Инженерно геоложки и хидрогеоложки условия

4.4. . Инженерно геоложки и хидрогеоложки условия

• 
  Источнобалканска тектонска зона – в границите на басейна попадат само една малка част от тектонските структури, изграждащи югоизточната част на Източнобалканската зона, в която се формират някои от притоците на р. Тунджа. Често Западнобалканската и Източнобалканската тектонски зони се разглеждат и като една.
  
• 
  Средногорска тектонска зона. Тази зона е широко застъпена в Източнобеломорския басейн. В нея са разположени основните части на средните и долните течения на р. Марица, р. Тунджа и левите и притоци. Тя представлява сложна тектонска постройка, като по-важни структури от по-нисък ред.На фона им структури са се образували поредица от наложени грабени, запълнени с неогенски и кватернерни материали и формирали се по-големи тектонски нарушения. По Задбалканския разлом в границите на разглежданата територия попада и Стралджанския грабен.
  
• 
  Сакар-Странджанска тектонска зона. В тази зона се намира водосборът на средното и долно течение на р. Тунджа, както и част от водосборите на десните притоци р. Тунджа, както и част от водосборите на десните притоци и долното течение на р. Марица.По важни структури от по-нисък ред в обсега на басейна са западните части на Странджанския антиклинорий(към която спада Сакарската антиклинала) и наложените депресии на източномаришкото и Ямболско-Елховско понижение.
  
• 
  Западнобалканска тектонска зона. От тази зона в разглежданата територия попадат само южните отдели на централнобалканската антиклинала, с нейните усложнения от по нисък порядък. Тази зона е отделена от Средногорската зона чрез Задбалканския дълбочинен разлом. ОТ тази тектонска зона взимат началото си голям брой от левите притоци на р. Марица и р. Тунджа.
  

Община Стралджа попада в две отточни области - Егейска отточна област и Черноморска отточна област. Територията е бедна на водни ресурси, по - голямата част са малки реки и поточета, като Мараш, Мочурица, Правдинска и др. Един от основните фактори, които влияят тук за формирането на водните ресурси, е климата. Този фактор въздейства преди всичко чрез характера и режима на валежите и температурите. Количеството на валежите по сезони и територия формират и регулира речните и подземните води, речната мрежа, дебита на някои извори и пр. Реките на тази територия се характеризират със снежно - дъждовен режим и есенно - зимно пълноводие, но под влиянието на пролетно - летните валежи се формира многоводна фаза от ноември до април, поради вторичното пролетно пълноводие.

Община Стралджа е богата на минерални извори, като главна причина за тях са разломите в земната кора. Минерални извори са разкрити в град Стралджа и село Правдино. На община Стралджа са предоставени четири минерални извора, които са държавна собственост за ползване и управление, които са открити през октомври 1967 г., като очакванията са за реализиране на проекти свързани с енергийната ефективност, развитието на балнеоложки туризъм и др. Благоприятните условия на водоносните хоризонти, обуславят формирането на грунтови подпочвени води, които преобладават на тази територия.

В тектонско отношение районът попада в обхвата на стралджнския грабен, последният наложен в зоната на източното Средногорие. На юг от Палаузовската антиклинала го отделя от Елховското структурно понижение, а от север навлечени маси, изграждащи и Маришката синклинала го отделят от Сунгурларския грабен.

В района най-голямо разпространение имат кватернерните отложения,(около 30%) в интервала от началото на трасето и след това в зоната на р. Мочурица. Между кватернерните пролувиални и лувиални отложения следва един интервал на разпространение на неогенски седименти. Кватернерните и неогенските седименти запълват Стралджанския грабен, докато горнокредните скали изграждат борда и фундамента на грабена.

По отношение на геоложкия /литолого-стратиграфски/ строеж на територията на община Стралджа са се образували неогенски континентални наслаги сформирани по време на геоложкия период на неогена.

От геоложкия период на кватернера се срещат алувиално-пролувиално-делувиални наслаги.Най-голяма част е обхваната от седиментно-вулканогенните скали, възникнали по времето на късната креда.

Сливенско-Стралджанският район, в тектонско отношение, принадлежи към Стралджанския моноклинален грабен. В него се обособяват две части – Сливенска-западна, която от отделя с прагово скално издигане от Стралджанската, която от своя страна на изток се отделя с един рид от Сунгурларе-Карнобатската низина.

Стралджанската част е изградена от слабо водоносни неогенски отложения. Неоценските (илиоценски) седименти са представени от глини с прослойки от пясъци, на места споени с пясъчници, а в основата има и конгломерати.Водоносни в илиоцена са пясъчните пластове, в които водата е главно напорна. Кватернерните алувиални и пролувиални отложения са представени от разнозърнести чакъли с пясъчно-гравиен запълнител и грубокластични материали с глинест и глинесто-пясъчен запълнител.

4.5. Почви и земни недра

Територията на община Стралджа попада в Балкано-Средиземноморска почвена подобласт (простира се на юг от Стара планина)-Задбалканската и по-голяма част в Среднотракийско- Тунджанска провинция.

Тракийско-Среднотунджанска провинция - западната и част (Пазарджишко Пловдивското поле) е изградена от съвременни наслаги, богата на подпочвени води -наносни почви (богати, кисели, карбонатни, тъмни), блатни и торфено-блатни, солнци и солончаци. Заравнените слабо дренирани терени често са с планосоли. В подножията на родопските склонове - множество наносни конуси с делувиални почви, смолници (Хасковско). Разпространени са и рендзини.

Източната част на провинцията (от Чирпанския праг на изток) - е изключително покрита от смолници (обикновени, карбонатни, гипсови и глееви). Има и лесивирани почви (хромови, светли, червени). На безотточни терени - планосоли, солончаци, солонци, а в поречията наносни (богати, кисели, тъмни) и дори черноземи. По-високите части има ранкери, литосоли и червеноземи. Провинциална особеност са смолниците и лесивираните почви. Наносните почви са по-глинести и на места в поречието на р. Тунджа преминават в глееви черноземи. Земите са богати - І и ІІ бонитетна група, клас S1, S2. Проблем има при засолените почви и планосолите. Най-обширно разрушение и замърсяване на почвите имав резултат на дейностите в Марица изток, Нефтохим Бургас и др.

Във връзка с подобренията в световната класификация на FAO (Организация по прехраната) към ООН и въвеждането на Международната справочна база за почвите (WRBSR) през последните години почвената класификация и диагностика в нашата страна придоби нов облик.

В съответствие с концепцията на FAO/1988, почвите в България се отнасят към осем ордера, включващи 21 типа почви и 53 подтипа почви

Почвите на община Стралджа се отнасят към четири основни ордера- Ордер А, В, С и F и ордер Н- антропогенни почви.

Наносни почви (алувиални, алувиално-ливадни) (Fluvisols) Ордер А

Това са млади почви, които се образуват от съвременните речни наноси. Решаващо значение при формирането им оказват повишеното ниво (от 1 до 3 cm дълбочина) на почвените води, както и различното им обрасване с растителност. Наносни почви има покрай всяка река, но най-обширни и представителни площи заемат по поречията на реките Марица, Тунджа, Дунав и Дунавските острови. Характеризират се със следните общи особености: формират се винаги на заливната и първата надзаливна тереса на реките; подложени са на периодично (може да не е ежегодно) заливане и натлачване на нови наноси; при естествени условия върху тях расте водолюбива растителност – дървесна (елша, върба, топола, бряст, полски ясен) и др. Поради периодичното отлагане на нови материали наносните почви имат само един слабо или по-добре изразен хумусен хоризонт, под който в дълбочина се редуват различни по песъчливост и химичен състав пластове наслоявания на речните наноси.

В този почвен тип са поставени именуваните досега у нас псевдоподзолисти горски почви, които са разпространени в сезонно повърхностно преовлажнявани терени. Името им идва от латинската дума „planus“ (равен, хоризонтален).

Тези почви са с диагностичен елувиален Е-хоризонт (тип албик) и глинест, много трудно водопроницаем Вt -хоризонт под него, поради което текстурната диференциация на профила е много голяма.

Към този почвен тип се отнасят старите псевдоподзолисти светлосиви горски почви; оподзолени канелени горски; канелено-псевдоподзолисти почви. Името им произлиза от лат. дума planus - равен, хоризонтален. Това са почви с елувиален Е-хоризонт и водонепроницаем глинест Вt-хоризонт под него. Всяка година планосолите изпитват периодично повърхностно преовлажнение от задържане на валежни води в пониженията и съответно силно изсушаване през сухия период. В практиката са известни с името "повърхностно преовлажнени почви". Преовлажението протича в най-активните (повърхностни) почвени хоризонти и предизвиква интензивни изменения в окислително-редукционните условия, интензифицира микробиологичната дейност и появата на желязно-манганови хидрооксиди в елувиалния хоризонт и сиви и ръждиви петна в слабопропусквливия Вt-хоризонт.

Първостепенно значение за формирането на планосолите има повърхностният елувиално-глеев процес (стагник) в условията на влошен дренаж. Ежегодно планосолите изпитват периодично повърхностно преовлажняване от застояване на валежни води и съответно силно изсушаване през сухия период.

Наред с климата и растителността, определено влияние върху образуването на планосолите оказват и почвообразуващите материали (елувий), както и преотложените плиоценски и старокватернерни седименти на киселите скалите (гранити, пясъчници, гранитогнайси). В зависимост от степента на наситеност с бази, българските планосоли се делят на неутрални (наситени) и кисели (ненаситени)

Планосолите са разпространени са под формата на по-големи и компактни или по-малки ареали предимно на заравнени или слабо наклонени терени (наклони от 1 до 3 %). В Северна България тези почви са развити главно в Предбалкана, а в Южна България са застъпени широко в Горнотракийската низина, Източна Стара планина, Странджа, Сакар, Дервентските възвишения и др. Освен климата и растителността, върху образуването на планосолите, влияние оказват и почвообразуващите материали (елувий), както и преотложените плиоценски и старокватернерни седименти на киселите скали (гранити, пясъчници, гранитогнайси).

В България планосолите се поделят на два подтипа в зависимост от наситеността им с бази - наситени (неутрални) и ненаситени (кисели).

При неутралните (наситени) планосоли наситеността с бази е 65 %, а рН е над 5,2 в една част от хоризонт Вt. Киселите (ненаситени) планосоли имат степен на наситеност с бази по-малка от 65 % и рН е под 5,2 по целия профил. Те са по-често срещаните планосоли в България.

Тези почви са бедни на азот и фосфор. Физичните, физикомеханичните и химичните свойства на тези почви характеризират най-ниското за България естествено плодородие, поради което с успех могат да се отглеждат само непретенциозни култури, като овес, ръж, тритикале, ориенталски тютюн и др.

У нас те са известни като почви на сухите гори и храсталаци, разпространени предимно в Южна България. Канелените почви са образувани върху карбонатните скали на Чирпанските възвишения, Асеновградското подножие на Родопите, възвишенията между Хасково и Димитровград, Ямболско, Тополовградско и Източна Стара планина. Релефът в тези региони е предимно хълмист, осигуряващ добър дренаж на терените.

Естествената растителност на канелените почви е от нискостъблени гори и храсталаци, редини и пасища. Доминират съобществата на косматия дъб, благуна, пърнара, някои средиземноморски видове. Често срещани са разредените гори от източен габър, драка, смрадлика и тревни съобщества от кафтарика. Около 40 % от някогашните гори върху канелените почви са обезлесени и превърнати в обработваеми площи.

Почвообразуването при тези почви дълго време е протичало без прекъсване като ферсиалитно. Затова канелените почви са твърде стари и с много реликтови белези. Ферсиалитизацията, която протича главно през сухия период, обуславя образуването на железни съединения, които оцветяват почвата в канелен и червеникав цвят. Поделят се на два подтипа (табл. 1): типични и карбонатни.

