Съдържание увод /2 Глава първа

1. Административно и икономическо деление на територията на страната./4

1.1. Промени в административно-териториалното деление на страната. /8

1.2. Териториално устройство в Република България според Евро­пейската харта за териториално устройство. /9

1.2. Европейски и национални стандарти за местно самоуправление. /12

1.4. Европейски стандарти за развитие на регионите. /13

2. Регионално икономическо развитие и икономически растеж в новите области. /16

2.1. Икономиката в административно-териториалните единици - фактор за техния просперитет. /16

2.2. Регионално развитие и икономически растеж. /22 3. Закономерности и принципи за териториално разположение и

развитие на производителните сили. /30

на регионалните икономически проблеми при новите условия. /35

1. Благоевградска област, като административно-териториална единица./35

2. Общините в състава на областта и техните икономически проблеми./37

3. Еврорегион Места-Нестос - пример за ефективността на трансграничните връзки. /54

4. Стратегия за местно и регионално икономическо развитие. /57

Проблемите на регионалната икономика в новите административно-териториални единици - областите, подходите и механизмите за тяхното разрешаване безспорно е една много актуална тема.

С промяна на ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНО . УСТРОЙСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ от 12.98г, територията на РБ се разделя на 28 области, вместо до сега съществуващите 9 области.

В тях протичат сложни и динамични икономически процеси, решават се особено важни териториални стопански проблеми, реализира се регионалната политика с много фактори, предпоставки и направления.

Целта на дипломната работа е на основата на една аргументирана теоретична обосновка да се изследват, анализират и оценят икономическите проблеми, да се направи критичен анализ на икономическите процеси и се изведат проблемите и перспективите на новосъздадената област -Благоевград. Да се оцени опита от досегашната работа на Благоевградски регион. Да се направят някои изводи и препоръки за бъдещата работа на тази област и за бързо преодоляване на трудностите. Задачите, които си поставяме при разработването на дипломната работа, е да проучим и оценим състоянието на икономиката в Благоевградски регион, трудностите и бариерите в нейния просперитет, неизползваните резерви.

Подхода използван при разработването на дипломната работа е като се обобщи теоретичната и литературна разработка на проблема, да се направи изследване на икономическото състояние на областта и се оценят мерките които се предприемат от ръководствата на общините - съставна част на Благоевградска област.

В настоящата разработка е направен опит да се докаже, че административно териториалното деление и обособяването на новите области е предпоставка за усъвършенстване управлението на регионалната икономика, и формирането на тези единици като териториално-икономически комплекси.

В дипломната работа е използвана богата фактологическа информация и преки наблюдения на дипломата.

Приложени са стратегия, статистически справки, нормативни актове, сведения и документи от ръководните органи на общините в Благоевградска област.

ГЛАВА ПЪРВА

Теоретико-методологически аспекти на икономическо развитие на новите административно-териториални единици- области.

1. Административното и икономическо деление на територията . на страната

Отправна точка на регионалната стопанска характеристика на Р. България е подходът за разграничаване на териториално-икономическите различия. Той може да бъде икономически и административен. Чрез прилагането на икономическия подход и съответния научно методологически инструментариум се извършва икономическо райониране на стопанството и същевременно се разкриват обективно съществуващите икономически райони.

Чрез прилагането на икономическия подход и съответния научно-методологически инструментариум се извършва икономическото райониране на стопанството и същевременно се разкриват обективно съществуващите икономически райони. Чрез административния подход територията се поделя на административно териториални единици. Винаги съществуват различия между административното и икономическото деление на страната.

В основата на стопанското деление стоят териториалните социално-икономически комлекси, които нямат постоянни граници. Административните единици имат точно фиксирани граници и обхват, които са статични и се изменят по законодателен път. От тук произтича един законен проблем - за взаимоотношенията между икономическото и административно деление на територията. Идеалният вариант е административните и икономическите единици да съвпадат, което дава възможност на органите за управление и контрол в административните единици да ръководят ефикасно и стопанските комплекси, и икономиката на страната като цяло.

Според последното изменение на ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНО УСТРОЙСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ територията на страната се поделя на области, общини и кметства.

Административно-териториалното деление на страната се извършва по законодателен път с точно определени схеми, брой и обхват на административно-териториални единици. Икономическото деление на страната допуска различия в критериите за определяне на икономическите райони понякога те са съществени и често остро дискусионни. Икономическия район като основна териториална и стопанска единица трябва да се отличава със следните признаци: обективен характер, специализация, комплексност на стопанството, перспективност, наличие на производ9ствени и икономически връзки, йерархичност, управляемост и др.

Най-важния признак на всеки икономически район е обективния характер на неговото формиране и развитие.

Реалното съществуване на икономическите райони означава, че тяхното формиране и развитие са подчинени на обективно действащи икономически закони независимо от волята и желанията на човека. Икономическите райони са обективна, сложна и динамична реалност, което изменя своето съдържание и териториален обхват успоредно с икономическото и социално развитие на страната.

Специализацията е друг характерен признак на икономическия район, който е резултат от териториалното разделение на труда. Тя предполага развитие преди всичко на онези стопански отрасли за които има оптимални условия и които дават продукция за други райони и за износа. Специализираните отрасли определят икономическия профил на района и неговите функции в национално-стопанския комплекс. Те изграждат гръбнака на стопанството в района. На тях се пада най-голям дял в структурата на стопанството му и те осигуряват продукция не толкова за местни нужди, колкото за нуждите на други райони, включително и за износ.

Икономически целесъобразна е само тази специализация на района, която води до непрекъснато повишаване на ефективността и конкурентноспособността на продукцията при пазарни условия. Икономическото райониране има следната таксономическа система:

икономически район, икономически подрайон, икономически микрорайон. Те са взаимно свързващи се и съществуват обективно в определени граници.

Главния критерии за определяне границите на икономическите райони е териториалния обхват на вътрешно районните връзки.

Вътре в района най-ясно изразени са вътрешно районните връзки, а на границите се проявяват между районни връзки. Резки граници между икономическите райони няма, защото националното стопанство представлява сложно взаимосвързано териториално единство, сложен стопански организъм.

Икономическите райони са резултат от непрекъснатото задълбочаващо се териториално разделение на труда. В районообразуващия процес определена роля играят всички отрасли на материалното производство/ промишленост, селско стопанство, транспорт/, демографския фактор, а така също и някои отрасли на непроизводствената сфера/туризъм/.

Преобладаващо е мнението, че административно-териториалните промени влияят положително върху икономическото развитие дотолкова доколкото съвпадат с обективните граници на обособилите се икономически райони.

Това разбиране беше в основата на мотивите на МС на РБ към проекта на ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНО УСТРОЙСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ !!!

Според мотивите оптимизирането на териториалния обхват и броя на областите е необходимо условие за извършване на успешна административна структурна и поземлена реформа в РБ.

Това е основната причина за извършените промени-закриването на съществуващите до края на 98год. 9 области и създаването на 28 области с центрове бившите окръжни градове.

Функциониращите след 1987год. области имаха за цел да обслужват и регионалното развитие. Обществено-икономическите условия се характеризираха с монопол на държавната собственост върху земята, подземни и надземни богатства, индустрията, селското стопанство, обслужващата сфера. Приходът към пазарно стопанство, равнопоставеността на всички видове собственост и отварянето на икономиката на страната доведоха до разпадане на планираните районообразуващи икономически функции на досегашните области.

Областите не можаха да поемат осъществяването и удовлетворяването на потребността от разнообразни услуги на гражданите юридическите и физическите лица.

Делението е сложен процес от който се формират административно териториални единици. Създаването на 28 области довежда до свиване на местното самоуправление и засилване централизацията на държавната власт. В областта се струпват много дълготрайни и краткотрайни материални активи които с помощта на живият труд могат да се използват най рационално.

Създават се предпоставки за преодоляване на "фактическото отдалечаване" на центровете на областта от съставящите я населени места. По този начин се създават възможности за вземане на своевременни и бързи решения.

Три момента тук заслужават конкретно внимание:

- спецификата на самите промени;

- Териториално устройство в съответствие с Европейските харти;

Европейските и местни стандарти.

В РБ до 1987год. са извършени 15 реформи в административното и териториално устройство на страната. До последното изменение на ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНО УСТРОЙСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ територията на страната се делеше на 9 области.

До 87год. в РБ функционираха 28 окръга. Бившите окръзи имаха същия териториален обхват, административни центрове и брой колкото са новите области.

По своята същност областите и окръзите са различни териториални системи, различни административно-териториални единици.

Те имат различни функции и компетентност. Те действуваха и действуват при различни обществено-икономически и политически условия.

Окръзите се формират като цялостни икономически организации, като териториално-производствени комплекси върху - основата на природните, икономическите и други дадености.

На територията на окръзите се разполагат крупни промишлени мощности с национално значение. В тях се съсредоточават не само промишлените мощности но и организациите и учрежденията на научната, културната и управленската дейност.

Окръжните центрове стават притегателен център на мигриращото население от селските райони, което търси по-добри условия за живот и реализация. В резултат на това окръжните градове нараснаха, в тях се увеличи базата за възпроизводството на населението им.

Окръзите действуваха в условията на държавен монопол върху собствеността.

Държавните и партийните органи директно управляваха икономиката на страната, а оттам и на окръзите.

ЕВРОПЕЙСКА ХАРТА ЗА ТЕРИТОРИАЛНО УСТРОЙСТВО е приета на 20.05.1983г. в Испания.

Европейските министри приемат ЕВРОПЕЙСКАТА ХАРТА ЗА ТЕРИТОРИАЛНО УСТРОЙСТВО, като считат, че:

- ТЕРИТОРИАЛНОТО УСТРОЙСТВО е важен инструмент в еволюцията на европейското общество и че активизирането на международното сътрудничество в тази област представлява съществен принос за по-силна европейска идентичност;

сътрудничеството в тази област изисква анализ на националните, регионалните и местни концепции за развитие с оглед приемането на общи принципи, е цел намаляване на регионалните различия и постигане на по-добра концепция за използване и организиране на пространството, разпределение на дейностите, защита на околната среда и подобряване качеството на живот.

ТЕРИТОРИАЛНО УСТРОЙСТВО е географско изражение на икономическата, социалната, културната и екологичната политика на обществото. То допринася за по-добрата организация на европейското пространство и планирането на решения на проблемите, които излизат извън националната рамка.

ТУ трябва да бъде:

- демократично - трябва да се провежда по такъв начин, че да осигурява участието на заинтересованите хора.

- всеобхватно - то цели да осигурява координация между различните секторни политики и да ги интегрира в един общ подход.

- функционално - трябва да отчита съществуването на регионално самосъзнание на базата на общи стойности, култура и интереси, понякога пресичащи административните и териториалните граници. - дългосрочно ориентирано - то трябва да анализира и да има предвид дългосрочните тенденции и разработки за икономическите, социалните, културните и екологичните явления и въздействия.

