06 юни 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Не случайно две години, откакто влязоха в парламента, огромна част от депутатите на ГЕРБ остават неразпознаваеми. Просто те идват в София, за да си починат. А работят, докато уж отдъхват по родните си места.

За тази порочна практика възмутен съобщи Спартак Кънев, член на ГЕРБ в Пещера, който в момента е в обтегнати отношения с хората на Бойко Борисов. Той разкри неизвестни подробности за работата на депутатката от мнозинството Красимира Симеонова. Единствената постъпка на Симеонова, достойна да влезе в новините, бе организирането на ученическо състезание с викторина, при която за всяка решена задача отборът от съответното училище получавал по една дума, а на финала се получи безумното изречение "Ние сме ГЕРБ, с теб сме по-силни".

"От петък вечерта до вторник вечерта,

четири дни в седмицата тя прави зъби...

Кога депутатства?! Затова се получи този фал. Тя остави всичко в ръцете на Галя Воденичарова, едно 28-годишно момиче, което е организационен секретар и няма вина. То просто се е престарало", разкри тайната Спартак Кънев.

Във форумите също се появиха препоръки: "Симеонова да ходи да си гледа стоматологията и да прави безплатни зъби в името на ГЕРБ". Ръководството на ПГ я извади от шефското място в парламентарна комисия, тя загуби и поста си в местната структура, но за извънкласните занятия на депутатката не отвори дума.

Самата Симеонова обясни пред "Сега", че работи в стоматологичния си кабинет в Пещера в събота, неделя и в понеделник до обед. Следобед приемала граждани. Тя е член на комисията по правата на човека и на комисията по здравеопазване, но още миналата година получила официална тапия от тогавашния шеф на "Антимафия" Димо Гяуров, че да прави зъби, докато работи в здравната комисия, не е конфликт на интереси. "Ние не определяме цени и не влияем на здравната каса", обясни и Симеонова пред "Сега". "Един депутат трябва да показва, че може да работи по всяко време", допълни тя. И съобщи, че тя и синът й, който също е стоматолог, ще обслужват безплатно бедните по два часа седмично.

Симеонова е свързана и със сдружение "Армъни", което издирва и изпраща българчета да учат безплатно в Румъния, но твърди, че от 5 г. не й остава време да се занимава с тази дейност, а и интересът на децата намалял.

Друг депутат, който идва в София, за да си почине, е Николай Коцев. Той стана известен с изказването си, че България се е освободила от турско робство преди 500 г., и с това, че успя

да събере министрите на разпивка в хижата си

"Леденика" във Врачанския балкан. Коцев се хвали, че е дал хляб на 240 души от региона и идеите му за съживяване на Северозапада минават и през разширяване на собствения му бизнес. Пред "Сега" депутатът лансира идеята си всичко, което се реинвестира от фирма, създала работни места във Враца, да не се облага с данъци. Неговите бизнес сфери са фотография, производство на мебели и охранителна дейност. "В зората на създаването на куриерската фирма "Спиди" започнах във Враца като партньор на фирмата. Сега имаме офиси, а бусовете ми ходят от Червен бряг до Видин. Аз съм нещо като франчайзинг на "Спиди". Отделно имам и хотел на "Леденика", обяснява чистосърдечно в интервю за "Сега" депутатът. Коцев живее в бившата резиденция на Тодор Живков край Враца, има и 14 коня, а наскоро взел под аренда ловното поле в съседство, чиято площ от 3200 дка обхожда с АТВ-то си. Обяснимо е защо парламентаристът често пропуска заседания на комисията за борба с корупцията и защо не блести с внесени закони.

Любопитен персонаж е и Георги Икономов, който е мераклия за кметския стол в Банско. Неговото семейство обработва 60 дка ягодово поле между Банско и Разлог и след като приключат ангажиментите на депутата в София, той хуква да нагледа работниците си на плантацията. Като шеф на общинския съвет Икономов си е "уредил" наемът за ягодовото поле да е 3 лв./дка за година, което е десетократно по-ниска от реалната цена. Отделно се труди и в къщата си за гости, която официално е замразена, но местни твърдят, че не е спирала да обслужва туристи. Избирателите си Икономов приемал в офиса на ГЕРБ в Банско и

това също е повод за възмущение,

защото така на практика обслужва само симпатизантите и членовете на мнозинството.

Атанас Камбитов, който по професия е лекар, но по призвание е бизнесмен, също има доста причини да си почива, докато работи в София като депутат. Фирмата му "Камбитов и син" се занимава с добив и преработка на дървен материал, строителство, заготовки за арматура, инертни материали и има няколко цеха в Благоевград, Банско, Якоруда. Построила е хотели и жилища в Банско и Разлог. По документи я управлява бившата секретарка на депутата Весела Грънчарова, но всъщност народният избраник е доста зает с нея. Фирмата му е затънала в съдебни дела, водени от длъжници. През октомври м.г. Камбитов декларира възможен конфликт на интереси в комисията по земеделие при обсъждането на проекта на закон за горите.

"Фирмата ми е голяма, с многогодишна история, работим коректно, както във всеки бизнес, водим и дела, но не тръбим по медиите за това. Имаме повече от 10 дела срещу наши длъжници, имало е случаи на разпродаване на имущество, за да си осигурим вземанията, но тук политиката няма място", обясни накратко заниманията си в края на октомври м.г. пред в. "Струма" депутатът Атанас Камбитов. При такава голяма фирма кога му остава време да работи в избирателния си район? Благоевградчани разказват, че много рядко се вясвал в приемната си.

Пламен Тачев от Червен бряг, станал известен с това, че назначи щерка си в бюджетната комисия, също има принос към почиващите работници в НС.

Тачев е магистър по пожарна безопасност,

бил е дипломант на Бойко Борисов и при него е защитил дипломната си работа. По-късно Борисов му е бил треньор по карате.

От внесените законопроекти в НС става ясно, че Тачев се е подписал под едни промени в закона за здравето, внесени от почти цялата група на ГЕРБ, и промени в закона за СРС в края на 2009 г. Третото му "постижение" е да подпише и внесените поправки в конституцията, подписани от цяла рота депутати. Затова пък когато се прибере в родния си край, с хъс се отдава на хотелиерство и ресторантьорство. Той има хотелски комплекс "Тачев" и ресторант-градина. Хотелът му (три звезди) е на 4 етажа, с 4 апартамента и 15 стаи.

Заниманията на Танчев са близки до сърцето на още трийсетина депутати от ГЕРБ, изчислиха по-рано медиите.

Основният закон въвежда забрана за народните представители "да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител". Коя обаче дейност е несъвместима, няма кой да обясни. Дали да правиш безплатно зъбите на пенсионерите преди избори, или да си наглеждаш ягодовите плантации е съвместимо или не, е въпрос на лична преценка, казват и политиците, и наблюдателите на тяхната дейност. Наказанието щяло да дойде на следващите избори. Това обаче не е точно така, защото става въпрос за пари и за използване на влияние. Все пак депутатите имат право на безплатен транспорт до избирателния си регион, за да продължат да се трудят в полза на обществото. Те получават месечна работна заплата, а не почасово заплащане, за да се оправдаят бизнес заниманията им през половината от всяка седмица. А това е и въпрос на морал.

Министерствата на финан­сите и на отбраната са по­искали повече правомощия и свобода при прилагането на принципа на директно­то договаряне при общест­вените поръчки, който към момента е предвиден като опция само за комунални

услуги като сметосъбиране, снегопочистване и др. Това разкрива стенограмата от последното заседание на кабинета, когато е бил обсъ­ден новият законопроект за обществените поръчки.

Става дума за т. нар. ин-хаус принцип, който позволява на институциите да възла­гат поръчки без конкурс на дружества, които са 100% държавна или общинска собственост. Вътрешните поръчки бяха силно оспо­рени от бизнес организаци­ите, които настояваха те да отпаднат от проектозакона, защото нарушават свободна­та конкуренция. Все пак те бяха разписани в него, макар и с ограничения.

Кораби, танкове, ИТ

Стенограмата обаче разкрива, че военният министър Аню Ангелов иска с ин-хаус по­ръчки да може да се възлага ремонт на кораби и танкове, а зам. финансовият министър Владислав Горанов предлага такава възможност да има и за информационните техно­логии. Именно за изключ­ването на информационните технологии от обхвата на директното договаряне обаче особено много настояваше бизнесът, защото те заедно със строителството са сред

сферите с най-много нару­шения и злоупотреби при възлагането на поръчки.

В защита на ограниченията

Министърът на еврофондовете Томислав Дончев, под чието ръководство е изготвя­нето на проекта, отговори, че проявява разбиране към во­енния министър и ще проучи възможностите, но възразява срещу друго разширяване - за информационни техно­логии.

Заради споровете проектът беше приет на вносител и е възможно да бъде променен впоследствие.

- Проектът е рисков и за Русия, и за България. За България два нови блока с общо 2 ГВт е много голя­ма мощност за енергийната система на страната. Днес „Козлодуй" ви дава 35% от производството на ток, а това ще ви даде допълнително още 35%. Ядрените реактори обаче трябва да работят с по­стоянно базово натоварване, иначе не е изгодно. Затова са необходими балансиращи мощности, които да бъдат ограничавани, за да не се на­лага натоварването на реак­торите да бъде намалявано. Т.е. когато няма потребление, например в събота и неделя, тогава трябва да се ограни­чат мощностите. Освен това трябва да има резервни мощ­ности, ако изведнъж някой от блоковете спре. Това се случва по различни причи­ни два-три пъти в годината. Т.е. имате нужда от поне 1 ГВт заместваща мощност. А имате ли? Все още няма ясен отговор на този въпрос.

