Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при висшата атестационна комисия
Изтегляне 335 Kb.
|
|
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО ОТРАСЛОВА И ФИРМЕНА ИКОНОМИКА ПРИ ВИСШАТА АТЕСТАЦИОННА КОМИСИЯ УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО Николай Гергинов Ставрев ПОДГОТОВКА НА НАЦИОНАЛНОТО СТОПАНСТВО ЗА ОТБРАНА (ОРГАНИЗАЦИОННИ АСПЕКТИ) АВТОРЕФЕРАТ на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен “доктор” София, 2010 г.
и научна степен “доктор” по научна специалност 05.02.18 „Икономика и управление (отбрана и сигурност)”
проф. д-р Тилчо Иванов Рецензенти: проф. д-р Павел Павлов доц. д-р Георги Павлов
София, 2010 г. Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита от катедра “Национална и регионална сигурност” при Университета за национално и световно стопанство – София. Авторът е докторант в същата катедра. Изследванията и разработката са извършени в Университета за национално и световно стопанство – София. Дисертационният труд е с обем 154 стандартни страници, в т. ч. 13 таблици и 14 фигури. Съдържа списък на използваните съкращения, увод, изложение в четири части, заключение, използвана литература с 97 източника и шест приложения. Защитата на дисертационния труд ще се състои на ................ от .......... часа в зала ....................... на заседание на Специализирания научен съвет по отраслова и фирмена икономика при ВАК. Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в сектор “Научни съвети” в УНСС – София. І. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД Актуалност на дисертационния труд Подготовката на националното стопанство за отбрана е актуален въпрос днес, след приемането на страната в НАТО и ЕС. Членството в тези организации е свързано с утвърждаване на устойчива национална позиция като гаранция за общата сигурност и сигурността на страната. В този контекст ясно се подчертава необходимостта от интегриране на националното отбранително планиране и подготовка към интегрираното планиране в Северноатлантическия алианс. Членството в Европейския съюз от своя страна изисква спазване на сложна система от критерии и условия, непосредствено свързани с развитието на стабилността и отбраната на страната. Новите условия на коалиционната сигурност налагат качествена промяна при планирането и провеждането на отбранителната политика, свързани с постигане и изпълнение на приетите нови цели и задачи на националната и съюзната отбраната: гарантиране отбраната на страната при конфликт от военен характер в условията на колективна отбрана; участие в международни операции извън територията на страната в подкрепа на международния мир и стабилност; подкрепа на вътрешната сигурност в страната посредством участие на въоръжените сили в преодоляването на бедствия и кризи от невоенен характер и подготовката за тях. От друга страна, пазарната трансформация на националното стопанство в страната води до нарастваща свобода на стопанските субекти, което от своя страна налага адаптиране на държавната дейност и политика по подготовка на страната за отбрана към настъпилите промени. Развитието и адаптирането на подготовката на националното стопанство за отбрана към пазарните стопански отношения и новата среда за сигурност са в застой вече почти двадесет години. До голяма степен този проблем зависи от адаптацията на целия сектор за сигурност и отбрана към новите условия. Днес трансформацията във въоръжените сили на страната оказва своето влияние върху отбранителната подготовка на националното стопанството, инфраструктурата, териториалните единици и населението. От друга страна, неопределеността на национална бюджетна картина не позволява дългосрочно или поне средносрочно планиране на финансите за подготовката за отбрана. Не на последно място непрекъснатите промени в нормативната уредба на страната по отношение на сигурността и отбраната не успяват да дадат приемлив резултат. Всички тези фактори затрудняват решаването и предопределят ниската степен на разработеност на проблема в българската практика. Изследователска теза Основна теза на дисертационният труд е, че въпреки съществуващите нормативни и ресурсни дефицити адаптирането на подготовката на националното стопанство за отбрана към новите условия може да се постигне чрез качествена организационна промяна, основана на прилагането на нови технологични инструменти и принципите за гражданско планиране в интерес на отбраната в НАТО. Тази теза включва три подтези:
Като основна антитеза в дисертационния труд може да се посочи твърдението, че настоящото състояние на подготовката на националното стопанство за отбрана може да се поддържа със старите методи и директиви за дългосрочно планиране във времето и функционално управление, като само се подобри контролът над отделните субекти с военновременни задачи (министерства, ведомства, търговски дружества и организации). Изследването ще аргументира нарастващите противоречия и ниската ефективност на следването в бъдеще на тази политика за отбранителна подготовка. Цел и задачи на изследването Целта на дисертационния труд е да се предложи концептуална рамка, включваща инструменти и насоки за адаптиране на организацията на подготовката на националното стопанство за отбрана в пазарни условия. Задачите, които си поставя изследването са:
Обект и предмет на изследването Обект на дисертационния труд е подготовката на националното стопанство за отбрана. Предмет на изследване са организационните аспекти на подготовката на националното стопанство за отбрана. Изследователски проблем Основният проблем на изследване е силно затрудненото провеждане на подготовката на националното стопанство за отбрана след пазарната трансформация в България. Свободата на пазарните субекти в страната не позволява прилагането на старите директиви за отбранителна и мобилизационна подготовка на стопанството. Ясно се откроява необходимостта от адаптиране на организацията на подготовка на националното стопанство за отбрана към новите условия – пазарни отношения и членство на страната в НАТО и ЕС. Обхват и ограничения Обхватът на работата е съобразен с особеностите на дейността по подготовка на националното стопанство за отбрана и нормативните документи, регламентиращи класифицираната информация в България. Изследването е фокусирано върху настоящото състояние на проблематиката. В исторически аспект са засегнати различни най-вече предвоенни периоди. При разработването на дисертацията са поставени следните ограничения:
Подход и методи на изследване Основен подход на изследването е системният. Използвани са методите на историческия анализ, сравнителния анализ, ситуационния подход и използвания напоследък метод за управление на трансформацията (промяната). Частните методи и техники, оформящи методологията на решенията на проблемите, са от обхвата на програмирането и включват елементи от баланса на междуотрасловите връзки. ІІ. ОБЕМ И СТРУКТУРА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД Дисертационният труд е с обем 154 стандартни страници, в т. ч. 13 таблици и 14 фигури. Съдържа списък на използваните съкращения, увод, изложение в четири части, заключение, използвана литература с 97 източника и шест приложения. Дисертационният труд е структуриран в следната последователност: Увод Глава първа. Подготовка на националното стопанство за отбрана – същност, трансформация и проблеми 1.1.Същност и организация на подготовката на националното стопанство за отбрана 1.2.Процеси на развитие и трансформация в отбраната 1.3.Проблеми на подготовката на националното стопанство за отбрана в България Глава втора. Изследване на развитието и правното регламентиране на подготовката за отбрана 2.1.Развитие на подготовката за отбрана в България 2.2.Анализ на националната правна уредба, регламентираща отбранителната и кризисна подготовка 2.3.Изследване на правните уредби и опита на други държави и международни организации в областта на отбранителната и кризисна подготовка Глава трета. Методология и възможности за подобряване на организацията на подготовката на националното стопанство за отбрана 3.1.Методи и подходи за изследване развитието на отбранителната подготовка 3.2.Концептуален модел за планиране на ресурсите на националното стопанство за отбрана 3.3.Рамкова методика за военновременно планиране на дейностите и задачите на националното стопанство за отбрана Глава четвърта. Приложение на модела и методиката и насоки за развитие на подготовката на националното стопанство за отбрана 4.1.Приложение на концептуалния модел и рамковата методика във ведомствената сфера 4.2.Насоки за развитие на политиката за подготовка на националното стопанство за отбрана в България
В увода е обоснована актуалността на изследването на подготовката на националното стопанство за отбрана, представени са тезата, целта, задачите, обектът, предметът, обхватът, ограниченията, използваните методи и научните и практическите приноси на труда. Глава първа. Подготовка на националното стопанство за отбрана – същност, трансформация и проблеми В първа глава са изяснени същността и организацията на подготовката на националното стопанство за отбрана, анализирани са съвременните процеси на развитие и трансформация в отбраната, изведени са актуалните проблеми на отбранителната подготовка в България. Същност и организация на подготовката на националното стопанство за отбрана Подготовката на националното стопанство за отбрана е систематизирана дейност, чрез която се осигурява поддържането на националното стопанство в готовност за работа при кризисни ситуации от военен характер и привеждането му от мирно към военно положение (мобилизация) с възможност за последваща демобилизация. Това е част от цялостната дейност по подготовка на страната за отбрана, която включва подготовка: на въоръжените сили и силите на вътрешния ред и сигурност; на националното стопанство и инфраструктурата; на териториалните структури и на населението (фиг. 1). Подготовката на страната за отбрана има два фундаментални аспекта – от една страна, включва стройна организационна система, а от друга, тя е процес, съобразен с промяната на заплахите. В България системата за подготовка на страната за отбрана включва система за подготовка на въоръжените сили, система за подготовка на силите за вътрешен ред и сигурност, както и система за подготовка на националното стопанство, инфраструктурата, териториалните структури и населението, наречена „система на отбранително-мобилизационната подготовка”. Самото понятие „отбранително-мобилизационна подготовка” (ОМП) се използва еквивалентно на понятието „подготовка за отбрана” във всичките изброени системи. 
Фиг. 1. Основни направления на подготовката на страната за отбрана В българската практика след приемането на страната в НАТО е прието акцентът на подготовката за отбрана на националното стопанство, населението и териториалните единици (системата на ОМП) да бъде фокусиран върху процеса на планиране - наречен „планиране на гражданските (невоенните) ресурси в интерес на отбраната”. Изразът се употребява понякога дори като синоним на подготовката на стопанството за отбрана поради важността на процеса на планиране, който в мирно време представлява сърцевината на тази дейност. Йерархичната структурата на системата за отбранително-мобилизационна подготовка е представена на фиг. 2. Подготовката на националното стопанство за отбрана е основна част от отбранителното стопанство на страната. Отбранителното стопанство или икономиката на отбраната е подсистема на националното стопанство, чиито функции, цели и задачи са подчинени на сигурността и отбраната на страната. Основните елементи на отбранителното стопанство са: целите на отбраната, ресурсите за отбрана и отбранително-икономическия процес, чрез който ресурсите се трансформират в отбранителна способност.1 Отбранителната система на страната обхваща всички елементи от националното стопанство, населението, инфраструктурата, въоръжените сили и държавния апарат, свързани с отбраната на страната. Тя цели създаването, поддържането, управлението и осигуряването на националните ресурси и средства за отбраната и въоръжените сили на страната. 
Фиг. 2. Структура на системата на отбранително-мобилизационна подготовка Системата за подготовка на страната за отбрана координира дейността на множество институции и организации с цел осигуряване на необходимите способности за действия при кризисни ситуации. Отличава се със специфични характеристики на структурата, целите, задачите и технологията. Включва четири основни елемента: цели и задачи, организационна структура, технология на управление и персонал (фиг. 3). Основната цел при управлението на системата за подготовка на страната за отбрана е изграждането на организация за трансформиране на националните ресурси (отбранително-икономическия потенциал) в отбранителна способност при кризисни ситуации. Основно средство за постигане на целта е координирането на действията на хората (персонала), институциите и организациите в държавата. Задачите на системата представляват комплекс от изпълнение на дейности, насочени към постигане на главната цел – изграждане на организация за трансформиране на икономическия потенциал на страната в отбранителна способност. Организационната структура на системата е съвкупност от връзки и взаимоотношения, включително разделение, специализиране и интегриране на дейности между отделните нива и структури на управление и отделните функционални области. Технологията на управление обхваща процедурния аспект на вземането на решения от страна на участниците в процеса през целия времеви период. Основните фактори, които влияят върху технологията за управление, са: средата за сигурност и отбрана, подходите на управление, разполагаемите ресурси, персоналът и организационната рамка на управлението. Хората (персоналът) са специално подготвени специалисти, които трябва да вземат специфични за отбранителната подготовка решения, съобразени с конкретните условия. 
Фиг. 3. Елементи на системата за подготовка на страната за отбрана Процесът на подготовка на страната за отбрана е съвкупност от дейности, които са подчинени на изпълнението на определени цели и задачи. Характеризира се с вход (наличните ресурси), процес на изпълнение (трансформиране) и изход (резултатите от дейността). Опростената структура на процеса на отбранителна подготовка е представена на фиг. 4. Входът включва всички разполагаеми ресурси – природни, финансови, човешки, технологични, информационни и т. н. Структурираният подход на действие по време на изпълнение на процеса и превръщането на входа в изход представлява технологията на подготовката за отбрана. Традиционно технологията включва процеси, процедури, операции, средства и участващи субекти, както и последователност от действия, осигуряващи качеството на изпълнение на решенията, чрез които входните ресурси се трансформират в крайни резултати. 
Фиг. 4. Опростена структура на процеса на подготовка на страната за отбрана Процесът на подготовка на страната за отбрана е свързан с изграждането и поддържането на отбранително-икономически потенциал с цел неговото бързо трансформиране при необходимост в отбранителна способност. Отбранително-икономическият потенциал е комплексно понятие за оценка на икономическите възможности на страната да създаде отбранителни способности за посрещане на военна криза или конфликт. Прието е отбранително-икономическият потенциал да се отъждествява с максималния продукт за отбрана, създаван при пълна мобилизация на националното стопанство, човешки ресурс, капитал и възможно най-голямо ограничение на гражданските потребности на обществото. Отбранителната способност на страната е мярка за възможността й да противодейства на военна заплаха. Приема, се че отбранително-икономическият потенциал е основният фактор, който определя величината на отбранителната способност. Мобилизационен цикъл на национално ниво. Поддържането на подготовката на страната за отбрана е свързано с мобилизационната готовност. Съществуват три основни форми на мобилизация, като първите две са често прилагани, а третата е практически прилагана в световната история, но рядко е нормативно уреждана2:
Основни направления при подготовката на националното стопанство за отбрана. Обезпечаването на потребностите на населението и въоръжените сили в периодите на военни кризи и конфликти може да бъде постигнато при ефективна подготовка на стопанството в мирно време. Преструктурирането на производството по време на война изисква значителни капитали и време, с които стопанството обикновено не разполага. Поради тази причина в периода на подготовка и действие по време на военен конфликт пред националното стопанство се поставя изискване за широк обхват на подготвителната дейност, която се осъществява в три основни направления. а) Вътрешна и вътрешнопроизводствена подготовка. Тя включва дейностите по отбранително-мобилизационната подготовка на националното стопанство, които обхващат мобилизация на икономическия и отбранително-икономическия потенциал, т. е. мобилизацията на техните елементи - отраслите на националното стопанство, трудовите, финансовите, природните ресурси и натрупаните държавни стратегически резерви и военновременни запаси. Подготовката на отраслите на стопанството се характеризира с централизирана насоченост. Разработва се и се приема общ държавен военновременен план и бюджет и военновременни планове на отделни търговски дружества и организации. Създават се военновременни производствени мощности, държавни резерви и военновременни запаси. Подготвят се ръководни кадри, специалисти и работници за изпълнение на военновременния план и военновременното управление на страната. Определят се необходимите трудови ресурси за националното стопанство, които се освобождават от военна мобилизация и подлежат на гражданска мобилизация. Организират се военновременни информационни системи и статистическа отчетност. Развива се научноизследователска дейност в интерес на отбраната. Създават се необходимите резерви от чуждестранна и национална валута и злато. Провежда се отбранително-мобилизационна подготовка на производството по териториални единици. Изгражда се система за военновременно управление на националното стопанство. б) Подготовката на международната икономическа дейност е вторият основен компонент от стопанската подготовка. В практиката на англоговорящите страни тази дейност получава названието „икономическа отбрана”. Военновременната уредба на САЩ определя икономическата отбрана, като „водене в интерес на националната отбрана на международна икономическа дейност, свързана с внос, износ, снабдяване и разпределение на материали и стоки от чужди страни, включително изпреварващи покупки, транзакции на чужда валута и чужда собственост или контролирано от чужбина имущество, международни инвестиции и разширяване на кредит, товарене транспорт на стоки между страните, международни комуникации и други външноикономически въпроси”.3 в) Финансовата подготовка е третият компонент от подготовката на стопанството за отбрана. Основната насока е в областта на координирането на планирането, програмирането и управлението на производството, от една страна, и формирането на ценообразуването и снабдяването, от друга. Наличният исторически опит способства за предвиждането на влиянието на военния конфликт върху финансите и паричното обръщение на страната. За тази цел системното се изучават и анализират чуждият опит и развитието на общата представа за отражението на войната върху финансите и паричното обръщение. Основните очаквани тенденции, засягащи финансовата система в условията на военен конфликт, са свързани с възникване на остър дефицит от финансови средства, за който е необходимо предварително изготвяне на подробна оценка на финансовите възможности на страната. Също така по време на конфликт значително нарастват външният и вътрешният дълг на засегнатите страни. Друга неблагоприятна тенденция в условията на военен конфликт или криза е промяната в ценовите равнища, което може да доведе до възможен дефицит от парични платежни средства, необходими за текущия обмен. Неминуеми са измененията в кредитните условия, както и изтегляне на значителна част от влоговете от страна на гражданите, за да се посрещне текущото потребление при променените ценови равнища. Характерно за кризисния период е влошаването на условията за съхранение и обръщение на паричните средства. За тази цел трябва да бъдат взети строги мерки против имитиране и разпространение на фалшиви парични средства. От особено значение за стабилното функциониране на финансовата система по-време на война е предварителното законово регламентиране на работата на банковата система за работа във военно време.
По време на мирновременната икономика необходимите потребности и дейности на отбраната се финансират от държавния бюджет. За съжаление обаче желаните отбранителни способности не могат да бъдат изградени с разполагаемите ресурси. Тази задача се решава при оскъдни ресурси. Включва непрекъснато във времето търсене на нови начини и механизми за компенсиране на ресурсите за отбранителното търсене. Във връзка с това се налагат неизменните принципи за ефикасност, ефективност и икономичност, приложени чрез програмно управление на ресурсите и процесите. Анализът и оценката за реакцията на производството както по отношение на отбранителните продукти, така и по-отношение на гражданските лежи в основата на мирновременната подготовка за отбрана. Чрез допълнителни правителствени разходи, насочени не към преки покупки, а към поддържане на специфични производствени условия, се постига по-добра реакция на производството, осигуряваща по-висока устойчивост на стопанството във военновременния период. 
Фиг. 5. Мобилизационен цикъл на националното стопанство В периода на фазата на мобилизационното (или преходното) стопанство влизат в действие мобилизационните планове. Задейства се изпълнението на задачите, свързани с разширяване на производството, което от своя страна води до нарастване на ценовите равнища, дори при правителствено финансиране на пазарното търсене. Военновременното стопанство (или военновременната икономика) функционира по време на по-малък или по-голям военен конфликт и участие на страната във военни действия. След края на военния период започва процес на демобилизация (икономика на следвоенното възстановяване), през който стопанството постепенно възвръща мирновременното си функциониране и управление. Държавни резерви и военновременни запаси. Резервите и запасите на държавата от материални средства са ключов фактор за отбранително-мобилизационната подготовка. По правило те се планират последни като дейност от подготвителния процес. Съвременните военни конфликти ясно показват, че не е възможно да се разчита на осигуряване на въоръжените сили и стопанството с материални ресурси чрез внос по време на военните действия. В условията на остър бюджетен дефицит и ограничени пазарни възможности – по време на война или криза, отбранителните способности до голяма степен зависят от създадените в мирно време запаси от материални ресурси, които в зависимост от предназначението си се делят на държавни резерви и военновременни запаси. Основният въпрос при създаването на резервите и запасите е ефективното използване на определените в държавния бюджет средства за управлението им. Процеси на развитие и трансформация в отбраната Съвременните процеси на развитие в областта на отбраната, включително и отбранителната подготовка, се характеризират със стремеж към качествена промяна чрез прилагане на перспективни подходи и методи на управление. Днес основният базов подход за промяна и развитие в отбраната е т. н. „подход на трансформацията”, който се съчетава с широко прилагане на програмния подход на управление. Понятието трансформация, в контекста на отбраната има различни тълкувания. Джон Гарстка4 определя трансформацията като „трайна и целенасочена промяна, най-често в широк мащаб, приета със стратегическа цел да се създадат или укрепят предимства, засилващи конкурентноспособността или да се отговори на съществуващите или новопридобити предимства на конкурента”5. Според него трансформирането е гаранция за успех за всички организации, изправени пред условия и предизвикателства, при които не се прилагат доказаните методологии за промени в структурата, процесите, технологиите и човешките ресурси. Редица американски изследователи и военни експерти определят трансформацията на отбраната на национално ниво като: „процес, отразяващ променящото се естество на военното съревнование и сътрудничество, чрез нова комбинация от концепции, способности, човешки ресурси и организационни елементи за използване на предимствата на страната и защита от уязвимост от асиметрични заплахи в името на запазването на стратегическата позиция, а оттам и на мира и стабилността в света”6. Хенинг Рике7 характеризира военната трансформация като „динамичен и непрекъснат процес, отразяващ се както върху персонала, техниката и технологията, така и върху структурите и принципите за разгръщане на силите и провеждане на военни операции”8. Джонатан Париш9 обобщава целта на трансформацията на НАТО като постигане и гаранции за сигурност и придобиване на способности за изпълнение на задачите. Според Робърт Бел10 „трансформацията не е ограничен във времето процес, започващ от непромененото и свършващ с промяната му. Тя е непрекъснат процес, наложен от самата същност на света през XXI век, и опира в много по-голяма степен до културата и поведението, отколкото до технологиите и програмите”11. Марк Джойс12 характеризира замисъла на процеса на трансформация на НАТО, като „двуизмерен процес”, който отразява двойната роля на съюза като военна и политическа организация. Антъни Кордсман13 извежда две основни рискови области при процеса на трансформацията, а именно – погрешна стратегическа насоченост и неправилно определяне на приоритетите. Съществуващите определения за трансформацията в отбраната дават основание да се обобщи един събирателен образ, който представлява непрекъснат, широкообхватен процес на промяна, с изразен акцент върху придобиването на нови отбранителни способности, адекватни на динамичната среда за сигурност. Административния цикъл на трансформацията в отбраната (фиг.6), осъществяван в рамките на програмния подход на управление, е насочен към постигане на изграждането на нови отбранителни способности, на базата на няколко основни типа дейности: разширяване обхвата на стратегията за сигурност; комплексен преглед на сигурността и отбраната; анализ и преоценка на съществуващите планове и програми; разработване на нови планове и програми; програмно управление и разпределение на ресурсите; определяне на нови изисквания към човешките ресурси, в качествен аспект; определяне на необходимите нови способности.  Фиг. 6. Административен цикъл на трансформацията
Проблеми на подготовката на националното стопанство за отбрана в България Според характеристиките си проблемите при подготовката на националното стопанство за отбрана в страната могат да се разделят на няколко основни вида:
По нива в йерархията на управление, проблемите при подготовката за отбрана в отраслите на националното стопанство, съответно ръководещите ги ведомства са: а) На ведомствено ниво – недостатъчни финансови средства за планиране на дейности и задачи и за провеждане на мероприятия по отбранително-мобилизационна подготовка. Проблеми при работата с търговските дружества, проблеми при координацията с Министерството на отбраната. б) На ниво търговско дружество. Недобра координация с министерствата, възлагащи военновременните задачи. Проблеми при поддържане на производствени мощности на търговските дружества, произвеждащи отбранителна продукция, които работят частично или изцяло не работят. Поради изменения в предмета на дейност на някои дружества и закриване на нерентабилни производства се налага снемане на военновременни задачи. В тази връзка няма гъвкавост при отмяна на военновременни задачи. В основата на изброените проблеми стои въпросът за адекватността и ефективността на планирането на дейностите, задачите и ресурсите при подготовката на националното стопанство за отбрана. В този контекст неефективното планиране на отбранителната подготовка на националното стопанство в условията на пазарни отношения и колективна система за сигурност и отбрана е основният проблем на тази дейност в наши дни. Поради тази причина фокусът в настоящото изследване е съсредоточен върху проблема за развитието на планирането в новата среда за сигурност. Основно място при решаването на тази задача заема въпросът с изграждането и приложението на необходимите концептуални документи. В този смисъл двата проблема – „технологично развитие на планирането” и „концептуално развитие на планирането”, трябва да се разглеждат успоредно един с друг и да се решават паралелно. Изводи Проблемите на подготовката на националното стопанство за отбрана в България според характеристиките си могат да се обособят в няколко аспекта: политически, икономически, финансови, организационни, технологични, правни и концептуални. Провеждането на изцяло функционално управление на отбранителната подготовка, без ясни и точни програми и проекти не позволява решаването на по-голямата част от проблемите в условията на ограниченост на ресурсите за отбрана. Утвърдените директивни методи за планиране на дейностите, задачите и ресурсите на националното стопанство в дългосрочен аспект не отговарят адекватно на бързо променящата се среда за сигурност и бюджетни ограничения. В тази връзка основният проблем при подготовката на стопанството за отбрана е неефективното планиране в новите условия. Каталог: uploaded files uploaded files -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079 uploaded files -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 uploaded files -> Автобиография Лична информация uploaded files -> Стопански факултет – катедра „стопанско управление” специализиран научен съвет по икономическа uploaded files -> Утвърдил весела неделчева uploaded files -> Конкурс за проект, при реализирането на проекти, финансирани със средства от европейските фондове, по реда на зоп uploaded files -> Христо Смирненски uploaded files -> I. Описание на клиентския терминал Общи положения на работата на системата uploaded files -> Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак на република българия uploaded files -> О б я в я в а м к о н к у р с: За длъжността “младши експерт Изтегляне 335 Kb. Сподели с приятели:
|