Здравно образование същност и значение
Изтегляне 86.66 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Проверил
|
ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ“ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ Катедра: Начална и предучилищна педагогика Р Е Ф Е Р А Т На тема: Здравно образование същност и значение. Проверил: проф. д. ик.. н. М. Бонева Изготвил: Хайля Алиш Фак №: 2142751157 Специалност: ИПО ОКС „Магистър" Увод Здравното образование заема приоритетно място в процеса на промяна към устойчиво развитие. Това се дължи на глобалният характер на здравните проблеми (нарп. рисково сексуално поведение, хранителните разстройства, нарастване на броя на младите хора, заразени с ХИВ, широко разпространение на употребата на цигари, нарастване на злоупотребата с психо-активни вещества и т.н.), чиито задълбочаване поставя въпроси за тяхното решаване както на национално равнище така и в глобален план. Според определението на Световната здравна организация здравето, разбирано като пълно физическо, психическо и социално благополучие на човека, а не само отсъствие на болест или увреждане, е задача както на семейството, така и на обществото. Световната здравна организация поставя акцент върху пет ключови сфери, между които основно място заема развитието на личностните умения, знания и възможности за укрепване на здравето. Безпорен факт е, че здравето на човек е резултат не само от неговите физически дадености, семейна среда, норми и традиции, но и от конкретното му поведение, което се изгражда под въздействие натрупаните знания, изградените умения и нагласи и позициите на значимите хора. Днес пред учителите от цял свят стои на дневен ред, не убедеността, че е нужно акцентиране върху съвременните проблеми свързани със здравното образование във всички етапи на обучението, а предизвикателството как да се постигне максимална ефективност в този процес. Това изисква формирането на компетентности за оценка и вземане на решение, формиране на отношения и отговорно поведение на младите хора, което може да бъде ефективно постигнато чрез съчетаване на традиционните с интерактивните методи на обучение. Решаването на казуси и дилеми, ролевите игри, работа в малки групи, асоциативните игри и т.н. са основни интерактивни методи, които не просто посочват проблемите, а изискват активна позиция и дейност по проблемите на здравното образование. В тази учебна среда всички участници (ученици, учители и не на последно място родители) са учещи се, ценящи важните неща, правещи избор, вземащи отговорни и трудни решения, опознаващи себе си, другите и света в модел, аналогичен на действителността. В целият този процес училищата са особено важна част от социалната среда, която оформя поведението на младите хора, защото предлага възможности за практикуване на здравословен тип поведение (Parcel et al., 1989). Училищното здравно образование се случва както в, така и извън класната стая. Политиките, които едно училище възприема, физическата и социалната среда, която осигурява на децата, програмата, която избира да следва, както и качеството и методите за обучение имат потенциал значително да повлияят на здравето на учениците и на всички останали в училището. Училищната среда може да бъде в подкрепа или в разрив с посланията на здравното образование и може да насърчава или да създава бариери пред здравословното поведение (Carter& Swinburn, 2004). Този тип образование и възпитание се осъществява главно чрез учебните предмети от Културно-образователната област „Природни науки и Екология” – „Човекът и природата”, „Околен свят“ и „Биология и здравно образование”, в общозадължителната и избираема подготовка. Една от причините, поради които образованието по въпроси свързани със здравното образование в училищната среда е толкова ключово е, че никоя друга обществена институция не поддържа толкова продължителен и интензивен контакт с децата (Carter&Swinburn, 2004). В допълнение към това, в този период, учениците са по-независими, започват да правят свой личен избор и вземат решения по отношение на това, с което се хранят (Stor et al, 2002). Същественият фактор в целия този процес е, че контекста, в който учениците учат за проблемите свързани със здравното образование, е ключов за определяне на това колко възприемчиви ще бъдат те (Crockett and Sims, 1995). Здравното образование представлява целенасочен процес на въздействие, чрез който възпитаваните получават здравни знания, у тях се формират здравни умения, навици и привички. Въздейства се върху ценностните нагласи и се изгражда здравословно поведение, насочено към предотвратяване на болестите, възстановяване, опазване и повишаване на здравето на индивида и на обществото като цяло. Здравното образование изучава закономерностите за формиране и укрепване на здравето и разработване на пътища за повишаване на здравната култура, изграждане на собствен здравословен стил на живот и здравно поведение. Здравното образование има свои специфични принципи: – Интегративност. Процесът на здравното образование се реализира в обучението по всички учебни дисциплини във всички класни, извънкласни и извънучебни форми като информацията се получава по формални (регламентирани) и неформални (нерегламентирани) пътища, при спонтанно възникващи или преднамерено случайни ситуации. – Личен пример. Въздействаща информация може да се получава и невербално, само чрез това, което наблюдават учениците. Всички субекти на въздействието (учители, родители, лекари, видни личности в обществото) оказват влияние върху подрастващите и затова здравословното поведение на публични места за тях е задължително. Желателно е да се хранят здравословно, да имат нормално тегло, да не пушат, да не употребяват алкохол, да спортуват и така ще бъдат пример за подражание. – Единство на възпитателните изисквания от страна на учители, родители и лекари. Тази съгласуваност в дейността се постига като се провежда обучение на родителите чрез 12 лекции, беседи и разнообразни информационни материали, включително и в средствата за масова информация. – Недопускане на негативно въздействие върху възпитавания. Това е принцип, формулиран още от Хипократ – “Първо да не вредим!” (Primum non nocere). При здравното образование има дейности, които могат да са опасни за здравето на някои подрастващи – строги диети, моржуване, маратонско бягане и други. Затова се спазва следващият принцип за индивидуален подход. – Индивидуален подход (многовариантност). Като се съобразят индивидуалните особености на учениците, характерът на мотивацията им, възможностите и досегашната им подготовка, финансовите възможности на родителите всеки изработва собствен здравословен стил на живот, съобразен с общите изисквания. – Продължителност и непрекъснатост. Процесът на здравното образование започва с раждането на детето и продължава до края на живота. Здравните навици и привички, здравната култура се изграждат продължително време, съобразно с възрастта на децата, като постепенно тяхното съдържание се усложнява. – Многофакторност. Здравното образование се реализира чрез въздействието на различни институции – семейство, училище, социална среда, неформални общности, литература и изкуство, средства за информация и развлечение. Изтегляне 86.66 Kb. Сподели с приятели:
|