* той-тя думите на учителя

131

Няма по-възвишена любов от тази - да нямаш лю­бов, както няма по-възвишена религия от тази - да нямаш религия, и по-възвишена красота от тази, да не виждаш красота - защото Тя е и любов, и религия, и красота, и всичко е за този, който Я на­мери.

Няма по-възвишен храм от този, който съграждаш от цветята на твоята градина от рози, но когато ги късаш, трябва да изричаш Нейното име, защото няма да остане камък на камък от храма ти, ако всяко цвете не е сложено жертва в краката й, за­щото има нещо във всяко нещо, което го обича, както няма нищо, което да не обича Нещо в себе си - това е Тя, на която трябва да се слага всяко откъснато цвете от градината на живота.

Любовта е сила на съдба, мощ и желание на фа-талност, защото няма по-силно нещо от: ИСКАМ!

137

Тежко му на този, който не се остави да бъде обик­нат, а който не обикне, той няма още образ и по­добие Божие. „По образ и подобие Божие" се раз­бира по отношение на любовта.

Нощта говори за Жената, денят говори за Мъжа, а Слънцето на цветята пошепва: събудете Я, а цве­тята на зефира: събудете Го. Бурите будят мъжа, когато забрави за Жената, а нежността го приспи­ва в съня на Божествата.

138

Целувката е слънце за мъжа, затова жената е нощ, а когато жената стане слънце, целувката е мъжът, а когато мъжът стане страдание, жената е целувка.

В едно само цвете мъжът може да намери Ахура, когато е нощ, но кога е ден Ахура не може да на­мери мъжа, защото той се скрива в сълзата й, а Тя се скрива в неговата сълза, когато Той Я обикне -ето защо, всяко Божество носи със себе си и цветя, и сълза, и ден, и нощ - спомени от минала любов­на история - Светът. Когато мъжът обича, той на­мира Ахура във всяко цвете на Майя, а Тя го тър­си по слънцата, защото го люби, а когато той е в слънцата търси Ахура в покоя, защото изгоря тех­ният свят, а Тя се скрива в огъня, когато той спи в канарите на забвението.

Топлината е огън, който търси жена си, а Светли­ната е жена, която е намерила мъжа си. А любовта

139

140

Жената слезе долу, след като роди Слънце, а това вижда Бог и я проследи и запази. Бог не вижда мъжа, защото е под слънцето на Жената. Събуди се, о, мъж!

Истина е, че огънят създава светлината, но на дъ­ното на огъня има всякога пепел. Жената става на пепел, за да покаже колко е обичала мъжа, кога той е станал огън. Жена е субстанцията на огъня. А си остава светлина, за да покаже колко много го обича още. Топлината е усет, а усетът е мрак. Свет­лината е нежност, която се вижда сама. След неж­ността топлината се вижда, че е мъж, а жената се усеща, че е любов, кога усети топлината на огъня.

Светлината си създаде око да я види - окото е мъж за светлината, за да отрази лъчите й, да се върнат в сърцето и обадят: обичам те. По очите жената

141

познава обича ли я мъжът, а мъжът - дали жената му праща светлина, за да я вижда колко е хубава.

142

Жената се яви като светлина и Тя закри лицето на Бога, затова топлината не вижда, а само усеща. Бог е усет, но за да се достигне до този усет, тряб­ва да се мине през светлината като съзнание. Зак­ри Тя лицето на Бога, т. е. Него и Нея си чрез свет­лината - тялото, за да не види Него никой, когото Тя много обичаше и да закрие Тя лицето си, за да не Го види никой, освен този, когото Тя обича -скромност, вярност и постоянство.

143

Човек тук не е нищо друго, освен отдалечен Бог, който се приближава, едно от лицата на Триличието, което се отдалечава в тъма и се връща с нови знания и сили у дома си. Това е загубеният Син -детето, което сутрин излиза и вечер се връща - се­менце, с което се храни съзнанието Бог, сам Себе Си храни от Себе Си. Ние сме семенца в устата на Бог, за Висшата Уста, която е наша - храним себе си чрез себе си.

144

Ахура намира Мъжа си, защото е Светлина, но Мазда никога нямаше да намери Ахура, ако не бе­ше Я обикнал. Любовта е светлината за мъжа, а нежността е любов за жената. Мъдростта е предверие на Любовта. Любовта е храмът на Мъдрост­та. Обикнете, о, мъдреци! - Ахура нека ви стане Жена! Мъдрец, който не обикне, никога няма да види лицето на Ахура. Любовта отваря устата на новороденото отроче, за да го нахрани с нектарното мляко на Боговете и тури наравно с тях. Вер­ността е утеха за Жената, а постоянството е тър­жеството на любовта, а тържеството на любовта е спасението на Жената, а спасението на Мъжа е на­мирането на Жената.

Жената си отива с плач от Планината, когато не намери там своя жених. Планината е гробен ка­мък за мъжа, в която не си е намерил Жената, и върху който пише: тук почива умрелият Бог, а в предверието на всяко слънце: тук е домът на Въз­кръсналия Човек.

145

Мъжът търси Жената в цветята, както звездите търсят Жената по слънцата, а когато мъжът тър­си Жената по слънцата, тогава той става звезда.

Когато мъжът намери Жената в себе си, тогава угасват слънцата по небесата, защото любовта ослепява очите му, Тя е най-силното слънце. Най-силното слънце е Храмът на Жената, а Храмът на мъжа е Жената. От цветя е Жената за мъжа, а от слънца е мъжът за Жената, когато си говорят за любов: „ИСКАМ! ЕТО МЕ!"

А когато Жената стане огън за мъжа, тогава увях­ват цветята и угасват слънцата, и в предверието на техния дом тогава пише: начало на нова вселе­на. А когато проблесне нова вселена, една нова сълза се отронва от очите на Майката. Всеки нов свят е Новородено, което плаче, а всеки старец чу­ка на вратата на новата вселена.

146

Когато Жената е далече от мъжа, цветята не гово­рят, а ароматът е песен, която пее на мъжа: Върна се Жената... Когато мъжът е далече от Жената, цве­тята миришат, а когато Жената запее, тогава каз­ва на цветята: Върна се Мъжът ми...

Морето е мъж, когато буря вилнее над него, а ко­гато Жената е море, зефири майски покриват цве­тята. А где е тогава мъжът? - В прегръдките на Жената. Когато мъжът е морето, той шепне на Же­ната за цветята, а когато й носи цветя, той й гово­ри за любов, а когато нашепва любовни думи, Же­ната е нощ. А мрак е мъжът за Жената, когато той мълчи, а когато Я гледа, светлина е, а когато Тя го гледа - загадка е.

Със светло було Ахура покри Мазда, когато се за­пали, за да не види хубостта й, иначе никога няма­ше да я пусне. Всемирът съществува само, защото Мазда се откъсна от Ахура, когато Тя му шепнеше:

147

- Красота заслепява очите и на Божествата, зато­ва падат, защото е казано: никой да не те види кол­ко си хубава. А когато Бог иска да спаси земния си Син, посочва с ръка и казва: виж Я! Красотата е дар на страданието и мъките, и в предверието на всяка планета е писано: не влизай тук, о, ти, който не искаш да страдаш!

Цветя сее Ахура по пътя, където минава Мъжът, а звезди там, където ще мине, а слънца, където ще живее с Него. С венци украсява Храма на Ахура Мъжът, с песни, където минава, а със сълзи, къде­то ще мине.

С булото си Ахура зави Мъжа, когато заспа и го нарече Лазур, със сладък шепот го приспа и го на­рече Зефир, със светлина го буди и я нарече Лю­бов. С буря известява Мъжът на Жената, че прис­тига, а когато си отива - с покой, безмълвие и тъ­га. Бурята вика: Идвам! Проясняването на Лазура шепне: При тебе съм! А звездното було на нощта: Отивам си!

148

На ТЕБ!

Която виждам в себе си.
Луната грее, когато мъжът е в къщата на Жената, а когато Тя е в къщата на Мъжа, нощ е, а когато Тя спи в неговата, ден е, а когато Тя му праща рози на Майя - изгрев е.

Когато мъжът плаче за Жената, тогава снежна бу­ря вилнее от север, а когато Тя за него рони сълзи, майски зефири люлеят пролетта. Когато Тя коп­нее за Него, лято е, а когато Той тъжи за Нея -есен е.

Морските вълни са мисли на Мъжа, когато Жена­та спи, а когато Той спи, повърхността на морето е огледало, където се оглежда звездният свод - мис­лите сладки за Него от Нея. На обяд Мъжът гори със страшен пек за Жената, на залез - Тя тъгува за Него, а при изгрев Тя гори за Неговата целувка, която бе сънен образ на нощта.

Мъжът взема словата си от звездите, когато гово­ри за Нея, а Тя своите чувства от слънцата за Не­го, от слънцата той взема целувките си, а Тя от

151

звездите му изпраща своите надежди. Небесата го­ворят за бъдещето на Мъжа и Жената, а слънцата - за тяхното настояще, а празните простори - за миналото на живота им. Земите са настояще за мъжа, когато Тя не е при него, а бъдеще, когато той спи далече от Нейните Лазури, а минало, ко­гато Тя спи в неговия дом. Празните простори са легло на Божествата, когато спят. Будността на Бо­жествата са градини из празните простори на нощ­та. Миналото е сънят на Божествата. Нощта е въл­шебна приказка из историята на любовта, приказ­ката на безмълвния покой е вълшебна любов в съ­ня на Божествата. Божествата спят, кога говорят за своето минало, а когато човекът спи, тогава е ден, а когато е ден, Жената дохажда над спящия Мъж и му пее сладката песен на бъдещата любов.

152

Мъжът нарича цвете Жената, когато е при Него, а когато е далече от Него - лазур, а слънце го нари­ча Тя, когато той не е при Нея, а когато е до Него, Той е за Нея безконечен мир.

Ако нямаше Мъжът, нямаше да има свят. Светли­ната се яви, когато Жената се роди. Когато Жена­та подаде ръка на Мъжа, отвориха се просторите, а когато Той Я погледна, мировете се раздвижиха, а когато Тя го целуна, слънцата се запалиха, а ко­гато Той Я прегърна, слънцата станаха луни, зе­мите се покриха с цветя - защото прегръдката раж­да диханието. Диханието е Мъж-Жена, въздишка­та е Мъж, издишането - Жена, а любовта между двете е покой. Покоят след въздишането е целувка на Мъжа, а след издишането Жената целува Мъ­жа и той наново въздъхва, и така до безконечност.

Богове и Богини летяха в диханието на Тези, които се обичат, а смъртта е недихание, защото няма лю­бов. Там Сатан си строи къща и я гради с демони

153

и си шепне: „Тук ще крия всички омрази, които ще създам между сърцата, които не се обичат". От ом­раза е диханието на Сатановия храм, но той е от смърт, затова омразата умира, а любовта живее вечно. Диханието на омразата е смърт, защото там няма две целувки, този, който мрази, е всякога сам, да мразиш - значи да се откъснеш от Цялото.

Най-съвършеното Дихание е там, където е Най-Висшата Любов. Диханието е движението на Лю­бовта, а Движението е Храна на Диханието. Поко­ят е блаженство на Диханието, а Храната на Лю­бовта е покоят, а Диханието е Дете на Мъжа и Же­ната, а сърцето е неговият вик, защото То се дви­жи между целувките на Великата Двойка.

Целувките на Великата Двойка са безкрайно мал­ки по време и безкрайно големи по пространство. Времето е Мъж, а пространството - Жена. Време­то зависи от пространството. Времето даде дви-

154

За да не се загуби нищо от Божествената същина, Той и Тя си рекоха: Всяко да бъде по наш образ и подобие, тогава целувките взеха да стават Деца, а нежностите - мирове, а погледите - простори... и това малкото се прояви все по образ и подобие на Първата Целувка. Няма нищо повече в битието ос­вен: виждам те, осезавам те, чувам те, мириша те, вкусвам те, усещам те като блаженство, безкрай­ност, любов - тези същини са от Единната Целув­ка на Великата Двойка. Първата целувка е и пос­ледна, защото е била и ще бъде вечна, а вечна е, защото е само от две неизменяеми същини. Це­лувката на Великата Двойка е Слънце, което се из­рази в лъчи и по всеки лъч се роди Херувим. Вто-

155

рата целувка не е на Великата Двойка, а на седем­те лъча и затова е от седем пъти по седем, третата е от седем пъти по седем, по седем - и така до безконечност. Първата Целувка създава само слън­ца. Най-първата Целувка създава Слънце, а най-последната - прашец - зародиш-атом. Човек е от Първата Целувка. Затова е Мъж-Жена. Когато Чо­векът е само Мъж, Той е от втората целувка, а ко­гато е само Жена, Тя е от третата, а Детето е от четвъртата, но всеки по образ и подобие на Пър­вата Целувка. Когато Мъжът мисли, Той иска да види Жената - Мъдростта, а когато Жената коп­нее, Тя иска да види Мъжа - Любовта, а когато Мъжът копнее, Той иска да целуне Жената - Бла­женството, а когато Жената мисли, Тя иска Мъ­жът да действа - Творбата, а когато действува Же­ната, тогава се раздвижват звездите - Хармония­та.

Кога Жената целуне Мъжа, Тя му вика: Стани! -Въздишката. Когато Мъжът оскърбява Жената, Той й вика - Легни! - Издишката.

- От две целувки е животът на Диханието.

При един процес от въздишка и издишка се създа­ва зародишът, а това е удар първи във Вечността,

156

първи звън, звук, слово и така до безконечност.

• 
  Светът е от зародиши, които дишат. Пространството е люлка на зародишите, а Време­то ги люлей. Жената е люлка на зародишите, а Мъ­жът ги люлей, а когато Жената люлей зародиши­те, Мъжът спи. Мъжът спи след издишката, а след въздишката Жената чака. Жената спи само, кога­то е Време, а Време е, когато Мъжът е Пространс­тво - покой. Мъжът е Пространство, когато чака, а кога е Време той твори.
  
• 
  Животът е израз на Време и Пространство. Великата Двойка е Време и Пространство, когато мисли, а когато чувства е Дихание: въздишка и издишка, а когато действа е творба - целувка.
  
• 
  Животът е непрекъснато: мисля, чувствам, дейс­твам - Пространството.
  

Миналото е издишка на настоящето, бъдещето е въздишка на миналото. Великата Двойка е насто­яще.

Мъжът - минало, Жената - бъдеще. Настоящето не е време, защото е усет, време са само миналото и бъдещето. Мъжът и Жената са време, Те са мисли вечно менящи. Настоящето е

157

- Великата Двойка е блаженство. Настоящето е блаженство. Настоящето не мисли, а усеща.

Минало­то мисли, а бъдещето действа - илюзии.
Усещането е огън и светлина - реалното, това ста­ва само в храма на Ахура-Мазда.

Бог е усещане, огън и светлина. Огънят е топлина. Бог е и топлина, и светлина, а усетът на топлина и светлина е блаженство. Топлината е: обичам, свет­лината е: милвам. Топлината е любов, а светлина­та е нежност. Великата Двойка е любов и нежност. Огънят е форма, светлината е красота.

- Великата Двойка е: Чаровност, Красота и
Хармония.

Когато мъжът въздиша за Жената, огънят търси светлината, а когато е ден, светлината търси огъ­ня. Огънят търси светлината в мрака, нощта е огън, който търси светлината, а когато е покой нощта,

158

тогава светлината търси огъня - звездния мир. Слънцето е огън, който търси нощ, а светлината е нощ, която търси слънцето. Нощта търси слънце­то, когато е огън, ето защо жената търси в тъмни нощи мъж, а мъжът търси жената денем.

159

Любовта създава името Мъж, защото няма ден, в който да няма слънце. Денем е Мъж, защото е дей­ност, а слънцето е Жена, защото е светлина, а ко­гато слънцето е дейност, тогава Жената става нощ - ето защо никой не вижда що става с тревите и цветята денем, а те растат, цветята - това са скри­ти образи на Жената. Жената е възторг, когато Мъ­жът е слънце - дейност, а когато Той стане нощ, Тя става светлина. Луна е Жената, която пази Мъ­жа, когато спи от умора през деня, кога е бил слън­це, а когато е бил недейност, Тя се скрива през нощта и Той спи в мрак, защото не е бил слънце. Жената обича Мъжа, когато е слънце. Когато слън­цето почне да става дейност - Мъж, тогава луната се възобновява от радост, расте, пълни се. Мъжът обича луната, когато е празна, т. е. не пълна и за­това кога се напълни, Той не е слънце и Тя от тъга се разсипва и плаче. Появяването на Луната е първа усмивка на Жената, че има пак Мъж, нов деятел -слънце - как става помирението е тайна, знае се само, че Луната отива като Жена на Слънцето, а Слънцето слиза като Мъж в Луната и повече нищо.

160

Всяка нова Луна е като нова надежда във вечния живот. Обновата е първото доказателство в безс­мъртието и безконечността. Детето е Луна на Мъ­жа и Жената в първия ден на своето появяване, после се разместват: Тя става Луна, Той - Слънце, заради детето, което слиза на земята да търси ро­дителите си. Истинските родители на детето са Слънцето и Луната. Когато влюбен търси утеха в Луната или Слънцето, той е дете. Невинността сли­за от там в детето. На Слънцето и Луната детето е първичност, нумен, невинност, чистота. Ето защо до 13 години детето е на Луната, а после на Слън­цето. Числото 13 е число на Жената и Луната. До 13 години детето е на жената, после на Слънцето, а после - на Земята. Истинският мъж не оставя никога Луната заради Земята. Луната му остава вечна Жена. Истинската Жена не изоставя никога Слънцето и то е вечно нейн Мъж. Грехопадението е станало в критическия период на Ахура-Мазда. Блажен е, който няма критически период. Всеки живот е преповторение от минали животи и във всеки живот се отпечатва този на целия Всемир. Всемирът е Майка-Баща-Дете, Слънце, Луна, Зе­мя, Време, Пространство, Живот, Огън, Светли­на, Природа, Въздух, Вода, Земя, и така до безконечност.

Когато Ахура заговори чрез разума, Тя мисли за тебе - мъдростта, а когато чрез сърцето ти говори, Тя те гледа - тъгата, а когато те милва, Тя ти гово­ри направо и ти мълчиш: покоят.

Когато ти говориш за Ахура, Тя е слезла в храма на своята градина - душата, когато тъжиш за Нея, Тя къса цветя и кичи твоята глава - Мъдростта, а когато рониш сълзи, ти береш цветя от градината на Нейния Храм - Интуицията, а когато скръб и отчаяние стане твоят живот за Нея, Тя влиза и се скрива в цветята на твоята градина - Изпитание­то, а когато ти се скриеш в Нейните цветя, нощта ти говори - Смирението, а когато заспиш в обяти­ята на нощта, Тя ти говори - Луната, а кога се съ­будиш от нощния сън на Илюзията, Тя те целува -Слънцето..., и няма нощ във вечния ден на бла­женството, изчезва всичко, остава само твоето сър­це между Мъдростта - тялото й, и Светлината -красотата й, тогава ти не виждаш себе си, но Тя е все пред теб, а като преминеш в тялото й чрез прег­ръдка, виждаш себе си и Нея до тебе - Мистерията.

Когато непрекъснато мислиш за Ахура, Тя те оби­ча, когато непрекъснато тъжиш за Нея, Тя мисли за тебе, а когато плачеш, Тя копнее за твоето сър-

162

це, а когато дойде и те целуне, ти мълчиш -Истината.

Когато Ахура сади цветя за тебе, това е шепот, че си Нейн, а когато цветята цъфнат и изпуснат аро­мати, те шептят, че Тя е твоя.

А сега кой говори, пише и осветява? - Звездите, небесните цветя шептят чрез Ангелите, които са техният аромат. Всяко цвете има своя Ангел и всеки Ангел - свойта роза - цвете ви говори, роза ви шеп­ти и тя е откъсната, затова тъжи и е прикачена на Нейната гръд, затова копнее и храни се от Нейно­то дихание, затова пее и допира се до усмивката на устата й, затова ви целува - целувка ви говори -Поезията.

163

Ахура хвърля було от рози върху поета, за да го не видят звездите, а звездите хвърля, за да не го ви­дят слънцата, а словата му дава, за да говори с Ангелите, а мълчанието, за да говори с Нея. С мрак покрива Ахура поета, когато поиска той да види словото, звездите, Ангелите и слънцата - „защото ти си само мой и Аз - само твоя!" Тогава той няма уста, когато Тя го целува, няма той слово, когато Тя му говори, слънце, когато Тя му свети и звезди, кога Тя е сладката нощ на покоя - мечтата на пое­та, а мечтата на поета е песента на Ахура, а Тя така пее на поета: „Защото Ти си само Мой и Аз -само твоя".

Първата въздишка се образува от две устни - Слън­цето, втората от четири устни - Луната, третата от шестнадесет устни - Небето. В една точка става творбата, а в две проявата: обичам Те т.е. Аз и Ти.

164

На земния живот Жената отстъпва първенството на Мъжа, защото Тя го има там във Висшия Жи­вот, а когато и там отстъпи първенството си, Прес­толът сияе с още по-голям блясък, защото Тя го огрява отстрани.

Жената тогава отстъпва първенството си на Прес­тола, когато иска да направи от Духа Сърце, от Мисълта - Материя, от Радостта - осезание, от Бла­женството - обятия. Материя е Жената за Духа, жива материя е Тя за безбрежния Дух на съзнани­ето, което е същина на Разума - Мъж. Тя го обгръ­ща и го прави ограничен мир, за да усети живота си, а Всемир го прави, когато Той е цял в ръцете й, а Той Я прави Царица, когато усети блаженството си в Нея.

„Сега си права, разбрах те, о, Жена, но трябваше милиони години, за да разбера скритите ти замис­ли..." Мъжът е съмняваща се и недоверчива същи­на, той иска точно и ясно усещане и само това ос­тава от него, всичко друго се стопява от същината

165

му в ярката жар на Нейното светло блаженство от истина и очарование. Най-ясното съзнание на Мъ­жа е в лика й, в най-красивия образ на Жената, всяко друго съзнание, колкото велико и безконеч­но на глед, е под Престола - илюзия е. Съзнанието на Мъжа - Жената е светлината на мировете, а светлина е Жената само до тогава, догдето Тя ста­не съзнание на Мъжа, след това Тя му дава и свет­лината си, защото Тя става сърце. Нежност е съ­щината на Жената, жива нежност, устна, ръце.

166

Мъжът дава, жената взема и преобразява. Жената скрива в себе си мъжа, гонен от дракона на само-изяждането и го ражда в пуснинята на неизвестно­то, за да търси дракона да го убие. Раждането на детето е тържество на Майката, а убиването на дра­кона е тържество на Жената.

Взаимно растат мъжът и жената, когато се обичат и търсят. Жената е пораснала, когато мъжът е лу­на, а когато Жената е слънце, мъжът я търси през

167

Срещата между Мъжа и Жената, когато се търсят, е дадена да стане на слънцето, но когато стане на луната мъжът и жената са още планети. Слънцето угасва, когато се срещат Мъжът и Жената, защото свети Слънцето на Любовта, а целувката им става луна а планетата - дете. Детето на Слънцето и Лу­ната е Мъж-Жена. Няма нищо в природата, което да е само мъж или само жена, така се вижда само, ако се гледа по пространство и време, но в безконечието няма пространство. Мъж-Жена значи лю­бов, а любов е същина без пространство и време. Любовта е щерка на Слънцето и син на Луната, земната планета е сърце на Слънчевия Син-Дъщеря, а когато това сърце си направи тяло, те ста­ват Луна.

Луната намира своето слънце, когато мъжът на­мери Жената, когато Луната намери слънцето си ражда се нова планета. Ново дете е планетата на мъжа и жената, то ги следи до веки веков, догдето стане луна, а луната ги следи, додето стане слън­це. Луната става слънце, когато слънцето е мъж, а

168

Жената е ден, когато ражда мъж, а нощ, когато ражда жена. Жената затова ражда светлина, защо­то е нощ, а Мъжът ражда тъмнина, защото е ден. Мъжът е тъмнина за Жената, затова ражда свет­лина, а Жената роди мрак, затова е загадка за мъ­жа. Мълчанието и безмълвието откриват светли-

169

ната, но те са мрак за словата, а светлина на сло­вата е Жената - ето защо Словото е Жена. Тя из­лезе да каже на любимия си мъж, що е той, но мъ­жът никога не можа да каже за Нея нищо, защото той не е Слово, мрак е той, защото се роди от светлина.

Всяка мисъл в настоящето е следствие от мисълта на миналия момент, който е бил настояще, а сега минал в съзнанието. Съзнанието е светлина от нас­тоящ момент на усещане, усещането е целувка от Нея, а съзнанието е светлина, с която виждаш кол­ко е хубава Тя. Всеки момент Тя ни изпраща це­лувки, но човек се отказва от тези усети с несъзнания. Тези несъзнания и прекъсвания идват от то­ва, гдето не всякога си мислим за Нея. Едно неп­рекъснато съзнание - светлина, ще стане човек, ко­гато непрекъснато ще мисли за Нея. В момента на разделението на Двата Принципа първата мисъл

170

не бе за Нея, а за себе си, егоистична и от тук поч­ва борбата на две мисли: за Нея и не за Нея. В мисълта за Нея се прикачва всеки път един еле­мент от Нейната същина, ето защо втората мисъл е все по-висока от предидущата и по-близко едно стъпало до Нея . Кармата е пречистване на мис­лите, които не са били за Нея. Колкото повече мис­лиш за Нея, толкова повече се приближаваш към чистата мисъл, която е жива същина до тебе - Тя. Кармата е лошата мисъл, а лоша е всяка мисъл, която не е за Нея. Мислите са реалности от мате­рия и един път създадени живеят и са част от чо­века, за да се унищожат, могат само пак с обратни мисли. Делото е актът от срещане на тези две мис­ли за Нея и не за Нея. Два момента са: минало и бъдеще, а настояще е срещата им, която просвет­ва като искра от ново съзнание светлина. При вся­ка среща става физическо дело, а то е разместване от втвърдени от миналото мисли. Материята е втвърдени мисли, които само по силата на удари от нововтвърдени мисли, могат да се разрушат. В живота няма по-велико дело от това да се рабо­ти с пълно съзнание и екстаз за доближаване към Нея. Тялото на човека е от втвърдени мисли от миналото, но те се разтопяват непрекъснато от жара на новите мисли за Нея, в които Тя взима връх.

От мисли, които са материя се строи тялото й и когато тези материи станат истински Нейни, Тя ще се оживи в тази първична Нейна Материя от любов, с която те е родила и ще стане само твоя неразделна Другарка.

Животът е борба на двата рода мисли: за Нея и не за Нея. Волята е силата, която ще движи тези две противни мисли.

Любовта е горяща материя, запалена в сърцето от Целувката на Двата Принципа. Между мъжа и жената тя е благоволение, защото Те заради тази целувка се разделиха, за да се срещнат - с удар, който е сладост.

Ударът е примамката на грехопадението. Ударът е стремежа да се допрат двете тела със сила на изяждане един в друг. Усетът един в друг нямаше да съществува без разделението. Разделението е закон на Любовта. Разделям се от тебе, за да ти се дам цял, да видиш какво нещо давам на тебе. Разделям се от тебе, за да усетиш колко те обичам и колко ме обичаш и че нито ти, нито аз мога без тебе. Първото казва Мъжът, второто казва Жената и се разделиха, за да си докажат колко се обичат и колко не могат един без друг. Това е малката истина тук, но там е от векове, защото телата са огромни и едно разделение и Слияние е въпрос на

172

Разделението е удар и срещането е удар, затова и двете са Блаженство (влизането и излизането е блаженство). При първия удар мечтите бяха образи, а във втория образите са реални мечти. Влизането е по-силно от излизането и затова дава усет на реалност, а излизането е образ, който ще се осъществява.

Любовен Акт е животът на Всемира и не само лю­бовен акт е, когато си строи тяло, а и тогава, кога­то си строи съзнание - мъдрост. Безконечна Мъд­рост е Всемирът.

Двойката седи на брега на Вечността и си нашеп­ва любовни думи за бъдещото венчално ложе. Про­явен мир е приготовление венчално ложе на Двой­ката. Животът е любовен шепот на Двойка, която толкова много се обича, щото като мисли за себе си издава искри - звезди и слънца. Животът е слад-

173

ко милване на Двойка, която като се милва издава огън и жари, топлина и светлина. Животът е прег­ръдка на Двойка, която като се губи обятия в обя­тия, създава безбрежни простори от усети и време от сладостни трептения. Трептенията са промени на сладостните усети. Понятието за време се об­разува от промеждутъка между тези усет след усет на любовното излияние. Безконечност е понятие­то за времето, където са безконечно продължител­ни сладостните трептения на усета. Един усет е миг, но е и вечност, за вечните Божества това е в мира на чувствата. А мисъл е Двойката в мисловия мир. В мисловия мир Двойката създава обра­зите за бъдещите свои щастия и красоти, а чове­кът е това, което може да възприеме от трептени­ята на Двойката.

