Регламенти на ЕС относно Структурните фондове

Решения на Комисията

Структурните фондове са свързани с регионалната политика на ЕС и се използват за финансиране най-вече на бедни региони със структурна помощ, за постигане на икономическо и социално единство и единен пазар. Целта е така да бъде усилена икономическата и социална сплотеност, че навсякъде в ЕС да могат да се справят с изискванията на общия Вътрешен пазар. Фондовете са:

• 
  Европейският фонд за регионално развитие - ЕФРР (European Regional Development Fund - ERDF) за финансирането на регионалнополитически структурни помощи,
  
• 
  Европейският социален фонд - ЕСФ (European Social Fund - ESF) за осъществяването на социалната политика,
  
• 
  Европейският фонд за насърчаване и гарантиране на селското стопанство - ФЕОГА (European Agricultural Guidance and Guarantee Fund - EAGGF),
  
• 
  както и новият Финансов инструмент за развитие на риболова - ФИРР (Financial Instrument for Fisheries Guidance - FIFG).
  

• 
  EURO 195 млрд. в Структурните фондове (ERDF, ESF, EAGGF и FIFG - виж схема),
  
• 
  EURO 18 млрд. в Кохезионния фонд - специфичен фонд, осигуряващ пряко финансиране на определени проекти за транспортна инфраструктура и околна среда в Испания, Гърция, Ирландия и Португалия, доколкото там те са все еще неадекватни. По същата линия и Структурният инструмент за предприсъединяване ИСПА (Instrument for Structural Policies for pre-Accession - ISPA) осигурява помощ на десетте кандидатстващи за членство страни от централна и източна Европа.
  

• 
  Цел 1: развитие на регионите, които прогресират с по-бавни темпове и развитие на регионите с изключително ниска плътност на населението (предимно във Финландия и Швеция) - 70 % от финансирането отива в области, чието развитие изостава и в които живее 22 % от населението на Съюза;
  
• 
  Цел 2: икономическо и социално преобразуване на регионите в структурна криза - 11.5 % от финансирането. В области, изпитващи структурни трудности живее 18 % от населението на Съюза;
  
• 
  Цел 3: развитие на човешките ресурси - 12.3 % от финансирането е предназначено за модернизация на обучаващи системи и създаване на заетост;
  

• 
  Interreg III - Международно, междунационално и междурегионално сътрудничество - за хармонично, балансирано развитие и планиране на Европейската територия;
  
• 
  Urban II - Жизнеспособно развитие на градовете и градските околности в криза с цел устойчиво развитие;
  
• 
  Leader + - Селско развитие чрез местни инициативи, сътрудничество между местни групи;
  
• 
  Equal - Междунационално сътрудничество в борбата срещу дискриминацията и неравенството при достъпа на пазара на труда.
  

• 
  Съществува специална схема, която покрива преструктурирането в рибарския сектор в районите извън Цел 1 - 0.5 %.
  
• 
  Създават се условия за иновационни дейности за насърчаване и експериментиране с нови идеи за развитие - 0.51 %.
  

	ERDF	ESF	EAGGF	FIFG
Цел 1	х	х	х	х
Цел 2	х	х
Цел 3		х
Interreg III	х
Urban II	х
Leader +			х
Equal		х
преструктуриране в рибарския сектор			х	х
иновационни дейности	х

Структурните фондове се разпределят според целите, които са най-общо три. Терминът “цел” може да бъде объркващ: макар че обикновено той се отнася до географска област, може също така да бъде използван и за определена тема.

Целите на структурните фондове са следните, сравнявайки 2000-6 (лява колона) с 2007-2013 (дясна колона):

Цел 2000-6 2007-2013 Цел

1. Области, в които брутния вътрешен Области, в които брутния вътрешен Конвергенция

продукт е по-малко от 75% ог средния продукт е по-малко от 75% от средния

за ЕС. за ЕС.

2. Области, преживяващи икономическа Останалите (неопределени зони) Конкурентно-

конверсия (и двете определени зони) способност

3. Адаптация и модернизация на Трансгранично коопериране Коопериране

на системите за образование,

обучение и заетост (тема )

В рамките на трите нови цели за 2007-2013, Комисията установява определен брой

ключови теми (Виж панел Теми за структурните фондове, предложени за 2007-2013)..

Страните-членки се насърчават да се фокусират върху тези теми, но последващите

проекто-регулации дават на страните–членки възможност да предприемат широк спектър от потенциални дейности.

Нивата на финансова помощ също варират, от до 75% при цел 1 или области в конвергенция и до 50% при другите. Политиката на Комисията е да се насочват ресурси към цел 1 или областите в конвергенция, както показва следната таблица.

Цел 2000-6 2007-2013 Цел

1 69.7% 78% Конвергенция

2 11.5% 18% Конкурентноспособност

3 12.3% 4% Коопериране

Резерв 4% 3% Резерв

Техническа помощ (ЕС ниво) 0.25% 0.3% Техническа помощ (ниво ЕС)

Цел 1/конвергенция е най-лесна за описание. Въпреки че термините “цел 1 “, “цел 2” и т.н. датират от доста време те отпаднаха от терминологията за кръга 2007-2013.

“Областите от цел 1” са били винаги най-бедните части на Европейския съюз, или “области, значително изоставащи в своето развитие”. В началото на периода 2000-6, такива са Гърция, по-голямата част от Португалия и бедни части от по-развитите страни. Новите области на ”конвергенция”, както сега ще се наричат, ще включват повечето от новите страни-членки, както и някои други области от старата цел 1:

Области от цел 1, 2000-6

Гърция По-голямата част от Гърция

Португалия без Лисабон Португалия без Лисабон, Алгарве

Бордър, Мидланд, Западна Ирландия Словения

Испания, без североизток Южна Испания

Източна Германия По-голямата част от Източна Германия

Южна Италия, без Молиз Южна Италия, без Молиз

Франция: задокеански части Франция: задокеански части

Великобритания: Южен Йоркшир, Западен Великобритания: Южен Йоркшир, Западен

Области в конвергенция, 2007-2013

Уелс Уелс

Корнуол и Скили, Мърсисайд Словакия

Австрия: Бургенланд Чехия, без Прага

Швеция, Финландия: рядко населени области Унгария

Латвия

май 2004 Естония

Полша

Малта

Областите от цел 2 за 2000-6 са тези, които претърпяват икономическа и социална конверсия. Около 18% от територията на Съюза е определена по този начин на зони. От тези 18%, по-голямата част са индустриални области, търпящи промени (10%), западащи земеделски области (5%), градски области в затруднение (2%) и области в депресия, зависещи от рибарството (1%, общо 18%).

За 2007-2013, областите от цел 2 са преименувани в области на “конкурентноспособност”. Вместо да се отнасят за определени зони, области на “конкурентноспособност” са всички останали области от Съюза - с други думи, тези които не са част от цел 1 или области в конвергенция. Това, по дефиниция, са по- богатите части от Съюза.

Цел 3 не беше географска област, а тема, отнасяща се до тези части на Съюза, които не са определени като зони за цел 1 или 2. Тук, Европейския съюз подкрепяше проекти по Европейския социален фонд за модернизиране на човешките ресурси и политики в областта на образованието, обучението и заетостта. Тази цел изчезва в този си вид през 2007-2013.

През 2000-6 имаше четири Програми за общностна инициатива (ПОИ):

- ИНТЕРРЕГ (INTERREG), за трансгранично коопериране;

- ЪРБАН (URBAN), за градско развитие;

- ЛИДЕР (LEADER), за земеделско развитие, и

- ИКУАЛ (EQUAL), за равенство и развитие на човешките ресурси.

ИКУАЛ беше най-релевантна за неправителствените организации и борбата срещу социалното изключване, с повече от две хиляди подкрепени проекта. НПО участваха, макар и в по-малка степен, и в другите три ПОИ.

За 2007-2013 вече няма Програми за общностна инициатива. Това, което се случи с тях, е:

ИНТЕРРЕГ стана цел “коопериране” (можеше да бъде наречена цел 3);

Страните-членки са поканени да представят модел за градски (ърбан)

проекти;

земеделско развитие; и

ИКУАЛ изчезва, но нейните принципи трябва да бъдат целеположени

ИНТЕРРЕГ е ефективно повишена до нивото на пълноценна цел на структурен фонд.

Тук, Комисията предложи нова юридическа общност, Европейско групиране за

трансграничното коопериране (ЕГТК), състоящо се от регионални и локални власти, да отговаря за осъществяването на трансгранични програми и фондове във всяка гранична област.

ЛИДЕР се превърна в приоритетна ос на новия Европейски селскастопански фонд за земеделско развитие ( ЕСФЗР). Локалните групи за действие ЛИДЕР ще продължат да оперират и ще се създадат нови групи. По отношение на ЪРБАН, страните-членки са поканени да представят повече от 70 града, подходящи за финансиране, чрез пакет със специално действие, най-вероятно чрез глобални грантове. За съжаление, не бяха предложени специфични мерки в Третия доклад за кохезията, за да се осигури бъдещето на ИКУАЛ, но някои стъпки са предприети в Стратегическите насоки на общността (панел).

Панел

Стратегическите насоки на общността отбелязват:

Панел

Иновация и икономика на знанието

Околна среда и превенция на риска

Достъп и услуги от общ икономически интерес

Реформи за пълна заетост

Подобряване на качеството и производителността на труда

Включване и кохезия

Фонд за кохезия

В допълнение, Фондът за кохезия действа в страните-членки, чийто брутен вътрешен продукт е по-малък от 90% от средния за Европейския съюз. Фондът е въведен през 1994 за четирите най-бедни по това време страни-членки: Испания, Португалия, Гърция и Ирландия. Фондът за кохезия е насочен към проекти в областта на транспорта и околната среда и е важен за НПО, занимаващи се с тези проблеми. При Фонда за кохезия има много по-високо ниво на финансова подкрепа: 85% от разходите.

1.4 Привеждане в действие на структурните фондове

Както може да се види, структурните фондове действат в съответствие с договорен набор от цели, фондове и програми, в рамките на една политика (Програма 2000,

Системата за кръга 2007-2013 е различна. Тук:

- Комисията т.1080 издава Стратегически насоки на общността (СНО), очертаващи най-общо целите на структурните фондове за всички страни-членки.

- В отговор на това, всяка страна-членка разработва Национална стратегическа референтна рамка (НСРР), определяща как ще бъдат изразходвани структурните фондове в съответствие с условията на насоките, СНО. НСРР са значително по-кратки в сравнение с предишните РОП или ОПД и не са толкова детайлизирани. Този път няма и Допълнение към програмата. Страните-членки могат също да разработят и Национален план за развитие, ако желаят, но това не е задължително.

- Оперативните програми следват НСРР. Те продължават да бъдат предмет на формално споразумение между Комисията и страните-членки. Основният диалог диалог между Комисията и страните-членки ще бъде по НСРР и следващите, юридически обвързващи оперативни програми. В действителност, на страните-членки се дава по-голяма свобода да управляват структурните фондове – но те трябва да правят това съгласно регулациите и в рамките на широките параметри, съгласувани в Стратегическите насоки на общността. Тъй като насоките поемат ангажименти към социалното включване, важно е НПО да са сигурни, че Националната стратегическа референтна рамка е в съответствие с тях.

Стратегическите насоки на общността се състоят от три директиви и 12 подзаглавия. Те говорят за:

- Значението на засилването и стимулирането на социалното включване;

- Потребността от по-голям институционолен капацитет, за да се осигури ефективно усвояване на структурните фондове;

- Значението на подобреното управление при функционирането на фондовете. 4.1 Социалното включване в предложенията за 2007- 2013.

Панел

1 Разширяване и подобряване на транспортната инфраструктура

2 Засилване на синергията между защитата на околната среда и растежа

3 Обръщане към интензивното използване на традиционни енергийни източници в Европа

1 Увеличаване и подобряване на инвестициите в изследвания, технологии и развитие

2 Улесняване на иновациите и стимулиране на предприемачеството

3 Стимулиране на информационното общество за всички

4 Подобряване достъпа до финансиране

III Повече и по-добри работни места

1 Привличане и запазване на повече хора в заетостта, модернизиране на системите за социална защита

2 Подобряване адаптивността на работниците, предприятията и гъвкавостта на пазара на труда

3 Увеличаване на инвестициите в човешки капитал чрез по-добро образование и умения

4 Изграждане на административен капацитет

5 Подпомагане поддържането на здрава работна сила

• 
  компетентни местни, градски и други публични органи;
  
• 
  икономически и социални партньори;
  

• 
  навременен достъп до информация;
  
• 
  реалистично времева рамка за процеса на планиране според капацитета на всички партньори;
  
• 
  ясни правила за обмен на документация между партньорите;
  

• 
  да се търси консенсус при вземане на решения;
  
• 
  предварително определяне и публикуване на стъпките за приемане и осъществяване на проекта и кой е отговорен за него.
  

• 
  програмиращият орган;
  
• 
  регионални и местни власти на райони, за които се отнася програмата;
  
• 
  представители от установените със закон икономически, социални и еколо­гични неправителствени организации;
  
• 
  политици;
  
• 
  допълнителни експерти при необходимост.
  

• 
  интернет;
  
• 
  електронни конференции;
  
• 
  брошури и бюлетини;
  
• 
  масмедиите.
  

• 
  то да допринася за постигане на полза (добавена стойност) за всички участници;
  
• 
  да се осигури институционална и лична приемственост;
  
• 
  да бъде изградено на доверие;
  
• 
  да се търси баланс между формални и неформални елементи на партньорството.
  

• 
  постигане на максимално съответствие на програмите с местните нужди на населението в района, в които ще бъдат реализирани;
  
• 
  предвидимост в осъществяването на програмата и използване на местни ресурси при осъществяването й;
  
• 
  публичност и прозрачност в планирането и осъществяването на програмите, за да се избегнат злоупотреби с финансови средства.
  

2. 
   Различен статут на партньорите (официален или неофициален, участие в изготвянето на проекта или само при неговото приемане и др.).
   
3. 
   Липса на разбиране на екологичните аспекти на устойчивото развитие. В момента не малко хора гледат на нормативната база за опазване на околната среда само като на бариера пред предприемачеството, без тя да се възприема като условие за качествено икономическо развитие. Проектите в икономиката и в социалната сфера трябва да са съобразени с дългосрочните стратегии на страната и районите за постигане на устойчиво развитие.
   
4. 
   Ограничени възможности за пълноценно участие поради ограничения във времето и липса на човешки ресурси. Препоръчва се оказване на техническа помощ и вътрешно съфинансиране на партньорите от НПО - включително покриване на разходите за пътуване и нощувки за участие в дискусии.
   
5. 
   Липса на ясни процедури за участие. Необходим е регламент за осъществяване на обратна връзка с авторите на становища и предложения, за да бъдат информирани за резултатите от обсъждането на техните идеи.