ГЛАВА 2 Организация на облагане доходите на физическите лица

На територията на България към момента действа Закон за данък върху доходите на физическите лица, който е в сила от 2006г., чрез който се облагат доходите на физическите лица вкл едноличните търговци (ЕТ), които имат доходи от източник в страната. Законът е изменян около 20 пъти за последните 5 години.

Законът за данъците върху доходите на физическите лица ( ЗДДФЛ ) влиза в сила от 01.01.2007г. и заменя действащия до този момент Закон за облагане доходите на физическите лица. Този закон е част от изцяло новото данъчно законодателство на Р България. Данъкът върху доходите на физическите лица е личен, подоходен пропорционален данък, т. нар. “ плосък данък “.

Съгласно ЗДДФЛ обект на облагане са доходите на местни и чуждестранни лица, включително от дейност като едноличен търговец.

Данъчно задължени лица по ЗДДФЛ са местни и чуждестранни лица, носители на задължението по този закон, както и местни и чуждестранни лица, задължени да удържат и внасят определени от този закон данъци.

Основен момент при осъществяването на данъчен контрол при облагането на доходите на физическите лица е определяне на източника на дохода. Местните физически лица са задължени за доходи, произтичащи от източници както в РБългария, така и в чужбина, а чуждестранните лица са задължени за доходи единствено от източници в РБулгария.

Доходи с източник в Република България са:

• 
  доход от стопанска дейност чрез определена база на територията на РБългария или от разпореждане с имущество на такава определена база;
  
• 
  трудов доход или доход от предоставяне на услуги, когато трудът е положен или услугите са предоставени на територията на РБългария;
  
• 
  доходи от селско и горско стопанство;
  
• 
  доходи от използване на недвижимо имущество, намиращо се на територията на страната;
  
• 
  доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество;
  
• 
  доходи от сделки с дялове от местни дружества, както и с български държавни и общински ценни книжа;
  
• 
  доходи от прехвърляне на предприятие на едноличен търговец, без значение дали прехвърлителя е местно или чуждестранно лице.
  

За целите на облагането на доходите на физическите лица в закона са разграничени следните видове доходи:

• 
  доходи от трудови правоотношения;
  
• 
  доходи от стопанска дейност като едноличен търговец;
  
• 
  доходи от друга стопанска дейност;
  
• 
  доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;
  
• 
  доходи от прехвърляне на права или имущество;
  
• 
  доходи от лихви, упражняване на права на интелектуална собственост;
  
• 
  доходи, които подлежат на облагане с окончателни данъци по ЗДДФЛ.
  

Според чл. 13 на ЗДДФЛ неподлежащи на облагане доходи са:

• 
  доходи от продажба или замяна на един недвижим жилищен имот, независимо от датата на придобиването му;
  
• 
  доходи от продажба или замяна на до два недвижими имота, както и селско стопански и горски имоти независимо от броя им, ако между придобиването им и продажбата им са изминзли повече от 5 години;
  
• 
  доходи от продажба на пътни, водни и въздухоплавателни превозни средства, придобити не по малко от една година преди продажбата;
  
• 
  суми получени от задължително пенсионно, здравно и социално осигуряване;
  
• 
  лихви по влогове и депозитив местни търговски банки, клонове на чуждестранни банки;
  
• 
  лихви и отстъпки от държавни, общински и корпоративни ценни книжа;
  
• 
  обещетения и други подобни плащания при срдена и тежка телесна повреда;
  
• 
  обещетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди;
  
• 
  парични и непарични доходи от социално подпомагане, получени на основание на нормативен акт;
  
• 
  доходите от сделки с акции на публични дружества и търгуеми права на акции на публични дружества, извършени на регулирания български пазарна ценни книжа и други.
  

С данък върху годишната данъчна основа се облагат доходите от стопанска дейност като едноличен търговец.

С окончателен данък по ЗДДФЛ се облагат определени видове доходи, като дивиденти и ликвидационни дялове, доходи от замяна на акциии или дялове в местни търговски дружества и други.

От началото на 2008г. е направена промяна, засягаща както ЗДДФЛ така и ЗМДТ, съгласно която от началото на 2008г. патентния данък се администрира в общините и поради това е уреден в ЗМДТ. Поради тази причина физическите лица, включително едноличните търговци, за доходите си от патентни дейности се облагат по реда, предвиден в ЗМДТ, а за доходите си от други дейности се облагат по реда на ЗДДФЛ.

Следващият важен момент при контролирането по отношение на ЗДДФЛ е определянето на данъчната основа.Законодателят е постановил различни методики за поределяне на данъчната основа за различните видове доходи, по отношение на които се прилагат и общите контролни процедури. Проверяват се брутния размер на получения доход, правилното прилагане на законово признатите намаления под формата на разходи, задължителните осугурителни вноски и други.

На проверка подлежат и ползваните данъчни облекчения за направените дарения. Задължените лица могат да ползват данъчни облекчения за дарения, при условие, че са изпълнени определени условия. За да е на лице данъчно облекчение, дарението трябва да е направено в полза на здравни и лечебни заведения; специализирани институции за деца, както и домове за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителска грижа; специализирани институции за предоставяне на социални услуги; бюджетни организации; юридически лица, които не са търговци, осъщесвяващи обществено полезна дейност; регистрирани в страната вероизповедания; Българския червен кръст; детски фонд на УНИЦЕФ; “Фонд за лечение на деца”. Законодателят е предвидил ограничение на размера на направеното дарение, за което лицата имат право да ползват облекчение на данъка си.

Освен за направено дарение, в закона са предвидени и други данъчни облекчения. Такива са данъчно облекчение за намалена трудоспособност, за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане, за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране.

Контролните процедури по отношение на правилното определяне на данъчната основа се различават според спецификата на вида доход.

Общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи от доходи от трудови правоотношения, доходи от стопанска дейност, различна от тази на едноличните търговци, доходи от наем или от друго възмездно предоставяне на ползване на права или имущество, доходи от прехвърляне на права или имущество, и доходи от други източници като обезщетения, лихви, парични или предметни награди от игри, състезания или конкурси и други.

Размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа, намалена с предвидените от закона данъчни облекчения, се умножи с данъчната ставка в размер на 10 %.

Следващ важен момент е правилното определяне на месечната данъчна основа. Тя се определя, като от получения доход се приспаднат вноските за пенсионни, здравни и други осигуровки, които работника е задължен да внася за своя сметка. Размерите и реда за определянето и внасянето на личните осигурителни вноски са определени в Кодекса за социално осигуряване. Месечната данъчна основа може да бъде намалена и с предвидените от закона данъчни облекчения.

Към така определената данъчна основа работодателя прилага чл. 42 от ЗДДФЛ, за да изчисли, удържи и внесе авансовия месечен данък. Органът по приходите проверява правилното определяне на данъчната основа, изчисленията на данъка, както и внасянето в срок в Републиканския бюджет. Особеното в този случай е , че платеца на данъка е различен от задълженото лице. На работодателя е вменено със закон задължението да удържа и внася дължимия данък. Данъкът удържан от работодателя от месечния доход на служителя, следва да бъде внесен в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода от трудови правоотношения.

Работодателят е задължен да преизчислява в годишен аспект окончателно размера на данъка върху доходите на физическите лица от трудови правоотношения до 31 януари на следващата година. Размерът на платения доход и удържания данък се удостоверяват в служебна бележка, чийто образец се утвърждава със заповед на министъра на финансите.

За лицата получили доход само от трудови правоотношения не съществува задължениет да подават годошна данъчна декларация за доходите. Те могат да декларират получените доходите, ако имат надвнесен авансово данък през годината, който може да бъде възстановен, като от страна на приходната администрация се провежда проверка по прихващане и връщане. След проверката се издава акт за прихващане или връщане, в който органа по приходите излага направените констатации от проверката.

3. Облагане на доходи от стопанска дейност, различна от дейността като едноличен търговец
Обект на контрол от страна на приходната администрация са няколко вида доходи, които могат да бъдат разграничени в две групи, съобразно спецификата на контролните действия.

Към първата група спадат доходите на лица, упражняващи свободна професия, като адвокати, нотариуси, лекари, експерт счетоводители, архитекти и други. Към тази група също спадат и доходите получени от извънтрудови правоотношения. Доходите попадащи в тази група се намалят с 25% разходи за дейността и така се получава размера на облагаемия доход.

Към втората група доходи спадат доходите, получени от занаятчийски дейности, които не се облагат с патентен данък; доходи от продажба на продукти от селско, горско, ловно и рибно стопанство; авторски и лицензионни възнаграждения и други. Тази група доходи се намаляват с 40% разходи за дейността, за да се получи облагаемия доход.

Изброените доходи от двете групи подлежат на авансово облагане в течение на годината.

Размерът на дължимия данък се изчислява като разликата между облагаемия доход и задължителните вноските за лични осигуровки се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

В годишен аспект тези доходи подлежат на деклариране и облагане.

Облагаемият доход, реализиран от продажбата или замяната се определя по различен начин в зависимост от вида на имуществото.

Облагаемият доход от продажба или замяна на пътни, въздухоплавателни или водни превозни средства се определя като разликата между тахната продажна цена и цената им на придобиване.

Облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество се определя ката положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване се намали с 10% разходи.

Облагаемият доход от продажба или замяна на финансови инструменти е сумата от реализираната печалба през годината, определени за всяка отделна сделка, намалена сус сумата пт реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка.

Данъчната основа за тези видове доходи съвпада с размера на облагаемия доход, придобит през годината.

За осъществяване на контролни действия е необходимо да се проверяват правилно ли са определени облагаемия доход, размера на данъчната основа, декларирането на дохода и други.
6. Облагане на доходи получени от други източници
Към тази група доходи спадат доходите от лихви, парични и предметни награди от конкурси и състезания, обезщетения за пропуснати ползи и неустойки, производствени дивиденти от кооперации, упражняване на права на интелектуална собственост по наследство, случайни сделки от всички други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци.

Данъчната основа за тези видове доходи съвпада с брутния размер на изплатения доход.

Спазването на разпоредбите на ЗДДФЛ във връзка с извършването на дейност ката ЕТ е по-широкообхватен. Предпоставка за това е законовата постановка, че физическите лица, извършващи дейност като едноличен търговец, трябва да преобразуват счетоводния финансов резултат за годината по реда на Закона за корпоративно подоходно облагане. Контролните действия се извършват чрез проверки и ревизии, в хода на които се прилагат методите на документалните проверки, инвентаризацията, експертизи, насрещни проверки, анализи и други. Обект на контрол са: счетоводната отчетност, направените разходи и реализираните приходи, преобразуването на счетоводния резултат по реда предвиден е ЗКПО, съобразно разпоредбите на ЗДДФЛ, определянето на данъчната основа, определянето на размера на авансовите вноски и внасянето на задълженията в законоустановения срок.

При облагане доходите на физически лица – ЕТ, формирането на данъчната основа се образува по реда посочен в ЗКПО. По отношение на счетоводната отчетност, разходите и приходите следва да се спазват на разпоредбите на Закона за счетоводството и Международните и Националните счетоводни стандарти и запознаване със счетоводната политика на търговеца.

Едноличните търговци са задължени да правят авансови вноски през годината по реда, определен в ЗКПО, като данъчната ставка е 15 на сто.

Годишната данъчна основа се формира като облагаемия доход за данъчната година се намали с вноските по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване. Годишната данъчна основа се намалява и с направените през годината вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация, внесените през годината лични вноски за доброволни здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки “ Живот “, както и с данъчните облекчения определени в ЗДДФЛ.
8. Облагане на доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък, съгласно ЗДДФЛ
С окончателен данък по ЗДДФЛ се облагат две групи доходи, получавани от местни и чуждестранни лица. Към първата група се отнасят доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от източници в България, изплащани на местни и чуждестранни физически лица, както и доходи от същия вид от източници в чужбина изплатени на местни физически лица. Окончателният данък за доход от дивиденти се определя в размер на 5% от брутната сума на дивидента. Окончателният данък върху доходите от ликвидационни дялове се определя в размер на 5% върху положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и доказаната цена на придобиване на дела.

Към втората група спадат доходите реализирани от чуждестранни лица. Такива са обезщетенията за пропуснати ползи и неустойки, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, доходи от управление и контрол на предприятия, доходи от наем, продажба, замяна или друго възмездно ползване или прехвърляне на движимо или недвижимо имущество, и други доходи, изрично посочени в закона.

За целите на настоящата разработка, както споменахме, ще разгледаме първо физическите лица като местни и след това като чуждестранни.

Облагането на местните физически лица за получените доходи от наем е на основание, че доходът на наем е от източник от страната¹⁶:

„Чл. 8. (1) Доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на Република България или от разпореждане с имуществото на такава определена база, са от източник в Република България.

(6) От източник в Република България са и следните доходи, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България:

5. доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество;”
Облагаемият доход от наем се намалява с 10% признати разходи за данъчни цели. От така получената сума се приспадат внесените здравни вноски от лицето през годината. Разбира се това е основната трактовка на доходите от наем. Затова ще трябва да разгледаме няколко казуса, разкриващи ни особенностите и специфики на облагането на доходите от наем на физическите лица.

2. Доход от наем на общи наети части от етажната собственост (ЕТ).

Този въпрос не е уреден директно в ЗДДФЛ (чл.31 ал.1). Затова е необходимо да се обърнем към конкретната законова регламентация, която се съдържа в Закона за жилищните кооперации, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост / ЗУЕС /.

Етажна собственост възниква, когато етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника, принадлежат на отделни собственици – държавата, общините и други юридически или физически лица (виж чл. 37 и 38 ЗС). Дяловете на отделните съсобственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на ЕС (чл. 40, ал. 1, изр. 1 ЗС).

Отношенията, свързани с управлението на общите части на сгради в режим на ЕС, както и правата и задълженията на собствениците и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях, се уреждат със ЗУЕС и отчасти със ЗС. Въведен е особен режим на управление на общите части на сгради в режим на ЕС, построени в жилищен комплекс от затворен тип. То се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти, като договорът се вписва по партидата на всеки самостоятелен обект и е противопоставим на неговите последващи приобретатели (чл. 2 ЗУЕС).

Право на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС е да участват в управлението на ЕС, а обитателите имат право да участват в управлението на ЕС със съвещателен глас (чл. 5, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗУЕС). Една от формите на управление на ЕС е сдружението на собствениците (чл. 9 ЗУЕС).

Управлението обхваща реда и контрола върху ползването и поддържането на общите части и спазването на вътрешния ред в сграда в режим на ЕС, както и контрола върху изпълнението на задълженията на собствениците и обитателите (чл. 8, ал. 1 ЗУЕС).

За управлението на общите части на сгради в режим на ЕС, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 42, 43 и 44 ЗС. Съгласно чл. 42 ЗС, управлението на общите части в такива сгради и надзорът за изпълнение на задълженията на обитателите принадлежи на общото събрание (ОС) на собствениците и на избрания от него управител.

За останалите сгради една от формите на управление на ЕС е сдружението на собствениците. Важно е да се подчертае, че сдружението е юридическо лице¹⁷, създадено по реда на ЗУЕС, което има за предмет управлението на общите части на ЕС. При необходимост от решаване на въпроси, свързани с общи части на две или повече ЕС, може да се създаде сдружение на собствениците в две или повече ЕС (чл. 9, чл. 25, ал. 1 и 3 ЗУЕС). Докато управлението чрез общо събрание и управител (управителен съвет) следва традициите на ЗС и ПУРНЕС, то алтернативният вариант - създаване на юридическо лице-сдружение на собствениците, е ново явление за българското право, откъдето произтичат и редица трудности и неясноти при определяне на данъчните задължения на това юридическо лице.

Основното, което следва да имаме предвид, когато разглеждаме сдружението на собствениците, е, че то не е обикновено юридическо лице. Самият закон го нарича “форма на управление”¹⁸. Сдружението се създава с единствената цел да управлява общите части и да регулира реда в общата сграда (сравни чл. 25 ЗУЕС). Сдружението е персонализиране на една наложителна и задължителна организация, която трябва да съществува в етажната собственост.

Нуждата от вътрешна организация съпътства етажната собственост от създаването до прекратяването й. По тази причина законодателствата, които признават на етажната собственост качеството на юридическо лице, признават и не се смущават от принудителното “членуване” в нея. Съответно не се допуска възможност за прекратяване на “членството” в юридическото лице; както и прекратяване на самото юридическо лице.

1. 
   
   Каталог: files -> files
   files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
   files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
   files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
   files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
   files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
   files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
   files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
   files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт
   
   
   
   Изтегляне 0.85 Mb.
   
   Сподели с приятели: