Тема 15. ГРАДОВЕ И ЛОКАЦИОННИЯ ПРОЦЕС

Бързото нарастване на градското население е свързано с постепенно отчуждаване на индивида, с ограничаване на неговите контакти, което води до засилване на неговата анонимност, окуражаваща склонните към дързост и безсрамие. Следователно урбанизацията е непрекъснат и глобален социално-икономически процес, насочен към усъвършенстване на условията и начина на живот в дадена териториална общност, предимно в градовете и е съпроводен от стремеж към засилване на социално-икономическите функции и към усъвършенстване условията на живот чрез наподобяване на определен образец, най-често столичния град. Основен показател за измерване на този процес е коефициентът на урбанизъм, който е отношение на броя на населението в градовете към броя на населението, обитаващо изучаваната територия. Този коефициент се изменя така: 1948 г. – 25% в градовете; 1985 г. – 64.8%; 2002 г. – 72.1%.

Процесът урбанизация налага да се даде определение за град: той представлява пространствена концентрация, съдържаща разнообразни дейности, за чието съществуване служат различни икономически причини.

Поводите за пространствената локация на градовете са различни – местоположението, крепости, ресурси, водни източници, климат и т.н.

Литературата е богата на различни класификации на градовете: според стопанската дейност, по вида на почвата, селскостопански и животински центрове; по географските функции и т.н.

Според социално-икономическите си функции, градовете се делят на:

1. 
   Административни (столица, областни и общински центрове);
   
2. 
   Промишлено-транспортни;
   
3. 
   Промишлено-аграрни;
   
4. 
   Курортни градове.
   

а) Първият е свързан с различията в начина на живот на хората, населяващи централните и периферни части на градовете;

б) Западане на активната централна зона на градовете;

в) Увеличаване на трафика и задръстванията;

г) Фискална криза – все по-засилваща се невъзможност за финансиране на обществените услуги, дори и чрез значителни увеличения на данъчните ставки.

С растящо значение е един нов проблем, какъвто е замърсяването на околната среда.

По-значимите трудности, които градовете срещат в развитието си, са:

• 
  хетерогеността на урбанизационното население;
  
• 
  силната миграция;
  
• 
  противоречие между местната и централната администрация по повод финансовата издръжка на градската инфраструктура;
  
• 
  увеличаване на личните превозни средства и намаляване на предпочитанията към услугите на градския транспорт;
  
• 
  неравнопоставеността на различните градове в законодателното тяло на страната.
  

• 
  главоломно расте цената на земята;
  
• 
  влошава се чистотата, шума, различните миризми, задръствания по всяко време и невинаги гарантираната сигурност.
  

• 
  даващи първична продукция;
  
• 
  даващи вторична продукция (промишлени зони);
  
• 
  територии на потреблението;
  
• 
  територии на рекреацията (възстановяването).
  

В своето разширено определение за икономическото простран­ство проф. Христо Маринов посочва, че то е: "В икономически активната, използваема и обективна територия, върху която са разпределени хората, социално-икономическите процеси, всички елементи на производителните сили, които чрез разнообразните връзки са обособени в дискретни териториални системи, явяващи се специфично проявление на закономерностите за развитието на производството."¹

Проф. Маринов определя четири подсистеми на географското пространство:

1. 
   територии, даващи първична продукция (селско и горско стопанство);
   
2. 
   територии, даващи вторична продукция (промишленост);
   
3. 
   територии на потреблението (населени пунктове);
   
4. 
   територии на рекреацията (възстановяването)¹.
   

Първата подсистема на географското пространство подкрепя опростения модел на Кристалер и Льош⁶, в който има само две дейности: градска и провинциална. Провинциалната дейност е свързана със селскостопанския начин на използване на земята, при който не се реализират големи икономии от агломерацията⁷, но е възможно интензивно да се използва земята, и то малки пространства от нея. Градската дейност е подложена на действието на големи икономии от агломерацията, но може интензивно да се използва земята, и то ползвайки сравнително малки пространства от нея. Хората, ангажирани в една от дейностите, се нуждаят от продукцията, произвеждана от хора, занимаващи се с друга дейност. Земята е еднаква навсякъде, а трансферните разходи се определят по разстоянието, свързващо двете локации. Екстензивната провинциална дейност и съответно търсенето на продукция от градската дейност е разпределено поравно. Налице са само два определящи локационни фактора — транспортните разходи и икономиите от агломерацията.

Условията на засилващите се процеси на глобализация в световната икономика придават друго измерение на икономическия растеж. Цел на развитите икономики е качественият растеж, а не количеството на произведената продукция. Това поставя приоритет на различни фактори при развитието на икономиката. Активната гражданска съпротива срещу замърсяването на природата има важна роля за промяната в икономиката и начина на нейното развитие. Навлизането на практики като Корпоративна социална отговорност (КСО) сред политиките на транснационалните компании, а вече и на по-големите регионални, е пример за промяната на условията за развитие на икономиките. Европейската стратегия „Европа 2020” е пример за новите тенденции, с които икономическото развитие трябва да се съобразява. За следващия стратегически период ЕС залага на устойчивия, интелигентния и приобщаващия растеж, които са в отговор на промените в икономиките и продуктите, произвеждани от тях. Актуални днес са информационните и екологично чистите технологии, а също и развитието на нанотехнологиите, които много скоро ще навлязат в нашия бит. В подобни условия развитието на една икономика трябва да залага на иновации и да влага голям ресурс в научноизследователската и развойна дейност, за да развива или поне поддържа своите конкурентни предимства.

Продължителността на прехода в държавата, закъснялата и не добре осъществена икономическа реформа, липсата на стратегически поглед за развитието на икономиката през изминалите 20 години, много често предизвикват гражданите да изпитват носталгия към предишния икономически, политически и социален строй, който се характеризира с всичко това, което липсва сега. В създалите се условия България трябва да реорганизира своята икономика, за да може да преследва устойчив растеж и да подсигури качеството на живот на своите граждани.

Управлението на икономиката през изминалите 20 години е лишено освен от стратегически възглед какво трябва да стане след преструктуриране на отраслите в нея, също и от прилагането на науката за регионална икономика и регионално планиране. Това позволи всеки един стопански субект да се разглежда самостоятелно и така да се доведе до фалит, защото икономическите субекти са свързани в система и когато се разкъсат връзките между тях, те спират да функционират. Разбира се, нещата не може да останат по начина по който са били, но преструктурирането им е трябвало да стане контролирано, за да се избегне разграбване и източване на държавните предприятия след преминаването им в частния сектор. В този процес водеща е ролята на публичния сектор, който има за задача да регулира процесите и да не позволява унищожаването на ключовите предимства на българската икономика. За съжаление, това не се случи, а по-лошото е, че продължава да се върви „по течението”, без да има приоритети за развитие на икономиката. Не само вътрешните условия, но и външните такива, са предпоставка за преструктуриране и приоритизиране на икономиката, за да сме конкурентни и в унисон с нашите европейски партньори.

Времето не може да се върне назад и „реформата” в икономиката е факт. Това, което би трябвало да е на дневен ред, е изготвянето на стратегия за развитието на регионалната икономика. Тя трябва да е съобразена както с външната среда, така и с вътрешната, за да има основа, на която да се стъпи при създаването на икономика, отговаряща на устойчиво, интелигентно и приобщаващо развитие. Поради факта, че повечето от предимствата, които е притежавала българската икономика преди “реформата” са изгубени – като в електрониката (изчислителни машини, производство на компютри), селското стопанство, производството на оръжия (загуба на световните пазари), производството на атомна електроенергия, машиностроенето и много други, е необходимо да се направи обстоен анализ на състоянието на отраслите, на териториалните фактори и на възможностите за развитие на ключови отрасли, които да изведат икономиката от застоя и да се конкурираме отново на световните пазари.

Териториалните фактори са основно пет групи, някои от които имат устойчив характер, докато другите са променливи в зависимост от структурата на икономиката.

Прекомерното и неконтролируемо застрояване в България е сериозен проблем, който застрашава не само природата около големите градски центрове, но все по-голямата комерсиализация на природните паркове, в които се строят почивни комплекси, е похабяване на естествената околна среда, върху която оставяме трайни отпечатъци. Такива проблеми също са замърсяването на въздуха, на почвите, на водите, защото няма достатъчно технология, за да поеме отпадъците от потреблението ни. Примери са проблемът с боклука в София, изтичането на отпадните води по цялото ни Черноморие, а също и от някои градски центрове в реките и много други. От друга страна, проблем е и бездействието в земеделието, което е причинено от разпокъсаността на земята – отлагането на необходимостта от комасация на обработваемите земи, които се оставят пустеещи и по този начин губят свойствата си, когато не се обработват. Другата порочна практика е превръщането на земя от земеделска в такава за битови цели, което намалява обработваемите земи и замърсява тези, които са в близост.

Съществува деление на природните ресурси на два вида – изчерпаеми и неизчерпаеми. Първите се делят още на: възобновяеми, които от своя страна, биват водни, поземлени, растителни, животински ресурси; и невъзобновяеми – полезни изкопаеми. За неизчерпаеми се смятат – енергията от слънцето, енергията от приливите и отливите, енергията от вятъра, геотермалната енергия. При развитие на регионалната икономика е от особено значение изучаването на наличните природни ресурси на територията и възможностите за тяхната екосъобразна употреба с цел полезност – принцип на устойчивото развитие.

България е страна, имаща природен комплекс благоприятстващ развитието на туризъм и земеделие с характеристиките на своите природни фактори. Затова на проблемите посочени горе трябва да се намери решение и да се прекрати разрастването им, а природните дадености да се използват по благоприятен начин както за природата, така и за икономиката. Все пак природните дадености не може да са единственото нещо, което трябва да използва държавата, за да развива икономиката си. Интелигентният растеж и характеристиките на развитите икономики се свързват с много иновации и високотехнологични производства, без които няма да можем да развием конкурентна икономика в новите условия.

Липсата на адекватна регулация на икономиката е причината за дисбалансите, които се появяват на територията й. Оставянето на ключови сектори в ръцете на бизнеса без адекватна регламентация от страна на държавната власт и прекалено пазарните механизми в сфери като образование и здравеопазване водят до появата на пазарни провали. Те не са в състояние да регулират проблема без намеса на властта, която без ясни цели само отлага решаването както на персоналните, така и на обществените проблеми.

На последно място, но съвсем не последна по значение е петата група – културно-историческите фактори. Те обхващат културно-историческото наследство, архитектурното наследство, архитектурно-историческите паметници с регионално и национално значение, архитектурните резервати и други. Територията на нашата страна има многовековна история и е населявана от много общества, чиито постижения представляват интерес за целия свят и могат да бъдат видени тук в България. Проблемите с културно-историческото наследство не липсват и се простират от иманярството до поддръжката на инфраструктурата, обявена за паметник на културата. Поради факта, че на територията ни има изобилие от подобно наследство, е необходимо да се приоритизират местности и обекти, които да се развият и да привличат интереса на туристи от цял свят. Развитието на селски туризъм във вид на реставрирани къщи за алкохолен туризъм, е услуга, носеща ни малко ползи, на която не може да се придаде по-висока стойност, както на СПА комплекс.

Важен фактор за развитието на регионалната икономика е разглеждането на териториалните фактори и тяхното взаимодействие. Много често проблемите, породени от несъобразяване с някои от факторите, имат негативно въздействие върху останалите, затова много от примерите по-горе имат пряка връзка, която изисква общо разрешаване. Често решението на един проблем поражда друг след себе си, ако не са съобразени възможните влияния върху факторите му, затова връзката фактори-условия е водеща при осъществяване на локализационния процес.

Регионалната икономика основно изпитва въздействието на три вида ефекти – икономически, екологичен и социален.

Локализационният процес в теорията се разглежда като съвкупност от две подсистеми. Едната е обект на локализация, която се занимава с фактори, влияещи на новите компоненти на регионалната икономика, които ще се развиват. Другата е среда на локализация, която се свързва с мястото, където ще се развива дейността и е характерна с всички негови особености, които трябва да бъдат съобразени. В този процес факторите на локализация са свързани с необходимите условия за всеки отрасъл, за да може той да реализира своята производствена мощност на дадена територия.

Основно тези фактори се класифицират като териториални и извънтериториални. Първите са неизменно присъстващи на дадената територия – географско положение на територията, като фактор, материални ресурси, трудови ресурси, инфраструктура, транспорт и други. Извънтериториалните фактори не са пряко свързани с територията и се повлияват в зависимост от териториалните фактори. Такива са технически прогрес, специализация, коопериране и комбиниране, културно-битови особености на традициите на населението, опазване на околната среда и други. За да бъдат ефективно съвместени тези фактори е необходимо да се анализират първо поотделно, а след това да се анализира и съвместното им действие.

Важно място в науката за регионалната икономика заема отрасловата структура. Различните видове отрасли имат отношение към локализацията, защото при тях процесът зависи от нивото на тяхната материалоемкост. В зависимост от нивото на материалоемкост се подбират региони с подходящи териториални фактори. Например, за отрасли с високи нива на материалоемкост по-голямо значение ще има материалната обезпеченост, докато при отрасли с ниска материалоемкост ще има малко значение наличието на материалите. По същия начин трябва да се съобразят и други фактори, които ще съпътстват производствения процес и са необходими за реализацията му.

Оценката на трудовите ресурси е от особено значение, защото този фактор е динамичен и се повлиява от множество социални процеси. От значение са не само количествените характеристики на населението, но и качествените. Взема се предвид структурата на квалификацията, възрастова, биологична предопределеност, също и традиции, навици и опит в дадения регион. Известен факт е, че в България биологичната предразположеност на населението е свързана с развитието на медицина и биология, а също и на математика и в следствие – информационни технологии. Потвърждение е факта на множеството добри компютърни специалисти, които привлякоха Hewlett-Packard в страната.

Вземайки под внимание развитието на глобализационните процеси и необходимостта от придвижване на готовата продукция от мястото на нейното създаване до потребителите, все по-голямо значение има и инфраструктурата, която е основа на транспорта. Инфраструктурата има много измерения и те се свързват както със съоръженията за самото производство, така и с пазари за нейното пласиране, складове за пренос или техника за придвижване. В зависимост от тези особености тя се дели на производствена, свързана с условията и процеса на производство и социална инфраструктура, свързана с реализацията на продукта. Наличието на подходяща инфраструктура и намаляването на транспортните разходи са фактори влияещи и на локализацията, и на отрасловата структура.

Процесите на глобализация на световната икономика поставят все по-голяма тежест на други фактори, които са обосновани и от промяната на производствата –иновативни технологии и продукти с висока добавена стойност и такива с голяма доза интелектуален труд. Такъв фактор е специализацията на производството, което позволява отделните етапи да бъдат разделени и произвеждани на различни места, които са по-подходящи за различните компоненти. Концентрацията пък е процес на съсредоточаване на производствените мощности възможно най-близо до материалните запаси с цел да се достигне производството на един готов продукт на дадена територия, за да се извлече ползата от ефекта на синергията. Кооперирането е процес, имащ за цел да обедини усилията на производства от един отрасъл, които да се подпомагат в дейността си чрез хоризонтални връзки, дори намиращи се в различни региони на дадена територия.

В условията на европейска и световна интеграция на икономиките от все по-голямо значение като фактор има международното разделение на труда. То има важно значение за разпределението на новите инвестиции към дадена страна. Наличието на предимството на фактора се измерва с резултата на количеството изнесена продукция или друга суровина. Това трябва да ни подсказва, че е от изключителна важност да запазваме трудовия си ресурс, а не да обезпечаваме ЕС с висококвалифицирани кадри. От друга страна, изтичането на кадри е в резултат на диспропорциите между произвежданите специалисти и нуждите на реалната икономика. Ясно се очертава необходимостта от механизъм, който да регулира тази диспропорция, но за да е възможно това е необходимо стратегическото планиране да навлезе в методите на управление на българската икономика.

Екологичния фактор е свързан с изменението на околната среда и промените на климата, които са следствие от отрасловата структура на регионалната икономика. Този фактор измерва замърсяването на въздуха и водите, намаляването на природния фактор след намесата на човешка дейност, които биха настъпили или са настъпили преди или след локализацията на определена производствена дейност. Той ще има все по-голямо значение в бъдеще за всяка една човешка дейност.

След като се вземат под внимание всички тези фактори на територията и на самите отрасли се прави икономическа обосновка на различните възможности за локализация на определен отрасъл върху дадена територия. Ролята на икономическата обосновка е в това да се направи съпоставка измежду много варианти, да се отстранят неефективните и да останат ефективните, от които да се избере един ефективен оптимален вариант, който да не създава дисбаланс в регионалната икономика на дадена държава или регион.

Териториалните и отраслови фактори са важно условие при развитие на регионалната икономика, а днес в България те много често не се дооценяват, къде поради невежество, къде поради липса на интерес, но резултатът е налице и не е много задоволителен. Управлението на територията и икономиката й в бъдеще е свързана с идеята за устойчиво развитие, което има за цел да даде друга насока на световното производство на едно консуматорско общество. България е поставена пред предизвикателството да възприеме тези принципи и да спазва определени правила, за да развива икономиката си природосъобразно и в унисон с европейските и световни тенденции. Това е един шанс да се възползваме от възможността и да тръгнем по друг път на икономическо развитие, по който ще се търсят целесъобразни и стратегически решения, а няма да работим неефективно.

ПОЛИТИКА НА СБЛИЖАВАНЕ

Независимо от факта, че Европейският съюз като цяло представлява просперираща икономическа общност, налице са различия в състоянието и развитието на над 250-те региона в съюза. Именно премахването на тези несъответствия и предоставянето на гражданите на ЕС на равни възможности за достъп до качествено образование и обучение, за получаване на подходяща работа, за екологично чиста околна среда, за осигуряване на благоприятна бизнес-среда е основната цел на регионалната политика или както още се нарича политиката на сближаване. (Известна още като Кохезионна политика или Кохезия.)

Регионалната политика на Европейския съюз (ЕС) се основава на принципа на солидарността, доколкото част от бюджета на Общността се насочва към по-слабо развитите региони и социални групи. За нейното провеждане ЕС отделя около една трета от своя бюджет.

В чл. 158 от Договора за създаване на Европейската общност се заявява, че за да засили своето икономическо и социално сближаване, Общността ще се стреми към намаляване на различията между равнищата на развитие на различните региони и на изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони или области, включително селските области.

В чл. 159 се посочва, че тези действия ще бъдат подпомагани чрез:

- Структурните фондове (СФ),

- Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и

- други съществуващи финансови инструменти.

Структурните фондове (СФ) са основният инструмент на Европейския Съюз за провеждането на неговата Регионална политика. Названието Структурни фондове е обобщаващо за различни финансови инструменти, които са създадени по различно време. За периода 2000-2006 г. това са:

1.Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР);

2.Европейският социален фонд (ЕСФ);

3.Европейският фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието(ЕФОГЗ); 4.Финансовият инструмент за ориентиране на рибарството (ФИОР).

Средствата, които ще разпределят фондовете за периода 2000 – 2006 възлизат на около €213 милиарда или една трета от общите разходи на ЕС. От тях €18 милиарда са отделени за Кохезионния фонд, създаден през 1993 г., за да финансира изграждането на транспортна и екологична инфраструктура в държавите членки с БВП по-нисък от 90% от средния за ЕС (по това време Гърция, Ирландия, Испания и Португалия).

За периода 2007-2013 г., ЕС определи в свои основни документи следните фондове като Структурни. Това са:

1.Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР);

2.Европейският социален фонд (ЕСФ);

Основната цел на Политиката за икономическо и социално сближаване на ЕС е да ограничи различията в икономическото и социално развитие на различните региони и да насърчи структурни промени за развитие, които да доведат до икономически и социален растеж. В рамките на тази основна цел, за всеки отделен период, Общността определя няколко на брой специфични цели, които са общи за целия ЕС.

За периода 2000-2006 г. политиката за сближаване се фокусира върху три приоритетни цели, изпълнението на които се подкрепя от структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС:

За периода 2007-2013 г. политиката за сближаване на ЕС ще се фокусира върху следните три приоритетни цели:

Към Цел 1 се включва и засилване на институционалния капацитет и ефективността на държавната администрация, включително и капацитета за управление на Структурните фондове и Кохезионния фонд.

Не се наблюдава съществена разлика по отношение на критериите за допустимост на регионите за финансиране от Структурните фондове и Кохезионния фонд. България ще бъде избираема за финансиране по Цел 1.

Цел 2: “Регионална конкурентноспособност и заетост”. Целта ще е насочена, извън най-слабо развитите региони, към засилване на конкурентноспособността на регионите и заетостта чрез изпреварване на икономическите и социалните промени, включително тези, свързани с отваряне на търговията, чрез иновации и насърчаване на обществото основано на знание, предприемачеството, защита и подобряване на околната среда, адаптиране на работниците и бизнеса, както и развитие на пазари на труда. Финансиране ще се отпуска от ЕФРР и ЕСФ.

Цел 3: “Европейско териториално сътрудничество”. Целта ще се стреми да засили трансграничното сътрудничество чрез съвместни местни инициативи на междунационално ниво, чрез действия водещи до интегрирано териториално развитие обвързани с приоритетите на Общността, и чрез мрежи и обмяна на опит на подходящо териториално ниво. Предвижда се финансиране само от ЕФРР.

Принципи

Опирайки се на принципа на солидарността между хората в Съюза и идеята за всеобщ икономически и социален прогрес, страните-членки на ЕС провеждат европейска регионална политика, финансирана от фондовете на ЕС, като по този начин Съюзът оказва влияние и върху планирането на развитието на регионално и местно ниво.

Законодателни предложения от Европейската комисия за реформа на политиката на сближаване за периода 2007 - 2013 г.

За осъществяването на тази политика Европейският съюз е създал специални финансови инструменти, най-важни от които са Структурните фондове и Кохезионният фонд.