Заседание {13/11/2006}13. 11. 2006 B6 0611/2006 предложение за резолюция

2004

2009

от Angelika Beer

Резолюция на Европейския парламент относно биологичните оръжия и нехуманните конвенционални оръжия (Конференции по прегледа на КБТО и ККО през ноември 2006 г.) и необходимостта от забрана на касетъчните боеприпаси

– като взе предвид Tретата конференция по прегледа на Конвенцията за конвенционалните оръжия, сключена през 1980 г. (ККО, или така наречената "Конвенция за нехуманните оръжия"), която ще се състои в Женева от 7 до 17 ноември 2006 г.,

– като взе предвид Шестата конференция по прегледа на Конвенцията от 1972 г. за забрана на биологичното и токсично оръжие (КБТО), която ще се проведе в Женева от 20 ноември до 8 декември 2006 г.;

– като взе предвид и потвърди становището си, че в очакване на пълна забрана на касетъчните боеприпаси, всички държави трябва да приемат общ мораториум върху тяхното производство, натрупване, прехвърляне и използване (както бе призовано, inter alia,в неговата резолюция от 13 февруари 2003 г. относно вредното въздействие на невзривени устройства (мини и касетъчни малки експлозиви) и амуниции с обеднен уран),

– като взе предвид предишните си резолюции относно КБТО и ККО, и по-специално резолюцията си от 14 юни 2001 г. относно протокола относно спазването на КБТО,

– като взе предвид Стратегията за сигурност на ЕС от 2003 г., Стратегията на ЕС относно оръжията за масово унищожение и начините за доставката им, приета през 2003 г., както и резолюцията на Парламента от 17 ноември 2005 г. относно неразпространението на оръжия за масово унищожение: роля за Европейския парламент,

– като взе предвид член 103, параграф 2 от своя правилник,

А. като взе предвид почти общовалидността на КБТО, подписана от голямо мнозинство от държави (155, считано от 1 януари 2006 г., включително всички членове на Съвета за сигурност на ООН), но като има предвид, че при все това Конвенцията страда от липсата на разпоредби за проверка с цел да се гарантира спазването й; като има предвид наред с това, че Конвенцията бе изготвена в период, в който потенциалната заплаха от недържавни фактори, въоръжени с биологични оръжия, не бе в достатъчна степен призната;

Б. като има предвид, че въпреки че броят на подписалите Конвенцията постоянно нараства (100 до уводното рамково споразумение през януари 2006 г. ), ККО далеч не може да бъде определена като всеобща и че броят на подписалите я е значително по-малък за петте й протокола, които представляват същината на Конвенцията (относно незабележими взривове <Протокол1, в сила от 1983 г., подписан от 97 държави на 1 януари 2006 г.>, мини и мини-сюрприз
, запалителни оръжия
, ослепяващи лазерни оръжия
, експлозивни остатъци
);

В. като има предвид наред с това , че ККО, макар и считана като постепенен подход спрямо разоръжаването посредством "регулиране на използването", има други слабости, като: липсата на механизми за проверка (и на политическа воля, необходима, за да се гарантира спазване); липса на яснота относно видовете оръжия, обхванати от Конвенцията; доброволният характер на разпоредбите; и фактът, че такива оръжия могат да бъдат и са използвани при много противоречиви и неизбирателни обстоятелства (причиняване на ненужни и прекомерни жертви сред цивилно население, използване в градски зони), като при все това не са забранени съобразно Конвенцията;

Г. като има предвид, че - както в случая с Конвенцията за забраняване на химическите оръжия и Договора за неразпространение на ядрено оръжие - ефективното функциониране на КБТО и ККО е изключително важно, за да се забрани използването на нехуманни видове оръжия не само от държави, провеждащи военни действия, но също и от недържавни фактори, включително терористи и престъпници.

Д. обезпокоен от широкото използване на касетъчни боеприпаси от Израелските отбранителни сили (IDF) в скорошната война между Израел и "Хизбула" в южен Ливан, признато от IDF на 22 август 2006 г., и широкото използване от "Хизбула" на оръжия срещу граждани в Израел, включително ракети, предназначени за максимални граждански щети, докладвано от правозащитната организация "Международна амнистия" на 14 септември 2006 г.,

Е. като потвърждава, че касетъчните боеприпаси са нехуманни оръжия с неизбирателни въздействия, които нанасят извънредни щети на гражданите както чрез въздействието си в момента на нападението, така и чрез последващо замърсяване на площи с невзривени устройства; като подчертава, че такова замърсяване представлява заплаха за икономическото и социално възстановяване на поразените райони и е убеден, че технически решения като намаляването на процента на грешка при малките експлозиви се оказаха недостатъчно добро решение на проблема,

Резултат от Конференцията по прегледа на КБТО и бъдеще на КБТО

1. напомня, че първата част от Петата конференция по прегледа на КБТО завърши с неуспех, до голяма степен поради оттеглянето на администрацията на президента на САЩ Джордж Буш от (почти успешно приключените) преговори относно изграждането на правно задължаващ механизъм на засилване на спазването (т.е. протокол за проверка, че държавите участници в КБТО спазват Конвенцията) и искането на администрацията на САЩ за цялостно прекратяване на мандата на процеса за преговори относно проверките;

2. напомня, че Шестата конференция по прегледа е възможност за възобновяването на усилията за работа по реални и ефективни средства за проверки по КБТО;

3. приветства Съвместното действие на ЕС, договорено по отношение на КБТО на 27 февруари 2006 г., и Общата позиция, приета на 20 март 2006 г., за насърчаване на общовалидността на КБТО (inter alia посредством оказване на подкрепа за изпълнението й) и за поощряване на прагматична последваща програма за работа с цел подобряване на изпълнението и спазването на конвенцията - от участващите в нея държави, както и от недържавни фактори - като тази програма следва да приключи навреме с оглед на Седмата конференция по прегледа през 2011 г.;

4. приветства продължителните дипломатически усилия на ЕС (както на Съвета, така и на Комисията) за запазването на международните усилия за засилване на КБТО и признава ролята на ЕС при насърчаването на проучвателни доброволни необвързващи проверки като "мерки за постигане на увереност", както и при засилването на националното законодателство в периода до Конференцията по прегледа;

5. при все това е загрижен, че явното нежелание на ЕС и международната общност като цяло да се противопостави на отказа на САЩ да одобри правно задължаващ протокол за проверка е във вреда за бъдещето на КБТО и нейния авторитет;

6. насърчава, следователно, ЕС да постави този въпрос в рамките на трансатлантическите форуми (по-специално НАТО) и да покаже ясно на администрацията на САЩ неприемливостта на нейната едностранна гледна точка;

Резултат от Конференцията по прегледа на ККО и бъдещето на ККО, както и необходимостта от забрана на касетъчните боеприпаси

7. изразява съжаление, че в началото на Конференцията по прегледа на ККО е липсвала публично обявена ясна обща позиция на ЕС относно намеренията и тактиката за Конференцията или относно нейната същина и резултат;

8. призовава ЕС и неговите държави-членки да направят по-ясно приложното поле на протокол III от ККО относно запалителните оръжия, за да се предотврати по-нататъшната употреба на фосфорни снаряди срещу военни и цивилни цели, както и за да спре употребата на бойни глави от (обеднен) уран в ситуации на въоръжен конфликт;

9. приветства факта, че протокол V от ККО относно експлозивните остатъци влезе в сила на 12 ноември 2006 г. и следователно вече е задължителен международен закон; подчертава, че това означава, че Държавите трябва да разчистят териториите си от невзривени устройства, за да намалят броя на цивилните жертви в периода след конфликтите; подчертава също така, че този протокол задължава отговорните за остатъците страни да оказват съдействие при разчистването, дори и ако дадена територия е извън контрола им; настоява за прилагането на този протокол спрямо всички видове невзривени устройства, включително касетъчни боеприпаси;

10. подчертава, че много повече Държави трябва да подпишат и ратифицират този протокол (както и Рамковата конвенция на ККО и другите четири протокола) и че поради слабостта на текста и "доброволния" характер на повечето от неговите разпоредби, успехът му ще зависи от решителното и цялостно приложение; изразява съжаление, че протоколът се прилага само спрямо бъдещи войни; призовава Съвета и Комисията да направят всичко възможно, за да гарантират, че всички държави-членки на ЕС надлежно ще подпишат и ратифицират този протокол и че всички страни, които получават помощ за разоръжаване, също ще подпишат и ратифицират протокола, дори и все още да не са се присъединили към ККО (напр. Ливан);

11. приветства призива, отправен от главния координатор на хуманитарните операции на ООН Ян Егеланд, както и от генералния секретар на ООН Кофи Анан по повод на откриването на Конференцията по прегледа на ККО, за това всички Държави да установят мораториум ('замразяване') върху използването на касетъчни боеприпаси в населени райони и унищожаването на "неточни и ненадеждни касетъчни боеприпаси";

12. подкрепя призива, отправен от Международния червен кръст (ICRC) към Конференцията по прегледа на ККО, за разрушаване на запасите от такива оръжия и за провеждане на среща на ниво експерти в началото на 2007 г. с цел определяне на елементите, които ще се наложи да бъдат включени в договора относно касетъчните боеприпаси;

13. категорично приветства факта, че на среща на ККО през септември 2006 г. шест Държави (Австрия, Светият престол, Ирландия, Мексико, Нова Зеландия и Швеция) призоваха да бъде обмислен "правно задължаващ инструмент, насочен към проблеми от хуманитарно естество, свързани с касетъчните боеприпаси" и че по време на първите три дни от Конференцията по прегледа на ККО това предложение бе одобрено от Аржентина, Коста Рика, Чешката република, Дания, Германия, Унгария, Лихтенщайн, Португалия, Словакия, Словения, Испания и Швейцария и че много други дадоха израз на намерение да направят същото; призовава ЕС и всички негови държави-членки да подкрепят това предложение възможно най-активно;

14. приветства инициативите на много Държави, включително Белгия и Норвегия, да установят национално законодателство за забрана на касетъчни боеприпаси в рамките на техните територии и въоръжени сили;

15. подчертава необходимостта от това международната общност незабавно да постави началото на преговори за установяване на подробна и ефективна Конвенция за забрана на касетъчните боеприпаси в световен мащаб, както това бе направено по отношение на мини, поразяващи хора;

16. в очакване на такава Конвенция, призовава ЕС и неговите държави-членки да изискват - в духа на целта на ККО за установяване при необходимост на протоколи относно съответни оръжейни системи - създаване на специфичен протокол VI, който да спре производството, натрупването, прехвърлянето и използването на касетъчни боеприпаси;

17. призовава отново всички държави-членки на ЕС и НАТО да приемат национално законодателство, обявяващо за незаконни производството, натрупването, прехвърлянето и използването на касетъчни боеприпаси (включително санкции срещу банки и компании, които продължават дейността си в този сектор) и открито да заявят, че последните няма да бъдат използвани от техните въоръжени сили в каквато и да е международна операция под тяхно командване;

18. призовава всички държави-членки на ЕC, Съвета и Комисията да работят усилено, за да гарантират, че в обозримо бъдеще КБТО и ККО ще имат на разположение постоянен секретариат, който да наблюдава успешното им изпълнение - съгласно позициите на Организацията за забрана на химическите оръжия (OPCW), създадена за тази цел от Конвенцията за забрана на химическите оръжия;

19. призовава държавите-членки на ЕС, Съвета и Комисията да гарантират, че Резолюция №1540 от 28 април 2004 г. на Съвета за сигурност на ООН, която предвижда мерки срещу разпространението на оръжия за масово унищожаване сред недържавни фактори, се прилага всеобщо и да помислят върху разширяване на нейното приложно поле извън рамките на оръжията за масово унищожение, така че да бъдат включени и нехуманните конвенционални оръжия;

20. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, съответните специализирани неправителствени организации и генералния секретар и всички държави-членки на Организацията на обединените нации.