* той-тя думите на учителя

О, колко е велика съдбата на Новия Слънчев Чо­век! От звезди са атомите на Висшия Човек, от слънца - неговите чувства, от светлина са мислите на Новия Човек, а от лазури е безкрайността на неговия глед.

Като образи на Ангели и Херувими летят частич­ките на тялото му, носени от вихъра на Неговите мисли за Нея. Мисъл за Нея е проявеният Всемир. Жена видя Висшия Човек, когато се събуди. Една по една гаснат звездите, давени в пламнала­та роза на Нейната любов, едно след друго изчез-

193

Тъга е споменът на Божествата за Най-Първич­ния живот. Ахура се явява тогава, когато иска да събуди този най-мил спомен в сърцето на някое паднало Божество. Най-първичният живот, това е усет на неразделност между Мъжа и Жената. Мъже са Божествата, когато за последен път на­пуснат нисшите полета. Мъже са божествата, ко­гато Ахура се явява и събужда спомен за Първич­ния Живот. Любовна прегръдка е Най-Първични­ят Живот. Проявеният мир е тяло, което изгаря в същия момент, кога огънят на Ахура го освети и когато красотата на Нейното чисто първично тя­ло го обкръжи.

194

• 
  „За Мене бе всичко това, не ме ли позна, о, милий?" - първият глас на Ахура.
  
• 
  За Теб е всичко това! - е последното слово на Мъжа към Жената.
  

Жена спасява последния мъж. Мъж е проявеният Всемир. Жените са цветя на проявения Всемир -спомени, пратени от Нея са те, най-сладки мисли на сила, с които въздига Тя падналия мъж. Жени­те будят висшите трепети на грубата материя, слез­ли Ангели от кортежа на Ахура, атомни частици от Нейното Тяло, Богини от Нейния Престол. И те

- жените имат своя Бог, но тогава става Слияние
на Триличието. Няма слово за Слияние на Трили-
чието, когато Бог ги покрива със своето сияние.
Жена открива лицето на Бог, когато човекът става
Бог в целувките на Нейната Любов - това е Слия-­
ние на Двойката. Слиянието на Двойката става по
земите, а слиянието на Троичността става по слън­-
цата. Когато Жената познае себе си, тогава се за­-
палват слънцата, а когато Жената намери своя мъж
в лицето на Бога, тогава планетите стават слънца.
Жената е в междуатомното пространство на мъжа,

195

На вълни слиза Жената от висшите мирове, една такава вълна днес залива разрушените и кални зем­ни поля и нахлува буйно в смутеното човешко сър­це, а то не знае какво величие и слава го чака, как­ва нежна красота и любов, какви чисти и очарова­телни ръце се простират към него! Велики съби­тия стават сега с Висшия Човек, а с него за всички и тихите сърца го чувстват като магнитни стрелки от далечни някакви бури. О, да знаете, всички бих­те уловили братски ръцете си и с един глас бихте запели най-сладкия химн с Поета, който се носи и в тихите нощи на тъгата, и в светлия ден на мъд­ростта. Днес и природата тържествува, и морета, и океани, и бури, и нежните зефири на Майя, днес повтарят всички цветя и всички мириси на розо­вите дъбрави едно име: най-сладкото име на лю­бовта - това, което е всичко: и живот, и надежда, и вяра, и храна, и блаженство - очарователният и све­тъл лик на Света Дева Мария днес се отпечатва в

196

шестото тяло на човека. Какво величие, какво кра­сота, каква безкрайност! Нима има или би имало радост по-голяма от тази, щастие за човека по-­висше и неизменно от това!

О, колко е велика съдбата на Новия Слънчев Чо­век! И това е за всички, и за всекиго, върху който е слезнала

Светлината на Ахура.
Мигът, който ме зове - ме ражда.

Любовен зов е мигът, който ме зове - начало,

Което няма начало, нероденото, вечното, неизменяемото, вездесъщото.

„Преди световете и всичко това, което е, Аз бях".

Цветята са слова за този, който мълчи, звездите са сладостни трепети на този, който не усеща, а слънцата са мислите на този, който не мисли, а лазурите са образи на този, който не вижда. Цветята, звездите, слънцата и лазурите са словата на този, който не говори

- за Нея.

