Въпросник по римско частно право су, юф, Право I курс, II семестър 2006/2007 задочно
) Правоспособност и дееспособност на робите
Изтегляне 0.57 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- 4) Падане в робство и освобождаване на робите
| 3) Правоспособност и дееспособност на робите Тъй като робът бил вещ, съответно не можел да бъде субект, а само обект на правото, той нямал никаква правоспособност. Правото на собственика над роба е защитено чрез иска vindicatio in servitutem. - брак между роби не съществувал; - съществувало полово съжителство; - нямали възможност да търсят защитата на съд; - нямали право да сключват сделки, чрез които да придобиват права и задължения; - имали само възможността да сключват договори и придобиват права за своите господари; - сключваните от тях сделки, обаче не могли да задължават господарите им; - преторът чрез създадените от него искове ограничил отговорността на робовладелеца за сключваните от робите му сделки до размер на това, за което той е дал съгласие, до размер на предоставеното в управление на роба имущество, до обогатяването, което робовладелецът е реализирал. 4) Падане в робство и освобождаване на робите >> Падане в робство: - чрез военнопленничество - по силата на самото пленяване, военнопленникът ставал роб; римският гражданин, който успявал да избяга от военнопленничество възвръщал правата си; - раждане от майка-робиня - детето й е роб, без значение кой е баща му; ако обаче по време на бременноста майката е била свободна, то детето й е свободно също; - неизправният длъжник, който не изплащал дълга след 60-дневния срок подир извършването на manus iniectio, бил продаван в робство отвъд Тибър; - заловен крадец на местопрестъплението ставал роб на потърпевшия; - свободна жена, която е имала плътски връзки с чужд роб въпреки забраната на неговия господар, е ставала робиня на последния; - сговарянето на двама свободни единият да бъде продаден за да се раздели печалбата водело до загуба на свободата на продадения. >> Освобождаване от робство: - чрез завещание - робовладелецът нареждал в своето завещание даден роб да бъде освободен - пряко или чрез налагане на някой от наследниците да го направи (ако е от наследник, ставало по някой от начините между живи); - чрез ценза - когато веднъж на 5 години се извършвало преброяване, господарят записвал роба в числото на свободните римски граждани - този начин изчезнал по времето на Принципата с премахването на ценза; - чрез виндикта - господарят, който искал да освободи своя роб осигурявал съдействието на трето лице, което да заяви пред магистрата, че робът е свободен; господарят признавал или мълчал, а магистратът обявявал роба за свободен; по-късно при Юстиниан това вече ставало само с декларация от страна на господаря пред съда; - "между приятели" или "чрез писмо" при дадено угощение, този начин не е уреден от цивилното право, за разлика от горните; по този начин робовладелецът винаги можел да върне роба; - в църква - явил се по-късно, по времето на Константин. Изтегляне 0.57 Mb. Сподели с приятели:
|