В общата оценка на регионите на ЕС по степен на уязвимост към предизвикателствата пред развитието до 2020 г., Североизточният район се класира на шесто място сред районите с най-висока уязвимост

В общата оценка на регионите на ЕС по степен на уязвимост към предизвикателствата пред развитието до 2020 г., Североизточният район се класира на шесто място сред районите с най-висока уязвимост.

• 
  Глобализацията, създаваща възможности за достъп до огромни нови пазари, но поставяща пред нови предизвикателства европейския капацитет за управление на структурните промени и социалните последици от тези промени. Влиянието на това предизвикателство върху европейските региони е условно прогнозирано чрез Индекс на уязвимост "Глобализация", отчитащ нивата на производителността, заетостта и нивото на образование;
  
• 
  Демографските промени, които променят възрастта и структурата на работната ръка и повдигат нови значими въпроси, свързани с икономическата ефикасност и миграционните процеси. Влиянието на този фактор се прогнозира с Индекс на уязвимост "Демографски промени", отчитащ възрастта на работната сила, възрастова структура на населението и намаляването на населението на регионите;
  
• 
  Влиянието на климатичните промени върху околната среда в Европа, които изискват полагане на по-големи усилия за намаляване на парниковите газове и за адаптиране към последствията от климатичните промени. Влиянието се прогнозира с Индекс на уязвимост "Климатични промени", отчитащ нивата на заплахи от наводнения, брегова ерозия, опустиняване и засушаване;
  
• 
  Сигурната, устойчива и конкурентна енергия и енергийната независимост са основни предизвикателства пред Европа. Ограничените доставки, нарасналото търсене и задължението за намаляване на вредните емисии, определят необходимостта от разработване на алтернативни енергийни източници и преминаване към нисковъглеродна икономика. Влиянието се прогнозира с Индекс на уязвимост "Енергийни предизвикателства", отчитащ нивата на външна и вътрешна сигурност на доставките, енергийното потребление, карбоновите емисии.
  

По отношение на предизвикателството "Глобализация" всички български райони освен ЮЗР са сред най-уязвимите в Европа – ЮЦР е с индекс 100 (единствен), ЮИЗ е с индекс 97, а ЮЗР е с индекс 39. Районите от Северна България /вкл СИР/ са с индекс между 86 и 83.

Прогнозите за производителността на работната сила през 2020 г. нареждат всички български райони /в т.ч. и СИР/ в групата с най-ниско ниво на индекса спрямо прогнозата за средната стойност за ЕС 27.

Глобализацията предизвиква бързи промени, на които хората и фирмите трябва да могат да отговорят. Съществува риск глобализацията да засили зависимостта на регионално ниво. Много вероятно е регионите без капацитет за развитие на икономика, основана на знанието, да бъдат най-засегнати от процесите на пренасочване. Добре образованата работна сила осигурява гъвкавост и мобилност, необходими за преодоляване на негативните ефекти от глобализацията. Ниските нива на заетост и образование могат да повишат риска от нарастване на социалната поляризация сред регионите.

По отношение на демографските промени в изключително уязвима позиция попада СЗР. Това е единственият регион в ЕС, който е с индекс 100. Демографските промени представляват силно предизвикателство и за останалите български региони –всички в Северна България – с индекс над 70, а в Южна България - над 50, като изключение прави само ЮЗР с индикс 35.

Регионите с намаляващо население често имат намален потенциал за икономически растеж като последица от намаляващата работна сила. Според прогнозите тези региони ще бъдат изправени пред трудности, свързани с финансирането на основни публични услуги като здравеопазване и социални грижи, жилищна и транспортна нфраструктура, както и ИКТ инфраструктура, което може да доведе до нарастване на социалната поляризация и бедността.

По отношение на енергийните предизвикателства стойностите на индекса на уязвимост се движат между 71 и 51 пункта, като ЮЗР отново е с най-нисък индекс (51). Най-висок е индексът на ЮИР (71). Всички български региони попадат в групата на 49-те най-уязвими в енергийно отношение региони в Европа (от общо 267).

Най-уязвим от климатичните промени е СИР, чийто индекс е най-висок от всички райони в страната -72. И шестте български района са изправени пред предизвикателствата на климатичните промени, но в далеч по-умерена степен. Диапазонът на индекса на уязвимост за петте района се движи между 72 и 63, а ЮЗР отново е с най-ниска стойност на индекса – 46. Петте български района са сред най-уязвимите в Европа, предвид това, че 243 от всички 267 региона са с индекс по-нисък от 63.

Климатичните промени представляват значително предизвикателство пред селското и горското стопанство, рибарството, производството на енергия и туристическата индустрия, превенцията на засушаването, пожарите, бреговата ерозия и наводненията. Адаптацията към климатичните промени е от съществено значение, особено за СИР.
Таблица 52: Индекс на уязвимост на СИР (BG33) и класация по степен на уязвимост от 267 региона в ЕС

Предвид високата уязвимост на СИР от климатичните промени, от особена важност е наблюдението на напредъка и резултатите от прилагането на трите Конвенции от Рио де Жанейро – за биоразнообразието, за промените в климата и за опустиняването чрез проследяването на системата от 7 стратегически индикатора:

• 
  Относителен дял на антропогенно натоварените територии (с инфраструктура, населени места, промишлени обекти) - индикор за биоразнообразие.
  

• 
  Съотношение между горските, земеделските и урбанизираните територии -индикатор за биоразнообразие.
  

• 
  Емисии на парникови газове (приравнени към CO₂ еквивалент) на жител от населението - индикатор за промени в климата.
  

• 
  Степен на постигане на националните цели за използване на възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност- индикатор за промени в климата.
  

• 
  Дял от територията с висок риск от ерозия - индикатор за опустиняване.
  

• 
  Разходи за ДМА с екологично предназначение - индикатор, общ и за трите конвенции.
  

• 
  Разходи за ДМА с екологично предназначение на човек от населението - индикатор, общ и за трите конвенции.
  

Най-чувствителни към климатичните изменения са селското стопанство, туризмът, управлението на водните ресурси и горският фонд.

Промените на климата ще окажат своето въздействие върху условията за туристическа дейност. Повишаването на температурите и безводието ще ограничат туризма в много региони най-вече от Южна Европа. Според очакваната промяна на индекса за туристически климат за ЕС, България е сред страните с най-висока очаквана негативна промяна. В най-тежко положение от българските райони ще бъде Североизточният район, който заедно със Северния централен район попада в най-неблагоприятната 6 група.

Повишението на температурите ще увеличи липсата на вода в почвите на Североизточния район, които получават малко валежи и имат склонност към засушавания. Най-голямото въздействие ще се наблюдава спрямо почви с малко механично съдържание и лоши водни характеристики и отчасти за тежки глинени почви. Ще се усили рискът за почвената покривка от ветрова ерозия. При изменение на климата през 21-ви век в Североизточния район най-уязвими ще бъдат: пролетните земеделски култури, поради очаквания дефицит на валежи през топлото полугодие; културите, отглеждани върху неплодородни почви и културите от неполивните площи; прогнозира се спад в реколтата на зимна пшеница за СИР.

Биологичното разнообразие в СИР също е повлияно от климатичните промени и рисковите процеси на опустиняване. Анализът на условията за растеж на горите от миналото десетилетие показва, че иглолистните гори, които бяха широко въведени през последните десетилетия в Североизточния регион, т.е. извън естествените им граници, образуват много нестабилни горски екосистеми. Основната причина за това е несъответствието между екологичните условия (най-вече валежи) и изискванията на иглолистните видове. Поради тази причина тези гори са физиологически в постоянен воден дефицит и по време на сухите периоди се създават условия за тяхното загиване. Описаната по-горе тенденция обхваща най-вече черноморското крайбрежие на Варненска и Добричка области.

Ако прогнозите за удвояване количеството на въглероден диоксид през следващото столетие се оправдаят, екологичните условия в Североизточния район рязко ще се влошат и горските ресурси ще бъдат уязвими от сериозните климатични изменения в близкото бъдеще. Промените ще са от “ниски температури влажни гори” до “високи температури сухи гори” .

При възможно затопляне на климата може да се очаква миграция на видове от юг на север, което ще означава преместване на растежа на дървета и храсти от Южна България към Северна България, процес, който ще засегне и СИР. Тук може да се очаква намаляване на разнообразието на дървесните видове. Въпреки това, биоразнообразието ще е по-голямо в сравнение с биоразнообразието в планинските райони. Може да се счита,че при извършването на правилна селекция, ще се достигне оптимална биопроизводителност при изменени климатични условия.

Стратегическата цел при управлението на биоразнообразието и най-вече на флористичните ресурси трябва да бъде адаптация към засушаването на климата и подобряване устойчивостта на горските екосистеми. Естествените и привнесени горски дървесни и храстови видове в СИР имат голям потенциал за добра адаптация към евентуалното изменение на климата през този век. Чрез отгледни сечи на младите насаждения се увеличава жизненото пространство на оставащите дървесни екземпляри и се подобрява светлинния и водния режим. По този начин се увеличават възможностите за адаптиране на дървесните насаждения, като в резултат се увеличава и биомасата.

Защитата на биоразнообразието в СИР чрез изграждане на Националната екологична мрежа е недостатъчно. Площа на защитените територии в района е едва 1,2%, дял значително под средния за страната - 5,2%. С най-ниски показатели са Шуменска и Търговищка области. Същата констатация се прави и за площа на защитените зони по НАТУРА-2000, които са 26,5% при средно за страната 35%. Очевидна е необходимостта от разкриване и обявяване на нови защитени територии /предимно защитени местности/ и нови защитени зони по НАТУРА-2000 с цел увеличаване на природозащитата в Североизточния район.

Климатичните промени дават своето отражение при водният отток на реките в СИР и рискът от наваднения. Речният басейн на Черноморските Добружански реки е с ниски количествени показатели на оттока. При тях не се наблюдават водни дефицити, като съществуват резерви от вода за потенциално използване при бъдещо разширение на водостопанската дейност. Оползотворяването за различни цели на средногодишния отток в речния басейн е едва 11,60%.

За басейна на река Камчия няма възможност за въвеждане на нови значими водоползватели от повърхностни води. Такива могат да бъдат само от подземни води. Благодарение на изградените язовири и подземните водовземания в речния басейн на р. Камчия се постига значително изравняване на оттока и могат да се гарантират всички видове водоползвания в близките 10-15 години приблизително със 100% обезпеченост, независимо от влиянието на глобалните климатични изменения. Оползотворяването на средногодишния отток на реката е 53,90% - най-висок процент в сравнение с всички останали черноморски речни басейни.

Общо описаните наводнения от БДЧБ по проектни единици и речни басейни са:

• 
  Черноморски Добруджански реки:
  

типовете наводнения са както следва:

1. Речни наводнения – 49 бр. – 70.00%

2. Скатови наводнения – 19 бр. - 27.14%

3. Морско наводнение – 2 бр. - 2.86%

• 
  Река Провадийска
  

типовете наводнения за реката и притоците й са както следва:

1. Речни наводнения – 43 бр. - 89,58%

2. Скатови наводнения – 5 бр. - 10,42%

• 
  Река Камчия
  

типовете наводнения за реката и притоците й са както следва:

1. Речни наводнения – 157 бр. – 65,15%

2. Скатови наводнения – 84 бр. – 34,85%