Тема 12. ОЦЕНКА НА ЕФЕКТА ОТ ЛОКАЛИЗАЦИЯТА и ПРОУЧВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ ПРИ ЛОКАЛИЗАЦИЯТА

• 
  от демократичните принципи на функциониране на държавните институции и обществения живот, които изискват прозрачност при вземане на решения, засягащи големи групи от хора;
  
• 
  да се обсъдят още веднъж плюсовете и минусите от локализацията на конкретен обект и да се вземат под внимание някои съображения, които са били пропуснати или подценени до момента;
  
• 
  да се разпредели отговорността при вземане на непопулярни решения от местните органи за самоуправление;
  
• 
  да се покаже на избирателите, че тяхното становище има значение за управляващите;
  
• 
  да се вземат мерки за осъществяване на разяснителна компания, целяща преодоляване на негативните нагласи у част от населението;
  

• 
  Изчерпателно допитване до населението - изисква много време и средства. Ако населеният пункт е малък, разходите не са големи, но административният ка­пацитет на общината и бюджета й са силно ограничени.
  
• 
  Извадково проучване - може да се възложи на Националния статистически институт и на специализирани частни фирми, разполагащи с опитен персонал и съвременни методики.
  
• 
  Дискусия, инициирана от общинското ръководство с лидери на политически партии, профсъюзи, природозащитни организации и други обществени формирования или религиозни групи. В този случай е важно да има добра воля и да се осигури представителство на достатъчно високо ниво.
  
• 
  Анкети чрез пощенски кутии и покани, поместени в местните вестници, представени в местната кабелна телевизия или на видно място в обществени сгради. Заинтересованите лица могат писмено да изложат своето отношение и предложения.
  
• 
  Електронни анкети чрез интернет. Те нямат представителен характер, но могат да се осъществят с минимални разходи в рамките на уеб сайта на общината чрез препратки от други, често посещавани сайтове.
  

Не бива да се забравя, че ако се възбуди обществен интерес и се осъществи проучване на общественото мнение по повод локализацията на производствен или социален обект, то резултатите от това проучване трябва да бъдат огласени и да се вземат под внимание. Това е необходимо, за да се утвърждава доверието на хората в институциите и да се осигури активност при участието в други подобни анкети.

Много повече за нашата страна с начупен релеф този проблем е важен. Още Айчарт казва, че единствено транспортният фактор и останалите трансферни фактори, чиито разходи са функционално свързани с разстояние, внасят регулярност в дейностите.

Локационният процес обвързва производителите на стоки и потребителите им, чрез сложни взаимодействия, които трудно могат да бъдат разбрани, без разглеждане на икономическите характеристики на трасферните дейности. Измененията в трансферните услуги, разходите и тарифите, създават различни пространствени обвързаности на двата икономически агента – производител и купувач, и диктуват пазарните отношения.

Трансферните операции се отличават със следните особености:

1. 
   Преобладаващата част от транспортните разходи са фиксирани;
   
2. 
   Транспортните разходи отразяват цялостни и дългосрочни ангажименти между икономическите агенти, обвързани с транспортни разходи (без транспортен договор не може);
   
3. 
   Взаимодействащите икономически агенти получават различни предимства при използването на определени пътища или разходи за поддържане на терминалите.
   

Икономиите от трансферните операции се постигат от мащаба на транспортната дейност. В страните с развит транспорт и масово производство цените и разходите за единица услуга са по-ниски, а самите услуги – по-удобни и по-бързи, когато се осъществяват по пътища с по-голям обем на трафика. Транспортните разходи са по-ниски, когато се превозват наведнъж големи количества в самостоятелни единици за превоз. Ниски транспортни разходи се правят, когато единичната доставка е по-голяма.

Икономиите в трансферните операции се отнасят до разходи, свързани с действителното придвижване между локациите и когато преминава организирано през терминалите се понижават разходите за осчетоводяване, таксуване, продажба. За да запазят монополния си характер на обслужване и да повиши ефективността си, специализираните транспортни фирми и агенции обслужват много различни категории клиенти с комбинирани превози. Обикновено тарифите се съставят така, че да компенсират непропорционалните дялове на фиксираните разходи на трасферните операции, с тарифи върху онези услуги, които най-малко се търсят (високи цени за малко търсените, ниски цени за много търсените трансферни операции).

Целта на трансфера е да превози хора, стоки, енергия и информация. Най-старият и примитивен, но и универсален начин за трансфер е придвижването на хора. Още по-специализирани са начините за трансфер на енергия и информация. Организацията на трансферните операции е свързана с обосноваването и фиксирането на началната и крайната точка, а след това – проучването и разработването на различните удобни маршрути. Транспортните маршрути много рядко са права линия, а стремежът е гарантиране на доставката и постигане на икономия от обема на пратката. Избира се най-удобния вид транспорт. По-евтини са доставките на дълги разстояния, когато средната скорост е постоянна, когато трафикът и тарифите са реални. Трябва да се отчитат следните утвърдени изисквания:

• 
  да се разработват тарифи за по-къси и по-дълги разстояния и да се предлагат различни видове транспорт;
  
• 
  да се избират конкурентно- и неконкурентноспособни маршрути;
  
• 
  да се разграничават тарифите за превоз на стоки и за специфични транспортни услуги. Различно се оценява пътническото обслужване и транспорта на хора, които бързат и могат да платят повече.
  
• 
  да се диференцират тарифите с оглед на посоката;
  
• 
  да се оценяват разходите на време при трансфер.
  

Местен вход са материали, доставки или услуги, които са налични в определената територия и не могат да бъдат доставени срещу разумна цена от друго място. Използваната земя е един такъв вход, независимо дали е необходима като локационно или като обработваемо пространство или съдържа минерали, или други съставки, използвани в реалния процес — както в добивната дейност на селското стопанство, така и в минното дело. Климатът и качеството на местния въздух и на водата попадат в същата категория, като определят топографията и физическата структура на почвата дотолкова, доколкото се отразяват на разходите за изграждане на производствените обекти и по този начин формират привлекателността на територията. Релефът, благоприятстващ строителството и транспорта, също спада към елементите на непреносимия вход и играе значителна — пряка и косвена — роля при локацията на стопанските обекти.

Обществените услуги на място, такива като полиция, местна администрация, пожарна охрана, са също локален вход. Работната сила (поне в краткосрочна перспектива) също се отразява в голяма степен на общите разходи на входа. И накрая, съществува цял комплекс от местни удобства — бит, естетика или културно ниво на заобикалящата среда и населението, които играят особено важна роля при избора на локационната среда.

Общото между всички изброени местни фактори на входа е, че всяка определена локация предлага условия, специфични само за нея, и не включва доставката на входни фактори от други локащи.

Заедно с изискванията за определен местен вход единицата, избираща локация, ще произвежда определен продукт — изход, който по своята същност ще бъде консумиран на място. Този изход се нарича непреносим. Помощните услуги за домакинството обикновено се консумират или вкъщи, или на местния пазар, независимо от достъпността им. Обществените или местните обслужващи предприятия като фризьорски салони, автосервизи, перални, черкви, кина, паркинги и др., зависят изцяло от незабавната им наличност на местния пазар и в по-малка степен от доставката на вестници, наличността на магазини за пазаруване на дребно и училища.

Отпадъкът е един от видовете локални изходи, получаван от почти всяка икономическа дейност. Сега само радиоактивните отпадъци по правило се транспортират на голямо разстояние за отлагане, като богатите държави изпращат тези отпадъци на далечно разстояние от националната им територия. Проблемът около отлагането толкова бързо се задълбочава в много райони, че голяма част от тези производства се налага да бъдат изоставени поради прекалено големите разстояния за транспортиране на отпадъците. Други просто се изпомпват във въздуха, във водата или на повърхността на земята с или без допълнителна обработка или неутрализация.

От икономическа гледна точка отпадъкът е изход, който се разглежда като локален продукт, но с отрицателна стойност, за разлика от непосредствено предназначените продукти за потребление като хранителните, за бита и други. Негативната стойност на отпадъчните продукти е особено висока в райони, където се държи на чистотата на земята, въздуха и водата и отлагането й става много скъпо. Това прави такива локации нежелани за единици, отделящи отпадък и често те са защитени от това със закон.

Невинаги е възможно да се вземе решение едновременно за определен фактор на локалния вход и изход. Например водите на реки, в които се вливат отпадъчните води от повечето промишлени предприятия, така се загряват, че не могат да задоволяват целогодишно потребностите от вода за охлаждане на топлоелектрическите централи и металодобивните заводи. В този случай излишната топлина се явява отпадъчният продукт. Термалното замърсяване за тежката индустрия може да се оцени или като относително недостатъчно захранване от необходим местен вход (студена вода) или като прекалено скъпоструващо отлагане на местен изход (излишна топлина). Това е само един пример от множество случаи, в които можем да опишем определена ситуация по различен, в случая — противоположен начин.

Често правителствата не са склонни да приемат, че пълните разходи по предотвратяването на замърсяването на околната среда се отнася към замърсяващото предприятие.

Относителна значимост на локационните фактори. Предложената в предишните теми класификация на локационните фактори е съставена въз основа на характерните черти на локациите. За да можем да оценим относителните достойнства на алтернативните локации за определен вид бизнес, домакинство или обект за обществено ползване, трябва да имаме представа от характерните черти на този вид дейности. Какво значение трябва да се придаде на съответните локационни фактори за входно предлагане и изходно търсене, когато става въпрос за плувен басейн или за фабрика за чанти, за завод за акумулатори или за застрахователно дружество? Правилността на отговора зависи от това кой се интересува, тъй като заинтересоваността е твърде различна.

Тези, които се занимават с избора на локация, се интересуват от определени условия, за да могат да намерят по-благоприятна. Онези, които се занимават с обществено благоустройство, търсят друг отговор, който би им помогнал да направят териториалната единица по-желана за бъдещи производители, администратори и евентуални жители.

Един от най-демократичните и етични начини да се направи оценка е директният метод — да се попитат хората, които вземат локационните решения. В анкети, предназначени за бизнесмени и свързани с "промишлени проучвания", на фирмите се дава списък от локационни фактори, които включват такива точки като разходи за работната сила, данъци, водоснабдяване, достъп до пазари и енергийни разходи и те трябва да ги градират по относителната им значимост, като използват прилагателни ("изключително важно", "немного важно" и т.н.) или някаква елементарна точкова система.

Този подход, макар демократичен и практично бърз, е твърде примитивен. При него трудно се стига до нови изводи или до такива, които да не са подвеждащи.

Недостатъците на този подход са следните:

Първо, той не дава реална основа за количествена оценка на положителните страни и на недостатъците.

Второ, анкетираният негласно се поощрява да преувеличи значението на даден локационен фактор, който е от емоционално или от политическо значение за него, или ако знае, че с отговора си би могъл да постигне известен положителен пропаганден ефект или най-малкото да привлече вниманието върху себе си.

Например установено е, че в изследванията на субективни отговори работодателите често дават по-високи оценки на данъчния фактор, отколкото се получава в действителност при конкретния избор на локация. Това важи и за социалната сигурност, и за други емоционално въздействащи фактори.

При оценяване силата на различни локационни фактори, включващи преносими входове и изходи, често се прилага количествения подход. Например, можем да пожелаем да определим дали доменната пещ е по-силно ориентирана към въгледобивните мини или към мините за добив на желязна руда, като сравним общото количество изразходвани въглища или желязна руда в представителна доменна пещ за едногодишен период. Данните за такъв анализ могат лесно да се получат, а и самият сравнителен анализ не отнема време и не е труден. Недостатъкът на този метод е, че не можем да разчитаме да получим необходимия отговор, когато количествата са от един клас. Можем да го използваме да определим дали пещта ще е по-силно ориентирана към мини за добив на въглища или на желязна руда в сравнение например с източниците на доставка на смазочно масло за машините, но отговорът може да се получи и по експертен път. Може би по-подходящо би било да се сравнят годишните транспортни разходи за доставка на въглища в доменните пещи и за доставка на желязна руда за същите пещи. При това сравнение обаче резултатът ще бъде повлиян от различ­ните средни разстояния до двете находища, както и от относи­телните превозени количества — следователно и това не е много показателно.

Но може да сравним тонажа и да кажем, че ако ни трябва кокс, получен от два тона въглища за стопяване на един тон желязна руда, при избора на локация на доменна пещ два пъти по-силно е предимството на въглищните находища пред мините за желязна руда. Тук се приближаваме до оценка с по-голяма информативна стойност (конкретно за тези два локационни фактора), въпреки че отговорът ни няма да е точен, ако една от двете суровини пътува при по-високи транспортни разходи в сравнение с другата.

Следователно, за да можем да оценим относителната значимост на различните локационни фактори за определен вид дейност, трябва да знаем относителните количества на различните й входове и изходи. Например, ако искаме да разберем дали стойността на работната сила е по-мощен фактор от разходите за електроенергия, първо трябва да определим колко киловатчаса се изискват за един човекочас. Ако съотношението е 20 или ако заплатите са с 100 лв. на час по-високи в първото локационно място, отколкото във второто, заслужава си да се плати до 5 лв. повече за киловатчас електроенергия във второто локационно място при положение, че тези две локации са равностойни за всички останали фактори, включително и по отношение на производителността на труда.

Този отговор е от значение за предприятието, но трябва да отбележим, че той не е много показателен за това, до каква степен бихме очаквали този тип дейност да се ориентира към евтината енергия вместо към локациите с евтина работна ръка. Можем да предположим, че завишението от 5 лв. /квтч и повече е по-срещано сред алтернативните локации за тази промишленост, доколкото диференцирането на заплатите с 10 лв./час повече са по-редки за типа работна сила, който се използва. В този случай диференциациите по разходите ще натежат по-силно като определящи локационните детерминанти, отколкото диференциациите на заплащането. Така можем да заключим, че поне за определени цели трябва да имаме някаква представа за степента на пространствена променливост на входните и на изходните цени, отговарящи на относителната тежест на един или на друг локационен фактор.

Когато разглеждаме данъците като локационен фактор, срещаме допълнително усложнение. Не съществува достатъчно подходящ начин да измерим количеството на обществените услуги, които дадено промишлено предприятие или домакинство купува чрез данъците и да определим тарифа (единична цена) за тези услуги. Единственият начин, по който можем да измерим местната чувствителност към данъчните ставки, е да се отнесем към действителния обхват на данъчните задължения за определен брой алтернативни локации и да ги приведем във вид на оценки — на какво възлиза данъчната сметка на година или на единица изход за всяка локация. Съществен проблем е как — ако изобщо може да се направи — да се измерят и предвидят разликите в качеството на обществените услуги.

Значението на диференцирането при производителността на труда играе също роля при оценяване на относителното влияние на локационните фактори. Ако заплатите в първото локационно място са с 10% по-високи от тези във второто, работниците в първото локационно място работят 10% по-бързо и на двете места разходите за работната ръка за единица продукция ще са еднакви. Може да се допусне, че нито едно от тях няма да има предимство по отношение на нетните разходи. Всъщност на по-бързите работници от първото локационно място ще им трябва грубо 10%.по-малко оборудване, място или други подобни, отколкото на по-бавните им колеги от второто за предаването на определен обем продукция. Затова в първия случай ще се пести значителна част от работните разходи. Въпреки, че това предимство се дължи на качествена разлика между работниците, пряко заети с производството, в разходните отчети то ще се запише към амортизацията, отопление и обслужване на предприятието или може би към заплатите на администрацията и другите служители, незаети пряко с производството.

Когато възникват значителни икономии или такива не са осъществени, проявява се друг вид проблем на идентификацията. Да предположим, че се опитваме да сравним две локации за леярна по отношение на доставката на старо желязо, което ще бъде основната суровина. Цената на стари метали е по-ниска в селище А в сравнение със селище В, но при тази ниска цена има само относително малки количества в наличност. Ако леярната иска да развие по-широка дейност в селище А, трябва да плати повече за да получи суровини от по-голям снабдител, докато в селище В старото желязо може да се намери в по-големи размери и доставката е много гъвкава. Влизането на леярната като купувач не би оказало особено влияние, за да се вдигне цената. В този случай тя трябва да реши дали по-широкообемни икономии ще са достатъчни, за да се предпочете селището В, или те ще са толкова незначителни, че ще е по-добре да се работи на по-скромно равнище в селище А. По същата логика някои локации ще предложат по-еластично търсене на продукцията от други локации и тук отново изборът на място за разполагане ще зависи от големината на икономиите.

Тези аргументи извеждат на повърхността някои от не толкова явните страни на проблема за измерване на относителната значимост на факторите, които определят избора на локация на определено предприятие. Става ясно, че само в определени случаи, свързани с трансферните разходи на различни фактори, могат да се поставят конкретни количествени акценти, и че относителното влияние на различни фактори върху локацията зависи както от j количествата и видовете входове и изходи, така и от географските модели на вариация на съответното предлагане на входове и търсене на изходи.

Разграничаването между местни и преносими входове трябва да е гъвкаво. То следва да се променя в зависимост от това какъв подход към локацията приемаме за конкретната ситуация -микрогеографски или макрогеографски. Затова, ако ни интересува избор между различни градове, "местен/локален" означава непреносим между градовете. Някои входове и изходи, уместно разглеждани като локални в този контекст, са действителни и преносими между обекти или квартали в границите на един град. А когато този град е голям, тогава разстоянията за пренасяне могат да надхвърлят разстоянието между два съседни града и мярката става доста относителна.

Какви са тогава възможните видове пространствени диференциални модели на даден локационен фактор в сравнение с различните локации на всяко определено равнище на географската единица?

Естествено, най-простият модел е еднообразието, еднаквостта. Всички локации, подложени на сравнение, имат еднакви показатели по отношение на въпросния локационен фактор. Всъщност това е много често срещан случай, например в развитите страни полезните услуги се предлагат на уеднаквени цени за райони на обслужване, които са доста по-обширни от един квартал и често включват цели градове или цялата страна. Заплатите за организирано производство или за занаят обикновено са еднакви за целия район от гледна точка на локалните интереси на профсъюзите. А за производства, които използват националната система за договаряне на труда, те могат да еднакви за цялата страна.

По принцип данъците са еднакви за цялата територия, подчинена на законодателството на дадена управляваща институция, която ги определя. Много от услугите се продават при уеднаквена цена на доставка за големи райони или за цялата страна.

Специалният термин постоянно присъствие се отнася до входове, които са в наличност на еднаква цена за всички разглеждани локации. Въздухът се намира навсякъде, ако не държим толкова на качеството му. Ако даден вход е вездесъщ, тогава доставката му определено не може да представлява локационен фактор, тъй като той може да се намери навсякъде и не оказва влияние върху локационните предпочитания.

Еквивалентът на постоянно присъствие по отношение на търсенето е, разбира се, изход, за който има търсене във всички разглеждани локации. Няма точен термин за него, а и той представлява доста по-рядък случай в сравнение с присъствието на входа. Например, ако си представим някакъв вид дейност, която разпространява продукта си чрез писма по пощата, но бързото доставяне не е от особено значение. В такъв случай близостта до клиентите не е важна. На практика търсенето на изхода присъства навсякъде. В този конкретен случай причината за това е, че пощенските услуги не предвиждат допълнително заплащане на повече километри при пренасяне на писма, когато става дума за националната територия.

Достъпът до пазара на производител на зърно е пример за друг модел на предимство на даден локационен фактор. Търсенето на зърното му е напълно еластично и това, което той получава за тон, е цената, определена на ключов пазар минус разходите по обработката и транспортирането. Цената, която той получава, ще се променя много гладко от географска гледна точка в зависимост от разстоянието до града, в който се намира този ключов пазар. Локационният ефект на фактора "търсене на продукцията" може да се разгледа като непрекъснато икономическо дърпане в посока към това място. Подобни дърпащи ефекти, отразяващи предимството на достъпа, действат в конкретни градски райони. Например предпочитанията при избор на жилищен квартал за работници се определят от фактора "време" и от цената на пътуването до работното място.

Друг вид систематичен модел включва диференциали на предимство в зависимост от големината на населеното място или града, където е разположено предприятието. Това може да се приложи към определени локационни фактори, включващи предлагането или търсенето на дадени локационни фактори за входове и изходи, които не са преносими между градовете. Ще е интересно да се намери какъвто и да е вид диференциално предимство, което точно да се определя от големината на мястото, но има много локационни фактори, които в действителност показват грубо този вид модел. Някои дейности се доставят на местните пазари и не могат да се развиват при скала на минимална ефективност, освен на места с поне някаква минимална големина. Когато се избира локация с такава дейност, първата стъпка в процеса на избиране е да се пресеят алтернативите до ограничен брой достатъчно големи места. По тази причина човек обикновено не може да очаква да намери патентни агенти, оперни зали, инвестиционни банки или водещи футболни отбори от "А" група в малки населени места. Съществуват и локационни фактори, при които пространственият модел на предимство изобщо не проявява открито систематичния си характер, т.е. не може да се опише или да се предвиди в някакви разумни прости термини, но това не означава, че той задължително е случаен. В тази категория попадат данъчните облагания, местното водоснабдяване, предлагането на работна сила и качеството на обществените услуги. Тези широки; очертания на модела могат да се обяснят с някои общи заключения, но когато се правят сравнения за действителен! подбор на локации, не можем да избегнем потребността от събиране на информация за всяка конкретна локация, която желаем да разгледаме.

Вътрешнорегионална обвързаност на дейностите. Различията във вътрешнорегионалните връзки между отделните дейности могат да бъдат изразени чрез следната класификация:

1. 
   Вертикални отношения.
   
2. 
   Хоризонтални отношения.
   
3. 
   Допълващи се отношения.
   

от една дейност е предвидена изцяло за реализиране в друга дейност, т.е. трансферът на изход съществува само между тях. Това означава, че присъствието на една от тези дейности в даден! регион усилва притегателната му сила за другия вид дейност. Това от своя страна показва, че вертикалните връзки като правило съдържат в себе си взаимното привличане на дейности.

Рядко, но все пак съществува възможност такова привличане да действа и в двете посоки. Можем да посочим случаи, когато! връзката е подчертано стимулираща (прогресираща), и случаи, когато е нестимулираща (непрогресираща).

Нестимулираща връзка означава, че взаимното привличане е важно предимство за подсигуряващата дейност. С други думи, дейност, ориентирана към пазара, е привлечена от дейност, на която може да се продава. Нарича се нестимулираща връзка, защото включва преминаването на ефект (фактор) към дейност доста назад по отношение на операциите, които превръщат| главните вложения — като естествени ресурси и труд — в крайн продукти. Пример за непрогресираща или нестимулираща връзка може да бъде печатна фирма, специализирана в изработване на! годишните доклади на големите корпорации. Ако част от фирмите, които печатат докладите си се обединяват с фирми от други градове и преместят седалищата си, от това печатарската фирма ще загуби, т.е. печатането на годишните доклади е прекален^ обвързано със седалищата на фирмите.

Непрогресиращият тип връзка е често срещан, защото повеч от дейностите в даден регион са ориентирани към някоя воден дейност на регионалния пазар. Колкото по-голям е регионът! толкова по-голяма е важността на вътрешния пазар. Дейностите по местоживеене се стимулират от всяко нарастване на общественав регионална заетост и от приходите, което пък от своя страна приемникът на ефекта на непрогресиращите отношения.

Дейност, подложена под действието на прогресираща връзка, трябва да е чувствителна относно цената или доставянето на изходните продукти. Един клас от тези прогресиращи връзки включва дейности, които използват вторичните продукти на други дейности от този регион. Важността на добрата местна подсигуреност с услуги, обслужващи бизнеса и особено създаването на нови дейности за региона, бе отчетена в последните няколко години. Голямо внимание бе отделено и на ролята на местната инфраструктура за развитието на изоставащите региони — както в страната ни, така и в другите страни. При всички тези ситуации стимулиращите връзки са ключовият фактор за решаване на проблемите.

Това означава, че развитието и увеличаването продукцията на една дейност в даден регион окуражава развитието на допълващи дейности. Взаимното привличане между производители на допълващи се продукти представлява връзка, осъществена на два етапа.

1. 
   Ефект на прогресиращата връзка, когато появяването на допълнителен производител привлича към този регион повече купувачи на произведения от него продукт.
   
2. 
   Ефект на непрогресиращата връзка, когато по-голя мото търсене от горните купувачи увеличава привлекателността на региона за повече производители.
   

Допълващи се отношения и икономия от мащаба на натрупва­нето. Външните икономии от мащаба в резултат на натрупването отчасти представляват допълващите се отношения сред потребители на съвместно предлаганите продукти. Производителите на модни облекла имат тенденция в дейността си да натрупват, защото извличат полза и от двата вида допълващи се отношения: между потребителите при съвместното предлагане на продукти и между производителите на допълващи се продукти. Вижда се, че външните икономии от натрупването могат да бъдат класифицирани и като вътрешни икономии от мащаба плюс два вида допълващи се връзки, като всеки от двата вида може да бъде; определен като стимулираща и нестимулираща връзка.