Утвърдил: декан Дата



Дата19.02.2017
Размер123.42 Kb.
#15281
ТипЛекции



Утвърдил: …………………..

Декан

Дата .............................

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Факултет: Философски

Специалност: (код и наименование)



Ф

Ф

А

0

3

0

1

1

2

ПУБЛИЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ

УЧЕБНА ПРОГРАМА


3

0

2

2
Дисциплина:

СТРАТЕГИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ В ПУБЛИЧНАТА СФЕРА

Преподавател: ПРОФ. ДПН ТОДОР ТАНЕВ



Асистент: ГЛ.АС. Д-Р ДЕНИЦА ХИНКОВА


Учебна заетост

Форма

Хорариум

Аудиторна заетост

Лекции

30

Семинарни упражнения

30

Практически упражнения (хоспетиране)

-

Обща аудиторна заетост

60

Извънаудиторна заетост

Реферат

-

Доклад/Презентация

-

Научно есе

-

Курсов учебен проект

30

Учебна екскурзия

-

Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси

30




??
















Обща извънаудиторна заетост

90

ОБЩА ЗАЕТОСТ

150

Кредити аудиторна заетост

2

Кредити извънаудиторна заетост

3

ОБЩО ЕКСТ

5






Формиране на оценката по дисциплината1

% от оценката



Workshops {информационно търсене и колективно обсъждане на доклади и реферати)

-



Участие в тематични дискусии в часовете

20%



Демонстрационни занятия

-



Посещения на обекти

-



Портфолио

-



Тестова проверка (междинен тест)

20%



Решаване на казуси

-



Текуша самостоятелна работа /контролно – разработване на екипен проект

20%



Изпит (финален тест и представяне на екипния проект)

40%

Анотация на учебната дисциплина:

Дисциплината представя стратегическите принципи на висшата сфера на управлението – Governance, посветено на общото добруване на групата или организацията (за разлика от тактическото решаване на конкретни проблемите чрез публичните политики – Management). За целта се въвеждат теории и се дискутират допълващи се значения на управленското понятие стратегия. Цели се очертаване на спецификата му – надпроблемното мислене, осигуряването на трайно конкурентно предимство и пр. Представят се основните школи в осмислянето на стратегическото управление. Последователно се анализират смисловите етапи на стратегирането: стратегическа мисия, визия и цели. По-нататък се представят етапите на стратегическото планиране, залегнало в основата на реализацията на стратегическите цели – от анализа на вътрешната и външната среда (с различните аналитични методи) до контрола на изпълнението (със съответните подходи и техники). Анализират се характерни успешни и неуспешни стратегически практики в публичната сфера с оглед стратегическата ситуация на българската централна и местна администрация.





Предварителни изисквания:

„Публични политики”, „Методология на анализа на публичните политики”







Очаквани резултати:

Студентите се очаква да добият разгърнато познание за принципите на стратегическото мислене и действие, създаването на стратегии и стратегическо управление на публичната сфера. Специален профил на това знание са особеностите на стратегирането в съвременната екстремна трансформационна среда на управлението в България на висшето („корпоративно”, държавническо) равнище. Наред с обективното знание за управленския начин на мислене курсът си поставя и допълнителната цел да стимулира развиването на известна интуиция и управленски рефлекси. Страничен ефект от обучението е запознаването с адекватните линии за бъдещо доусъвършенстване на индивидуалните управленски знания.





Учебно съдържание

Лекции+ семинарни упражнения






Тема:

Хорариум

1

ТЕМА І

ПОНЯТИЕТО ЗА СТРАТЕГИЯ
(1) Стратегическото равнище на управлението. Стратегия, тактика, оперативно управление. Двете тенденции в управлението – осмисляне („Какво?”) и организиране („Как?”), Governance и Management. Роля на стратегическото равнище. Разлики между същността на понятията стратегия, дългосрочен план, публична политика, управленска програма. Значение на стратегическото равнище – състоянието със и без стратегия. Противоположностите между стратегическото и нестратегическото управление – осигуряването или разпределението на ресурсите; ефективността или ефикасността.

(2) Класически теории за стратегическото управление Сун Дзъ и Клаузевиц.

Теориите по класификацията на Х. Минцбърг): Описващите теории за стратегиите: стратегията като предприемачество, като когнитивен процес и като процес на преговори. Предписващите теории за стратегиите: стратегията като процес на осмисляне, като формален план и като благоприятна позиция.



(3) Съвременни концепции за стратегическото управление. М. Портър: Анализ на петте сили (Five Forces Analysis), Верижната стойност (Value Chain), Генеричните стратегии (Generic Strategies), Стратегическите групи (Strategic Groups), Основната компетентност (Core Competency). Г. Прахалад: Стратегически стремеж (Strategic Intent). Управление на стратегическия риск (Strategic Risk Management).

(4) Работно определение за стратегия. Ограниченото разбиране за стратегията според традицията на икономическата теория. Традиционното схващане за стратегията като средство за постигане на цели (дългосрочен план) и политическото понятие за „общия смисъл”. Стратегия и гранд-стратегия: голяма далечна цел или самоосъществяване? Стратегия и публична политика. Работно понятие за стратегия – елементи: цел-посока, конкурениця, кооперативност, съгласие, екстрем. Стратегия, стратегическо планиране и стратегическо управление.


10 ч. лекции

10 ч. семинарни занятия



2

ТЕМА ІІ

СТРАТЕГИЧЕСКОТО УПРАВЛЕНИЕ

(1) Концептуални основи на стратегическото управление. Изходните понятия: трайно конкурентно предимство, кооперативност, съгласие, ценностни принципи, равновесие. Статично и динамично равновесие, видове равновесие, роля на равновесната точка при изграждане на теория. Равновесието на Парето (Pareto Equilibrium) и Неш (Nash Equilibrium). Варианти на динамичното равновесие между стратегии: Еволюционно стабилна стратегия (Evolutionarily stable strategy), Равновесие на стратегии при доминиране на една (Dominant strategy equilibrium), Равновесие чрез най-добрата реакция на стратегиите на другите (Best response equilibrium), Равновесие чрез обратна индукция (Backward induction equilibrium), Равновесие чрез права индукция (Forward induction equilibrium).

(2) Стратегическата мисия: вход на стратегическият цикъл. Стратегическа мисия, визия, цели. Предусловията: жизненост и системност. Двойният вход на цикъла – субектността и ситуацията. Субектността, изразена в стратегическа мисия – основата на ценностната самоидентификация. Принципите на адекватната мисия: морал, уникалност, предопределение. Практически стъпки: инициация на процеса, постигане на съгласие и готовност за планиране, изясняване на задълженията на организацията във вътрешен и външен план.

(3) Стратегическата визия: ядро на стратегията. Веригата оцеляване-развитие-експанзия като смисъл на стратегирането. Анализ на проблема. Двойната същност при бъдещото осъществяване на стратегията – конкуренция и коопериране. Анализ на конкуренцията (Competitive Analysis), Рейтинг на конкурентите (Competitor Array), „Профилиране на конкурентите” (Competitor Profiling). Стратегическата визия и нейните принципи: самоутвърждаване, авантаж, кооперативност.

(4) Стратегическите цели и приоритети: изход към стратегическото управление.

Разликата между цели-посока, цели-състояние и цели-задачи. Стратегически цели: гъвкавост, дързост, последователност. Стратегическото планиране и неговите принципи: обозримост, перспектива, резултатност. Управление на основата на приоритети. Принципи на стратегическото управление: динамика, приоритетност, интуиция. Ефективност и ефикасност на стратегическото управление – матрица на стратегическите цели и стратегическите методи.



10 ч. лекции

10 ч. семинарни занятия



3

ТЕМА ІІІ

МЕТОДОЛОГИЯ НА СТРАТЕГИЧЕСКОТО УПРАВЛЕНИЕ

(1) Планиране срещу стратегиране. Боравенето с бъдещето – програмиране, прогнозиране, предвиждане на бъдещето; от разписанието на влаковете до алтернативните сценарии. Таксономия на стратегирането като видове справяне с бъдещето. Подходите при създаването на гранд-стратегия и оперативна стратегия.

(2) Изграждането на стратегия. Стратегията като практика (Strategy-as-Practice). Сценарно планиране – подходът на създаване на стратегията в процеса на нейното осъществяване срещу предварителното целеполагане и планиране. Съчетаване на сценарно планиране с метода „Делфи.”Ситуацията и нейният централен проблем. Ситуационен анализ. Анализ на средата (SWOT, PEST).

(3) Стратегическо лидерство. Държавници и политици: съгласие върху общия интерес отвъд мандата срещу властното налагане на особения интерес в рамките на мандата.

(4) Стратегически перспективи пред националното развитие. Национални стратегически документи. Инструкция за стратегическо планиране на МС. Стратегията за административната реформа. Варианти на подобрение на стратегическото управление на публичната сфера.

10 ч. лекции

10 ч. семинарни занятия





Конспект за изпит




Въпрос

1.

Понятието за стратегия.

2.

Стратегическото равнище на управлението.

3.

Основи на стратегическото управление.

4.

Класически теории и съвременни концепции за стратегическото управление.

5.

Изходни понятия (трайно конкурентно предимство, кооперативност, съгласие, ценностни принципи, равновесие.)

6.

Стратегическата мисия: вход на стратегическият цикъл.

7.

Стратегическата визия: ядро на стратегията.

8.

Стратегическите цели и приоритети: изход към стратегическото управление.

9.

Методология на стратегическото управление.

10.

Планиране срещу стратегиране.

12.

Изграждането на стратегия.

13.

Стратегическо лидерство.

14.

Стратегически перспективи пред националното развитие.

Библиография

Основна:

Танев, Т.“Стратегическо управление на публичната сфера”, Военно издателство, ISBN 978-954-509-398-2, София 2008.

Танев, Т. “Политическите стратегии”,Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, ISBN 954-07-1775-2, София, 2003.
Допълнителна:
Танев, Т. “Политическата култура”, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, Университетска библиотека № 408, ISBN 954-07-1615-2, София, 2001.

Брайкова, Т. Публичните политики. Подходи и методология на изследването и анализа. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, 2003.

Клаузевиц, К. Теория на голямата война. СОФИ-Р, София, 2001.

Макнийли, М. Сун Дзъ и изкуството на войната в бизнеса: шест стратегически принципа за мениджъри. Фокус, София 2003.

Портър, Майкъл. Конкурентна стратегия. Техники нза анализ на индустрии и конкуренти. София „Класика и стил”, 2005.

Ставрев, С. Основи на мениджмънта. Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”, Пловдив,1996

Танев, Т. Анализ на публичните политики (Public Policy Analysis): науката за създаване на конкретни политики. Военно издателство, София, 2008.

Танева, А. Лидерството: управление извън господството. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, 2006.

Христов, Ст. 2000. Стратегически мениджмънт. София (Университетско издателство “Стопанство”).

Burns, J. M. 1979. Leadership. New York, Harper and Row.

Mintzberg, Henry et al. Strategy Safari. A Guided tour Through The Wilds Of Strategic Management“, Prenctice– Hall, 2009.

Porter, Michael. Competitive Startegy. 1980Rowe, A., R. Mason, K. Dickel, R. Mann, R. Mocker. 1994. Strategic Management. A Methodological Approach. IV-h edition. Addison-Wesley.

The Five Competitive Forces That Shape Strategy by Michael E. Porter - http://hbr.org/2008/01/the-five-competitive-forces-that-shape-strategy/ar/1

Дата: април 2016 г. Съставил: проф. дпн Тодор Танев



1 В зависимост от спецификата на учебната дисциплина и изискванията на преподавателя е възможно да се добавят необходимите форми, или да се премахнат ненужните.




Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница