Светослав Маринов Григоров



Дата30.11.2018
Размер3.94 Mb.
Светослав Маринов Григоров

Специалност Право

участвал в мобилност през 2009-2010 в Грац, Австрия

Да замина по програмата Еразъм в чужбина е една от най-драстичните промени, които съм правил в живота си. Реших, че това е за мен в момента, когато разбрах от д-р Емануил Коларов, че и моята специалност има възможност да се възползва от 1 семестър в друг университет. Някак си на подсъзнателно ниво бях готов и бях установил, че имам нужда от такова преживяване. Отначало просто мислех, че ще избягам от скуката, ще се запозная с нови хора от различни държави, ще пропусна един семестър лекции и упражнения, ще се разходя из друга държава и други такива приятни неща. По-късно се оказа, че има по-дълбок смисъл и други ползи за развитието ми като човек, които не бях взел предвид, когато реших да замина.


Студентите в Западна Европа не отстъпват по нищо на българските – обичат партитата и учат здраво едновременно. Много интересно ми беше да науча за живота в другите краища на света от мултинационалното общество, което се беше образувало в Грац. Страхотен шанс беше и да си упражня английския език, който ми е голяма страст. Другите българи там пък ми бяха подкрепа, като винаги можехме да си поговорим на родния си език.
Като цяло това преживяване беше излизане далеч извън зоната ми на комфорт. За първи път живеех сам без родителите ми. Като допълнение на това, нямаше никой от приятелите ми и не разбирах официалния език на държавата. Не можех просто да се прибере вкъщи, когато си искам, а трябваше да изчакам да свърши целия семестър. Изпитах за първи път и чувството на носталгия, за което съм чувал само от други хора. Разбрах колко силна и неприятна емоция е. Този културен шок, който изпитах, ме принуди да се науча да мисля за себе си, да се оправям сам, без да мога да разчитам на никого, да правя неща, от които ме е страх и които не искам да правя, на дисциплина, самостоятелност, да си правя точна сметка с финансите, да готвя и чистя. Изградих много нови навици, които ще ми бъдат от полза до края на живота. При липса на алтернатива, бях принуден на 21 г. да порасна изведнъж. Виждам го като ритуал за придобиване на мъжество, който научава на това да можеш да погледнеш света със собствените си очи и да се справиш с препятствията, които предоставя. Това пътуване беше свързано с доста негативни емоции и съпротивление от старото ми Аз, но израстването ми беше нужно. Научих много за този 1 семестър сам в чужбина и то най-вече за себе си. Тази възможност дойде точно, когато имах такава нужда в живота си и ме промени за добро.
Единственият начин да се развиваме като хора, е да правим неща, които не сме правили до сега и неща, от които се страхуваме. Това е пътят към растежа на компетентността, уменията и кръгозора на човека.

Светослав Маринов Григоров, Грац, Австрия



(вторият отдясно наляво)


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница