* Тема 2: Закономерности и принципи за териториално разположение и развитие на производствени и обслужващи обекти Тема 3: Регионализация и глобализъм Тема 4: Регионално развитие и икономически растеж

• 
  Засягащи работата и работното място:
  
• 
  получаване на по-високи доходи – 21%;
  
• 
  постигане на професионално израстване – 17%;
  
• 
  ново работно място след безработица – 10%;
  
• 
  промяна на професионалния статут – 7%;
  
• 
  риск от безработица – 6%;
  
• 
  започване на работа – 5%;
  
• 
  преместване на работодателя – 2%.
  
  • 
    Търсене на място за живеене, и мотивите да това са:
    
• 
  състояние на околната среда – 37.5%;
  
• 
  близост до мястото на работа – 17.5%;
  
• 
  навици – 16.3%;
  
• 
  ниво на битово обслужване и транспорт – 9.7%;
  
• 
  близост до центъра – 4.7%;
  
• 
  близост до роднини – 4%;
  
• 
  етническо възприемане – 3%;
  
• 
  близост до културни центрове – 2.4%.
  

Видовете миграции могат да се класифицират още:

1. 
   Според дълготрайността на пребиваването – постоянна и временна;
   
2. 
   Според миграционното движение в териториалната система – вътрешна и външна;
   
3. 
   Според броя на мигрантите – индивидуална и групова;
   
4. 
   Според начина на организиране на миграционното придвижване – организирана и неорганизирана;
   
5. 
   Според подбудите – икономическа, политическа, битова и екологическа;
   
6. 
   Според съвпадането на предлаганите и очакваните условия – преждевременна и навременна.
   

В подтекста на всяка миграция и избора на мястото стои личния интерес, в сблъсък с неопределеността поради риска. Миграцията е неразделна част от икономическото и социалното поведение на индивида и е елемент на търсенето в две посоки:

• 
  търсене на работна сила в териториалните единици с отрицателен трудов баланс (граничните райони);
  

• 
  търсене на по-добри възможности за работа и живот от страна на индивида.
  

Основните миграционни потоци в страната са четири:

а) Град-град – това е устойчиво движение в тази посока и е с тенденция към увеличение;

б) Град-село – главно пенсионери;

в) Село-град – най-силен поток. От мигриралите лица на 1000 души, 43 са от селското население и 34 – от градското;

г) Село-село – най-слаб поток. Определя се от движението към общинските центрове.

Влиянието на миграцията върху броя на населението се определя и като съотношение на общия миграционен прираст към броя на населението в началото на периода.

Термините “локация” и “локализация” произлизат от латинския корен loco, който означава поставям, разполагам. Според Българската енциклопедия, “локация” означава “поставям, ограничавам само в едно място”. Локацията трябва да се разбира като процес на избор на място и разполагане, изграждане на производни и обслужващи предприятия. Без да абсолютизираме употребата на термина локация, можем да ползваме следното определение:

Локация означава процеса, свързан с разполагането на производства и дейности в определена територия, вкючително и на всички съпътстващи тази дейност процеси, като определянето и социално-икономическото аргументиране на конкретния пункт за разполагане отчита очакваните последици, както и първоначалния момент на обвързването на разполагаемите обекти със съществуващите в територията условия и ресурси.

В акта на локация трябва да намерят место следните задължителни елементи:

• 
  субектът на локационното решение;
  
• 
  обектът за разполагане;
  
• 
  място за разполагане на този обект (средата);
  
• 
  основание за сближаването на конкретния обект с избраната среда;
  
• 
  последиците от акта на локация.
  

О` Обект на локация може да се счита всяка дискретна технологично самостоятелна единица, отговаряща на условието за цялостност в стопанско отношение. Обектът предявява определени социално-икономически изисквания към локационната среда,, от чиято степен на задоволеност зависи приближаването или отдалечаването на обекта от тази среда. Локационната среда се идентифицира най-вече с приетите форми на териториална организация (икономическа или административно-териториална единица).

Целта на локационния процес е да се създаде възможно най-пълно съответствие между потребностите на обекта за локация и възможностите на територията, изразено чрез отношението “изисквания – дадености”.

Определящият елемент в локационния процес е обектът, поради това предприятието проявява изборност към осигуряващата неговото съществуване територия. Същевременно, със своите ресурси и възможности, територията влияе на локационния обект и се реализира обратната връзка.

Факторите за териториално разположение на обекта са по-малко на брой, по-определени и по-устойчиви във времето. Факторите на развитие са повече и по-разнообразни по своята качествена характеристика, а тяхната номенклатура далеч надхвърля изискванията на който и да е обакт.

За да се реши правилно локационния процес, локационните фактори се измерват, подреждат и използват чрез “факторния анализ”. Той представлява количествен метод, който, приложен в регионалните изследвания, дава възможност да се определи логичната структура на териториално разположение и развитие на производителните сили; да се определи индивидуалното и комплексното влияние на факторите и свързаните с това степени на мобилност.

1. 
   Набиране на изходна информация;
   
2. 
   Предварителен качествен анализ на тази информация;
   
3. 
   Техническа подготовка на информацията за машинна обработка;
   
4. 
   Машинна обработка на информацията;
   
5. 
   Анализ на получените резултати;
   
6. 
   Графично представяне на резултатите от анализа;
   
7. 
   Прогнозиране на измененията в изследваните явления.
   

• 
  Терминът “регион” е от латински – означава област, местност, район. Регионът още се определя като част от територията на страната, която променяйки условията си за съществуване, променя в значителна степен благосъстоянието на страната.
  
• 
  Район – произхожда от френски и означава лъч или радиус. Районът е специфична геотеритория, характеризираща се с наличието на явления с определена интензивност и цялостност. Два признака са характерни за категорията район:
  
  1. 
     специфика на територията с наситеност от обекти, различаващи се един от друг;
     
  2. 
     единство или генетична свързаност, взаимодействие между тези обекти, придаващо цялостност на територията.
     
     • 
       Ареал – означава каквато и да е част от двумерното пространство и така е приложим към икономическия анализ в териториален план. Ареал е географска територия, в пределите на която се наблюдава дадено явление, ненаблюдавано в съседните територии.
       
     • 
       Зона – това е понятие, означаващо географска ширина, отрязана от сфера и се използва за дефиниране на територия, имаща характеристика, различна от заобикалящото я пространство.
       
     • 
       Териториална система – това е понятие от две категории, обединяващо територията като ограничена част от твърдата повърхност на земята с определени природни свойства и ресурси. Териториалната система се характеризира с цялостност, делимост, автономност, устойчивост.
       
     • 
       Териториалните системи се покриват с понятието териториална единица. Такава единица е отделното населено място, кметството, като основна и първична форма на териториална организация на производителните сили. За разлика от териториалната система, териториалната единица има статут на определена обособена част, фиксирана от спецификата на функциите си по отношение на стопанското развитие. Терминът териториална система по-пълно изразява вътрешно присъщия на всяка система стремеж към оптимизиране на отношенията между съставните й елементи.
       

• 
  високата степен на разпределението на труда и произтичащата от това специализация на производството;
  
• 
  ангажирането на значителни инвестиции в научното обслужване и технологическото развитие на дори наглед елементарни I производства (производство на тестени изделия, колбасарство,| шивачество и др);
  
• 
  активно включване на психолози и социолози в процеса на икономическото (потребителското) прогнозиране;
  
• 
  въздействие и предопределяне на потребителския избор чрез развитието на рекламата като средство за убеждаване на потребителя, че именно този продукт му е необходим и това е най-доброто за него в момента.
  

• реализацията на готовата продукция (потребление и свързаните с това транспортни разходи);

• 
  населението;
  
• 
  селищата;
  
• 
  степента на изграденост на инфраструктурата;
  

• 
  научно-техническият прогрес;
  
• 
  формите на организация на производството (специализация, концентрация, коопериране, комбиниране);
  

• 
  .международните икономически отношения и икономичес­ката интеграция;
  
• 
  факторът "време";
  
• 
  стратегическият фактор и др.
  

1. 
   Местният вход — формиран от предлагането на непреносими ресурси, намиращи се в пределите на локационната среда.
   
2. 
   Местното търсене — формирано от търсенето на непрено­сими продукти от дадената производствена дейност в рамките на локационната среда.
   

Локационната среда съдържа сложен комплекс от дадености, които проявяват изисквания към локационните обекти. В процеса локация тези дадености се явяват във вид на условия за съществуване на локационните обекти, от чиито възможности зависи оптималността на локационния процес.

Връзката наука – производство – потребление опосредства и в трите си елемента локационния избор. Взаимодействащите си изисквания и дадености в процеса на локационния акт формират т.нар. фактори за локация, чието разкриване, измерване и управление играе важна роля в регионалното стопанство.

Тези фактори се разделят на две групи:

1. 
   Териториални фактори, оказващи пряко влияние върху локацията :
   
   • 
     Природни условия и географско положение;
     
   • 
     Материално-веществените елементи на производството;
     
   • 
     Реализацията на готовата продукция;
     
   • 
     Населението, селищата;
     
   • 
     Степента на изграденост на инфраструктурата;
     
   • 
     Опазването на околната среда и поддържането на екологично равновесие в природата.
     
2. 
   Извънтериториални фактори с косвено влияние върху локацията, което се изразява в отслабване или засилване влиянието на териториалните фактори:
   
   • 
     Научно-техническият прогрес;
     
   • 
     Формите на организация на производството (специализация, концентриране, коопериране и комбиниране);
     
   • 
     Международни икономически отношения и икономическа интеграция;
     
   • 
     Времето като фактор;
     
   • 
     Стратегическият фактор.
     

Извънтериториалните фактори (косвените) нямат конкретна пространствена характеристика и действат в процеса на локация като засилват или отслабват влиянието на териториалните фактори.

Локационния процес зависи още от четири фактора:

1. Местният вход, формиран от предлагането на непреносими ресурси, намиращи се в пределите на локационната среда;

2. Местното търсене, формирано от търсенето на непреносими продукти от дадено производствена дейност, в рамките на локационната среда;

3. Преносимият вход, съставен от предлагането на преносими продукти, доставяни от външни за дадена локационна среда източници;

4. Външно търсене, оформено от чистите постъпления, които може да се получат от продажбите на преносими продукти на външни пазари.

Въведеният термин “търсене на изхода” означава търсенето на продукцията на определена фирма или домакинство. Под вход се разбира съвкупността от предлагани ресурси, а под изход – съвкупността от продукция и отпадъци.

Локационният процес и неговата правилна избираемост много зависи от избора на локационните критерии, чрез които се оценява правилния избор и тези критерии са:

• 
  всеобхватност или да се обхващат всички аспекти на проблема;
  
• 
  действеност или доколко се осигурява вземането на правилни решения;
  
• 
  недвусмисленост или да се избегне противоречивостта при оценка на някои от възможните въздействия;
  
• 
  устойчивост, да не се поддава локационното решение на случайни промени и да съхранява свойствата си за по-дълъг период от време.
  

Всяко локационно решение може да бъде обективно, справедливо, вярно, ако се опира на богата информация, анализ на данните, моделиране на въздействащите процеси и точно отчитане на икономическите, социално-икономическите и екологични въздействия.

• 
  пълнота;
  
• 
  количествена измеримост;
  
• 
  недвусмисленост;
  
• 
  устойчивост на организационни промени;
  
• 
  оптимален брой, незатрудняващ оценката и вземането на решение. Конкретните стойности на показателите играят ролята на критерии, по които се
  

Транспортните разходи са един от най-често използваните частни критерии за локализация. Причините са, че за тяхното минимизиране съществува надежден математически инструментариум, те имат отношение както към доставката и цена­та на суровините, така и към пласмента и цената на готовата продукция, а също и към цената на работната сила, ако част от нея се набавя чрез ежедневни пътувания от съседни населени пунктове. Транспортните разходи в известна степен отразяват и състоянието на транспортната инфраструктура. Транспортните разходи се поддават на количествена оценка и позволяват прилагане на съвременни методи за анализ. Обичайно за разполагането на конкретен обект съществуват повече от един варианти. За всеки един от вариантите се съпоставят стойностите на показателите за територията със стойностите на същите показатели за обекта. Получават се различни коефициенти, които за един показател могат да са в полза на една площадка за разполагане, а по друг показател - в полза на друга площадка.

1. 
   Избират се подходящи критерии, имащи количествено измерение, за които може да се набави надеждна информация в териториален аспект. Теоретично техният брой е неограничен. Различните мерни единици не са пречка за прилагането им.
   
2. 
   
   P_in
   
   
   
   
   Пресмятат се стандартизираните отклонения на значенията на показателите за отделните териториални единици, кандидатстващи за конкретен обект от средната стойност на показателя, изчислен за всички териториални единици, включени в изследването:
   

Това е отклонението на индивидуалните стойности от най-добрите възможни по съответния показател.

5. Пресмята се обобщаващ многомерен показател с помощта на разстоянието на отделните териториални единици до точката Ао-

B_i = 1- C_io/C_o

Териториалните единици се сравняват по отношение на големината на обобщаващия многомерен показател. Той се променя в границите от нула до единица и за най-добра се приема максималната стойност. Териториалната единица, която получи максимална стойност, по своите характеристики предлага най-добро съчетание от всички условия, необходими за обекта, подлежащ на локализация.

Вземането на решение за локализация или за прелокализация (преместване) на определен обект винаги крие риск от загуба на време и финансов ресурс. Съществуващите експертни системи, използващи бази от данни с натрупан опит, имат само съветващи функции. Окончателната преценка е от компетентност на мениджърския екип, тъй като част от факторите (особено извънтериториалните) трудно могат да получат еднозначна оценка, а тяхното изменение в бъдеще понякога може да се окаже решаващо за постигане на задачите, поставени пред обекта на локализация. Освен максимизирането на печалбата, за екипа, ръководещ обекта, подлежащ на локализация, са от значение: условията за живот в населения пункт, възможностите за разрастване и коопериране, отношението на преобладаващата част от населението към обекта. Евентуални протести - като тези срещу добива на злато от канадска фирма край Челопеч, могат да забавят реализацията на проекта поради съдебни дела с природозащитни организации. Дори да са спазени всички екологични изисквания и съдебните спорове да бъдат спечелени от инвеститорите, забавянето на влизане в експлоатация може да причини непредвидими загуби от неустойки по договори с клиенти, лихви за ползване на кредити, наеми, лизингови вноски за закупеното оборудване, охрана на обекта и др.

В разсъжденията относно логиката за вземане на решения за локализация понятията населен пункт и площадка за локализация бяха използвани като синоними, тъй като начинът на обработка на информацията и на тълкуване на резултатите е аналогичен. Има различия обаче в набора от показатели, когато се избират населен пункт и точна строителна площадка във вече избрания населен пункт. При избора на населен пункт се извършва':

• 
  определяне на ресурсната осигуреност на териториалната единица (вода, зе­мя, минерални суровини, енергия и др.);
  
• 
  оценка на равнището на концентрация и специализация на производителните сили в териториалната единица;
  
• 
  отчитане на насоките за развитие на териториалната единица, отбелязани в програмни документи;
  
• 
  оценка на състоянието на работната сила (брой и квалификация на безработните, брой и квалификация на заетите лица);
  
• 
  оценка на състоянието на техническата и комуналната инфраструктура в териториалната единица;
  
• 
  оценка на конкретната среда в териториалната единица;
  
• 
  оценка на транспортната осигуреност на териториалната единица.
  

• 
  оценка на земята в строителния парцел;
  
• 
  геоложка характеристика;
  
• 
  характеристика за отстоянието от източници за елeктрическа енергия, водопровод, канализация, транспортни артерии и необходими разходи за доизграждане на съществуващите мрежи;
  
• 
  характеристика за наличието в близост на техническа инфраструктура, подходяща за кооперирано използване - складова база, ремонтна база и др.
  
• 
  оценка за възможността за достъп до обекта, ако той е търговска или обществена сграда (пешеходна достъпност, изразена във време за достъп, място за паркиране);