София 2009 г. Съдържание въведение

През последното десетилетие интернет предизвика значителни положителни промени в развитието на икономиката и обществото. Той се доказа като забележителна съобщителна и мрежова инфраструктура, която се приспособява постепенно във все по-голяма степен към нуждите на своите потребители.

Очакванията са през следващите няколко години скоростите за достъп до интернет да нараснат чувствително, благодарение масовото разпространение на широколентови мрежи, което ще стимулира появата на много нови интерактивни, медийни и информационни услуги. Анализаторите прогнозират, че интернет ще разшири присъствието си и ще бъде достъпен винаги и навсякъде благодарение на широколентовия достъп.

Масовото възприемане на широколентовия достъп и интернет услугите от населението във всичките му аспекти, преобразява начина на живот на хората. Ползите от тези промени ще бъдат реализирани в пълна степен, само ако бъдат решени няколко проблема. На първо място трябва да се запази принципа на отвореност на интернет, като това изисква продължаване и засилване на сегашното регулиране на пазарите на електронните съобщения, целящо повишаване на конкуренцията, и подходяща защита на потребителите. Второ, осигуряването на широколентов достъп изисква големи инвестиции в оборудване и инфраструктура, развитие на архитектурата на интернет с оглед да отговори на бъдещите потребности и достъп до радиочестотния спектър на гъвкав принцип, което да позволи популяризирането на безжичните услуги.

Осигуряването на широколентов достъп е ключов фактор в развитието на информационните и комуникационни технологии (ИКТ). В същото време, всяка еволюционна стъпка в тази област се очаква да носи бърза възвращаемост на инвестициите и възможност за адаптиране на инфраструктурата към развитието на технологиите.

Намесата на държавата за решаването на проблемите с разпространението на широколентовия достъп трябва да отговаря на едно основно правило - държавната помощ не трябва да измества пазарната инициатива в сектора. Ако се предвижда държавната помощ за широколентов достъп да се използва в райони, в които предприятията при нормални условия биха решили да инвестират или вече са инвестирали, това би засегнало направените инвестиции, както и стимулите за участниците на пазара. В такива случаи държавната помощ за широколентов достъп може да има обратен ефект за развитието на пазара и да изключи част от предприятията от него. Ето защо главната цел на контрола на държавната помощ в областта на широколентовия достъп е да се гарантира, че мерките за държавна помощ ще доведат до по-високо ниво на покритие и навлизане на широколентовите услуги, или това да стане в по-кратки срокове, отколкото без наличието на помощ и да се гарантира, че положителното въздействие от държавната помощ надвишава отрицателното въздействие, свързано с нарушаване на конкуренцията.

Основните предизвикателства пред държавната намеса са свързани със стимулирането на инвестициите във високоскоростен широколентов достъп. Конкурентният натиск остава най-ефективната сила за преминаването към широколентов достъп, но тъй като абонатните линии за достъп се усъвършенстват за осигуряване на достъп от следващо поколение от решаващо значение ще бъде пазарите на електронни съобщения да останат конкурентни. Това предизвикателство произтича от големите инвестиционни разходи за строителни дейности, които са необходими за изграждане на тези нови мрежи, широко използващи оптика, като те представляват до 80% от общите разходи, както и от несигурността дали потребителите ще са готови да платят достатъчно висока цена за услугите, доставяни посредством мрежи от следващо поколение, за да бъдат тези инвестиции рентабилни.

Държавната помощ може да има коригиращо действие върху пазарната неефективност, като по този начин подобрява ефективното функциониране на пазарите и засилва конкурентоспособността. Освен това, когато пазарите показват ефективни резултати, но те се считат за незадоволителни от гледна точка на обществото, държавната помощ може да се използва за постигане на по-желан, справедлив пазарен резултат. Една добре насочена държавна намеса в областта на широколентовия достъп може да допринесе за намаляване на „цифровото разделение“, което разграничава районите в рамките на една държава, в които се предлагат конкуренти широколентови услуги на достъпни цени и такива, в които такива услуги не се предлагат.

За целите на настоящото проучване за широколентов се счита достъпът, осигуряващ едновременно гласови, данни и видео услуги, при „on-line” свързаност при препоръчителната долна граница от 1Mbps.

Основните, наложили се технологии за широколентов достъп са следните:

1. 
   Интерактивни цифрови системи на базата на DVB (Digital Video Broadcasting) е технология при която цифровата среда предлага не само телевизионни програми, но и пренос на почти всичко - от произволно голямо мултимедийно съдържание, до разнообразни и нови интерактивни услуги;
   

Целта на настоящото проучване е да покаже състоянието на пазара на широколентов достъп до интернет в Република България по населени места, като направи оценка на текущото състояние от гледна точка наличността на широколентов достъп в отделните населени места, видовете използвани технологии за предоставяне на достъп, демографската структура, географско разпределение, техническите и икономически фактори и структурата на пазара. Така получените данни ще се съотнесат към класификацията на Европейската комисия „Насоки на Общността за прилагане на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разгръщане на широколентови мрежи” (Насоки на ЕК), където са дефинирани три типа райони към които може да се насочи държавната инвестиция в зависимост от вече съществуващото равнище на широколентови връзки.

За целите на изследването са използвани административните области в страната (28 на брой) и населените места (град и село).

Данните използвани в изследването са към 31.12.2008 г.

В изследването не са включени данни за мобилен широколентов достъп до интернет.

В изследването е посочено проникването на фиксиран широколентов достъп на териториален принцип и е направен обобщен анализ на състоянието на пазара и тенденциите за неговото развитие.

За някои от регионите няма налични данни или ако има такива те не са актуални, поради което резултатите от изследването са екстраполирани, за да обхванат и тези райони.

Източниците на информация, които са използвани за проучването на широколентов достъп включват данни, подадени от Националния статистически институт (НСИ), Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН), Евростат, различни документи на Европейската комисия (ЕК) и други.

Европейският широколентов пазар се развива с ускорени темпове, което превръща някои европейски държави в световни лидери, по отношение степента на проникване на широколентов достъп (съотношение на броя широколентови линии на 100 души от населението). По последни данни (към 01.07.2009 г.) се открояват Дания (37,2 %) и Холандия (36,2 %), в които приблизително една трета или повече от една трета от населението разполага с широколентов достъп, като значителна част използва инфраструктура, различна от тази на историческото предприятие. Непосредствено след тези държави се нареждат Швеция (32,5%) и Люксембург (31,2%)¹. Въпреки това съществува задълбочаваща се разлика между най-добре и най-слабо представящите се държави-членки на Европейския съюз (ЕС).

Европейските индекси и анализи за развитието на широколентовия достъп са еднозначни, че страната ни изостава от другите държави-членки на ЕС, както по отношение на свързаност и приложение на технологиите от страна на бизнеса и потребителите, така и по отношение на ползваемостта. В Република България разпространението на широколентов достъп е 2 пъти по-ниско от средния показател за ЕС, като в селските райони широколентов достъп на практика липсва. Нивото на проникване на широколентов достъп в Република България към юли 2009 г. е 11,7% при 23,8% средно ниво за ЕС, което ни отрежда последно място по този показател.

Тази констатация е ясен признак, че пазарът не може сам да осигури необходимото ниво на широколентово проникване, особено в районите, които се считат за икономически нерентабилни. Това от своя страна прави намесата на държавата задължителна за преодоляването на тази негативна тенденция и за стимулиране каталитичния ефект на широколентовия достъп върху икономиката.

Към края на 2008 г. броят на предприятията, уведомили КРС за стартиране на дейност по предоставяне на пренос на данни и услуги за достъп до интернет достигна общо 636.

Икономиката на предоставянето на широколентови услуги е такава, че от гледна точка на пазара не винаги е рентабилно да се инвестира в тях. Поради различията в гъстотата на населението по принцип е по-рентабилно широколентовите мрежи да се развиват там, където потенциалното търсене е по-голямо и концентрирано, т.е. в гъстонаселените райони. В резултат на това при широколентовите мрежи се наблюдава рентабилно обхващане само на част от населението. По подобен начин, в някои райони може да бъде рентабилно само един доставчик да изгради мрежа, а не двама или повече. При определени условия мерките за държавна помощ могат да бъдат ефективни инструменти за постигане на цели от общ интерес.

Населено място/брой доставчици на интернет.

Разделението на населените места в Република България е на база административни области (28 на брой) и по-специално по населени места (град, село). Концентрацията на населението по географски признак е посочено на Фигура 1.

Фигура 1



Източник: Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013

Населението в градовете представлява 71,1% от общото население в страната със средна възраст от 40.1 години, докато в селата е 28.9% със средна възраст 45,4 години от 7 605 000 общо население на страната по данни от последното преброяване на населението от НСИ.

На територията на страната има общо 253 града, в 126 от тях има повече от два доставчика на интернет, като София е на първо място с 93, следвана от Варна с 36, Пловдив с 26, Бургас с 21 и т.н. В 81 града има два, а в 38 има един доставчик на интернет. В 8 града няма нито един доставчик на интернет (Фигура 2).

Фигура 2



Източник: Данни, предоставени от КРС за целите на изследването

Села

На територията на страната има общо 5049 малки населени места (села), в 116 от тях има повече от два доставчика на интернет; 228 села имат два доставчика на интернет; 708 села имат един доставчик на интернет, а в 3997 няма нито един (Фигура 3).

Фигура 3



Източник: Данни, предоставени от КРС за целите на изследването

Данните дават картина на покритието с широколентов достъп по населени места на база брой доставчици. Това позволява да се идентифицират районите, в които се налага интервенция от страна на държавата, съобразно класификацията в Насоките на ЕК, където са дефинирани три типа райони в зависимост от вече съществуващото равнище на широколентов достъп, а именно:

• 
  „Бели райони“ - насърчаване на целите за регионално сближаване и икономическо развитие
  

• 
  „Сиви райони“ - необходимост от по-подробна оценка
  

• 
  „Черни райони“ - не е необходима държавна намеса
  

Информацията за доставчиците на широколентов достъп по населени места, съотнесена към изискванията на Насоките на ЕК, може да се групира по следния начин:

• 
  Разпределението по отношение показателя град/брой доставчици на интернет включва 126 града, които попадат в т.нар. „черни райони”; 81 града с два и 38 града с един доставчик на интернет, които попадат в т.нар. „сиви райони“; 8 града, които нямат нито един доставчик на интернет и изцяло попадат в т.нар. „бели райони”.
  
• 
  Разпределението по отношение на показателя село/брой доставчици на интернет включва 116 села, които попадат в т.нар. „черни райони”; 228 села с два и 708 села с един доставчик на интернет, които попадат в т.нар. „сиви райони“; Близо 4000 малки населени места в Република България попадат изцяло в „бял район”.
  

Динамиката на европейската икономика в голяма степен зависи от развитието и въвеждането на новите технологии. Достъпът до високоскоростен интернет посредством широколентова свързаност открива сериозни възможности за икономически растеж. В тази връзка много държави-членки насочват вниманието си към подкрепата за широколентови мрежи, които могат да доставят услуги с висока скорост и поддържат множество иновативни услуги. Тези мрежи за достъп от следващо поколение са предимно оптични кабелни мрежи или модерни кабелни мрежи с обновени характеристики, които са предназначени да заменят изцяло или в голяма степен съществуващите обществени комутируеми далекосъобщителни мрежи (PSTN), предоставящи широколентови услуги посредством усукана медна двойка или кабелни мрежи (CATV).

По отношение съотнасянето на мрежите от следващо поколение към класификацията от Насоките на ЕК трябва да бъде отчетена спецификата на тези мрежи, а именно:

• 
  полагане на оптичен кабел в съществуващи улични разпределителни шкафове с предлагане на възможности за скорост от минимум 40 Mbps на входящия трафик и 15 Mbps на изходящия трафик (в сравнение с настоящите скорости за входящ трафик от максимум 8 и 24 Mbps съответно за технологии за достъп ADSL и ADSL2+);
  
• 
  модернизиране на съществуващите в момента кабелни мрежи за постигане на скорости до и над 50 Mbps в сравнение с предишната максимална скорост от 20 Mbps чрез използване на новия стандарт за кабелни модеми „DOCSIS 3.0“ или
  
• 
  свързване на новопостроени домове и офиси с оптични кабелни връзки, предлагащи услуги със скорост до и над 100 Mbps.
  

Информацията за оптичната свързаност по населени места съотнесена към изискванията на Насоките на ЕК (при отчитане специфичните особености на NGA мрежите) може да се групира по следния начин:

• 
  Район, в който понастоящем не съществуват NGA мрежи и където няма вероятност частни инвеститори да ги изградят и те да функционират напълно в близко бъдеще (5 години), следва да се счита за „бял“ район. Публичните органи следва да имат право на намеса при определени условия, за да разрешават проблеми, свързани със социалното сближаване, регионалното развитие или пазарна неефективност.
  
• 
  Един район следва да се счита за „сив“, когато съществува само една мрежа за NGA или е заявено намерение такава да се изгражда през следващите пет години, като същевременно няма заявени планове от друго предприятие за разработване на мрежа за NGA през следващите 5 години.
  
• 
  Ако съществува повече от една NGA мрежа в даден район или такива ще се разработят през следващите 5 години, този район следва да се счита за „черен“.
  

Броят на абонатите на услуги за достъп до интернет в Република България към края на 2008 г. по данни от годишния доклад на КРС е приблизително 870 000. В общия брой са включени и абонатите на Double и Triple play пакети предлагани от предприятията предоставящи кабелна телевизия.

Разпределението на абонатите на широколентов достъп до интернет в Република България според вида на технологията показва, че най-широко разпространение имат LAN и RLAN (52,8% от общия брой абонати), следвани от ADSL (30,8%) и кабелния достъп (13,5%). WiMax технология за достъп ползват под 1% от всички абонати. Увеличават се потребителите на оптичен Интернет (FTTx), като се очаква техният дял да нараства (Фигура 4).

Фигура 4

Относителния дял на абонатите използващи интернет достъп със скорост по-малка от 144 Кbps е под 1% от общия брой. В диапазона от 144 Kbps до 1,99 Kbps попадат приблизително 16% от абонатите. При скоростите от 2 Mbps до 3,99 Mbps попадат 24%. 14% от абонатите използват скорости от 4 Mbps до 9,99 Mbps. Най-голям (31%) е делът на абонатите използващи скорости за достъп в обхвата между 10 Mbps и 19,99 Mbps. Скорости над 20 Mbps обхващат около 14% от абонатите (Фигура 5).

Фигура 5



Източник: Данни от Годишния доклад на КРС за 2008

По показателя предоставяне на фиксирани широколентови линии със скорост над 10 Mbps страната ни е сред водещите държави-членки на ЕС. Приблизително 45% от всички фиксирани широколентови линии към 01.07.2009 г., у нас попадат в тази група (Фигура 6).

Фигура 6

Скоростта за достъп до интернет е показател, от който може да се извлече информация както за технологичното ниво на доставчика на интернет, така и за приложенията и услугите които ползва потребителя (Фигура 7).

Фигура 7



Източник: KPNG - Europe’s Broadband Future
5.6. Използване на информационни и комуникационни технологии от населението

По данни от НСИ всяко четвърто домакинство в България е имало достъп до интернет през 2008 г. (Фигура 8).

Фигура 8

С 6 процентни пункта е нараснал относителният дял на населението, което има достъп до интернет, а 43% от лицата в България използват компютър (Фигура 9).

Фигура 9



Източник: НСИ

Една трета от населението в България използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично, като най-активна е възрастовата група на подрастващото население от 16 до 24 години - 29%, следвана от лицата между 25 и 34 години, които представляват 27% от населението, което редовно използва интернет (Фигура 10).

Фигура 10



Източник: НСИ

Резултатите от изследването на НСИ относно използването на ИКТ и е-търговия в предприятията и домакинствата през 2008 година показват, че макар и да има някои положителни тенденции, една значителна част от българите все още не се възползва от преимуществата на информационните и комуникационни технологии. Държавната намеса тук би могла да бъде насочена към популяризиране на информационните и комуникационни технологии, обучения за придобиване на умения за работа с компютър и други.

Въпреки положителните тенденции, че използването на интернет у нас ще продължи да нараства и конкуренцията на пазара на широколентов достъп ще продължи да се развива, на преден план продължава да стои въпросът доколко състоянието на пазара е стабилно и развитието му върви в правилна посока. Данните за последните години показват, че страната ни изостава по почти всички показатели, оценяващи широколентовия достъп в Европейския съюз. Пазарните принципи не винаги могат да осигурят необходимото ниво на широколентово проникване особено в районите, които се считат за икономически нерентабилни, което обуславя необходимостта от държавна намеса за преодоляване изоставането и стимулиране положителния ефект от широколентовия достъп за икономиката и обществото.