Законът изисква също физическото лице да е достигнало определена възраст-най-малко 14 години

1. 
   НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ НАУКИ
   

Законът изисква също физическото лице да е достигнало определена възраст-най-малко 14 години.

Малолетните до 14години са наказателно неотговорни.

Непълнолетните отговарят в намален размер и само,ако са разбирали свойството и значението на деянието си и са могли да ръководят постъпките си.

Пълнолетните обаче отговарят на общо основание.

Необходимо е лицето, достигнало определена възраст да е вменяемо-да притежава съзнание и съзнателна воля, да има способност да въздейства върху обществените отношения.

Особени правила,относно наказателната отговорност на непълнолетните.Институти,методи и мерки за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните по ЗБППМН.

В чл.60 НК се посочва,че "наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд".

Режимът на наказателната отговорност на непълнолетните съдържа специфични правила,а именно:

1.На тях могат да бъдат налагани само четири вида наказания:лишаване от свобода,пробация,обществено порицание и лишаване от право да упражнява определена професия или дейност.

2.Предвидените в Особената част на НК наказания по отношение на непълнолетните значително се редуцират,като доживотния затвор без замяна и доживотния затвор се заменя с лишаване от свобода,глобата се заменя с обществено порицание и др.(виж чл.63 НК).Лишаването от свобода намалява значително по времетраене,като има разлика между тези,ненавършили шестнадесет години и тези,които са ги навършили.

3.В чл.61НК е предвидено специално лично основание за освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетен,който:

1.е извършил престъпление,което не представлява голяма обществена опасност.

2.извършил го е поради "увлечение или лекомислие".

3.ако прокурорът или съдът реши,че спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки, предвидени в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. В тези случаи съдът може сам да наложи възпитателна мярка, като уведоми за това местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните или й изпрати преписката за налагане на такава мярка.

При наличие на тези три предпоставки прокурорът може да прекрати предварителното производство,а съдът да реши да не бъде бъде предаван непълнолетния за съдене или да не бъде осъден. Когато прокурорът реши да не се образува досъдебно производство или да прекрати образуваното досъдебно производство, той изпраща преписката на комисията за налагане на възпитателна мярка.

4.Когато съдът определи наказание на непълнолетния лишаване от свобода по-малко от една година и не отложи неговото изпълнение,непълнолетния автоматично се освобождава от изтърпяването му и съдът го настанява във възпитателно училище -интернат или му се налага друга възпитателна мярка,предвидена в ЗБППМН.

5.Непълнолетните изтърпяват наказанието лишаване от свобода не в затвор,а в специализиран поправителен дом

За борба с престъпността сред малолетните и непълнолетните,освен наказателноправни, са предвидени и много други възпитателни мерки и органи като комисиите за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните,центрове за настаняване на подрастващи и др.

Чл. 9, ал. 1 НК гласи,че "престъпление е онова общественоопасно деяние (действие или бездействие),което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо".

Първото е вид деяние т.е. елемент на съзнателната волева дейност на човека.Деянието е външно проявен конкретен акт на поведението на определено лице със свои индивидуални особености.Не е деяние психично преживяване,мисли,чувства,та дори и конкретно решение ,което не е било външно проявено в съзнателната дейност на човека.Деянието е конкретен съзнателен волеви акт.Затова липсва деяние,когато самият акт не е извършен под контрола на съзнанието.

Деянието може да бъде в две форми:

1.действие-извършване на определени съзнателни движения,насочени към постигането на дадени изменения във външния свят.

2.бездействие- неизвършване на определени движения необходими за правилното развитие на дадена общественозначима връзка,когато те са елемент от нея

Стана ясно, че всяко престъпление е деяние, но не всяко деяние е престъпление. Престъпление е само това деяние(действие или бездействие), което притежава точно определени свойства.Според чл.9НК тези свойства са обществена опасност,виновност и наказуемост.

Съставомерен резултат.

Всяко едно престъпление като деяние има за свой резултат някакви изменения в действителността.Ние обаче трябва да се интересуваме само от точно определени резултати,които се посочват изрично в състава на съответното престъпление.Тези изрично посочени в част от съставите на престъпленията резултати се наричат съставомерни резултати,а престъпленията към които те са предвидени се наричат "резултатни престъпления".При формалните престъпления отсъства изричното посочване на резултат,от който наказателното право се интересува.

Причинна връзка.

Причинна връзка трябва да търсим само при резултатните престъпления в смисъл:дали извършеното деяние е причинило настъпването на съставомерен резултат,или той е настъпил независимо от него,т.е. се дължи на други причини.Само когато се установи причинна връзка между деянието и съставомерния резултат може да се говори за довършено престъпление.
3.  Обстоятелства, изключващи обществената опасност и противоправност на деянието (неизбежна отбрана, крайна необходимост, оправдан стопански риск).
Обществена опасност на деянието.

Според чл.10 НК "общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото".

При обществената опасност се различават характер и степен. Различният характер на обществената опасност зависи от разликите в обществените отношения, които се охраняват чрез забраната за извършване на едно или друго престъпление. Под степен на обществена опасност се разбира тежестта на едно или друго деяние, увреждащо или поставящо в опасност охраняваните от наказателния закон ценности.

Противоправност.

Тя е свойство на престъплението. Само деяние, което е забранено от закона, е престъпление. Затова диспозицията на наказателноправните норми, като посочват съществените признаци на даден вид деяние, забраняват неговото извършване.

Понякога дори извършеното деяние да е противоправно,законодателят е предвидил определени обстоятелства,които изключват неговата противоправност.Тези обстоятелства са неизбежна отбрана,крайна необходимост и оправдан стопански риск.

Неизбежната отбрана(чл.12НК) представлява деяние, което е извършено, "за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели". Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.”

Ако обаче упражнената защита явно не съответства на характера и опасността на нападението,налице е превишаване пределите на неизбежната отбрана,което е наказуемо. Изключение съставлява случаят, когато превишаващият въпросните предели е действал поради уплаха или смущение. За такива случаи е предвидено едно лично основание на освобождаване на дееца от наказателна отговорност и на него не се налага наказание.

Деянието е извършено умишлено, когато субектът е "съзнавал общественоопасния му характер", т.е. когато е желаел неговото извършване, като е предвиждал неговите последици, и е искал( пряк умисъл) или допускал (евентуален умисъл) тяхното настъпване. Желанието за извършване на противоправното деяние е достатъчно при т.нар. формални престъпления, но при резултатните престъпления, за които законът изисква настъпването на определени, съставомерни последици, е необходимо субектът да е предвиждал същите(интелектуален момент) и да е искал (при прекия) или допускал (при евентуален умисъл) тяхното настъпване (волеви момент). Например, достатъчно за наличие на пряк умисъл е субектът, обидил потърпевшия, да е искал да го напсува (формално престъпление), но е необходимо още да е искал смъртта на жертвата (резултатно престъпление).

Трябва да се отбележи,че думата "допускал"при евентуален умисъл не бива да се тълкува като "отнасял се безразлично". Лицето, което подпалва къщата на съседа си, допускайки, че той спи вътре, съвсем не се се отнася безразлично към смъртта му; направо казано - той не желае (иначе ще има пряк умисъл) смъртта на съседа си, но се надява тя да не настъпи, без да разчита на някакво определено обстоятелство за това, а още по-малко на себе си (тук е разликата между евентуалния умисъл и съзнаваната непредпазливост)

Втората форма на вината-непредпазливостта, също се проявява в два вида - съзнавана непредпазливост (престъпна самонадеяност) и несъзнавана непредпазливост(престъпна небрежност).

Престъпната небрежност включва липсата на съзнание на настъпването на съставомерните последици. Същевременно трябва да е налице задължение за тяхното предвиждане, както и на нормална възможност да се предвидят последиците и да се предотвратят. Когато субектът не е бил длъжен или само не е могъл да предвиди настъпването на съставомерните последици, деянието не е извършено виновно(случайно деяние).

НК предвижда две хипотези, които изключват виновността на деянието: грешка и неправомерна служебна заповед, която се изпълнява.

Грешка - незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла; непредпазливостта се изключва, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.Например, ловецът стреля по внезапно появил се дивеч, но всъщност убива друг ловец-извинителна грешка, умисълът е изключен. Но Х застрелва А,смятайки го погрешноза В-неизвинителна грешка, умисълът е налице-ликвидиран е човешки живот и то умишлено; без значение е конкретната личност.

Когато е извършено деяние в изпълнение на неправомерна служебна заповед,дадена по установения ред,ако тя не налага извършването на очевидно за дееца престъпление,деянието не е виновно.

Когато се говори за стадии в осъществяването на едно умишлено престъпление се има предвид, че едно престъпление е довършено, когато са осъществени всички обективни и субективни признаци на установен от закона състав на престъпление. При наличие на довършено престъпление изобщо въпрос за стадии на престъпната дейност не се поставя, то поглъща всички възможни стадии. Не във всички случаи обаче се стига до окончателното довършване на престъплението.

Наказуеми ли са недовършените престъпления? Да, но с редица особености:

1.необективирани психични преживявания, тъй като не преставляват външно изразен волев акт, не могат да бъдат третирани като стадии в осъществяването на едно престъпление-те поначало са ненаказуеми;

2.стадии няма при непредпазливите престъпления и тези с евентуален умисъл.

Наказателното право обособява два стадия в осъществяването на умишлено престъпление до неговото довършване: приготовлението и опита.

Приготовлението представлява набавяне и подготвяне на средства,намиране на съучастници и създаване на условия за извършване на намислено престъпление, преди да е започнало неговото изпълнение. То е възможно само при наличие на пряк умисъл. От обективна страна приготовлението е предварителна престъпна дейност, предхождаща осъществяването на предвиденото в състава изпълнително деяние, която включва посочените в текста дейности, целящи да осигурят самото изпълнение на деянието и да осигурят настъпването на неговите последици. С тези дейности обектът на престъпление не само не се уврежда, но още не е поставен и в опасност. Ето защо приготовлението е наказуемо само в предвидените в закона случаи. Понякога субектът, осъществил приготовление към едно престъпление, се отказва по собствена подбуда от неговото извършване. При наказуемите приготовления законодателят е предвидил едно лично основание за освобождаване от наказателна отговорност:при доброволен отказ.

Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено, или макар да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца последици на това престъпление. От субективна страна отново става дума дума само за пряк умисъл. От обективна страна опитът преставлява изпълнението на самото деяние. Начало на това изпълнение е начало и на опита, който продължава до момента на довършване на деянието; при формалните престъпления-до цялостното осъществяване на изпълнителното деяние. Периодът между началото на изпълнителното деяние и настъпването на съставомерните последици понякога може да бъде твърде дълъг. Затова разграничаваме два вида опит:

1.недовършен - когато изпълнителното деяние не е довършено до степен да може да предизвика настъпването на съставомерния резултат.

2.довършен опит - когато изпълнителното деяние е довършено, но още не са настъпили исканите съставомерни последици или, поради намесата на други обективни фактори, то не може да предизвика тяхното настъпване.

И тук законодателят стимулира доброволния отказ от опит-по собствена подбуда, а не поради намесата на външни фактори, които могат да ликвидират вероятността от настъпването на съставомерните последици. Има обаче разлика между двата вида опит.

Докато за наличие на доброволен отказ от недовършен опит е достатъчно субектът по собствена подбуда да се е отказал да довърши изпълнението на престъплението,то за доброволен отказ от довършен опит това не е достатъчно.Необходимо е още активната дейност на субекта на престъплението,състояща се в предотвратяване на съставомерните последици.

При изпълнение на изискуемите предпоставки субектът се освобождава от наказателна отговорност.Той отговаря само,ако деянието съдържа признаците на друго престъпление,но само за него.

Опитът се наказва на общо основание с наказанието,предвидено за довършено престъпление,като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините,поради които престъплението е останало недовършено.


6.  Съучастие в престъпление - основни форми и тяхното разграничаване. Наказуемост на съучастниците.
Съучастието представлява съвместна дейност на два или повече субекта за осъществяване на едно умишлено престъпление, като всеки от тях е предвиждал неговите съставомерни последици и е искал или е допускал тяхното настъпване. Субективната връзка между участниците се състои в наличието на умисъл. Съучастие в непредпазливи престъпления няма и не може да има-всеки обект отговаря сам за себе си.

При "ексцес"-когато извършеното престъпление надхвърля "общия умисъл" на съучастници (например Х помага на У да извърши кражба, но У употребява сила т.е. извършва грабеж) всеки отговаря за това, което той със собственото си деяние обективно и виновно е допринесъл за осъществяване на престъплението.

В чл.20 НК са посочени видовете съучастници:

1.извършител-който участва в самото деяние;

2.подбудител-който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението;

3.помагач-който е улеснил извършването на престъпление чрез съвети,разяснения,отстраняване на пречки,набавяне на средства,обещание да се даде помощ след извършване на деянието или по друг начин.

В особената част на НК се споменава и за други форми на съучастие: участие в противодържавна организация или група-чл.109НК; организирана група-чл.321НК и други.

Всички участници се наказват с наказанието, предвидено за извършено престъпление, като се вземат в предвид характерът и значимостта на тяхното участие.

Чл.22НК съдържа стимулираща норма-лично основание за освобождаване от наказателна отговорност на подбудителя или помагача, когато той по собствена подбуда се откаже от по-нататъшното участие и попречи да се извърши деянието или предотврати настъпването на съставомерни последици.

Съучастниците неизвършители отговарят за престъпление, за извършването на което са допринесли, но изпълнението осъществяват не те, а друг техен съучастник- извършителят. Затова принципа за законоустановеността на престъпленията по нашето право казва, че отговорността на подбудителите и помагачите е обусловена от изпълнението на извършителя. Без довършено или поне започнато изпълнение на престъпление проявите на тези съучастници остават само една предварителна дейност, която по общо правило е ненаказуема-чл.20(3 и 4).

При единство на деянието е възможно да има множество на престъпленията. Друга хипотеза е налице,когато при множество на престъпленията има единство на деянието.Такива са случаите:

1.При продъжаваното престъпление(чл.26НК)-когато две или повече деяния осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, като се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходните.

При това престъпление субектът се наказва съобразно вкючените в него деяния,взети в тяхната съвкупност, и с пречинения от тях общ съставомерен резултат.

Продълженото престъпление е това, чието изпълнение представлява трайно и непрекъснато осъществяване на състава на деянието.

Продължително престъпление има тогава, когато изпълнителното деяние е довършено, резултата е налице, но същият продължава във времето.

2.При съставните престъпления-когато има съвкупност от различни по своята същност престъпни деяния, които обаче съединени в едно създават ново по естеството си престъпление.

3.Двуактни престъпления-съвкупност от две деяния, които не са сами по себе си престъпления, но когато се съединят се превръщат в деяние, което е обявено от закона за наказуемо.

Различаваме следните видове рецидив:

Според НК рецидивът бива:общ,специален и опасен.

Общ е, когато едно лице, осъждано вече за извършено от него престъпление, извърши друго по вид престъпление.

Специален е, когато лице, осъждано за извършено престъпление, повторно извърши престъпление от същия вид. Повторността представлява квалифициращо обстоятелство и се наказва по-тежко.

а)извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66; (т.е. условно)

б) извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66.

Опасния рецидив е квалифициращо обстоятелство на някои състави от Особената част на НК и за него са предвидени още по-тежки наказания.

1.Принцип на законността-съдът може да наложи наказание единствено за конкретно извършено престъпление. Наказанието трябва да е предвидено в закона за това или за такова престъпление.

Също така съдът трябва да се ръководи от разпоредбите на общата част на нк относно умисъл, опит, съучастие и т.н.

2.Принцип на индивидуализация на наказанието-конкретизация по вид и размер на наказанието, като съдът взема предвид степента на опасност и на деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Тези принципи са строго регламентирани.В противен случай биха създали произвол в съда.Спазването на тези принципи води до индивидуализация на наказанието по вид и размер и налагането му на конкретен субект на престъпление. Това става с помощта относително определени санкции (от-до) за отделните видове престъпления. При наличие на преобладаващи смекчаващи обстоятелства съдът се движи от средата на санкцията до долната й граница, а при отегчаващи обстоятелства-към нейната горна граница, за да бъде фиксирано точно по размер и по вид налаганото наказание. При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се укаже несъразмерно тежко, съдът определя наказанието под най-ниския предел или може да замени доживотния затвор - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с пробация, а за непълнолетните - с пробация или обществено порицание, пробацията - с глоба.

Съдът може да приложи тези разпоредби и в случаи на опит - поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл.18, ал.2 НК И при помагачество - когато степента на участие на дееца в престъплението е малка.

При кумулативно налагане на две или повече наказания,съдът индивидуализира размера на всяко от тях с оглед целите на наказанието.

Алтернативна санкция-когато съдът избира едно измежду две или повече наказания като най-напред определя най-подходящото по вид наказание,а след това-с оглед на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства-неговия размер.