СТАНОВИЩЕ „Образът на корейската жена в устното народно творчество”
Дисертацията на Джонг Сук Уон е посветена на един изключително интересен и слабо познат у нас проблем – образа на корейската жена във фолклора. Основната теза на авторката, убедително защитена в целия текст на дисертацията е, че в едно добре структурирано общество като корейското, основаващо се на конфуциански социално-етични норми, социалният статус и ролята на жената са строго определени от традицията, докато фолклорът представя един различен, алтернативен и опиращ се на личен опит и индивидуални преживявания поглед към житейския път на корейската жена.
За да илюстрира своята теза, Джонг Сук Уон напълно уместно е избрала два алтернативни, но и взаимно допълващи се в съдържателен план фолклорни жанра: поговорките и фолклорните песни. Според нейните наблюдения първият жанр отразява „мъжката” или „официалната”, „общоприетата” гледна точка за мъжа (като притежаващ доминиращ статус в държавата, обществото и семейството, съсредоточие на сила и власт) и за жената (примирена, покорна, послушна, работлива или обратно – критикувана и осмивана, когато не отговаря на „идеалния” традиционен образ). В същото време песните, особено трудовите, създадени и изпълнявани от жени, изразяват съпротивата, отчаянието или надеждата на корейската жена за по-добра участ.
Структурата на дисертацията, която се състои от увод, три глави и заключение, приложения и библиография, е добре обмислена, балансирана и дава възможност за многоаспектен подход при изследването на проблема.
След обща характеристика на корейския фолклор – жанрови особености и теми (основните колекции от народни песни и поговорки са представени още в уводната част на дисертацията), отношение на фолклора към елитарната култура и поезията на китайски език, в първата глава Джонг Сук Уон се спира на женските образи в корейските народни песни и поговорки. В основата на класификацията на народните песни, изпълнявани от жени, тя поставя трите основни етапа в жизнения цикъл на корейската жена (като дъщеря, подчинена на волята на баща си в дома на родителите си; като съпруга, подчинена на мъжа си и неговите кръвни родственици в жилището на съпруга; и като вдовица, съобразяваща се със желанията на сина си, при когото живее), като подчертава, че в количествено отношение преобладават песните шиджипсари от втория период, когато подчиненото положение на жената достига своеобразен апогей.
За изследването голямо значение има втората глава на дисертационния труд, в която е представена еволюцията на традиционните представи за статуса на жените в семейството и обществото през трите периода на историята на корейската държава – от Трите Кралства (1 в. пр. н. е. –918 г.), династията Коръо (918–1392) и династията Чосон (1392–1910). В тази глава (тъй кто фолклорните източници са главно от периода Чосон) са разгледани и анализирани основните властови позиции и конфликти в корейското семейство: между съпруг и съпруга; между свекърва и снаха; между майка и дъщеря; между съпруга и наложница.
И накрая, в последната, трета глава на дисертацията, е разгледано ежедневието на корейската жена чрез разнообразие от теми – от начините, по които жените осъзнават и изразяват своята сексуалност до изискванията и нагласите на околните към тяхната външност, поведение и морал.
Всяка една от темите, разгледани и анализирани в дисертацията, е богато илюстрирана с примери: пословици, отразяващи (предимно, но не изключително) обществените норми и предписания и песни, чрез които жените изразяват своето отношение към собственото си положение, градиращо от отчаяние, гняв и съпротива до надежда за по-добър живот. Всички те са преведени от корейски на български език от авторката, което е още един принос на изследването.
Макар изрично да е посочила, че изследването й не е феминистко, Джонг Сук Уон донякъде е изкушена от феминистки идеи (напр. още в увода тя пише, че иска да намери „истинската същност” на корейската жена, „женските добродетели, които още не са унищожени и убити от егоизма на мъжката патриархална идеология” [с. 8]), но като цяло дисертацията се вписва в проблематиката и методологията на джендър-изследванията.
Дисертационният труд „Образът на корейската жена в устното народно творчество” притежава необходимите качества и достойнства, което ми дава основание да препоръчам на Научното жури да присъди на г-жа Джонг Сук Уон образователната и научна степен „доктор”.
Сподели с приятели: |