Към тях се отнасят почвите, които имат илувиален глинест Вt хоризонт, формиран следствие на акумулацията на глина и ил, механично изнесени от повърхностния хоризонт Името им е свързано с думите „lessivage“ (фр.) и „luvere“ (лат.), които означават измиване, отмиване и с него се определят почви с илувиална акумулация на глина. Според световната класификация на ФАО тези почви се определят като лувисоли, а у нас – лесивирани. Въвеждането на името „лесивирани почви“ в българската класификация се налага от нуждата то да се уеднакви с международната класификация и най-вече - от необходимостта да се избегне очевидното различие с почвите от лесостепните или средиземноморските райони на Европа. Лесивираните почви са широко разпространени в България. Те заемат обширни площи в хълмистите и нископланинските територии на Дунавската (Мизийската) хълмиста равнина, Предбалкана, Южна и Средна България. Лесивираните почви се намират в условията на добър дренаж и интензивно селскостопанско използване със забележимо негативно антропогенно въздействие, проявено преди всичко в интензивната им ерозия. У нас те се подделят на 6 подтипа от известните общо 8 световни подтипа.

Това са тъмно до черно оцветени глинести почви с добре изразен уплътнен (вертичен) хоризонт. При суша те силно се напукват и образуват широки (над 1 cm) и дълбоки (до 50 cm) пукнатини. Наименованието им е свързано със силната им лепливост (като смола) във влажно състояние, а международното – от латинската дума „verto“ (обръщане), тъй като за тях е типично разбъркването на почвата с материали от С-хоризонта нагоре по почвения профил, както и пропадане на структурни агрегати от повърхностния слой в пукнатините надолу. По-съществените особености на смолниците са следните: високо съдържание на глина – над 60 %; много мощен хумусен хоризонт – 60-80 cm и повече; наличие на троховидно-зърнеста структура в най-горната част на хумусния хоризонт и на силно плътнен (вертичен) хоризонт по-долу; значително съдържание на карбонати във вид на белоочки (в някои смолници има и гипсови кристали);

У нас са разпространени в долния лесорастителен пояс на Южна България, Горнотракийската низина, Тунджанската хълмиста област, Бургаската низина, някои от котловинните полета на Югозападна България, както и в Кулско и в Добричко. Срещат се предимно в тези форми на релефа, където има условия за натрупване на финочастични седименти и изветрителни материали или са изградени от диабаз, серпентин, амфиболити, които при изветряване дават голямо количество монтморилонитова глина. Типични са и за стари плиоценски езерни басейни, седиментите на които са обогатени с монтморилонитови глинести минерали и карбонати.

Смолниците са сравнително стари почви. В началото на своето развитие те са преминали през хидроморфен стадий, придружен с развитие на буйна тревна растителност. След дрениране на първичните почви, върху тях се развива и горска растителност. Срещат се и разредени дъбови горички, храсти от драка, дива круша, бряст и др. Във връзка с присъствието на карботнати, на гипс и на различно влияние на подпочвените води смолниците у нас се подразделят на четири подтипа (табл. 1): богати, карбонатни, ливадни и гипсови.

Тези почви са образувани при решаващото влияние на производствената дейност на човека независимо от това дали измененията са положителни или отрицателни. Антропогенизацията, от своя страна, се изразява главно в ликвидирането на естествената растителност и усвояване на земите за земеделие. А в последствие, с интензификацията на селскостопанското производство, са извършени значителни хидротехнически, хидромелиоративни и почвено-мелиоративни дейности и е прилагана висока агротехника.

По механичен състав, почвите на територията на община Стралджа са предимно глинести.

Община Стралджа попада в списъка на общините, чиито земи са застрашени от в водна ерозия и дефлация (Приложение 4 към чл.14, ал.1 от Наредба № 11/2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "агроекологични плащания) и собствениците, чиито парцели са одобрени, получават финансова помощ за подпомагане на агроекологични дейности, с цел контрол на почвената ерозия.

През 2004г. Изпълнителната агенция по околна среда и води разработи и внедри нова мониторингова система на база мрежа 16 х 16 кв.км., като в пресечните точки са определени пунктовете на почвения мониторинг. Мониторинговата система се извършвана три нива:

•Първо ниво – широкомащабен мониторинг;

•Второ ниво – мрежите за вкисляване и засоляване;

•Трето ниво – локални замърсители - дифузно почвено замърсяване от земеделски източници.

Целта на мониторингова система е да се обхванат по-големи територии от почвените различия, намиращи се на територията на страната.Почвеното пробонабиране и анализите се извършват от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).

При с. Палаузово има пункт- № 363- I ниво на мрежата за мониторинг за замърсяване на почвата с тежки метали и металоиди, но през последните годинини г не е провеждан мониторинг на този пункт. В района на Стралджа не са констатирани нарушения за замърсяване на почвите над МДК с тежки метали, металоиди и устойчиви органични вещества (пестициди. Също така органохлорните пестициди, полихлорираните бифенили и полицикличните ароматни въглеводороди са в граници много под ПДК.).

Наблюдават и контролират индикатори Cu (мед), Zn (цинк), Pb (олово), Cd (кадмий), Ni (никел), Cr (хром), Co (кобалт), As (арсен) и Hg (живак). Проследявайки динамиката на контролираните индикатори се установява, че те са в граници на нормите, под МДК (максимално допустимите концентрации), съгласно наредба № 3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (обн. ДВ бр.71/2008 г.). Съдържанието на тежки метали, анализирано спрямо МДК за всеки обследван пункт от мониторинговата мрежа е представено на диаграмите:

През последните години се налага тенденция за намаляване замърсяването на земите и почвите. Основни източници на замърсяване на почвите са промишлените предприятия, автомобилният транспорт, използваните химически средства, битовите отпадъци. Поради стагнацията в селскостопанския сектор, замърсяването на почвите с пестициди през последните години значително е намаляло.

РИОСВ – Стара Загора извършва контрол на качеството на почвите по отношение на ерозия, вкисляване и засоляване. Системният мониторинг за промени в киселинно-алкалните свойства на почвите установи вкиселени почви в района на с.Иречеково.

При с. Палаузово има пункт на мрежата за мониторинг за замърсяване на почвата с тежки метали и металоиди, но през 2011 и 2012 година не е провеждан мониторингна този пункт. В района на Сталджа не са констатирани нарушения за замърсяване на почвите над МДК с тежки метали, металоиди и устойчиви органични вещества ( пестициди.Също така органохлорните пестициди, полихлорираните бифенили и полицикличните ароматни въглеводороди са в граници много под ПДК.).

Ежегодно се осъществява мониторинг на почвите за засоляване. На територията на община Стралджа пунктът се намира южно от селищните граници на гр. Стралджа. Анализните резултати за 2012 и 2013 година показват, че почвите се определят като слабо солонцовати до солници. В състава на солите преобладават хидрокарбонатите и сулфатите на натрия.

Както навсякъде в страната, така и в общината има увредени почви в резултат на опожаряване на стърнищата.

В резултат на добивни дейности има и физически нарушени почви. На територията на община Стралджа са разположени следните кариери:

• 
  Находище „ Конак Тарла“ в землището на гр. Стралджа, с площ 105 503 дка – добив на подземни богатства – строителни материали /глини/, държавна концесия.
  
• 
  Находище „ Кояджика“ в землището на с. Палаузово, с площ 203 694 м² – добив на подземни богатства – строителни материали /трахити/, държавна концесия.
  
• 
  Находище „ Каменец“ в землището на с. Каменец, с площ 0.568 км², - добив на подземни богатства – строителни материали /мрамори и мраморизирани варовици/, държавна концесия.
  
• 
  Находище „Иречеково“ в землището на с. Иречеково, с площ 413 дка – добив на подземни богатства – строителни материали / трахибазалти/, държавна концесия.
  
• 
  Общинска концесия за добив на строителни материали / варовици за добив на негасена вар /, с площ 118 651 м², в землището на с. Каменец.