Утвърждавам: ректор: (дод д-р Д. Греков)

ЛОЗАРО-ГРАДИНАРСКИ ФАКУЛТЕТ

(дод. д-р Д. Греков)

включена като ЗАДЪЛЖИТЕЛНА в учебния план на

Катедра: ГРАДИНАРСТВО

Утвърдена на заседание на КС при катедра Градинарство, протокол № 2 от 04.02.2008 г.

Пловдив, 2008 г.
УЧЕБНА ПРОГРАМА

I. ИЗВАДКИ ОТ УЧЕБНИЯ ПЛАН

Код	Водещ преподавател	Основна форма на контрол	Хорариум					Кредитни точки
			аудиторни		извънаудиторни		всичко
			лекции	упражнения, семинари	Учебни практики	Други форми
04.07.03	Проф.дсн Д. Чолаков	писмен изпит	45	45	15	95	200	8

II. А Н О Т А Ц И Я

Високата биологична стойност на зеленчуковата продукция и сравнително високите реализационни цени при част от основните зеленчукови култури определят зеленчукопроизводството като важен лост за подобряване на икономическите резултати в селското стопанство. Организирането на високо ефективно и издържано от технологична гледна точка производство, изисква подготовка на специалисти агрономи, които много добре да познават изискванията на зеленчуковите култури към основните фактори, влияещи върху тяхната продуктивност и на тази база да прилагат научно обосновани технологични решения за задоволяване на тези изисквания.

ЦЕЛТА на настоящата учебна програма е да осигури необходимите знания по зеленчукопроизводство при подготовката на студентите от специалността "АГРОНОМСТВО-ХИДРОМЕЛИОРАЦИИ", като специалисти от нов тип. Основното внимание в лекционния курс е насочено към възможността за отглеждане на разпространените в страната зеленчукови култури при различните производствени направления на полското производство. Особено внимание се обръща на изискванията на културите към екологичните фактори, както и на онези звена от технологията, които имат пряка или косвена връзка с оптимизирането на водния и хранителния режим като основни лостове за повишаване качеството на получената продукция и доближаване в максимална степен продуктивността на отглежданите видове и сортове до границите на техния биологичен потенциал. Предвидените практически и семинарни занятия, които се провеждат при близки до производствените полски условия ще допринесат за обогатяване знанията на студентите в практически аспект по важни въпроси за морфологичните особености на растенията и тяхната връзка с потреблението на вода, последователността на технологичните операции при залагане на някои ранни и средноранни зеленчукови култури, по-важните биологични и стопански качества на районираните в страната зеленчукови сортове, основните критерии при преценка състоянието на зеленчуковите разсади и зеленчуковите култури и принципите при прогнозиране на съответните агротехнически мероприятия.
III. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

III. 1. АУДИТОРНА ЗАЕТОСТ - 90 часа

III. 1.1. ЛЕКЦИИ - 45 часа

1.1. Предмет, същност, задачи и значение на зеленчукопроизводството. Социално и икономическо значение. Биологична стойност на зеленчуците и значението им като храна за човека. Основни производствени направления при отглеждането на зеленчукови растения на открити площи. Групиране на зеленчуковите култури - принципи и видове класификации - 3 часа

1.2. Екологични фактори - база за разработване на икономически- и екологосъобразни технологии за отглеждане на зеленчукови растения. Отношение на културите към топлината, светлината, почвата и въздушната влажност, въздушно-газовия и хранителен режим на почвата. Изисквания по фази на развитие. Методи и технологични решения за регулиране и оптимизиране параметрите на основните екологични фактори и на тяхното съчетание. Принципи и технологични особености на торенето, напояването и обработката на почвата при отглеждане на зеленчуковите култури. Възможности за повишаване на тяхната ефективност за увеличаване на продуктивността на растенията - 9 часа

1.3. Семенно размножаване на зеленчуковите растения. Биологични и стопанки качества на семената и възможности за тяхното подобряване. Отглеждане на зеленчуковите култури чрез разсад - значение, биологични предпоставки, етапи на разсадопроизводството и основни технологични моменти - 3 часа

1.4. Биологични и морфологични особености на основните групи зеленчукови култури и съвременни технологични решения при отглеждането им - 30 часа

1.4.1. Ботаническа характеристика. Изисквания към екологичните фактори и технология на отглеждане на зеленчуковите растения от сем. Картофови - домати, пипер и патладжан - 6 часа

1.4.2. Ботаническа характеристика. Изисквания към екологичните фактори и технология на отглеждане на зеленчуковите растения от сем. Тиквови - краставици, тикви, дини и пъпеши - 6 часа

1.4.3. Ботаническа характеристика. Изисквания към екологичните фактори и технология на отглеждане на зеленчуковите растения от сем. Бобови - зелен фасул и грах и сем. Слезови - бамя - 4 часа

1.4.4. Ботаническа характеристика. Изисквания към екологичните фактори и технология на отглеждане на зеленчуковите растения от сем. Лукови - лук, чесън и праз - 4 часа

1.4.5. Ботаническа характеристика. Изисквания към екологичните фактори и технология на отглеждане на листни и зелеви зеленчукови култури - салата, спанак, главесто зеле, цветно зеле и алабаш - 5 часа

1.4.6. Ботаническа характеристика. Изисквания към екологичните фактори и технология на отглеждане на кореноплодни зеленчукови култури - моркови, магданоз, целина, ряпа, репички - 5 часа

ІІІ.1.2. ЛАБОРАТОРНИ УПРАЖНЕНИЯ – 28 часа

2.2. Плодови зеленчукови растения от сем. Solanaceae – домати, пипер и патладжан. Запознаване с морфологичните особености на растенията, със сортовата структура и с изискванията към сортовете – 4 часа.

2.3. Плодови зеленчукови култури от сем. Cucurbitaceae – краставици, тикви, тиквички, дини и пъпеши – 4 часа.

2.4. Плодови зеленчукови култури от сем. Fabiaceae( зелен фасул, зелен грах и лукови зеленчукови култури – лук, чесън и праз) – 4 часа.

2.5. Зелеви зеленчукови култури – главесто зеле, цветно зеле, броколи, алабаш, брюкселско зеле – 4 часа.

2.6. Кореноплодни зеленчукови култури – моркови, магданоз, целина, ряпа и репички – 4 часа.

2.7. Листни (салата, спанак) и многогодишни (аспержа, лапад, киселец и хрян) зеленчукови култури - 4 часа.
ІІІ.1.3. ПРАКТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ – 9 ЧАСА

3.1. Запознаване с видовете култивационни съоръжения за разсадопроизводство и с тяхното устройство. Подготовка на съоръженията и на смески за разсадопроизводство. Засяване на семена за производство на гъст разсад. Пикиране на зеленчукови разсади – 5 часа.

3.2. Запознаване с видовете профили на почвената повърхност и преценка на нейния микрорелеф, съобразно биологичните особености на отглежданите култури и начина на поливане. Определяне хранителната маса на растенията при редово и ленточно отглеждане. Съставяне на схеми за засяване или засаждане на зеленчуковите култури – 4 часа.

ІІІ. 1.4. СЕМИНАРНИ ЗАНЯТИЯ – 8 ЧАСА

4.2. Обобщаващо занятие с прожекция на диапозитиви и учебни филми. Дискусия по представената материя – 4 часа.

1.1. Предзимно засаждане на някои студоустойчиви зеленчукови култури на открити площи - 5 часа

1.2. Засаждане не някои уплътняващи студоустойчиви зеленчукови култури в култивационни съоръжения - 5 часа

1.3. Полагане на грижи за студоустойчивите култури, засадени на открито и в култивационни съоръжения - 5 часа

- 6 часа за общата част на зеленчукопроизводство

III. 2.4. Самостоятелна работа, включваща подготовка за проверка на знанията и подготовка на протокол за всяко отработено упражнение - 18 часа (по 1.5 часа за всяко упражнение).

III. 2.5. Индивидуална работа с преподавателя (консултации) - 3 часа (по 1 час за всеки месец от семестъра).

III. 2.6. Подготовка за изпит (по време на сесията) - 48 часа (6 дни х 8 часа).

IV. ТЕХНОЛОГИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО

1. Лекционният курс е съобразен с основните пунктове на учебната програма и се извеждат чрез задължително онагледяване – използват се диапозитиви или представяне на термоустойчиво фолио, таблици, фигури и схеми. В края на всяка лекция се предвиждат по 5 минути за разясняване на въпроси поставени от аудиторията.

2. Упражненията се извеждат в УОП и в учебните лаборатории на катедрата. В рамките на предвидените 3 учебни часа през първите 15-20 минути се проверяват протоколите и знанията на студентите за предишното упражнение и се дават указания за естеството и особеностите на новата тематична единица. През останалата част на упражнението се поставят конкретни задачи за изпълнение – индивидуално или на групи от по 3-4 човека. Упражнява се контрол от водещия преподавател като се обръща внимание на допуснатите грешки и пропуски. Ако е необходимо се дават допълнителни обяснения или се демонстрира правилния вариант.

3. Студентите получават семестриална заверка въз основа на присъствието и участието си в учебния процес. На студентите, пропуснали по уважителни причини до ¼ от упражненията се осигурява възможност да се подготвят самостоятелно като представят протоколи, заучават теоретичната част и се явяват на събеседване с водещия преподавател. Ако съществува технологична възможност се заработва и практическата част на занятието под ръководството на помощно техническия персонал.

4. Учебните практики се провеждат в района на учебно опитното поле. Съобразно спецификата на практическите задачи студентите действат индивидуално или сформират работна група. С оглед на изработването на правилни практически умения и похвати водещият преподавател оказва постоянен контрол при извършването на конкретните технологични операции.

5. Рефератите могат да бъдат индивидуални или групови. Целта на тяхното разработване е да се създадат у студентите предварителна нагласа и частични знания необходими за успешно полагане на семестриалния изпит. В съдържанието на тези проекти се включват най-важните моменти от технологията на отглеждане, в т.ч. и най-нови технологични решения, както и изисквания към екологичните фактори като база на технологията при отглеждане на зеленчуковите култури, които поради ограничения хорариум от часове или не могат да бъдат разгледани в лекционния курс, или са засегнати съвсем слабо. Обемът на конкретната разработка е между 5-8 страници, което позволява да бъде представена пред аудитория за 5-8 минути. Защитата на проектите или тяхното представяне ще се проведе в последните 3 часа от лекционната програма.

6. Текущия контрол се провежда двукратно през семестъра, като студентите излагат в писмена форма знанията си по поставените въпроси от общата и от специалната част. Практически това става в часовете предвидени за лекции – по 1 час в средата и в края на семестъра.

7. Оценката на придобитите през семестъра знания се извършва по шестобална система, еднократно, въз основа на резултатите от положен писмен изпит. По преценка на изпитващия могат да бъдат поставени допълнителни въпроси. При оформяне на крайна оценка се има предвид и представянето на студента при защита на технологичния проект, както и резултатите от текущия контрол. Писмените работи от всеки семестриален изпит задължително се съхраняват в продължение на една година.

1. 
   Предмет, социално и икономическо значение на зеленчукопроизводството, насоки на развитие. Производствени направления съобразно икономическите и природни дадености.
   
2. 
   Биологична стойност на зеленчуците – влияние на екологичните и технологични фактори. Значение на зеленчуците като храна.
   
3. 
   Изисквания на зеленчуковите растения към топлината – значение на топлината, класификация в зависимост от изискванията, изисквания по фази на развитие, методи и средства за регулиране и оптимизиране на топлинния режим.
   
4. 
   Изисквания на зеленчуковите растения към светлината – значение на светлината, класификация в зависимост от изискванията, изисквания по фази на развитие, методи и средства за регулиране и оптимизиране на светлинния режим.
   
5. 
   Изисквания на зеленчуковите растения към почвената и въздушна влажност – значение на водата, класификация в зависимост от изискванията, изисквания по фази на развитие, методи и средства за регулиране и оптимизиране на поливния режим и относителната влажност на въздуха.
   
6. 
   Принципи и технологични особености на напояването при отглеждане на зеленчукови култури. Възможности за повишаване на неговата ефективност. Видове поливки и начини на напояване. Прогнозиране на поливките.
   
7. 
   Изисквания на зеленчуковите растения към хранителния режим. Значение на макро- и микроелементите. Отношение на културите към концентрацията и реакцията на хранителния разтвор, към оборския тор. Методи и средства за регулиране и оптимизиране на хранителния режим.
   
8. 
   Принципи и технологични особености на торенето при отглеждане на зеленчуковите култури. Възможности за повишаване на неговата ефективност. Срокове и начини на торене.
   
9. 
   Изисквания на зеленчуковите растения към въздушно-газовия режим – значение на фактора, методи и средства за регулиране (оптимизиране на въздушно-газовия режим). Отношение на зеленчуковите култури към ветровете.
   
10. 
    Обработка на почвата при отглеждането на зеленчуковите култури. Критерии при избора на подходящ почвен тип. Профилиране на почвената повърхност и видове почвени профили във връзка с поливането на зеленчуковите култури.
    
11. 
    Прилагане на научно обосновани сеитбообращения в зеленчукопроизводството – значение, принципи при съставянето, примерни схеми. Уплътнено използване на зеленчуковите площи.
    
12. 
    Прибиране, сортиране, транспорт и съхранение на зеленчуковата продукция. Критерии при окачествяването. Прогнозиране на беритбите и добивите.
    
13. 
    Морфологични, биологични и стопански качества на зеленчуковите семена. Предпосевна подготовка на семената – нови и класически методи.
    
14. 
    Култивационни съоръжения използвани за отглеждане на зеленчукови разсади – видове, предназначение, устройство и подготовка.
    
15. 
    Основни технологични моменти при отглеждане на гъсти разсади за ранно и средно ранно полско производство на основните видове разсадни зеленчукови култури.
    
16. 
    Основни технологични моменти при отглеждане на пикирани разсади за ранно полско производство на домати, пипер и патладжан.
    
17. 
    Производство на разсад на открити лехи – особености и основни технологични моменти.
    
18. 
    Домати – стопанско значение, ботанически особености и изисквания към екологичните фактори.
    
19. 
    Домати – сортове, изисквания към сортовете, и технология на отглеждане на ранно полско производство.
    
20. 
    Домати – сортове и технология на отглеждане за средно ранно полско производство.
    
21. 
    Домати – сортове и технология на отглеждане за късно полско производство.
    
22. 
    Пипер – стопанско значение, ботанически особености и изисквания към екологичните фактори.
    
23. 
    Пипер – сортове и технология на отглеждане за ранно полско производство.
    
24. 
    Пипер - сортове и технология на отглеждане за средно ранно полско производство.
    
25. 
    Патладжан – стопанско значение, ботанически особености и изисквания към екологичните фактори.
    
26. 
    Патладжан – сортове и технология на отглеждане за ранно полско производство.
    
27. 
    Патладжан - сортове и технология на отглеждане за средно ранно полско производство.
    
28. 
    Краставици – стопанско значение, ботанически особености и изисквания към екологичните фактори.
    
29. 
    Краставици – сортове и технология на отглеждане за средно ранно полско производство.
    
30. 
    Краставици - сортове и технология на отглеждане за късно полско производство.
    
31. 
    Тикви и тиквички – стопанско значение, ботанически особености и изисквания към екологичните фактори.
    
32. 
    Тикви и тиквички - сортове и технология на отглеждане.
    
33. 
    Дини и пъпеши – стопанско значение, ботанически особености и изисквания към екологичните фактори.
    
34. 
    Дини и пъпеши – производствени направления, сортове и технология на отглеждане.
    
35. 
    Зелен фасул – стопанско значение, ботанически особености и изисквания към екологичните фактори.
    
36. 
    Зелен фасул – производствени направления, сортове и технология на отглеждане.
    
37. 
    Грах – стопанско значение, ботанически особености и изисквания към екологичните фактори.
    
38. 
    Грах – сортове и технология на отглеждане.
    
39. 
    Бамя стопанско значение, ботанически особености и изисквания към екологичните фактори.
    
40. 
    Бамя – сортове, изисквания към сортовете и технология на отглеждане.
    
41. 
    Лук – стопанско значение, ботанически особености и изисквания към екологичните фактори.
    
42. 
    Лук – сортове и технология на отглеждане чрез арпаджик. Отглеждане на лук за зелено.
    
43. 
    Лук – сортове и технология на отглеждане чрез директна сеитба и чрез разсад.
    
44. 
    Чесън – стопанско значение, ботанически особености и изисквания към екологичните фактори.
    
45. 
    Чесън – сортове и технология на отглеждане за луковици и за зелен чесън.
    
46. 
    Праз – стопанско значение, ботанически особености и изисквания към екологичните фактори.
    
47. 
    Праз – сортове и технология на отглеждане.
    
48. 
    Главесто зеле – стопанско значение, ботанически особености и изисквания към екологичните фактори.
    
49. 
    Главесто зеле – сортове и технология на отглеждане за ранно полско производство. Технологични варианти.
    
50. 
    Главесто зеле – сортове и технология на отглеждане за средно ранно и късно полско производство.
    
51. 
    Цветно зеле – стопанско значение, ботанически особености и изисквания към екологичните фактори.
    
52. 
    Цветно зеле – сортове и технология на отглеждане.
    
53. 
    Алабаш – стопанско значение, ботанически особености и изисквания към екологичните фактори.
    
54. 
    Алабаш – производствени направления, сортове и технология на отглеждане.
    
55. 
    Брюкселско зеле – стопанско значение, ботанически особености и изисквания към екологичните фактори.
    
56. 
    Брюкселско зеле – сортове и технология на отглеждане.
    
57. 
    Градинска салата – стопанско значение, класификация, ботанически особености и изисквания към екологичните фактори.
    
58. 
    Градинска салата – производствени направления, сортове и технология на отглеждане.
    
59. 
    Спанак – стопанско значение, ботаническо описание и изисквания към екологичните фактори.
    
60. 
    Спанак – производствени направления, сортове и технология на отглеждане.
    
61. 
    Моркови – стопанско значение, ботанически особености и изисквания към екологичните фактори.
    
62. 
    Моркови – производствени направления, сортове и технология на отглеждане.
    
63. 
    Магданоз – стопанско значение, класификация, ботаническо описание и изисквания към екологичните фактори.
    
64. 
    Магданоз – сортове и технология на отглеждане в зависимост от продуктовата част.
    
65. 
    Целина – стопанско значение, класификация, ботаническо описание и изисквания към екологичните фактори.
    
66. 
    Целина – сортове и технология на отглеждане.
    

VІ. ЛИТЕРАТУРА

1. 
   Чолаков, Д. 2001 . Зеленчукопроизводство. Академично издателство на АУ – Пловдив.
   
2. 
   Карталов, П., М. Дойкова, П. Бошнаков, 1999. Зеленчукопроизводство със семепроизводство. Изд. “Виденов и син”. София
   
3. 
   Чолаков, Д., Ст. Филипов. 2000. Ръководство за упражнения по зеленчукопроизводство. Академично издателство на АУ – Пловдив.
   
4. 
   Михов, Кр., Н. Панайотов, Ст. Филипов, Т. Бабриков, 2001. Ръководство за упражнения по зеленчукопроизводство със семепроизводство. Академично издателство А У – Пловдив.
   

1. 
   Чолаков, Д., Н. Алексиев, П. Димитров, 2003. Домати. Серия технологии и технологични решения. Академично издателство на АУ – Пловдив.
   
2. 
   Димитров, П., Д. Чолаков, Н. Алексиев, 2003. Краставици. Серия технологии и технологични решения. Академично издателство на АУ – Пловдив.
   
3. 
   Пидов., А. и др., 1995. Зеленчукопроизводство и бизнес, Изд. “Агропрес”, София.
   

29.01.2008 г. СЪСТАВИЛ: .........................................

Пловдив /проф.дсн Димитър Чолаков/

РЪКОВОДИТЕЛ НА

КАТЕДРАТА:........................................

/доц. д-р Красимир Михов/

Д Е К А Н:..............................................