В обятията на шамбала

Все гледах към Кулата на Шамбала. Бях като омагьосан. Вече разбирах, че светът е доста по-сложен, отколкото си представяме. Учудваше ме обаче фактът, че повечето хора смятат нашия свят за прост и разбираем. Те не се замислят за паралелните измерения, за Шамбала, за подземния свят. Отнасят се към действител­ността като домашната котка, която смята, че хоризонтът се из­черпва с жилището, в което живее. Там тя се усеща като пълнов­ластен стопанин, чиито слуги са едни високи двуноги същества, наричани хора. Те са призвани да я хранят и да й се подчиняват, стига да измяучи по-силно.

По същия начин хората смятат,че могат всичко да си обяснят. При това главозамайване стигат и до абсурдното археологическо обяснение за строителството на пирамидите, приписвайки го на робовладелското общество, чиито полудиви хора не са познавали колелото. Някои дори провеждат експерименти, по време на кои­то се опитват по най-различни начини да градят пирамиди или представят някое полусчупено гърненце за световно откритие, са­мо и само да си обяснят всичко „по човешки", „научно", в преде­лите на съществуващото ниво на познание.

Те никога не си признават, че на света съществуват и нео­бясними неща. Необяснимото трябва да се възприеме обаче като съществуваща реалност, най-естествена обективна реалност, а не като фантазия. Човек до такава степен е самовлюбен и под­властен на греха да се смята за Бог, че не може да възприеме как така ще съществува нещо непонятно. То обаче съществува дори само защото човек не е Бог, а продукт на Божия замисъл. Той обаче държи да смята себе си, ако не за Бог, то поне за всезнаещ!

Хората до такава степен се захласват по дарената им от Бога машина, наричана тяло, че приличат на смахнати автолюбители, които посвещават целия си живот на обожаваната кола, а върте­нето на волана възприемат като висше човешко достойнство.

Хората сякаш не могат да се откъснат от обяснението, че древ­ните монументи са гробнищ! на царе. Смятат, че царското „тяло" е било толкова ценно, та е трябвало да се издигне например Хеоп-совата пирамида, за да бъде увековечено. И стигат до абсурдни твърдения, като се опитват да обяснят древните монументи. Между тях и прословутите гробници не бива да поставяме знак на равен­ство. Нали не правим гробници за своите автомобили! Повечето хора не желаят да приемат, че за нас е създаден само триизмерният, относително примитивен свят и че не бива да съзерцаваме ця­лото мироздание с „триизмерен поглед".

Ние не сме богове и не знаем всичко. За нас, обикновените триизмерни същества, необяснимото трябва да е нещо нормално. Ако сте учен, имайте смелостта и напишете, че даден факт е нео­бясним от нивото на съвременните знания. Това поне ще е честно.