Териториалното устройство трябва да има предвид съществуването на множество индивидуални и институционални отговорни лица, вземащи решения, които влияят на организацията на пространството, на сигурността . от всички прогнозни проучвания, пазарния натиск, особеностите на административните системни и различните социално-икономически условия, както и тези на околната среда.

Основни цели на Териториалното устройство. То се стреми да постигне едновременно:

1. Балансирано социално-икономическо развитие на регионите. Имайки предвид икономическите процеси, оказващи влияние върху Европа като цяло, специфичните регионални характеристики и важната роля на осите на развитие и комуникационните мрежи, то трябва да контролира нарастването на регионите, които са пренаселени или се развиват твърде бързо, да насърчава развитието на изостаналите региони и да поддържа или адаптира различните видове инфраструктура, които са необходими за стимулирането на икономическото възстановяване в западналите региони или тези, застрашени от сериозни проблеми, свързани с безработицата и особено с миграцията на работна сила на европейско равнище.

2. Подобряване качеството на живот.

То насърчава подобряването на качеството на всекидневния живот по отношение на жилища, работа, култура, свободно време или взаимоотношения в рамките на човешки общности, както и повишаването на благосъстоянието на всеки индивид чрез създаване на нови работни места и представяне на икономически, социални и културни придобивки, които отговарят на стремежите на различни прослойки от населението и които са разположени на места, където ще се използват най-оптимално.

3. Отговорно управление на природните ресурси и опазване на околната среда

Чрез разработването на стратегии, които намаляват до минимум конфликтите между нарастващото търсене на природни ресурси и нуждата от запазването или, то търси начини да осигури отговорно управление на околната среда, поземлените ресурси, въздуха, водата, подземните ресурси, енергийните ресурси, фауната и флората, обръщайки специално внимание на районите с природна красота и с културно и архитектурно наследство.

4. Рационално използване на земята.

Териториалното устройство се занимава специално с локализирането, организацията и строителството на големи градски и индустриални комплекси, големи обекти на инфраструктурата и опазването на земеделските и горските земи.

Териториалното устройство търси координация между различните сектори. Това усилие за координация засяга главно разпределението на населението, икономическата дейност, обитаването, обществените средства и енергийните доставки, транспорта, водоснабдяването и пречистването, опазване на околната среда.

Териториалното устройство улеснява координацията и сътрудничеството между различните нива на вземане на решения и изравняването на финансовите ресурси:

На местно ниво: координация на плановете за развитие, изготвени от местните власти, имащи отношение към основните интереси на регионалното и националното планиране.

На регионално ниво: най-подходящото ниво, на което да се следва политиката на териториално устройство, координацията между самите регионални власти и местните и националните власти, както и между регионите от съседни страни.

На национално ниво: координация на различните видове политика на териториално устройство и организиране на регионална помощ.

На европейско ниво: координация на политиката за териториално устройство за постигане на цели от европейско значение и общо балансирано развитие. Всичко това поставя растящи изисквания към управленския прогрес и органите за управление, особено сега след изборите в Република България.

1.3. Европейски и национални стандарти за местно самоуправление.

Най-важно и централно място сред европейските документи за местните и регионални власти заема ЕВРОПЕЙСКА ХАРТА ЗА МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ. Хартата е подписана на 15.10.85год. ЕВРОПЕЙСКА ХАРТА ЗА МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ е влязла в сила на 1.09.88год. България е приета за член на Съвета на Европа през 92г., а на 03.10.94год. подписва Хартата. ЕВРОПЕЙСКА ХАРТА ЗА МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ влиза в сила в Българска на 1.09.95год.

Европейския ХМС се приема от конгреса за местните и регионални власти в Европа. Той подкрепя и отстоява принципите на местното и регионално самоуправление в 41 държави-членки, както и управлението на трансграничното и междурегионално сътрудничество в Европа.

Тя е единственият международен инструмент за защита и развитие на местното самоуправление. Тя дава условните характеристики на действителната система на местната демокрация и насоките на нейното развитие.

В процес на договаряне е и хартата за регионалното самоуправление.

Съгласно чл. З от проекта на Европейската харта за регионално самоуправление: "Регионалното самоуправление означава правото и способността на най-големите териториални власти, притежаващи изборни органи, административно разположение между централното правителство и местните власти и разполагащи с прерогативи на самоорганизация, или такива, характерни за централната власт, да управляват, на собствена отговорност и в интерес на населението си, значителна част от обществените дела, в съответствие с принципа на субсидиорността" Целта на Съвета на Европа е да се постигне по-голямо единство между своите членове. Главният принос в тази сфера е Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество и допълнителния Протокол 2 за международно сътрудничество. Като по-този начин се дава право на местните и регионални власти да си сътрудничат когато имат общи интереси.

На международно равнище регионалното развитие се регламентира със създаването на нов орган комитет на регионите създаден с Договора за Европейския съюз, и уреден от гл. 198 на Договор за създаване на Европейската общност.

Закрепването на принципа на представителството на местните национални общности в ЗАКОН ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ става възможно благодарение на активната позиция на Европейския парламент, както и на практиката на немските лидери 1-апаег и белгийските региони като общности, притежаващи силна автономия в рамките на съответните държави.

В редица важни резолюции Европейският парламент насърчава регионализацията на ниво държави членки и организацията на региони на ниво Общност.

През 1988год. комисията създава свой собствен Консултативен съвет на регионалните и местните власти.

Примерът на немските лидери 1-апаег и Белгийските региони, получили разрешение от правителствата си да участват пряко в преговорите по ревизията на общностните разпоредби, засягащи регионални проблеми, е последван от други региони в Европейската общност.

На 09.03.1994год. Комитет на регионите, като постоянно действащ орган започва да функционира. Наименованието на органа не съответства напълно на състава му, тъй като съгласно чл. 198а, ал.1 той се състои от представители както на регионалната, така и на местната власт.

Представителството в комитета е изградено на териториален признак и е от политически естество.

Състава на комисията на регионите се състои от 222 члена.

Представителите в Комитета на регионите заедно с равен брой техни заместници се назначават от съвета с единодушие по предложение на държавите членки. Правителствата посочват представителите на съответната държава, а Съветът ги назначава окончателно. При изпълнение на функциите си членовете на комисията не действат нито като представители на своята държава, нито като представители на териториалната общност, чиито членове са, а упражняват правомощията си в полза независимост в интерес на Общността.

Европейският парламент смята, че представителите в комитета трябва да бъдат "избрани на поддържавно равнище" и трябва да притежават "пряка демократична легитимност пред регионална или местна асамблея".

Действащият Комитет има хетерогенен характер, тъй като в него заседават представители на малки местни власти, региони и лидери, всеки от които има различни компетенции и отговорности.

Комитетът на регионите и консултативен орган, който подпомага Съвета и комисията със становищата си. Освен предвидените в ЗАКОН ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ задължителни случаи на консултиране, комитетът може винаги да бъде избран по инициатива на Съвета или комисията или по свой почин да дава становища във всички случаи, когато сметне това за необходимо.

Комитетът може да се произнесе със становище и в случай че е сезирай Икономически и социален комитет /ИСК/ и са засегнати "специфични регионални интереси".

Специалните хипотези на задължително консултативно становище на Комитета на регионите, предвидени в ЗАКОН ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ са: - преди предприемането на насърчителни действия в областта на образованието, професионалната квалификация;

- преди приемането на ориентации в областта на Трансевропейските мрежи;

- с оглед предприемането на специфични действия от Съвета в областта на политиката на икономическо и социално управляване;

- дефинирането на задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове, създаването на фонда за управляване и решенията относно Европейския фонд за регионално развитие / РЕОЕР/.

Европейските стандарти се конкретизират и допълват с наши нормативни разработки, които отчитат местната специфика, условия и потребности.

2. Регионално икономическо развитие и икономически растеж в новите области

2.1. Икономиката в административно-териториалните единици -фактор за техния просперитет.

Регионалното икономическо развитие представлява комплекс от мерки на местните и регионални власти за подобряване качеството на живот на населението и за създаване на предпоставки, за развитие на бизнеса.

Целта на регионалното икономическо развитие е да развива, съхранява, разширява и увеличава броя фирми и частни предприятия в рамките на региона.

Икономическите условия за развитието на административно-териториалните единици-областите са свързани главно с развитието на промишлените и индустриални мощности в техните граници.

Ефективно функциониращите промишлени мощности, които имат гарантиран пазар на продукцията си увеличават и разнообразяват структурата на трудовата заетост на населението на територията на областта.

Развитието на производствените мощности създава база за разширяване функциите на населените места в административно-териториалната единица във връзка с развитието на сферата на услугите т.н. Комплексно обслужване. Това са административни, търговски, транспортни, битови и други видове услуги.

На пръв поглед се създава впечатление, че във всеки по-голям град сферата на услугите е доминираща, че тя е причина, а не следствие от промишлените мощности. От промишлените мощности, от индустриалния потенциал зависи общественото обслужване и цялата му инфраструктура.

Инфраструктурата е система от материално-веществени елементи на производствената и на социалната среда, които осигуряват косвено осъществяване на производствения процес и свързаната с него дейност на трудовите ресурси, както и обитаването, отдиха и обслужването на населението.

Инфраструктурата класифицирана по функционален признак на макроравнище бива производствена и социална.

Социалната инфраструктура се отличава от производствената по това, че помага за осъществяването на решаваща част от жизнените функции на населението-обитаване, отдих, обслужване и затова често се определя като . институционална.

^ Инфраструктурата е всеобщо условие за производството и ^потреблението, тя помага за развитието и възпроизводството на материални |ресурси, а институциите на социалната инфраструктура осигуряват Цвьзпроизводството на работната сила.

у Регионалния капацитет на инфраструктурата трябва да покрива ^перспективите си по съвременните върхови потребности. Ь Постигането на висока производителност на регионалното [производство и изравняването на териториалните системи от различен ранг .по жизнено равнище са немислими без материално-техническото |<смгуряване на единната система за комплексно обществено обслужване, ^от организацията на тази система зависи размерът на свободното време на Гнаселението и задоволяване потребностите на индивида. ': Общонационалното осмисляне на въпроса за обслужването намира израз в разработването на единна класификация на населените места в съответствие с тяхната значимост, а те се разпределят в различни функционални типове чиито брой е осем.

Добре работещата регионална икономика която е пространствено ограничена може да осигурява висока степен на трудова заетост, високо ниво на трудовите доходи, висок процент на механичния прираст на „заселението в големите промишлени центрове и прогресивно нарастване стокооборота между икономическите агенти на територията на региона областта. Всичко това е свързано и зависи от локационните процеси, ^урбанизацията и миграцията на населението извършващи се на територията Ряа региона, /областта/.

| Локация е процес на разполагане на дейности и производства на [определена територия, включително и на всички съпътствуващи тази дейност

дюцеси. Тя представлява избор на конкретно място за разполагане на ^производствените и обслужващи обекти. Локацията предполага добра рякономическа мотивировка и отчитане претенциите на производителя и на ^потребителя. Добрата локация осигурява максимална печалба и пълна възвращаемост на инвестирания капитал. : Процесите на локация намират своя реализация главно в центровете

на селищните системи и областите.

"Урбанизацията" е непрекъснат и глобален социално-икономически

процес, насочен към усъвършенстване на условията и начина на живот в

дадена териториална общност, съпроводен от стремеж към засилване на

социално-икономическите функции и към усъвършенстване условията за

живот.

Бързото нарастване на градското население неотложно налага

администрация, бързо да решават проблемите на трудовата заетост,

решаване всички социални проблеми.

Нарастването на градското население е свързано с миграцията на

населението, което търси по-добри условия на живот и по-големи

възможности за реализация.

Миграцията е преместване на населението по територията на

страната, тя е неразделна част от социалното и икономическото поведение

на индивида и е елемент на търсенето в две посоки:

- търсене на работна сила в териториалната единица с отрицателен трудов баланс;

- търсене на по-добри възможности за работа и живот от страна на индивида. Миграцията на населението води до обезлюдяване на някои населени рюста , и пренаселяването на други.

^ Човешкият потенциал е голямо богатство, чието най-пълно [[оползотворяване ще позволи да се постигнат високи и стабилни темпове на жономически растеж.

В общ план такава административно-териториална единица осигурява на своите жители равнище на живот по-висок от равнището на живот на жителите от изоставащите региони.

Колкото по-мощна е областната икономика толкова п-самостоятелна я независима е административно-териториалната единица в рамките на |^кона.

^ От решаващо значение за просперитета на областта е една добре планирана и ефикасно действаща икономика.

Съгласно чл. 4 от Закона за Регионалното Развитие , Министерския Съвет приема: критерии за определяне на райони за целенасочено въздействие и териториалния им обхват, Вж. ДВ бр. 53 от 11.06.99год., като отчита равнището и динамиката на икономическото развитие, заетостта и безработицата, структурата на икономиката, степента на изграденост на техническата и социалната инфраструктура, налагания потенциал за постигане на целите за съответния вид район и други критерии.

Тази Наредба изисква районите за целенасочено въздействие да обхващат части от територията на страната, които включват общини, към които е насочена приоритетно политиката на държавата за регионално развитие.

Териториалният обхват на тези райони се определя за срок на действие на Националния план за регионално развитие.

Наредбата регламентира четири типа райони за целенасочено въздействие:

1. Райони за растеж. Към тази група райони за целенасочено въздействие спадат общини с град, около който се формира районът за :растеж, отговарящ на следните критерии: ^ - наличие на голям град с брой на населението над ЮОхил. жители;

^ - приходите от дейност на територията на общината трябва да бъдат над 5 пъти повече от средното за общините в страната;

- приходите на един жител на бъдат над средното равнище за страната;

- да има изградена много добра техническа инфраструктура ;

^ - социална инфраструктура с наличие на висше училище, опера, обединена районна болница;

Към района за растеж могат да бъдат включени и съседни на вбщината с център на растеж общини, които имат интензивни ютфраструктурни и функционални връзки с тях.

2. Райони за развитие - включени са общини с град, около който се формира района за развитие, и определя въз основа на следните критерии:

•- - наличие на среден или голям град с брой на населението над ЗОхил. жители;

- приходите от дейност на територията на общината да бъде на 1,5 пъти повече от средното за общините в страната;

- прихода на един жител да бъде над 75 на сто от средното за страната равнище;

- равнището на безработица да бъде под средното за страната;

- добра техническа и социална инфраструктура. Към района за развитие може да бъдат включени и съседни общини, които имат интензивни връзки с центъра за развитие.-

3. Райони за трансгранично сътрудничество. В тази група са включени общини, които разполагат с потенциал за осъществяване на трансгранично сътрудничество с оглед подобряване икономическото развитие и решаване на регионални проблеми.

Групирането на общините в райони се осъществява въз основа на тяхното местоположение - отдалеченост от границата - не повече от 40 км. От най-близкия граничен контролно-пропускателен пункт, и наличието на

обща транспортна инфраструктура по посока на граничния контролно-пропускателен пункт.

4. Райони със специфични проблеми и приоритети. В тази група райони спадат:

4.1. Изостанали селски райони - те обхващат общини с преобладаващ селски начин на живот и специализация в развитието на селското и горското стопанство.

Те се характеризират с ниска степен на развитие на икономическата база, поддържащата я техническа инфраструктура и квалификация на работната сила и свързаните с това остри социални последици, като високо равнище на безработица, ниски доходи и обезлюдяване.

Общините, включени в тази група се определят въз основа на следните критерии:

- най-големият град да е с население до 30 хил. души;

- гъстотата на населението е под 75 на сто от средната за страната;

- относителен дял от територията, заета от земеделски и горски територии с повече от 20 на сто от средния за страната;

- приходи на човек от населението не повече от 30 на сто от средното равнище за страната;

- средното равнище на безработица е повече от 50 на сто над средното равнище за страната.

4.2. Райони в индустриален упадък са общини, характеризиращи се с моноструктурна икономика с висок дял на индустриални отрасли в упадък, спад на производството и увеличаване на безработицата, в които е необходимо преструктуриране на икономиката, водещо до възникване на остри социални проблеми.

Общините, включени в райони в индустриален упадък, се определят въз основа на следните критерии и показатели:

- равнище на индустриална заетост: относителен дял на заетите в промишлеността -над средните за страната; - моноструктурност на икономиката, доминирана от индустриални отрасли в упадък, относителен дял на заетите в отраслите каменовъглена промишленост, рудодобив и металургия; производство на химикали;

производство на текстил е над 50 на сто;.

- равнище и динамика на безработицата над средното за страната;

- отрицателен прираст на заетите в промишлеността за последния 6 годишен период - над средния за страната;

Въпреки, че през последните няколко години на икономически кризи се наблюдава остро намаляване на финансовите ресурси трябва да се търсят нови източници за финансиране, да се използват потенциално не използваните резерви и ресурси за да може с общи усилия да се преодолеят икономическите проблеми в изоставащите райони.

Решаването на проблемите да доведе до икономически просперитет и да може добрите намерения да станат реалност, да се осигурява бърз икономически растеж.

2.2. Регионално развитие и икономически растеж

Под регионално развитие се разбира състояние, при което контролирани от човека фактори водят до рационално използвате на регионално обособени, материални, финансови и човешки ресурси в полза на преобладаваща част на населението в разглежданата територия.

Регионалното развитие е процес на осигуряване на необходимите ⁼ условия и ресурси за позитивни изменения в икономическата, и социалната действителност на ограничена територия, като последица от нови технологични решения и по-голяма трудова заетост, целяща увеличаване потреблението на стоки и услуги в социалната и гражданска сигурност.

Регионалното развитие и икономическия растеж поставят въпроса за сближаване на териториалните единици по ниво на икономическо развитие и жизнено равнище, но това в повечето случаи довежда до разпиляването на ресурси, до неефективно използване на природ9ния фактор и трудовите ресурси.

Налагането на такъв подход на уравниловка веднага се отразява на свободното и бързо движение на капитал, стоки и ресурси между основните икономически агенти в регионите-домакинствата и фирмите.

РИ Б може да се подобри чрез:

- Насърчаване и преференции за частните предприятия, които са основани източници за подобряване на благосъстоянието на основната част от българското общество.

- Ефективно използване на местните ресурси

- Възможност за създаване на нови работни места

- Увеличаване на личните доходи с цел повишаване на жизненото

равнище на населението.

Съгласно наскоро приетия Закон за регионално развитие /ДВ бр.26 от 23.03.99год./ регионалното развитие е процес на постигането на устойчиво и балансирано развитие чрез насочването на ресурси, инфраструктурно изграждане и икономически дейности в определени райони.

В чл. З от ЗАКОН ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ са изброени начините за осъществяване на регионалното развитие:

1. Създаване и развитие на трансгранична, национална и регионална инфраструктура.

2. Създаване на благоприятна регионална и местна инвестиционна среда;

3. Използване на местни, национални и чуждестранни ресурси.

4. Повишаване качеството на човешките ресурси.

5. Реализация на стопански инициативи.

6. Координиране на секторните политики и действия.

7. Участие на неправителствените организации в процеса на Според комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, Регионалното развитие би трябвало да се осъществява чрез:

1. Регионална структурна реформа;

2. Регионална икономическа политика;

3. Регионално планиране, строителна и жилищна политика;

4. Развитие на околната среда, енергетиката и водните ресурси;

5. Развитие на селското стопанство;

6. Развитие на образованието, ВУЗ, научната, научно­изследователската дейност;

7. Регионално културна политика и медии;

8. Регионално публично здравеопазване;

9. Развитие на туризма, отдиха и спорта;

10. Регионална политика към децата и младежта.

Успешното развитие на един регион би следвало да осигурява необходимите условия за развитието на дейности изискващи образовани и високо квалифицирани работници и служители т.е. ограничаване на дейностите на ниско-квалифициран труд.

Измененията в икономическия растеж в регионите, засегнат в най-висока степен жителите им, опериращите в тях бизнес-фирми и до известна степен административните служби на национално ниво.

Разпространено е схващането, че нарастването на населението е основен показател водещ до прогрес. Но съществуват множество примери за нарастване броя на населението, съпроводено с намаляване на доходите и с относително, а понякога и с абсолютно обединяване.

Следователно приемлив показател за регионален просперитет следва да бъде нарастване на населението с позитивно изменение на доходите му.

Регионалното развитие зависи от:

- нарастване на населението;

от продуктивността на труда;

- от степента на индустриализация;

- от степента на заетите в основите отрасли.

Трябва да бъдат отчетени съотношенията в темповете на нарастване на населението и неговите доходи, хомогенността на общините, обхванати от определен регион по отношение доходите на населението, различията в заплатите на населенията в различните региони.

Анализ на данните за периода 90-95год. показва, че дохода на глава от населението в градовете е много по-висок от този в селата, със запазваща се тенденция към повишаване. Като причина за това е по-големия избор на възможности за допълнителна трудова дейност и по-големи възможности за реализация.

Класическата зависимост на регионалното развитие от нарастване на населението, нарастване доходите и степента на индустриализация у нас сега е нарушена защото:

1. Относително младите региони показаха бърз растеж за няколко годишен период, който бе последван от рязък спад, което показва голямата роля на миграцията в началния период на развитие.

2. Междурегионалните различия между равнището на доходите остават постоянна императивна характеристика след 1991год. и нямат тенденция към заличаване.

3. При запазване на относителен стабилен брой на населението в отделните региони, равнището на доходите в някои от тях леко се повишава, а промишлената заетост рязко спада.

Регионалният икономически растеж се основава на сложни взаимоотношения между дейностите в региона, което изисква да се проследи как се предава всяка промяна от регион на регион или от една дейност на друга.

Всъщност главният двигател на националното развитие са търсенето на регионална продукция и доставянето на трудови и др. видове ресурси.

С решаващо значение за позитивна промяна на регионалната единица е предлагането с началното му предлагане на суровини, капитал и труд, откъдето се поражда и предлагането на други ресурси.

За оценка на регионалния растеж решаващо значение има т.нар. икономически подход според, който дейностите в региона се определят като основни и тяхното разрастване трябва да води до гарантирано общо развитие, което налага регионалния растеж да се проследи чрез два етапа:

1. детерминиране на основните регионални дейности;

2. влиянието на основните дейности върху развитието на другите дейности.

Смисълът от това е, че регионът трябва да се издържа от производството на стоки, които ще бъдат купувани, защото той не може да просперира, ако оперира само на местния пазар т.е. е необходимо да се повиши вниманието към дейности, чиято продукция се изнася, да се предвиди по какъв начин тези дейности ще се развиват и да се определи влиянието им върху останалите дейности.

Дейностите от които се изнася продукция могат да се определят с относителна точност като най напред се степенуват дейности с промишлен и непромишлен характер в износната търговия.

През регионалната икономика стоят за разрешаване много открити въпроси:

- Защо някои региони се разрастват по-бързо от други?

- Кои са основните фактори от които зависи това?

- Как регион. Иконом. Структура е свързана с растежа?

- Защо се наблюдава очевидно сходство между отделните региони?

- Може ли регион. Развитие да бъде направлявано?

- Ако е така какви са най-ефективните средства в такава регионална политика?

Понякога се смесват понятията регионалистика и регионална икономика. Регионалистиката е икономическа наука, която изучава проблемите на регионалната икономика, а последната е комплекс от производствените сили, разположени в отделно обособен ореол и действащи като единно цяло.

Икономическият растеж и икономическото развитие на всеки регион може да бъде разглеждано и оценявано само в единство с новите социално-икономически аспекти и отражения.

Растежът и развитието трябва да бъдат разглеждани като комплексен растеж и комплексно развитие. Единството на икономическото и социалното съдържание като изходна постановка при изследване на комплексното развитие на териториалните системи налага разглеждането на социално-икономическите аспекти на ефективността.

Социално-икономическата ефективност е свързана с определени социални последици от протичането на производствения процес.

Икономическото развитие е свързано със социални изменения в регионалното общество. Ефектът от комплексното социално-икономическо развитие на териториалните системи свързваме с категорията "жизнено равнище".

Структурата на показателите на социално-икономическата ефективност е много динамична. За това е прието тази величина да се измерва с един обобщаващ показател "жизнено равнище" и система от частни показатели.

Комплексното социално-икономическо развитие е сложно понятие съдържащо в себе си както причината, така и следствието от процеса - за това съдържанието на понятието най-точно може да се изрази чрез система от частни показатели и обратно-социалните и икономическите процеси взети заедно образуват ново качествено съдържание, което не може да се характеризира точно с показателите на икономическата и социалната подсистема. Това налага използването на обобщаващ, синтезиращ показател.

Показателите за характеризиране на ефективността от комплексното социално-икономическо развитие можем да групираме в три основни групи:

1. Икономически

2. Социални

3. Социално-икономически

Обобщаващите показатели трябва да разкриват основните резултати от социално-икономическите процеси при комплексното развитие на териториалната система, а частните показатели трябва да разкриват онези процеси и явления, чието планиране и управление ще позволи да се постигне повишаване на икономическата и социална ефективност на регионалната единица и на националното стопанство като цяло.

Обобщаващите икономически показатели се изграждат винаги на стойностна основа и по този начин могат да осигурят съпоставимост. Социално-икономическите показатели се изразяват в натурални единици или в съпоставими цени.

Ефективността от комплексното социално-икономическо развитие не е проста сума от ефективността на отделните отрасли и обособените сфери на дейности в териториалната единица.

Ефективността е сложна взаимообусловена система от хармонично съчетани резултати от отрасловите и от териториалните дейности.

Възпроизводствения процес в териториалните единици обхваща сложното взаимодействие на икономическите, социалните и природните фактори.

При обосноваване на показателите за ефективност на комплексното социално-икономическо развитие трябва да се изхожда от обстоятелството, че всички дейности в териториалните единици функционират като единно цяло и, че пространствената интеграция и комплексността представляват единен процес на планомерно и пропорционално съчетаване на различни видове дейности.

Обобщаващият показател за равнището на комплексното социално-икономическо развитие трябва да оценява съвкупния ефект от използуването на всички видове ресурси в територията и задължително трябва да изразява отношението на крайния ефект към ресурсите на производствената и социалната сфера.

Само обобщаващ показател може да отрази противоречивото и динамично взаимодействие на позитивни и негативни природни, икономически и социални фактори( Този обобщаващ показател трябва да бъде:

- интегрален

- комплексен

- съпоставим

- многофакторен

- гъвкав

- универсален

- планов

- оценъчен

Функционалността на обобщаващия показател ще зависи от това до каква степен той осигурява резултати за използуване в практиката на управленската дейност, още повече, че трябва да се отчита и икономическата и социалната специфика на териториалната единица.

Различни са предложенията за оценка на комплексното социално-икономическо развитие. Най-използуван е "националния доход" създаван в териториалната единица, който дава пълна представа за ефективността на използуването съвкупни производствени разходи и неизползуваните ресурси и отразява приноса на изследваната териториална единица при формирането на националната икономическа ефективност.

Използването на абсолютния и относителен обем на националния доход за оценка на регионалната ефективност налага да се въведе териториална "регионален обществен доход".

Изчисляването и планирането в териториалните единици на показатели свързани с регион, обществен доход, а именно обема на общата и на чистата продукция, икономията от ресурси ще даде възможност да се оцени разпределението и преразпределението на националния доход в зависимост от степента на участие на всяка териториална единица в неговото създаване.

Регионалния обществен доход се определя като отношение от общия доход създаден в териториалните единици към броя на трудоспособното население в териториални единици, с което се добива представа за дохода на човек от населението в териториални единици.

Под реализация на регионален доход трябва да се разбира фактическото му включване във възпроизводствения процес. Само комплексното развитие на териториалните единици осигурява възпроизводствения процес в нея и повишава жизненото равнище на населението чрез величината на нереализирания регионален доход създаден в единицата. Част от този доход се отчислява за общо национални цели. Отношението на онази част от дохода, която се използва извън териториалната единица отнесена към регионалния доход отразява равнището на национално-стопанската рентабилност, която трябва да се отчита при формиране на териториалните фазове за икономическо стимулиране.

Равнището на националната стопанска рентабилност винаги е свързано с възпроизводствения процес в териториалната единица и с високото жизнено равнище на населението.

Отношението на фактически създадения към разпределения за използване в територията единица "регионален обществен доход" може да се определи като коефициент на регионално потребление.

Регионалната икономика преди всичко се ангажира с оценка на разположените вече производствени сили, но и с аргументирана препоръка за новоизгражданите обекти.

В тази позиция Регионалистиката изхожда и реализира изведените и проверени от досегашната практика закономерности и принципиални изисквания.

30

Законът във всяка наука е необходимо отношение между вещите, явленията или процесите, произтичащи от тяхната вътрешна природа или същност.

Териториалните системи са обекти с висока степен на сложност, в които протичат динамични социално-икономически процеси.

Затова законите за развитие на териториалните системи се формират от най-съществените вътрешно-необходими и трайни връзки в системата от конкретен тип и йерархичен ранг.

Закономерностите се изграждат от причинено-следствени връзки. определящи последователността в протичането на процесите и явленията в обособената територия.

Като правило всяка причинно следствена връзка има закономерен характер, но това не е достатъчно, за да бъде класифицирана като закономерност на териториалната система.

При извеждане на закономерностите в регионалната икономика се следва следния ред:

1. Определяне на закономерностите за разполагане на производствените и обслужващи обекти на дадена територия.

2. Определяне на общите закономерности в развитието на даден клас система.

3. Определяне на закономерностите в развитието на Регионалната система от дадено йерархическо равнище.

4. Определяне на специфичните за дадена териториална система условия и въздействуващи върху нея фактори "като основа за проявлението, както на общите, така и на специфичните териториални особености за териториално разположение и развитие на производствените и обслужващите обекти.

31

5. формиране на обща концепция за развитие на териториалните системи в региона.

1. Териториално разположение на нови производствени и обслужващи обекти;

2. Териториално развитие на системата от вече съществуващи производствени и обслужващи обекти.

Първият процес изразява съотношението между потребностите и възможностите на териториалната система за допълнително разполагане на нови производства, предизвикано от наличието на незадоволени локални, регионални или национални потребности от определен продукт или услуга.

Вторият процес е свързан с функционирането на територията като социално-икономически организъм или с нейното социално-икономическо развитие.

Основните закономерности за териториално разположение на производствените и обслужващи обекти са:

1. Териториалното разположение - "локацията" на производствените и обслужващи обекти се осъществява от гледна точка на националните цели с отчитане на регионалните, локални и лични интереси и екологични последици от този процес.

2. Локацията трябва да осигурява повишаване нивото на специализация и комплексност в развитието на териториалното стопанство.

3. Самодвижение на териториалните общности, насочени към непрекъснато оптимизиране на вътрешно-териториалните и междутериториалните пропорции:

Размерите и отрасловата принадлежност на всяко производство създават различна значимост и хоризонт на разпространение на неговата продукция и определят броя на потребителите й.

Трябва точно да се отчита замърсяването на околната среда, което като изключим твърдите отпадъци рядко има локален характер.

32

В съответствие с втората закономерност отношението между териториалната специализация и комплексното развитие на регионалното стопанство трябва да се отчете съществуването на двете противоположни мнения за това развитие.

В съответствие с третата закономерност за саморегулиране и самооптимизиране на териториалните системи трябва точно да отчетем взаимодействието на компонентите на регионалното стопанство с ресурсния потенциал на региона, населението и трудовите ресурси, идеите и предприемчивостта им, тяхната битова и производствена култура и традиции, както и с ролята на държавния и частния сектор за свързването на тези компоненти при изграждането на нови производствени мощности.

Принципите са ръководна идея и проявление на законите.

Принципите за териториално разположение и развитие на производствените и обслужващите обекти са следните:

1. Планомерно и пропорционално разположение и развитие на производствените отрасли върху територията на РБ.

2. Приближаване на производствените и обслужващи обекти до източниците на суровини, трудови ресурси или до районите за потребление на произведените блага.

Зз

3. Рационално и относително равномерно териториално разположение и развитие на производствените и обслужващи отрасли.

5. Постепенно сближаване на териториалните системи по основни параметри на икономическо развитие и жизнено равнище.

6. Отчитане влиянието на международната интеграция и вътрешните за националната територия интегративни процеси.

7. Самоуправление на териториалните общности.

8. Осигуряване на все по-пълно единство на икономическото райониране и административно-териториалното деление на страната.

9. Осигуряване чрез локация функционирането на производствени и обслужващи обекти за отбранителната способност на РБ.

Проблемът за регионалното икономическо развитие е сложен, динамичен, с важно място в живота на всяка административно-териториална единица, която изисква компетентност, професионализъм и ефективно управление.

С решаващо значение е за развитието и просперитета на новите области, като се използва опита от досегашната работа в съответствие с новите изисквания и критерии.

Един добър пример в това отношение е Благоевградска област с успешното решаване на своите икономически проблеми и добър икономически просперитет.

34