Те­ма 1 об­Х­ват на мак­РО­ико­НО­МИ­КА­ТА. Ос­нов­ни кон­цеп­ции



страница1/7
Дата23.12.2017
Размер1.85 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7
ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ

“ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР”


СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ – КАТЕДРА “ИКОНОМИКА”

МАКРОИКОНОМИКА

Проф. д.ик.н. Иван Димитров Димов

ВАРНА - 2008 г.


СЪДЪРЖАНИЕ


Тема 1

ОБХВАТ НА МАКРОИКОНОМИКАТА. ОСНОВНИ КОНЦЕПЦИИ НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ

Тема 2

НАЦИОНАЛЕН ДОХОД И ПРОДУКТ И ТЯХНОТО ИЗМЕРВАНЕ


Тема 3


ПАЗАРНО РАВНОВЕСИЕ В МАКРОИКОНОМИКАТА

Тема 4


ЦИКЛИЧНОСТ НА ПРОИЗВОДСТВОТО. ИКОНОМИЧЕСКИ КРИЗИ

Тема 5


ЗАЕТОСТ И БЕЗРАБОТИЦА

Тема 6


ДАНЪЧНА СИСТЕМА И БЮДЖЕТНА ПОЛИТИКА

Тема 7


ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА

Тема 8


ПАРИ И БАНКИ

Тема 9


ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ

Тема 10


ЕВРОПЕЙСКА ИКОНОМИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ

Тема 11


МЕЖДУНАРОДНА ВАЛУТНА СИСТЕМА
Те­ма 1

ОБ­Х­ВАТ НА МАК­РО­ИКО­НО­МИ­КА­ТА. ОС­НОВ­НИ КОН­ЦЕП­ЦИИ

НА МАК­РО­ИКО­НО­МИ­ЧЕС­КА­ТА ТЕ­ОРИЯ
В тази тема ще мар­ки­ра­ме проб­ле­ми­те, ко­ито са обект на мак­роико­но­ми­чес­ка­та те­ория, ко­ято в по-на­та­тъш­но­то из­ло­же­ние чес­то ще на­ри­ча­ме за крат­кост мак­ро­ико­но­ми­ка (от гръц­ки makros - го­лям, и oikonomike - съ­от­вет­но от oikos - до­м,­ до­маш­но сто­пан­с­т­во, и nomos - за­кон). Как­то ще се ви­ди по-на­та­тък, то­ва са проб­ле­ми­, ко­ито при­над­ле­жат кол­ко­то на те­ори­ята, тол­ко­ва и на прак­ти­ка­та, на сто­пан­с­ка­та по­ли­ти­ка ка­то на­бор от це­ли и спе­ци­фич­ни ин­с­т­ру­мен­ти.

По­ра­ди та­зи си ро­ля мак­ро­ико­но­ми­ка­та е по­ле за раз­го­ре­ще­ни спо­ро­ве не са­мо меж­ду ико­но­мис­ти­те, но и меж­ду по­ли­ти­ци­те. Да взе­мем са­мо раз­го­ре­ще­ни­те схват­ки на кан­ди­дат-пре­зи­ден­ти­те в САЩ, във Фран­ция, в Пол­ша и в ко­ято и да е дру­га стра­на, при ко­ято все­ки се опит­ва да из­ка­ра на по­каз сла­бос­ти­те в ико­но­ми­чес­ка­та по­ли­ти­ка на своя кон­ку­рент. Съ­що­то се про­явя­ва и при пар­ла­мен­тар­ни­те из­бо­ри.

В нас­то­яща­та те­ма ще раз­г­ле­да­ме след­ни­те ос­нов­ни въп­ро­си:

1. Об­х­ват на мак­ро­ико­но­ми­ка­та. Це­ли и ин­с­т­ру­мен­ти на мак­роико­но­ми­чес­ка­та по­ли­ти­ка.

2. Ос­нов­ни проб­ле­ми на мак­ро­ико­но­ми­ка­та.

3. Ико­но­ми­чес­ка те­ория и мак­ро­ико­но­ми­чес­ка по­ли­ти­ка. Мак­ро­ико­но­ми­ка­та в ис­то­ри­чес­ки план. Ос­нов­ни кон­цеп­ции в мак­ро­ико­но­ми­чес­ка­та те­ория.

4. Мак­ро­ико­но­ми­чес­ки­ят ана­лиз в едър план: съв­куп­но тър­се­не и съв­куп­но пред­ла­га­не.
1 въп­рос: Об­х­ват на мак­ро­ико­но­ми­ка­та. Це­ли и ин­с­т­ру­мен­ти на мак­ро­ико­но­ми­чес­ка­та по­лити­ка.
Още в пър­ва­та лек­ция бе под­чер­та­но, че в Об­ща­та ико­но­ми­чес­ка те­ория се обо­со­бя­ват ня­кол­ко ос­нов­ни раз­де­ла из­вън ос­но­ви­те на ико­но­ми­чес­ка­та сис­те­ма, или т.нар. увод в ико­но­ми­чес­ка­та те­ория:

МИК­РО­ИКО­НО­МИ­КА, с проб­ле­ми­те на ко­ято се за­поз­нах­ме през ми­на­лия се­мес­тър.

МАК­РО­ИКО­НО­МИ­КА, ко­ято е обект на изу­ча­ва­не през нас­тоящия се­мес­тър, и

МЕ­ГА­ИКО­НО­МИ­КА или ИКО­НО­МИ­КА НА СВЕ­ТОВ­НО­ТО СТО­ПАН­С­Т­ВО.



