Тема 1. ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА РЕГИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА КАТО НАУКА

Територията е източник на жизнените ресурси, място, върху което обществото се установява и върху което осигурява своя живот и просперитет. Всички явления и процеси в икономическата, социалната и жизнената сфера на човека и обществото се развиват в пространството и времето. Жизнената и стопанската дейност на човека протичат в определена природна среда, която се отличава със следните особености:

а) пространствена ограниченост;

б) наличие на определени по вид, качество, количество и реални запаси природни ресурси;

в) развитието на природната среда се извършва по специфични природни закони;

г) непрестанно въздействие на човека и антропогенните системи върху нормалното състояние и функциониране на макросистемата природа.

Територията, разгледана като част от природната среда, обхваща три компонента:

1. 
   Природният комплекс със своите структурни елементи и специфични закони на развитие, взаимодействие и регулиране;
   
2. 
   Демографската ситуация, която включва голямото разнообразие от демографски процеси в съответната територия: раждаемост, смъртност, естествен или механичен прираст, миграционни процеси, гъстота и географско разположение на населението;
   
3. 
   Регионалното стопанство, което е резултат от обективното и необходима за съществуването на човека, както и за взаимодействието на природния комплекс и стопанската дейност на обществото върху определена територия.
   

• 
  Регионалното стопанство винаги е специфично за определена територия със своято специализация, обхват, отраслова структура и потенциални възможности за развитие в перспектива;
  
• 
  Регионалното стопанство е съвкупност от производствени и обслужващи (инфраструктурни) дейности и отрасли, които са пряко отражение на специфичните особености в съчетаването на природния комплекс и демографската ситуация върху определена територия;
  
• 
  Регионалното стопанство е жизнена и екологична среда за човека, чиито качества предопределят в значителна степен и демографския потенциал на съответната територия.
  

ХХІ век поставя пред територията големите проблеми за използване на територията, обедняват природните ресурси, масирано се замърсява природния комплекс и влошава жизнената среда, т.е. откроява се глобалния проблем за пространствената проблематика.

Следователно науката Регионална икономика изучава обществените и природни системи, тяхното взаимодействие и възможностите за регулиране и пространствено съвместяване в регионален и глобален мащаб. Двете основни системи, които са обект на изучаване от Регионалната икономика – обществената и природната, имат глобален характер и конкретни регионални измерения.

Регионалната икономика, въз основа на изброените дотук съображения, взаимства от много други науки (географски, икономически, теxнически и т.н.), но се формира като нова наука, като ново направление. Тя се развива през 30-те години и особено през 50-те години на миналия век, но сега тя е ангажирана с проблемите на устойчивото развитие на страните и регионите. Светът е пред нова икономическа криза – изобилие от производство, а ограничено потребление. Основният проблем пред Регионалната икономика остава както изхранването на населението, така и разширяването на производствения процес.

Регионалната икономика отговаря на следните въпроси:

Къде е стопанският обект?

Защо е там?

За какво служи?

Преди всичко това е наука за локацията (разположението) на стопанските обекти, процесите на концентрация, специализация или разпръснатост на тези обекти, както и до производствените функции на обектите и количеството използвани природни, трудови и финансови ресурси.

Тази наука изследва комплекса локация и отговаря на въпроса: Защо е там обектът? Тя изследва и оценява регионалните особености, каквито са: географско положение, климат, релеф, разполагаеми ресурси, вид на съществуващите производства, социалните особености на териториалните единици и особено връзките между тях, защото националната територия не е механичен сбор от такива единици.

• 
  се засилва концентрирането на дейностите по цялата територия;
  
• 
  разпределението на дейностите по цялата територия е неформално;
  
• 
  разпръскването на дейностите е произволно и така се стига до извода, че не само естествените природни фактори оказват влияние при пространственото разпределение на дейностите.
  

Регионалната икономика като проблем се базира на три основни фактора:

1. 
   Преимуществата на естествените ресурси;
   
2. 
   Икономиите от териториалната концентрация;
   
3. 
   Цените на транспорта и комуникациите.
   

• 
  несъвършената мобилност на факторите;
  
• 
  несъвършената им делимост;
  
• 
  несъвършената мобилност на стоките и услугите.
  

• 
  Регионализъм – това е целенасочена система от действия, насочени към разкриване на причините за териториална ограниченост в разпределението на определени явления;
  
• 
  Регионализация – това е свеждането на всяко едно явление до определени пространствени ограничители, правейки го индивидуално зависимо от мястото на разпространение;
  
• 
  Регионалистика – това е политика за осъществяване на стопанска дейност в дадена територия.
  

Следователно регионалната икономика изучава предпоставките за зараждането, формирането и разпространението на икономическите процеси и явления, в зависимост от особеностите на конкретната територия, като специфично съчетание на природни, човешки и финансови ресурси.

Двете категории са близки, но не са идентични. Докато законът отразява конкретната и необходима връзка между явленията, закономерността се употребява:

• 
  когато искаме да подчертаем, че дадено явление не е случайно;
  
• 
  при изразяване на известна системност в последователността на явленията;
  
• 
  за обозначаване на необходимите, обусловените, определените причини за процесите, в които могат да действат не една, а цяла съвкупност от закони.
  

Развитието на процесите и явленията във всяка социално-икономическа териториална система както от общи, така и от специфични регионални закономерности, характерни за съответния тип системи. За разлика от специфичните, общите закономерности не зависят от йерархичното равнище на системата.

При разкриване на законите и закономерностите за една административно-териториална единица трябва да се спазва следния порядък:

1. Определяне на закономерностите за разполагането на производствените и обслужващи обекти в дадена територия.

2. Определяне на общите закономерности в развитието на даден клас система.

3. Определяне на закономерностите в развитието на регионалната система от дадено йерархическо равнище.

4. Определяне на специфичните за дадена териториална система условия и въздействащите върху нея фактори като основа за проявлението както на общите, така и на специфичните регионални закономерности за териториално разположение и развитие на производствените и обслужващи обекти.

5. Формиране на обща концепция за развитие на териториалните системи.

6. Разкриване на основните принципи за управление на процесите и явленията в териториалната система.
Териториалното развитие се състои от два взаимнообусловени процеса:

а) Териториално разположение на нови производствени и обслужващи обекти;

б) Териториално развитие на системата от съществуващи производствени и обслужващи обекти.

Първият процес изразява съотношението между потребностите и възможностите на териториалната система и по-точно възможността за допълнително разполагане на нови производства, предизвикано от наличието на незадоволени локални, регионални или национални потребности.

Вторият процес е свързан с функционирането на територията като цялостен социално-икономически организъм, т.е. онова, което наричаме комплексно социално-икономическо развитие на единицата.

Двата процеса колкото и да са близки, имат различни системи от показатели, различна динамика и обхват на реализиране.

Основните закономерности за териториално разположение на производствените и обслужващи обекти са:

1) Териториалното разположение или локацията на нови обекти се осъществява от гледна точка на националните цели, с отчитане на регионалните, локалните и личните интереси и екологичните последици от този процес.

2) Локацията трябва да осигурява повишаване на равнището на специализация и комплексност в развитието на териториалното стопанство.

3) Самодвижение на териториалните общности, насочено към непрекъснато оптимизиране на вътрешно-териториалните и междутериториални пропорции.

Щом трябва да се отчитат условията за проявлението на тези закономерности, то не бива да се забравя, че:

1. Съществуващото богатство на форми на собственост създава и съответно богатство на интереси на различните икономически агенти, а според силата на тези интереси се гради и предприемаческия риск.

2. Размерите и отрасловата принадлежност на всяко производство създава различна значимост и хоризонт за разпространение на неговата продукция и определя броя на потребителите.

3. При формирането на териториалното разположение често пъти замърсяването на околната среда няма само локален, но и регионален характер.

Третата закономерност изразява процеса на саморегулиране на териториалната система. Тази закономерност отчита вътрешното взаимодействие на компонентите на регионалното стопанство, и по-точно на ресурсния потенциал, населението и трудовите ресурси, съотношението на държавния и частния сектор при свързването на тези компоненти. При тази закономерност може да се проследи различието между силно централизирана и децентрализирана регионална икономика.

При централизираното управление се изисква максимален контрол от звената за управление, липсват широки възможности за вътрешно развитие, ограничеността на автономността пречи за резки различия в цените и доходите в реални условия. Има неска степен на адаптация, дори към малки изменения в околната среда.

При децентрализираното стопанство има по-висока степен на съгласуваност между отделните компоненти на териториалната икономика, проявява се по-голяма устойчивост, гъвкавост на външни въздействия, а нарушенията в структурата и ритъма в териториалното стопанство се поемат с лични ресурси.

Тези съпоставки показват, че съобразно конкретните условия трябва да се преценява доколко да се използва централизма или децентрализма в развитието на регионалните предприятия.

Законите и закономерностите са философски понятия – сложни и невинаги разбираеми от обикновения изпълнител. Те са разбираеми и се ползват от ръководителите и специалистите. За да стане една закономерност разбираема и изпълнима от обикновените изпълнители, се използва една трета категория, каквато са принципите. След като всички хора са призвани да се съобразяват с това, което законите и закономерностите определят, трябва да се използват принципите. Те са призвани да преведат на по-разбираем език идеята, заложена в закона и да я направят пригодна за изпълнение от по-голям брой хора. Тези принципи са:

1. 
   Планомерно и пропорционално разположение и развитие на производствените отрасли върху територията на страната.
   
2. 
   Приближаване на производствените и обслужващи отрасли до източниците на суровини, трудовите ресурси и районите за потребление на продукцията и услугите;
   
3. 
   Рационално и относително равномерно териториално разположение и развитие на производствените и обслужващи отрасли;
   
4. 
   Нееднаквост в отрасловата структура и темповете на развитие на отделните териториални единици;
   
5. 
   Постепенно сближаване на териториалните системи по основни параметри на икономическо развитие и жизнено равнище;
   
6. 
   Отчитане влиянието на международната интеграция и вътрешните за националната територия интегративни процеси (Сдружението на общините и регионалните сдружения);
   
7. 
   Самоуправление на териториалните общности;
   
8. 
   Осигуряване на все по-пълно единство на икономическото райониране и административно-териториалното деление на страната.
   
9. 
   Осигуряване чрез локацията и функционирането на производствените и обслужващи единици отбранителната способност на страната. Това е принцип, чиято сила се мени в зависимост от съотношението на силите и политическото състояние в региона. Производства с важно значение се лоцират в труднодостъпни за противника райони
   

• 
  има обективен произход, възниква и се развива под влияние на обективни икономически процеси;
  
• 
  няма нормативен характер и не се формира по законодателен път;
  
• 
  границите на икономическите райони не са постоянни, а всяка локация в икономическия район е в състояние да измени досегашните граници;
  
• 
  границите на икономическия район са различни за различните системи и подсистеми на региона, защото границите за разпространение на един продукт могат да не съвпадат с тези на други продукти;
  
• 
  различните икономически райони проникват по различен начин един в друг.
  

• 
  се извършва само по законодателен път;
  
• 
  границите са постоянни, не зависят от икономическите процеси в територията;
  
• 
  границите на отделните териториални системи не се преливат и рязко се разграничават.
  

• 
  задълбочаващите се различия между бедни и, богати страни и слоеве от населението;
  
• 
  борбата с болести и епидемии, които представляват заплаха в световен мащаб (спин, птичи грип и др.);
  
• 
  борбата с тероризма, незаконния трафик на хора, наркотиците и капиталите с неясен произход.