От тези графики се вижда, че най-голяма е опасността три-четири дни, след като историята за самоубийството е публикувана. След кратък спад настъпва ново увеличение, приблизително седмица след излизането на материала. На единадесетия ден вече няма и намек за ефекта. Този модел, който се повтаря при различни видове данни, показва нещо много важно за прикритите самоубийства. Онзи, който се опитва да прикрие само- разрушителното си копиращо поведение, за да може то да изглежда като случаен инцидент, изчаква
201 да минат няколко дни, преди да предприеме нещо - вероятно за да събере кураж, да планира инцидента или да остави делата си в ред. Каквато и да е причината за забележителната повторяемост на този модел, ние знаем, че безопасността на пътниците е най-сериозно застрашена до три- четири дни след излизането на материала за убийство-самоубийство и с по-ниска степен на риск - още няколко дни след това. Затова е по- добре да взимаме специални мерки при пътуване през тези периоди. Трудове като този на доктор Филипс ни помагат да оценим огромното влияние, което ни оказват хората, подобни на нас. Щом разберем каква огромна сила представлява то, става възможно да си обясним и вероятно най- зрелищния акт на подчинение в наше време - масовото самоубийство в Джоунстаун. Струва си да прегледам отново някои основни черти на това събитие. „Народният храм“ е сектантска организация, чието начало