174

„Ти ме изгори като ме спусна в центъра на земния огън, а не знаеш ли, че аз тогава те обикнах, кога­то ме остави да изгоря в жарите на любовта? Пом­ниш ли, малка бях, летяща пчелица, а Ти като Ан­гел Херувим, чиста и непорочна ми, подаде ръка и аз излязох на брега, затова станах небесна роза, която сега за тебе трепти"...

И говореше Слънцето със земна уста през Луната, все такива слова, и отвори розата коронка със за­палена от любов уста, и отправяше жадни устни към лъчите на живото слънце. Така говорят понякога Слънцата от земята на Лу­ната и тя слиза тогава, и в зимни нощи на покой облича нова одежда, и спи като нимфа по канари­те - чака слезналият Слънчев Син. - „Аз съм Слън­чевата Мома, познаваш ли ме?" - „Да, да, позна­вам те, по розовата одежда, по бялата невинност на лицето ти, крие се нещо в тебе от горе о, Ним­фо, на земните полета! Когато съм й говорил, не на друга съм говорил така, прости ми!" И Тя го прегръща от умиление. - „Нищо, нищо, нали е все за Мен!" От такива милувки се създават топлите нощи на

175

Миналото, настоящето и бъдещето, всичко се уп­равлява от едно нещо, което не е време, то излиза от миналото, влиза в настоящето и се губи в бъде­щето, но не е време, а говори все за време: Съзна­нието свети като време, когато пространството е светлина, когато вековете са светлина, както чис­лото се брои, когато е живо, а стои на едно място, когато свети. Всемирът като светлина все стои на едно място, а щом стане Две, покрива се с одеж­дата на Жената. Така се броят числата, кога са жи­ви. Всичко е живо. Ако не оживите всичко, ще ста­нете твърди като канари. Канарата е канара, за­щото казва на жена си - Ти си вода! А водата е вода, защото казва на мъжа си: Ти си облак. А об­лакът е облак, защото казва на жена си: Ти си въз­дух. Но щом един от тях каже: жива си или жив си, тогава канарата се покрива с треви и рози обемат

176

полетата, и Ангели - небетата. Който каже пръв, той става Мъж, защото Тя е все от горе, а мъжът гледа все на там. Ако жената каже първа - той се моли да му отстъпи и Тя му отстъпва, но с едно условие: да бъде само Нейн. Тогава се пръска на части Мъжът, кога иска да докаже на Жената, че е само Нейн. Всичко е живо: и миналото, и бъдеще­то, и настоящето са Божества. Миналото е мъж, настоящето е жена, а бъдещето Мъж-Жена. Ми­налото е време, настоящето е пространство, а бъ­дещето Слънце-Луна, а когато времето стане мъж-жена, тогава слънцето става уста, а луната - гър­ди, слънцето сърце. Миналото не е време, но ако стане някога време, то настава царството на Сатан, до тогава, догдето пристигне Архангел Миха­ил и Елохим с огъня на разрушението, защото ми­налото е празнина. Мъжът става празнина, когато забрави миналото на Жената, а миналото на Же­ната е тяхното бъдещо слияние, мъжът е минало, кога бъдещето му не е светлият лик на Жената. Миналото е подсянка на настоящето, а сянка на настоящето е бъдещето. Образите на бъдещето ви­кат: Мамо, Татко, защо ни оставихте? - Тогава Те се обръщат и виждат, че са живи образите им и ги правят Деца на Лазура.

Всичко е живо, същество живо. И мигът на Божес­твото е живо същество - Бъдещ Бог Велик. От ми­га на Божеството си, ако си мисъл, от въздишката си, ако си тъга, от любовта си, ако си цвете от гра­дината на Майката, мъж си.

Всичко е живо, но символично и най-малкият рев на детето, и тогава, когато първият вздох му на­пълва гърдите, то заплаква, защото Жена влиза в него - само за жена плаче мъжът от умиление, а когато женско дете заплаква, то е, защото се раз­дира лазурното видение на поднастоящето. Първият вздох на детето е удар на поднастоящето и тогава детето става това, което е в мига на хар­моничните сфери, които са целувки - целувка виж­да то, нея загубва, затова плаче, защото влиза в мира на илюзиите, които са паднали целувки от Загубения Рай. А когато целувките станат Наме­рения Рай, тогава детето тържествува, тогава пе­сен се изпраща на устата му от сферите, защото целувките са песни на Божествата, а те пеят всяко­га, когато се ражда ново дете, а когато умира, те го овиват в пелени и го къпят във водата на очищението на новораждание. Деца гледат Сферите и Божествата, така и цветята, и пеперудите, деца гледат големи и малки, като прашинки и като зем­ни кълба, и като безкрайности невъобразими

178

Да станеш Бог и да станеш Слънце трябва да имаш две Жени, от две Жени е истинският Мъж, Той е по средата на двете- едната е Светлината, а дру­гата е Луната, едната е любовта, а другата е це­лувката, едната е целувката, а другата е устата на творбата. Две Жени трябва да има Мъжът, защо­то Жената е от двама Мъже, между двама трепти Нейната ярка сладина, кога слиза по лъча, който отива в бездна. Две ръце я крепят: силата и лю­бовта. Жените обичат мъже с развити тези две спо­собности или двама мъже, от които единият при­тежава силата, а другият - нежността. Простете на жена, която обиква двама мъже, както Жената прощава всякога на мъжа, ако има две жени: не­бесна и земна. Едната Жена всякога слиза на зе­мята, а другата остава горе, а мъжете слизат и два-

179

мата, те не се делят, защото са братя и търсят ед­но и също - Жената. А когато се качат горе делят се, защото всеки е намерил Жена си. Единият от двойката мъж-жена остава долу, а другият горе и така образуват два свода, които съединени дават кръг - това е магичният кръг, където центърът е навсякъде.

Когато човек се пита: Що съм? Той говори с Же­ната, а когато Жената говори с мъжа, той шепне: Бог съм, а когато мъжът говори с Жената, Той е паднал Бог, а когато падналият Бог падне в крака­та на Жената, Той гледа лицето си над земята, ко­гато човек съзерцава в лицето на жената Жената, той гледа Бога в себе си, а който усети Бога в себе си, той шепне с Жената.

180

Човек е от много очи, всяко око отваря предверието и безкрайността на едно небе. Очите на човека са кръгове в кръгове. Най-големият кръг е това око, което вижда Жената. Точка без кръг е окото на мъжа без Жената. Който гледа Жената, той виж­да през всички кръгове на тялото. Животът е това, което е съзнанието, а съзнанието е това, което е кръгът, през който гледа окото, малък или голям, ето защо, светът е много малък за едни, а много голям - за други. Неверниците, егоистите, материалистите, алчните, лъжливите гледат през най-мал­кия кръг. По-малките кръгове отричат съществу­ването на по-големите кръгове, защото големите кръгове са всякога зад гърба на малките. Всеки Кръг вижда това, което е пред него, по-малкото. Стълбообразно е положението на кръговете на съз­нанието. Всеки център на кръг се нарича Мъж, а кръгът на безконечността е Жената. Този кръг мо­же да се завърти от всяко място. Определен цен­тър за своя кръг търси този, който не е намерил кръга на безконечността.

181

182

Не всяко тяло, което се движи и живее е човек. Чо­век е това тяло, което свети, а това тяло свети, ко­ето пръска лъчи, а лъчи пръска това тяло, което търси Центъра-Любовта. Любовта е първият приз­нак, че живото тяло е станало човек, т. е. Божест­вена същина. Първият човек още не е бил Бог. Чо­век става Бог, когато построи храм в себе си, а храмът се осветява, когато влезе Жената в него. Бог не е бил човек преди да прояви Жената в себе си и вън от себе си. Проявяването на Жената е първа манифестация на Бога, че е Мъж, че не жи-

183

вее само за себе си, а и за Жената. Жената научи Бога да живее за множеството. Жената е първата, за която заговори Бог. Първото слово на Бога е Жена. Първото слово на мъжа е жена, а първото слово на жената е Бог. Мъжът не търси Бога, за­щото не знае, че е Жена, а жената търси Бога, за­щото знае, че е Мъж, ако знае, че е само като Же­на, никога няма да го търси и би останала вечно безбожна. А мъжът търси Бога, защото го знае, че е Баща. Мъжът намира своя Бог, когато в лицето на Бога намери Жената, вън от това, набожността на мъжа е заблуда и самоизмама. Търсете Жена­та, о, мъже, а вашият Баща, той е там зад Майка ви, а пред Майка ви е Жената. Жената води мъжа пред Родителите си, когато го намери като любящ. Загубен любящ е мъжът без Жената - Бог. В неис­тински храм влиза мъжът, когато храмът носи мъж­ко име. Харамодар е мъж, който се моли в мъжки храм. А жената ходи в храма само, защото знае, че Бог е Мъж, но догдето жената не стане Жена на този Мъж, няма да бъде приета като Богиня в този храм. Богиня трябва да стане жената, която ходи в мъжки храм, а мъжът трябва да стане Бог, когато ходи в женски храм, а когато ходи в мъжки, той е добър баща. Мъжът ще стане Бог само в женски храм, а жената ще стане Богиня само в мъжки храм.

В женски храм, ако ходи жената, става добра май­ка, сестра. Жената не е майка, нито сестра в Хра­ма на Бога, тя е Жена. Когато жената е сестра, майка, тя е излязла от първия Храм на Бога. Же­ната е Жена в Първия Храм на Бога. Бог има мно­го храмове, но три са истинските храмове на Бога: първият е храмът на любовта, където Той е Мъж, а Тя е Жена; вторият е храмът на творбата, където той е Баща, а Тя е Майка; третият е храмът на живота, където се учат децата. Животът по земите са третите храмове на Бога, слънцата са вторите храмове на Бога, сърцата са първите храмове на Бога, там се крие любовта, духовен храм вечен и безконечен. Ето защо всеки храм трябва да носи име: Храм на Любовта.

Неистински храмове са тези, които носят или са­мо мъжко, или само женско име. В мъжки храм би трябвало да влизат само жени, а в женски - само мъже. Истински храм е този, който носи името на Двата Принципа, а той е Храмът на Любовта. Хра­мът на Любовта е Центърът на безконечния кръг, проявеният мир, а този център е навсякъде. На вся­ко място е Храмът на Любовта. Сърцата са цент­рове на разни окръжности, на които повърхността е навсякъде. Слънчевите светове са окръжности на сърца. В сърцата са храмовете на любовта, защо-

185

Днес Мъжът не обича да се говори за Жената и затова нищо не чете, което се пише за Нея, затова Тя сега говори укорително и тъжно от високо за Него: колко ниско си паднал, мили мой! А когато

186

жената възхвалява пороците на мъжа, тогава се по­явява науката на материализма. Материализъм -значи порочно зачатие, рожбата е: егоизъм, гор­дост, самомнение, научна надутост, богатство, раз­кош, безверие, безбожие, разврат, борба, унищо­жение, разделение, тиранство, болест, хаос, вой­на, земетръс и смърт. А когато жената укорява по­роците на мъжа, явява се лицемерие, низост, под­лост, а когато жената се отдалечава, мъжът почва да мисли, а когато се помирява, мъжът се разкай­ва, а когато мъжът залюби Жената, той е спасен. Днес Жената и възхвалява, и укорява, и се отдале­чава, защото е денят на мъжа. Всяко порочно за­чатие ражда Антихрист, днес е царството на Ан­тихриста, но е писано, че когато се роди Антих­рист, Звезда се явява на Изток - това е знак, че се е родил и противник на Антихриста. Звездата на Из­ток днес е появяването на Жената и Тя ще спаси света чрез своите Синове на Лазура.Всяко опреде­лено време от година, години или векове има своя живот като отделно същество. На кълба от мисъл-форми се движи животът и когато си отива такава епоха, откъсва се със страшна тъга от сърцето, в което е живяла като любов. Плаче днес сърцето, защото изпраща старата си невеста и заспива в отчаяния. Въздишки тъжни, мечтателни или лю-

бовни са мисъл-формите на Божеството, които съз­дават кръг от векове. Любовна е днешната въздиш­ка на Божеството, а тъмна е за човека, който си отива. Преди хиляди години с потоп си отиде ста­рият човек, а днес - със самоунищожение. Самоунищожава се днес човечеството, защото да изнудиш брата си е равносилно да отрежеш сам крака си.

Епохите на духовното развитие излизат и се загуб­ват като залез и слънцеизгрев. Новото слънце прос­ветва с ново сияние, което залива безконечието на самочувственото тяло - сватбено усещане. И ако всяка година е казано, че се ражда Висшият Човек на Коледа, защо да не се венчава всеки май?

Отива си днес старата жена, защото нова Девица показа величието на своя лик и търси със засмян поглед своя Младенец. Блажен е този, който е Мла­денец на този велик глед на Лазура.

Отвлича старата жена и своя стар мъж, прегър­бен, хилав, безмощен, безумен, алчен, груб, горд, самохвален, с много научности, безсърдечен, ни­зък, кален, хитър, умен, борец в наука, общество, политика, всезнаещ критик, вестникарин, софист,

188

Сполуката на Антихриста разклаща небесата, за­щото заплаква Жената като види опозорен Ней­ния лик, тогава се явява Жезълът на Всемогъщието и чисти с огън, трескавици и гръм. Жезълът днес предвещава идването на Новата Жена.

Светкавица е Жезълът за Светлината на Ахура. Блажено е сърцето, в което не пада гърмът на Же­зъла. Не пада Жезълът в коронките на цветята, цве­тята са чеда на любовните въздишки на Жената. Трескавица чува в съня си старият човек, с Жезъ­ла говори този, който умира, страх и трепет става неговата жена и се бори със собственото си море на заблудата и лъжата. Море сънува старият чо­век, кога умира, спомен от потопа, когато същият

189

Отива си, отива си старият човек, без погребален звон, защото той се погреба преди да умре, той умира, за да види погребението си. Само този виж­да погребението си, който унищожава брата си -сегашният, старият човек. Днес човекът е едно самопогребение, защото е зима. За пролет говори само Новият Човек, защото той тогава се венчава, а старият само за зима говори, защото тогава той умира.

Само смърт е старият човек. Живот вечен е Нови­ят Човек. Новият Човек е избраният Младенец на Ахура.

Мъжът спеше, когато Жената го целуна и целувка­та остана като семенце в сърцето му - семенце на най-чистото лазурно цвете на любовта. Целуна го и си отиде.

Днес човечеството е Мъж, който търси Жена си от съновидението. Семенцето, което Тя остави в сър­цето му поникна. Оставените семенца от Божест­вата стават светове. През месец май цъфтят рози­те, на които зефирите донасят мирис от морските тихи вълни на сладостта. Нежност храни цветята, милувки - децата. Мъжът е розова пъпка за Жената,

190

Човечеството днес се храни с бури, вихри и снего­ве. Науката му създаде къща от ледове, религията му посади градина от снегове, изкуството го нах­рани с виелици и бури, поезията го напои с блатни миризми и с изкуствени цветя украси невестата му и свали венчалния венец, който красеше със звез­дни лазури челото й - снежинки от страшната зи­ма на летаргически сън.

Материализмът е летаргически сън. Заспива мъ­жът, когато изпусне Жената от ръцете си. Дваде­сет века мъжът оскърбяваше Жената - всеки удар бе камък, а всеки камък стана скала, на скала ста­ва сълзата на Жената и окръжава мъжа - бурно море. Днес морето се бие в скалите от сълзата на Жената. Политика, икономически въпроси, гранич­ни, морски, социални, комунистически, религиоз­ни, - всичко това са канари, в които си блъска чо­векът главата за изкупление сълзата на Жената. Падни на колене, о, Мъж! Сложи в краката на Же­ната: науката си, университетите си, знанията си, химията си, физиката си, юридическото си право, политиката си, икономията си, физиологията си, филологията си, философията си, медицината си, индустрията си, изкуствата си, поезията си, рели-

191

Жена е сега за вас Господ, о, мъже! Мъж е Господ сега за непокорния и разбунтувания ум на човека -Мъж, който брани Жената. Човечеството оскърби Жената на Господа, тази, която го роди, човекът оскърби Майка си - най-тежкото престъпление се изкупва с най-тежки страдания, изпитания и мъки. Днес човечеството символизира върха на падени­ето на Адама, на непокорство и непослушание За­кона Божи. Днес човекът се самопъди от Рая - Же­ната е раят на мъжа. Сложи цялото си оръжие в краката на Жената, о, мъж, иначе в болница ще те откарат с вързана глава, ръце и крака и ще те це­рят други доктори, не тези, които тровят тялото с медикаменти. Повикай новия доктор, повикай но­вата докторка, акушерка, ти се мъчиш да родиш ново дете, положението ти е критическо, но ако стане отчаяно, ти, стари човек, няма да си между живите! Сложи цялото си оръжие в краката на Же­ната, иначе ще изчезнеш като буба чрез летаргическа трансформация, но ще изсъхне старото ти тяло и ще го отвеят вихрища! И пак ти повтарям, сложи цялото оръжие в краката на Жената, тази

192

свята и мила Дева на Любовта, Красотата и Мъд­ростта, която вие оскърбихте и изгонихте от домо­вете си, и оставихте на улицата. Тя е - Жената, във всекиго от вас е, потърсете Я, Тя е всичко, другото е илюзия, измама, лъжа. Сияе Нейната чистота и се изразява в невъобрази­ма хубост, но за да се прояви и Тя иска чистота и святост! Само чрез Нея Тя е истината, пътят и жи­вота към Божествения Престол. Един е пътят - Же­ната и това е: