* Тема 2: Закономерности и принципи за териториално разположение и развитие на производствени и обслужващи обекти Тема 3: Регионализация и глобализъм Тема 4: Регионално развитие и икономически растеж
Тема 10. ИЗБОР И ПРОМЯНА НА ЛОКАЦИЯ
Изтегляне 1.03 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Не може да съществува сигурност как в бъдеще една локация ще бъде повлияна от променливите пазари или източниците на суровини, транспортните разходи и услуги или от местонахождението на конкурентите.
- Тема 11. МЕТОДОЛОГИЯ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ЛОКАЦИОННИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ
- y / z ( z / y ) за загубите. Според А.У. Дрейк, обединената плътност на вероятността е: f ( y .
- Вторият пример е свързан с въздействието и последиците от него на различни фактори, предизвикани от общи причини.
- ) за двата посочени критерия е затруднена от вероятностния характер на тези две последици. Вместо това може да се определи еднокритерийна плътност на вероятността за
- Q и R зависят от замърсеността на въздуха със серен двуокис, която се означава с S , с равнища s .
- S с отчитане на вероятността s .
- Възможните грешки се свързани с
- Грешка на оценяването би било
- А 1 пред площадката А 2 и като последица от това да даде по-ниска стойностна оценка на площадката А 1
| Тема 10. ИЗБОР И ПРОМЯНА НА ЛОКАЦИЯ
Разполагането на отделно предприятие или фирма е насочено към избирането на максимално добра локация. Но какво е добра и лоша локация и какви са възможните критерии за това? Обикновено доброто местоположение осигурява максималната печалба и пълна възвръщаемост на инвестирания капитал. Важно е да се отбележи, че приемливата за производителя норма на печалба трябва да бъде гарантирана за целия срок на експлоатация на производствената мощност, т.е. за години напред. Изборът на място за локация сам по себе си е свързан със значителни капиталовложения и риск, подсилен от непрекъснато променящата се икономическа среда в прехождащите към пазарна икономика страни. Така че очакваните прираст и печалба са винаги основни елементи на оценяването. Да изместиш нещо или дори да разгледаш вариантите за неговото изместване струва пари; местоположението на предприятията съдържа голяма степен инертност. Причината за това е, че с осъществяването на момента — избор на място за разполагане на дадена производствена или обслужваща мощност, започва изграждането на определена социална действителност, която преструктурира бита, производствения опит, традициите, различни други фактори на избраната територия и е също доста инертна. Дори някои други местонахождения да обещават по-голяма печалба, привидните предимства се неутрализират, щом се съпоставят с разходите за преместването. Изключение от това правило могат да направят онези производства, които са създадени с цел да се пребазират. Обикновено решенията за преместване се вземат в повратни моменти от живота на фирмата. Създаването й и определянето на нейното оптимално местоположение е един от тези моменти. По-късно разрастването на дейността може да предизвика значително увеличение на капацитета или изграждането на допълнително производство или производствена линия, а може и да се стигне до значителна промяна в разположението на клиентите при значително изменение на транспортните тарифи. Промяната на местоположението на дадено производство не се извършва случайно и рядко е продиктувана от една причина. Обикновено поводът е промяна в степента и обема на производствените процеси, структурата на продуктите, на пазарите, на източниците за доставка на суровини, на транспортните изисквания или на комбинация от подобни промени. Очевидно е, че дори само направата на адекватно аргументирана оценка на относителните предимства на всяка възможна алтернативна локация е задача под възможностите на малките и средните фирми. По правило такава оценка се предприема само под натиска на крайни обстоятелства. Например предприятието видимо започва да губи клиенти или рентабилността на производството от гледна точка на снабдеността със суровини започва да се понижава. Окончателното решение за преместване се взема, като се използват икономически методи за анализ и оценка и помощ отвън (наемане на външни оценители, поръчване на комплексна оценка на състоянието на фирмата по предварителна заявена причина и др.). Приблизителен пример за последователна научна преценка за предимствата от местонахождението са някои от широките мрежи за търговия на дребно. Възможностите за печалба са малки и конкуренцията е силна; финансовият и изследователският потенциал на фирмата е в относителна зависимост от отделния магазин (склад). По правило магазините сами по себе си са стандартизирани, построени върху наета земя и лесни за преместване. Всички тези условия благоприятстват последователното щателно разглеждане на възможностите, които дават новите места и приложението на сложни техники за оценка на локацията. Много от големите корпорации, управляващи гигантски предприятия (циментови или металургични заводи), правят още по-обстоен анализ като основа за вземането на решения за промяна на съществуващата локация. При всички случаи такива решения са много отговорни, тъй като предизвикват цяла серия от релокации и приспособяване на дейности към други помощни средства на същата фирма. Това, което казахме за търговското (бизнес) предприятие, може да се използва по своята същност за много видове обществени услуги. Така например държавната фирма за таксиметров превоз би могла да установи своите гаражи на същите места, където гарират и частните таксита. Целта в този случай е увеличаване производителността на труда, което предполага минимизиране на разходите за строеж и поддръжка на гаражите, нощуването и ремонта на такситата, а също и изпращането им от и към техните маршрути. И в двата случая крайният продукт, транспортирането, се продава на крайните потребители. Такова съотношение липсва, когато продуктът не е позициониран на пазара с оглед получаването на печалба, а е замислен като "обществено благо" и му е дадена цена без данъци или с намалени данъци (отстъпки), целящи подобряване на социалното благоденствие. Така например една оценка на привлекателността на алтернативните локации на една нова пожаро-спасителна служба или районна клиника би трябвало да включва изчисление на разходите. Но ще има и много други приблизителни преценки за качеството и адекватността на предоставяните на обществото услуги. Изборът на местонахождение, мотивиран в началото като икономически проблем, съвсем скоро се превръща в политически, тъй като контролът на общественото мнение върху обществените ресурси трябва да прецени — коя локация ще получи одобрението на най-голям брой гласоподаватели на следващите избори? Този въпрос касае в пълна степен и частните предприятия, защото лицензите за строителство се дават от обществените служби след обстойна преценка за влиянието на новопозициониращото се производство върху общинската икономическа ситуация. Тази постановка пречупва по особен, но доста категоричен и общоприет начин все още деформираното у нас схващане за демократично общество. Още по-различен от примера на бизнесфирмата е този за локацията на новопостроената черква в кв. Дървеница или дом за бедни. Нито един от двата случая няма да ни доведе до резултат, ако започнем с определяне броя на заетите хора или разходите на човек. Ефектът от локацията на двете сгради зависи от степента на разпространение на функциите, които двата обекта изпълняват за набелязаното пространство, т.е. дали са така позиционирани, че концентрират положителния си ефект върху определена популация, живееща в близост или група, най-много нуждаеща се от тях. В заключение ще вземем като пример изборът на местожителство на семейство Георгиеви. Тук отново цената е важен елемент за определяне на относителната привлекателност на различните локации. Тази цена ще включва придобиването или наемането на къщата и парцела или на апартамента, плюс пътните разходи до местоработата, пазара, училището, социалните служби и други пътувания на членовете на семейството. Предимствата отчасти биха могли да се измерят в пари, тъй като различните местонахождения предполагат различна комбинация от възможности за намиране на работа; но при всички случаи ще има и голям брой удобства, които определят оценката на семейство Георгиеви за къщата, съседите и др., които реално са трудноизмерими. По-нататък в книгата са разгледани способите за определяне на решението на едно домакинство при избора на място за заселване. Семейство Георгиеви, производственото предприятие, градският автобусен транспорт, черквата, детската градина, както и домът за бедни са готови за промяна на локацията само на основни етапи на тяхното съществуване. Има много важни и интересни доказателства за това, че повечето промени на локацията са свързани с определени икономически, но най-вече — социални промени, като: навлизането в активна възраст, сключване на брак, раждане на първо дете, тръгване на училище на първото дете, напускане на дома от последното дете, овдовяване или пенсиониране. За определени семейства или индивиди тази промяна може да бъде предизвикана от повишение на заплатата, започване на нова работа, стартирането на нов проект за развитие на квартала или някаква друга внезапна промяна в характеристиките на местоживеенето. За всички видове локационни единици изборът на локация представлява един вид дългосрочна обвръзка, тъй като всяка една промяна е свързана със значителни разходи и неудобства. На пръв поглед тази обвръзка се прави в условия на несигурност за реалните предимства на бъдещата локация и по-точно за възможните бъдещи промени на относителното предимство. Купувачът на жилище не може със сигурност да предвиди как ще се промени характерът на избрания от него квартал (от гледна точка на фактори като достъпност, ниво на доходите, расови различия, престиж, размера на таксите или общественото обслужване), макар че той може да бъде сигурен, че мястото ще се промени. Тези съмнения, пораждащи несигурност, са особено силни у нас, тъй като в преходната социално-икономическа обстановка ролята на общественото мнение при позиционирането на определени обекти е силно подценено или е под натиска на антиобществени сили, чиито интереси са причина за разместването на лоцирани вече под влиянието на обществено съгласие обекти в сферата на комуналното обслужване и най-често на забавленията. Не може да съществува сигурност как в бъдеще една локация ще бъде повлияна от променливите пазари или източниците на суровини, транспортните разходи и услуги или от местонахождението на конкурентите. Несигурността, наред с паричните и други разходи по промяната на местонахождението, води до голяма инерция (забавяне). Тези страхове засилват предпочитанията към относително "сигурни" локации, като вече "доказани" жилищни райони или бизнесцентрове, което става без непрекъснатото отчитане на равнището на териториална концентрация на производствата и услугите и неминуемо довежда до претоварване на територията, разсейване на търсенето и спад в ефективността на отделни производства и услуги. Опитът на развитите икономически страни показва, че в големите корпорации решенията се вземат от менажери, чиито заплати и повишение не зависят така директно от нормата на печалбата, направена от фирмата, както от поддържането на "задоволително" и стабилно ниво на доходите и ръста на продукцията и продажбите. Всеобщопризнато е, че "максимизирането на печалбата" може да бъде една крайно опростена концепция за мотивация на тези, които стоят зад бизнес решенията, включвайки тези, отнасящи се до локацията. Ефектът се търси най-вече в посока на по-голямата пространствена концентрация на дейностите и по-голямата им хомогенност в определени райони. Твърде често при избора на оптималната локация персоналните предпочитания на вземащите индивидуални решения (различни от по-тясно дефинирания и определян икономически интерес на локационната единица или фирма) играят определяща роля. Това е факт и за най-твърдата и независеща от индивида корпорация. Статистическите проучвания на явните причини за определяне на икономическата локация в повечето случаи сочат, че личните предпочитания са от значение в малките отделни предприятия и в новите фирми, а по-рядко имат отражение при определяне локацията на фабриките — подразделения на големите концерни. Това става в случаите, в които вземащият решения в най-малка степен е засегнат лично от вземаното решение, тъй като самият той вероятно няма да живее в избраната локация. Ще бъде погрешно да определим персоналния елемент при вземането на решение като "ирационален" или като задължително носещ загуба на ефективност. Персоналните предпочитания — работата и домът да се намират на място с приятен климат, подходящо обкръжение и с удобен достъп до местата за отдих и култура — са трудноизмерими в пари, но са също толкова реални и оказват влияние, подобно на желанието за по-голяма заплата. Тема 11. МЕТОДОЛОГИЯ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ЛОКАЦИОННИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ В темата са преплетени два важни въпроса — вероятностната зависимост между критериите и предубедените или погрешни оценки. Вероятностната зависимост между критериите е твърде сложна, най-вече защото знанията за равнището на определен критерий за дадена площадка влияят върху оценката на равнищата на другите критерии. Важното е да се разбере присъща ли е тази зависимост за конкретната площадка. Възможно е два или повече критерия да са зависими един от друг за една площадка и да са независими за друга. Американският икономист А.У. Дрейк ни запознава с два такива примера и с две предложения за тяхното решаване. В първия се използва въздействието на разполагаемите обекти върху рибните пасажи от сьомга, които за всяка площадка се описват посредством два критерия: броят на рибата в реката и процента на ежегодните загуби вследствие миграция, лов и гибел. Броят на рибата в реката е определен въз основа на многогодишни статистически данни, а процентът на загубите — посредством вероятностни методи с използването на експертни оценки. Броят на рибата в реката се определя като критерий у, а процентът на загубите като критерий z. Техните равнища са съответно у н z. Предполага се, че с увеличаването на оценката на количеството риба загубите намаляват. Чрез подобна зависимост могат да се обяснят голямото количество риба, свързано с по-голямото количество на водата в реката и относително по-малкият дял от последната, отиващ за охлаждането на кондензаторите на турбините на изградената електроцентрала. Това води до снижаване на топлинното въздействие върху един обем вода и до по-малко отрицателно въздействие върху рибата, т.е. намалява процентът на загубата й. За да се използва тази зависимост, най-напред трябва да се оцени функцията на плътност на вероятността f/y) за количеството риба в реката. След това за всяко значение на у в реката да се оцени условната функция на плътност за вероятността fy/z(z/y) за загубите. Според А.У. Дрейк, обединената плътност на вероятността е: f(y. г)=/У(у) Чрез това уравнение може да се изчисли вероятността за у и z в необходимия диапазон. Вторият пример е свързан с въздействието и последиците от него на различни фактори, предизвикани от общи причини. Необходимо е да се избере място за разполагането на ТЕЦ, работеща с въглища. Да предположим, че проблемът се оценява по два критерия (Q и R), характеризиращи броя на болничните дни на жителите с респираторни заболявания и този на жителите, страдащи от замърсяването на въздуха. Непосредствената оценка на плътността на сумарната вероятност h(q, z) за двата посочени критерия е затруднена от вероятностния характер на тези две последици. Вместо това може да се определи еднокритерийна плътност на вероятността за Iiq и hR. Равнищата Q и R зависят от замърсеността на въздуха със серен двуокис, която се означава с S, с равнища s. Решението се състои в оценяване на плътността на вероятността и /^-равнища на замърсеност и след това на плътността на вероятностите hq/s и hr/s за Q и R в зависимост от S. Предполага се, че Q и R са вероятностно условно взаимнонезависими от дадено S. Това е по-малко силно допускане, отколкото това за пълна независимост. В такъв случай: h(q,r)=Іsh(Q/s)(q/s)hR/s(r/s)hs(s)ds Чрез този израз се претеглят различните вероятности q и г по критерия S с отчитане на вероятността s. Представените примери се отнасят до ситуации, при които за получаване на разпределението на вероятностите се използват експертни оценки. Ако разполагаме с достатъчно информация за разработването на модела на процеса за въздействие, не е необходимо разработването на специална методология за количествено определяне на вероятностите зависимости. Даването на експертни оценки поставя на преден план въпроса за обосноваността и коректността на оценките. Тъй като последиците от заемането на определена територия чрез изграждането на предприятие не са моментни, а имат трайност понякога и повече от 100 години, то обосноваността на оценките е важен самостоятелен въпрос. Възможните грешки се свързани с: Използването на ирелевантни данни, т.е. когато не могат да се наблюдават директно оценяваните фактори, тогава се разчита на презумции, които предопределят оценката. Например, ако между разглежданите варианти за локация има такъв, при който предприятието ще бъде разположено в район, обитаван от население, сред което броят на престъпленията е по-висок от останалите, оценката се съпътства от презумцията, че величината на разходите за охрана на обекта ще расте. Грешка на оценяването би било да се отдава еднакво значение на всички наблюдавани фактори. Например да се даде еднаква тежест на заетостта и на опазването на околната среда при разполагането на производство, което влошава екологията далеч извън границите на разпространение на ефекта "заетост". Често се сблъскваме с определена предубеденост при даването на експертни оценки. Тъй като при решаването у нас на проблеми, свързани с ТРРПС, понякога въобще липсва информация за много от отчитаните фактори в този процес или информацията, с която може да се разполага, е недостатъчно коректна, използването на експертни оценки за въздействието на недостатъчно или въобще ненаблюдавани от статистиката фактори е особено наложително. При сегашното състояние и перспективи, които се очертават пред информационната база на общинско и областно равнище, може да прогнозираме, че тази потребност ще се запази за дълъг период. Това налага по-детайлно разработване на въпроса, свързан с използването на експертни оценки при характеризиране на въздействията и измененията в многомерни обекти като териториалните системи вследствие на ТРРПС. Предубедеността, която може да демонстрира всеки експерт във връзка с решаването на локационен проблем, може да е причинена от: професионална рутинност, влияние на възрастта върху характера на експерта, желание да се наложи именно неговата оценка, невъзможност да се оцени проблема от друг ъгъл и др. Тези причини налагат да разделим предубежденията на такива, при които експертите признават, че са предубедени, и на такива, при които се отрича това. Във всички случаи, когато се извършва такова оценяване, трябва максимално да се изключат всички възможности за директно лично облагодетелстване на експерта от направената от него оценка. Това може да се постигне чрез приканване на експерта да попълни декларация, че не е заинтересован лично от сделката в нито една от фазите и като изключим самото оценяване. Понякога един експерт изказва предубедено мнение на несъгласие с други, което намира отражение върху коректността на анализа. Например даден експерт може да предпочете площадката А1 пред площадката А2 и като последица от това да даде по-ниска стойностна оценка на площадката А1 и по-висока на А2. Друга причина, поради която може да се даде предубедено мнение, е привързаността към групово некоректно мнение. Това ] изисква предварително да са преразгледани условията, при които \ други експерти или възложители биха представили предубедена ! информация и по този начин да повлияят върху по-нататъшния ход на анализа. Възможна причина за пораждането на предубеденост в оценката е системата за възнаграждение, която може да подтиква към нечестност. Ако изпълнителят заяви, че може да построи обекта за 7 млрд. лв. вместо за 8 млрд. лв^ колкото е действителната необходимост, шансовете за сключване на договор именно с него са по-големи. В практиката на оценяването такова поведение се нарича "позитивна предразположеност". Типично предубеждение, което не се признава от експертите, е привързаността им към първоначалната оценка. Особено когато ситуацията изисква поставяне на серия от оценки. Такова оценяване е известно като "ехо-ефект". Получава се така, че по-късните оценки се намират много по-близко до първоначалната, отколкото при липса на предубеденост. Предубеденост у оценителя, а оттам и неточност на оценката може да се получи вследствие на съобразяването му с определени расови или религиозни предразсъдъци. Ако например в района на бъдещата локация живеят представителите на малцинствена група, към която оценителят има нетърпимост, то неговата оценка за местоположението на предприятието в този район би била определено негативна. Например при строителството на пристанище за разтоварване на нефтопродукти може да възникне необходимостта от експертна оценка на възможното количество нефт, което би се разляло в случай на катастрофа, и на размерите на морската повърхност и крайбрежната ивица, които биха били засегнати. Ако неотдавна е имало такъв случай на разливане на голямо количество нефт със значителни екологични последици, при което той е бил широко огласен чрез средствата за масова информация, вероятно е оценките да бъдат завишени в сравнение със случаите, когато такова огласяване е липсвало или е липсвала въобще авария... За да се избегнат тези прояви на предубеденост, трябва добре да се познава механизма на формирането на експертните оценки. Достатъчно е например да се предложи на експерта да огледа проблема от друг ъгъл. Резултати от количествената оценка на въздействията при локация. За определяне на възможните въздействия от разполагането на даден обект се използва комбинация от статистически данни за въздействията и изработваните въз основа на тях модели и експертни оценки. На практика тези три възможности се комбинират в зависимост от същността на проблема, информационната му осигуреност, значението на обекта и др. Пропорцията на тази комбинация е различна, но е характерно това, че при всички възможни комбинации трябва да присъства експертната оценка — независимо дали има пряко или косвено участие. По този начин се избягва опасността случайни и трудно обясними за момента явления да навлязат неочаквано и непроверено в емпиричната част на изследването, като затруднят и удължат времето за изводи. Ако за оценяването на въздействието са налице количествени данни, мнението на експерт трябва да се използва при оценяването на необходимия обем от такива данни и техния подбор. Ако се изгражда модел на въздействието, експертът участва при разработването на модела и при обезпечаването му с изходна информация. За окончателния избор на площадка за разполагането важно значение има правилната оценка на различните въздействия. Тъй като в процеса на анализа някои от условията се променят, а информационната банка може да се обогати с нови данни, до получаване на окончателните резултати е възможно да се наложи преоценка на въздействията. За ефективното решаване на локационната задача от голямо значение са рационализирането на анализа и правилното определяне на неговото направление. Например лесно може да се установи, че от осем възможни площадки за разполагането, три могат да бъдат значително по-неприемливи от останалите пет — дори при приемането на най-ниските значения на показателите за петте площадки. В този случай очевидно е нецелесъобразно да се изразходват усилия за изучаването на тези три площадки. Териториалното разположение на производителните сили е процес, който зависи от множество фактори. Обстоятелства от научен и практически характер ни карат да се ограничим в настоящето изложение с разкриването на някои от тях, даващи представа за механизмите на въздействие и измерването им. Обект на внимание са икономическите и социално-икономическите фактори, състоянието на околната среда, здравето и безопасността на населението и общественото мнение. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 1.03 Mb. Сподели с приятели:
|