След 2-ра корекция нашият Баща се грижи Елън Уайт

Това е шестнайсетата книга с утринни четива, компилирана от писанията на Елън Уайт. Материалите за тези книги с утринни бдения са извлечени изцяло от вече отпечатаните книги на Елън Уайт.

Стартирайки с „Моят живот днес“, започва постоянно добавяне към богатството на неиздадени досега материали от ръкописите и писмата на Елън Уайт.

Докладите на издателството „Ревю енд Херълд“ показват твърдо покачване на продажбите на тези книги през годините. Много от тях се радват на многобройни продажби и на испански, португалски, корейски и други езици.

Проучване на мнението сред църковните членове показва, че богатите материали, издадени в по-ранните утринни бдения, са в голяма степен непознати за много адвентисти днес. Настоящата книга е създадена, за да поправи този факт.

Елън Уайт заявява, че „любимата тема на Христос е бащиният характер и изобилната любов на Бога“ (Свидетелства, том 6). Явно това е и нейната любима тема. Поради тази причина създателите избират заглавието „Нашият Баща се грижи“. То има двойно значение. Четивата не само са подбрани според темата за Божията велика любов и грижа за хората, но отразяват също и факта, че Бог е загрижен толкова много за нас, щото се интересува от всеки аспект на ежедневието ни. Грижи се за здравето ни, за домовете ни, за нашето изучаване на Словото Му, за победата ни над греха, за подготовката ни за Второто Му пришествие. Копнее да бъдем с Него в царството Му, което скоро ще се установи на земята. Бог ни обича много!

Каним Ви да четете материала за всеки ден, като вземате под внимание двата аспекта на Божията грижа. Вярваме, че размишлявайки върху всеки пасаж, ще оцените повече от всякога истината, че Бог безкрайно Ви обича и се грижи за Вас.

Попечителство на публикациите на Елън Уайт

…и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас

1 Петр.5:7

Божии синове и дъщери

Докато размишлява за Христовата любов, Йоан е предизвикан да възкликне: „Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца!“.

Хората смятат за привилегия да видят царска особа и хиляди изминават огромни разстояния, за да видят такава. Колко по-голяма е нашата привилегия да бъдем синове и дъщери на Всемогъщия. С каква по-голяма привилегия бихме могли да бъдем удостоени от тази да сме приети в царското семейство?

За да станем Божии синове и дъщери, трябва да се отделим от света. „Излезте от тях и се отделете, казва Господ, и Аз ще бъда ваш Баща, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери!“.

Пред нас е едно небе и една корона на живота, която да спечелим. Но наградата се дава само на победителя. Онзи, който се сдобие с небето, трябва да бъде облечен в дрехата на праведността. „Всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както е Той чист“. В характера на Христос няма никакъв дисонанс. Необходимо е това да бъде и нашата опитност. Животът ни трябва да бъде подвластен на принципите, които ръководят Неговия живот.

Чрез съвършената жертва, дадена за падналата в грях раса, всички, които вярват в Христос и идват при Него, могат да се спасят от вечна гибел.

Нека никой не бъде така заблуден от врага, че да смята за благоволение възможността който и да е човек (независимо колко е надарен, образован и почитан) да приеме Христос. Всяко човешко същество трябва да гледа на Небето с почит и благодарност, и да възкликва с удивление: „Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца!“.

Божии синове и дъщери

Христос ще възвиши и пречисти човешкия ум, като го освободи от всяка нечистота, така че човекът да оцени любовта, която няма равна.

Чрез покаяние, вяра и добри дела можем да усъвършенстваме у себе си праведен характер и да изискваме чрез Христовите заслуги привилегията да бъдем Божии деца. Принципите на небесната истина, приети и обикнати в сърцето, ще ни възвишат до морално достойнство, за каквото не сме се и надявали да достигнем. „И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист.“

Светостта на сърцето и чистотата на живота са великите теми в ученията на Христос. В Своята планинска проповед, след като посочва какво е нужно, за да бъдеш блажен, и какво не бива да се прави, Той казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец в небето“. Съвършенство, святост – нищо по-малко от това не би ни дало успех в следването на принципите, които Той ни оставя. Без тази святост човешкото сърце е егоистично, греховно и порочно. Светостта ще помогне на своя притежател да дава плодове и да благоуспява във всяко добро дело. Той никога не ще се умори да върши добро, нито ще търси популярност в този свят, но ще очаква с нетърпение да бъде похвален от Величието на небето, когато Бог възнесе Своите осветени и праведни чеда до Своя трон. Осветеното сърце ще произвежда праведни дела.

Както Бог е чист в Своята сфера, така и човек трябва да бъде чист в своята. И ще бъде чист, ако Христос обитава в него – надеждата на славата. Така ще подражава на Неговия живот и характер.

Великолепното достойнство на християнския характер ще заблести като слънцето и лъчите на правдата от лицето на Христос ще се отразят върху онези, които са очистили себе си така, както е Той чист.

Чистотата на сърцето ще доведе до чистота на живота.

Божии синове и дъщери

Небесното ни положение като Божии деца не е нещо, което сами сме придобили. Само на онези, които приемат Христос като свой Спасител, се дава правото да бъдат синове и дъщери на Бога. Грешникът не може със собствени сили да се отърве от греха. За постигането на това е нужно да погледне към по-висшата Сила. Йоан възкликва: „Ето Божия Агнец, Който отнема греховете на света“. Единствено Христос притежава силата да очиства сърцето. На човека, който търси прощение и приемане, му остава просто да каже:

Обещанието да бъдем Негови деца се дава на всеки, който вярва в името Му. Всеки, който идва при Исус с вяра, получава опрощение.

Христовата религия променя сърцето. Превръща светски настроения човек в личност, ориентирана към Небето. Под нейно влияние егоистичният става неегоистичен, защото такъв е характерът на Христос. Нечестният интригант става почтен, така че негова втора природа ще е да прави на другите онова, което би искал да правят на него. Развратният се променя от нечистота към святост. Създава си правилни навици, защото Христовото евангелие става за него ухание от живот към живот.

Човекът толкова е деградирал поради греха, че за него е невъзможно със собствени сили да влезе в хармония с Бога, Чието естество е чистота и доброта. Но след като ни изкупва от осъждането на Закона, Христос ни подарява небесна сила, която да се свърже с човешките ни усилия. Чрез покаяние пред Бога и чрез вяра в Христос падналите чеда на Адам могат отново да станат Божии синове.

Когато даден човек приеме Христос, той получава и силата да живее Неговия живот.

Божии синове и дъщери

Бог се радва, когато държим лицата си обърнати към Слънцето на правдата. Когато сме в беда и потиснати от безпокойства, Той е близо и ни приканва да Му предадем всички свои грижи, защото ни обича.

Той идва при Своите деца, когато са в бедствие. Във време на опасност Той е тяхното убежище. В скръб им предлага радост и утеха. Ще отвърнем ли лицето си от Изкупителя, Извора на живата вода, за да си изградим сами пробити резервоари, неспособни да задържат вода? Когато идва опасност, ще търсим ли помощ от хора, които са слаби като самите нас, или ще прибегнем до Онзи, Който е мощен да спасява? Обятията Му са широко разтворени и Той изрича милостивата покана: „Елате при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя!“.

Не изявата на Неговото страшно и превъзходно величие и несравнимата Му сила ще ни оставят без извинение, ако Му откажем своята любов и послушание. Това ще бъдат любовта, състраданието, търпението и дълготърпението, които ни е показал – те ще свидетелстват срещу хората, които не Му предложат доброволното служене на своя живот. Онези, които се обърнат към Бога с душа, сърце и ум, ще намерят в Него мир и безопасност.

Той знае точно от какво се нуждаем, точно какво сме способни да понесем, и ще ни подари благодат, за да издържим на всяко изпитание, на което ще бъдем подложени. Моята постоянна молитва е за по-голяма близост с Бога.

Всичко е осигурено, за да се посрещнат нуждите на нашето духовно и морално естество. Светлина и безсмъртие са ни предоставени чрез Господ Исус Христос. Исус казва, че е оставил пред нас отворена врата, и никой човек не може да я затвори. Тази врата стои пред нас и чрез Христовата благодат лъчи на милост и светлина проникват през нея.

Божии синове и дъщери

5 Януари

Вярата в Христос означава вечен живот

Който вярва в Сина, има вечен живот (Йоан 3:36).

Когато човек се предаде на Христос, нова сила завладява обновеното сърце. Настъпва промяна, която човек не би постигнал сам за себе си. Това е свръхестествено дело, внасящо свръхестествен елемент в човешкото естество. Душата, предадена на Христос, става Божия собствена крепост, която Той брани в един разбунтуван свят; и намерението Му е ничия друга власт да не бъде позната в нея, освен Неговата. Така тази душа, станала притежание на небесните сили, е непревземаема за нападките на Сатана.

Христос е готов да ни даде на разположение цялата небесна сила. Той познава всяко изкушение, достигащо до човека, познава и способностите на всяко човешко същество. Привлича силите му. Вижда настоящето и бъдещето и изявява пред ума задълженията, които трябва да се изпълнят. Настоява да не се позволява на обикновените, земните неща да имат такова омайващо влияние, че вечните реалности да бъдат изгубени от поглед.

Даровете на Божията благодат чрез Христос са безплатни за всеки. Човек може да погине единствено поради своя собствен избор. Бог изявява в Словото Си условията, според които всяка душа ще бъде избрана за вечен живот – послушание на заповедите Му чрез вяра в Христос. Бог избира характера, който е в хармония с Неговия закон. И всеки, достигнал стандарта на това Негово изискване, ще има достъп до царството на славата. Самият Христос казва: „Който вярва в Сина, има вечен живот“.

Какво възвишено положение е да се идентифицираш с Този, Който е самото съвършенство, Който наистина е Величието на небето, а в същото време толкова много ни обича в нашето паднало състояние, че никой език не може го изрази! Заради нас Той съблече царската Си одежда, слезе от небесния трон и облече Своята Божественост със смирение. Стана един от нас, но без грях, за да бъде животът и характерът Му пример за подражание на всички! За да имаме скъпоценния дар на вечния живот.

Божии синове и дъщери

Когато Светият Дух ти разкрие истината, ще цениш високо най-скъпоценните опитности и дълго ще разказваш на другите за утешителните неща, които са ти били изявени. Когато вникнеш в тях, ще споделяш с ободрителна мисъл истината за характера и делото на Христос. Ще имаш нови откровения за Неговата състрадателна любов, която да даряваш на хората – обичащи Го или не.

„Давайте и ще ви се даде“, защото Божието слово е „градински извор (…) кладенец с течаща вода и поточета от Ливан“ (Песен. 4:15). Сърцето, вкусило веднъж Христовата любов, жадува постоянно за все по-големи глътки от нея. И когато я дарява, то я получава в още по-богата и по-изобилна мярка. Всяко Божие откровение за човека засилва способността му да познава и да обича. Постоянният вик на сърцето е „Повече от Теб!“. И винаги отговорът на Духа е „Много повече!“. Защото нашият Бог се наслаждава да върши „неимоверно повече, отколкото сме поискали или помислили“. Светият Дух е даден в пълна мярка на Исус, Който се е отказал от Себе Си заради спасението на изгубеното човечество. Така ще бъде даден и на всеки Христов последовател, когато цялото сърце е предадено да бъде Негово обиталище. Сам Господ е изрекъл заповедта „Бъди изпълнен с Духа“ и тя носи в себе си обещание за своето изпълнение. За Отец е наслада в Христос да „обитава цялата пълнота“ и „и вие имате пълнота в Него“ (Кол.2:10).

Бог е излял любовта Си щедро, както на земята се излива освежителен дъжд. Той казва: „И нека облаците излеят правда; нека се отвори земята, за да се роди спасение и за да изникне едновременно правда“ (Исая 45:8). „Ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат“ (Йоан 1:16).

Божии синове и дъщери

7 Януари

Ангели служат на наследниците на спасението

Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на онези, които ще наследят спасение? (Евр.1:14).

Бог има ангели, чиято първостепенна задача е да привличат онези, които ще наследят спасението и да отблъскват силите на Сатана.

Делото на тези небесни същества има за цел да подготви жителите на света да станат Божи деца – чисти, святи, неопетнени. Но хората въпреки твърденията си, че са Христови последователи, не се намират в положение, в което да разбират напълно тази служба, и по този начин затрудняват работата на небесните вестители. Ангелите, които винаги гледат лицето на Небесния Отец, биха предпочели да стоят близо до десницата Му, в чистата и свята атмосфера на небето. Но това дело трябва да се извърши – божествена атмосфера да се занесе на душите, които са изкушавани и изпитвани, за да не може Сатана да ги превърне в негодни за мястото, което Бог желае те да заемат в небесните дворове. Сили и началства в небесните места се съюзяват с ангелите в тяхната служба за хората, които ще бъде бъдат наследници на спасението.

Ангели, които ще сторят за вас това, което не бихте могли да сторите за себе си, очакват вашето сътрудничество. Очакват от вас да отговорите на призива на Христос. Да се приближите до Бога и един към друг. С желание, с тиха молитва, с противопоставяне на сатанинските сили, поставете волята си на страната на Божията воля. Докато имате едно – едничко желание – да устоите срещу дявола – и искрено се молите с думите „Опази ме от изкушенията“, вие ще имате силата за деня. Задача на небесните ангели е да се приближават до изкушаваните, изпитваните и страдащите. Те се трудят дълго и неуморно за спасението на душите, за които Христос е умрял. И когато хората оценяват своите преимущества, когато оценяват изпратената до тях небесна подкрепа и откликват на делото на Светия Дух в тяхна полза, когато подчиняват волята си на Божията воля – тогава ангели отнасят тези добри вести горе в небесата. И тогава има радост сред небесните жители.

Божии синове и дъщери

8 Януари

Получаваме вяра, действаща с любов

Понеже в Христос Исус нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действа чрез любов (Гал.5:5).

Когато представяме молбите си пред Господа, това трябва да става със смирение, без изтъкване на висши постижения, но с истински глад в душата за Божието благословение. Христос вече знае какво има в сърцето. Трябва да идваме с вяра, за да чуе и отговори на молитвите ни; защото „онова, което не е от вяра, е грях“. Истинската вяра е тази, която действа чрез любов и очиства душата. Живата вяра е действена. Ако отидем в градината и видим, че в растенията липсва жизнен сок, че няма свежи листа, нито плодни пъпки или цвят, няма никакви следи на живот в стъблото или клоните – тогава бихме казали: „Растенията са мъртви. Изкоренете ги от градината, защото са безполезни“. Същото се отнася и за хората, които изповядват християнството, а нямат никаква духовност в себе си. Ако няма следи от религиозен живот, ако няма спазване на Божиите заповеди, тогава е очевидно, че няма пребъдване в Христос – живата Лоза.

Вярата и любовта са съществените, мощните, действените елементи на християнския характер. Тези, които ги притежават, са едно с Христос и изпълняват мисията си. Нужно е винаги да седим в Неговите нозе като ученици и да работим с Неговите дарове на вярата и любовта. Тогава ще носим игото и бремето Му. Тогава Христос ще ни разпознае като Негови. В небето Той ще каже: „Вие сте съработници с Бога“.

Ще запомнят ли нашите младежи, че без вяра е невъзможно да се угоди на Бога? И това трябва да е вяра, която действа с любов и очиства душата.

Не можем да надценяваме стойността на простичката вяра и безусловното послушание. Именно чрез следване пътя на послушанието с проста вяра се усъвършенства характерът.

Божии синове и дъщери

…защото, отделени от Мен, не можете да направите нищо (Йоан 15:5).

Първият и най-важен урок е този за зависимостта от Бога. Както корените на полското цвете са дълбоко в почвата, както за него е нужно да получава въздух, роса, вода и слънчева светлина, така и ние трябва да получим от Бога нещата, които служат за живота на душата ни.

Божието присъствие е гарантирано за християнина. Тази Скала на вярата е живото присъствие на Бога. И най-слабите могат да го притежават. Тези, които се смятат за най-силни, могат да станат най-слаби, ако не чувстват зависимостта си от Бога; ако не чувстват, че Той е тяхната сила и стойност. Това е Скалата, върху която можем успешно да градим. Бог е близо чрез принесената от Христос жертва, чрез застъпническата Си служба, чрез любящата Си и нежна ръководна власт над църквата. Седящ на вечния престол, Той ни наблюдава с дълбок интерес. Докато църковните членове с вяра черпят живителни сили и храна от Исус Христос, а не от човешки мнения, съвети и методи, докато убедени в близостта на Бога в Христос, полагат цялото си доверие в Него – дотогава ще имат жива връзка с Христос – така както клончето е свързано със стъблото. Църквата не е установена върху човешки теории и дългосрочни планове (…) Тя зависи от Христос – нашата праведност. Изградена е върху вярата в Христос „и портите на ада не могат да й надделеят“.

Силата на всяка душа е в Бога, а не в човека. В мълчание и увереност ще бъде силата на всички, които са предали сърцето си на Исус. Нашият Небесен Баща не изпитва обикновен интерес към нас, но загриженост, много по-силна от тази на майка към детето й. Нашият Спасител ни е изкупил чрез човешкото Си страдание и скръб, подложен на оскърбления, подигравки, насилие, отхвърляне и смърт. Той бди над теб, треперещо Божие дете! При Него имаш пълна закрила. Слабостта на човешкото ни естество няма да попречи на нашия достъп до Небесния Отец, защото Христос е умрял, за да се застъпи за нас.

Божии синове и дъщери

Исус казва: „Обичайте се един–друг, както Аз ви възлюбих“. Любовта не е само импулс, временно чувство, зависимо от обстоятелствата; тя е жив принцип, постоянна сила. Душата черпи от потоците на чистата любов, извираща от Христовото сърце, като извор, който никога не пресъхва. О, как се съживява сърцето, как мотивите му се облагородяват, как обичта му се задълбочава чрез това общуване! Под влияние на възпитанието и дисциплината на Светия Дух Божиите деца се обичат един–друг – истински, искрено, спонтанно – „без пристрастие и лицемерие“. И това е така, защото сърцето е възлюбило Исус. Нашата обич един към друг се дължи на ежедневната ни връзка с Бога. Ние сме едно семейство, обичаме се както Той ни е възлюбил. Когато се сравнява с тази истинска, осветена, дисциплинирана любов, повърхностната светска любезност, безсмисленият израз на прочувствено приятелство е като плява, в сравнение с житото.

Да обичаш като Христос – това означава да проявяваш несебичност по всяко време и навсякъде чрез любезни думи и отношение. Истинската любов е ценен атрибут от небесен произход, който засилва аромата си, когато се разпръсква върху другите.

Христовата любов е дълбока и силна, течаща като неукротим поток към всички, които я приемат. Няма егоизъм в Неговата любов. Ако тази небесна любов е пребъдващ принцип в сърцето, тя ще се изяви не само пред най-близките ни в святи отношения, но и пред всеки, с когото влизаме в контакт. Тя ще ни накара да подаряваме малки жестове на внимание, да отстъпваме, да вършим добро, да говорим нежни, истинни и насърчителни думи. Ще ни научи да съчувстваме на тези, чиито сърца жадуват за състрадание.

Божии синове и дъщери

11 Януари

Нужно е да отделяме време, за да мислим за Бога

Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; ще се възвися между народите, ще се възвися на земята (Пс.46:10).

Християните трябва да възпитават у себе си любов към размишлението и да имат дух на посвещение. Мнозина се отнасят с неохота към моментите на размишление, към изследването на Писанието и молитвата, сякаш прекараното по този начин време е изгубено. Бих желала всички да видят тези неща в светлината на Божията воля за нас. Тогава бихме поставили небесното царство на първо място. Когато сърцето ни е в небесна атмосфера, това ще даде жизненост на всички наши обноски и ще влее живот във всички наши задължения. Ако възпитаваме ума си да се занимава с небесните неща, това ще внесе сила и живот във всяко наше начинание.

Нека всеки, който желае да бъде съучастник в Божественото естество, да оцени факта, че е нужно да изостави всяка земна поквара и похот. Нужна е постоянна и упорита борба на душата срещу злите представи на съзнанието. Трябва твърдо да се съпротивляваме срещу изкушението да грешим в мисли или дела. Душата трябва да бъде опазена от всяко петно чрез вяра в Онзи, Който е способен да ни предпази от падение. Добре е да размишляваме върху Писанието, да мислим трезво и искрено върху нещата, свързани с вечното ни спасение. Безкрайната милост и любов на Исус и принесената в наше име жертва изискват най-сериозното ни и задълбочено размишление. Необходимо е да разсъждаваме върху характера на нашия скъп Изкупител и Ходатай и да се стремим да разбираме значението на спасителния план. Да размишляваме върху Неговата мисия да спасява народа Си от греховете им. Когато постоянно мислим върху небесните теми, нашата вяра и любов ще се засилват. Молитвите ни ще бъдат все по-угодни пред Бога, защото ще бъдат все по-примесени с вяра и любов. Ще бъдат по-разумни и пламенни.

Когато по този начин запълва ума си, вярващият в Христос ще бъде способен да вади добри неща от съкровището на сърцето си.

Божии синове и дъщери

12 Януари

Нека дръзновено идваме пред престола на благодатта

Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време (Евр.4:16).

Исус познава нуждите на Своите деца и обича да слуша молитвите им. Нека те да затварят вратата пред света и пред всичко, което би пропъдило мислите им за Бога! Нека се почувстват насаме с Него и видят как Неговите очи поглеждат навътре в сърцето им и прочитат желанията на душата им. Нека разговарят с Бога. Със смирена вяра можете да изисквате Божиите обещания и да знаете, че макар да нямате нищо в себе си, с което да сте заслужили Божието благоволение, именно чрез Христовите заслуги и правда можете дръзновено да пристъпвате към престола на благодатта и да откриете помощ във време на нужда. Нищо не може да направи душата така силна срещу изкушенията на Сатана в житейските борби, както търсенето на Бога със смирение и полагането на душата ни пред Него в цялата й безпомощност, очаквайки Той да бъде наш Помощник и Защитник.

С доверяващата се вяра на малко дете трябва да идваме пред нашия Небесен Баща и да споделяме с Него всичките си нужди. Той е винаги готов да прости и да помогне. Изворът на небесна мъдрост е неизчерпаем и Господ ни насърчава да черпим с пълни сили от него. Копнежът, който трябва да имаме към небесните благословения, е описан с думите: „Както еленът пъхти за водните потоци, така въздиша душата ми за Тебе, Боже“. Нуждаем се от силен душевен глад за богатите дарове, които Небето може да ни предложи.

Трябва да гладуваме и жадуваме за правдата!

О, да имахме неутолим копнеж да познаваме Бога чрез опитности, да идваме в тронната зала на Всемогъщия с протегнатите ръце на вярата. Да оставим безпомощните си души пред Този, Който е мощен да спасява. Неговата любяща доброта е по-ценна от живота.

Той копнее да подари на човешките деца богатствата на вечното наследство. Неговото царство е вечно царство!

Божии синове и дъщери

13 Януари