Уилиям макдоналд о м
:26 С продълЖаването на неговия Жи- вот и слуЖение на земята филипяните ще могат още повече да
Изтегляне 12.36 Mb.
|
1:26 С продълЖаването на неговия Жи- вот и слуЖение на земята филипяните ще могат още повече да се хвалят в Гос- пода, когато той дойде отново при тях. МоЖем да си представим с каква голяма радост филипяните биха посрещнали апостола, ако той би отишъл във фили- пи — как биха го прегръщали и целували, как биха хвалили Господа! МоЖе би те биха казали: „Павле, ние наистина се мо- лихме за теб, но честно казано, никога не очаквахме да те видим отново. Но сега хвалим Господа, че те изпрати още вед- нъЖ при нас!" 1:27 В този стих Павел отправя към филипяните едно предупреждение: „Са- мо се обхождайте достойно на Христо- вото благовестие." Християните тряб- ва да приличат на Христос. ГраЖданите на небето трябва да се дърЖат достой- но за своето граЖданство. Нашето по- 129 филишши 1,2  ßegemie трябВа да отговаря на нашето
полоЖение. Освен увещанието за последовател- ност апостолът отправя към филипяни- те и един призив за постоянство. И по- точно, той Желае — независимо дали идва да ги види, или отсъства от тях— да чуе за тях, че стоят твърдо в един дух и че се борят заедно за вярата на благовестието, т. е. християнската Вяра. Християните имат един общ Враг. Те не трябВа да се борят помеЖду си, а да обединят усилията си В борбата сре- щу Врага. 1:28 Християните също така не тряб- Ва да се плашат от противниците на благовестието. Безстрашието в лице- то на преследванията има двустранно значение. От една страна, то е доказа- телство за гибелта на онези, които се борят срещу Бога, а от друга — знак за спасение на тези, които излизат храбро срещу врага. Тук под „спасение" вероят- но трябВа да се разбира спасението в бъ- дещия му аспект, когато светиите ще бъдат окончателно избавени от изпита- нията и когато ще бъдат изкупени и те- лата им, а не само духовете и душите им. 1:29 филипяните трябВа да помнят, че имат привилегията не само да вярват в Христос, но и да страдат за Него. Д-р Грифит ДЖон разказва един слу- чай, когато тълпа от враЖдебно наст- роени хора се нахвърлили върху него с кзм- руци. Когато след малко вдигнал ръка и попипал лицето си, д-р ДЖон видял, че ця- лата му ръка била в кръв. И тогава „ця- лото му същество било разтърсено от едно изклкзчително чуВстВо на ликуВане и радост от moßa, че бил счетен за дос- тоен да пострада за Христовото име". Не е ли прекрасно, че дори едно такова уЖасно нещо като страданието е издиг- нато толкова от християнството? И наистина, „и най-дребното нещо, кога- то се сВърЖе с Безкрайния Бог, започва да свети с огъня на безсмъртието". Кръстът облагородява и Възвишава. 1:30 Връзката меЖду този и предиш- ния стих моЖе да се разбере по-добре, ако добавим израза „...тъй като...": „На вас ви е дадена и привилегията да страдате за Христос, тъй като вие участвате в същата борба, В която сте видели, че участвам и аз, когато бях във филипи, и за която сега чувате, че учас- твам." III. Увещание за единство, основано на примера на Христос за смирение и Жертвоготовност (2:1—16) Въпреки че църквата във филипи е цър- ква за пример в много отношения и въп- реки че Павел не веднъЖ я е препоръчвал горещо, В нея все пак има една опасна скрита тенденция към съперничество меЖду светиите. Така например меЖду дВе от Жените — Еводия и Синтихия — има конфликт (4:2). Добре е да помним това, тъй като Във 2 гл. апостолът пря- ко говори за причините за споровете сред БоЖиите хора и начините за тяхно- то изцеление. 2:1 Съкззът „ако" тук не изразява съм- нение, а е начало на аргумент. В този стих апостолът изреЖда четири ваЖни съобраЖения, които трябва да прибли- Жат вярващите един към друг, за да Жи- веят в разбиране и взаимна помощ. Апос- толът всъщност казва следното: „ Тъй като има толкова голяма утеха 6 Хрис- тос, тъй като Неговата лк)бов е толко- ва убедителна, тъй като Светият Дух ни свързва в такова чудно общение и тъй като В християнството има толкова неЖно милосърдие и състрадание, ние трябва да моЖем да Живеем в хармония един с друг." ф. Б. Мейър описва тези четири моти- ва, както следва:
филипяните с призив за единство, осно- 130 фшшпяни 2  Ван на общото им посвещение на Хрис-
тос и на общото притежание на Светия Дух. С всичко онова, което имат 6 Хрис- тос, частите на Неговото тяло трябва да Живеят в единство на целта, взаим- на обич, разбиране и съчувствие. 2:2 Ако всичко това има значение за филипяните, тогава Павел ги моли, на основание на тези аргументи, да напра- вят радостта му пълна. До този мо- мент филипяните наистина са достави- ли на Павел много радост. Той изобщо не отрича този факт, но сега ги моли да на- пълнят чашата на неговата радост до- горе. Те могат да направят това, като имат един и същ ум и една и съща лк)бов и като бъдат единодушни и единомис- лени. Дали това означава, че всички христи- яни трябва да мислят и да действат аб- сол1отно еднакво? БоЖието слово никъ- де не казва това. От нас определено се очаква да сме единомислени по основни- те въпроси на християнската вяра, но е явно, че по много второстепенни неща нашите мнения ще се различават. Еднак- востта и единството са две различни неща. Второто спокойно моЖе да същес- твува без първото. И макар че моЖем да имаме различия в мненията по второс- тепенни въпроси, ние спокойно моЖем заради доброто на другите да пренебрег- нем тези различия там, където не ста- ва въпрос за нещо ваЖно. Да имаме един и същ ум, означава да имаме Христовия ум, да виЖдаме неща- та така, както Той би ги виЖдал, и да откликваме така, както Той би отклик- вал. Да имаме една и съща лк>бов, озна- чава да показваме към другите същата л1обо6, която Господ е показал към нас, независимо от цената, която трябва да платим. Да бъдем единодушни означава да работим заедно в хармония и разбира- телстВо за постигане на общата цел. И последно, да бъдем единомислени означа- ва действията ни да бъдат толкова обе- динени, че всички да вшкдат, че те са ръ- ководени от ума на Христос. 2:3 Ние не трябва да правим „нищо от партизанство или от тщеславие", тъй като те са най-големите врагове на единството на БоЖия народ. Партизан- ството е Желанието да бъдеш пръв на всяка цена. Тщеславието означава гор- дост или стремеЖ към самоизтъкване. Винаги, когато има хора, които са заин- тересовани да изградят някаква партия около себе си или преследват постигане- то на лични интереси, има и стремеЖ към съперничество и борба за власт. Из- ходът от това полоЖение е даден в пос- ледната част на стиха: „...но със смире- номъдрие нека всеки счита другия за по-горен от себе си." Това не означава, че трябва да считаме престъпниците за хора с по-висок морал от нашия, а че трябва да Живеем за другите, а не за себе си, като поставяме техните интереси над нашите. Да се прочете едно такова уВещание В БоЖието слово не е трудно, но да се разбере какво точно означава то, и след това да се прилоЖи на практи- ка, никак не е лесно. Да считаме другия за по-горен от себе си е нещо толкова чуЖдо на човешкото мислене, че ние изобщо не моЖем да го извършим със соб- ствените си сили. Само когато чоВек по- лучи сила от Светия Дух, след като Той дойде да Живее в него, само тогава той моЖе да счита другия за по-горен от себе си. 2:4 Лекът на проблемите, които въз- никват сред БоЖиите хора, е да се инте- ресуваме повече от Живота на другите, отколкото от собствения си Живот. Клкзчът към този пасаЖ се съдърЖа в ду- мата „другите". Само когато отдаваме Живота си във всеотдайно слуЖение на другите, само тогава ние ще моЖем да се издигаме над обикновените егоистич- ни стремеЖи на човека. Отдавай себе си на другите! — такъв да бъде твоят Ливот. Ходи влкзбови всеотричане и подражавай на Христос. Чарлз Д. Мейгз 131 Филишши2  2:5 „Имайте 6 себе си същия ум, кой-
то беше и 6 Христа Исуса." Сега ПаВел насочВа Вниманието на филипяните към примера на Господ Исус. КакВо беше Не- говото отношение към другите? Как се държеше Той към тях? Гай Кинг описва ума на Господ Исус като: (1) неегоисти- чен; (2) пожертвувателен; (3) ум на слу- жител. Господ Исус непрекъснато мис- леше за другите.10 Той нямаше сълзи за Своите мъки, но — кървава пот за моите скърби. Чарлз X. Гейбриъл 2:6 фактът, че Христос Исус е бил 6
И въпреки това Господ Исус не е счел, че трябва да държи твърдо на равенс- твото с Бога. Тук е особено важно да направим разлика между личностно и по- зиционно равенство с Бога. Що се отна- ся до Неговата Личност, Христос вина- ги е бил, е и life бъде равен на Бога. За Него ще бъде невъзможно да се откаже от това. Но позиционното равенство е не- що различно. По положение Той е бил ра- вен на Своя Отец още през вечността и се е наслаждавал на небесните слави. Но Той не е счел тоВа Свое положение за не- що, което трябва да задържи на всяка цена. Когато цял един свят, цяло едно из- губено чоВечество се е нуждаело от спа- сение, Той е пожелал да отстъпи от то- Ва Свое положение на равенство с Бога и да се откаже от Всички небесни радос- ти и удобства. Той не ги е счел за нещо, на което трябва да държи вечно и при Всички обстоятелства. И така, Господ Исус е решил да дойде В този свят, за да понесе противопоста- вянето на грешниците против Себе Си. Бог Отец никога не е бил опл1ован, бит или разпъван. В този смисъл Отец е по- велик от Сина — не толкова като Лич- ност, колкото по отношение на Негово- то положение и начин на живот. В Йоан 14:28 Исус изразява следната мисъл: „Ако Ме лк)бехте, бихте се зарадвали загдето отивам при Отца; защото Отец е по-голям от Мене." С други думи, учениците би трябвало да се зарадват, като научат, че Той отиВа у дома на не- бето. Докато е на земята, хората се от- насят с Него с голяма жестокост и Го отхвърлят. Затова Той се намира В по- лошо положение от Своя Отец и в този смисъл Неговият Отец е по-Велик от Него. Но когато се Върне в небето, Той ще бъде равен на Отец както по положе- ние, така и като Личност. Гифърд ни предлага следното обяс- нение: „И така, във втората част на стиха („..не счете, че трябва твърдо да дърЖи на равенството с Бога...") не се описва природата или същността..., а самият начин на съществуване, както и това, че един начин на съществуване моЖе да бъде сменен с друг, макар и дълбоката му същ- ност да остава непроменена. Нека да взе- мем примера, даден от самия свети Па- вел във2Кор. 8:9: „...че богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия." Тук и в двата случая се говори за промяна в на- чина на съществуване, а не в природата на съществуване. Когато един беден човек стане богат, неговият начин на същест- вуване се променя, но неговата природа като човек си остава същата. Така еис БоЖия Син: от богат и славен начин на съществуване, представляващ подходя- що и достойно изявление на Неговата бо- Жествена природа, по време на Своя чо- вешки Живот Той е слязъл заради нас на земята и заедно с човешката природа е възприел и един много по-низш и по-беден начин на съществуване."11 2:7 „...но се отказа от всичко..." Бук- валният превод на този израз е: „...но из- празни Себе Си от всичко..." Тук веднага Възниква въпросът: „От какво е изпраз- нил Господ Исус Себе Си?" 132 филипяни 2  Отговорът на този Въпрос изисква
максимално внимание от страна на този, който отговаря. Много човешки опити за обяснение на този израз са за- вършвали с лишаване на Господ Исус Христос от всички Негови боЖествени атрибути. Има хора, които казват, че когато Господ Исус е бил на земята, Той вече не е имал цялото познание и цялата сила; не е бил на всички места едновре- менно. Според тях, когато е слязъл в све- та като Човек, Той доброволно се е от- казал от всички атрибути на божестве- ността. Някои дори казват, че Той е бил подвластен на ограниченията на всеки човек, че е могъл да греши и че е Възприел разпространените мнения и митове на хората от Своето Време! Ние сме категорично против изказва- ния от този род. Когато е дошъл в този свят, Господ Исус не е оставил нито един от божествените Си атрибути. Той е бил всезнаещ (всичко Му е било известно). Бил Вездесъщ (присъствал е навсякъ- де по едно и също време). Бил е всесилен (моЖел е всичко). Това, от което Господ Исус се е отка- зал, е позиционното Му равенство с Бога. Той е предпочел да скрие славата на Бо- зкеството в плътското тяло на Човек. Но макар и скрита, цялата Му слава е била В Него и В отделни случаи дори се е изявявала, както на Планината на прео- браЖението. На земята не е имало нито един миг, В който Господ Исус Христос да не е притеЖавал всички атрибути на Бога. Той сне от Себе Си божественото облекло и скри небесното под земно покрив&ю. Така превъплътен, показа най-висше естество и взе отново онова, което никога не бе оставял. Както вече казахме, трябва да бъдем много внимателни, когато обясняваме значението на израза „...но се отказа от всичко...". Най-добрият начин да сме си- гурни, че не грешим, е като продълЖим да цитираме стиха по-нататък: „...но се отказа от Всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на чове- ците." С други думи, Той се е отказал от всичко, като е приел върху Себе Си нещо, което никога не е имал преди това—об- раза на човек. Той не е отхвърлил Своя- та боЖественост, а само мястото Си в небето — и то временно. Ако Исус Христос беше само един обикновен човек, това нямаше да бъде никакво отказване. Ние не се отказваме от всичко, като се раЖдаме в света. Но отказването от всичко се състои имен- но в това, че Бог е станал Човек. Всъщ- ност единствен Бог моЖе да направи това. „...като взе на Себе Си образ на слу- га..." Въплъщението и Животът на Спа- сителя могат да се обобщят с тези ня- колко прекрасни думи от Йоан 13:4: „...стана от Вечерята, слоЖи мантията Си, взе престилка и се препаса." Кърпа- та или престилката е символ на слугата. Тя е била носена от робите. СлоЖена е била и от благословения Господ Исус, за- щото Той „не дойде да Му слуЖат, но да слуЖи и да даде Живота Си откуп за мно- зина" (Мат. 20:28). Но нека се върнем отново на нашия пасаЖ и си припомним за какво се говори В него. Сред светиите във филипи има препирни и Павел ги уве- щава да имат ума на Христос. Накрат- ко аргументът е следният: ако христи- яните Желаят да заемат полоЖение на смирение, да слуЖат на другите и да от- дадат Живота си в Жертва, няма да има препирни. Хората, които са готови да умрат за другите, обикновено не се карат стях. Христос е съществувал винаги, но е дошъл в света 8 образа на човек, което означава „като истински Човек". Човеш- ката страна на Господ Исус е толкова истинска, колкото и божествената Му страна. Той е истински Бог и истински 133 филипяни 2 ЧоВек. Но каква Велика тайна е moßa!
Нито един сътворен ум не ще моЖе ня- кога да я разбере. 2:8 Всеки отделен момент от този па- саЖ описва Все по-големи дълбочини на унижението на Възлкюения БоЖий Син. Той не само е поЖелал да остави небес- ната слава, но и се е отказал от всичко! Приел е образа на Слуга и е станал Чо- Век! Този стих ни казва, че Той е смирил Себе Си! Няма дълбочина, до която Гос- под Исус не би поЖелал да слезе, за да спа- си нашите престъпни души. Да бъде бла- гословено завинаги славното Му име! Господ Исус Христос е смирил Себе Си, като е станал послушен до смърт. Колко е чудно това в нашите очи! Той се е подчинил, макар това да е струвало Собствения Му Живот. „Послушен до смърт" означава „послушен докрай". Той е истинският Търговец, Който е оти- шъл и е продал Всичко, за да купи скъпо- ценния бисер (Мат. 13:46). „...даЖе смърт на кръст." Кръстна- та смърт е била най-срамното смъртно наказание. Тя би могла да се сравни със смъртта на гилотината, на електричес- кия стол или в газовата камера от наше време — „запазена" само за убийци. Тази именно смърт е била определена и за Най-доброто Нещо от небето, когато То е дошло в този свят. На Него не Му е било позволено да умре нито от естест- вена смърт в леглото, нито от катас- трофа. Господ Исус Христос е трябва- ло да умре със срамната смърт на кръс- та. 2:9 Този стих показва рязка промяна. Предишният стих описва това, което Господ Исус е направил. Той е избрал и е поел пътя на самоотричането. Той не е търсел слава за Своето Име, а е смирил Себе Си. В този стих ние Вшкдаме kakßo Бог е направил. Тъй като Спасителят е сми- рил Себе Си, Бог Го е възвиса\ превисо- ко. Тъй като Той не е потърсил име за Себе Си, Бог Му е дал името, което е над всяко друго име. Тъй като е паднал на ко- лене, за да послуЖи на другите, Бог е нап- равил така, че Всяко коляно да Му се пок- лони. Каква е поуката от всичко това за фи- липяните... и за нас? Поуката е, че пъ- тят за горе (за небето) е долу (на земя- та). Ние не трябва да се величаем сами, а да бъдем слуЖшпели на другите, така че Бог да моЖе да ни Възвиси своевре- менно. Бог е възвисил Христос най-високо, като Го е възкресил от мъртвите и е отворил небесата, за да Го приеме об- ратно и да Го слоЖи да седне отдясно на Себе Си. И не само това — но и Му е дал името, което е над всяко друго име. Изследователите не са единодушни по Въпроса какво е moßa име. Някои казват, че това е името Исус, което съдърЖа името на Йехова. В Исая 45:22,23 се каз- ва, че всяко коляно ще се поклони пред името на Йехова (или Бога). Други смятат, че „името, което е над всяко друго име", е просто един преносен начин на изразяване на понятието за най- високото място във вселената, едно по- лоЖение на най-висше превъзходство и господство. И двете обяснения са напъл- но приемливи. 2:10 Бог е бил толкоВа съвършено удов- летворен от изкупителното дело на Христос, че е наредил всяко коляно да Му се поклони — всяко коляно на същес- тва в небето, на земята и под земята. Това не означава, че всички тези същес- тва ще бъдат спасени. Онези, които не Му се поклонят доброволно, ще бъдат принудени да направят това. Онези, кои- то не се примирят с Него в деня на Него- вата благодат, ще бъдат заставени да Му се подчинят в деня на Неговия съд. 2:11 В Своята несравнима благодат Господ измина пътя от слабата до Вит- леем, до Гетсимания и до Голгота. Бог от СВоя страна ще Го Възвиси, като Му даде Вселенска почит и признание на Не- говото господство. Онези, които са от- хвърлили Неговите искове, един ден ще признаят, че са били безумни, че са нап- 134 филипяни 2  рабили уЖасна грешка и че Исус от На-
зарет наистина е Господ на слабата. Преди да забършим коментара Върху този Величествен пасаЖ, който разглеж- да Личността и делото на Господ Исус, нека повторим още ВеднъЖ, че той бе въ- веден във връзка с един второстепенен проблем в църквата във филипи. Павел не започва пасаЖа с намерение да напише трактат за Господа. Той просто Желае да поправи егоистичността и съперни- чеството, които измъчват светиите. Лекарството за това тяхно болестно състояние е умът на Христос. Павел търси изхода от всяка ситуация в Госпо- да. „Дори и когато разглакда Въпроси, ко- ито са изклЬчително деликатни, непри- ятни и объркващи — казва Ердмън, — апостолът е в състояние да изказке ис- тината толкова красиво, че тя започва да блести като скъпоценен камък, забит в буца пръст."12 2:12 След блестящото описание на примера на Христос апостолът вече е готов да отправи увещанието, чиято основа е именно този пример. Когато е бил сред тях, филипяните Ви- наги са му били послушни. Сега обаче, 6 неговото отсъствие, те трябва много повече да изработват своето спасение със страх и трепет. Тук отново стигаме до един изключи- телно спорен библейски пасаЖ. Нека още от самото начало подчертаем, че в него Павел не учи, че спасението моЖе да се изработи чрез дела. На много места в своите писания апостолът неколкок- ратно заявява, че спасението не е чрез дела, а чрез вяра в Господ Исус Христос. Какво тогава би трябвало да означава този стих?
проблема на филипяните. Църквата във филипи е нападната от бацила на съперничеството и крамолничество- то. Апостолът вече им е предписал лекарството. Сега те трябва да при- лоЖат лечението на практика, като имат ума на Христос. Така те ще из- работят своето спасение и ще пос- тигнат разрешение на своя проблем. Спасението, за което се говори тук, не е спасението на душата, а освобоЖде- нието от примките и уловките, които пречат на християните да вършат Бо- Жията воля. По подобен начин то е опи- сано и от Вайн като „настоящата опит- ност на освобоЖдение от злото". В НЗ спасението има много и различни значения. Ние вече отбелязахме, че в 1:19 спасението означава осВобоЖдение от затвора. В 1:28 то се отнася до оконча- телното избавление на нашите тела от самото присъствие на греха. Във всеки отделен случай значението на спасение- то трябва да се определя поне отчасти от самия контекст. Ние смятаме, че в този пасаЖ спасението означава разре- шението на проблема, който тревоЖи филипяните, а именно — караниците меЖду тях. 2:13 Сега Павел им напомня, че за тях е възмоЖно да изработват своето спа- сение, защото Бог е, Който действа в тях, за да го Желаят и за да го изработ- ват според Неговото благоволение. Това означава, че Бог е Този, Който най- напред влага в нас Желанието да Вършим Неговата воля, след което действа 6 нас така, че да успеем да осъществим това Желание и на практика. Тук отноВо ние ставаме свидетели на чудесното сливане на боЖественото с човешкото. От една страна, ние сме призовани да изработваме своето спасе- ние, а от друга, единствено Бог моЖе да ни даде сили да направим това. Всяка от двете страни трябва да извърши своята част от работата: ние — нашата, Бог — Неговата. (Това обаче не се отнася до прощението на греховете или до ново- 135 филшшни 2   рождението. Изкуплението е изцяло
дело на Бога. Ние трябва само да повяр- Ваме, и Влизаме В него.) 2:14 Когато постъпваме според Него- вото благоволение, ние трябва да пра- вим това, без да роптаем и без да се съм- няваме: „не как да е, а победоносно". Обикновено роптанието и съмненията водят до по-теЖки престъпления. 2:15 Когато се Въздържаме от оплак- вания и препирни, ние ставаме незлоби- 6и и непорочни (искрени и чисти). Да бъ- деш непорочен означава да не могат да те обВинят В нищо лошо (6Ж. Дан. 6:4). Непорочният чоВек моЖе да съгреши, но след като напраВи тоВа, ще се извини, ще изпоВяда греха си и ще Възстанови загу- бите там, където е ВъзмоЖно. Тук „нез- лобиви" означава „искрени" или „чисти". БоЖиите деца трябва да бъдат безу- корни „всред опако и извратено поколе- ние". Когато Животът им е безукорен, той ще блести като чист скъпоценен ка- мък на фона на черната тъмнина на този свят. Тук Павел ги нарича „светила на све- та". Колкото е по-тъмна нощта, тол- кова по-ярко блести светлината. Хрис- тияните са светила или носители на светлина. Те не могат да създават свет- лина, но могат да отразяват славата на Господа. По този начин другите ще мо- гат да виЖдат в тях Исус. 2:16 „...като явявате словото на Жи- вота..." Ние светим като светила, но тоВа не означава, че не трябва да свиде- телстваме с уста. Нашето свидетелс- тво трябва да бъде двойно — както на нашия Живот, така и на нашите уста. Апостолът знае, че ако филипяните изпълнят своето предназначение, той ще има с какво да се похвали в деня на Христос. Той се чувства отговорен не само да Води души към спасение, но и да представи всеки човек съвършен в Хрис- тос (Кол 1:28). „Денят на Христос" означава време- то на Неговото Второ пришествие и на съда над слуЖението на Вярващия (1:6, 10). Ако филипяните са верни В слуЖени- ето си за Господа, В този ден ще стане ясно, че усилията на Павел не са били напразни. TV. Христосоподобният пример на Па- вел, Тимотей и Епафродит (2:17—30) В предишната част Павел използва Жи- вота на Господ Исус като най-Висш при- мер за смиреност на ума. Но моЖе би има хора, които биха се изкушили да каЖат: „Да, но Той е Бог, а ние сме обикновени смъртни човеци!" Затова сега ПаВел даВа три примера с обикновени хора, ко- ито са показали „ум Христов"—самият той, Тимотей и Епафродит. Ако Хрис- тос е слънцето, то тези трима мъЖе са луните, които отразяват славата на слънцето. Те са светилата, които сВе- тят В мрака на един тъмен сВят. 2:17 За да опише слуЖението на фили- пяните и своето собствено слуЖение, апостолът използВа един много подхо- дящ пример. Той описва една картина на принасяме на възлияние, което се изли- ва върху самата Жертва и което се из- вършва както от logeu, така и от езич- ници. Тук филипяните са представени като онези, които принасят Жертвата, а тях- ната вяра—като самата Жертва. Въз- лиянието е самият Павел. Той е щаст- лив, че ще бъде принесен като мъченик, възлияние върху Жертвата и слуЖение- то на вярата на филипяните. Във връзка с това Уилиямз ни предла- га следния коментар: „Апостолът сравнява самопоЖертву- вателността и енергията на филипяни- те със своята собствена сшюпоЖертву- вателност и енергия, като увеличава тяхната и свеЖда своята до лшнинум. И те, и Павел дават Живота си за благовес- тието, но той гледа на тяхното отда- ване като на голямата Жертва, а на сво- ето —само като на възлиянието, което се излива върху Жертвата. Чрез това кра- сиво сравнение апостолът описва ско- 136 филшмни 2 рошното наблюкване на своята мъчени-
ческа смърт."13 Ако moßa се случи, той ще бъде радос- тен и ще се радва на moßa. 2:18 Подобно и филипяните трябва да бъдат радостни и да се радват заедно с ПаВел. Те не трябва да гледат на него- Вото възмоЖно мъченичество като на трагедия, а да се радват заради този сла- Вен начин на отиване у дома. 2:19 До този момент ПаВел Вече е дал два примера на самопоЖертвувателна л1обов — на Господ Исус и на самия себе си. И двамата са поЖелали да принесат Живота си в Жертва. Сега апостолът ни дава още два примера — на Тимотей и Епафродит. Павел се надява да изпрати Тимотей във филипи съвсем скоро, за да моЖе да се утеши, като узнае чрез него какво е тяхното състояние. 2:20 Сред съработниците на ПаВел Ти- мотей единствен проявява такаВа нее- гоистична загриЖеност за духовното състояние на филипяните. Няма друг, когото Павел моЖе да изпрати при тях със същата увереност. Това наистина е много висока препоръка за един толкова млад слуЖител като Тимотей! 2:21 Другите съработници на ПаВел са потънали В океана на своите собствени интереси. Те толкова са се отдали на гриЖите на този свят, че нямат Време за „онова, което е Исус Христово". ТоВа не е ли едно послание и към нас с нашите малки светове от домове, претъпкани с хладилници, телевизори и други подобни неща (Лука 8:14)? 2:22 Тимотей е дете на апостола ВъВ Вярата и участва В тоВа слуЖение с ис- тинска Вярност, филипяните познават неговата изпитана вярност, истински- те му достойнства и тоВа, че слуЯш на Павел в делото на проповядването на благовестието така, както едно дете слуЖи на своя баща. 2:23,24 Тъй като Тимотей вече е дока- зал себе си по този начин, Павел се надя- ва да го изпрати при филипяните ведна- га след като разбере какъв ще бъде резул- татът от неговото отнасяне до цеза- ря. Това е и значението на израза „щом разбера какво ще стане с мен". Апосто- лът се надява, че отговорът на молбата му ще бъде полоЖителен и че той ще бъде освободен, така че да моЖе да оти- де и да види филипяните още веднъЖ. 2:25 Сега ние виЖдаме ума на Христос у Епафродит. Не моЖем да каЖем със си- гурност дали Епафродит е същият човек като Епафрас в Колосяни 4:12, но знаем, че той е Живял във филипи и че е бил из- пратен при Павел от местното съб- рание. Павел говори за него като за: (1) моя „брат"; „сьработник" и (3) „сподвшк- ник". Първото определение говори за обич, второто — за теЖък труд, а тре- тото — за участие в борба. Епафродит е човек, който моЖе да работи с други- те, а това е нещо много основно за хрис- тиянския Живот и слуЖение. Едно е Вяр- ващият да работи сам и да върши всич- ко така, както на него му харесва, и съв- сем друго е да работи с други Вярващи, да свири „втора цигулка", да търпи разли- чията в характерите на отделните християни и да потиска собствените си Желания и мнения за сметка на общите. Второто е много по-трудно. Добре би било всички да бъдем съработници и сподбшкници! Освен всичко това виЖдаме, че Епаф- родит е изпратен от филипяните, за да послуЖи в нуЖдите на Павел. ТоВа е още един ценен клк>ч към разбирането на тази личност. ЯВно Епафродит е чоВек, който е готов да Върши Всякаква обик- новена и физическа работа. Днес много от нас Желаят да Вършат само това, ко- ето е обществено признато и приятно. Но знаете ли колко благодарни трябва да бъдем на тези, които вършат тихо и незабелеЖимо редица обикновени неща, без които не моЖем! Тук ние виЖдаме как вършенето на тази работа е спомог- нало за смирението на Епафродит и как Бог го е възвисил, като е увековечил не- 137 Филипяни 2  aoßomo Вярно слуЖение ВъВ Втора глава
на Посланието към филипяните, за да могат Всички бъдещи поколения да че- тат за него. 2:26 И така, светиите са изпратили Епафродит при Павел, за да му помогне. За целта той е трябвало да измине едно разстояние от най-малко 1000 км, в ре- зултат на което се е разболял. Всъщ- ност той е бил толкова болен, че е бил на умиране. Това сигурно много го е безпо- кояло —не толкова самата болест, кол- кото страхът, че светиите могат да чуят за нея и след като чуят, да се уко- рят, че са го изпратили на такъв дълъг път, който е поставил Живота му в опасност. Очевидно Епафродит е човек, чието „сърце е освободено от гршката да мисли за себе си". Много от християните имат неприя- тния навик да се занимават прекалено много със своите болести и болеЖки. Често пъти това е израз на все по-рас- тящи грехове в личния им Живот: само- съЖаление, самовглъбяване и самоизтък- ване. 2:27 Епафродит се е разболял почти до смърт, но Бог му е показал милост. Този пасаЖ е особено ваЖен за нас поради светлината, която хвърля върху Въпро- са за божественото изцеление:
3. И трето, изцелението е милост от Бога, а не нещо, което моЖем да изис- кваме от Него като наше право. След това Павел добавя, че Бог е по- казал милост не само към Епафродит, но и към самия него, за да няма скръб върху скръб. Апостолът вече има дос- татъчно скръб поради своето затваря- не. Ако Епафродит беше умрял, скръбта му щеше да стане още по-голяма. 2:28 Сега, след като вече Епафродит е напълно здрав, Павел бързал да го изпра- ти у дома. Така филипяните ще се зарад- ват да Видят своя възлк>бен брат отно- во, а и Павел ще бъде по-малко тъЖен. 2:29 филипяните не само трябва да приемат Епафродит с радост, но и да му окаЖат почит като на скъп БоЖий чо- век. Да работиш 6 слуЖението за Госпо- да е голяма чест и привилегия. Светии- те трябва да оценяват това дори кога- то става въпрос за някого, когото те много добре познават. 2:30 Както споменахме no-горе, бо- лестта на Епафродит е свързана пряко с неговата неуморна слуЖба за Христос. Това има голяма стойност 8 очите на Господа. По-добре да изгориш за Хрис- тос, отколкото да изгниеш. По-добре да умреш, като Му слуЖиш, отколкото да бъдеш един от милионите в статисти- ческите данни за онези, които умират от болести или от катастрофи. Дали изразът „да допълни липсата на вашите услуги към мене" означава, че филипяните са пренебрегнали Павел и че Епафродит е направил това, което те е трябвало да направят? ИзглеЖда малко вероятно да е така, тъй като инициати- вата за изпращането на Епафродит при Павел е била тяхна. Ние предполагаме, че „липсата на... ус- луги" се отнася до невъзмоЖността на филипяните да отидат при Павел и лич- но да му помогнат поради огромното разстояние меЖду филипи и Рим. Вмес- то да ги порицае, апостолът просто им казва, че Епафродит като техен предс- тавител е направил това, което те не са могли да направят лично. 138 филипяни 3  V. Предупреждение срещу
лъЖеучителите (3:1—3) 3:1„Впрочем, братя мои..." се превеЖда буквално като „Що се отнася до остана- лото, братя мои..." Апостолът има да каЖе още много неща на своите братя В Христос. Думата, преведена като „впрочем", се среща и в 4:8. В този стих апостолът увещава фили- пяните да се радват в Господа. Христи- яните винаги могат да намират истин- ска радост в Господа — независимо от обстоятелствата. „Източникът на всяка песен на вярващия е високо горе в небесата." Само ако нещо успее да отне- ме на християнина Спасителя, само то- гава моЖе да се повлияе на неговата ра- дост — а това е невъзмоЖно. Радостта на естествения човек се влияе от болка- та, мъката, болестта, бедността и трагичните събития. Но радостта на християнина се рее високо над вълните на естествения ЖиВот. ДоказателстВо за това е фактът, че ПаВел пише тоВа увещание от затвора. Ние моЖем да при- емем съвета на човек като него без ни- какви колебания! Апостолът не смята, че е досадно да им пише едно и също нещо, защото знае, че за тях това е по-сигурно. Но какво е онова, което Павел нарича повторение на едно и също нещо? Дали той има пред- вид предишното изречение, В което уве- щава филпяните да се радват в Господа, или следващите стихоВе, В които ги пре- дупреЖдава да се пазят от кодейските учители? Ние смятаме, че Павел има предвид второто. Във 2 cm. Павел три пъти използва думата „пазете се". За него да повтаря тази дума не е досадно, защото това ще послуЖи за тяхната бе- зопасност, защото по този начин те ще бъдат предпазени. 3:2 филипяните трябва да се пазят от псетата,*...от злите работници и * Този израз е пропуснат В npeßoga на Библия- та от 1924 г. — Бел. на преВ. от лъЖлибото обрязбане. И трите из- раза се отнасят най-вероятно до едни и същи хора — лъЖеучителите, които се стремят да поставят християните под кодейския закон и които учат, че правда- та моЖе да се придобие чрез спазване на закона и извършване на ритуали. И така, най-напред тези лъЖеучители са псета. В Библията кучетата са не- чисти Животни. Думата обикновено се е използвала от logeume като нарицател- но за езичниците! В източните страни кучетата са били бездомни същества, които са Живеели по улиците и са отмък- вали Всичко, което са намирали за ядене. Тук Павел разменя ролите и използва този термин за онези лъЖлиВи учители logeucmu, които искат да покварят цър- квата. Те всъщност са онези, които Жи- веят отвън, опитвайки се да съществу- ват чрез ритуали и церемонии. Те пред- почитат да „обират трохите, вместо да седят на масата ида участват в праз- ненството". Второ, тези лъЖеучители са зли ра- ботници. Макар и да се представят за истински вярващи, те влизат в христи- янските събрания само за да разпростра- няват своите лъЖлиВи учения. Плодове- те от тяхната работа могат да бъдат само зли. И накрая, те са „поборници на обряз- ването**". ТоВа е един саркастичен на- чин на описване на неправилното отно- шение на тези хора към обрязването. Според тях Всеки човек, който иска да се спаси, трябва да бъде обрязан. Но под „обрязване" те имат предвид най-вече физическото действие, без изобщо да се интересуват от неговото духовно зна- чение. Обрязването говори за смърт на плътта. То означава, че човек не трябва да позволява на Желанията на плътска- та си природа да бъдат задоволени. И макар че тези лъЖеучители дърЖат много на физическия акт на обрязване- ** БукВ. „осакатяВането". — Бел. на преВ. 139 филипяни 3 mo, на практика те дават пълна воля на
плътта. В сърцето си те не признават, че плътта е била разпъната на кръста. Павел казва, че това са хора, които об- рязват плътта, без да правят разлика меЖду церемонията и нейното значение. 3:3 Не те, а ние (истинските вярващи) сме обрязаните — казва Павел, — т. е. не онези, които са родени от евреи (или които наистина са обрязани), са обряза- ните, а тези, които съзнават, че плът- та нищо не ползва и че със собствените си сили човек не моЖе да направи нищо, за да спечели БоЖието одобрение. Сега апостолът изреЖда три характеристи- ки на истинските обрязани:
VI. Отказването на Павел от лично- то му наследство и постшкения заради Христос (3:4—14) 3:4 Мисълта за самохвалството на тези мъЖе с личните им преимущества и пос- тшкения предизвиква у апостол Павел усмивка. Щом те могат да се хвалят, колко повече той би могъл да се хвали! В следващите два стиха апостолът показ- ва, че той също притеЖава, и то в пре- възходна степен, онези предимства, с ко- ито хората обикновено се хвалят. „Изг- лежда, че Павел притеЖава всички арис- тократични качества, които карат мечтите на невярващите да летят и да разпалват техните амбиции." Във връзка с тези два стиха Арнът казва следното: „В този пасаЖ Павел прави инвентаризация на целият запас от предразсъдъци, необходими за подх- ранването на самочувствието на само- уверения фарисей. Апостолът изпитва удоволствие да извади наяве всичкото „мръсно бельо" на фарисейската душа и да го покаЖе открито на всички." Ще забелеЖите, че Павел говори за са- моувереност на основание на: произход (5а cm.); традиция (56 cm.); дейност (6а cm.) и морал (66 cm.). 3:5 И така, ето списъка на естестве- ните и плътските предимства на Павел: —обрязан на осмия ден: 1одеин по роЖ- дение, а не исмаилец или togeucu прозе- лит; —от израилевия род: член на избрания БоЖий народ на земята;
140 филипяни 3  3:6—според ревностното си Желание
— гонител на църквата: опитвайки се да унищоЖи християнската „секта", Па- вел искрено е смятал, че слуЖи на Бога, тъй като в нея той е виЖдал заплаха за собствената си религия; —според правдата на закона — непо- рочен: това не означава, че Павел е успял да спази закона съвършено. В Римляни 7:9, 10 той признава това. Той нарича себе си не безгрешен, а непорочен, което означава, че винаги, когато е нарушавал някоя точка от закона, той е Внимавал да принесе необходимата Жертва. С дру- ги думи, той толкова ревностно е съб- лЬдавал кздейските ритуали, че ги е спаз- вал до последната буква. Следователно моЖем да закл1очим, че по своя произход, традиции, дейност и лична праведност Савел от Tape е един забелеЖителен човек. 3:7 В този стих обаче всичко това е отречено от апостола. Тук той прави „рекапитулация на своите печалби и раз- ходи". На едната везна той слага изреде- ните no-горе предимства, т. е. нещата, които са били за него „печалба", а на дру- гата —само едно име: Христос. И така, в сравнение с богатството, което той е намерил в Христос, те не струват пук- ната пара. Той дори ги счита като загу- ба заради Христос. Във връзка с това Гай Кинг казва следното: „Всички финан- сови печалби, всички материални придо- бивки, Всички физически постиЖения, всички интелектуални победи, Всички морални завоевания, всички религиозни успехи... всичко това не е нищо в сравне- ние с Великата Придобивка."14 Докато е уповавал на тези неща, Савел никога не е могъл да бъде спасен. След като е бил спасен, те вече не са означа- вали нищо за него, защото той е видял славата на Господа, в сравнение с която всички други слави не представляват аб- сол!отно нищо. 3:8 Идвайки при Христос за спасение, Павел се е отрекъл от всичко, като го е счел за нищо, сравнявайки го с това пре- възходно нещо — познаването на него- Вия Господ Христос Исус. „Тоба превъз- ходно нещо познаването" е начин да се изрази на еврейски „превъзходното поз- наване" или „превъзходната стойност на познаването". Апостолът се е отказал от Всички чо- вешки основания за хвалба — потекло, национална принадлежност, култура, престиЖ, образование, религия, лични постиЖения... Всъщност той смята Всичко това за загуба, за да придобие Христос. И макар че в този и следващия стих се използва сегашно време, Павел всъщ- ност говори за Времето на своето обръ- щение. За да придобие Христос, той е трябвало да се откаЖе от всичко онова, което се смята от човеците за особено ценно. За да придобие Христос, той е трябвало да каЖе „сбогом" на майчина- та си религия, бащиното си наследство и личните си постиЖения. И той го е направил! Павел е скъсал на- пълно връзките си с 1одеизма като на- деЖда за спасение. Вследствие на това той е загубил семейното си наследство, бил е отречен от бившите си приятели и е бил преследван от своите сънародни- ци. Ставайки християнин, той буквално е изгубил всичко. Използването на сегашно време в 8 cm. създава впечатлението, че ПаВел Все още се стреми да придобие Христос. Всъщност той вече е придобил Христос, когато най-напред Го е признал за свой Господ и Спасител. Но употребата на сегашно време показва, че неговото от- ношение си остава същото, че той все още смята всичко друго за загуба, кога- то го сравни с познаването на Господ Исус. Голямото Желание на неговото сърце е: „Христос да бъде моята придо- бивка." Не злато, не сребро, не религиоз- на известност, а Христос. 3:9 „...и да се намеря в Него." Тук от- ново изречението звучи така, сякаш Па- вел все още се опитва да се намери в Христос. Истината е, че той гледа на- 141 филипяни 3  зад към жизненоважното решение, кое-
то е трябвало да вземе, преди да бъде спасен. Тогава Савел е трябвало да избе- ре или да се бори да заслужи спасението със собствени усилия, или просто да се довери на Христос. И той е направил своя избор. За да се намери в Христос, Савел се е отказал от всичко друго. В мо- мента, в който е повярвал в Господ Исус, той е застанал пред Бога в едно ново по- ложение. Бог вече не го е виждал като дете на грешния Адам, а го е виждал в Христос — да се радва на цялото благо- воление, на което Господ Исус се радва пред Бог Отец. По същия начин той е свалил мръсна- та дреха на своята собствена правда, ко- ято се е стремял да постигне чрез спаз- ването на закона, и е избрал правдата от Бога, която Той дава на всеки, който приеме Спасителя. Начинът, по който Павел говори тук за правдата, предпола- га идеята за дреха или покривало. Човек има нужда от правда, за да може да зас- тане пред Бога и да бъде приет от Него, но сам той не я притежава. Затова в Своята благодат Бог дава Своята собс- твена прабда на онези, които приемат Неговия Син за Господ и Спасител. „Кой- то (Бог) за нас направи грешен Онзи (Христос), Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога" (2 Кор. 5:21). И отново трябва да подчертаем, че в 8 и 9 cm. Павел не иска да каже, че все още не е получил правдата от Бога. Точно об- ратното — той я е получил в момента, в който се е новородил по пътя за Да- маск. Но използването на сегашно време показва, че резултатите от това важно събитие продължват и досега и че Павел все още смята Христос за хиляди пъти по-достоен от Всичко, от което се е от- казал. 3:10 Този стих ни помага да усетим най-върховното желание в живота на апостола, ф. Б. Мейър го определя като „Търсенето на Личния Христос от чо- Вешката душа". Най-често изследователите тълку- ват този стих само в духовно отноше- ние. Те смятат, че възкресението, страданията и смъртта, за чието поз- наване говори Павел, не трябва да се раз- бират буквално, а no-скоро като описа- ние на някакви духовни опитности, като например душевни страдания, умиране- то на себе-то, живеенето на възкресен живот и т. н. Ние обаче предпочитаме да тълкуваме този стих буквално. Павел казва, че иска да живее така, както е жи- вял Христос. Ако Исус е страдал, то и Павел иска да страда. Ако Исус е умрял, то и Павел иска да умре, като се отдаде на служението за Христос дори до мъче- ничество. Ако Исус е възкръснал от мър- твите, то и Павел желае да направи съ- щото. Апостолът много добре знае, че ученикът не е по-горен от своя Учител. Затова той желае да последва Христос в Неговите страдания, смърт и възкре- сение. Апостолът не смята, че всички трябва да направят moßa, но смята, че за него друг път няма. „...за да позная Него..." „Да позная Него" означава „да Го опознавам всеки ден по такъв интимен начин, че самият аз да приличам все повече и повече на Христос". Апостолът желае да се Възп- роизведе в него животът на Христос. „...силата на Неговото възкресение..." Силата, която възкреси Господ от мър- твите, е представена в Библията като най-превъзходната изява на Неговата мощ, която вселената някога е Виждала (Еф. 1:19,20). Изглежда, че цялото дявол- ско войнство е било твърдо решено да задържи тялото на Христос в гроба. Но превъзходната Божия сила е победила тази дяволска армия, като на третия ден е възкресила Господ Исус. Същата тази сила сега е предоставена на разпо- ложение на всички вярващи (1:19), които могат да я имат чрез вяра. Павел заяВя- 8а своето желание да употреби тази сила в сВоя жиВот и свидетелство. „...и общението в Неговите страда- ния..." За да може да страда заради Хрис- 142 филипяни 3   moc, Вярващият се нуЖдае от боЖестве-
на сила. Затова именно и „силата на Не- говото Възкресение" е спомената преди „общението в Неговите страдания". В Живота на Господа страданието предшества славата. Така трябва да бъде и в Живота на Павел. Той най-нап- ред трябва да участва в страданията на Господа. Апостолът знае, че негови- те собствени страдания не притежават и в най-малка степен изкупителна сила, но знае също така, че не би било нормал- но да Живее ук>тно и удобно в един свят, който е отхвърлил, бичувал и разпънал неговия Господ. ДЖаует ни предлага следния коментар: „Павел не се задоволя- ва да сподели с Господа само победата на Елеонския хълм. Той Желае да почувства нещо и от болката, студа и самотата на Гетсилшнската градина."15 „...ставайки съобразен със смъртта Му." Както Вече казахме преди малко, това твърдение се обяснява обикновено като Желание от страна на Павел да Жи- вее Живота на разпънатия на кръст Христос, да умре на практика за греха, за себе си и за света. Но ние смятаме, че такова едно тълкуване отнема на тек- ста неговата истинска сила. Значението на този текст е много по-широко. Павел е един страстен и верен последовател на Този, Който умря на Голготския кръст. И не само moßa, той е свидетел на смъртта на първия мъченик на христи- янската църква; бил е дори съучастник в неговото убиване! Ние смятаме, че тук Павел иска да каЖе, че Желае да даде Жи- вота си като Възлиятелна Жертва също като Господ Исус и като Стефан. МоЖе би той би се чувствал неудобно да се срещне със Стефан в небето, пристигай- ки там по един по-удобен път от пътя на мъченичеството. Същото мнение е изказано и от ДЖаует: „Много християни се задоволяват с отдаване, при което няма „проливане на кръв". Те дават това, от което лесно мо- гат да се лишат. Техните дарения са неща, които не са tut необходими, и лиша- ването им от тях не изисква Жизнено- ваЖна Жертва. Те участват в Жертване- то дотогава, докогато то не застраша- ва техния Живот. В момента, в който от тях се иска да дадат нещо Жизнено- ваЖно, те изчезват. Те винаги са там, къ- дето има показна победа, и винаги са го- тови да дадат малко пари за външни ук- раси като знамена и палмови клонки. Но в момента, в който виковете „ Ура!" и „Осанна!"се заменят от застрашителен ропот и заплахи и пред тях се изправи гледката на Голгота, те бързо се измък- ват и се оттеглят на топло. Тук обаче ние ВиЖдал1е един апостол, който радостно очаква настъпването на този върховен момент. Той дори е почти недоволен от люлките капки кръв, които пролива В слуЖението си за царството! Готов е, ако потрябва, да пролее всичка- та си кръв!"16 По подобен начин звучат и думите на Хъдсън Тейлър: „Ние наистина трябва да отдадел1 себе си за Живота на света... Принасянето на плод вЬгЬчва и носенето на кръст. „Ако Житното зърно не падне в зелшта и не умре, то си остава салютно. "Ниезнаем как Господ Исус е дал лшого плод — не само като е носил Своя кръст, но и като е умрял на него. Имаме ли и ние общение с Него именно в това?Няма двама Хрис- тоси — един лесен Христос за безгриЖни- те християни и един труден и страдащ Христос за усърдните вярващи. Има салю един Христос. Готови ли сме ние да пребъдваме в Него и по този начин да да- ване плод?"17 И последно, ето какво казва Коутс: „Познанаването на Христос в слава е
143 филипяни 3 Той достигна тази слава? Само чрез Въз-
кресение ли? Не бяха ли страданията и смъртта преди Възкресението?" И след това сърцето отговаря: „Нищо няма да меудовлетвори толкова пълно, колкото достигането на Христос в славата на възкресението по пътя, по който Той е стигнал дотам." Това е духът на мъчени- ка. Павел зкелаеда извърви пътя на стра- данието и смъртта като истински мъ- ченик, за да достигне възкресението и славата по същия начин като Благосло- вения, Който е спечелил неговото сър- це."18 3:11 Тук отново се изпраВяме пред един проблем, свързан с тълкуването. Трябва ли да разбираме този стих буквално или само В духовен смисъл? В отговор на този въпрос са били предлагани различни обяснения, главните от които са след- ните:
лание или очакване, което не дърЖи сметка за цената. Ние поддържаме третото тълкува- не. Апостолът Желае да стане съобразен на Христос. И тъй като Христос е пос- традал, умрял и е бил Възкресен от мър- твите, Павел не Желае нищо друго освен и той да премине през същото. Боя се, че често пъти нашето лично Желание за удобства, разкош и спокойствие ни ка- рат да притъпим острите ръбове на ня- кои стихове в Библията. Няма ли да бъде по-сигурно, ако ги приемем такива, как- вито са в буквалния им смисъл, стига той да не противоречи на всичко оста- нало в Библията? Преди да преминем по-нататък, нека да отбелеЖим, че възкресението, за кое- то Павел говори, е Възкресение от (сред) * мъртвите. ТоВа не е възкресение на всички мъртви, а възкресение, при ко- ето някои ще бъдат Възкресени, а други ще останат В гробовете. От текстове- те в 1 Солунци 4:13—18 и в 1 Коринтяни 15:51—57 знаем, че вярващите ще бъдат възкресени при идването на Христос (ня- кои по време на Грабването, а други в края на Голямата скръб), но останалите мъртви няма да бъдат възкресени преди края на хилядолетното царство на Хрис- тос на земята (ср. Откр. 20:5). 3:12 Апостолът не смята, че вече е станал съвършен. Ставането съвър- шен не се отнася до възкресението, за което се говори В предишния стих, а за процеса на все по-нарастващо съответ- ствие с образа на Христос. Апостолът изобщо не смята, че е възмоЖно да ста- не безгрешен или да достигне такова ниво на Живота, при което е невъзмоЖ- но да се усъвършенства по-нататък. Той много добре разбира, че „задоволството е гробът на прогреса". Затова той полага всички усилия, за да моЖе целта, за която Господ Исус го е спасил, да бъде осъществена в него. * Според преВода на текста В НВПБКДЖ. — — Бел. на преВ. 144 филипяни 3  Апостолът е бил спрян от Христос
Исус по пътя за Дамаск. КакВа е била целта на тази историческа среща? Цел- та е била от този момент нататък Па- Вел да бъде пример на сВетия за подраЖа- ние, така че Бог да моЖе да покаЖе чрез него moßa, което Христос моЖе да нап- раВи В един чоВешки ЖиВот. Той Все още не е станал напълно съобразен на образа на Христос. Съобразяването с образа на Христос е процес и Павел горещо Желае тоВа дело на БоЖията благодат да про- дълЖаВа и да се задълбочава. 3:13 Този човек, който се е научил да бъде доВолен от Всякакви материални обстоятелства (4:11), никога не е goßo- лен от своите духовни постшкения. Той не счита, че е „уловил", или че е постиг- нал целта, както ние бихме казали днес. Но постигнал ли е нещо Все пак? „...но едно прабя...": Павел е човек, кой- то има една-единстВена цел, едно-един- ствено намерение, един-единствен стре- меЖ. В това той прилича на Давид, кой- то казва: „Едно нещо съм поискал от Господа." Изразът „...като забравям задно- то..." би могъл да означава не само „...като забравям греховете си и прова- лите си...", но и „...преимуществата, пос- тиЖенията и успехите си...", за които той говори малко no-горе в същата тази Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|