През 1991 г. Европейският съвет на министрите на земеделието прие Регламент (EИО) № 2092/91 за биологичното земеделие и съответното етикетиране на земеделските продукти и храни. Въвеждането на този Регламент беше част от реформата на Общата аграрна политика на ЕС и представляваше завършека на процеса на официалното признаване на биологичното земеделие от 15-те държави, членки на ЕС по това време.
Първоначално Регламентът за биологично производство се прилагаше само за растителните продукти. По-късно бяха въведени допълнителни разпоредби за производството на животински продукти. Тези разпоредби регулираха фуража, профилактиката срещу болести, ветеринарното лечение, защитата на животните, животновъдството като цяло и използването на оборски торове.
Изрично се забраняваше използването на генетично модифицирани организми и продукти, произведени от тях, в биологичното производство. Едновременно с това се разрешаваше вноса на биологични продукти от трети страни, чиито критерии за производство и системи за контрол се приемаха за еквивалентни на тези на ЕС.
В резултат на този продължителен процес на добавки и поправки, разпоредбите, съдържащи се в Регламент (EИО) № 2092/91, станаха много сложни и обстойни.
Нивото на значимост, което постигна първоначалният Регламент на ЕС за биологичното производство, се дължеше на факта, че той определи общи минимални стандарти за целия ЕС. В този процес се засили доверието на потребителите, които можеха да купуват биологични продукти от други държави-членки с убеждението, че тези продукти отговарят на едни и същи минимални изисквания. Държавите-членки и частните организации трябваше сами да наложат свои собствени допълнителни по-строги стандарти.
Бази данни за биологични семена
Основен принцип в биологичното земеделие е използването на семена, произведени по биологичен начин чрез земеделска дейност. Държавите-членки поддържат онлайн база данни с цел да улеснят добиването на такива семена. Доставчиците могат да включат биологично произведени семена и семенни картофи, които могат да бъдат закупени от този списък.
Работни етапи в ЕС
Решенията, например тези, свързани с новите Регламенти за биологично производство, се вземат с участието на различни европейски институции.
Новите разпоредби на ЕС, например Регламентът на Съвета (ЕО) № 834/2007, се предлагат от Комисията (чрез Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“), гласуват се от Европейския Съвет на министрите на земеделието и окончателно се приемат след консултация в Парламента. Едва тогава те са законово валидни. Повече информация относно тази процедура можете да намерите онлайн.
Регламент на Комисията (EО) № 889/2008 беше предложен от Комисията и трябваше да бъде подкрепен от държавите-членки в контролния комитет, Постоянният комитет по биологично земеделие. В тази процедура представителите на държавите-членки в Постоянния комитет трябва да приемат препоръките с необходимото мнозинство.
Постоянен комитет по биологично земеделие
Постоянният комитет по биологично земеделие се състои от представители на държавите-членки. Председател е представител на Комисията.
Комитетът беше създаден с цел да осигури тясно сътрудничество с властите, отговарящи за биологичния сектор, и да гарантира еднакво прилагане на законодателството на ЕС за биологичното производство.
Други органи
Европейската комисия работи с още два допълнителни органа, които й помагат да взема решения по въпроси, свързани с биологичното земеделие:
-
Консултативен комитет по въпросите на биологичното земеделие
-
Експертна група за популяризиране на биологичното земеделие
Консултативният комитет обединява представители на различни групи по интереси от областта на техниката и икономиката, като например IFOAM, BEUC, COPA/COCEGA, COFALEC и други. Това улеснява обмена на опит и мнения по различни теми, свързани с биологичното производство, с цел да се подобри трайното развитие на законодателството за биологичното производство.
От своя страна, експертната група за популяризиране на биологичното земеделие съветва Комисията по въпросите, свързани с информационните и рекламни кампании за биологично земеделие, прилагани като част от Европейския план за действие за биологични храни и биологично производство.
Комисията може да се съветва с консултативния комитет и експертната група по всякакви въпроси. В същото време председателите на Комисията могат да отправят предложения и да искат съвет от консултативния комитет или експертната група по въпроси от тяхната компетентност.
Решенията, вземани в консултативния комитет или експертната група не са задължителни за Комисията, но се разглеждат много сериозно и членовете получават информация за всички дейности, предприети във връзка с тези решения.
Други важни дейности на тези два органа са:
-
Установяване на тясно сътрудничество между международните организации, организациите на държавите-членки и Комисията
-
Наблюдение на събитията в политическата сфера
-
Съдействие при обмена на информация, опит и изпитани методи
Информационна система за биологично земеделие (ИСБЗ)
Държавите-членки и Европейската комисия използват информационната ситема като ключов инструмент за обмен на данни от областта на земеделието, свързани с биологичните продукти, и за предоставяне на актуална информация на обществото.
Базата данни на ИСБЗ съдържа:
-
Одобрението на държавите-членки за търговия с продукти, внесени от трети страни
-
Разрешенията за постоянно използване на съставки от традиционен земеделски произход, които не могат да бъдат произведени по биологичен начин в достатъчни количества
-
Списъка на контролните органи или контролните власти
Лого
Всички продукти, които носят логото на ЕС за биологично земеделие, са произведени в съответствие с Регламента на ЕС за биологичното земеделие. Така те повишават доверието на потребителите относно произхода и качеството на храните и напитките, които купуват.
Понастоящем биологичните производители не се задължават да обозначават своите продукти с логото на ЕС за биологично земеделие. От 1 юли 2010 г. обаче употребата на логото става задължителна. Предимство на логото на ЕС за биологично земеделие е фактът, че потребителите във всички държави-членки могат по-лесно да разпознават биологичните продукти независимо от техния произход.
Информационна система за биологично земеделие (OFIS)
Информационната система за биологично земеделие е ключов инструмент, използван от държавите-членки и Европейската комисия за обмен на данни върху биологичните продукти, както и предоставяне на актуална информация на обществото.
Базата данни на Информационната система за биологично земеделие включва:
-
Разрешения за внос, предоставени от държавите-членки на ЕС на трети страни (съгласно член 11(6) от Регламент (ЕИО) № 2092/91)
-
Разрешения за употреба на съставки от земеделски произход, които не са произведени по биологичен метод (съгласно член 3 от Регламент (ЕИО) № 207/93 определящ съдържанието на Приложение VI към Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета)
-
Списък на органите или обществените институции, отговарящи за инспекцията, предвидена в член 15 от Регламент (ЕИО) N° 2092/91
Официална база данни за биологични семена и посадъчен материал в България - OrganicXseeds.bg
Отскоро има и официална база данни за биологични семена и посадъчен материал в България, част от европейската OrganicXseeds - OrganicXseeds.bg
Тя може да се намери и в рамките на портала OrganicXseeds.com като се избере знаменцето на България.
OrganicXseeds база данни е призната за официална база данни съгласно Регламент 1452/2003 г. на ЕС в Белгия, Германия, Люксембург, Швейцария и Великобритания. Тази база данни, вече попълнена и с вариант на кирилица обработва общо около 10 000 продукта от семена и има повече от 1000 посетители на седмица.
Съгласно чл. 6 от Регламент 2092/91 и Регламент 1452/2003 държавите-членки на Европейския съюз трябва да обезпечат условия за въвеждане на база данни, в която да могат да се регистрират биологично произведени семена и семена от картофи. В тази връзка българското правителство реши да приложи на практика лесната за използване база данни в интернет OrganicXseeds на швейцарския научен институт по органично земеделие (FiBL).
Използването на OrganicXseeds България е безплатно за всички фермери и производители, които търсят семена чрез нея. Селекционерите и доставчици на семена трябва да заплатят една чиста годишна такса, за да регистрират всички свои биологични семена в базата данни.
Чрез базата данни в интернет може лесно да се потърсят всички налични биологични семена или чрез използване на систематична търсачка по категории или чрез бърза търсачка, която търси определен растителен вид и респективно сортове. Друга възможност е да се потърси определен доставчик на семена или селекционер като се използва търсачка за доставчик. С резултатите от търсенето се предоставя и допълнителна информация отнасяща се до конкретните семена и доставчика на семената.
Българският вариант на OrganicXseeds ще се попълва с биологични семена, семена от картофи, а също и вегетативен посадъчен материал, които се предлагат в България. Фермерите и производителите, както и доставчиците на семена и селекционерите получават пълна прозрачност по отношение на наличностите от биологични семена на пазара. Това е важно предварително условие за разумно развитие на пазара на биологични семена в страната.
Основавайки се на предложението за семена, показано в базата данни, инспектиращите органи и респективно институциите по тази линия, може да предоставят дерогация /изключение/ за използването на не-биологични семена, което не е възможно да стане вече без да се погледне базата данни.
ІV. Развитие на биологичното производство в България
-
Състояние на сектор биологично производство
През последните няколко години се наблюдава засилване на интереса към биологично производство в България, което се обуславя от нарастващото търсене на биологична продукция в световен мащаб. Основна част от продукцията се изнася, като българските биологични продукти намират добър прием на европейския и световен пазар.
Към края на 2011 г. общият брой на регистрираните в Министерство на земеделието и храните биологични производители, преработватели и търговци е 1 054, с близо 30% повече спрямо предходната година. След повече от двойно увеличение през 2010 г., продължават да нарастват и площите, обхванати от системата на контрол на биологично производство, достигайки до 26 622 ха през 2011 г.
Табл. Брой оператори (производители, преработватели, търговци) и площи в биологичното производство
|
2006
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
Брой оператори в биологичното производство
|
214
|
339
|
311
|
476
|
820
|
1 054
|
Общо култивирани площи (ха)
|
4 691
|
13 646
|
12 738
|
8 163
|
20 320
|
20 618
|
Постоянни ливади и пасища (ха)
|
-
|
-
|
2 486
|
1 843
|
3 611
|
4 491
|
Свободна земя/угар (ха)
|
1 261
|
1 578
|
1 438
|
1 783
|
1 716
|
1 513
|
Всичко площи в система на контрол (в преход и преминали прехода) (ха)
|
5 952
|
15 224
|
16 662
|
11 789
|
25 647
|
26 622
|
Диворастящи култури* (ха)
|
118 243
|
397 354
|
489 083
|
401 425
|
546 195
|
543 655
|
*Диворастящите култури – гъби, билки и горски плодове се събират от сертифицирани екологично чисти райони, но площите не са култивирани и не се включват в графа „Всичко площи в система на контрол”
Източник: МЗХ, въз основа на данни от годишните доклади на контролиращите лица на биологичното производство
От растениевъдното направление на биологичното производство най-предпочитани от производителите са зърнено-житните култури, техническите култури и трайните насаждения.
Табл. Площи на земеделски култури, отглеждани по биологичен начин
Вид култури
|
Площи в преходен период (ха)
|
Площи,
преминали прехода (ха)
|
Обща площ (ха)
|
2011 г.
|
2011 г.
|
2010 г.
|
2011 г.
|
Зърнено-житни култури, вкл. ориз
|
4 980
|
1 541
|
5 339
|
6 521
|
Технически култури - общо
|
3 350
|
2 495
|
4 913
|
5 845
|
в това число маслодайна роза(Rosa damascene)
|
516
|
329
|
|
845
|
Пресни зеленчуци, пъпеши, ягоди, култивирани гъби (общо)
|
467
|
203
|
428
|
670
|
Трайни насаждения
|
5 087
|
1 356
|
5 795
|
6 443
|
Постоянни ливади и пасища
|
1 519
|
2 972
|
3 611
|
4 491
|
Фуражни култури от обработваеми земи
(Култури за зелено)
|
771
|
225
|
3 786
|
996
|
в това число люцерна
|
649
|
73
|
|
722
|
Угар
|
1 057
|
456
|
1 716
|
1 513
|
Всичко площи*
|
17 294.6
|
9 327.5
|
25 648
|
26 622
|
Диворастящи култури
|
22 600
|
521 055
|
546 195
|
543 655
|
* Включва и площи, които не са представени в таблицата
Източник: МЗХ, въз основа на данни от годишните доклади на контролиращите лица на биологичното производство
През 2011 г. площите, заети със зърнено-житни култури бележат ръст, спрямо предходната година - 6 521 ха. Отглеждат се основно пшеница, царевица, ечемик и ръж. Площите с ръж се увеличават два пъти и половина спрямо предходната година. Сериозно увеличение се наблюдава и при площите с царевица.
При площите, заети с технически култури също се отчита нарастване през 2011 г.
При повечето групи култури се наблюдава увеличение на размера на площите през 2011 година, в сравнение с 2010 година. Площите, заети с фуражни култури от обработваеми земи (Култури за зелено) бележат най-голям спад през 2011 г.
През 2011 г. площите, заети с трайни насаждения, отглеждани по биологичен начин нарастват с 11% спрямо 2010 г. - 6 443 ха, през 2011 г. Особено голям е интересът към групата на орехоплодните видове - орехи, лешници, бадеми и кестени. Увеличават се и площите с насаждения от ябълки, сливи и кайсии, регистрирани в система на контрол през 2011 г. В същото време, през 2011 г. се отчита намаление на площите с череши, регистрирани в система на контрол.
Площите, заети със зеленчуци, отглеждани по биологичен начин през 2011 г. са в размер на 670 ха – с около 240 ха повече спрямо 2010 г. Увеличението се дължи на факта, че за първи път в системата на контрол са включени около 292 ха с артишок. Площите с домати и краставици се запазват, а тези с дини и пъпеши през 2011 г. намаляват.
През 2011 г. постоянните ливади и пасища в система на контрол нарастват с около 880 ха спрямо предходната година, докато свободната земя (угар) намалява с около 200 ха.
За първи път в система на контрол през 2011 г. са включени и насаждения от маслини. Включването на култури, нетипични за нашата страна, показва ясното желание и усилията на биологичните производители да разнообразят видовете култури, които отглеждат.
През последните две години сертифицираните екологично чисти площи, от които се събират диворастящи плодове, билки и гъби са в размер на над 540 хил. ха. В биологичното животновъдство също се наблюдава положителна тенденция.
През 2011 г. броят на говедата, отглеждани по биологичен начин, нараства над два пъти и половина спрямо предходната година до 976, като за първи път у нас е регистрирана и биоферма с 200 бизона.
Броят на пчелните семейства се увеличава от близо 46 000 на почти 59 000, което е с около 27% повече регистрирани в система на контрол, в сравнение с 2010 г. Предпоставка за това увеличение е добрият прием на биологично произведения пчелен мед на европейския пазар.
През 2011 г. в страната вече се отглеждат общо над 10 хил. броя овце и кози, като броят на козите, отглеждани по биологичен начин, нараства с над 20% спрямо предходната година. Има проявен интерес за стартиране на биологично птицевъдство.
Табл. Брой животни, отглеждани по биологичен начин
|
2006
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
Говеда
|
329
|
395
|
470
|
272
|
364
|
976
|
Овце
|
1 054
|
1 690
|
2 471
|
5 831
|
6 698
|
6 648
|
Кози
|
131
|
1 058
|
1 624
|
2 732
|
2 773
|
3 397
|
Пчелни семейства
|
33 981
|
35 747
|
44 861
|
41 089
|
46 429
|
58 855
|
Сподели с приятели: |