06 юни 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Вместо на нови магазини обаче моловете напоследък се радва на наематели на офиси. В столицата вече има няколко големи компании, които преместиха офисите си в мола, тъй като там клиентите са много повече. "За една туристическа агенция например е толкова важно да е на възлово място, колкото е важна рекламата в нета и с брошури", коментираха туроператори. Те обясниха, че продажбите им са се вдигнали с 15% само заради брошурите, които раздават в големите търговски обекти. "Имахме случай, в който младо семейство плати 800 лева за почивка, като сподели, че парите били приготвени за покупка на нови летни дрехи", обясниха още от известна компания за екскурзии.

Мениджърите в моловете в страната пък разчитат освен на заведенията и на хипермаркетите от известните му вериги. "Те са най-големите ни наематели, освен това привличат 60% от клиентите в мола", коментираха експертите.

В МОЛ "Пловдив" например половината от първия етаж е зает от магазин на "Пикадили". На цели два етажа се разпростира "Карфур" в МОЛ "Галерия". Под тепетата предстои откриването и на МОЛ "Марково тепе". По предварителна информация там също голяма част от площта на центъра ще е заета от заведения за хранене и кафенета. Ще има поне два ресторанта и дори хотелска част.

Огромен мол на обща площ близо 50 хил. кв. м в Плевен пък стои заключен заради френската търговска верига "Карфур". Така собственикът Аладин ал Харфан обясни поредното отлагане на откриването на търговския обект на 5 етажа с два подземни паркинга, което не се състоя и този месец. "Карфур" е основен наемател и поискал отсрочка. Без хипермаркета сметката не излиза. По-добре да се изчака да отшуми кризата, вместо да се работи на загуба, смята инвеститорът. Засега отварянето на мола се предвижда да стане идната пролет, твърдят от дружеството "Аладин".

В Русе пък, където бе открит първият мол без магазини, търговската площ започна бързо да се запълва. В двата най-големи работещи центъра най-посещавани са отново хипермаркети. За да оцелеят, продавайки стоката си, търговците предлагат различни намаления и атракции. Най-често работещата оферта е "плащаш едно, получаваш две".

Комплекс за ранна интервенция на уврежданията ще бъде изграден в Крумовград. Кметът Себихан Мехмед вече подписа Споразумение с МТСП за финансиране на проект на стойност 840 000 лв.  Целта е да се подпомагат деца на възраст до 7 г. от бедни и социално уязвими семейства, както и деца с увреждания. В комплекса ще се провежда рехабилитация на малчугани с леки ранни увреждания, за които има надежда да се възстановят напълно.

-Г-н Дончев, защо е по-лесно да се спечели проект в Брюксел, където има по-малко изисквания за бумащина и по-леки правила, отколкото в България?

- Всичко, което се организира от Европейската комисия, обикновено е много по-просто като бюрократични и административни изисквания. Но това не е разлика само между комисията в България, а и в която и да е държава членка. Ние нямаме свобода да определяме националните правила на 100% сами. По същество 2/3 от изискванията, които се спазват у нас, не са български. Допълнително в крачка се налагат да бъдат правени промени, които по същество увеличават бюрократичната тежест по препоръки на одиторите - наши и европейски. Има и една вътрешна склонност на администрациите за преосигуряване. Строгите правила обаче са причина за по-малко злоупотреби. България не е толкова далече от границата, до която може да опростява правилата. Близо сме до лимита.

- Намаляха ли злоупотребите с еврофондове или все още се появяват нови номера в тази насока?

- След въвеждането и функционирането на методика за финансовите корекции всички са изключително предпазливи, когато възлагат проекти с европейски пари. И категорично броят на новите прояви на "творчество" в тази насока е намалял. Но излизат на светло много стари случаи на злоупотреби. Основно проблемите са с дискриминационни условия. В началото на голяма част от възложителите им беше трудно да разберат какво всъщност означава дискриминация. За много от тях да насочиш примерно поръчката към фирма от конкретна държава не беше проблем. А това е ограничение пред свободната конкуренция. Дисциплината при търговете с европейски пари е факт. Но има разлика при поръчките с пари от бюджета и това не е нещо добро. Разчитам, че по-добрият ред и по-висока прозрачност при европейските пари ще се прехвърлят и по отношение на националните пари.

- Това трябва да стане със закона за обществените поръчки?

- Този закон описва само рамката, в която се развива средата. Който трябва и да следи как са похарчени парите. Законът не може да изчерпи всичко това. Нито Търговският закон ни учи как да правим бизнес, нито Семейният кодекс може да ни уреди моралното отношение в семейството. По същия начин законът за обществените поръчки не може да каже на кого какво да възлага. Това си е исконно право на възложителя. Аз не знам в общината "Х" какво имат нужда да им бъде възложено. Единственото, за което имам претенция, е по какъв начин методически да се възлага, така че да не се изкривява пазарът.

- Кои нови текстове в закона работят за това?

- Имаше множество обществени обсъждания. Направихме максимално възможното и необходимо да се съобразим с препоръките на всички, доколкото те влизат в общата логика на промените. Приехме предложението на Строителната камара - да бъде ползван регистърът й, за да не се доказват повторно обстоятелства, описани в регистъра при всяка поръчка от всеки отделен кандидат. Когато други браншови организации достигнат същата зрелост и имат такъв регистър, това може да се случи и в други сектори. Голяма еволюция претърпя и грубият първоначален вариант на т.нар. инхаус, или вътрешно възлагане. Остават всички ограничителни условия за вид държавно дружество, на което да се възлагат поръчки без търг и начин на контрол върху него. Такива поръчки без конкурс ще могат да се възлагат само за комунални дейности свързани със снегопочистване, сметосъбиране, сметоизвозване, оползотворяване на отпадъците.

Държавата няма да може да възлага поръчки без конкурс на свои фирми в строителството, информационните технологии и по отношение сферата на доставки. Голямата придобивка на закона е централен орган за предварителен контрол, който се осъществява от Агенцията за обществени поръчки. Щом нещо е минало предварителен контрол, можем да бъдем спокойни, че няма дискриминационни условия в процедурата. И на второ място ще съкратим сроковете за предварителен контрол. Голямото предизвикателство е, че ще трябва да създадем допълнителен капацитет на агенцията. Мислим да го направим основно с европейски пари, ползвайки ОП "Техническа помощ и ОП "Административен капацитет". А 309 000 лв., които не са допустими от Брюксел, ще бъдат осигурени солидарно от всички министерства, които разходват европари.

- Кога ще е възможно да се кандидатства за европроекти по електронен път?

- Техническата инфраструктура и софтуерът са готови и са в режим на интензивни тестове от няколко месеца. До дни ще е факт първото електронно подаване на документи. Когато няма време за пътуване на документите, за размножаване, за разнасяне на папки от една канцелария в друга, това силно скъсява времето и ще намали разходите. Сега има проекти, които тежат по 250 кг. Модулът за електронно отчитане също е в много напреднала фаза. Много искам тези, които първи подадат документи по електронен път, да могат да се отчетат така. Всъщност главната бумащина е в отчитането. Пак се случва така, че в сферата на европейските пари изпреварва всички останали сфери на държавната администрация и тя е в режим на догонване. Това, което се надяваме, е да бяга достатъчно бързо.

- Защо нито една фирма досега не е искала финансови компенсации за забавени европроекти? Чиновниците работят много бързо или компаниите ги е страх да си търсят правата?

- Сигурно по-малко и от двете. Нямам впечатление бенифициентите да са много уплашени, съдейки по характера на жалбите, които ние получаваме. Нямат никакво притеснение да се оплакват конкретно даже не от ведомство, а от даден служител. Малко са проявите на фрапиращо беззаконие или некомпетентност.

- Избрахте ли общините, в които ромите сами ще си строят жилища с европари?

- В момента тече процедура по избор. Исканията са от над 10 общини, а можем да включим само три. Иска ми се единият проект да е в голям град, където има компактни групи ромско население. Но и да успеем в един по-малък град, да закрием изцяло едно гето. Но не е правилно фокусът да е само върху къщичките, доколкото това е интегрирана схема.

Инфраструктурните мерки трябва да вървят с чисто социални мерки - в сферата на образованието, здравеопазването и интеграцията в пазара на труда. Защото добър стопанин не е само този, който има покрив над главата, но който има възможност да бъде нормален гражданин.

- Ясни ли са вече приоритетите за следващия програмен период?

- Има едно предварително изчистване на приоритетите на базата на анализ, изготвен от експерти. Засега дебатите се водят на силно принципно ниво. Основният акцент ще е върху сфери, които генерират растеж в дългосрочен план. Особено внимание ще се обърне на научно-развойната дейност. Икономиката, базирана на знанието, е в пълно съзвучие със стратегията "Европа 20/20". Ключова е темата за транспортна достъпност - подобряване на всички видове инфраструктура. Разбира се, ще има и други мерки, свързани със социалната сфера, образование, здравеопазване. Ключовите фактори, които определят дали един инвеститор да дойде и да си остави парите тук, са квалификация на работната сила, транспортна достъпност и качествено административно обслужване. През следващия програмен период ще има по-малко оперативни програми, вероятно 5. Те ще са с по-ясен фокус като цели и приоритети. В някои от тях ще има индикативен списък с предварително уточнени проекти. Голяма част от домашното ни е свършено, защото са ясни държавните приоритети в базисната инфраструктура. Има предварителна нагласа по отношение на сектори, в които да бъде фокусирана подкрепата. Но това така или иначе е обект на бъдещи дискусии, които до известна степен са по-важни от дебата за конституцията.

- Ще има ли нови оперативни програми?

- Нови програми няма да има. Но няма основания инфраструктурните програми да са толкова раздробени. Както и тези, които по същество обслужват държавните и публичните администрации. До момента съм получил не по-малко от пет искания за нови оперативни програми, между които ОП "Туризъм", ОП "Здравеопазване", ОП "АйТи", ОП "Образование". Това не е необходимо. Ние не можем за всеки отделен приоритет да правим оперативна програма. Един от големите проблеми на сегашния програмен период е, че националната стратегическа референтна рамка и текстовете на самите програми са правени в предкризисни времена. Има и пълна дисперсия - направен е опит всяко позитивно хрумване да бъде финансирано. Очевидно това не носи необходимият резултат. Нужен е дълбок анализ кой приоритет ни носи най-висока добавена стойност. Вече няма да има национална стратегическа референтна рамка, а единен договор за партньорство между Европейската комисия в съответната държава, като в него ще са включени и инвестиционните мерки, които до момента се финансират по програма за развитие на селските райони. Системата за управление на средства ще е съвсем различна, много по-концентрирана. Това вече е консултирано с Европейската комисия, има принципна подкрепа.

- Ще прехвърлите ли всички държавни експерти от министерствата в нова централна структура?

- Да. Но не забравяйте една друга много важна част от процеса. Ще има изнасяне на жива сила от столицата към регионите. Едва ли това ще са министерства. Но качествените експерти със сигурност ще трябва да работят в регионите, където реално се случват нещата. Иначе аз с удоволствие бих си преместил ведомството и в друг град.