Състояние, разпространение и ползване на лечебните растения в пп “Странджа” Чавдар Гусев

Състояние, разпространение и ползване на лечебните растения в ПП “Странджа” - Чавдар Гусев

Ползването и опазването на природните ресурси от лечебни растения в Република България се регламентират със законови и подзаконови нормативни документи. Основните закони са: Закон за лечебните растения, Закон за горите и Закон за защитените територии. Специализиран ресурсен закон е Законът за лечебните растения (ЗЛР), приет от Народното събрание на 23.03.2000 г. и обнародван в ДВ бр.29 от 07.04.2000 г. ЗЛР урежда обществените отношения, свързани с един от основните възобновими природни ресурси на страната - лечебните растения и получаваните от тях билки. Основната цел на ЗЛР е осигуряване на условия за устойчиво развитие на ресурса в дългосрочен план.

Основните характеристики на ЗЛР са следните:

0. 
   регламентират се основните принципи за опазване на лечебните растения в естествената им среда;
   
1. 
   регламентират се типовете ползване - за лична употреба и за търговски или стопански цели, т. е. за покупко-продажба или за производство;
   
2. 
   задължават се собствениците и ползватели на земи и гори да предприемат мерки за опазване и възстановяване на популациите и местообитанията на лечебните растения;
   
3. 
   ползването се обвързва с големината и състоянието на ресурсите и не трябва да води до тяхното намаляване, до увреждане и унищожаване на популациите им;
   
4. 
   въвеждат се изисквания за оценка и наблюдение, разработване на национална стратегия и планови документи за опазване и ползване на лечебните растения към лесоустройствените проекти, общинските програми за опазване на околната среда и плановете за управление на защитените територии;
   
5. 
   определя се статута на защитените лечебни растения;
   
6. 
   въвежда се специален режим върху ползването на растения с ограничени запаси в природата, чрез въвеждане на система за регулиране и контрол върху събираните количества билки;
   
7. 
   регламентират се задълженията на билкозаготвителите и другите субекти, които изкупуват билки в свежо състояние - фирми, преработвателни предприятия, билкови аптеки и др.
   
8. 
   въвеждат се позволителни и такси за събиране на билки за стопански цели от държавни общински земи в поземления и горския фонд. Позволителните се издават от органите на изпълнителната власт, под чиято юрисдикция се намират териториите - държавни лесничейства, общини, дирекции на национални паркове и областни управи. За категорията природни паркове съществува неяснота в този аспект, поради наличието на няколко упълномощени институции и формалните функции на дирекцията на природния парк. Размерът на таксите за земите и горите държавна собственост се определя от Министерския съвет, а за общинските територии - от общините. Законът дава възможност на кметовете да събират по-ниски такси от определените в тарифата на МС в зависимост от социалната политика, която водят на територията на своята община.
   

Видове, чиито популации са в критично състояние, са поставени под защита на закона и тяхното събиране от природата е забранено, с изключение за научно-изследователски цели. Такъв статут имат 35 лечебни растения, съгласно Заповеди №№ 718/1989 на КОПС (ДВ бр. 56/1989); РД-401 и РД-402 от 1995 г. на МОСВ (ДВ бр. 105/1995).

Специалният режим за ползване засяга лечебни растения, чиито запаси в природата са ограничени и ползването им за търговски цели трябва да се направлява и контролира. Конкретните видове и процедури са регламентирани в Заповеди № РД-48/1995 и РД-76/ 1996 на МОСВ. Според тези заповеди 14 вида са забранени за стопанско ползване, а за 23 вида ползването се регулира чрез определяне на квоти, райониране на добива и разрешителен режим при износ. Ограничителният режим не се отнася за случаите, когато билките се събират за лични нужди.

Условията и редът за ползване на лечебни растения в защитени природни територии са регламентирани в Закона за защитените територии (ДВ бр. 133/1998). Съгласно неговите разпоредби ползването и управлението на тези ресурси трябва да се регламентира в плана за управление, ако съответният режим допуска такъв тип ползване. В ЗЛР се изисква разработването на раздел “Лечебни растения” към Плана за управление.

В природните паркове ползването на ресурсите от лечебни растения трябва да се подчинява на следните законови изисквания:

0. 
   в резерватите са забранени всякакви дейности, свързани с ползване на лечебни растения;
   
1. 
   забрана за намеса в биологичното разнообразие от лечебни растения, включително внасянето на неприсъщи за района видове;
   
2. 
   забрана за събиране на редки, ендемични, реликтни и защитени видове лечебни растения;
   
3. 
   събирането на билки и диворастящи плодове да се регламентира плана за управление, като в места и територии за свободно ползване или с режим на управление.
   

1. описание на местоположението на естествените находища на лечебните растения условията в местобитанията, количеството и състоянието на ресурсите;

2. анализ на дейностите за опазване на екосистемите, включващи лечебни растения за осигуряване на устойчивото им ползване;

3. приоритетни мерки за опазване на ресурсите и разнообразието на лечебните растения;

4. избор и регламент на територии които не са защитени, но изискват подходящо управление с цел устойчиво ползване на лечебните растения.

2. Оценка на прилагането на Закона за лечебните растения

Законът за лечебните растения (ЗЛР) е в сила от 2000 г. и има предназначението на базов нормативен документ за тази група недървесни природни ресурси. “Работата” на закона може да се оцени по прилагането на някои негови основни изисквания и регламенти.

На първо място е регистрацията на пунктовете за изкупуване. Това е един от най-важните моменти при идентификацията на стопанските субекти, ползватели на ресурса. До момента няма пълни данни за степента на регистрация, но вероятно до 90 % от изкупвателните пунктове в страната са записани в регистрите на РИОСВ и е създадена изискващата се ЗЛР документация. Вероятно по-бавно протича процесът на регистрация на складовите бази и звената, където не се извършва първична преработка на билки, а само изкупуване, но законът също изисква те да бъдат под контрола на РИОСВ.

Друг важен пункт, по които трябва да се оценява ЗЛР е издаването на позволителни за събиране. Както е известно, до влизането на ЗЛР позволителните се издаваха на юридически лица, най-често билкозаготвители, които разпределяха на берачи събирането на част от позволеното количество. ЗЛР промени тази система и сега позволителните се издават на физически лица, които имат право да контактуват с повече от един заготвител и не са обвързани с конкретен заготвителен пункт. На практика системата за позволителните се реализира само във формален вид, като се свежда до издаване на един документ, в който разрешеното количество не е обвързано с годишни и перспективни планове за ползване на ресурса; посоченото място за събиране не е обвързано с местности и топографски дадености, които са добре дефинирани и отразени в актуален картен материал - горски или поземлен. По отношение начина на събиране, се записват произволни указания, тъй като не е разработена “Наредба за начините за събиране на билки”.

Друг механизъм, които функционира нормално, е събирането на такси за ползването на билки. Разработено е Постановление на МС за таксите, които се събират в страната при ползването на тези ресурси. Таксите се събират от различните органи на управление - дирекции на национални паркове, държавни лесничейства и общини (общините сами разработват тарифите, при условие, че не са по-високи от тези в държавния фонд). Браншовите организации (Българска асоциация на билкарите и гъбарите и др.) подлагат на сериозна критика обвързването на механизма за издаване на позволителните и плащането и размера на таксите за ползване и идентифицират тези елементи от закона като пречки за нормално развитие на бизнеса и най-вече на експорта на билки.

Конституиран е и Консултативно-експертен съвет по лечебни растения (КЕСЛР) към МОСВ и са проведени две негови заседания. КЕСЛР се създава, за да подпомага дейността на министъра на околната среда и водите. Изработен и приет е правилник за устройството и дейността на КЕСЛР. Проведени са и първите две редовни заседания на съвета.

За ефективното прилагане на ЗЛР се изисква разработване на следните подзаконови нормативни документи (представени по реда на споменаването им в текста на ЗЛР, вече изготвените документи са отбелязани в курсив):

1. Заповед на министъра на околната среда за лечебните растения под ограничителен режим на ползване.

2. Заповед на министъра на околната среда за условията и реда за разпределение на количествата билки под специален режим на ползване.

3. Заповед на министъра на околната среда за събирането на генетичен материал от естествените находища на лечебни растения под специален режим на ползване.

4. Заповед на министъра на околната среда за защитените растения (тази заповед се издава на основата на друг закон, но видовете които са в приложение се опазват по силата на ЗЛР.

5. Тарифа за таксите за ползване на лечебните растения.

6. Наредба за правилата и изисквания за събиране на билки или генетичен материал от лечебни растения (издава се от МОСВ).

7. Наредба за изискванията, на които трябва да отговарят заготвителните пунктове и складовете за билки (издава се от МОСВ и Министерство на здравеопазването).

8. Национална стратегия за лечебните растения.

9. Методика за извършване на наблюдение и оценка на популациите от лечебни растения.

10. Кадастър на лечебните растения и наредба на министъра на околната среда за полазване на данните от кадастъра.

До разработване на раздел “Лечебни растения” към съответните планови документи (планове за управление на защитени територии, общински програми за околна среда и лесоустройствени проекти) в срок от една година от влизането в сила на закона, съответните органи по ЗЛР е необходимо да извършат приблизителна оценка на ресурсите и на възможностите за ползване въз основа на теренни изследвания. Изследванията и приблизителната оценка на ресурсите се оформят в предварителен проект на раздел “Лечебни растения”, който се съгласува със съответния РИОСВ и след това да окончателното разработване информацията от този предварителен проект се използва при издаване на позволителни за ползване.

До момента не са разработени основни подзаконови нормативни актове, които ЗЛР изисква за нормалното си функциониране. Особено важни са тези документи, които се отнасят до изготвяне на оценки и изработване на кадастъра на лечебните растения. В момента някои от РИОСВ правят предписания на общини и лесничейства за изготвяне на разделите “Лечебни растения” (или предварителните проекти) към общинските програми за околна среда и лесоустройствените проекти. Процесът на изготвяне на тези раздели по правило ще върви бавно и трудно, поради липса на конкретна информация за местоположението и състоянието на ресурсите в актуалните граници на оценяваните територии и поради липса на стандартизиран формат за този раздел. Липсата на методика за изготвяне на ресурсна оценка и наличието на ограничен брой експерти също ще допринесат за бавното прилагане на закона. Не са регламентирани начините за финансовото обезпечаване на тези дейности.

Новата заповед за лечебните растения под специален режим на ползване е разработена в срок и вече се прилага. В З-д № РД-69/2001 на МОСВ са определени 24 вида лечебни растения забранени за стопанско ползване и 11 вида, които могат да се събират за стопански нужди при определени квоти, райониране на добиването и контрол при експорта. В отделна Заповед № РД 88/2001 са описани редът и условията, при които става разпределянето на квотите от съответните РИОСВ. До момента РИОСВ имат контролни функции върху дейността на изкупвателните пунктове, събирането на видовете под специален режим на ползване. Мястото на ДПП е много ограничено и на практика то може да повтаря някои от функциите на останалите органи. ДПП не е спомената като орган на управление на ресурсите в ЗЛР. Служителите на тази Дирекция не могат самостоятелно да проверяват заготвителните пунктове и да правят проверки по същество. Те имат единствено възможност да действат съвместно с представители на другите институции.

3.1. Права и задължения на МОСВ и неговите регионални органи

Министерство на околната среда и водите ръководи и координира разработването и провеждането на държавната политика по опазване и устойчиво ползване на лечебните растения, в т.ч. интегрирането й в секторните политики. За осъществяването на дейността си, министърът на околната среда и водите според своите правомощия:

0. 
   ръководи разработването на Националната стратегия за лечебните растения и я внася в Министерския съвет;
   
1. 
   координира контролните функции на органите на изпълнителната власт по отношение на лечебните растения;
   
2. 
   организира системата за мониторинг на диворастящите лечебни растения по отношение на състоянието и ползването им;
   
3. 
   създава и поддържа кадастър на лечебните растения;
   
4. 
   съвместно с министъра на земеделието, горите и аграрната реформа предлага за утвърждаване от Министерския съвет на тарифи за такси за ползване на диворастящи лечебни растения от земи, гори, води и водни обекти - държавна собственост;
   
5. 
   определя лечебните растения под специален режим на опазване и ползване.
   

РИОСВ регистрират съществуващите изкупвателни пунктове на територията съответната инспекция и книги за изкупените, реализираните и наличните количества билки и приемат (до 31януари) обобщена информация за изкупените, обработените и реализираните през предходната година количества билки, както и складовите наличности.

РИОСВ водят кадастър на лечебните растения на територията която управляват и контролират.

РИОСВ разпределят между билкозаготвителите от района на инспекцията допустимите за събиране количества от видовете под специален режим на опазване и ползване. За тази цел се изпълняват следните процедури:

1. 
   в срок до 31 декември на предходната година лицата, желаещи да участват в разпределението, подават в инспекциите заявление с данни за: име, ЕГН и адрес на заготвителя, адрес на билкозаготвителния пункт; наименованието и количествата на билките, в разпределението на които искат да участват; информация какви билки под специален режим са ползвали през годината и в какви количества; документ за платена такса за разпределяне на билки под специален режим на ползване;
   
2. 
   количествата билки от лечебни растения под специален режим на опазване и ползване, определени за региона на съответната инспекция се разпределят от комисия, назначена от директора на РИОСВ, в която участват експертите по биоразнообразието и защитените територии, представители на регионалните дирекции на горите, държавните лесничейства и общините.
   
3. 
   директорът на съответната инспекция издава заповед за разпределението на билките, въз основа на протокол от комисията и я свежда до знанието на заявителите.
   

0. 
   изпълнението и предвижданията на плановите документи - раздел “Лечебни растения” към общинската програма за опазване на околната среда и раздел “Лечебни растения“ към Лесоустройствените проекти планове и програми;
   
1. 
   спазването на специалния режим на определени видове лечебни растения;
   
2. 
   дейността на билкозаготвителите в билкозаготвителните пунктове и складовете за билки;
   
3. 
   вида и количествата на билките за преработване;
   
4. 
   опазването на находищата и ползването на лечебните растения;
   
5. 
   лицата, които събират билки или генетичен материал, по отношение на вида и количеството, както и начините и средствата за събиране.
   

Министърът на земеделието и горите (МЗГ) ръководи култивирането, селекцията и растителната защита на лечебните растения, както и устойчивото им ползване на територията на горския и поземления фонд. За осъществяването на дейността си МЗГ:

0. 
   определя политиката по опазване и ползване на лечебните растения извън строителните граници на населените места в съответствие с Националната стратегия за лечебни растения;
   
1. 
   ръководи и координира дейностите, свързани с култивиране на лечебните растения, като организира:
   

б/ производство и контрол на посевен и посадъчен материал;

в/ разработване на екологосъобразни технологии за култивиране;

г/ поддържане на колекции и семенни банки в условия ex-situ;

д/ стимулира дейности, свързани с култивираното отглеждане на лечебни растения;

е/ разрешава вноса и износа на посевен и посадъчен материал от лечебни растения;

0. 
   организира поддържането и възстановяването на лечебните растения в земите, горите, водите и водните обекти - държавна собственост.
   

Ръководителят на Националното управление по горите (НУГ) към МЗГ:

0. 
   контролира ползването и възпроизводството на лечебните растения в горския фонд;
   
1. 
   предвижда и организира дейности по опазване и охрана на лечебните растения в горския фонд;
   
2. 
   предоставя на МОСВ информация за нуждите на наблюдението и оценката и на кадастъра на лечебните растения на тероториите намиращи се под негова юрисдикция.
   

Директорът на държавното лесничейство:

0. 
   организира охраната на лечебните растения в горския фонд на територията на лесничейството;
   
1. 
   издава позволителни за ползване на лечебни растения от горския фонд на територията на лесничейството.
   

Дирекциите на природните паркове:

0. 
   извършват контрол върху страничните ползвания;
   
1. 
   извършват наблюдение върху състоянието на популациите на защитените, редките, застрашените и ендемичните представители на флората( в т.ч. на лечебнирастения , горскоплодни видове и гъби);
   
2. 
   съгласуват по вид и обем страничните ползвания на съответните държавни лесничейства на територията на прородния парк;
   
3. 
   поддържат архив и база данни за състоянието на растителни видове под специален режим на ползване на територията на парковете.
   

Областният управител осигурява съответствие, по отношение на лечебните растения, между Националната стратегия и общинските програми за опазване на околната среда, като за целта:

0. 
   координира работата на кметовете на общините на територията на областта по отношение разработването на общинските програми по раздел “ Лечебни растения”
   
1. 
   отговаря за опазването на диворастящите лечебни растения в земите от поземления фонд - държавна собственост и издава позволителни за ползването на лечебните растения.
   

0. 
   организира изпълнението на дейностите по отношение на лечебните растения, включени в общинската програма за опазване на околната среда;
   
1. 
   издава позволителни за ползване на лечебните растения от земи, гори, води и водни обекти - общинска собственост;
   
2. 
   издава удостоверения за билките от култивираните лечебни растения;
   
3. 
   предоставя на министъра на околната среда и водите информация за нуждите на мониторинга и кадастъра на лечебните растения за териториите, намиращи се под негова юрисдикция.
   

4.1. Таксономично разнообразие, екологобиологична характеристика и разпространение

Уточняването на видовия състав на лечебните растения в дадена природна територия, където ресурсът нормативно подлежи на управление, е сравнително труден проблем (Кузманов, 1978; Хардалова и др., 1995). Това произтича от факта, че се използват различни критерии за причисляване към категорията лечебни растения. За настоящия анализ е възприета дефиницията за лечебни растения в ЗЛР - “Лечебни растения” са тези, които могат да бъдат използвани за получаване на билки. “Билки” са отделни морфологични растителни части или цели растения, както и плодове и семена от тях, които в свежо или изсушено състояние са предназначени за лечебни и профилактични цели, за производство на лекарствени средства, за хранителни, козметични и технически цели.

От флората на ПП Странджа като лечебни растения, в смисъла на ЗЛР, могат да се третират 501 вида, принадлежащи към 94 семейства. Те представляват 37,7 % от висшата флора в парка и 70 % от диворастящите лечебните растения в България. В Приложение към чл. 1, ал. 2 на ЗЛР са включени 498 вида, а 3 вида - блатно кокиче (Leucojuм aеstivum), колхидски джел (Ilex colchica) и обикновена коприва (Urtica dioica) са добавени към списъка по съображения от природозащитен или управленски характер (Приложение 1). От този фонд 144 вида имат стопанско значение и са обект на събиране, заготовка и търговия за нуждите на националния и международния пазар.

Таксономичното разпределение на целия фонд от лечебни растения може да се представи по следния начин: с най-голям дял са Покритосеменните растения (отдел Mаgnoliophyta) - 482 вида или 96%. От тях 440 вида или 87.8 % принадлежат на Двусемеделните растения (Клас Magnoliopsida), а 42 вида или 8,1 % са Едносемеделни растения (Клас LIliopsida). Папратите (Отдел Polypodiophyta) са 12 вида, Хвощовете (Отдел Equisetophyta) - 4 вида и Голосеменните (Отдел Pinophyta) - 3 вида. С най-голям брой видове се отличават следните семейства: Сложноцветни - Asteraceae (57), Устноцветни - Lamiaceae (56), Бобови - Fabaceae (31), Сенникоцветни - Apiaceae (24), Живеничеви - Scropulariaceae (23), Розоцветни - Rosaceae (22), Кръстоцветни - Brassicaceae (22).

Разпределението на фонда от лечебни растения в хоризонтална и вертикална посока се отличава с някои характерни особености. Според степента на разпространение, лечебните растения могат да се разделят в три групи. Първата включва 170 вида с широко разпространение в парка. Видовете от тази група се отличават с широка екологична пластичност и са предимно от категорията на плевелите и рудералите. Втората група обединява 192 вида с широко разпространение, но екологично свързани с естествени горски или производни местообитания, представени площно на територията на парка. В третата група са включени 76 вида лечебни растения с локализирано разпространение (някои известни само от 1-2 находища в парка) и най-често привързани към специфични екологични ниши - влажни, пясъчни, засолени или скални терени.

Поради липса на ясно изразена височинна зоналност в растителната покривка и инверсно разположение на дъбовите спрямо буковите гори, вертикалното разпределението на лечебните растения трудно може да се анализира. Поради тази причина е направен опит за анализ на фонда по основни хабитатни типове (идентифицирани екологично и физиономично), представени в парковата територия както следва:

Гори от източен бук - 55 вида;

Дъбови гори - 92 вида;

Храстови съобщества - 45 вида;

Тревисти съобщества (ливади и пасища) - 159 вида;

Псамофитни и халофитни съобщества - 17 вида;

Хигромезофилни съобщества по крайбрежия на реки, потоци и извори - 33 вида;

Крайречни дървесни съобщества от лонгозен тип - 33 вида;

Тревни съобщества във влажни зони (макрофитна растителност) - 15 вида;

Скални терени - 11 вида;

Рудерални и плевелни съобщества - 166 вида.

Общият брой надвишава горепосочената цифра (501 вида), тъй като голям брой видове се срещат в повече от един хабитатен тип.

В зависимост от степента на застрашеност, част от фонда на лечебните растения – 54 вида (10 %) се отнася към различни природозащитни категории (Приложение 2):

В Червена книга на България са включени 19 вида, като 5 са с категория “застрашен” и 14 - категория “рядък”;

Защитени от закона за защита на природата са 18 вида;

Под специален режим на ползване са 30 вида, от които 20 са забранени за събиране за стопански цели от естествените находища и 10 вида са под ограничителен режим;

В списъка на Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) – 16 вида.

В зависимост от принадлежността към природозащитни категории и в съответствие с действащите нормативни документи и предопределените от тях режими за опазване и ползване, фондът от диворастящи лечебни растения в ПП Странджа се разпределя в три групи (Приложение 1):

Видове, забранени за събиране за лични и стопански нужди;

Видове, забранени за стопанско ползване, но разрешени за събиране за лични нужди в количества, определени от ЗЛР и Плана за управление на парка;

Видове, разрешени за събиране за лична употреба и за търговски цели, съгласно зонирането, режимите и нормите в парка.