06 юни 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница2/15
Дата20.04.2017
Размер2.21 Mb.
#19636
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

06.06.2011 г.,с. 4
Борисов вдига до 10 дни пенсиите,уточнява с колко
Премиерът почерпи феновете на „Лудогорец" с 10 000 кебапчета за влизането в

А" група


Свилена ВЕЛЧЕВА Любомир ИЛИЕВ

Правителството е взело решение да вдигне пенсиите, като до десет дни ще бъде обявен размерът на увеличението. Това съобщи край Варна премиерът Бойко Борисов. Заедно със земеделския министър Мирослав Найденов и депутати от парламентарната група той присъства на откриването на два рехабилитирани участъка от пътя Варна-Аксаково-Добрич. „Ще увеличим пенсиите постоянно, а не еднократно, за да не кажат, че го правим заради изборите", обясни Борисов. От следващата седмица Министерският съвет щял да започне процедурата и за промяна на минималната работна заплата от 240 на 270 лева .Дянков е готов със сметката", обяви още премиерът. Като обосновка на решението за повишение на минималното възнаграждение той посочи по-добрите приходи в хазната и икономиката, която започнала да излиза от кризата. „За това сметките позволяват към момента. Това ще ни струва над 20 млн. лв.", обясни Борисов. Процедурата за увеличение на минималната заплата трябвало да приключи до няколко седмици, за да мине през Народното събрание преди лятната ваканция на депутатите. Премиерът се ядоса на репортерски въпрос за президентските избори. „Ако още веднъж ме питате на тази тема, повече никога няма да ме хванете за изявление", разсърди се Борисов. И бе категоричен, че до септември президентските избори не го интересували. Премиерът обяви още, че днес ще уволни директора на „Рибарство и аквакултури" във Варна Продан Проданов заради нарушения. За тях той научил, докато ловил риба с познати. „Докато не намерим честни и желаещи да работят добре хора, ще ги сменяме", зарече се Борисов. Той коментира и любимата си тема за магистралите, като обяви, че след завършването на „Тракия" катаджиите ще бъдат оттеглени и ще се разчита предимно на видео-наблюдение. По-късно през деня Борисов почерпи с 10 000 кебапчета фенове-те на „Лудогорец"-Разград за влизането на тима в „А" група. Министър-председателят пристигна на градския стадион за второто полувреме на двубоя между местния тим и „Вестник". Мачът бе протоколен, защото, за първи път в историята си, домакините са сигурен участник в елитната ни група. За поливане на премиерското мезе собственикът на клуба Кирил Домусчиев осигури безплатна бира.


Снимка на три колони – Премиерът Бойко Борисов лисна менче,за да върви по вода на хората,използващи ремонтираният път Варна – Алстаково - Добрич


06.06.2011 г.,с. 6
Проект за над 4 млн. лева
за подобряване на енергийната ефективност на сградите на Медицинския университет започва в Плевен. Част от парите ще отидат и за модернизиране на библиотеката му.


06.06.2011 г.,с. 10
Българите все още подкрепяли „Белене”
64% от българите са на мнение, че АЕЦ „Белене" по-скоро или категорично трябва да бъде довършена. На противното мнение - че по-скоро или категорично не трябва - са 26%. Това сочат данните от изследване на Агенция „Афис". Те разкриват, че делът на привържениците на „Белене" не е намалял значимо в сравнение с октомври миналата година.

Резултатите сочат, че в резултат на аварията във Фукушима промяна в обществените настроения обаче има. 43% от анкетираните съобщават, че тя не е повлияла на мнението им по въпроса за построяването на „Белене", 37%, че ги е разколебала, а 11 % съобщават, че тя е затвърдила предишното им мнение. Във всяка от парламентарно представените електорални групи привържениците на „Белене" са повече от противниците. Дори сред симпатизантите на „Синята коалиция" тези, които са за проекта, са повече от онези, които са против, като съотношението е 45% спрямо 33%. 50% от синия електорат биха гласували при евентуален референдум „за" Белене, а само 35% - „против". Мнението на ориентираните към управляващата ГЕРБ е близко до това в обществото като цяло: 69% са „за", а 24% - „против".




06.06.2011 г.,с. 11
Число на деня
1,2 млн. лева
е стойността на двете нови обществени поръчки за рехабилитация на пътища, спечелени от пътностроителния холдинг „Трейс Груп Холд", чрез дъщерното си дружество „Пи Ес Ай". Това обявиха от компанията чрез информационната система на БФБ. Проектът е за улици и канализация в Симеоновград.


06.06.2011 г.,с. 11
Ирландци ще строят вятърен парк в Сухиндол
Веселина АНГЕЛОВА

Ирландската компания „Айлънд Ринюбъл Лими-тид" изгражда ветрогенераторен парк с 30 вятърни турбини в Сухиндол, Великотърновско. Инсталацията ще заработи до 2014 г. На 130 млн. евро възлиза инвестицията на чуждестранните предприемачи, фирмата се занимава с развитие и експлоатация на възобновяеми енергийни източници в Ирландия, Великобритания, Испания, Португалия и Румъния. Паркът ще бъде изграден в землището на село Коевци и Сухиндол. Турбините ще са разположени на 50 дка общинска земя и ще са с мощност от по 3 мегавата. За създаването на парка ще бъдат ангажирани над 50 души, а след пускането му в експлоатация ще има постоянна работа за 10 човека. Ирландската фирма е дарила 20 000 евро на община Сухиндол. Те ще бъдат използвани за поставянето на нова дограма на местните детска градинаи ясла. В края на май кметът на Сухиндол Пламен Чернев се срещна и с потенциален инвеститор за финансирането за изграждането на фотоволтаичен парк. Общината се опитва да направи и фотосоларен парк със 75 мегавата мощност в землището на града.




06.06.2011 г.,с. 13
Мая Съблева,жертва на кредитна измама: Помнете на кого си давате личните данни
Боряна ДИМИТРОВА

„Когато получих писмо, че дължа пари от кредит, който никога не съм теглила, изпаднах в шок и щях да припадна. Като дойдох на себе си, се обадих на телефона за връзка. Вдигна ми една от служителките, която се държа любезно. Обясни ми, че е от фирма за отпускане на бързи онлайн кредити и подробно ми даде справка за така наречения мой заем, който трябваше незабавно да върна с лихвите." Така започва разказа за финансовите си неволи 27-годишната Мая Съблева от град Раковски. Младата жена работи като чертожничка, живее с майка си и баща си в семейна къща, не е омъжена, никога не е вземала кредит от банка или друга институция, която дава пари срещу лихва. Преди месец и половина Съблева получила писмо от финансова къща със седалище в София, че по сключен договор от 25 февруари 2011 г. е просрочила връщане на заем от 390 лева, който с таксата за забавяне е станал 585 лв. От дружеството напомнили, че ако не погаси кредита за 7 дни, ще бъде уведомена агенция по събирания на вземания и ще се пристъпи към принудителни мерки чрез съда. „Предупредиха ме, че към сумата ще бъдат добавени такси и хонорари за адвокат и съдебни разноски, което може и двойно да я увеличи", обяснява Мая. От този ден тя започнала да се пита как данните й са попаднали в кредитната фирма. Първо си помислила, че когато е влизала в интернет, без да иска е натиснала бутон за сайт или мрежа, в която се е представила с двете си имена. „Но когато прочетох условията за онлайн кредитиране, разбрах -не може да е станало случайно. Отидох в полицията и подадох жалба. Само след броени дни ме застигна и друга история. Оказа се, че мой познат, на когото се бях доверила и станала поръчител, дължи пари, а аз трябва да ги изплащам. И така в рамките на три седмици ми се стовари непосилно бреме - да връщам два кредита, които не съм взела. Изживях кошмарни дни и часове, защото нито имам парите, нито пък в тази криза лесно се намират дори и близки да ти помогнат финансово", разказва Мая. Постепенно жената осъзнала, че между двата заема има някаква връзка. Мая станала поръчител преди две години на свой познат, който изтеглил 3000 лева кредит. Но не от банка и не по интернет, а от фирма, която предлага заеми. Понеже не му стигали доходите от трудов договор, а и за да се подсигурят, от финансовото дружество поискали имената на двама поръчители. Мая се съгласила да бъде първи гарант, а вторият станал братовчед на кандидата за заем. „За да вземе кредита моят познат се бе свързал с Йовка от нашия град, която тогава беше представител на фирмата за заеми в Пловдив. Двамата ходиха да уреждат парите, а когато се върнаха в Раковски, трябваше да им дам копие от личната ми карта. Ксерокопирах я и я занесох на моя познат и кредитната инспекторка Йовка. После моят познат замина за Гърция, а наскоро разбрах, че спрял да плаща месечните вноски", обяснява Мая. През април тя получила писмо, че е осъдена и е издаден изпълнителен лист по гражданско дело в Районния съд в Пловдив. „Понеже той не си внася месечните вноски трябва да погася 2678лева, а с лихвите, таксите и разноските сумата набъбва на 3188 лева. Машината веднага се задейства, започнаха да ми удържат по 150 лева от заплатата. Свързах се с моя познат в Гърция, който обеща да се издължи, но в момента е в затруднение", добавя Мая. Тя споделила в полицията подозренията си, че Йовка е използвала личните й данни, за да тегли другия кредит по интернет. „Полицаите потвърдиха - Йовка е попълнила от мое име онлайн бланката. Но дала личните си два телефона за връзка и е посочила свои банкови сметки", разказва Мая. Когато фирмата в София била уведомена за разследването, процедурата срещу Съблева била спряна. Иначе по документи в регистъра на онлайн кредитната институция се водело, че Мая два пъти е вземала заем. Първият бил от януари - 400 лева, който „върнала" с лихвите, а вторият трябвало да погаси през март, но не го сторила, и се стигнало до писмото. След сигнала на Мая срещу бившата кредитна инспекторка Йовка Стоянджиева е започнало дело за измама при тегленето на три кредита по интерент за общо 1145 лева. В момента тя е с наложена мярка „подписка", тъй като е в напреднала бременност. Според разследването Йовка пускала обяви в сайтове и по телефона се снабдявала с данните на хора, които искали бързи пари. И от кредитната институция се усъмнили, защото информацията идвала от един и същи IP адрес и банковите сметки се повтаряли. Свързали се с кандидатите за заем и спрели да отпускат пари. Проверява се дали Йовка е замесена в общо 15 онлайн кредита. „Когато имате нужда от бързи пари, много внимавайте къде и как давате лични документи. Не си размятайте данните в интернет. Трябва и законът да бъде по-строг, да се ограничи ксерокопирането наличната карта. А ако все пак ви се наложи, помнете много добре на кого давате копието", казва от горчив опит Мая Съблева. Тя смята, че хората трябва и много добре да преценяват възможностите си, когато вземат кредити. „Нека обмислят какво бъдеще ги чака и дали ще могат да ги върнат", добавя младата жена. Проблем има и за банките и фирмите, които имат разрешение да отпускат пари. Техни представители също настояват държавата да се намеси и да ограничи достъпа до лични данни на хората. Иначе те са принудени по всевъзможни начини сами да търсят и проверяват информация за клиентите си, за да не търпят загуби, ако те се окажат измамници.
Снимка на четири колони - „Никога досега не бях теглила кредити, а изведнъж се оказа, че трябва да връщам два. Затова хората да внимават на кого се доверяват и на кого дават личните си данни", съветва Мая Съблева от град Раковски.

Гергана Мутафоба, районен прокурор на Пловдив: Заключвайте пощенските кутии!
„Заключвайте пощенските си кутии." Това е първият съвет, който районният прокурор на Пловдив Гергана Мутафова дава на гражданите, за да не станат жертви на машинации и измами с личните данни. Причината е, че из блоковете обикалят мошеници и събират писма със сметки за вода, ток, парно или телефони. От началото на 2011 г. в Районната прокуратура в Пловдив се водят пет разследвания за онлайн измами с кредити. Последният случай е отпреди няколко дни, когато бе задържан Атанас Костов, изтеглил по интернет четири кредита за общо 870 лева. Мъжът се сдобил с личните данни на свои приятели, на които ходил на гости и без да разберат, им преснимал документите. Друг 32-годишен мъж чрез обири на данни от пощенски кутии успял да дръпне на името на 40 души кредити за общо 3500 лева. „Гражданите трябва да питат кой и защо им иска личната карта, какви данни са необходими и за какво. Много често заради едно ЕГН се снима на ксерокс цялата карта. Аз самата съм попадалав различни институции, в които снимат документите, или на обикновени тефтери и листове пишат трите имена, датата на раждане, номера на личната карта и адреса. А когато съм питала по силата на какъв нормативен акт ги записват, не могат да отговорят. Затова трябва да бъдем по-взискателни и при съмнителни случаи да отказваме да си даваме документите", съветва прокурор Мутафова. И напомня, че всеки може да провери правата и задълженията си по Закона за защита на личните данни.
Портретна снимка на една колона - Гергана Мутафова, районен прокурор на Пловдив

Снимка на две колони - Пловдивчанинът Атанас Костов, задържан за това, че е изтеглил четири кредита с личните данни на свои приятели.




06.06.2011 г.,с. 14- 15
Теменужка ПЕТКОВА,директор на Агенцията за държавна финансова инспекция: Харчи се за ремонти след фиктивни бедствия
Цвета Динкова

- Г-жо Петкова, какви са основните акценти от отчета на агенцията, който наскоро беше приет от кабинета?

- Анализът на резултатите от нашата дейност показва, че областта на обществените поръчки е високо-рискова. За последните 4 години агенцията е проверила над 5500 процедури за 5 милиарда лева. При половината от тези процедури сме установили нарушения. През миналата година сме проверили 1391 обществени поръчки като при 807 от тях, което е 58%, сме констатирали нарушения.

- Процентът на нередностите устойчив ли е, или се увеличава през годините?

- По-скоро е устойчив. Винаги е над 50 на сто от проверените от финансовата инспекция процедури за обществени поръчки.

- Това звучи доста притеснително. Излиза, че при харченето на всеки втори лев на данъкоплатеца има нередности.

- Трябва да поясним, че според закона органите на финансовата инспекция извършват проверки по постъпили сигнали. Те трябва да съдържат конкретни данни за нарушения и могат да бъдат подадени от физически лица или фирми, както и от държавни органи или прокуратурата. В зависимост от информацията проверяваме обществени поръчки, които са проведени в предходни периоди. Нашият контрол по същество е последващ.

Ето сега имаме едно постановление на прокуратурата, с което ни се възлага да проверим обществени поръчки, проведени от 2004 година досега.

- Така или иначе проверявате рискови поръчки и затова вероятността да се открие нарушение е голяма.

- Да, ние проверяваме обществени поръчки, за които имаме конкретни данни за нарушение.

- Дайте пример - какви нарушения засичате?

- Правихме проверка в бившата агенция „Социални дейности" на Министерството на отбраната. Проверявахме изпълнението на договор за ремонт на военно-почивна станция „Витоша". Констатирахме, че договорът е сключен за 9 милиона лева през 2008 година. След подписването на контракта веднага са преведени като аванс 3,9 милиона лева. Впоследствие - през януари 2009 година, с един протокол и по една представена фактура изпълнителят по договора удостоверява, че е закупил строителни материали за 2,9 милиона лева. Искахме да проверим дали материалите действително са вложени в ремонта на сградата. За целта наехме вещо лице, което да удостовери дали това, което е актувано и платено, е реално извършено. Назначихме експертиза.

Междувременно разбрахме, че материалите са били предоставени на отговорно пазене на управителя на фирмата изпълнител. Вещото лице установи, че материалите не са вложени в ремонта на почивната станция. След това проверихме дали те наистина са при управителя, който твърди, че ги пази. При него обаче също ги нямаше.

- Искате да кажете, че строителните материали са изчезнали - не са използвани при ремонта и не са във фирмения склад?

- Не са вложени в ремонта, няма ги при човека, който се е ангажирал с отговорното им пазене. Всъщност констатирахме, че липсват материали за 1,9 милиона лева. Резултатът е - парите са платени, работа не е извършена, строителните материали ги няма.

- Какво обясни управителят на фирмата изпълнител?

- Не получихме логично обяснение. Това е класически случай на причинена вреда от липса.

- Как се казва фирмата?

- Името й е „СП Консулт". Избрана е след обществена поръчка, но ремонтът, за който е наета, не е извършен и до момента. Договорът е изтекъл през октомври 2010 година.

В този конкретен случай съставихме акт за надчет на отговорното длъжностно лице. Това е именно управителят на фирмата и той трябва да върне сумите, които са му платени. Оттук нататък докладът ще бъде изпратен на прокуратурата.

- Често ли попадате на тази схема?

- Установяваме различни нарушения. Тази година сме съставили 30 акта за надчет, така че тези случаи не са рядкост.

- Кои са най-честите нарушения специално при провеждането на обществени поръчки?

- И в тази чувствителна област се натъкваме на разнообразни схеми. Често напоследък забелязваме, че възложителите залагат в документацията изисквания, които дават предимство на някои участници или необосновано режат достъпа до участие в конкурса на други.

Не са редки и случаите, в които попадаме на най-тежкото нарушение - не-провеждането на търг, въпреки че има законово изискване за това. През 2010 година ние сме засекли 206 такива случаи,при които 73 милиона лева са раздадени на фирми без конкурс.

Такива нарушения констатираме в различни обекти - например в много големи, но и в много малки общини. Подобен е случаят с община Борино. Там са изразходвани 4,5 млн. лв. -национално и европейско финансиране, като са извършени много нарушения

на Закона за обществените поръчки, включително, не са провеждани конкурси за избор на изпълнители. В Борино съставихме 124 акта за административни нарушения.

- Само при една проверка сте написали 124 акта?

- Точно така, само за една инспекция, и то в малка община каквато е Борино. Проверявахме конкретен проект по предприсъединителна програма ФАР за рехабилитация на пътища.

- Според вас каква е главната причина за допускане на нарушения -опити да се ощети държавата или просто некомпетентност?

- Задачата ни е да следим дали е спазен законът. Ние проверяваме за законосъобразност. Заслучаите, в които установяваме нарушения, съставяме актове. Не е предмет на инспекцията да анализира причините за нарушението - дали става въпрос за умишлени действия, или е в резултат на случайни грешки и пропуски. Когато става въпрос за нередности, които са чисто процедурни, очевидно говорим за неумишлени действия. Когато обаче възложител на обществени поръчки не е провел конкурс и е похарчил стотици хиляди левове, имаме съмнения, че това се прави абсолютно съзнателно. Неслучайно във всеки такъв случай уведомяваме прокуратурата.

- Подготвят се законови промени, които ще ви дадат повече правомощия. Ще станат ли служителите на агенцията финансови супер ченгета?

- Европейската комисия обърна сериозно внимание на обществените поръчки у нас в свой доклад от миналата година. ЕК определи тези дейности като високорискови. В доклада се говори и специално за нашата агенция - основните бележки са, че административният ни капацитет е значително намален от 2006 г. насам и това не ни позволява да правим проверки по всички сигнали. Втората критика е, че

при инспекциите не се следва подходяща оценка на риска. Агенцията няма възможност сама да решава кого да проверява и къде има най-голям риск от извършване на нарушения. Говоря за обекти, които изразходват най-много публични средства и към тях има силен обществен интерес. Затова законодателните промени,които предлагаме, са да се даде право на агенцията да има звено за оценка на риска и да извършва планови проверки, а не само такива по сигнал.

- Вие проверявате дали парите се харчат законосъобразно. Има ли орган, който следи за ефективност при изразходването на публични средства?

- Ние се интересуваме от това спазен ли е законът. Какво се случва с парите е извън нашите правомощия. Но сега се сещам за един пример, който илюстрира за какво понякога се харчат публичните средства. При една наша инспекция в областна администрация Разград констатирахме, че през 2009 г. са изискани 700 000 лева от комисията за предотвратяване на последиците от бедствия и аварии с мотив, че заради буря и проливни дъждове са нанесени много сериозни щети на молитвените домове в областта. Оказа се обаче, че буря изобщо не е имало и до бедствия не се е стигнало. Парите не са похарчени за това, за което е трябвало.

- Ремонтирани ли са изобщо църкви и джамии там?

- Нямало е основание изобщо да се искат парите. Затова настояхме 525 000 лева да бъдат върнати в бюджета.


Над 50% от проверените процедури са с нарушения

При инспекция В Борино написахме 124 акта
Теменужка Петкова има над 20-годишен опит във финансовия контрол.

През 2002 г. става държавен вътрешен одитор в Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол (АДВФК). "От януари 2007 г. е директор на „Организация и извършване на инспекционната дейност" в Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). От август 2010 г. е назначена за директор на АДФИ.
Портретна снимка на три колони – без текст


06.06.2011 г.,с. 15
Ще строим завод за (шоу)живота
Веселин СТОЙНЕВ

Бцтафорен завод за боклука, открит с рязане на ленти, чалга и конгратюлейшънс за Винету. (Виж стр. 1 и 4.) Да внимават в картинката сценаристите на всички телевизионни шоупрограми - БСП наистина ще им вземат хляба. Контраофанзива с линейка срещу червена амнезия. Ти да видиш -ГЕРБ не били само ми-манс на човека „уан мен шоу"! И Бойко Борисов да внимава в картинката от телевизора - за конкуренция откъм столичните си общинари. Иначе и едните, и другите обилно хранеха с вера - ще строим завод, огромен завод за боклука. Завод, разбира се, няма. Нито вина - чия по-малка, чия по-голяма. Но политическият майсторлък е тъкмо да правиш от нищо нещо. Нещо голямо - почти колкото живота. Който и без да го разровиш, си мирише на боклук. Затова, както е рекъл поетът: мъже и жени, народ, ще строим завод за живота! До изборите здраво ще строим.


Портретна снимка на една колона – без текст


06.06.2011 г.,с. 18
Морските плажове - в полза на туристи и на концесионери
Право на отговор Във връзка със статия във в. „ Труд" от 30 май 2011 г. .Държавата ще се задръсти с плажове, които никой не иска"савтор Иво Стефанов, шеф на УС на Асоциацията на концесионерите на морски плажове. Основните цели на предлаганите промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) са свързани с опазване и съхраняване на природните ресурси, с въвеждането на облекчена процедура за предоставяне на концесии за морските плажове и с регламентиране дейностите по финансиране и контрол на договорите за наем. Освен това промените предвиждат въвеждане на правни дефиниции и понятия с цел подобряване на контрола по изпълнение на концесионните договори и договори за наем на морските плажове. Конкретните предложения за включване обратно към морските плажове на пясъчните дюни и определяне на площта на разрешените преместваеми обекти ще действат занапред при сключването на нови концесионни договори за морските плажове. С тези промени целим да се осигури по-голяма площ на морските плажове, която да се използва от туристите за плажуване, а не за разполагане на търговски обекти. По този начин се защитава интересът на туристите. Намалените приходи от по-малкия брой преместваеми обекти на плажовете ще бъдат взети предвид при определяне на новите концесионни възнаграждения и наеми. По отношение на действащите концесии предлаганите изменения нямат обратно действие. Запазват се задълженията на концесионерите по предоставените досега концесии с прилежащите дюни, брегови съоръжения, заскалени и затревени участъци към плажовете и определената допустима площ на преместваемите обекти. В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта изрично е записано, че действащите концесионни договори за морските плажове се изпълняват в съответствие с действащите разпоредби преди влизане в сила на този закон. По този начин се защитават и интересите на концесионерите, които са сключили договори с държавата при други определени условия. Този подход е коренно различен от приетите предишни промени в ЗУЧК, с които държавата едностранно промени условията по вече сключените концесионни договори. През 2008 г. се увеличи свободната зона за разполагане от посетителите на плажовете на собствени плажни принадлежности от 20 на 50 на сто. По този начин се намалиха приходите за концесионерите. От това пострадаха и останалите потребители на плажа, плащащи по-високи цени за ползваните от тях услуги. Настоящото ръководство на МРРБ не може да носи отговорност за тези предишни действия по изменение на ЗУЧК. По отношение на предвижданата облекчена процедура за предоставяне на концесия за морските плажове, категорично възразяваме срещу твърденията, че единствената полза от новата процедура е да се узакони допълнителното плащане на държавните чиновници и че това е разписан вариант на концесионните книжа по процедурите за плажовете „Албена" и „Златни пясъци , проведени през 2008 г. Предвижданата възможност е изготвянето на обосновките за предоставяне на концесии да се извършва от длъжностни лица от администрацията, а не както досега -чрез сложни и продължителни обществени поръчки за възлагане изготвянето на изискуемите документи на външни изпълнители. Това предложение ще доведе до значително съкращаване на сроковете за предоставяне на нови концесии и до икономия на бюджетни средства, необходими за изготвяне на концесионните анализи от външни фирми. Проведените процедури за предоставяне на концесии за услуги за морски плажове .Албена" и „Златни пясъци" са изцяло по реда на Закона за концесиите, като отнеха много време и бюджетни разходи през 2008 г. В проектозакона за изменение на ЗУЧК се предвижда да се провежда конкурс за определяне на концесионер в двумесечен срок от решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия, а не както е досега - в тримесечен срок. Предприеманите действия от МРРБ за промени в ЗУЧК са изцяло насочени в защита на обществения интерес. Опазването и разумното използване на морските плажове като национален общодостъпен природен ресурс е в полза, първо, на туристическия бранш, второ, на концесионерите, трето, на потребителите на обществени услуги. Законопроектът е на етап предварително съгласуване със заинтересованите страни, поради което предстои до-конкретизиране на отделните текстове. Отворени сме за разумни предложения за изменения, които обаче да не са в разрез с обществения интерес.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница