Въплътените учители и Въплъщението на Бог

Въплътените учители и Въплъщението на Бог

Навсякъде където бъде изречено Неговото име - това място става свято. Колко по-свят тогава е човекът, който произнася името Му и с какво благоговение ние трябва да доближаваме този човек от когото при нас идва духовната истина! Такива велики учители на духовността са наистина много малко на брой в този свят, но той никога не остава без тях. Те са винаги най-красивите цветя на човешкия живот – “океан от милост без никаква причина.”

“Знай, че Гуру съм Аз,” казва Шри Кришна в Бхагавата. В мига в който светът бъде напълно лишен от тях, той ще се превърне в ужасен ад и ще тръгне към своето унищожение.

По-извисени и възвишени от обикновените учители в този свят са друга група учители, Аватарите на Ишвара. Те могат да предадат духовността с едно докосване и дори само чрез желание. Най-низшите и най-деградиралите характери стават мигновено светци по тяхна команда. Те са Учителите на всички учители, най-висшите проявления на Бог в човека. Хората не могат да видят Бог освен чрез тях; ние няма как да не ги боготворим; и действително, те са единствените хора, пред които ние сме длъжни да се прекланяме.

Никой човек не може действително да види Бог освен чрез тези човешки проявления. Ако се опитаме да видим Бог по друг начин, ние си сътворяваме една ужасна Негова карикатура и започваме да вярваме, че тя е не по-добра от оригинала. Има една история за един невеж човек, който бил помолен да направи изображение на Бог Шива и който след дни на тежък труд, създал изображение просто на една маймуна. Затова когато се опитаме да мислим за Бог такъв, какъвто е Той в Неговото абсолютно съвършенство, ние неизбежно стигаме до най-жалкия провал, понеже докато сме хора, не можем да имаме никакво по-висше понятие за Него освен като за човек. Ще дойде време, когато ще надраснем своята човешка природа и ще Го познаем такъв, какъвто е; но докато сме хора, трябва да Го почитаме като човек. Говорете си колкото искате, опитвайте се колкото пожелаете, но вие не можете да мислите за Бог по никакъв друг начин, освен като за човек. Можете да изнасяте велики интелектуални лекции върху Бог и върху всяко нещо под слънцето, можете да станете големи рационалисти и да доказвате колкото си искате, че всички тези описания на Аватарите на Бог като хора са глупости. Но нека за малко се върнем към здравия разум. Какво се крие зад такъв вид забележителен интелект? Нула, нищо, само много празни приказки. Следващия път когато чуете някой да изнася голяма интелектуална лекция против това обожание на Аватарите като Бог, хванете го и го попитайте каква е неговата идея за Бог, какво той разбира под “всемогъщество”, “вездесъщие” и всички други подобни термини освен образуването на думи. Той действително няма нищо в предвид с тях; той не може да формулира никаква идея като тяхно значение, която не е повлияна от неговата собствена човешка природа; в това отношение той не е по-добър отколкото човека от улицата, който не е прочел и една книга. Само че този човек от улицата мълчи и не смущава покоя на света, докато големият оратор създава смут и нещастие сред хората. В крайна сметка религията е реализация, и ние трябва да правим съвсем ясно разграничение между приказките и интуитивното преживяване. Това което преживяваме в дълбините на своите души е реализация. Но наистина нищо не е толкова необичайно, колкото здравият разум по този въпрос.

Поради нашето настоящо устройство, ние сме ограничени и принудени да виждаме Бог като човек. Ако например биволите биха искали да се покланят пред Бог, те щяха, в съгласие със своята природа, да Го виждат като огромен бивол; ако една риба би искала да боготвори Господ, тя ще трябва да си състави идея за Него като за голяма риба, докато човекът трябва да мисли за Него като за човек. И тези разнообразни концепции не се дължат на някакво активно болно въображение. Може да се каже, че човекът, биволът и рибата представляват различни съдове. Всички тези съдове отиват при морето на Бог, за да бъдат напълнени с вода, всеки според своята собствена форма и вместимост; в човека водата приема формата на човек, в бивола – формата на бивол, а в рибата – формата на риба. Във всеки от тези съдове се съдържа същата вода от морето на бог. Когато хората Го виждат, те Го виждат като човек, а когато животните го правят, ако те изобщо имат някаква идея за Бог, те трябва да Го виждат като животно, всяко според своя собствен идеал. Затова ние не можем да избегнем да виждаме Бог като човек и следователно, ние сме принудени да Го боготворим като човек. Няма друг начин.

Два вида хора не почитат Бог като човек – човешкото животно, което няма религия и Парамахамсата, който се е издигнал отвъд слабостите на човечеството и е надраснал ограниченията на своята собствена природа. За него цялата природа е станала неговия собствен Аз. Единствено той може да почита Бог такъв, какъвто Той е. Тук също, както във всички други случаи, двете противоположности се срещат. Крайното невежество е противоположно на познанието – и нито едно от тях не извършва тези актове на поклонение. Човешкото животно не го прави поради своето невежество, а Дживанмуктите (свободните души) – защото са реализирали Бог в самите себе си. Намирайки се някъде между тези два полюса на битието, ако някой ви каже, че не почита Бог като човек, внимателно се погрижете за него; той е безотговорен човек, който говори празни приказки, за да не кажа и по-лоша дума; и неговата религия е за нездрави и празни мозъци.

Бог разбира човешките недостатъци и става човек, за да прави добро на хората:

“Винаги когато добродетелта намалее и порочността надделее, Аз проявявам Себе си. За да установя доброто и за да унищожа злото, за да спася добрите, аз идвам от юга (век) на юга¹.”

“Глупците осмиват Мен, който съм приел човешка форма, без да знаят Моята истинска природа на Господ на вселената.” Това провъзгласява Шри Кришна за Въплъщението в Гита. “Когато дойде голяма приливна вълна,” казва Бхагаван Шри Рамакришна, “всички малки поточета и дупки се напълват догоре с вода без някакво съзнателно усилие от тяхна страна; по същия начин когато дойде едно Въплъщение, една огромна приливна вълна от духовност се разбива върху света и хората почти усещат духовността да изпълва въздуха.”

Седма глава