XV
ТЯЛОТО КАТО ОСНОВНИ ЧАСТИЦИ ОСЪЗНАВАНЕ
Там,, където няма съпротивление, няма и вреда.
Най-сетне опитах нещо, за което бях чувала още преди години. Понеже участваше и собственото ми физическо тяло и тъй като действително го преживях като реално събитие без никаква измама според мен, това бе едничкият най-въздействащ епизод при опитите ми да разбера връзката между физическите и нефизическите светове.
Просто ще ви разкажа какво се случи.
Бях гледала много видеофилми, донесени от Бразилия и Филипините, на психични хирургически операции. Един от тях ми бе даден от един лекар, който лично бе преминал през такова лечение и бе излекуван от болест на очите. Бях чела много книги за живота на психичните хирурзи и бях говорила с хора, които твърдяха, че са излекувани от тях.
Бях виждала и „магьосници" на вечерни предавания по телевизията, които се опитваха да оборят това явление чрез добре подготвени от самите тях магически представления на „психическа хирургия". Използваха пилешки воденички и оцветени в червено сачми, симулиращи кръв. Обикновено това бяха кървави номера, изискващи ловкост, лишени от елегантността на Зигфрид & Рой например. Гледах ги с невъзмутимо любопитство. Те ми направиха впечатление на хора, използващи, както сами се изразяваха, наивността и настойчивостта на „глупаците, на които им се вярва във феи". Страхът и агресивността им привлякоха вниманието ми. Струваше ми се, че си вадят хляба с това „развенчаване на шарлатани".
Видеокасетите, които гледах, бяха съвсем различни от представлението на фокусниците, защото операциите бяха правени в клиники в присъствието на други лекари и медицински сестри. Пациентите не плащаха за лечението, освен ако сами не пожелаеха това, а емоционалната обстановка бе спокойна и наистина молитвена.
Но все пак бях участвала в толкова филми със забележителни специални ефекти и се съмнявах в това, което виждах на филма. Трябваше да го видя лично. А исках да остана непредубедена.
В един особено впечатляващ филм обаче наблюдавах преподобния Алекс Орбито от Манила да извършва операции, една след друга, над чакащите на една дълга опашка. Той леко разтриваше кожата на всеки пациент, докато тя се отваряше. Тогава той пъхваше ръцете си в тялото, там, където бе болестта, и изтегляше кръвни съсирени и някакви неща от вътрешността му, след което изваждаше ръцете си и „разрезът" се затваряше. По пациента имаше кръв, но трудно се забелязваше белег. Филмът беше без прекъсвания, т. е. нямаше снаждания. Извърши операции над двадесет пациента за двадесет минути. Всяка операция му отнемаше около шестдесет секунди, а болестите бяха от всякакъв род - от язви до болки в гърба, гуша, рак, мозъчни тумори, очни болести и сърдечни заболявания. Филмът бе забележителен, но аз се съмнявах.
Един приятел ми каза, че Алекс Орбито е в Америка. Казах на дъщеря си, Сачи, която имаше болки в гърба и врата. Тя бе тази, която първа събра кураж да отиде при Алекс и когато ми описа процедурата, сметнах, че е важно да се срещна с него.
Странно бе, че следващата му спирка за лечение бе Лае Вегас, където бях преживяла много силни физически и духовни събития.
Веднага след лечението при Алекс болката на Сачи изчезна. Но той я бил предупредил, че ако тя е произлязла от някаква кармична причина, ще се наложи сама да се справи с нея, като се настрои към Божествената енергия с повече вяра, отколкото досега.
Обадих се на Крие Грискъм, лечителката с духовна акупунктура от Галистео, и я помолих да се срещнем в Лае Вегас. Наехме една хотелска стая в „Стрил" и зачакахме да видим преподобния Алекс Орбито, който бе известен не само във Филипините, но и по целия свят.
Той е роден на 25 ноември 1940 г. в един от кварталите на Куяпо, във филипинската провинция Нуева Екиджа, на около двеста километра северозападно от Манила. Родителите му били бедни. Те обработвали земята на едър земевладелец.
Орбито не знаел за лечителските си способности до четиринадесетгодишна възраст, когато започнал да сънува един загадъчен старец, който казвал, че е духовният водач на момчето, и му дал лична мантра, която помогнала на Алекс да навлиза по свое желание в друго състояние на съзнание. В тези сънища старецът казал на Алекс, че той е велик лечител.
Алекс не обръщал внимание на това, докато една сутрин се обадила парализираната майка на един негов приятел и твърдяла, че предната нощ сънувала, че Алекс я излекувал от парализата. В същия момент и Алекс осъзнал, че е сънувал същото!
Отишъл при възрастната жена. Те се познали един друг, въпреки че никога дотогава не се били срещали. Без да промълви нито дума, той взел шишето с кокосово масло, което било до леглото й, масажирал краката й, както бил сторил в съня, казал дълбока, но кратка молитва и й заповядал да ходи.
Тя веднага станала от леглото, за първи път от десет години, и проходила.
Оттогава той разбрал, че е лечител, притежаващ в ръцете си енергия, която не разбирал.
Той обаче не желаел да е лечител. Това, което не разбирал, го плашело. Освен това, след като славата му се разнесла, хората започнали да експлоатират неговата дарба. Често го повиквали, не му плащали нищо и го оставяли да се върне до селото си както намери.
След време станал свещеник в Union Espiritista Christiana de Felipinas* и спрял да лекува. Веднага се разболял. Отново се заел с лечението и здравето му се подобрило. Забелязал, че когато спирал да лекува нуждаещите се, той се разболявал. Оттогава решил да посввти живота си на служене на човечеството, като лекува духовно. Пътувал из Филипините и лекувал стотици хора безплатно и най-сетне установил своя клиника близо до скромната си къща в град Куезон.
Двете с Крие си говорехме, докато чакахме Орбито. Тя бе чувала за него и каза, че ще е чест за нея той да я лекува. Не бях толкова уверена за себе си.
* Филипински християнски духовен съюз - исп. (Бел. прев.)
Отворих вратата на хотелската стая и видях един много младолик и доста слаб мъж, облечен безупречно с абсолютно бяла риза, връзка, панталони и атлазено спортно сако. Беше със съпругата си и една тяхна приятелка. Усмивката на лицето му ме накара да се чувствам добре. От момента, в който всички се срещнахме, почувствах, че винаги съм го познавала.
Да го познавам и да го харесвам бе едно. Да се подложа на „духовна хирургия" - съвсем друго. След кратка среща във всекидневната се оттеглихме в спалнята на моя апартамент в хотела. Алекс погледна към леглото и аз разбрах, че там ще става каквото ще става.
Съпругата му и нейната приятелка взеха една празна пластмасова купа от един хартиен плик, заедно с малко марля и алкохол. Стомахът ми се преобърна. Алекс седна на един стол близо до леглото. ~ Аз не лекувам - тихо каза той. - Бог лекува. Той ме използва само като инструмент и канал за лечителната сила и енергия. Аз уравновесявам чакрите, така че човек да може сам да се излекува.
Отново напомняне за важността на чакрите. Крие се усмихна. Чудех се какво ще последва. Най-напред, нямаше ми нищо. Не бях болна. Нищо не ме притесняваше. Изведнъж се зачудих защо съм тук и защо го бях помолила да дойде! Щом си помислих това, усетих нещо в себе си (Висшият си Аз?) да ми казва: „Защото ти е нужно да се довериш на физическата опитност, идваща от по-висша вибрация".
Добре, но нямах намерение да бъда първа. Направих знак на Крие. Тя легна на леглото.
Алекс наведе глава и навлезе в дълбока безмълвна молитва за около пет минути. Когато вдигна лицето си, на него бе изписано едно съсредоточено, но същевременно ангелско изражение. Той ни бе казал, че друг духовен лекар работи чрез него и неговата енергия ще извърши операцията.
- Свали блузата - каза Алекс. - Трябва да работя върху сърцето.
Крие вдигна блузата над главата си. Зарадвах се, че беше със сутиен. Спомних си, че аз не носех.
Съпругата на Алекс и помощничката седнаха до него.
Като по указание ръцете му се вдигнаха нагоре във въздуха, откриха някаква посока и след това леко се спуснаха към средата на тялото на Крие, където умело започнаха да мачкат кожата над талията, точно както бях видяла на филма, докато изглежда разделиха кожата и изведнъж и двете ръце бяха вътре в гръдния й кош. Не можех да повярвам на очите си. Имаше кръв и бълбукащ звук, докато ръцете му търсеха нещо около сърцето й.
Гледах внимателно Крие. Тя стенеше от удоволствие и казваше: „Топлината на ръцете му, мога да почувствам тази чудесна лечителна топлина".
На мен ми изглеждаше, че ръцете му действително са вътре в гръдния й кош! Много леко е дясната ръка той извади нещо, което приличаше на кръвен съсирек. Постави го в пластмасовата купа. Лявата му ръка остана вътре.
След това, като че ли получил напътствия от лечителния източник, той каза: „А сега - бъбреците ти". Махна ръцете си от гърдите на Крие и отворът зарасна, все едно че просто бе извадил ръцете си от чиния е вода. Жена му избърса кръвта с марля, напоена е алкохол.
Ръцете му се потопиха в корема на Крие. Отново тя спомена за топлината. Този път те бяха до китките в тялото й. Кръв и разни други течности се плискаха навсякъде, докато той изглежда лекичко поклащаше ръцете си на-пред-назад вътре в нея! Отидох до леглото и погледнах надолу.
Останах с отворена уста. Не можех да се сдържа. Ръцете му буквално бяха до китките в корема й! Ударих се по лицето, за да се уверя, че не сънувам. След това започнах да крача из стаята. Чувствах, че се намирам в някаква друга действителност. Приближих се и отново се наведох над Крие. Ръцете му наистина бяха в нея! И двете. И не, аз не сънувах.
- Как се чувстваш? - попитах Крие.
- Ами - каза тя, леко смръщена - усещам го, но по-скоро като натиск. Няма болка.
Алекс не съзнаваше нашия разговор. Като че ли бе друг човек и на друго място.
Много бързо извади още съсиреци от корема й, сложи ги в пластмасовата купа и отдръпна ръцете си. Наблюдавах внимателно. Отново бе като че ли ръцете му са се намирали във вода, а не в човешко тяло. Всичко бе толкова гладко, толкова невероятно просто и лесно. Широката зееща дупка се затвори. Отново жена му изчисти кръвта с марля, напоена с алкохол, и Крие просто се изправи и стана. Усмихваше се. Очевидно се чувстваше добре.
- Моля - каза Алекс и ми даваше знак и на мен.
„О, Боже - помислих си. - Аз съм танцьорка, човек на физическата култура. Обичам да контролирам тялото си. Не харесвам и обикновената хирургия, да не говорим пък за тази".
Без желание легнах на леглото.
- Панкреас - каза веднага Алекс, все едно че беше упътен от някакъв непознат източник.
Ръцете му бяха застинали точно над гърдите ми. Погледнах към Крие, а след това към него.
- Почакай минутка - казах, чувствайки се като малодушна мижитурка.
Не можех да изтърпя това. Крие се усмихна и седна на леглото. Хванах се за ръката на жена му. Имах нужда от успокояване.
Алекс просто чакаше. Но изглежда това не беше Алекс.
Затворих очите си. Опитах се да медитирам и да се свържа е Висшия си Аз. Не можех да го намеря. Бях прекалено нервна. Не бях на себе си. Уредих всичко това, а сега ми се искаше да не бях тук. Нервността не означаваше ли, че това може да ме нарани, защото нямах достатъчно вяра? „О, Боже - помислих си, - какво, по дяволите, правя тук?"
Отново затворих очите си. Безмълвно умолявах: „Висш Аз, моля те, ела. Ела, моля те, Висш Аз. Трябва да се свържем". Чувствах се като Спок*, който се мъчи да се свърже с космическия кораб „Ентерпрайз".
Зачаках. Алекс чакаше. Крие чакаше. Съпругата и приятелката-помощничка чакаха.
И тогава постепенно, със затворени очи, навлязох в себе си. Премахнах страха от ума си. Бавно се появи Висшият ми Аз. Никога няма да забравя това. Ето го андрогинният ми приятел, седнал на един камък, с брадичка, подпряна на облегната на коляното ръка като „Мислителят" на Роден. Само че този път беше с криле. Засмях се на себе си. Това наистина бе като една научнофантастична космическа опера.
Но бях така облекчена и щастлива от осъществяването на контакта. Тогава видях усмивката на моето андрогинно същество и тя определено бе покровителствена.
- Да правя ли това? - попитах. Не можех да повярвам, че задавам такъв въпрос.
Висшият ми Аз ме погледна презрително и отбеляза по начин, съвсем неприлягащ на Божественото му положение:
* Герой от филмовата поредица „Стар Трек". (Бел. прев.)
- Знаеш ли, че си истинска мижитурка? Създала си това преживяване, за да разполагаш с доказателство, че тялото не е нищо друго освен „мисъл по време на сън". Сега отпусни се и давай.
Отворих си очите, погледнах към Алекс и кимнах:
- Хайде - казах му. - Готова съм.
Преди да свърша с „готова съм", ръцете му се бяха спуснали към панкреаса ми и преди да разбера, те вече бяха в тялото ми и той махаше това, което наричаше „съсиреци от отрицателна енергия". Исках да му кажа, че това са останки от мелбата, която бях яла предния ден, но този вид хумор ми се струваше неуместен. Не можех да се накарам да погледна надолу към ръцете му, които бяха в мен. Държах очите си затворени.
- Как изглежда? - попитах Крие.
- Невероятно е - каза тя. - Мога да видя вътре в теб. Какво чувстваш?
Исках да кажа нещо шеговито, но установих, че казвам:
- Чувствам, че това е един действителен сън.
- Разбира се - отговори Крие. - Точно това е физическото тяло - един сън, който си въобразяваме, че е действителност, за да можем да изживеем приключението на физическия живот.
Не бях във форма за такъв метафизичен разговор. Крие се усмихна.
Алекс извади ръцете си от областта на панкреаса.
- Бъбреци и дебело черво - каза той.
Преди да успея да се възпротивя, вече бях свалила панталоните си и ръцете му леко мачкаха кожата ми точно под пъпа. След около три секунди и двете бяха до китките вътре в корема ми. Този път погледнах. Беше същото както и при Крие. Не усещах болка - само натиск. Имаше доста бълбукащи звуци, когато кръвта и вътрешностите бяха размествани от една страна на друга. (Думите не могат да опишат адекватно тази процедура.) Той измъкна още „съсиреци отрицателен стрес" и скоро след това извади първо дясната, а след това и лявата си ръка. Отново жена му избърса кръвта от стомаха ми с марля, напоена е алкохол. Приятелката им взе пластмасовата купа и я занесе в банята, изхвърли я в тоалетната и се върна. Алекс наведе главата си и изглежда излезе от транса. Изправи се. - Всичко е наред, нали? - попита той бодро. Кимнах. Бях останала без думи. Излезе от стаята, все едно че отива да се приготви за обяд. Станах от леглото и влязох в банята. Седнах на ваната, не издържах и се разплаках.
Останалата част от деня прекарах сама и се постарах да се приспособя към случилото се. Бях човек, ориентиран към тялото, и имах нужда от връзка с механизмите, които го караха да функционира. Годините, отдадени на танците и усилените тренировки, ми бяха помогнали да овладея физическото си изразно средство, а сега този слаб, чувствителен и крехък на вид „духовен лечител" в променено състояние на съзнание бе пъхнал ръцете си през кожата ми и без никаква болка бе извадил оттам нещо, което той наричаше „отрицателни мисловни форми, които се съсирват в кръвта", и бе го поставил в една пластмасова купа, купена от аптеката. Не можех да го проумея.
Това ли се имаше предвид, когато се казваше да имаме вяра, че „Божията ръка" не само може да лекува материята, но може да преминава през нея, без да причинява болка, все едно че тялото не е нищо друго освен материализирана мисъл, чудновата играчка, средство за изживяване на приключения - наистина само един сън от преживявания. Реших, че сега не е моментът да мисля за тези неща, и се върнах към практическите дела.
Крие се завърна в Галистео, а аз останах около безлюдния басейн, премисляйки и анализирайки всичко.
Тази нощ сънищата ми бяха ярки и наситени. Когато се събудих на следващия ден, се чувствах абсолютно добре: лека и пълна с енергия, като че ли бях облекчена от нещо, което не трябваше да нося.
„Трябва да продължим - бе казал Алекс. - Трябва да балансирам енергиите на чакрите ти. Не са добре, прекалено големи са и са подранили".
Когато го питах колко пари взема, той ми каза да дам колкото искам. Строял лечителен център във Филипините, от който ще имат полза много хора, нямащи необходимите средства.
Реших да премина през още сеанси и тогава да реша колко да дам.
Лечението продължи. На другия ден, докато лежах на хотелското легло, той извърши операция върху сърцето ми, третото око, яйчниците и гърлото. След това ме помоли да се обърна и отвори цялото протежение на гръбнака ми и извади „отрицателни вибрации", причиняващи болка в гърба ми. Разбира се, не можех да видя как отваря гърба ми, но вътрешно можех да усетя процедурата. Не беше болезнено, имаше само „натискане". Чувствах ръцете му дълбоко в гърба си, но нямаше парене, смъдене или болка.
Когато свърши, се замислих какво бе направил: пет „операции" за около три минути време.
Той обясни, че духовната енергия, идваща от ръцете му, бе така лечителна за хората, както и действителното премахване на отрицателните неща. По такъв начин помагаше на хората, без значение дали те имаха някакви проблеми.
Може би това се дължеше на въображението ми, а може би - не. Зная само, че след дните, прекарани с Алекс, нивото на енергията ми се покачи значително. Почувствах се уравновесена и способна да спя по-дълбоко.
След това прочетох всичко, което можах да намеря, посветено на филипинските лечители. Книгите, написани от западни лекари, изразяваха удивление и, при липса на логично обяснение, скептицизъм. А написаните от филипинци и други азиатци, особено серията от Джейми Т. Ликауко, показваха едно приемане на реалности отвъд нашите разбирания. И ето отново различни реакции на лявата (логичната) и дясната (интуитивната) страна на мозъка.
При моите разговори със самия Алекс Орбито той ми разказа накратко за тестовете, наблюденията и научните експерименти, на които е бил подложен. След това проучих доказателствата за неговите твърдения. Когато го запитах защо смята за необходимо научният свят да повярва, че това, което прави, е „действително", той отговори: „Защото те могат да имат полза от Божията ръка и от лечителите-духовници".
Орбито е бил канен в Швеция през 1974 г., за да бъде изследван от скандинавски учени, които при лабораторни условия го изучавали, претърсвали и наблюдавали как лекува без дрехи, измервали сърцебиенето му, мозъчните вълни, пулса, потоотделянето и т. н. Чрез Кирлиянова фотография* те гледали размерите на аурата му и енергията, излизаща от ръцете му, докато той лекувал и оперирал.
* На името на съпрузите Валентина и Симеон Кирлиян, фотографирали за първи път етерни тела на растения, животни и хора под въздействието на електрически ток с високи честоти. (Бел. изд.)
Орбито каза, че с него са се държали като с опитно зайче и той никога няма да се подложи отново на такива травмиращи преживявания, защото му е трудно да лекува в условията на такъв скептицизъм и съмнение. Той каза, както и много други лекари сега, че за да оздравееш, трябва да повярваш, че можеш.
А относно обвиненията, че филипинските лечители използват капсули с кръв и животинска карантия, за да създадат впечатление за физическо доказателство за изваждане от тялото, фактите са объркващи.
Когато бъде изследвана в лаборатория, кръвта понякога е човешка, а понякога - по-скоро водниста плазма. Самите лечители казват, че не знаят причината за това. Те обясняват само, че всъщност не е необходимо да нарушават целостта на кожата и да представят истинска кръв или физически да вадят нещо от тялото, за да излекуват пациента. Те казват, че пациентът се нуждае от физически доказателства, че е извършено лечение, за да се подобри състоянието му. Така че те материализират и показват кръв по тази причина. Според тях, ако пациентът „види", че му е извършена операция, въздействието на операцията е много по-силно. И точно както „дематериализират" епидермиса, за да навлязат в тялото, те „материализират" кръв и съсиреци, за да подпомогнат лечението. Казват, че и без това тялото е само една илюзия, а физическото е само проявление на мислите. Установих, че главният въпрос е този за физическата действителност", а не дали Алекс е мошеник.
За моя ум няма съмнение, че ръцете му бяха навлезли в тялото ми. Бях почувствала и видяла това, и то не само в моя случай, а и с други хора, докато стоях над тях и наблюдавах. Усещах ли самото си тяло като физическа илюзия? Всички духовни учители твърдят, че тази представа е основна за разбирането на физическото измерение на живота ни; че в основата си физическото е коагулация от молекули, които са продукт на нашето съзнание. Съзнанието се превръща в проектирана мисъл, а мисълта - във физическа действителност.
През следващите няколко седмици поканих Орбито в моя дом в Малибу, за да мога да наблюдавам още и тъй като бе по Коледа, обявих, че Алекс ще извърши едно коледно лечение и хората ще могат да дадат колкото поискат за неговия лечебен център.
Близо сто души дойдоха на самата Коледа и на следващия ден. Бяха приятели, приятели на приятели, любопитни търсещи в духовната област, а имаше и някои, които наистина бяха болни.
Алекс, съпругата му и помощничката отседнаха в гостните стаи, а ние превърнахме помещението за йога и упражнения в клиника.
Хората лягаха на моята маса за масажи, а Алекс седеше на един стол зад нея. Съпругата му и асистентката седяха до него. И аз наблюдавах много от „операциите", някои от които никога не бих повярвала, че ще издържа, но успях. А наблюдавах внимателно.
Хората тихо медитираха, преди да влязат в стаята. Почти всички имаха вяра, но бяха неспокойни и уплашени като мен. Разбирах това противоречие. Бях преминала през него. Те се подкрепяха един друг, а Алекс проведе молитва и „колективно свързване с Бог", преди да започнем.
Сред операциите, които видях, имаше една, при която го наблюдавах как с пръстите си извади окото на човека от очницата, почисти зад него и го върна на мястото му. Пациентът не почувства болка; стана от масата и си тръгна с усмивка, като каза, че бил усетил само „натиск". Отстрани тумори от бели дробове и кореми. Извади зъб с пръстите си и спря кървенето. Премахваше кисти и туморни образувания от всички възможни части на тялото.
Когато пациентите имаха проблеми с гениталните си органи, винаги напусках стаята. След това те ми казаха, че Алекс премахвал хемороиди, фиброми на матката и т. н. Обикновено той навлизаше в тялото направо отвън, а по-рядко - през влагалището или ануса. Отстрани гуша и тумор от гърда. Извади съсиреци кръв от врата на един осемдесет и шест годишен приятел, който имаше проблеми с втвърдяване на артериите.
Проникна във венците на друг човек и го излекува от пиорея.
Извади мозъчен тумор.
Понякога хората искаха да го наблюдават как лекува другите. Алекс не обичаше да присъстват повече от няколко души, защото казваше, че скептичната енергия го изчерпвала.
По време на тези празници той отиде и до Оджай, за да лекува и там. Много хора от Лос Анжелис го последваха. Много от тях бяха дошли по моя покана.
Помня първия ден в Оджай; Алекс бе преобразувал преддверието на една Унитарна църква в клинична стая. Тридесет души искаха да видят как той оперира някой друг, преди да позволят да се лекува тялото им по този начин. Аз проявих готовност, тъй като толкова много хора бяха там заради мен.
Те тихичко влязоха в стаята. Напълно облечена легнах на масата. Алекс бе зад нея с глава между ръцете, сведена в молитва. Моли се дълго време. Предполагам, че това се дължеше на разнообразните енергии в стаята (медиумите и екстрасенсите се настройват към енергийните структури на другите хора, което понякога им оказва отрицателно въздействие).
Алекс не вдигаше главата си. Най-сетне, все още с наведена глава, той ми прошепна:
- Шърли - каза той колебливо, - има един човек със син пуловер, облегнат на стената, който е настроен отрицателно, много отрицателно. Той не ме харесва, не харесва и това, което правя. Много е трудно. Ще можеш ли да го помолиш да напусне?
Както бях легнала, обърнах главата си и видях човека, за когото ставаше дума. Това бе приятел на един журналист, когото бях поканила. Вместо да го посочвам, казах:
- Очевидно тук има човек, който излъчва много скептична отрицателна енергия. Знаете кой сте. Би било по-добре, ако се върнете по-късно, когато нагласата ви е по-положителна (на моята възраст се учех да бъда по-дипломатична... най-сетне).
Човекът със синия пуловер, заедно с още двама души, тихо напуснаха. Никой не ги обвини. Алекс се помоли отново и навлезе в лек транс. Изражението му се промени и „операцията" върху мен започна. Не гледах как ръцете му се спуснаха към корема ми. В замяна на това избрах да наблюдавам лицата на хората, които ме гледаха. Те бяха изумени, ужасени, озадачени, шокирани, слисани - как може да се обясни изражението на хора, които наблюдават нещо, надхвърлящо чувството им за действителност? Една жена възкликна: „О, не, Шърли, пази се"! Тя бе толкова искрено загрижена, че от масата аз я успокоих. Други бяха изненадани, че мога да говоря, докато и двете ръце на Алекс до китките са в корема ми, откъдето се чуваха обикновените бълбукащи и разместващи звуци. Кръв течеше доста свободно по тялото ми. Усещах натиска в корема си и да си призная, този път имаше лека болка. Знаех, че тя произлизаше от липсата на вяра в стаята, затова затворих очите си и приведох ума си в осъзнаване на пълното доверие. Болката утихна.
Тогава разбрах съвсем ясно значението на вярата, когато става дума за духовното лечение, а и за всичко духовно. В същия момент си припомних онези моменти от живота си, в които вярвах, че ще оздравея, а не че болестта ми ще продължи по-дълго. Помня обикновените лекари, при които съм била. Ако им вярвах, всичко протичаше по-до-бре. Изглежда от мен зависеше също толкова, колкото и от доктора. Лечителят и лекуваният работеха заедно. Като си припомням, виждам, че тялото ми винаги реагираше според моите очаквания. Физичното следва ума.
Психичната хирургия бе тази, която ме свърза с това разбиране в много по-голяма степен, отколкото дотогава.
Спомних си какво бе казал Алекс: „Хората имат нужда от доказателство, че са излекувани, и затова аз им го давам. Аз нямам нужда да навлизам в тялото". След това продължи: „Мога да лекувам магнетично. Няма нужда да вадя нещо, за да се излекуват. Но хората на запад смятат, че имат нужда от този вид физически потвърждения, за да си позволят да бъдат излекувани духовно и по тази причина аз им ги предоставям".
Толкова често съм си мислила за казаното от него. И съвременната медицина ли работеше по този начин? Имахме ли нужда от драстични мерки, като хирургичните операции например, за да повярваме, че телата ни са се освободили от инфекциите, въпреки че ние сами сме способни вътрешно, със собствените си сили, да излекуваме себе си?
И защо изследвахме хората, боравещи с алтернативни лечителни способи, в лабораторни условия, за да стигнем до заключения, относно които науката вече бе програмирала становището си? Научното оборудване е проектирано, за да удовлетвори концепцията, че нещата се съобразяват с онова, което науката вече разбира. Ами разширената действителност? Какво да кажем за онези възможни истини, които все още дори не сме си представили?
Много хора си отиват от сеансите на духовно лечение, вярвайки, че са излекувани, понеже телата им се чувстват по-добре. Болестта не се връща и те знаят, че са здрави. И понеже общоприетата медицина не разбира това, трябва ли да се казва на хората, че те всъщност не са излекувани? Трябва ли да ги убеждава в това само за да се разболеят отново и да се лекуват с лекарства и скалпел?
Лко ш re, като човешки същества, сме изградени от сбор от тъй наречени „неживи, прости атоми", но виждаме, че сме живи и съзнателни, къде е настъпила промяната? Кога се е извършила тя? Може ли човек да „види" съзнанието? Можем ли да го измерим?
Когато Алекс Орбито или който да е друг лечител работи в по-високо състояние на съзнанието, освободен от физическата форма, това съзнание Библията би нарекла Бог, а процеса - чудо. Но да предположим, че просто съзнанието от по-висш порядък е това, което действа като лечител чрез физическо лице с подходящи вибрации, като Алекс например - няма ли това да предостави основание за проучване на разширената и непозната действителност?
Изглежда, че настояваме да бъдем ограничени и самотни, винаги измъчени върху въртележката на собствената си личност, непоправимо противопоставящи се на идеята, че можем да разберем повече, отколкото си позволяваме да приемем, защото това приемане би ни накарало да видим себе си в по-широка и с по-големи способности светлина, която би изисквала от нас да поемем повече отговорност за избора на онова, което възприемаме. И така стигнахме обратно до разбирането, че ние сме онова, което възприемаме. Ако бихме могли да променим начина, по който схващаме нещата, бихме могли да променим и обективния свят около себе си. По време на моята психична операция можех да усетя по-добре от всеки друг път, че самото възприемане помагаше да се създаде възприеманото събитие и беше негова съставна част.
Разбирането ми за моята личност бе толкова ограничено, че бях настроена скептично към събитие, което показваше съществуването на по-разширена действителност. Може би се чувствах по-удобно с ограничените си схващания за себе си, защото всичко друго извън тези граници ми изглеждаше странно, чуждо и страшно и по-скоро бих тръгнала с дявола, когото познавах, отколкото с ангела, когото бях способна да позная.
Ако тялото ми е изградено от молекули, определени от съзнанието ми да възприемат човешка форма, и изцяло е съставено от безсмъртна Божествена енергия, то тогава мога приема идеята, че психическата хирургия се извършва чрез духовна връзка с Божественото, която й дава възможност да разделя живите атоми един от друг чрез енергия, която не нарушава, а просто се мушва през физическото, точно както ръката се пъхва във водата, без да наруши целостта на нейната повърхност.
Нямам нужда от учени да ми казват дали това е истина или не. Зная го, защото то се случи с мен. А както е казал Айнщайн в края на живота си: „Познанието е опитност. Всичко останало е просто информация".
След Оджай Крие Грискъм помоли Алекс да отиде да лекува в нейния Институт на Светлината в Галистео, Ню Мексико.
Поканих един хирург, уважаван в цялата страна, да наблюдава процедурите. Ще го нарека д-р Теодор Бенет, за да не разгласявам името му. Тед се интересуваше от моите мистични/духовни познания, но очевидно гледаше на всичко обективно и уравновесено.
Бенет се срещна с Орбито, изслуша неговите обяснения за лечението и започна да задава други въпроси.
За него от самото начало бе ясно, че Орбито описва различен тип медицинска наука. Алекс разбираше, че повечето добре обучени съвременни лекари се затрудняват да разберат, че може да има и невидима истина със същата задълбоченост и ефикасност, както и видимата. И все пак, докато през последните 150 години в науката и в медицината е извършен огромен напредък, съществуват и много неща, които не можем да разберем или обясним чрез лабораторните формулировки.
Орбито каза, че не гледа на медицинската наука като на ограничена наука, а по-скоро, че я вижда просто като
систематизирано знание на закони и факти, отнасящи се до физическия свят, който вече разбираме. Той по-скоро се надяваше, че преподаващите физическите науки ще започнат в скоро време, когато обучават другите, да включват и да приемат дълбоките познания от духовния и метафизичния свят.
Според Орбито всъщност съществуваха две големи категории в науката: тази на физическия (или материалния) свят с една научна система от закони, които го управляват и чрез които той може да бъде разбран, и тази на духовното измерение, принадлежащо на невидимия свят, което също притежаваше собствена научна система и закони, които го обясняват и ръководят.
Досега, каза той, човек е придобил умения в овладяването на видимите и материалните науки, но познаването на науката и техниката без разбиране на духовната сила в природата винаги ще води до отрицателни резултати - създаване на планетарни оръжия, голяма индустриализация за сметка на здравето, а дори и на живота; докато приемането на науките, съобразяващи се с влиянието на „невидимото" в света ни, би поставило човечеството в досег със силата на духовната енергия, така че тя да работи съвместно с техниката. Орбито сподели, че не възнамерява да измести общоприетата медицинска терапия, а по-скоро да я подпомогне и допълни. Той допълни обяснението си, като каза, че когато болестта достигне до материалното поле, може да се приложи медицинска терапия, но когато тя е в областта на духовното, като психосоматичните болести например, тогава може да се използва духовно лечение: самото лечение обхваща и тялото, и духа, и едното не изключва другото. Орбито каза на Бенет, че според него всички лечения -и медицински, и духовни - са терапевтични практики, предписани от Бог като средство, чрез което може да се постигне физическо и духовно равновесие. В такъв случай лечителското изкуство дава на човек средства да коригира всякакъв дисбаланс и във физиологичната, и в духовната си структура. Накрая обаче той каза, че смята, че духовната терапия е ядрото на медицинската терапия. Без духовния елемент медицината губи въздействието си, светостта си и смисъла си. Тъй като човешкият живот е свещен, запазването му е свято деяние.
Той продължи и обясни, че през вековете лекуването е било смятано за дело на Бог. В подкрепа на тази истина е имало епоха в историята, когато то е било извършвано от религиозните водачи. В действителност Хипократовата клетва е била молитвата на лекаря, формулираща светостта на лечителското изкуство. И днес, когато се извършва лечение, се участва в едно свещено деяние, в нещо Божествено.
Орбито каза, че медицинската терапия трябва да придобива духовно благородство. В замяна на това ние сме така ориентирани към техниката и увлечени по лекарствата, че лечебната професия е поела пътя към разрушението. Естествените закони, засягащи хората, природата и енергията, се пренебрегват; нещо трябва да се стори в скоро време, така че и пациентът, и Бог да вземат участие в процеса.
Той приключи, като каза, че според него това е целта на духовната терапия.
Английският математик и философ Алфред Норт Уайтхед е казал: „Конфликтът между доктрините не е беда - той е една възможност". Орбито обичаше да го цитира.
Бенет разпитваше Орбито за онези, които оборваха явлението, за наблюденията при научните изследвания, за силата, която той притежаваше, и т. н. Орбито каза, че той е просто едно средство. „Аз съм човек като всички други, но когато лекувам, съм инструмент на Бог... без помощта от Божествената сфера не мога да сторя нищо".
Най-важното нещо, което чух Алекс да казва, бе: „Главната мисия на духовното лечение не е премахването на физическите страдания, а подпомагането на вътрешното осъзнаване, чувството на духовна привързаност и лични отношения с Бог".
Бенет слушаше с уважение, без да произнася присъди, а след това наблюдава една серия от операции. Той стоеше до Орбито и надничаше в телата на хората, които бе свикнал да наблюдава от друга гледна точка, когато той самият оперираше. Тук нямаше упойки, нямаше инструменти, нямаше болка, нямаше следоперативен шок, не бе необходимо повече от десет минути на операция и, както самият той виждаше, нямаше капсули с кръв, пилешки дреболии и жонгльорски номера.
Бенет бе затруднен с преценката на видяното. „Видях го и не го разбирам - каза той. - Това е главозамайващо. Знам, че има още много да учим. Просто не разбирам".
Още няколко неща се случиха, докато Бенет наблюдаваше операциите.
Алекс отвори корема ми и постави една голяма марля в него. След това махна ръцете си и раната се затвори, а марлята остана вътре. Направи една лечебна медитация за мен в продължение на три минути, твърдейки, че марлята събира отрицателни вибрации, без които моите енергии ще се развият по-добре. След това отвори горната част на гръдния ми кош и извади марлята, която бе поставил в корема ми! Тя бе пълна със съсирена кръв. Отдръпна ръцете си.
Той твърди, че лявата ръка винаги контролира материалното поле и трябва да е в пациента през цялото време, за да предотврати болката. Дясната ръка контролира духовното поле и той я използва, за да привлича отрицателни коагулации, предизвикани от стреса и негативните мисловни форми.
Бенет слушаше и се стараеше да съчетае това с общоприетите си разбирания.
През това време се случи още нещо, което никога няма да забравя.
Говорех с Алекс, докато той извършваше операция върху друг мой приятел, чийто корем бе отворен. Неочаквано Алекс взе с дясната си ръка моята дясна ръка. Затвори очите си и се съсредоточи усилено.
- Концентрирай се върху Бог - каза ми той. - Сега ще ти покажа какво усещам, докато оперирам.
Съсредоточих се върху любов и светлина, и всичко останало, което представлява Бог за мен. Лявата ръка на Алекс остана в корема на моя приятел. След няколко минути Орбито взе дясната ми ръка и я задържа над зеещия отвор.
- Сега сложи ръката си в тялото му - нежно ми нареди той. Мислех, че ще припадна.
- Всичко е наред - каза Алекс. - Божественият поток сега протича през ръката ти. Хайде, моля те, ще научиш нещо, което ще допринесе по-добре да разбираш нещата.
Събрах всичкия си кураж, както когато се каните да докоснете нещо непознато. Погледнах надолу към приятеля ми. Той сви рамене (и без това не усещаше нищо) и ръководена от дясната ръка на Алекс, поставих и своята в коремната му кухина. Споменът от този момент ще е винаги жив за мен. Ръката ми беше до китката в корема му и аз не усещах абсолютно нищо физически! Всъщност усещането бе като по време на сън. Все едно, че бях мушнала ръката си в топла мъгла. Просто това не може да се разбере чрез логиката. Опитах се да осмисля това, което чувствах.
- Така е и с мен - каза Орбито. - Никога не усещам нищо физически. Тялото е само „мисъл". То е само онова, което си въобразяваме, че е. То няма плътност, когато Божественият поток преминава през него.
Щом почувствах, че през ума ми започват да преминават съмнение, липса на вяра и въпроси, Алекс извади ръката ми.
- Такива мисли ще повлияят на пациента - предупреди ме той. - Това е причината, поради която се моля и медитирам три часа всяка сутрин - за да бъдат вярата ми и връзката силни и непоколебими.
Отдръпнах ръката си и я погледнах. Тя бе покрита с влага, но кръв нямаше. Като че ли тя си имаше собствен ум и дух, които не бяха свързани с моя мозък. Тя бе преживяла нещо отделно от мен, все едно че бе свързана с ума на Алекс, а не с моя!
Той твърдеше, че винаги когато сядал да медитира преди операции и лечение, можел да усети как Божествената сила се.спуска в него и причинява усещане на студ в ръцете и пръстите му. Те се енергизират с тази магнетична сила, която му позволява да разделя молекулите на плътта, без да използва инструменти за тази цел.
Понякога не извършва „операции", а лекува само чрез докосване.
Ставащото в ума на Тед Бенет бе за мен също толкова интересно, колкото и самото явление.
- Това ме кара да си мисля, че и самото тяло е един трик - каза той. - Физически трик, който сами си създаваме, за да опитаме живота или кой знае какво. Или може би Орбито е трикът.
Можех да усетя объркването на Тед. Дали му бях предложила да дойде в Ню Мексико, за да гледа изкусни жонгльорски номера? И двамата ли бяхме измамени?
След няколко дни, прекарани с Орбито, Бенет не говореше много. Заедно се хранехме, но усещах, че нарочно отбягва темата. Изглежда пресяваше иноформацията, която трупаше, наблюдавайки, а също преценяваше и мнението си за мен заради това, че го бях поставила в такова абсурдно положение. Дали бе смутен, защото може би смяташе, че аз съм заблудена? Установих, че не зная какво да кажа. Чувствах как Тед се отдръпва от всякакви разисквания с мен. Разхождаше се сам в пустинята. Бе видял ръцете на Орбито в телата на хората. Бе помирисал и видял кръвта. Бе стоял отзад, отпред и непосредствено до този „духовен хирург" от Филипините. Бе разучавал дейността на Орбито с вещи очи, но не успя да открие нищо, което да свидетелства за измама или имитация. В действителност Бенет бе казал, че човешкото тяло, а не операциите, изглежда илюзорно.
- Чувствам се много неловко от това, което виждам -каза ми той. - Не мога да го разбера. Прекарал съм целия си живот в изучаване на медицинската наука, а това, което виждам сега, я прави за присмех.
В резултат на искрените философски колебания на Бенет осъзнах значението на това, което съм направила. Бях го поканила тук и той ми се довери и дойде. Обаче, почти като една метафизична шега, аз го бях предизвикала и го бях изложила на невидими истини и природни сили, които със самото си съществуване не се поддават на научни обяснения. Почти като на игра бях бутнала опорите на системата, която той поддържаше. Изправен пред нещо необяснимо чрез настоящите емпирични знания, на този интелигентен, внимателен и рационален човек му бе нужно лично търпение, за да се справи с объркването си, а да не говорим и за необходимото разбиране на по-всеобхватните и дълбоки истини - истини, които науката може да подозира някак, но не може да подкрепи все още по един отговорен начин. Предизвикателството за Тед в такъв случай бе да зачита, че съществуват и по-неуловими страни на всяко нещо, които ще спомогнат един ден да се признае съществуването на една по-фина наука, разширяваща разбиранията ни. На всичко отгоре бях го накарала да поеме отговорност за това, което вижда. Мисля, че това бе най-стресовата страна на ситуацията. Ако психическата хирургия не е мошеничество, тогава какво е?
До момента, в който напусна Ню Мексико, той все още не бе стигнал до разрешение, задоволяващо ума му или системата му от истини. Оттогава не съм говорила с него за това. Вече започнах да поемам по-сериозно отговорността си, когато излагах хора на явления, които напълно преобръщаха личното им чувство за действителност. Духовните техники не са играчка: Те не са салонно приключение или развлечение, предназначено да забавлява хората. Това е едно сериозно и дълбоко признаване, че във вселената функционират сили и енергии, които очакват да се доберем до тях, така че човечеството да излекува себе си и да достигне до по-духовно състояние на разбиране и съществуване.
Междувременно не мога да забравя чувството на ръката си в корема на моя приятел без никаква следа от физичност, освен усещането на влага.
Много пъти ми е необходимо да си напомням твърдението на Буда, че самият живот във физическото измерение е всъщност една илюзия. Ако това е истина, тогава можем да направим от тази илюзия каквото си пожелаем. Това е трудна за поемане отговорност.
Сподели с приятели: |