Въведение, или няколко думи за статистиката и други, по-интересни неща

Обикновено близост от този тип - на ниво Родител, се заражда в отделни клубове, партийни организации, тайни общества или др. под. и понякога може да продължава значително време, като "близките" помежду си членове на клуба могат да интензифицират (с цел постигане на по-продължително състояние на Утешение) общуването си и извън рамките на дадения клуб (или общество). Възможно е, разбира се, и развитие на постигнатата Близост и разширяването й върху останалите субструктури на Его, което тук е значително по-рисковано мероприятие, тъй като Родителят не е "този", който може да прецени обективно дали такова "разширяване" на Близостта ще доведе до "по-добро" или "по-лошо". При включване на Възрастния в процеса обаче нещата ще се изяснят - трябва ли да продължи "сближаването" или е по-добре да остане на досегашното ниво.

Постигането на Близост, чиято основа е поставена от Възрастния и по-късно се е разширила върху цялостното Его на личностите-партньори се характеризира с по-голяма продължителност, възможност за пълноценно Утешение и натрупване на значително количество утешителни запаси.

Можем само да си пожелаем намирането на подобна Близост и да се надяваме, че тя ще бъде свързана с човека, с когото смятаме да посрещнем старините си, защото Близостта, такава каквато я описахме (близостта с главна буква), когато обхваща цялостното Его на партньорите, е еквивалентна на намирането на истинската Любов...

Да, определено сичтам, че именно това е същността на Любовта - Близост на всички нива в нашето Его.

... Тук ще отворим една скоба. Когато дадена личност се стреми към Близост на ниво Естествено Дете (като този стремеж включва освен осъзнати и значително количество неосъзнати елементи), ние ще казваме, че... личността е Влюбена. Следователно, именно стремежът към Близост (на ниво ЕД), който често включва в себе си и стремеж към интимност, ще приемем, че можем да наречем Влюбване. Сами разбирате вече, че Влюбване и Любов, не са едно и също нещо. Едното е стремеж, а другото е достигнато състояние (което, разбира се, е динамично). Влюбването е вариант на Близост на ниво Естествено Дете, а Любовта - Близост на всички нива (субструктури) в Его...

Да, зная, че има такова нещо, като "несподелена любов", но в рамките на нашите разглеждания това би представлявало "подготвена предварително оферта за Близост на всички равнища в Его", т.е. за една възможна Любов, която обаче, по една или друга причина, не е представена на личността (или личностите), за която е предназначена, или е отхвърлена от нея. Това не пречи на "подготвилия офертата" - несподелилия любовта си- да изпитва съответния комплекс от чувства и емоции (да си представя и фантазира чрез своето въображение и интуиция моментите на евентуално състоялата се Близост = Любов), включително и проявите на стремежа към Близост и/или интимност, т.е. Влюбването, като недостигането на търсената близост и неудовлетворяването на посочения стремеж могат да доведат до значителен Дискомфорт. Вместо Утешение - Дискомфорт, ето как се превъплащава на практика известният афоризъм, че пътят към ада е постлан с добри намерения...

И тук някак си "изведнъж" осъзнаваме и стигаме до извода, че така, както я описваме, Любовта не зависи от пола. Да, може би именно това е ценното тук - да се осъзнае, че Любовта не зависи от пола на партньорите. Освен това, става ясно също, че не зависи и от броя на партньорите - единственото, главното изискване е споделянето, т.е. достигането на пълноценна Близост между личностите-партньори, което означава ангажиране на всички субструктури на Его, а оттам и на цялата личност на всеки от тях. Нещо повече - оказва се, че в общия случай Любовта не зависи и от възрастта (при структурирано напълно Его). Струва ми се, че тези "самонатрапващи се" изводи при разглеждането на Любовта от този именно "ъгъл" представляват известен интерес, защото могат да обяснят много от случаите на така наречената нестандартна (най-общо казано) Любов, по съвсем естествен и разбираем начин.

Сега вече по-лесно можем да разберем и да осъзнаем, че Любовта е именно сбъднала се Надежда и достигната Близост, в която всеки (при взаимност) е вложил безрезервно цялата си личност, с цел достигане на нейното Най-благоприятно състояние. Следователно, Любовта е Утешение. Утешение тук и сега! Усилено до безкрайност от съпреживяването на цялостното състояние. Утешение земно - колкото познато, толкова и непознато и като че ли противоречиво. Истинското, пълноценното Утешение, към което се стремим, използвайки хиляди възможни начини.

За съжаление, Любовта е много по-рядко срещано състояние на динамично равновесие, съвместно с което съществува човешката личност - за разлика от Вярата и Надеждата...

Как да стигнем до Близостта, а оттам и до Любовта?

Ето един въпрос, който, предполагам, вълнува практически всички. Ще се опитам да ви представя няколко изисквания, които, ако се спазват, и няколко условия, които, ако са налице, вероятността да стигнем до Близост, а оттам да продължим и до постигането на Любов, ще бъде значително по-голяма...

Десет основни изисквания, за да увеличим шансовете си за достигане на Близост:

1. Да осъзнаем напълно какво представлява Близостта между личностите;

2. Да си дадем ясна сметка защо търсим Близост именно с тази личност (или личности) и към какво ниво на Близост се стремим - частична (тогава коя сусбструктура ще бъде основа за Близостта) или пълна (т.е. с перспектива за достигане на Любов);

3. Да оценим вероятността на възможността за достигане на взаимност с избраната от нас личност (личности) - това изискване може да се разглежда и като профилактика на възможно разочарование (т.е. Дискомфорт) при положение, че рискът да бъде отхвърлена вашата "оферта за Близост" е относително голям;

4. Да познаваме добре особеностите на своята собствена личност - главните слабости на субструктурите на нашето Его (ЕД, АД, Р, В) и в какви ситуации коя от тях и по какъв най-вероятен начин може да ни подведе (т.е. да провали всичко), за да си съставим план за избягване на такива ситуации или да си подготвим метод за самоконтрол;

5. Да се запознаем предварително, когато това е възможно, колкото може по-добре с особеностите на Его (неговата структура и съдържание) на избраната от нас личност - пред която ще представим нашата "оферта за Близост";

6. Да имаме готовност да разкрием себе си без никакви ограничения - да искаме и да можем осъзнато и безрезервно да се включим в процеса на сближаването и достигането на Близост;

7. Да сме готови предварително с избора на адекватния за нас Утешител (и той да е в наше разположение или в рамките на нашите възможности да си го осигурим) в случай че не срещнем взаимност, т.е. офертата ни бъде отхвърлена, при което се предполага, че ще влезем в специфичен, зависещ от съдържанието и структурата на нашата личност, Дискомфорт;

8. В никакъв случай да не налагаме Близост по насилствен път или чрез използване на манипулация на другата личност (личности), или чрез използване на служебно положение - достигането на Близост в такива случаи е силно съмнително и, ако въобще е възможно, задължително минава през Псевдоблизост, т.е. едностранна "близост", утешаваща само инициатора й, докато другата страна би могла да се почувствува в ролята на жертва (макар някои да си казват "абе, ще свикне постепенно и, с течение на времето, Близостта, или Любовта, ще дойде сама").

9. Да осъзнаем добре факта, че при едностранна Близост - Псевдоблизост, в ролята на жертвата (в смисъл да ни използват) можем да попаднем и самите ние - инициаторите.

10. Ако са налице основателни съмнения (или даже доказателства), че достигането на взаимна Близост с дадена личност ще е възможно само с цената на предварително изконсумиране на значително количество утешителни запаси, за които не е сигурно, че ще си върнем и натрупаме впоследствие, т.е. получаваното Утешение може да се окаже относително ограничено във времето и след него да ни очаква продължителен Дискомфорт, по-добре е да изберем друг вариант за постигане на нашето Утешение.

Пет основни условия, които трябва да са налице, за да се достигане до Близост:

1. Социалните роли - формални или неформални (игрални), трябва "да се съблекат". Излизането от всички социални роли е най-главното необходимо условие за достигане на Близост между личности. В противен случай ще се играе някаква Игра, а достигнатото състояние в никакъв случай няма да е Близост;

2. Необходимо е да съществуват обективни възможности и предпоставки за достигане на Близост между съответните личности - пространството, времето, обществото, традициите, обичаите и т.н., могат да окажат съществено влияние и да изключат (на практика) каквато и да е възможност за Близост между определени личности;

3. Обърнете внимание на вашето Суперего - необходимо условие е "то" да е "съгласно" на набелязаната от вас Близост с конкретната личност (личности), или най-малкото - трябва да имате възможност за неговото "изключване" по време на Близост, защото после, след състоянието на Близост, вашето Спуерего може да изконсумира не само достигнатото от вас Утешение, но и всичките ви утешителни запаси;

4. Необходимо условие е личностите взаимно и при това постоянно да осигуряват защита на процеса на сближаване или достигнатата Близост от социалните фактори (или поне да бъде минимизирано тяхното въздействие), защото е възможно те да изконсумират бързо достигнатото Утешение и натрупаните утешителни запаси;

5. Същността на Близостта предполага тя да бъде постоянно поддържана и развивана - да не се забравя, че личностите (тяхната структура и съдържание) се променят, повече или по-малко, с течение на времето, а се променят също и външните (пък и вътрешните) условия и среда.

Но и Любовта не е даденост, до която, след като сме стигнали, можем да се "успокоим", че сме пристигнали. Представлявайки възможността за достигане на най-пълноценно Утешение, Тя - Любовта, също като Утешението, е динамична и развиваща се (независимо от нашите представи за нея и желания от типа "О, миг, поспри...") и ние трябва постоянно да се съобразяваме с този факт.

Каквото и да правим, където и да живеем, ние сме сами и обикновено далеч един от друг. Но, докато сме живи, Стремежът ни към Близост и Любов не е случайна даденост и той е основната ни Надежда, че ние няма да забравим никога какъв е най-съвършеният начин за достигане на Утешение - състоянието, към което се стремим постоянно (съзнателно или не) още от раждането си.

Тук завършва моят първи разказ за Утешението. Оставам с надеждата, че прочитайки го, вие сте изпитали поне част от това Утешение, което изпитах аз, докато пишех.

... Всичко е някак си по-светло, по-чисто, по-спокойно, по-свободно - по-утешително! Мисля, че ще ме разберете правилно, ако завърша така:

 

Приложения