Как­то бе под­чер­та­но още във въ­ве­де­ни­ето в Об­ща­та ико­но­ми­чес­ка те­ория, мак­ро­ико­но­ми­ка­та, или мак­ро­ико­но­ми­чес­ка­та те­ория се за­ни­ма­ва с раз­ви­ти­ето на сто­пан­с­ка­та сис­те­ма в нейна­та ця­лост, със със­то­яни­ето на ико­но­ми­ка­та ка­то ця­ло, изу­ча­вай­ки по­ве­де­ни­ето на аг­ре­ги­ра­ни­те съв­куп­нос­ти от па­зар­ни су­бек­ти и сек­то­ри в тях­на­та вза­им­на връз­ка и за­ви­си­мост в хо­да на въз­п­ро­из­вод­с­т­во­то. Цел­та на мак­ро­ико­но­ми­чес­кия ана­лиз е да де­фи­ни­ра яс­но ус­ло­ви­ята на мак­ро­ико­но­ми­чес­ко­то рав­но­ве­сие, да раз­к­рие за­ко­но­мер­нос­ти­те на фун­к­ци­они­ра­не­то на на­ци­онал­но­то сто­пан­с­т­во, ко­ито не прос­то от­ра­зя­ват и въз­п­ро­из­веж­дат за­ко­но­мер­нос­ти­те на фун­к­ци­они­ра­не на хи­ля­ди­те от­дел­ни про­из­вод­с­т­ва, пот­ре­би­те­ли, фир­ми и ин­ди­ви­ду­ал­ни па­за­ри, а фор­ми­рат в се­бе си но­ви чер­ти и ха­рак­те­рис­ти­ки вслед­с­т­вие на ко­ли­чес­т­ве­ни­те нат­руп­ва­ния.

Мак­ро­ико­но­ми­ка­та се за­ни­ма­ва с аг­ре­гат­ния ико­но­ми­чес­ки ана­лиз, т.е. със със­то­яни­ето и ди­на­ми­ка­та на ико­но­ми­чес­ка­та сис­те­ма ка­то ця­ло. Мно­го то­чен е проф. К. Мир­ко­вич ко­га­то под­чер­та­ва, че “мак­ро­ико­но­ми­чес­ка­та те­ори­я­ изу­ча­ва пред­пос­тав­ки­те, ус­ло­ви­ята и ме­ха­низ­ми­те за въз­ник­ва­не­то, на­ру­ша­ва­не­то и въз­с­та­но­вя­ва­не­то, це­ле­на­со­че­но­то ре­гу­ли­ра­не и под­дър­жа­не на па­зар­но­то рав­но­ве­сие в ди­на­мич­на­та ико­но­ми­чес­ка сис­те­ма на мак­ро­ико­но­ми­чес­ко рав­ни­ще­”­ (Мак­ро­ико­но­микс, I ч., с.7).

Обект на из­с­лед­ва­не на мак­ро­ико­но­ми­ка­та са мак­ро­ико­но­ми­чес­ки­те из­ме­ри­те­ли, за­ви­си­мос­ти­те меж­ду съв­куп­но­то тър­се­не и съв­куп­но­то пред­ла­га­не, еле­мен­ти­те, ко­ито фор­ми­рат тех­ни­те обе­ми и струк­ту­ри, цик­лич­нос­т­та на про­из­вод­с­т­во­то и ико­но­ми­чес­ки­те кри­зи, за­етос­т­та и без­ра­бо­ти­ца­та, ин­ф­ла­ци­ята и ан­ти­ин­ф­ла­ци­он­на­та по­ли­ти­ка, да­нъч­на­та, бю­джет­на­та, фис­кал­на­та и па­рич­на­та по­ли­ти­ка на дър­жа­ва­та, бан­ко­ва­та сис­те­ма, ико­но­ми­чес­кия рас­теж и струк­тур­но-тех­но­ло­гич­но­то пре­ус­т­ройс­т­во на ико­но­ми­ка­та, и дру­ги.

Сле­до­ва­тел­но мак­ро­ико­но­ми­ка­та е на­ука за об­що­то по­ве­де­ние в ед­на ико­но­ми­ка. Тя тър­си, как­то се из­ра­зя­ва Джеф­ри Сакс, “олим­пийс­кия пог­лед” вър­ху ико­но­ми­ка­та, без да нав­ли­за в крайни­те под­роб­нос­ти на раз­ви­тие на от­дел­ни­те сто­пан­с­ки еди­ни­ци.

Обо­со­бя­ва­не­то на мак­ро­ико­но­ми­ка­та ка­то раз­дел на об­ща­та ико­но­ми­чес­ка те­ория (на Economics-а) се е из­вър­ши­ло през 30-те го­ди­ни на ХХ век, ко­га­то спе­ци­алис­ти­те по ико­но­ми­чес­ка ста­тис­ти­ка са за­поч­на­ли да съ­би­рат и пуб­ли­ку­ват не­об­хо­ди­мо­то ко­ли­чес­т­во ико­но­ми­чес­ки дан­ни, из­пол­зу­ва­ни за опис­ва­не­то на об­що­то със­то­яние на ико­но­ми­ка­та - ста­ва ду­ма за от­че­ти­те за на­ци­онал­ния до­ход, в ко­ито се раз­к­ри­ват рав­ни­ща­та на об­що­то про­из­вод­с­т­во, на до­хо­да, на спес­тя­ва­ни­ята и пот­реб­ле­ни­ето, на ин­вес­ти­ци­ите и дру­ги, без пра­вил­но­то раз­би­ра­не на ко­ито е не­въз­мо­жен мак­ро­ико­но­ми­чес­кият ана­лиз.

То­ва поз­во­ля­ва на мак­ро­ико­но­ми­ка­та да се за­ни­ма­ва с та­ки­ва го­ле­ми въп­ро­си на ико­но­ми­чес­кия жи­вот, ка­то: - при­чи­ни­те за прос­пе­ри­те­та или обед­ня­ва­не­то на ед­на дър­жа­ва в оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме; - ка­къв е про­цен­тът на нат­руп­ва­не, т.е. кол­ко спес­тя­ва на­се­ле­ни­ето на ед­на стра­на за сво­ето бъ­деще; - за­що це­ни­те на го­ля­ма част от бла­га­та имат тен­ден­ция на по­ви­ше­ние в ед­ни стра­ни, на за­дър­жа­не на сво­ето рав­ни­ще в дру­ги и на на­ма­ле­ние в тре­ти; кои фак­то­ри оп­ре­де­лят тен­ден­ци­ите в из­ме­не­ни­ето на ва­лут­ния курс на па­рич­на­та еди­ни­ца, и дру­ги.



Поз­на­вай­ки и ана­ли­зи­рай­ки вза­имов­ръз­ка­та меж­ду ос­нов­ни­те мак­ро­ико­но­ми­чес­ки ин­ди­ка­то­ри ка­то про­из­вод­с­т­во, це­ни, за­етост, пот­реб­ле­ние и т.н., мак­ро­ико­но­мис­ти­те раз­к­ри­ват връз­ки­те и от­но­ше­ни­ята меж­ду съб­ра­ни­те ста­тис­ти­чес­ки дан­ни и на та­зи ос­но­ва се опит­ват да раз­к­ри­ят и обяс­нят връз­ки­те меж­ду ос­нов­ни­те ико­но­ми­чес­ки про­мен­ли­ви ве­ли­чи­ни­. Ч­рез об­ра­бот­ка­та и ана­ли­зи­ра­не­то на но­ви мак­ро­ико­но­ми­чес­ки дан­ни мак­ро­ико­но­мис­ти­те вна­сят и опи­са­тел­но съ­дър­жа­ние в те­ори­ята. Те­зи дан­ни мо­гат да пот­вър­дят или от­х­вър­лят вер­нос­т­та на те­оре­ти­чес­ки пред­по­ла­га­емо от­но­ше­ние, да поз­во­лят ко­ли­чес­т­ве­но­то из­мер­ва­не на ня­как­ва връз­ка в ико­но­ми­ка­та или да обо­га­тят ис­то­ри­ята на ико­но­ми­ка­та, да да­дат но­ви ар­гу­мен­ти в пол­за на ня­как­во пред­по­ло­же­ние за бъ­де­щи­те тен­ден­ции в раз­ви­ти­ето на ико­но­ми­ка­та и дру­ги.

Зна­че­ни­ето на мак­ро­ико­но­ми­чес­ка­та те­ория е из­к­лю­чи­тел­но го­ля­мо, тъй ка­то тя е най-тяс­но свър­за­на с ико­но­ми­чес­ка­та по­ли­ти­ка на вся­ка дър­жа­ва и пра­ви­тел­с­т­во, а съ­от­вет­но и с фор­ми­ра­не­то и про­веж­да­не­то на по­ли­ти­ка­та на до­хо­ди­те и жиз­не­ния стан­дарт на на­се­ле­ни­ето.


2 въп­ро­с:­ Ико­но­ми­чес­ка те­ория и мак­ро­иконо­ми­чес­ка по­ли­ти­ка­. Мак­ро­ико­но­ми­ка­та в ис­то­ричес­ки план. Ос­нов­ни кон­цеп­ции на мак­ро­ико­номи­чес­ка­та те­ория.
Мак­ро­ико­но­ми­чес­ка­та по­ли­ти­ка на ко­ето и да е пра­ви­тел­с­т­во се фор­ми­ра на ос­но­ва­та на ико­но­ми­чес­ка­та те­ория и ви­на­ги е син­те­зи­ра­но от­ра­же­ние на въз­п­ри­ета­та от не­го те­оре­тич­на ико­но­ми­чес­ка шко­ла или на въз­п­ри­ета­та ком­би­на­ция на ня­кол­ко та­ки­ва шко­ли или те­ори­и­. Пъс­т­ро­та­та в ос­нов­ни­те шко­ли и те­ории е по­ве­че от оче­вид­на.

Без го­лям риск мо­же да се ка­же, че по-го­ля­ма­та част от съв­ре­мен­на­та мак­ро­ико­но­ми­ка е фор­ми­ра­на бла­го­да­ре­ние на за­поч­на­ти­те от Дж. М. Кейнс спо­ро­ве от­нос­но цик­лич­нос­т­та на про­из­вод­с­т­во­то. С как­ви за­ся­га­щи ико­но­ми­ка­та сът­ре­се­ния мо­гат да се обяс­нят кри­зи­те в ед­на ико­но­ми­ка? В със­то­яние ли са па­зар­ни­те си­ли са­ми и ав­то­ма­тич­но да пре­одо­ля­ват кри­зис­ни­те спа­до­ве, или тряб­ва да се на­мес­ва пра­ви­тел­с­т­во­то със сво­ята по­ли­ти­ка да въз­с­та­но­вя­ва не­об­хо­ди­мо­то ви­со­ко рав­ни­ще на про­из­вод­с­т­во­то и съ­от­вет­но нис­ка­та без­ра­бо­ти­ца? И още мно­го дру­ги.

Ка­то на­ука за об­щи­те тен­ден­ции в раз­ви­ти­ето на ико­но­ми­ка­та мак­ро­ико­но­ми­ка­та има сво­ите ко­ре­ни да­леч пре­ди Кейнс. Ед­но от най-ран­ни­те от­к­ри­тия в мак­ро­ико­но­ми­ка­та пра­ви шот­лан­де­цът Дейвид Хюм, ка­то из­с­лед­ва връз­ки­те меж­ду на­лич­на­та па­рич­на ма­са, тър­гов­с­кия ба­ланс и рав­ни­ще­то на це­ни­те ­ пос­ти­же­ние, из­вес­т­но днес ка­то мо­не­та­рис­т­ки под­ход към пла­теж­ния ба­ланс, свър­з­ва­що мо­не­тар­на­та по­ли­ти­ка и меж­ду­на­род­на­та тър­го­вия, ко­ето е от­п­рав­на точ­ка за ре­ди­ца те­ории. По-на­та­тъш­но­то изу­ча­ва­не на па­ри­те през 18 и 19 век до­ве­де до фор­му­ли­ра­не­то на ко­ли­чес­т­ве­на­та те­ория за па­ри­те, ко­ято и днес има мно­го под­дръж­ни­ци.

През 20-те го­ди­ни на на­шия век На­ци­онал­но­то бю­ро за ико­но­ми­чес­ки из­с­лед­ва­ния в САЩ ка­то час­т­на из­с­ле­до­ва­тел­с­ка ин­с­ти­ту­ция за­поч­на пър­во да съ­би­ра и обоб­ща­ва ста­тис­ти­чес­ки дан­ни. Осо­бе­на зас­лу­га за то­ва имат Саймън Куз­нец и Ри­чард Сто­ун. То­ва поз­во­ли до 30-те го­ди­ни да се съз­да­де ед­на пос­ле­до­ва­тел­на гру­па от от­че­ти за на­ци­онал­ния до­ход, има­щи не­оце­ни­мо зна­че­ние за мак­ро­ико­но­ми­чес­кия ана­лиз. През след­ва­щи­те де­се­ти­ле­тия те­зи от­че­ти бя­ха сис­те­ма­ти­зи­ра­ни от дру­ги ико­но­мис­ти и пос­те­пен­но всич­ки стра­ни ги раз­ви­ха, и ко­ето е още по-важ­но - уед­нак­ви­ха ме­то­до­ло­ги­ите на ста­тис­ти­чес­ка­та от­чет­ност.

Го­лям тла­сък за раз­ви­ти­ето на съв­ре­мен­на­та мак­ро­ико­но­ми­ка да­до­ха из­с­лед­ва­ни­ята вър­ху сто­пан­с­ки­те цик­ли ка­то пе­ри­одич­на смя­на на фа­зи­те на ожив­ле­ние и по­дем с те­зи на кри­зи­те и зас­тоя, ко­ито ста­на­ха въз­мож­ни бла­го­да­ре­ние на то­ку­-що спо­ме­на­ти­те по-го­ре пос­ти­же­ния в съ­би­ра­не­то и об­ра­бот­ка­та на ста­тис­ти­чес­ки дан­ни за раз­ви­ти­ето на сто­пан­с­т­во­то. Тук зас­лу­жа­ва да се спо­ме­не име­то на Уес­ли Кле­ър Мит­чел (Wesley Clair Mitchell), из­с­лед­ва­ни­ята на кой­то пот­вър­ди­ха под­в­лас­т­ност­та на аме­ри­кан­с­ка­та ико­но­ми­ка на об­щи­те за­ко­но­мер­нос­ти на сто­пан­с­ки­те цик­ли. Той раз­к­ри, че ос­нов­ни­те про­мен­ли­ви ико­но­ми­чес­ки ве­ли­чи­ни ка­то за­па­си­те от сто­ки, про­из­вод­с­т­во­то и це­ни­те имат тен­ден­ци­ята да се про­ме­нят, след­вай­ки кон­ту­ри­те на хре­бе­та на кла­си­чес­кия ци­къл на ико­но­ми­чес­ка­та кри­за.

Све­тов­на­та ико­но­ми­чес­ка кри­за от 1929-1933 г., съ­би­тие с пос­ле­ди­ци на све­то­вен ка­так­ли­зъм, изиг­ра ро­ля­та на до­пъл­ни­те­лен тла­сък за раз­ви­ти­ето на съв­ре­мен­на­та мак­ро­ико­но­ми­ка. Все още се пом­ни, че по вре­ме­то на та­зи Го­ля­ма деп­ре­сия де­мок­ра­тич­ни­те пра­ви­тел­с­т­ва се сри­на­ха и бя­ха за­ме­не­ни от фа­шис­т­ки пра­ви­тел­с­т­ва (Гер­ма­ния Ита­лия, Япо­ни­я), ко­ито за­поч­на­ха по-къс­но Вто­ра­та све­тов­на война. Го­ля­ма­та деп­ре­сия от 30-те го­ди­ни си ос­та­ва най-го­ля­ма­та ико­но­ми­чес­ка ка­тас­т­ро­фа, ко­ято чо­ве­чес­т­во­то е пре­жи­вя­ло досе­га. В пе­ри­ода 1929-1932 г. про­миш­ле­но­то про­из­вод­с­т­во в це­лия свят спад­на ряз­ко, в САЩ спад­на с бли­зо 50%, в Гер­ма­ния - с 40%, във Ве­ли­коб­ри­та­ния - с 30%. Ряз­ко спад­на­ха це­ни­те на сто­ки­те - с 40% във Фран­ция, с око­ло 30% в Гер­ма­ния и САЩ, с 25% във Ве­ли­коб­ри­та­ния. Уве­ли­чи се без­ра­бо­ти­ца­та, ка­то в САЩ дос­тиг­на ед­на чет­върт от тру­дос­по­соб­но­то на­се­ле­ние. То­ва се пре­не­се вър­ху ико­но­ми­ка­та на раз­ви­ва­щи­те се стра­ни по­ра­ди ряз­ко­то па­да­не на це­ни­те на су­ро­ви­ни­те вслед­с­т­вие на­ма­ле­но­то тър­се­не.



Го­ля­ма­та деп­ре­сия от­х­вър­ли схва­ща­ни­ята на кла­си­чес­ка­та шко­ла, спо­ред ко­ято па­зар­на­та ико­но­ми­ка е в със­то­яние с а- м а да пре­мах­ва вли­яни­ето на раз­ру­ши­тел­ни­те си­ли в ико­но­ми­ка­та и да съз­да­ва ус­ло­вия за пъл­но из­пол­зу­ва­не на ре­сур­си­те, т.е. нор­мал­ни­те па­зар­ни си­ли ня­ма да до­пус­нат ог­ром­на без­ра­бо­ти­ца от ви­да, кой­то се по­яви в поч­ти всич­ки стра­ни през 30-те го­ди­ни. На ар­гу­мен­ти­те на ико­но­мис­ти­те-кла­си­ци в за­щи­та на то­ва тях­но схва­ща­не ще се спрем спе­ци­ал­но в тре­та те­ма, пос­ве­те­на на мак­ро­ико­но­ми­чес­ко­то па­зар­но рав­но­ве­сие. Точ­но в то­зи апо­ка­лип­ти­чен мо­мент “из­г­ря” Кейнс.

Джон Мейнард Кейнс (John Maynard Keynes - ан­г­лийс­ки ико­но­мист, 1883-1946, кого­то П. Са­му­ел­сън ха­рак­те­ри­зи­ра ка­то мно­гос­т­ра­нен ге­ни­й,­ кой­то дос­тиг­на ви­си­ни и в об­лас­т­та на ма­те­ма­ти­ка­та, фи­ло­со­фи­ята и ли­те­ра­ту­ра­та, и в съ­що­то вре­ме на­ме­ри вре­ме да уп­рав­ля­ва го­ля­ма зас­т­ра­хо­ва­тел­на ком­па­ния, да бъ­де съ­вет­ник на Бри­тан­с­ка­та дър­жав­на хаз­на, да по­ма­га в ръ­ко­вод­с­т­во­то на Bank of England, да бъ­де ре­дак­тор на све­тов­но­из­вес­т­но ико­но­ми­чес­ко спи­са­ние, да ко­лек­ци­они­ра съв­ре­мен­но из­кус­т­во и ред­ки кни­ги, да ос­но­ве те­атър с об­но­вя­ващ се ре­пер­то­ар, да встъ­пи в брак с из­вес­т­на рус­ка ба­ле­ри­на и да из­вър­ш­ва спе­ку­ла­тив­ни сдел­ки, с ко­ито пе­че­ли за се­бе си и за своя ко­леж - King’s College, Cambridge) пос­та­ви мак­ро­ико­но­ми­чес­ка­та те­ория на прин­цип­но но­во, на съв­ре­мен­но­то є рав­ни­ще, ка­то раз­ра­бо­ти но­ви­те те­оре­ти­чес­ки рам­ки за обяс­не­ние на цик­лич­нос­т­та на про­из­вод­с­т­во­то, вкл. и Го­ля­ма­та деп­ре­сия, и пред­ло­жи съ­от­вет­на­та пра­ви­тел­с­т­ве­на по­ли­ти­ка за пре­одо­ля­ва­не на кри­зи­те в ос­нов­ния си труд “Об­ща те­ория на за­етос­т­та, лих­ва­та и па­ри­те”(1936 г.). Въп­ре­ки не­пъл­но­ти­те и греш­ки­те, ко­ито се­га ня­кои от­к­ри­ват, то­ва ве­ро­ят­но е най-зна­чи­мият и въз­дейс­т­ву­ващ ико­но­ми­чес­ки труд на на­шия век, още по­ве­че че при­над­ле­жи на ума и ръ­ка­та на чо­ве­ка с осо­бен при­нос в съз­да­ва­не­то на Меж­ду­на­род­ния ва­лу­тен фонд и въ­об­ще на меж­ду­на­род­на­та ва­лут­на сис­те­ма след Вто­ра­та све­тов­на вой­на ка­то ръ­ко­во­ди­тел на ан­г­лийс­ка­та де­ле­га­ция на Бре­тъ­ну­уд­с­ка­та меж­ду­на­род­на кон­фе­рен­ция през 1944 г. За из­к­лю­чи­тел­но­то вли­яние на не­го­ви­те пос­та­нов­ки вър­ху ико­но­ми­ка­та го­во­ри и кла­си­фи­ци­ра­не­то на мак­ро­ико­но­мис­ти­те ка­то кейн­си­ан­ци или не­кейн­си­ан­ци в за­ви­си­мост от то­ва, до­кол­ко ги при­емат и раз­ви­ват.

Мо­делът нае Кейнс се ос­но­ва­ва на те­за­та, че па­зар­на­та ико­но­ми­ка не е в със­то­яние ав­то­ма­тич­но да се са­мо­ре­гу­ли­ра и да въз­с­та­но­вя­ва пъл­на­та за­етост на ико­но­ми­чес­ки­те ре­сур­си, тъй ка­то съ­щес­т­ву­ват ме­ха­низ­ми, ко­ито про­ти­во­дейс­т­ву­ват на сис­те­ма­та са­ма да си съз­да­ва но­во рав­но­вес­но със­то­яни­е­. За не­го па­зар­ни­те ико­но­ми­ки не са глад­ко са­мо­ре­гу­ли­ра­щи се, те не га­ран­ти­рат нис­ка без­ра­бо­ти­ца и ви­со­ко про­из­вод­с­т­во. Об­рат­но, те са под­в­лас­т­ни на цик­лич­ни­те ко­ле­ба­ния, ко­ито, спо­ред Кейнс, се дъл­жат на ду­ха на оп­ти­ми­зъм и пе­си­ми­зъм, за­ся­гащ об­що­то рав­ни­ще на ин­вес­ти­ци­ите. Пре­об­ла­да­ва­не­то на пе­си­миз­ма в об­щес­т­во­то при­чи­ня­ва сви­ва­не на ин­вес­ти­ци­ите и от­тук спа­да­не на про­из­вод­с­т­во­то и уве­ли­ча­ва­не на без­ра­бо­ти­ца­та. Нес­та­бил­нос­т­та на ин­вес­ти­ци­ите той прие като гла­вен фак­тор за на­ча­ло­то на Го­ля­ма­та деп­ре­сия и в ос­нов­ния си труд пред­ло­жи съ­от­вет­ни ин­с­т­ру­мен­ти за из­ли­за­не­то от кри­за­. Не­го­ви­те ар­гу­мен­ти в пол­за на то­ва твър­де­ние ще бъ­дат раз­г­ле­да­ни по-на­та­тък в кур­са. Тук ще спо­ме­нем, че пред­ло­же­ни­те от не­го съ­щес­т­ве­ни про­ме­ни в пра­ви­тел­с­т­ве­на­та по­ли­ти­ка, осо­бе­но по от­но­ше­ние на пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те раз­хо­ди, да­нъч­на­та и па­рич­на­та по­ли­ти­ка с ог­лед пре­одо­ля­ва­не­то на спа­до­ве­те в ико­но­ми­ка­та и нейно­то ста­би­ли­зи­ра­не, бя­ха тол­ко­ва ши­ро­ко при­ети, че да­де ос­но­ва­ние не­го­ви­те идеи да се на­ре­кат “Кейн­си­ан­с­ка ре­во­лю­ция”.

От на­ча­ло­то на 70-те го­ди­ни оба­че та­зи уве­ре­ност в пре­по­ръ­ча­на­та от Кейнс по­ли­ти­ка за­поч­на да се то­пи по­ра­ди вло­ша­ва­ща­та се ико­но­ми­чес­ка кар­ти­на на све­та и по­яви­ла­та се стаг­ф­ла­ция (Stagflation) ка­то съ­че­та­ние на зас­тоя в про­из­вод­с­т­во­то с ви­со­ка ин­ф­ла­ци­я­, т.е. стаг­на­ция плюс ин­ф­ла­ция, ко­ято не се вли­я­еше от та­зи по­ли­ти­ка. Мно­го ико­но­мис­ти за­поч­на­ха да смя­тат, че ста­би­ли­за­ци­он­на­та по­ли­ти­ка на­ред с дру­го­то бе и из­точ­ник за но­во дес­та­би­ли­зи­ра­не, ед­на от про­яви­те на ко­ето бе стаг­ф­ла­ци­ята. То­ва пре­диз­ви­ка и об­ви­не­ни­ята към оне­зи пра­ви­тел­с­т­ва, ко­ито во­де­ха ак­тив­на ико­но­ми­чес­ка по­ли­ти­ка, обоб­ще­ни ка­то “кон­т­ра­ре­во­лю­ция” в мак­ро­ико­но­ми­ка­та.

Во­де­що мяс­то в нея има Мил­тън Фрид­мън (Milton Friedman, ро­ден в 1912 г., ла­уре­ат на Но­бе­ло­ва наг­ра­да по ико­но­ми­ка за 1976 г., про­фе­сор в Уни­вер­си­те­та в Чи­ка­го), който, за­ед­но със свои ко­ле­ги пред­ло­жи ед­на но­ва док­т­ри­на, из­вес­т­на ка­то мо­не­та­ри­зъм (mоnetarism) ка­то сво­е­об­раз­на ан­ти­те­за на Кейнс. Ка­то от­ри­ца­ние на кейн­си­ан­с­кия въз­г­лед за мак­ро­ико­но­ми­ка­та и ка­то усъ­вър­шен­с­т­ву­ван ва­ри­ант на ко­ли­чес­т­ве­на­та те­ория за па­ри­те, мо­не­та­риз­мът пос­та­ви в ос­но­ва­та на пре­по­ръч­ва­на­та от не­го по­ли­ти­ка кон­т­ро­ла вър­ху ди­на­ми­ка­та на об­що­то рав­ни­ще на це­ни­те чрез ре­гу­ли­ра­не­то на рас­те­жа на па­рич­на­та ма­са от стра­на на цен­т­рал­на­та бан­ка.

Спо­ред те­зи пред­с­та­ви­те­ли на Чи­каг­с­ка­та шко­ла па­зар­на­та ико­но­ми­ка е са­мо­ре­гу­ли­ра­ща се и ак­тив­на­та мак­ро­ико­но­ми­чес­ка по­ли­ти­ка е част от проб­ле­ма, а не част от раз­ре­ше­ни­ето.

Ата­ка­та на мо­не­та­рис­ти­те сре­щу иде­ите на Кейнс бе за­си­ле­на през 70-те и 80-те го­ди­ни от т.нар. шко­ла на но­ва­та кла­си­чес­ка мак­ро­ико­но­ми­ка, ръ­ко­во­де­на от Ро­бърт Лу­кас от Чи­каг­с­кия уни­вер­си­тет, Ро­бърт Ба­ро от Хар­вар­д­с­кия уни­вер­си­тет и дру­ги. В още по-го­ля­ма сте­пен от М.Фрид­мън те за­щи­ща­ва­ха те­за­та, че па­зар­на­та ико­но­ми­ка е са­мо­ре­гу­ли­ра­ща се и по­ра­ди то­ва пра­ви­тел­с­т­ве­на­та по­ли­ти­ка е не­ефек­тив­на в уси­ли­ята си за ста­би­ли­зи­ра­не­то й. Те въ­ве­до­ха по­ня­ти­ето “ра­ци­онал­ни очак­ва­ния” (rational expectations) и иде­ята, че ако от­дел­ни­те ин­ди­ви­ди или фир­ми фор­ми­рат по ра­ци­она­лен на­чин (как­то е пред­ви­де­но в те­ори­ята) сво­ите очак­ва­ния за бъ­де­щи­те ико­но­ми­чес­ки съ­би­тия, то­га­ва про­ме­ни­те в пра­ви­тел­с­т­ве­на­та по­ли­ти­ка ще имат ефект мно­го по-ма­лък от пред­пис­ва­ния в мо­де­ли­те на Кейнс, твър­де­ние, ко­ето е дос­та про­ти­во­ре­чи­во.

В на­ча­ло­то на 80-те го­ди­ни се из­вър­ши пре­ход от пос­та­нов­ка­та на Кейнс, че съв­куп­но­то про­из­вод­с­т­во и за­етос­т­та в крат­кос­ро­чен пе­ри­од са де­тер­ми­ни­ра­ни от съв­куп­но­то тър­се­не, к ъ м поста­нов­ка­та, че та­ки­ва пър­вич­ни фак­то­ри на съв­куп­но­то про­из­вод­с­т­во са спес­тя­ва­ни­ята, ин­вес­ти­ци­ите и на­ма­ля­ва­не­то на да­нъч­но­то об­ла­га­не. Та­зи “но­ва ико­но­ми­чес­ка по­ли­ти­ка”, обя­ве­на от аме­ри­кан­с­кия пре­зи­дент Ро­налд Рейгън през фев­ру­ари 1981 г., ста­на из­вес­т­на ка­то рейгъ­но­ми­ка, или ка­то ико­но­ми­ка на пред­ла­га­не­то.

По­яви­ха се и дру­ги шко­ли. За­щит­ни­ци­те на те­ори­ята за ре­ал­ния сто­пан­с­ки ци­къл (Real Business-cycle theory) счи­тат, че кейн­си­ан­ци­те и мо­не­та­рис­ти­те гре­шат при раз­к­ри­ва­не­то на из­точ­ни­ци­те за ико­но­ми­чес­ки­те сът­ре­се­ния. За тях то­ва е по-ско­ро тех­но­ло­ги­чес­ки шок, от­кол­ко­то сът­ре­се­ние в по­ли­ти­ка­та или в тър­се­не­то. “Не­окейн­си­ан­ци­те” пък се опит­ват да ста­би­ли­зи­рат ос­но­ви­те на иде­ите на Кейнс.

В края на 80-те и на­ча­ло­то на 90-те го­ди­ни мак­ро­ико­но­ми­чес­ка­та по­ли­ти­ка в по­ве­че­то от стра­ни­те с раз­ви­та па­зар­на ико­но­ми­ка се ос­но­ва­ва вър­ху не­ок­ла­си­чес­кия син­тез ка­то при­ло­жен ва­ри­ант на те­ори­ята за пред­ла­га­не­то и сво­е­об­раз­на­та є ком­би­на­ция с мо­не­та­риз­ма.

Ана­ли­зът на раз­гър­на­ли­те се дис­ку­сии в по­лу­ве­ков­ни­я пе­ри­од след смър­т­та на Джон М. Кейнс да­ва ос­но­ва­ние да се зак­лю­чи, че въп­ре­ки при­но­са на Кейн­со­ва­та те­ория за сти­му­ли­ра­не­то на мак­ро­ико­но­ми­чес­ки­те из­с­лед­ва­ния, тя не бе дос­та­тъч­но об­ща. В “Об­ща те­ория на за­етос­т­та­, лих­ва­та и па­ри­те” той на­со­чи вни­ма­ни­ето вър­ху про­из­ти­ча­щи­те от про­ме­ни­те в ин­вес­ти­ци­ите ико­но­ми­чес­ки сът­ре­се­ния. Но прак­ти­ка­та по­ка­за, че ико­но­ми­ка­та е уяз­ви­ма и на мно­го дру­ги “ба­ци­ли”. По­ра­ди то­ва ком­п­лек­с­ни­ят ана­лиз тряб­ва да от­чи­та раз­но­об­ра­зи­ето от фак­то­ри и от пос­ле­ди­ци, ко­ето оз­на­ча­ва поз­на­ва­не­то на ра­ци­онал­ни­те зър­на във вся­ка на­ло­жи­ла се те­ория.


3 въп­рос: Мак­ро­ико­но­ми­чес­ки­ят ана­лиз в едър план.
Ка­то съв­куп­ност от сто­пан­с­ки аген­ти (про­из­во­ди­те­ли и пот­ре­би­те­ли) ико­но­ми­ка­та не е за­кос­те­нял ка­мък, а е жив и неп­ре­къс­на­то из­ме­нящ се ор­га­ни­зъм. И как­то се из­ра­зя­ват ня­кои ав­то­ри, тук има не мик­рос­коп, а мак­рос­коп, чрез кой­то се наб­лю­да­ват “тег­ло­то”, “пул­сът” и “тем­пе­ра­ту­ра­та” на на­ци­онал­но­то сто­пан­с­т­во.

Цик­лич­нос­т­та е при­съ­ща ха­рак­те­рис­ти­ка на вся­ко па­зар­но сто­пан­с­т­во. Крат­кос­роч­ни­те ико­но­ми­чес­ки ко­ле­ба­ния и съ­от­вет­на­та ста­би­ли­за­ци­он­на по­ли­ти­ка са из­к­лю­чи­тел­но ва­жен проб­лем на мак­ро­ико­но­ми­чес­кия ана­лиз, още по­ве­че че ци­къ­лът е уни­вер­сал­на фор­ма на вся­ко дви­же­ние и раз­ви­тие. Ико­но­ми­чес­ка­та ак­тив­ност във вся­ка стра­на, по­доб­но на при­ли­ви­те и от­ли­ви­те, пе­ри­одич­но се сви­ва и раз­ши­ря­ва, за­ми­ра и се съ­жи­вя­ва. Под­роб­но ще се за­поз­на­ем с при­чи­ни­те и същ­нос­т­та на ико­но­ми­чес­ки­те кри­зи и с ха­рак­тер­ни­те приз­на­ци на фа­зи­те на ци­къ­ла. То­зи проб­лем оба­че не е един­с­т­ве­ният. Не по-ма­ло­важ­ни са и проб­ле­ми­те на мак­ро­ико­но­ми­чес­ко­то рав­но­ве­сие, на ин­ф­ла­ци­ята, на да­нъч­на­та, бю­джет­на­та и фис­кал­на­та по­ли­ти­ка, на па­ри­те и бан­ко­ва­та сис­те­ма, на ико­но­ми­чес­кия рас­теж и дру­ги.



Ос­нов­ни де­тер­ми­нан­ти на съв­куп­но­то про­из­вод­с­т­во и рав­ни­ще­то на це­ни­те са съв­куп­но­то тър­се­не и съв­куп­но­то пред­ла­га­не, вза­имо­дейс­т­ви­ето меж­ду ко­ито ре­зул­ти­ра в оне­зи про­мен­ли­ви мак­ро­ве­ли­чи­ни, оли­цет­во­ря­ва­щи це­ли­те на мак­ро­ико­но­ми­чес­ка­та те­ория.

Съв­куп­но­то тър­се­не по­каз­ва об­що­то ко­ли­чес­т­во бла­га, за ко­ито пот­ре­би­те­ли­те (до­ма­кин­с­т­ва­та, фир­ми­те, дър­жа­ва­та и чуж­ден­ци­те) же­ла­ят да нап­ра­вят раз­хо­ди (съв­куп­ни раз­хо­ди) през да­ден пе­ри­од, и за­ви­си от рав­ни­ще­то на це­ни­те, от до­хо­ди­те, от фис­кал­на­та и мо­не­тар­на­та по­ли­ти­ка и дру­ги.

Съв­куп­но­то пред­ла­га­не по­каз­ва ве­ли­чи­на­та на съв­куп­но­то на­ци­онал­но про­из­вод­с­т­во, ко­ето фир­ми­те са го­то­ви да пред­ло­жат на па­за­ра през да­ден пе­ри­од, и за­ви­си от це­ни­те, от про­из­вод­с­т­ве­ния ка­па­ци­тет и от про­из­вод­с­т­ве­ни­те раз­хо­ди.

Вза­имо­дейс­т­ви­ето меж­ду съв­куп­но­то тър­се­не и съв­куп­но­то пред­ла­га­не да­ва ка­то глав­ни ре­зул­та­ти съ­от­вет­ни­те рав­ни­ща на съв­куп­но­то про­из­вод­с­т­во (ре­ал­ни­я БВП), на за­етос­т­та и без­ра­бо­ти­ца­та, на це­ни­те и на нет­ния ек­с­порт.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница