Здравната карта зачерква 2429 болнични легла

Диагнозата е поставена, лечение няма

Българската здравна система е изпаднала в "тежка организационна и финансова несъстоятелност". Лечение на тази болест обаче все още не е намерено. Около това мнение обединиха тезите си участниците в Международната конференция

"Диагноза: Българско здравеопазване - състояние, лечение, перспективи". Критичен отлив на лекари, дисбаланс в предлагането и остойностяването на медицинските услуги и неадекватно законодателство. Това са основните системни пробойни, за които тепърва ще се търси разрешение.

В страната са останали само 20 детски хирурзи, шепа неонатолози и един детски психиатър. Драстично са намалели анестезиолозите, патоанатомите и АГ специалистите. На някои места като Видин, Монтана, Разград липсват общопрактикуващи лекари, а над половината работещи медици са над 50-годишна възраст. Тези данни изнесе д-р Галинка Павлова, заместник-председател на Българския лекарски съюз. Тя отбеляза, че напускащите държавата лекари за една година представляват

90% от завършващите образованието си медици.

Само за 2015-а съсловната организация е издала 524 удостоверения за работа в чужбина. Младите специалисти бягат заради ограничените възможности за специализация и кариерно развитие, бавното навлизане на нови техники и иновации и значително по-високото заплащане на труда в чужбина, което осигурява и по-висок стандарт на живот.

"Наблюдаваме неравномерно разпределение на лечебните заведения и подценяване на доболничната помощ. На някои места има свръхпредлагане - в големите и университетските градове. Но на други изобщо липсва медицинска помощ и лекари. Медиците са недоволни,пациентите са недоволни, цялото общество е недоволно от здравеопазването ни. Не са остойностени необходимите разходи за качествена медицинска услуга в пълен обем, не е ясно колко струва лекарският труд и този на останалия медицински персонал, не се знае какви са режийните на лечебните заведения, не е изработена система за определяне тежестта на всяка медицинска дейност. Всичко това рефлектира върху възнагражденията на лекарите", обобщи Павлова. Според нея, за да осигурим европейско качество, трябва да се заделят между 7 и 8% от БВП за здраве.

Здравноосигурителният ни модел се пука по всички възможни шевове - като организация, като управление и структура и като законодателство. Предизвестената смърт е започнала през 2008-а с увеличението на здравната вноска от 6 до 8 на сто, без да е въведено допълнителното доброволно осигуряване. Това е мнението на д-р Петко Салчев от Националния център по обществено здраве и анализи. Салчев отбелязва, че през 2015-а се е стигнало до хоспитализирането на над 2 млн. души, което означава, че една трета от българите са минали през болницата. Според него тенденцията ще се запази, тъй като пазарната дейност на здравните заведения изисква те да генерират търсене, за да могат да съществуват като търговски субекти.

Салчев допълва, че българският здравен модел приближава класическото английско здравеопазване - държавата осигурява, предоставя, финансира и контролира. Единствените свободно опериращи са лекарите, които сключват договори с държавата и пак се контролират от нея. Експертът смята, че негативите са както в разходната, така и в приходната част на системата - няма точна и публична информация годишно колко са приходите от здравни вноски, липсва регулярното плащане на осигуровки от гражданите. Като неотложни законодателни инициативи той посочва нуждата от промени в Закона за спешната помощ, Закона за лечебните заведения и в Закона за здравното осигуряване, както и в специален закон за болниците, които консумират най-голям разход.

Като че ли най-звучният шамар за българското здравеопазване заби Арне Бьорнберг от Health Consumer Powerhouse - организацията, разработила един от най-обективните рейтинги на здравноосигурителните системи в Европейския съюз. Той посочи, че страната ни е подобрила показателите си, но все още е далеч назад от средното ниво. Бьорнберг дори препоръча да използваме македонския опит в прилагането на електронното здравеопазване, в премахването на ограниченията за мобилност на пациентите и при публикуване в интернет на пълна информация за резултатите на лечебните заведения. Както се казва - "и това македонците са го измислили"...