Т е Х н и ч е с к о з а д а н и е за изработване на общ устройствен план на община иваново

ІІ. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНАТА

Предназначението на тези планови документи, прогнозният им период от 15-20 годи­ни и съдържанието им са регламентирани в чл. 106 от Закона за устройство на територията (ЗУТ, обн. ДВ бр.1, 02.01.2001 г., с изм. и доп.) и в чл. 17, ал. 3 на Наредба № 8/2001 г. на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените схеми и пла­но­ве.

В съответствие с нормативните изисквания и установената практика, свързани с изра­бот­ването и прилагането на този тип планове, и съобразно спецификата на местните условия, по-долу са формулирани целите и задачите на бъдещия ОУП на община Иваново и общи­те изисквания към проектното решение.

2.1. Цели на плана

- Регулиране в устройствено отношение про­це­­сите на по-нататъшната ур­ба­ни­зация на терито­ри­ята на общината в граници и структурни форми, ко­ито да не накърняват качест­ве­ните характеристики, цялостността и стабил­ност­та на природ­ната й среда.

- Създаване на необходимите устройствени ус­ловия за реализиране през следващите планови периоди на стратеги­ческите и програмните документи по Закона за регионално раз­ви­тие – Нацио­нал­ната концепция за пространствено развитие, Регионалния план за развитие на Северния централен район за плани­ране, областната стратегия и общин­ския план за разви­тие, как­то и сек­тор­ни програми, планове и проекти на общин­ско и по-високо териториално ниво. Извеж­да­не на устрой­ст­вени проблеми, произтичащи от ОУПО, които да бъдат вклю­че­ни в ОПР за периода 2014-2020 г., респ. в ежегодните про­грами за изпълнението му.

- По-нататъшно изграж­дане и техни­ческо съ­оръжаване на жиз­нената среда в населе­ните места в съ­от­ветствие със съвременните европейски кри­те­рии и стандарти, при осигуря­ва­не на баланс между общностния и частните интереси.

- Съхра­ня­ване и едновременно с това пълно­цен­­но включване в жизнен оборот на цен­ното при­род­­но и на кул­­тур­ното наследство на общината, с оглед ус­тойчивост и взаимно сти­му­ли­ра­не при развитието на всич­ки системи.
2.2. Задачи на плана

Задачите на общинския общ устройствен план са регламентирани с Наредба № 8 на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове и включват:

- Определяне на общата структура на терито­рията и прео­бладаващото предназ­начение на състав­ни­те и струк­турните й части, местоположението и границите на урбани­зира­ните територии, земеделските територии; горските територии, защитените територии, нарушените територии за възстановяване и териториите със специално, с друго или със смесено предназ­на­чение.

- Регламентиране на общия режим на устройство на всяка от териториите по пред­ход­ната точка, който включва най-общи цели, мерки и изисквания за тяхното опазване, изпол­зва­не, изграждане и развитие като се извършва устройствено зониране и се съ­блю­дават режи­ми­те, установени със специални закони.

- Усъвършенстване на мрежата на социалната инфраструктура с отчитане на новите формации за отдих, спорт и туризъм и евентуални други селищни образувания.

- Обосноваване по-нататъшното развитие на мрежите и съоръженията на комуни­ка­цион­но-транспорт­ната инфра­струк­ту­ра на об­щи­ната с оглед подобряване вътрешните връзки между населените места и външната й свързаност.

- Обосноваване по-нататъшното развитие и доизграждане на мрежите и съоръжения на системите на тех­ни­чес­ката инфраструктура на об­щи­ната, както и връзки­те им с тери­то­риите на съседните общини.

- Идентифициране на териториите с вероятно раз­простра­нение на предвидими при­род­ни бедствия и регла­мен­тиране на необходимите превантивни мерки и начини на ус­трой­­­ство и защита.

- Ре­гламен­ти­ране на допустимото нато­вар­ване на естес­т­венит­е рекреа­ционни и други ресурси на територията на об­щи­ната с оглед опазването на природната й среда.

- Осигуряване на условия за опазване и социализация на обек­тите на кул­турно-ис­то­ричес­ко­то наследство и при­родните забеле­жител­ности.

- Определяне на мероприятия за възстановяване на нарушени територии, както и на евен­туално необходими ландшафтноустройствени мероприятия.
2.3. Общи изисквания към проектното решение

Общият устройствен план на общината следва да бъде изработен при съблюдаване на следните общи изисквания:

- Създаване на устройствени възможности за използване на природните и културно-историческите ресурси за развитие на отдиха и туризма, при съблюдаване режимите за опаз­ва­нето им.

- Свеждане до минимум отнемането на ценни земеделски земи за нуждите на урба­ни­зацията и друго строително усвояване.

- Преимуществено използване на терени общинска или държавна собственост за нуж­дите на по-нататъшното изграждане на социалната инфраструктура, която е задълже­ние на общи­ната и държавата.

- Осигуряване в устройствено отношение на постановките на стратегическите доку­мен­ти по ЗРР, отнасящи се за икономическото развитие на общината.

- Определяне на перспективното устройствено развитие на населените места на базата на капацитета на териториите им, при спазване на оразмерителните параметри за отделните устройствени зони и територии.

- Недопускане на непрекъсната урбанизация по проте­жение на пътните арте­рии, с оглед съхраняване на пространствена непрекъснатост на природната среда.

- Създаване на условия за вариантност чрез предвиждане на дублиращи локализации за новите урбанизирани структури.

- Осигуряване на възможности за етапно реализиране на устройствените меропри­я­тия, които са общинско задължение.

Във връзка с горните изисквания за населените места и останалите части от об­щин­ската територия следва да се определят устройствени зони и самостоятелни те­ре­ни с устройствен режим съгласно номенклатурата и възможностите на Наредба № 7, както и при необ­хо­димост се определят и:

- територии (земеделски и горски) без право на промяна на предназначението им;

- те­ритории за превантивна устройствена защита (по чл. 10, ал. 3 на ЗУТ);

- територии с двойно предназначение едновременно като земе­дел­ски, горски или ур­бани­зирани територии и като защитени територии (по чл. 7, ал. 2 на ЗУТ);

- рискови тери­то­рии – зони с потенциално навод­ня­еми тери­то­рии;

- територи­и за при­ла­гане на лан­дшафтно­-устрой­ствени меро­при­ятия.

Релефът на заеманата територия от 495 451.538 дка е преобладаващо низинен и рав­нинно-хълмист, прорязан от каньонообразните долини на Русенски, Бели и Черни Лом. Средната надморска височина е 60 м, като варира от 16.4 м на брега на р. Дунав северно от с. Пиргово до 353 м западно от с. Церовец.

Общинският център с. Иваново отстои на 22 км. от областния център град Русе.

Според последното преброяване от 2011 год. населението на община Иваново въз­­ли­за на 9 429 ч. и средната му гъстота е 19.03 души на кв. км. Спрямо преброяването от 2001 г. то е намаляло с 2 695 човека (24.30 %).

Община Иваново е разположена в западната част на Лудогорско-Добруджанската хъл­мисто-платовидна подобласт на Дунавската равнина. Надморската височина варира от 16 м на брега на р. Дунав при с. Пиргово до 353 м западно от с. Церовец.

Релефът е сложен и разнообразен: низинен по поречието на р. Дунав, където се раз­ли­чават заливна и две незаливни тераси, равнинно-хълмист на обширното льосово плато и сил­но разчленен и полупланински в речните долини.

За динамиката на релеф допринасят дълбоко врязаните в льосовидната повърхнина и образуващи живописни меандрови каньони реки – Черни Лом, Бели Лом, Мали Лом и Русенски Лом. В долините на реките карстовият им релеф е представен от ниши, цепнатини, скални венци и пещери.

Характерни климатични особености за района са студена зима и сухо, топло лято. Средногодишната температура е +12^оС. През студения период на годината има условия за образуване на мъгли и радиационни инверсии.

Зимата е студена. Средната температура през най-студения месец – януари е -2° с минимум от (-) 25°-30° и големи температурни колебания. Средно около 50 дни е броят на дните със снежна покривка, като първата се образува в началото на декември, а последната се стопява в началото на март. Лятото е горещо с продължителни засушавания. Средната температура през юли – най-горещият месец, е 23°, а максималните достигат до 41°- 42°. Средните температури през преходните сезони – пролет и есен, са 12°, като пролетта настъпва през първата половина на април, а първите есенни мразове настъпват към края на октомври.

Средногодишното количество на валежите е 550-650 мм., под средното за страната. Пролетните валежи са интензивни, а летните имат пороен характер. Максималните месечни валежни суми са за месец юни – 60-70 мм, а най-малките месечни валежи са за февруари – под 40 мм. Минимумът на влажността е през месеците юли-август.

Преобладаващи са североизточните и югозападните ветрове със средна скорост от 1,8 до 2,8 м/с. През студения период на годината се наблюдава безветрие. Последните години за­честяват случаите на бурни до ураганни ветрове, които през зимата предизвикват снего­на­вя­вания, образуване на преспи и обледяване.

3.2.3. Хидрография

Основните повърхностни течащи води на територията на община Иваново са река Дунав и ветрилообразният водо­сбор на река Русенски Лом, който се образува от сливането при с. Иваново на двата й главни клона - Бели Лом и Черни Лом. Река Бели Лом навлиза на територията на общината от изток в землището на с. Щръклево, тече на запад, преминава през с. Нисово, след което приема р. Мали Лом и продължава в северозападна посока до устието на р. Черни Лом. Характеризира се с много малък наклон и меандрира вследствие на равнинния терен, почти не съществува залесеност. В долното си течение е с ниски брегове и широко корито и причинява наводнения, а в района с. Нисово бреговете й са много високи и доста стръмни. Река Мали (Омурски) Лом навлиза на територията на общината от югоизток в землището на с. Сваленик и преминава през селото, тече на северозапад в тясна, дълбока, всечена в аптски варовици каньоновидна долина и при с. Нисово се влива отляво в р. Бели Лом. Река Черни Лом навлиза на територията на общината от запад в землището на с. Табач­ка, тече на изток-североизток като преминава през селата Табачка, Червен и Кошов и се слива с р. Бели Лом източно от с. Иваново. Долината й е с каньоновидна форма, дълбоко врязана в седиментните скали, с множество меандри и добре залесена. Река Русенски Лом е последният десен приток на р. Дунав. Малката скорост (20-30 м/с) и изключителното богатство на меандри по течението на реката се дължи на незначителния наклон на терена. Долините на Ломовете са с ширина 200-300 м, речното корито е широко (10-15 м), а реките са дълбоки около 1 метър. Реките на територията на община Иваново имат предимно дъждовно-снежно подхранване и ясно изразени пролетен максимум (март-април) и лятно-есенен минимум (юли-октомври). Режимът им е не­пос­тоя­нен. Характерен негов елемент са речните прииждания, причиняващи наводнения и заблатявания и ускоряват ерозионно-денудацион­ните и акумулативните процеси.

В община Иваново по поречието на реките има множество естествени езера, водоеми, микроязовири, рибарници и др. Налице е потенциал за използване на води за напояване.

Територията на община Иваново е част от Северобългарската артезианска област и е сравнително богата на подземни води. По характер те са безна­порни, порови и карстови. Дви­жението им се осъществява по отделни водотоци, за долен водоупор служат по-глинести или по-плътни карбонатни седименти. Направлението им е към хидрографската мрежа, но прин­цип­но на северозапад, север и североизток. Подхранват се от инфилтрация на валежни и ква­тернерни (подльосови) води, а се дренират от речно-овражната система и от низходящи изво­ри с различен дебит. Един от най-големите извори от барем-аптските седименти с дебит 35 л/с е при с. Сваленик.

Две подземни водни тела – карстови води в Русенската формация и порови води в Неогена, представляват главният източник за питейно водоснабдяване. Добър потенциал имат подземните води в заливните речни тераси.

На територията на общината има богати запаси на нерудни полезни изкопаеми (ру­сенски варовик) за добив на ломен и облицовъчен камък, чакъл и др. Рудни полезни изко­па­еми не са открити.

Съгласно сеизмичното райониране на България територията на общината попада в се­из­мична зона с VІІІ степен на интензивност. Коефици­ентът на сеизмичност е Кс = 0,15.

3.2.6. Биологично разнообразие, защитени зони и територии

3.2.6.1 Биологичното разнообразие в община Иваново е изключително богато. Гор­ски­те територии в общината са 75 112 дка, съсредоточени в източната и южната част на общината. От естествено разпространените видове най-често срещани са: благун, зимен дъб, ке­ляв габър, бряст, явор, върба, липа, бяла топола, чер бор. В резултат от залесителната дей­ност покрай бреговете на р. Дунав и р. Русенски Лом са създадени множество тополови кул­ту­ри и акация. На територията на община Иваново са регистрирани следните вековни дър­вета:

- 2 дъба (летни) със заповед №235/1980 год.– с. Кошов, м. Нурев кладенец;

- дъб (космат) със заповед №384/1980 год.– с. Щръклево, м. Балев дол;

- дъб (зимен) със заповед №14/1981 год.– с. Щръклево, м. Ръкарова могила;

- круша със заповед №1042/1984 год.– с. Щръклево, м. Чилингира;

В района на Ломовете са установени 902 вида (23 % от флората на България), сред ко­ито 30 балкански и 1 български ендемити. Сред балканските ендемити с най-ограничено раз­пространение в България е Диекиановия лопен, чиято популация е само във водосбора на р. Русенски Лом. Налице е и голямо разнообразие на лечебни растения.

Река Дунав е богата на риба – шаран, мряна, чига, бяла риба, моруна, есетра, щука и др.

Районът на Ломовете и прилежащите му територии е обявен за важно място за пе­пе­рудите в България. В реките се срещат 22 вида риби. Десет вида земноводни и 19 вида вле­чуги населяват долината. От всички 92 вида бозайници, обитаващи България, тук са намерени 66 вида. Между тях са 24 строго защитени прилепа и изчезващите за цяла Европа видра, пъс­тър и степен пор, голям хомяк. Тук обитават много скалогнездещи птици.

3.2.6.2. Защитените територии в община Иваново са:

- част от територията на Природна забележителност „Орлова чука” (код в регистъра 36) с цел: опазване на пещера. Обявена е със заповед № 2810/10.10.1962 год. на министъра на горите и горската промишленост с обща площ 20,0 ха. Впоследствие със заповеди от 2007 и 2009 г. е актуали­зиран режимът на дейности и площта й е увеличена на 82,23 ха, като по-го­ля­мата част от територията й по­пада в землището на с. Пепелина, община Две могили. Няма приет план за уп­рав­ление. Пещера­та е втора по дължина в България. Благоустроена и ос­ве­те­на е и е отворена за посещения. Целогодишно се обитава от многочислени колонии на 8 вида при­лепи: малък подковонос, голям подковонос, южен подковонос, средиземноморски подко­во­нос, подковонос на Мехели, голям нощник, дългопръст нощник и пещерен дългокрил. Те са за­стра­шени и уязвими видове и са включени в Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗБР, а някои от тях са вклю­чени в приложение на Резолюция № 6 на Бернската конвенция;

- Природна забележителност „Дикили таш” (код в регистъра 208) с цел: опазване на скално образувание. Обявена е със заповед № 707/09.03.1970. Има площ 1,75 ха. Режимът на дейности забранява всякакви действия, увреждащи природното състояние и облик; от­кри­ва­не­то на кариери, къртене, копане и драскане и др.;

- значителна част от територията на Природен парк „Русенски Лом” (код в регистъра 3) с цел: опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие и културно-историческото на­следство. Обявен е със заповед № РД-567 от 26.02.1970 год. с площ от 3408,0 ха. Признат е като интересен и ценен обект с висока естетическа стойност, която се обуславя от наличието на красиви крайречни тераси, меандри, високи отвесни скали, зони с богато видово раз­но­образие, пещери, скални образу­вания, исторически паметници с национално и международно значение. На територията на парка са разпространени 825 вида и подвида висши растения, от които 325 вида са лечебни, 8 са включени в Червената книга на България и 10 вида са включени в приложенията на Кон­венцията за международна търговия със застрашени видове. В Природния парк са уста­но­вени 25 вида риби, 7 вида земноводни и 19 вида влечуги. Със­та­вен е списък на 174 вида птици, 167 вида от които са с природозащитен статус. Предста­ви­телите на бозайниците са около 70 вида. Има план за управление, приет с Решение № 539 на МС от 06.06.2005 год.;

- Защитена местност „Вековна церова гора” (код в регистъра 402), обявена е с цел опаз­­ване на вековна гора от цер с площ 0,87 ха със заповед №РД-17 от 08.01.1981 год. Представлява група от 12 броя вековни дървета, разположени в землището на с. Церовец. Ре­жи­мът на дейности забранява всякакви действия, като нараняване на стъблата, кастрене, чу­пене на клоните и др., повреждащи на дърветата; паша на домашни животни; извеждането на сечи, освен отгледни и санитарни; залесяването с неместни за района дървесни видове; лагеруването, бивакуването и паленето на огън и др.

3.2.6.3. Защитените зони от екологична мрежа Натура 2000 на територията на об­щина Иваново са:

- част от територията на ЗЗ „Ломовете” с код BG0000608 за опазване на природните ме­с­тообитания и на ди­вата флора и фауна. Обявена е със Заповед № РД-562 от 05.09.2008 год. Площта й е 32 488,93 ха. Предмет на опазване са: 15 вида природни мес­то­обитания; 51 вида птици, 18 вида бо­зай­ници, от които 12 вида прилепи; 7 вида земноводни и влечуги; 7 вида риби; 10 вида безгръб­начни и 2 вида растения.

- част от територията на ЗЗ „Ломовете” с код BG0002025 за опазване на дивите птици. С Решение на МС № 335/26.05.2011 год., обнародвано в ДВ бр. 41/2011 год. За­щитената зона се припокрива със ЗЗ „Ломовете” BG0000608 за опазване на природните местообитания. От РИОСВ-Русе през 2011 г. е поставено началото на изработването на инте­гриран План за управление на горните две зони „Ломовете”, като са извършени основ­ни­те про­учва­ния;

- част от територията на ЗЗ „Батин” с код BG0000232 за опазване на при­род­­ните ме­сто­обитания и на дивата флора и фауна. Обявена е със Заповед № РД-562 от 05.09.2008 год. с площ 2691,36 ха. Предмет на опазване са: 10 вида природни местооби­та­ния; 13 вида птици, 7 ви­да бозайници, от които 3 вида прилепи; 3 вида земноводни и вле­чу­ги; 12 вида риби и 6 ви­да безгръбначни.