Таворска виделина в сърцето на англия

Самолетът вече прелиташе над Ламанша и след няколко минути кацна на летище Luton-London. Там ни посрещна моя кръщелница, която живее в Лондон. За около 2 часа с традициония трафик на забързаното британско общество, ние вече бяхме в манастира “Св. Йоан Кръстител”, графство Есекс. Там ни посрещна отец Захариaс, духовно чадо на о. Софроний Сахаров и молитвен приятел на Православна България.

Да кажем няколко думи за руския подвижник архимандрит. Софроний Сахаров(1897-1993). основал този пръв по рода си православен манастир на Острова: Още от младежки години отец Софроний обикнал Христос, оставил и дом, и родители, и приятели, образование, изкуство¹ и родина, взел кръста си и амонашил в Св. Гора. Там, в руския манастир „Св.Пантелеймон”, наред със св. Библия, пчелоподобно е събирал духовен „нектар” от своя старец св. преп. Силуан Атонски. /+1938 г./
След години отец Софроний, живеещ монашеско подвижничество, се разболява. Лекува се в Париж, Франция и Англия. Когато оздравява, християните, на които е благовестил Царството Небесно, го молят да остане при тях. Съгласил се, едва когато му намерили място за манастир в графство Есекс, Англия, на 65 мили, източно от Лондон.

За да получи разрешение за постоянно установяване в кралство Великобритания и за построяването на манастир, о. Софроний среща големи трудности. С още двама монаси и една монахиня от Франция, той отнася въпроса до английския Парламент. Отказват му с мотива, че о. Софроний няма какво да даде в дар /пари/. Тогава един от лордовете в Парламента взима думата и казва: „Господа, ако бяха дошли Христовите апостоли, вие щяхте да им откажете, защото нямат пари, но ако беше дошъл Иуда, вие щяхте да му разрешите, защото ще да носи 30 сребърника, нали!?”

След кратко съвещание чиновниците връчват на отец Софроний подпечатан документ с разрешение.

Първата служба се извършва на 5 март 1959 г. в превърната на параклис стара конюшня като тя и целият имот на манастира са подарени от един английски свещеник. От тогава до днес братството се увеличава.

Как тези близо 50 монаси и монахини, от 17 националности, живеят братски живот в този манастир заедно? Да, живеят.

Преди всичко Бог е Любов! и първопричина за живота въобще. А човекът е сътворен от Любов Божия. Но ако пък човекът, т.е младежът и девойката са първопричината за любовта, то тогава е необяснимо защо след време се намразват и разделят, дори когато имат от Бога незаменимия дар – децата?!

Проблемът идва от нашето повредено мислене и виждане.

Например, когато Иисус влезе в дома на митаря Закхей, той го видя променен, а хората мислеха, че се е отбил при грешен човек. На друго място, фарисеите настояваха за смъртта на една прелюбодейка, а Христос не я осъди. /Иоан 8 :1-11/ Мисленето е проблем, голям проблем.

Но, когато се новородим чрез Христос, тогава ние вече гледаме на старите жени като на майки, а на младите като на сестри. Тези някогашни младежи и девойки, също са мечтали за дом, семейство, деца и...път в живота, но са избрали Живот в Пътя Христос.(Йоан 14:6). Взели кръста си, и са Го последвали, заради малките Негови братя, които Той нарича овчици и агънца”.(Иоан 21:15; Деяния 20:28/ ².
Казали на о.Софроний, че светът би умрял, ако всички станат монаси, на което той отговорил: „Не, няма да умре...Напротив, историята на света ще завърши с безболезнен преход към...Вечния Небесен Живот при Христос. (Иоан 14:1-2), а не с катастрофа.”³
Нещо повече някои от избраните от Христос монаси спасяват цели нации. Например за спасението и запазването на България бяха достатъчни само трима монаси св. Иоан Рилски, св. Евтимий, Патриарх Търновски, оставил ни на Света Троица и отец Паисий Хилендарски, а не сто. За Благата Христова вест бяха достатъчни само 12 рибари, а не 12 хиляди... За спасението на човечеството, т. е. за освобождение от дявола и греховете и получаване на вечния живот беше достатъчна само Една Личност – Богочовекът, Господ Иисус Христос.

Тази монашеска обител прилича повече на детска градина. И както децата през деня са заедно, а вечер се прибират по домовете си, така и тук, след вечерно богослужение и обща вечеря се прибират в своите монашески обители, отделени с един селски път, водещ до старинен храм от Х век.

Уставът на този манастир се състои само от две точки:

1. 
   Всеки да гледа ползата на другите.
   
2. 
   Мария, сестрата на притеснената домакиня Марта, избра добрата част, която няма да й се отнеме.(Лука 10:38-42)
   

Храмът е кръстен на Св. Силуан Атонски. Архимандрит Софроний и като даровит иконописец е изографисал храма така: от северна страна - Рождество Христово, Кръщението, Преображение Господне и Вход Господен, а над целия иконостас – Тайната Вечеря. От юг – Разпятието, Възкресение, Възнесение и Петдесятница. На вечерните и утринните богослужения храмът се осветява само с кандила, а на празник – и със слаба индиректна светлина.

На празника Сретение Господне, заедно с отец Захариас отслужихме Светата Литургия. С молитвена вяра и с прочитането на тайнствените молитви, на глас (а не „тихо”!), както и с ангелското пеене на монахините и особено с молитвеното “Кирие елейсон“ ние сякаш бяхме на Тавор при Христос. (Мат.17:1).

Всички се причастихме от една Чаша. А игуменът – архимандрит Кирил по примера на Христос за смирение (Мат. 20:26) се причасти последен след народа Божий.

На 5 март св. Литургия оглави Пергамски митрополит Йоан Зизиулас от Вселенската Патриаршия. След прочитането на притчата за Митаря и Фарисея, /Лука18:10-14/ митрополитът -

произнесе прочувствена проповед за силата на сърдечното покаяние на Митаря, получил Божията прошка, докато самонадеяната гордост на фарисея, го отделила от Божията любов.

Евхаристийната благодатна радост и мир се принесе и на благословената трапеза, от продуктите на манастирската овощна и зеленчукова градина. След него общи и вълнуващи разговори между митрополита, братството и гостите...

И когато ни стана така хубаво и толкова приятно, дойде време да си тръгваме.

Едно младо българо-английско семейство ни покани на гости за един, два дена в Лондон. Защото и те, като хиляди други, се чувстваха като овце пръснати по света без пастир. (Ср. Иезикил. 34 гл.)

При тях споделихме как о. Софроний, оставяйки всичко заради Христос и Неговото Евангелие, наистина е получил: „...стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век – живот вечен. (Марк, 10:29-30). Мнозина както залутани в живота, така и страдащи от различни заболявания намират както изцеления, така и Пътят Христос.

Мнозина от обърнатите към Православието мъже, почерпили от опита на отец Софроний, на светите Отци на Църквата са станали благодатни свещеници, с някои от които имахме честа да се срещнем и запознаем.
Някога на Тавор апостолите не само видяха необикновеното Христово Преображение, но и чуха Божията повеля, че в Христос е Отеческото благоволение и само Него да слушаме, а не врачките и други вносни, че и наши учители. (Матей 17:1-8).
С такива мисли си тръгнахме от Есекс, Англия за България, където по примера на о.Софроний Сахаров да пасем и обгрижваме духовно малките Христови братя.

На времето едно жена от Самария най-неочаквано среща Христос на един кладенец. От радост, тя тичешком вика на своите съграждане да дойдат и да видят Иисуса на кладенеца.

И на нас ни се иска повече хора да дойдат и видят приложеното от братството Царство Божие на радост, мир и любов. А заедно с това и нетварната виделина в сърцето на Англия, графство Есекс. А м и н.

Е Д И Н С Ъ Б О Т Е Н Д Е Н В Л О Н Д О Н
Това беше на 04 февруари 2012 г. Този ден се разходихме из централен Лондон... Дворци, замъци, „BRITISH MUZEUM”, и др.
Бидейки в тези музеи, човек се пита къде ли са сега хората, изработили тези национални шедьоври, както и доставилите ги от древна Гърция, Италия, Египет, Австралия, Америка и всякакви предмети от техния културен и религиозен бит?

Соломон би казал – Суета! (Еклисиаст 2:11). А Христос, - че това не е от Неговото Царство. И друго: - Какво ще видят нашите потомци от бита и културата на 21 век?

Добра електронна информираност, бързо движение, бързо хранене. Но стрес и несигурност. А къде е духът?

ОТНОВО НА ОСТРОВ КРИТ

Защото Иисус Христос ни предлага най-напред да търсим царството на Бога и неговата правда, а всичко останало, като храна, облекло и др. ще ни се даде. Докато дяволът –обратно. Иска да му се покланяме, за да ядем и пием... /Мат. 4:1-4/.

Посрещна ме отец Иван с презвитерата му Лори и с четирите им щастливи деца -2 момчета и 2 момичета.

По време, когато медийно - дяволски консумативен „Голиат” се надига застрашително срещу апостол Титовския Православен – о-в Крит, семейството на отец Иван и Лори, с вяра и любов, с едно мини стопанство, преживяват спокойно, търсейки първом Царството Божие и Неговата правда, всичко останало им се придава! Амин.

/Цветница, 2012 г., о. Петър Цанков/