* Тема 2: Закономерности и принципи за териториално разположение и развитие на производствени и обслужващи обекти Тема 3: Регионализация и глобализъм Тема 4: Регионално развитие и икономически растеж

Принципи

„Много съм радостна, че НСРР на България включва сериозен ангажимент по отношение на Лисабонската стратегия за растеж и трудова заетост. Повече от 60% от инвестициите са „заделени“ за разходи във връзка с Лисабонската стратегия. Това е доказателство за ангажираността на България по отношение на Лисабонската стратегия. Твърдо съм убедена във възможностите ни да спомогнем за засилване на конкурентоспособността на регионите в България с помощта на тези програми за сближаване от нов тип“, сподели Данута Хюбнер.

Според комисар Шпидла: „Българската стратегия съдържа сериозен ангажимент за насърчаване на инвестициите в областта на човешките ресурси. Това изтъква още веднъж централното място, което заема повишаването и подобряването на трудовата заетост в програмата на европейските реформи. Чрез направения от България избор на приоритети ще се улесни процесът по намиране на работа и усъвършенстване на уменията на работниците. Тази стратегия ще насърчи и социалната интеграция.“

Бележки за редакторите

В НСРР се посочва как България планира да инвестира 6,8 милиарда EUR (по текущи цени), на които има право по линия на политиката за сближаване на ЕС за програмния период 2007—2013 г. ( http://www.ec.europa.eu/regional_policy/atlas2007/fiche/bg_en.pdf ).

Стремежът е да се гарантира превръщането на икономиката на България в конкурентоспособна в рамките на ЕС до 2013 г., с високо ниво на жизнения стандарт, приходите и социалната ангажираност. Поставени са следните цели:

а) засилване на конкурентоспособността на икономиката, за да се достигне до по-високо и устойчиво ниво на растеж и

б) развиване на човешките ресурси с оглед на осигуряването на по-големи приходи, трудова заетост и социална интеграция.

Тези цели в средносрочен план са изразени в четири национални стратегически приоритета, три от които тематични (базисна инфраструктура, човешки ресурси, бизнес среда и добро управление) и един териториален (балансирано териториално развитие), както и в седем оперативни програми.

НСРР представлява съвкупност от политики, чийто център на вниманието е насочен към секторите, които са пряко свързани с ключовите политики на ЕС, като към тях се числят транспортната инфраструктура, опазването на околната среда, енергетиката, бизнес иновациите, регионалното развитие и административната реформа.

Преговорите по отношение на оперативните програми между българските власти и Европейската комисия са напреднали значително и се очаква през есента на 2007 г. програмите да бъдат одобрени.

При изготвянето на своите НСРР всички държави-членки трябва да вземат предвид насоките на Общността за 2007—2013 г., с които се поставя акцент върху иновациите, научноизследователската дейност и технологичното развитие, възобновяемите енергийни източници, наред с количественото и качествено подобряване на заетостта. НСРР трябва да бъде тясно обвързана с националните програми за реформа на държавите-членки, където се посочват мерките, които ще приложат за реализирането на Лисабонската стратегия за растеж и трудова заетост.

Лисабонската стратегия за растеж и трудова заетост се базира на две солидни основи.

1. Партньорство за осигуряване на истинско усвояване на стратегията на всички европейски равнища.

Независимо от факта, че Европейският съюз като цяло представлява просперираща икономическа общност, налице са различия в състоянието и развитието на над 250-те региона в съюза. Именно премахването на тези несъответствия и предоставянето на гражданите на ЕС на равни възможности за достъп до качествено образование и обучение, за получаване на подходяща работа, за екологично чиста околна среда, за осигуряване на благоприятна бизнес-среда е основната цел на регионалната политика или както още се нарича политиката на сближаване. (Известна още като Кохезионна политика или Кохезия.)

Регионалната политика на Европейския съюз (ЕС) се основава на принципа на солидарността, доколкото част от бюджета на Общността се насочва към по-слабо развитите региони и социални групи. За нейното провеждане ЕС отделя около една трета от своя бюджет. В чл. 158 от Договора за създаване на Европейската общност се заявява, че за да засили своето икономическо и социално сближаване, Общността ще се стреми към намаляване на различията между равнищата на развитие на различните региони и на изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони или области, включително селските области.

В чл. 159 се посочва, че тези действия ще бъдат подпомагани чрез:

- Структурните фондове (СФ),

- Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и

- други съществуващи финансови инструменти.

Структурните фондове (СФ) са основният инструмент на Европейския Съюз за провеждането на неговата Регионална политика. Названието Структурни фондове е обобщаващо за различни финансови инструменти, които са създадени по различно време. За периода 2000-2006 г. това са:

1.Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР);

2.Европейският социален фонд (ЕСФ);

3.Европейският фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието(ЕФОГЗ);

4.Финансовият инструмент за ориентиране на рибарството (ФИОР).

Средствата, които ще разпределят фондовете за периода 2000 – 2006 възлизат на около €213 милиарда или една трета от общите разходи на ЕС. От тях €18 милиарда са отделени за Кохезионния фонд, създаден през 1993 г., за да финансира изграждането на транспортна и екологична инфраструктура в държавите членки с БВП по-нисък от 90% от средния за ЕС (по това време Гърция, Ирландия, Испания и Португалия).

За периода 2007-2013 г., ЕС определи в свои основни документи следните фондове като Структурни. Това са:

1.Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР);

2.Европейският социален фонд (ЕСФ);

Основната цел на Политиката за икономическо и социално сближаване на ЕС е да ограничи различията в икономическото и социално развитие на различните региони и да насърчи структурни промени за развитие, които да доведат до икономически и социален растеж. В рамките на тази основна цел, за всеки отделен период, Общността определя няколко на брой специфични цели, които са общи за целия ЕС.

За периода 2000-2006 г. политиката за сближаване се фокусира върху три приоритетни цели, изпълнението на които се подкрепя от структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС:

За периода 2007-2013 г. политиката за сближаване на ЕС ще се фокусира върху следните три приоритетни цели:

Опирайки се на принципа на солидарността между хората в Съюза и идеята за всеобщ икономически и социален прогрес, страните-членки на ЕС провеждат европейска регионална политика, финансирана от фондовете на ЕС, като по този начин Съюзът оказва влияние и върху планирането на развитието на регионално и местно ниво.

Законодателни предложения от Европейската комисия за реформа на политиката на сближаване за периода 2007 - 2013 г.

Финансовата перспектива за 2007-2013 и Третия доклад за икономическо и социално сближаване представят възможните перспективите за регионално развитие на ЕС. В заключението на доклада обаче се откриват някои объркващи перспективи, тъй като се наблюдава тенденцията към следване на две съревноваващи се и често противоречащи си стратегии: от една страна стремежа за растеж, възприет на Съвета на Министрите в Лисабон през 2006, и от друга аспектите свързани с околна среда от Стратегията за устойчиво развитие. Въпреки, че Докладът за сближаване внася идеята за добавянето на полза към устойчивото развитие, конкурентоспособността и икономическата устойчивост ясно доминират над интересите на околната среда.

На практика, тези проблеми се крият в самата структура на конвергенцията. Въпреки, че резултатът от реформите е политика, която съчетава елементи на преразпределение и разпределение и съгласно политиката на сближаване се осъществяват значителни фискални трансфери чрез бюджета на ЕС от данъкоплатците в по-богатите региони на Съюза, то се открива известен фискален федерализъм", при който чрез централен бюджет се правят финансови трансфери между териториални единици.

Въпреки това, от Доклада става ясно, че от политиката на сближаване имат полза не само бедните държави членки. Всъщност, не само България, но и над 50% от гражданите на Съюза живеят в райони, които са обект на регионалните цели. Това е резултат от начина, по който е разработена политиката на сближаване на Съюза. Тя е регионална политика, при която трансферите се осъществяват на поддържавно ниво, а не финансов федерализъм в чист вид, при който трансферите биха били между държавите членки.

Освен това, от доклада става ясно, че критериите за БВП на глава от населението и за индустриалната изостаналост са разработени по такъв начин, че всяка страна членка може да претендира, че има беден или изоставащ район. Измерена на равнище страни членки, политиката на ЕС за сближаване е свързана колкото с подобряване на жизнените стандарти на страни членки

нисък доход / като България/, толкова и със субсидии за страните членки със Освен това, кохезионната политика представлява по-скоро макроикономическа стабилизация в аспекта на предлагане, отколкото подкрепа за доходите от страната на търсене. Ако беше класическа (кейнсианска) социална политика, субсидиите щяха да се дават директно на районите, семействата или лицата с нисък доход, за да ги изразходват, както намерят за добре. Разбира се, не само от доклада, но и от други документи става ясно, че това не е така.

Такава политика би увеличила покупателната способност на групите с ниски доходи, а оттам и търсенето на стоки и услуги в единния пазар. В противовес на това средствата за сближаване се изразходват главно за инфраструктурни проекти като усъвършенстване на транспортните и телекомуникационните мрежи и условията за образование. Такава политика увеличава ефикасното предлагане на фактори за производство (земя, работна ръка и капитал) и в резултат на това подобрява конкурентоспособностга (и относителното предимство) в единния пазар на районите бенефициенти.

С други думи, от доклада става ясно, че основната цел на политиката на сближаване е конвергенция между регионалните икономики, а не на регионалните доходи.

Според доклада, става ясно, доколко политиката на сближаване е успяла да намали социалните и икономическите несъответствия. На теоретично ниво съществува основна разлика между теориите за конвергенцията и за дивергенцията. От друга страна, сближаване на доходите и икономиките може да стане по естествен начин на свободния пазар, тъй като капиталите се стичат там, където земята и работната ръка са най-евтини (какъвто е случая у нас). От друга страна икономическата интеграция на свободния пазар би могла да доведе до дивергенция, с движението на капитали от периферията, където инфраструктурата е слаба и търсенето е слабо, към сърцевината, където инфраструктурата е добре изградена и има висока възвръщаемост на вложенията.

Както и при ОСП, кохезионната политика на ЕС се формира чрез тристранно взаимодействие между главния законодателен орган (Съвета на ЕС), главните действащи лица на изпълнителната власт в ЕК и частните интереси (регионалните власти).

За разлика обаче от ОСП интересите на тези три действащи страни не се подсилват взаимно. В резултат се получават два конкуриращи се вида политическа логика, а не единен железен" триъгълник: междуправителствени преговори в Съвета на ЕС въз основата на националните разходи и облаги - срещу стратегическото поведение на ЕК и регионите за подкопаване на автономията на националните правителства, което може да породи проблем за България.

Както е известно, размерът на ресурсите, осигурявани чрез структурните фондове, и това кои страни ще получат най-много и кои райони имат права на помощ, се решава от правителствата на страните членки в Съвета на ЕС. Също така при реализирането на политиката за сближаване 90% от средствата се изразходват за национални инициативи". В началото на всеки програмен период всяка държава членка внася в ЕК предложение под формата на план за регионално развитие или единен програмен документ, въз основата на които между ЕК и правителствата на държавите членки се обсъждат програми за регионално развитие за две- до шестгодишен период, с активно участие на регионалните власти на съответните райони. Изпълнението на програмите се наблюдава от комисии за мониторинг, съставени от представители на регионите, на правителствата и на ЕК.

Ето тук се открива проблем, който може да засегне България: страните членки нямат пълен контрол над кохезионната политика, тъй като ЕК въведе четири принципа, всеки от които ограничава автономията на националните правителства. Например принципът на добавъчност" принуди няколко държави членки да променят практиките си за отчитане при управление на разпределението на регионалните фондове, а принципът партньорство" даде възможност на ЕК да заобиколи националните правителства и да преговаря директно с представители от регионите за подготовката и осъществяването на

проекти и насърчи няколко държави да създадат нови регионални органи. Освен това ЕК преднамерено постави разходите и програмите в схемата за общностни инициативи, при която проекти по общоевропейски проблеми се инициират от ЕК, а не от страните членки. Така, при липса на достатъчно лобизъм в ЕС и липса на преки неформални контакти с главната дирекция по регионална политика към ЕК, България може да не получи точно средствата, необходими й за сближаване.

Трябва да се посочи, че практиката показва, че достъпът на регионите до политиката на ЕС и тяхното влияние върху нея са различни за различните страни. Обикновено регионите на федералните държави като Германия и Белгия и регионите със силна идентичност - като части от Испания, Италия, Франция и Великобритания - имат най-силно влияние в Брюксел, за разлика от България.

2. Стратегическите насоки на Общността за Кохезионната политика в периода 2007-2013 г - коментар и възможности за приложение в България

Както е известно, Европейската общност (EO) осигурява финансова подкрепа за постигането на целите, дефинирани в Договора за Европейския съюз, чрез Структурните фондове (Европейски фонд за регионално развитие (EФРР), Европейски социален фонд (ЕСФ), Европейски Фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство -секция Ориентиране), Кохезионния фонд, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), както и чрез други съществуващи финансови инструменти като инициативи, програми и др.

Самата Кохезионна политика има три цели:

Цел Сближаване (ЕФРР, ЕСФ, Кохезионен фонд). Тя цели да се ускори икономическото сближаване на най-слабо развитите региони чрез: подобряване на условията за растеж и заетост чрез инвестиране в човешки и физически капитал; иновации и развитие на общество основано на знанието; насърчаване на адаптирането към икономическа и социална промяна; защита на околната среда и подобряване на административната ефективност. Цел Сближаване ще играе особено важна роля в новите страни-членки, чието приемане изправя Съюза пред безпрецедентни пропуски в развитието. България ще получава финансиране на своите проекти само по тази цел.

Цел Регионална конкурентноспособност и заетост (ЕФРР, ЕСФ). От една страна, програмите за регионално развитие (ЕФРР) ще засилят регионалната конкурентноспособност посредством изпреварваща икономическа и социална промяна и подкрепа на иновациите, изграждане на общество на знанието, подкрепа за предприемачеството, защита на околната среда и предотвратяване на риска. От друга страна, програмите на национално или на съответното териториално ниво, финансирани от ЕСФ ще помогнат на работниците и на компаниите, на базата на Европейската стратегия за заетост, да се адаптират към промяната, като същевременно насърчават развитието на трудови пазари, поставящи приоритет върху социалната интеграция. Целта за конкурентноспособност ще играе ключова роля за избягване на възникването на нови неравновесия в региони, които в противен случай биха изпитали негативните ефекти от неблагоприятни социално-икономически фактори, без достатъчно помощ от публичния сектор.

Цел Европейско териториално сътрудничество" (ЕФРР). Тази цел, вдъхновена от опита на инициативата на Общността INTERREG, е насочена към укрепване на сътрудничеството на три нива: трансгранично сътрудничество чрез съвместни програми, сътрудничество между транснационални зони, мрежи за сътрудничество и обмен на опит в ЕС. По този начин целта за сътрудничество ще насърчи едно балансирано, хармонично и стабилно развитие в целия европейски регион. Трябва да се отбележи, че извън целта за сътрудничество, програмите съгласно целите за сближаване и конкурентноспособност ще обхванат специфични междурегионални действия между участващите органи в една програма и тези в най-малко една друга страна-член.

Основните възможности за приложение на Кохезионната политика в България се откриват чрез Оперативната програма (ОП) Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 година, която съдържа основните параметри на действие в сферата на иновациите и конкурентноспособността в България.

Това определя ключовата и роля за ефективното и пълноценно участие на българските предприятия в усвояването на средства от Структурните фондове. Доброто познаване на приоритетите и операциите на тази програма е необходима предпоставка за усъвършенстване на програмирането и ефективността на въздействие на Кохезионния фонд в страната.

Оперативна програма Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г. е една от седемте оперативни програми, които са финансирани от европейските фондове за сближаване след присъединяването на Република България към ЕС.

Известно е, че програмата действа на територията на цялата страна без секторни и регионални ограничения през периода от 2007 до 2013 г.

Общата цел на програмата е развитие на динамична икономика, конкурентоспособна на европейския и световен пазар.

За изпълнението на тази цел, очакванията са свързани със стимулиране икономиката на знанието и иновациите, развитието на конкурентоспособни предприятия, увеличаването на инвестициите и експорта.

Програмата е структурирана в четири тематични приоритетни области. В рамките на всеки от тях са предвидени система от конкретни операции (дейности), чрез които посочените приоритети ще се реализират.

Приоритетните области са:

Приоритет 1: Развитие на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности, включващ четири операции

Приоритет 2: Увеличаване на ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес-среда, включващ също четири операции

Приоритет 3: Финансови ресурси за развитие на предприятията /подобряване на достъпа до финансиране/, включващ три операции.

Приоритет 4: Укрепване на международните пазарни позиции на българската икономика, включващ три операции, включващ също три операции.

Тема 19. Структурните фондове на ЕС
Общността осигурява финансовите средства за постигането на основните цели на Регионалната политика, някои от които са дефинирани в самия Договор за Европейския съюз, основно посредством Структурните фондове (СФ). Това е обобщаващото наименование за няколко различни фонда, създадени по различно време и с различна цел от ЕО/ЕС. Всеки от тях има своя специфична област, макар че те работят съвместно. Когато се говори за СФ е важно е да се има предвид, че обхватът на това понятие се променя в хода на времето.

Така например за периода 2000-2006 г. понятието Структурни фондове обхваща Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Финансовия инструмент за ориентиране на рибарството и Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието. Кохезионният фонд, макар и много сходен, не се причислява към СФ от специалистите. Ето защо той винаги се споменава отделно в допълнение към тях.

С реформата на Кохезионната политика на ЕС, предприета по инициатива на Европейската Комисия, за предстоящия период 2007-2013 г., понятието Структурни фондове ще обхваща два фонда. Това са Европейският фонд за регионално развитие и Европейският социален фонд.

Европейски фонд за регионално развитие - ЕФРР (The European Regional Development Fund - ERDF)

ЕФРР е създаден през 1975 г. Фондът е най-важният инструмент за провеждането на общата “регионална политика”, чиято цел е да допринесе за намаляване на различията между регионите в Общността. Фондът се прилага главно в национални програми за стимулиране на развитието, чрез безвъзмездни субсидии. Също така и при финансирането на: производствени инвестиции; създаване или модернизиране на инфраструктури, които допринасят за приспособяването на съответните региони; инвестиции за създаване на работни места, проекти за местно развитие и подкрепа на малки фирми; мерки, насочени към експлоатиране на потенциала на вътрешно регионалното развитие; инвестиции в областта на образованието и здравеопазването в региони, попадащи в дефиницията на Цел 1; финансиране на проучвания или пилотни схеми относно регионалното развитие на ниво Общност, особено, когато се отнасят до гранични райони на държавите-членки, туризъм, урбанистично развитие и култура.

ЕСФ е създаден през 1958 г. Този фонд финансира мерки подпомагащи социалната политика. Мерките за постигане на висока заетост са една от важните политики на ЕС залегнала в договора от Амстердам. Основната му задача е осигуряването на финансова подкрепа за изпълнението на цел 2 и 3 в борбата с безработицата, насърчава връщането на безработните и необлагоделстваните групи към пазара на труда, главно чрез финансиране на мерки за обучение и на системи осигуряващи заетост. Финансирането по фонда конкретно допринася за: улесняване достъпа до пазара на труда; осигуряване на равни възможности на пазара на труда; развитие на уменията, способностите, повишаването на професионалната квалификация, преквалификация и т.н.; насърчаване създаването на работни места; финансиране на проучвания и пилотни схеми отнасящи се до аспекти, които са общи за няколко страни-членки.

Създаден е през 1993 г. като нов инструмент на финансовата солидарност с най-слабо развитите държави – членки на съюза. Предвиден е да финансира крупни инфраструктурни обекти и проекти свързани с опазването на околната среда.

Създаден е през 1962 г. Основен инструмент за провеждане на Общата селскостопанска политика. Фондът финансира мерки за развитие на селските области и помощи за фермерите. В съответствие с принципите на член 39 на Договора за Европейската икономическа общност, финансовото съдействие по фонда е насочено конкретно към изпълнението на следните задачи: укрепване и реорганизиране на селскостопанските, и горските структури, включително тези за пазарна реализация и преработка на селскостопанските и горските продукти и облекчаване на природните затруднения в селското стопанство; осигуряване приспособяването на селскостопанското производство и насърчаване развитието на допълнителни дейности за фермерите от двата пола; подпомагане осигуряването на добър жизнен стандарт; подобряване развитието на социална мрежа в земеделските области, защитата на околната среда и опазването на природата (в това число чрез осигуряване на консервация на природните селскостопански ресурси); предоставяне на техническа помощ и информация, както и на подкрепа за проучвания и пилотни проекти за насърчаване на земеделското развитие на ниво Общност.

Фондът има две секции:

Секция “Гарантиране” - това е по-голямата част от фонда и е основен инструмент за гарантиране на цените на селскостопанска продукция;

Секция “Ориентиране” - служи за провеждане на структурната политика в селското стопанство, субсидира приспособяването на производството към пазара, подобряването на качеството и т.н..

Финансовият инструмент за ориентиране на рибарството – ФИОР (The Financial Instrument for Fisheries Guidance - FIFG) е създаден през 1993 г. Фондът е създаден в отговор на криза в сектора и е предвиден да съдейства за неговото преструктуриране, да подпомага адаптирането и модернизирането на риболовната индустрия.