Морските вълни са сълзи на този, който плаче, бу­рите са ридания на този, който тъжи, зефирите са въздишките на този, който копнее, а тъгите са хра­мове на този, който търси светлина. Сълзи, ридания, въздишки, копнежи, светлина са словата на този, който мълчи

- за Нея.

Сърцата са светове на този, който се люлее из без­дните на своето безмълвие, нежностите са вселе­ни на този, който не говори, а красотите са надеж­дите на този, на когото лодката се движи по въл­ните на неведомите безконечности на тъгата и страданието.

198

Безмълвие, нежност, красота, надежда, очарова­ние е животът на този, който не говори

Пред страдание и тъга чака този, който люби, за­щото мълчи. Жената обича мълчание, когато лю­би. Непроявеният Всемир е началото на любовта на Жената, а Проявеният Всемир е началото на любовта на Мъжа. Безмълвие е любовта на Жена­та. През блаженства, светлина, тържество и радост чака Жената Мъжа, когато той не говори - светли­те животи на Боговете. Отдалечава се Мъжът от Жената, когато не мълчи, тогава се тревожи Про­явеният Всемир, когато мъжът говори за Жената, защото се отдалечава. Само отдалечаването на Мъжа е тъгата на Жената - тъмните епохи на мировете.

Очарователните образи на Жената са словата на този, който мълчи, звездите са очи на Жената, за която сърцето не говори, слънцата са милувките на този, който се крие из копнежите на незапетите песни на Поета. Два вида са песните на този, кой­то обича: запети и незапети.

Цветята са устните на Жената в незапетите песни на Мъжа, звездите са очите на Жената в незапети-

199

те песни на Поета, а слънцата са милувките на Же­ната в незапетите песни на този, който тъжи, а Ла­зурите са чарите на Жената в незапетите песни на този, който копнее.

- за Нея.

Из бездните вади Жената този, който скрива сло­вата на Нейната красота, този, който се люлее из бездните на Нейната любов, из мирисите на рози­те взема ръцете на Жената този, който се носи из копнежите на Нейното желание, по морски вълни катае своята светла лодка този, който разтяга плат­ната си по сладките затаи за Нея. Не обажда Поетът от где взема сладката уста на Ахура, нито Нейните обятия, нито Нейната целув­ка - много са видовете на Словата за Жената: едни излизат из калта на земята, други - из ароматните коронки на цветята, трети - от звездните трепети на нощта, четвърти - от слънцата, а Словата на Поета за Жената излизат из мировете зад Светли­ната.

Не обажда Поетът от где взема красотата

- на Жената.

200

Само Едного обича Жената - този, който обича са­мо Единната -

- Нея.

Един само обича Ахура - този, който говори чрез Проявения Всемир. Проявеният Всемир е слово на Мъжа за Жената, а Непроявеният Всемир е бла­женството на Мъжа в красотата на Жената. Едно­го само притежава Ахура - този, който й говори чрез Непроявения Всемир.

Жената има нещо, което никога не проявява и веч­но скрива от окото на светлината - Misterium Magnum. Само един обича Ахура - този, който никога не говори за това, за което се мълчи. Светая Светих е това, което скрива Непорочната и Вечно Пречиста Свята Дева Мария - Неневестната Невеста.

201

„АХУРА, АХУРА, АХУРА"

Така пее среднощ птичето, кога излива тайна скръб по нещо, което вижда и усеща из звездните прос­тори на своето сърце, което мълчи; така тихо шу­моли бистробежната ручейка, която носи прохла­да на влюбената роза на Майя, оставена някога от някого по нейния бряг. Оставени спомени са цве­тята от някой Бог, някога минал там, търсейки аро­матното дихание на Ахура. Всяко цвете е стъпка на Богиня, останала от когато е отивала да слуша любовната песен на Поета по морския бряг, катаейки се със своята Лира по тихите вълни на нощ­та, която отразяваше ехото от слънчевите копне­жи на Майя. Така пее Бог, когато се събуди и ста­не Поет.

202
Езикът на цветята е Божествен език, защото през тях минава любовното слово в устните на девой­ката и от там отива да шепне на Лазура: „Кажи му, че много го обичам!"

Гърдите на цветята са Божествени гърди, защото през тях минава тъжната въздишка от песента на поета в тихите, безсънни нощи, кога звездите съ­четават Нейното име и той пошепва на слънцата: „Кажете й, че много я обичам!" Образите на цветята са Божествени образи, защо­то през тях минават лъчите на слънцата, кога съ­буждат в цветните ложи Ахура, трептяща в трево­жен сън за Него, и шептейки: „Без тебе не мога, ела!"

О, никой не знае какво става, кога заровеното се­менце за пръв път се пуква и покълва под жара на слънчевия лъч! - Само цветята знаят, кога си гово­рят тайно за Ахура и за Нейната нежна милувка.

По цветята изпраща Поетът на Лазура своите пис­ма до Ахура: днес бях на жълтото слънце на Мъд­ростта, утре ще бъда в розовото слънце на любов­та, други ден ще те чакам на синьото слънце, кое­то плете Твоят венец на тържеството от шест дена

203

Твой Мазда. За една целувка едно Божество изминава поняко­га безконечни пространства от мирове, в милиони години от векове. Проявен мир е път и стъпки на Божество, което отива на среща с Ахура на урече­но място, а уреченото място е само едно нощно ложе на Ахура.

Според писмата, които пише Ахура на своя Жених се нареждат цветята, които са Нейни мисли на лю­бовта, те са букви и знаци за този, когото обича. По словата на Поета си затварят коронките цветя­та през нощта, защото тогава идва Ахура да чете и разтваря листата на най-скритата си любов, ко­ято и звездите не бива да знаят, - да чете при зат­ворени коронки милите хармонии на песните му за Нея. Само при затворени коронки се четат ис­тинските песни на Бог-Поета и хармониите изли­зат като живи целувки и търсят устните като Анге­ли, за сладост и възторг. Само в затворените ко­ронки на цветята излиза живият образ на Поета и говори с Тази, за която пее.

О, кой би казал какво става там, когато розата раз­тваря листата си и изпуска своя аромат да замъг-

204

ли простора да не види никой и да не чуе никой това, което Тя мисли, когато чете песните на Пое­та. Казват, че тогава поетите слизат по земите, ко­гато Богините почвали да четат техните песни. Сега Богиня само чете истинските песни на Поета, за­щото коронката на тяхната роза е затворена, а Бо­говете слушат само, когато Тя изрича хармониите на Поета, защото това ставало на розовото слън­це на целувката. Богини и Богове са тези, които могат да четат песните на Поета, защото словата на Поета са от скрития език на Божествата из цве­тята, които са слънца по безкрайностите на небесата.

Навсякъде и вечно си говори Великата Двойка сло­ва любовни от мелодиите на две сърца, които съз­дават хармониите на мировете. Две сърца е всич­ко това, което се вижда, усеща, пипа, мисли, пре­дусеща - и днес, ако една планета е сърце, утре тя гърди е на дихание и тъга, ако слънцето днес бе радост от любовна прегръдка, утре ще стане съл­за, която се отронва по лазурите и говори на тъж-

205

ните, бедните, оскърбените и унижените: „Не виж­дате ли, че и Аз плача за вас, бъдете утешени, о, вие чеда на безконечността!" Мени ролите си и всеки атом, и всяко слънце, и всяко цвете, и тревица: днес то е усмивка на Лазура, утре е целувка на вечно простй, а от где знаеш, че зад утре няма да бъде лъч от песен, по който слиза цветният шар на Ахура. Поет става всеки, който обикне Ахура. Бог-Поет нарече Ахура своя Жених.

Не четете по цветята, по моретата и по листата на дърветата за Великата Двойка, на която любовта навсякъде шепти.

О, не влизайте в сърцето на Поета, там е целият мир, там е златният съсъд, който крие секрета на същините на Любовната Двойка из цветята, море­тата и полята. Не разгъвайте сърцето на Поета, -там има същина, която твори от слънца цветя, от тъга устни, от лазури очи, от аромати, които отразяват белоснежната чистота на

206

О, не разкривайте дъното на сърцето на Поета, ко­гато ви пее за вълните, които люлеят лодката на Ахура между цветисти брегове, той е там, но не обажда от свян, смирение и непорочност.

Всичко е тайно, мълчете, не разгръщайте сърцето на Поета. Няма атом, който да не е Свят Храм на любовта му, защото няма атом, който да не е жи­лище на Ахура. Една книга чете само Поетът на Святостта, тази, която пишат цветята по полетата и звездите по небесата, и моретата в сърцата на въздишките, и зефирите в гърдите на вечния коп­неж. Една страница е настоящата книга от тази, която има сто трилиона страници, написани само на Слънцето на Розовия венец преди пет дена, ко­гато Той и Тя бяха тук.

Да, тук беше Великата Двойка, тук беше - това про­четох в словата на цветята. Да, само една книга чете този, който не чете: Ахура, Ахура, Ахура!

Словата са листа от дървото на Ахура, деца са сло­вата, които се раждат между двете устни на любовта и мъдростта.

207

Затова изворите клокочат по сенческите дъбрави, а нищо не говорят, защото носят поздрави от най-скритите дълбочини на сърцето, което бие в луди жари из гърдите на Плутон. Кой знае какво става там в недрата на една планета, в невидимата ог­нена гръд на най-малкия атом, в безкрайните обя­тия на безконечния простор. Едно нещо става и в

208

планетата, и в простора, и в атома. Там, където се срещат Мъжът и Жената едно нещо става: и в слън­цата, и в планетите, и в атома на огъня, който го­ри. Една е историята на Всемира, защото е лю­бовна история. В живота на едно дърво се крие животът на цял един човек, на една цяла вселена, на един цял Всемир. В трепетите на един атом се крие животът на един Бог, а животът на Единния Бог е един атом пред краката на Ахура. Безконечност е Ахура. Когато Бог се събужда, Той поглеж­да през единния свой отвор и вика в бездната на безконечността: Ахура, Ахура, Ахура!

Седем пъти викна Бог Ахура из бездните на свое­то невидение и Тя се яви.

Ахура е божественото слово като име. Бог знаеше, че Ахура съществува, затова я повика, ако знаеше

209

Любовта е блаженство, когато Жената шепне име­то на Мъжа. Любовта е тъга, когато Мъжът шепне името на Жената. Екстаз е Жената за Мъжа, кога­то е при Него и в Него. Възторг, гениалност, екс-

210

таз - това са трепети на мъжа, когато Жената е при Него. Геният е гиний само затова, защото пред него блести слънцето на Жената. Няма мъж, кой­то да не е станал гениален изобретател, певец, пи­сател, поет, композитор, художник, философ, ко­гато Жената е светнала като слънце от любов в сърцето му, но няма никога мъжът да се прояви като гений, ако Жената не влезе в него като тъга и любов. Усет на любов е всякога Жената. Любов към ближния, брат, майка, отечество - всичко то­ва са клони от любовта към Жената. Изворът на първичния любовен усет е Жената.

211

Когато една пеперудка е кацнала на тревица и го­вори на слънцето чрез мълчание - тя е безконеч­ност, безконечен мир се крие в сърцето й. Само Бог се самотвори, а всяко нещо, създадено да съ­ществува, се съзнава като самотворност, самостойност е животът - всяко нещо е Бог. Бог е пепе­рудката, Всемирен Бог е, когато се съзнава, че се самотвори. Няма нищо в света, създадено и роде­но, което да не се самосъзнава, че се самотвори. Няма нищо в света, което да не е Бог, защото всич­ко това, което е, слово е само, а зад него се крият миговете, които настанаха, след като Ахура се от­зова на Неговия вик, а тези мигове са движение в покой, едно за всички, в тях всяко нещо е Бог, а без тях Бог никъде не отива, нито си оставя словото да отиде. Един е Единният Живот: Миг, който се създаде, щом се срещнаха Тя и Той. Любовен миг е срещата на Мъж и Жена, тъга е раздялата им. Тъгата е вик на Двата Принципа, а блаженството е Слиянието им, Вик е животът на Двата Принци­па разделени. Тъга е животът, който вика: Ахура, Ахура, Ахура! А викат: „Мамо", атомите, когато

212

Ахура позна, че е сътворила Мъж.

Вселената е тяло, чувство и съзнание на Бог и в мигове тя изчезва и се възобновява. Вековете са мигове на Безконечността. Зад всяка мисъл се крие чувство, зад всяко чувство - трептение, зад всяко трептение - сила, зад всяка сила - съществувание на Ум, Блаженство, Покой... Ахура е зад всяко не­що. Като дете те крие Ахура в обятията си и кога­то спиш Тя бди над тебе, пази мислите ти и целия мир, който си видял, и когато се събудиш ти шеп­не с целувка: „Ето го, дете Мое, пак си е всичко на мястото, бъди щастливо!" Така нямаше да бъде, ако всичко проявено не бе в същината на Единно

213

Същество... И най-малкият атом, както и най-го­лемият, биха се загубили, заблудили из безконеч-ността, ако не биха били частици от един органи­зъм, едно тяло - Едно Тяло са всички частици ин­дивиди. Това е стара истина и сега, ако я повта­рям, то не е за децата, които отдавна я знаят, но заради стария човек я повтарям, защото я забра­ви, повтарям я за учения професор, за политичес­кия борец, за царя на народите, за водителя на об­ществата и за всички, що се наричат нещо, защо­то този атом, когато бяга по своя центробежен на­гон от Центъра, той боледува и умира. Днешният човек се стреми да се откъсне от Тялото, затова страда. Отдалечаването на атома от Централното Сърце - Бог на Любовта и Слиянието, е тъга, бо­лест, разрушение. Егоизмът е отдалечаване на ато­ма от Централното Тяло, което е Вездесъщо Един­ство. Отдалечаване е и всяко дело, което носи стра­дание и скръб за другите, Цялото иска доброволни, но никога принудителни жертви.

214

На стария човек казвам това да знае, че е атом, да спре гордостта си, да смири самомнението си. Чо­век е Бог, но атом-Бог, а да стане Атом-Бог, тряб­ва да разшири съзнанието си в Едното, да се нап­рави прозрачен, да стане същина, която да се влее в Божествената, както, за да се влее капка в море трябва да стане водна капка, пясъчно зърно не се слива с морето. Жената е най-чистата есенция, най-непорочната Субстанция, Вечна Дева Свята и Пре­чиста и за да може грубата материя на Мъжа да се слее в онази толкова свята, трябва да стане като Нея.

Догдето Мъжът не стане Същина Красива, чиста и непорочна, есенция като тази на останалата му горе Другарка, никога няма да намери Жената. Догдето Мъжът не съзнае, че там, горе го чака Веч­на Другарка, никога няма да обикне. Догдето мъж не обикне Жената, никога няма да има Висша Другарка на Вечността.

215

И Боговете треперят пред мистерията на Жената, защото само чрез Нейната Есенция се минава до Божествения Престол.

Не е Мъдрец Мъдрецът, който не говори за Жена­та. Не е поет поетът, който не пее за Жената и маг магът, който не вижда Жената. Не е борец боре­цът в живота, ни храбър храбрият, ни учен - учени­ят, ако е далече от Жената. Не е градинар този, който не сади розите на Жената. Не говори този, който не казва нищо за Жената. Мълчи като камък този, който не говори за Жената. Без уста е устата, на която няма устната на Жената. Без цветя е гра­дината, в която няма розите на Жената. Без вода е морското корито, в което няма сладките вълни от любовната усмивка на Жената. Без месец Май е годината, която не празнува за Жената. Не е ста­нал още този, който не е произнесъл името на Же­ната. Спи още този, на когото Челото не е озарено още от лъча на новия слънцеизгрев на Жената... О, Мир, какво си ти без Жената! Какво си ти, о, ден, без слънцето, което изгря и те роди!

216

Когато словата станат звезди и слънца в мислите на Мъжа само за Ахура, тогава Всеми­рът тържествува и изрича единното слово:

Вода, камък и пръст е любовният усет на този, кой­то обича сянката на Жената, а мирис ароматен, цветя, звезди, слънца, лазури и светлини е любов­ният трепет на този, който е обикнал очаровател­ния и вечно млад образ на Ахура. Сянката на Жената е жената. Сферите са сенките на Висшия Мъж. По сенките на цветята, луните и слънцата почива Висшият Човек.

217

Камъни, пръст и пясък хвърля из простора този, който е обикнал ехото на Жената, прах и вихри се извиват над земите на Мъжа, който гони сянката си, защото жената е сянка на Жената. Пустинни пясъци и прах дишат човеците в такива земи и го­рещи дихания задушават възпламенената гръд. Жалко преклоняват главички цветята, където веят страстните зефири по безконечните океани на лю­бовта. Каменна любов пресушава цветята, морска любов дави цветните брегове на Майя, въздушна любов твори бурите, които събарят хижата на бед­няка и правят на прах къщата на скромния труже­ник. С въздушна любов днес се храни човекът. Не гради днес къща човекът, защото буря събаря пя­съчните храмове от миналото. Днес човекът гра­ди с бури, защото науката му каза, че няма камъни за Вечен Храм. Камъните на Вечния Храм не съ­баря буря. Мислите на мъжа за Жената са камъни за Вечния Храм.

218

Слънчеви лъчи хвърля по просторите Мъжът, ко­гато изгрява за Жената, а когато Луната свети на Мъжа, тя говори за сълзата на Жената - сега Луна вести на мъжете в сърцата, а когато Слънцето стане Жена, Новият Плутон тръгва с лодка по вълните в тихите нощи на Майя и носи Жената към острова на Слънцата. В един остров се събират Божества­та, когато искат да избавят от ноктите на Стария Плутон Жената. Днес Слънцата са в един остров, затова земите са слънца на тъмата.

С букети от цветни шари чака Ахура своя Жених, а когато камъни и планети от канари Мъжът туря в краката на Жената, той още спи под сънните омай на любовната песен на Луната, тогава Ахура става Слънце и закрива лицето си със сияния, да не ви­ди Мъжът сълзите на Жената. Вечно плаче Жена­та, когато мъжът й слага камъни в краката. Съл­зите на жените са камъни, които падат от сълзата

219

Лазурът е усмивка на Жената, когато Мъжът й сла­га цветя и рози в краката. Звездите и слънцата са розите на Божествата. По дара на мъжа Жената познава висотата на любовта му.

В образ на планета Жената обича Мъжа, когато задухат топлите зафири на Майя. Какви трепети от животи, треви, цветя, дихания, аромати Тя сла­га в краката на Мъжа! Символи са красотите на Майя от Жената, за да изкаже на мъжа какво тряб­ва той да сложи в краката й. Закрива лицето си Ахура, когато види, че димове и пожари се издигат от полето на мъжа към Жена­та, с едно платно се покрива Ахура и мъжът гледа само синия лазур на булото й. Сега мъжът гледа само булото на Ахура, защото димове и пожари са неговите дари към Възвишеното.

Според красотата на дарите Ахура вдига булото си пред мъжа. Погледът на Ахура е толкова нежен и любящ, щото, ако го види мъжът, ще захвърли планетите като камъни из просторите и ще поле­ти към Нея без нищо, не камъни и празни бездни

220

иска Ахура да сложи в краката й мъжът, а слънца, аромати и цветя от лазура.

Ахура е толкова красива и очарователна, щото ка­то искра в слънчеви лъчи ще изчезне мъжът, ако я види. Днешният мъж е перце, което иска да пре­мине през жарите на огнен шар от пламъци. Зато­ва се крие Ахура и никога не слиза като Месия в женски лик. Когато Месия дойде в образа на Же­ната и прашинките ще станат Ангели, защото си­лата на любовта й твори сърца. Сърцето на чове­ка е един поглед от Ахура, който Тя хвърли, когато се огледа в прозрачното огледало на ефира и видя се колко е хубава. Тогава се роди мъжът, когато Ахура се самопогледна и се видя колко е очарова­телна:

„Искам образ на Моя образ, пошепна Тя, в който да се крие Моята хубост като мечта и сън"..., и съз­даде мъжа от цветните лъчи, и когато го създаде -

221

Затова образът на Мъжа крие хубостта на Ахура като мечти и сън, а един е този, който ще я види -Нейният избран Жених.

От светлини го направи Жениха си Ахура и рече:

„Да бъде всеки, който е светлина!"

О, светлини, станете!

Защото светлина иска