Закон за опазване на земеделските земи

Изтегляне 354.17 Kb.

страница	1/2
Дата	23.07.2016
Размер	354.17 Kb.
	#2293
Тип	Закон

1 2

ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ

Обн. ДВ. бр.35 от 24 Април 1996г., изм. ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2000г., изм. ДВ. бр.26 от 29 Март 2000г., изм. ДВ. бр.28 от 23 Март 2001г., изм. ДВ. бр.112 от 23 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.18 от 28 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.29 от 7 Април 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.13 от 9 Февруари 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.10 от 6 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.87 от 5 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С този закон се уреждат опазването от увреждане, възстановяването и подобряването на плодородието на земеделските земи и се определят условията и редът за промяна на тяхното предназначение.

Чл. 2. (1) Земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели.

(2) Предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето.

(3) Промяната на предназначението на земеделските земи се допуска само по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени с този закон.

(4) (Новa - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им може да се извършва за оранжерии, а за обекти, чиито функции са свързани със земеделското предназначение на земята - при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Опазването от увреждане, възстановяването и подобряването на плодородието на земеделските земи се прилагат и за земеделски земи, включени в строителните граници на населените места, както и за горски територии, които се използват за производство на растителна продукция и за паша на добитъка.

Глава втора.
ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ ОТ УВРЕЖДАНЕ

Чл. 3. Собствениците и ползвателите на земеделски земи са длъжни да ги опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) Министерството на земеделието и храните осигурява на собствениците и ползвателите на земеделските земи официална информация за:

1. продуктивните, технологичните, екологичните и икономическите качества на земеделските земи, в това число и техните базисни цени, а също така и за потенциалните рискове от влошаване на тези качества поради ерозия, замърсяване, засоляване, вкисляване и заблатяване;

2. опазването на почвената покривка и присъщите й екологични функции от увреждане;

3. задължителните ограничения при ползване на земеделските земи;

4. пестицидите, торовете, промишлените или битовите отпадъци, биологично активните и други вещества, които са регистрирани и одобрени за приложение, и санитарните норми за тяхната употреба, а също така за веществата, забранени за прилагане;

5. качеството на водите за напояване, санитарните норми и максимално допустимите технологични норми за тяхната употреба, а също така и за водите, забранени за напояване на земеделските земи;

6. противоерозионните сеитбообращения за ерозионно застрашените територии;

7. подходящите системи и техника за обработка на почвата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) Министерството на земеделието и храните поддържа информационна система за земеделските почвени ресурси. В информационната система се създава и поддържа специален регистър за земеделските земи:

1. замърсени с тежки метали и металоиди, радионуклеиди, нефтопродукти и други органични замърсители, промишлени, строителни и битови отпадъци;

2. застрашени от ерозия, замърсяване, засоляване, вкисляване и заблатяване.

(3) Регистърът по ал. 2 съдържа информация и за:

1. физически и юридически лица или техните правоприемници, причинители на замърсяване;

2. ограничителни и препоръчителни режими на земеползване и предписания за отстраняване на нарушенията;

3. хумусни депа;

4. промишлени отпадъци, пригодни за рекултивация и подобряване на земеделските земи;

5. краткосрочни и дългосрочни програми за подобряване на продуктивните качества на земеделските земи и опазването им от ерозия, замърсяване, засоляване, вкисляване и заблатяване.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) Министерството на земеделието и храните има право да налага задължителни ограничения при ползване на земеделските земи при установени:

1. увреждане на земеделски земи;

2. несъответствие на произвежданата растителна или животинска продукция с хигиенните норми;

3. влошаване на екологичните функции на почвената покривка и качеството на повърхностните и подпочвените води;

4. други случаи, предвидени със закона.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) Министерството на земеделието и храните предписва лесомелиоративни и хидротехнически мерки, опазващи почвената покривка от водна и ветрова ерозия.

Чл. 5. (1) Собственикът свободно избира начина на ползване на земеделската земя, ако с това не променя нейното предназначение и не нанася вреди на собствената земя, земите на другите собственици или на качеството на повърхностните и подпочвените води.

(2) Когато върху ползването на земеделската земя са наложени ограничения по силата на закон, собственикът, съответно ползвателят, е длъжен да ги спазва.

(3) Собствениците и ползвателите на земеделските земи носят отговорност за:

1. съответствието с хигиенните норми на произвежданата растителна или животинска продукция от земеделската земя;

2. вредите, нанесени на земеделските земи, притежавани от другите собственици, а също така и за увреждане на качеството на повърхностните и подпочвените води.

(4) (Новa - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) Ползвателите на земеделски земи носят отговорност за изгарянето на стърнища и други растителни отпадъци на земеделската земя и са длъжни да участват при гасенето им.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) Собствениците и ползвателите на земеделските земи имат право на данъчни и кредитни преференции, когато прилагат:

1. задължителните ограничения при ползване на земеделските земи;

2. препоръките по опазване на почвената покривка и присъщите й екологични функции;

3. противоерозионната агротехника;

4. системите на органично земеделие и земеделие с редуцирано използване на хербициди, пестициди и изкуствени торове;

5. проектите за възстановяване и подобряване на продуктивните качества на земеделските земи.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) Физическите и юридическите лица носят отговорност, ако с действията си увреждат качеството или екологичните функции на земеделските земи.

Чл. 6. (1) Забранява се:

1. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) употребата на пестициди, минерални, листоподхранващи и микроторове, както и на биологично активни вещества, които не са получили биологична и токсикологична регистрация от специализираните комисии и съвети към Министерството на земеделието и храните, Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите;

2. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г.) изгарянето на стърнищата и други растителни остатъци в земеделските земи;

3. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) използването на органични утайки от промишлени и други води и битови отпадъци за внасяне в земеделските земи без разрешение от специализираните органи на Министерството на земеделието и храните;

4. унищожаването или промяната на изградени противоерозионни и хидромелиоративни съоръжения без изрично съгласие на съответните държавни органи.

(2) Не могат да се използват за напояване води, които съдържат вредни вещества и отпадъци над допустимите норми.

(3) Организациите, които стопанисват и доставят води за напояване, извършват периодично проверки за качеството на водите и в случаите, когато се установят вредни вещества и остатъци над пределно допустимите норми, уведомяват ползвателите и спират подаването на водата до възстановяването на нейното качество. Ползвателите на водите за периода на спиране имат право да искат обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи по исков ред.

Глава трета.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПОДОБРЯВАНЕ НА ПРОДУКТИВНИТЕ КАЧЕСТВА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ

Чл. 7. (1) Възстановяване и подобряване на ерозирани, замърсени, засолени, вкислени и заблатени земеделски земи е комплекс от мероприятия или технологии, които целят:

1. възстановяване на нарушените екологични функции на почвената покривка;

2. намаляване или отстраняване на здравните и ветеринарните рискове от употреба на растителна и животинска продукция;

3. запазване и повишаване на почвеното плодородие.

(2) Възстановяването и подобряването на ерозирани, замърсени, засолени, вкислени и заблатени земеделски земи се извършва въз основа на предварително разработени, съгласувани и одобрени технологии и проекти.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) Технологиите и проектите се утвърждават от експертен съвет на Министерството на земеделието и храните с участие на представители на Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването.

(4) Изпълнителите на технологиите и проектите се определят чрез конкурс, обявен от експертния съвет по ал. 3.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) Министерството на земеделието и храните ежегодно администрира по бюджета си приходите от: таксите по чл. 30, ал. 1; приходите от наем и аренда за ползване на земи от Държавния поземлен фонд, както и приходите от тяхната продажба; имуществените санкции и глобите, налагани по този закон приходи от държавни такси, събирани от органите по поземлената собственост съгласно тарифата по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, както и разходите по този закон и разходите по чл. 10, ал. 10 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.

(2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) Средствата по ал. 1 се разходват за:

1. проектиране и изграждане на мелиоративни и противоерозионни обекти; усвояване на нови земи; рекултивация на нарушени терени; подобряване на продуктивните качества на земите; устройство и изграждане на инфраструктурата на земеделските територии; оценка на качеството и категориите на земите; наблюдение и контрол върху състоянието на поземлените ресурси; осигуряване дейността на Комисията за земеделските земи, както и за други дейности, свързани с прилагането на този закон;

2. допълнително възнаграждение към основната заплата на служителите от Министерството на земеделието и храните от средствата по ал. 1, представляващи приходи от държавните такси, събирани от органите по поземлената собственост съгласно тарифата по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, приходи от имуществените санкции и глобите, налагани по този закон, както и приходи от такси по искания за разглеждане на предложения от комисиите по чл. 17, ал. 1 и за издаване на документи за промяна на предназначението на земеделските земи - при условия и по ред, определени от министъра на земеделието и храните.

(3) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2000 г.) Финансирането на дейностите по ал. 2 се извършва по утвърдена от Министерството на финансите годишна програма.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 14 от 2000 г.) Причинителят на замърсяването или увреждането на земеделските земи поема разходите за дейности по чл. 7 или дължи на държавата изразходваните от нея средства за тези цели.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 14 от 2000 г.) Държавата поема разходите за отстраняване на причините за неизпълнението на препоръките за опазване на почвената покривка и присъщите й екологични функции, когато те са резултат от действията или бездействията на държавни органи или когато причинителят на увреждането не е установен.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) Условията и редът за приемането на проектите и технологиите, тяхното внедряване и поддържане се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.

(2) Собствениците на земите, върху които са приложени проекти и технологии, са длъжни да спазват определените с тях изисквания и предписания.

(3) При неспазване на изискванията и предписанията по ал. 2 собствениците на земите дължат на държавата вложените средства.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) Министерството на земеделието и храните, съответно общината, може да предостави за срок, определен с договор, безвъзмездно право на ползване на физически и юридически лица, възстановили или подобрили със собствени средства държавни и общински слабопродуктивни земеделски земи.

Глава четвърта.
РЕКУЛТИВАЦИЯ НА ЗЕМИ

Чл. 11. (1) На рекултивация подлежат:

1. рудници, кариери и други земи с нарушен почвен профил;

2. сгуроотвали, хвостохранилища, сметища и други депа за отпадъци;

3. стари корита на реки;

4. трасета на изоставени канали, пътища, железопътни линии и строителни площадки, след демонтаж на инженерните съоръжения, облицовки и горно строене.

(2) Рекултивацията се извършва въз основа на предварително изготвен, съгласуван и одобрен проект, който е неразделна част от проекта за изграждането на обекта.

(3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) Съгласуването на проекта за рекултивация по ал. 2 се извършва от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице, а когато с проекта се предвижда рекултивация на земя за земеделски нужди и/или за рекултивиране на нарушени терени в горски територии - и от министъра на земеделието и храните.

Чл. 12. (1) Рекултивацията на терените, отчуждени за държавни и общински нужди, се извършва от инвеститора на обекта за негова сметка.

(2) Когато инвеститорът на обекта е заплатил дължимите държавни такси по чл. 30 и стойността на земята на бившите й собственици, той става собственик на рекултивираната земя.

(3) Използването за неземеделски нужди на рекултивирана по ал. 1 и 2 земя става чрез промяна на нейното предназначение по реда на този закон.

(4) Когато инвеститорът е заплатил държавните такси по чл. 30 и стойността на земята на бившите й собственици, но не е извършил рекултивация на терена, той може да поиска промяна на предназначението на земята за други неземеделски нужди, като за това доплаща или получава разликата от дължимите такси съобразно новия вид дейност.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) Министерството на земеделието и храните, съответно общината могат да предоставят за срок, определен с договор, безвъзмездно право на ползване на физически и юридически лица, рекултивирали със собствени средства държавни или общински земи като земеделски.

Чл. 14. (1) Строителството върху земеделска земя от първа до шеста категория се извършва само след отнемане на хумусния пласт.

(2) Хумусният пласт се отнема от цялата площадка или трасе на обекта, с изключение на терените, предвидени за озеленяване.

(3) Не се отнема хумусният пласт от земите, предназначени за гробища, залесяване и включени в санитарно-охранителните зони, както и в случаите, когато той е с дебелина под 10 см.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) Хумусният пласт от земеделските земи, замърсени с тежки метали и металоиди, радионуклеиди, органични и други замърсители над пределно допустимите концентрации, се използва по специални технологии, одобрени от министъра на земеделието и храните и министъра на околната среда и водите.

Чл. 15. (1) Хумусният пласт се използва за рекултивация на нарушените терени, а при липса на такива - за подобряване на слабопродуктивни земи.

(2) Отнетият хумусен пласт от рудници и кариери се използва за рекултивация на същите площи по време и след приключване на експлоатацията им или за рекултивация на други нарушени терени.

(3) Отнетият хумусен пласт при прокарване на подземни тръбопроводи се използва за рекултивация на изкопите след засипването им.

(4) Отнемането и оползотворяването на хумусния пласт по ал. 1, 2 и 3 се извършват от инвеститора на обекта с негови средства.

(5) Отнетият хумусен пласт от физически или юридически лица при строителство върху собствени земи се използва за техни нужди.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) Редът за използване на хумуса, рекултивацията, подобряването на земите и приемането на рекултивираните площи се определят с наредба, издадена от министъра на земеделието и храните, съгласувана с министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Глава пета.
ПРОМЯНА НА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ ЗА НЕЗЕМЕДЕЛСКИ НУЖДИ

Чл. 17. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) (1) Промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди се разрешава в зависимост от продуктивните качества на земята и целите на промяната от:

1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) комисии към областните дирекции "Земеделие" - когато исканата площ е до 50 дка от пета до десета категория или не е поливна и земята е в землищата на населените места на територията на съответната област;

2. Комисията за земеделските земи - за останалите случаи.

(2) При процедурите за промяна на предназначението на земеделските земи те се категоризират в 10 категории според продуктивните възможности на почвените и климатичните условия, релефните и технологичните качества на земята, пригодността й за производство на различните видове растителна продукция и наложените ограничения на земеползване при условия и по ред, определени с наредба, приета от Министерския съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) При несъгласие с определената по ал. 2 категория собственикът и/или инвеститорът на обекта могат да поискат експертиза, която се назначава от министъра на земеделието и храните по реда, определен с наредбата по ал. 2.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Министърът на земеделието и храните определя поименния състав на комисиите към областните дирекции "Земеделие", в които включва представители на регионалните структури на Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Дирекцията за национален строителен контрол при Министерството на регионалното развитие и благоустройството, областните администрации, заинтересуваните земеделски и стопанско-промишлени браншови организации.

(5) Комисията за земеделските земи осъществява контрол на работата на комисиите по ал. 1, т. 1.

Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) (1) Промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди може да се допуска за:

1. изграждане на обекти на техническата инфраструктура по смисъла на Закона за устройство на територията;

2. създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания);

3. създаване или разширяване границите на отделни урегулирани поземлени имоти извън строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания).

(2) Не се изисква промяна на предназначението на земеделски земи за изграждането на линейни обекти на техническата инфраструктура, когато те не са разположени на повърхността на терена. В тези случаи се утвърждава само трасе на обекта.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Собствениците на земеделска земя могат да искат определяне и утвърждаване на площадка и/или трасе и промяна на предназначението на земята, когато това им е необходимо за изграждането на обекти, несвързани с използването на земята по предназначение.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) Предложенията за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране и за промяна на предназначението на земеделска земя за държавни нужди се правят от министъра на регионалното развитие и благоустройството за обекти и съоръжения на територията на повече от една област, от областния управител - за обекти и съоръжения на територията на съответната област, а за общински нужди - от кмета на съответната община.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) (1) Границите и предназначението на земеделските земи, които се включват в строителните граници на населените места и селищните образувания, се определят с общ или подробен устройствен план.

(2) Промяна на предназначението на земеделските земи, включени в строителните граници на населените места, може да се извършва и по квартали в съответствие с разработките на плана по предложение на кмета на общината.

Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) (1) Собствениците на земеделска земя правят искане пред кмета на общината за включването й в строителните граници на населените места и за промяна на предназначението й.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Кметът на общината в 30-дневен срок от постъпване на заявлението прави предложение до комисията по чл. 17, ал. 1, която се произнася с мотивирано решение в 30-дневен срок от постъпване на предложението. Положителното решение е основание за издаване на разрешение за изработване на подробен устройствен план при условията и по реда на Закона за устройство на територията. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Изричният или мълчаливият отказ на комисията по чл. 17, ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) За всеки обект, който се предлага да бъде изграден или разширен върху земеделски земи, се определя необходимата площадка с проект за подробен устройствен план, а за линейните обекти на техническата инфраструктура - трасе с предварителен проект по чл. 126, ал. 6, т. 1 от Закона за устройство на територията. За определянето на площадките и трасетата се изискват и влезли в сила решения или становища, издадени по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Едновременно с основната площадка или трасе се определят необходимите спомагателни и допълнителни площадки и трасета за осигуряване на транспортен достъп чрез път с трайна настилка, за електроснабдяване, водоснабдяване, събиране или отвеждане на отпадни води, терени за временно ползване и други, свързани с изграждането и/или с ползването на обекта.

(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) За обекти, за които транспортният достъп се осъществява по селскостопански пътища и се предвиждат дейности, свързани с използването на транспортни машини с габарити или други технически характеристики, различни от предвидените за селскостопанските пътища, промяна на предназначението на земята за пътя се извършва по общия ред едновременно с основния обект.

(4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Когато се засягат земи от първа до шеста категория, за обекта се определят най-малко две площадки или трасета, с изключение на земите, които се предлагат за добив на подземни богатства, и в други случаи, определени с правилника за прилагане на закона.

(5) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Когато за обектите се изисква предлагането най-малко на две площадки или трасета, площадките се определят с предварителен проект за подробен устройствен план, а трасетата за линейните обекти на техническата инфраструктура - с предварителен проект с варианти на трасето по чл. 126, ал. 6, т. 1 от Закона за устройство на територията.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) (1) Площадките и трасетата на обектите по чл. 21 се утвърждават с решение на комисиите по чл. 17, ал. 1 по искане на собственика на земята - за случаите по чл. 18, и по искане на инвеститора на обекта - за случаите по чл. 19. Решението се издава в едномесечен срок от подаването на писменото искане.

(2) Площадката или трасето не се утвърждава, когато предлаганата площадка не е съобразена с хигиенни, строителни и други изисквания или с ограничения, предвидени в други закони.

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., предишен текст на чл. 23, изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Не се допуска върху поливни площи и земи от първа до четвърта категория проектиране и изграждане на обекти с площ над 500 дка, освен с разрешение на Министерския съвет за всеки отделен случай по предложение на Комисията за земеделските земи.

(2) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) При изграждане на национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост или на общински обект от първостепенно значение по смисъла на Закона за устройство на територията ал. 1 не се прилага.

(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Изграждането и/или разширението на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, използващи фотоволтаични (слънчеви) системи, освен в случаите, когато производството на електрическа енергия се използва за собствени нужди, се допуска върху неполивни земеделски земи от пета до десета категория или некатегоризируеми.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) След съобщаването по реда на чл. 24а за решението за утвърждаване на окончателна площадка или трасе собственикът на земята или инвеститорът на обекта внася подробния устройствен план за определената площадка или парцеларния план за определеното трасе за одобряване при условията и по реда на Закона за устройство на територията, с който се доказват конкретният размер и границите на необходимата земеделска земя.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) При наличие на влязъл в сила подробен устройствен план собственикът на земята или инвеститорът на обекта, или лицето, което има право да строи в чужд имот, предлага промяна на предназначението на необходимата земеделска земя за неземеделски нужди. Комисиите по чл. 17, ал. 1 в 30-дневен срок от предложението постановяват решение за промяна на предназначението на земеделските земи.

(3) Промяната на земеделската земя може да се решава на етапи.

(4) Решението по ал. 2 влиза в сила след заплащане на държавната такса по чл. 30.

(5) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато:

1. в тримесечен срок от съобщаването по реда на чл. 24а не е заплатена таксата по чл. 30, или

2. в тригодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта, или

3. в 6-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението изграждането на обекта не е започнало.

(6) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) При изграждане на обекти за държавни и общински нужди, за които се провеждат отчуждителни процедури, ал. 5 не се прилага.

(7) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Земеделските земи се считат с променено предназначение от момента на влизане в сила на подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение, които стават публична държавна или общинска собственост.

(8) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) В случаите по ал. 7 държавната такса по чл. 30 не се заплаща.

Чл. 24а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Решенията по чл. 22, ал. 1 и чл. 24, ал. 2 на комисиите по чл. 17, ал. 1 се съобщават по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересуваните лица и могат да се обжалват при условията и по реда на същия кодекс.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Препис от решението за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди се издава на заявителя след представяне на копие от молба и документ за заплатена такса за отразяване на решението в кадастралната карта, съответно в картата на възстановената собственост. Когато с решението за промяна на предназначението на част от поземления имот се образуват нови имоти съгласно чл. 24, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър, службата по геодезия, картография и кадастър дава идентификатори на новообразуваните поземлени имоти. В случаите по чл. 24, ал. 7 решение за промяна на предназначението се постановява служебно от съответната комисия и не подлежи на обжалване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) След нанасянето в кадастъра по ал. 1 по искане на собственика, на инвеститора, или на лицето, което има право да строи в чужд имот, границите на поземления имот се означават на място с трайни знаци въз основа на кадастралните данни от съответната служба по геодезия, картография и кадастър по местонахождението на имота.

(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Препис от решението за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди се изпраща от комисиите по чл. 17, ал. 1 на общинската администрация по местонахождението на имота и на компетентната дирекция на Министерството на земеделието и храните.

(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Министърът на земеделието и храните публикува на интернет страницата на министерството решенията на Комисията за земеделските земи по чл. 40. Директорът на съответната областна дирекция "Земеделие" публикува на интернет страницата на областната дирекция решенията на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Разрешение за строеж се издава само при влязло в сила решение на комисиите по чл. 17, ал. 1 за промяна на предназначението на земеделската земя, след трасиране на границите по реда на чл. 25, ал. 2, с изключение на чл. 24, ал. 7 и след като се отнеме и съхрани или оползотвори хумусният пласт съгласно чл. 14 и 15.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) (1) Влезлите в сила решения за промяна на предназначението на земеделски земи, собственост на физически и юридически лица, необходими за държавни и общински нужди, са основание за отчуждаването на тези земи по реда за отчуждаване на имоти за държавна и общинска нужда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Процедурата на отчуждаване на земи за държавни и общински нужди започва в срок до три години от влизането в сила на решението за промяна на предназначението на земята, а когато отчуждаването се извършва на етапи - в срок до три години за съответния етап.

(3) Когато отчуждаването на земи се извършва на етапи поради характера на изграждания обект, собствениците на земите ги ползват по тяхното първоначално предназначение без право за изграждане на обекти и влагане на инвестиции с дълготраен характер. При неспазване на тези ограничения собствениците не се обезщетяват за извършените подобрения и премахват изградените сгради и съоръжения за своя сметка.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) Отчуждените за държавни нужди земи по чл. 27, ал. 1 се актуват като публична държавна или общинска собственост.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) (1) Промяната на предназначението на земеделски земи от държавния или от общинския поземлен фонд, необходими за изграждане на обекти на техническата инфраструктура или на други обекти от лица, на които продажбата или учредяването на право на строеж или сервитути върху държавни и общински имоти се извършва без търг или конкурс по силата на закон, може да се извърши за тяхна сметка след решение за предварително съгласие на министъра на земеделието и храните, съответно на общинския съвет за изработване на подробен устройствен план, въз основа на подадено от тях заявление. С решението министърът на земеделието и храните, съответно общинският съвет определя и срока на валидност на предварителното съгласие.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. копие от документа за регистрация или единен идентификационен код съгласно чл. 23 от Закона за търговския регистър, когато заявителят е юридическо лице или едноличен търговец, или копие от документа за самоличност, когато заявителят е физическо лице;

2. картен материал с отразено проектно ситуационно разположение на площадките или трасетата в имота от държавния поземлен фонд с координати на чупките;

3. предварителни (прединвестиционни) проучвания.

(3) След утвърждаване на площадка (трасе) и при влязъл в сила подробен устройствен план за земите по ал. 1 министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице, съответно общинският съвет продава земите или учредява ограничени вещни права или сервитути върху тях.

(4) Извън случаите по ал. 1 промяна на предназначението на земеделски земи от държавния или от общинския поземлен фонд за нуждите на физически или юридически лица може да се извършва, след като лицата ги придобият в собственост или им бъде учредено право на строеж върху тях или сервитути.

Каталог: files -> file -> Soil -> Legislation -> Zakoni
file -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
file -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
file -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
file -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
file -> Календар на значимите международни събития в областта на околната среда през 2016 Г
file -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
file -> За степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на околната среда и водите към 31. 12. 2015 г
file -> Първа общи положения ч
Zakoni -> Закон за почвите обн. Дв бр. 89 от 6 Ноември 2007г. Глава първа. Общи положения

Изтегляне 354.17 Kb.

Сподели с приятели:

1 2