация storage -> Толерантност и етничност в медийния дискурс storage -> Ethnicity and tolerance in media discourse revisited Desislava St. Cheshmedzhieva-Stoycheva abstract storage -> Тест №1 Отбележете невярното твърдение за подчертаните думи storage -> Лекции по Въведение в статистиката storage -> Търсене на живот във вселената увод storage -> Еп. Константинови четения – 2010 г някои аспекти на концептуализация на богатството в руски и турски език Изтегляне 435 Kb. Сподели с приятели:
|