Затова първо проверете за­местващите мощности. Ос­вен това днес потреблението на ток в България, както и в Украйна и в други държави от региона, е по-малко от половината, отколкото по времето на Съветския съюз. Вие нямате дефицит, вие имате излишък на електрое­нергия. Затворихте първите 4 блока на „Козлодуй" и въ­преки това продължавате да имате излишък.

-Тук политиците казват, че токът от централата не е за вътрешно потребление, а за износ?

- Закъде? Договорихте ли се вече? Подписахте ли поне намерение за износ? Македония, Косово, Южна Италия, Сърбия, Румъния, Турция, все са ваши съседи,

къде? Положението е след­ното - невестата е готова, но няма жених. Невестата е нагиздена тук, а някъде в Южна Италия има потен­циален жених. Ама вие с него договорихте ли се? Не сте, но започвате да строите и веднага да харчите пари. Ще построите централата, но през 2018 г. ще трябва да започнете да връщате пари­те. Преди това ще похарчите пари, ще вземете кредити, ще построите блоковете.

А къде виждате риск за Русия?

- Българската страна по­дписала ли е държавна гаран­ция за връщането на руската инвестиция? Не е. Щяло да има съвместно предприятие, което да експлоатира тази централа, да продава елек­троенергията и така да върне парите на руския бюджет. А все още не са се догово­рили на кого да продават. За руския бюджет това е двоен риск - ще построим блоковете и няма изобщо да ги пуснем в експлоатация, ако няма къде да продаваме електроенергията. Парите няма как да се върнат - то­ва е първият риск. Вторият - проектът е руски, всички ще видят, че е неефективен, и всички ще говорят, че е не­ефективен. Така ще загубим и пари, и имидж.

-Тогава как си обяснява­те, че руското прави­телство и държавната компания „Росатом" толкова настояват за построяването на АЕЦ „Белене"?

- Руските министри и топмениджърите на „Ро­сатом" все пак са хора. Днес управляват едни хо­ра, след година-две може би ще бъдат други хора. Икономическите решения и калкулации обаче не тряб­ва да зависят от това кой точно управлява. Това е реалност - или е икономи­чески ефективно, или не е. И този въпрос ще поставя пред руското правителство, пред финансовия минис­тър, пред руските депутати и ръководството на „Роса­том". Ще напиша открито писмо до всички - моля, проучете дали този проект е икономически ефективен за руската страна.

Сега да говорим за бъл­гарската страна - нека си представим, че ще постро­им тази централа. Тогава ще имате по два блока с една­къв капацитет и в Козлодуй, и в Белене, и ще се наложи България да изкупува тока и от двете. Но тогава цената му няма да е 2.5 евроцента, а над 10 евроцента за кВтч, защото някой трябва да вър­не парите на руската дър­жавна компания „Росатом". И затова първият въпрос е кой ще купува. За всеки пазар, за всяка ситуация, за храни, за дрехи, за лекар­ства, за петрол - първият

и най-важен въпрос е кои ще купува. И когато няма отговор, когато няма ясен отговор, когато няма точен отговор кой ще купува, то­гава спираш проекта.

Защо тогава руските и българските власти искат да строят, как си го обяснявате?

- Това е огромен проект, това са много пари, голяма инвестиция. А когато се инвестират много пари, но резултатът ще бъде видим чак след 7-8 години, когато и мен няма да ме има, и вас няма да ви има, защо да не се оженим за тази инвести­ция, защо да не похарчим тези пари и да се радваме на слабия контрол. Затова когато има държавна ин­вестиция, трябва да има из­ключително строг контрол и прозрачност. Трябва да има отчет за всяка копейка, за всеки болт и да се доказ­ва защо струва точно толко­ва. Ако това не е изпълнено, тогава знаем какво става. Например в Русия ние хар­чим пари безконтролно, за съжаление мисля, че и в България е така. Затова отношението към подобни проекти трябва да е различ­но и понятието „търговска тайна" изобщо няма мяс­то. Всичко трябва да бъде прозрачно. Когато някой ви заговори за търговска тайна в държавен проект, трябва да знаете, че се подготвя ог­ромно крадене. Контролът трябва да бъде строг, както е в Китай например - „Роса­том" изгражда и там ядрена централа, но контролът на­истина е сериозен. Съмня­вам се обаче, че тук може да има такъв контрол и знаете ли защо - защото, когато хванат някого за корупция в Китай, го застрелват, което не е демократично, разбира се. А тук знаят, че нищо няма да им се случи. За­това при това равнище на контрол на руските инвес­тиции в България аз нямам доверие на ръководството на „Росатом", че ще харчи ефективно.

Казвате, че някой има конкретен интерес от Задвижването на проек­та и че нещо конкретно ги мотивира, така ли?

- Какво ги мотивира ли - огромните пари, които ще им минат през ръцете и слабият контрол върху из­разходването им. Огромни пари, няма контрол, дълъг срок на проекта, защо да не го използват? Това е много апетитно. А после може да не ги върнат и ще обясня­ват как няма потребление, не можем да продаваме, не можем да върнем парите, дайте още малко да поча­каме. В същото време в Русия заплатите на лекари и учители са по 300 долара, 60% от населението живее бедно, имаме много про­блеми с инфраструктурата, с инвестициите в нашата енергетика и в тази ситуа­ция да похарчиш огромни пари за един безумен и неразбираем проект в чуж­бина е несериозно.

- Прогноза имате ли - ще има ли АЕЦ „Белене" изобщо?

- Ако сега бях премиер или министър на енергети­ката на България, щях да предложа следното нещо

- дайте първо да постро­им заместващи мощности, след това ще се обърна към руското правителство да намери пазар за електро­енергията от „Белене", да подпишем юридически за­дължаващи документи за износ на ток. След това ще проведа сериозни консул­тации с експерти, не само с политици. Много експерти всъщност не разбират сми­съла от този проект. И трето - защо да не построите за­местващи мощности на газ и да кажете на Русия - ако искате да строите ядрена централа, дайте по-евтин газ.

- Може ли все пак да бъде изгодна ядрена центра­ла в Белене и при какви условия?

- Днес няма какво да се обсъжда по този проект, но след няколко години мо­же. Преди това има много работа да бъде свършена. Както казах - заместващи мощности и осигуряване на пазар. За по-малко от десет години това може да бъде свършено и тогава има смисъл пак да се обсъж­да проектът „Белене". Ако това не е свършено, тогава трябва да се изчака. Иначе площадката в Белене е мно­го добра, удобна е географ­ски и е разположена между Русия и търсещата енергия Южна Европа. Т.е. може да се работи по идеята, но последователно. Не може да се започва отзад напред. Не отричам изобщо плановете да има ядрена централа в Белене, но сега е неизгодно. Без юридически задължава­щи договори за продажба на ток е безумно да се започва строителство.

Иван Бедров
Визитка
Кой е Булат Нигматулин
■ Булат Искандерович Нигматулин е роден на 16 май 1944 г. в Москва. През 1967 г. се дипломира като инженер-механик по ядрено-химически инсталации. По-късно става доктор на науките и преподава като професор.

■ От 1998 до 2002 г. Нигматулин е зам.-министър на атомната енергетика на Русия.

■В момента е първи зам.- генерален директор на Института по проблемите на естествените монополи. Член е на Ядреното общество на Руската федерация.
Снимка на шест колони – без текст


06.06.2011 г., с. 9
Бивш директор на АЕЦ „Козлодуй":
Два нови реактора в „Козлодуй ще струват 3 млрд. EUR
От атомната централа очакват решението на икономическото министерство по предложението за изграждане на нови мощности в централата

Около 7 години ще са необ­ходими за изграждането на нови мощности на площад­ката на АЕЦ „Козлодуй". Това каза по време на меж­дународната ядрена конфе­ренция във Варна начални­кът на управление „Органи­зация на международните мисии" към атомната цен­трала Георги Игнатов. Спо­ред него наличието на вече изградена инфраструктура в съществуващата централа е основното преимущество на „Козлодуй" пред проекта за новата АЕЦ „Белене". Игнатов каза, че няма про­блеми там да се построят 2000 мегавата или повече нови мощности, без да има нужда от изграждането на нови електропроводи към енергийната мрежа.

3 млрд. EUR срещу 6.3 млрд. EUR

Според бившия директор на А£Ц „Козлодуй" Йордан Йорданов построяването на нови реактори в атомната централа ще струва около 3 млрд. EUR. По думите му в момента заради спрените първи 4 блока пети и шести реактор са силно зависими помежду си, защото, ако еди­ният спре да работи, другият задължително трябва да е в експлоатация. Сметките на Йорданов са по-близки до готовността на държавата

да даде не повече от 5 млрд. EUR за нови ядрени мощ­ности. Именно цената на реакторите в АЕЦ „Белене" е основната причина прави­телството да се бави с ре­шението дали да строи или не втора централа. Руската страна предлага фиксира­на цена от 6.3 млрд. EUR, докато България настоява за цена, не по-висока от 5 млрд. EUR.

Първо да дойде решение от държавата

Колко реактора и с каква мощност може да се появят на територията на „Козло­дуй", може да се каже, след като се направи предпроектно проучване, но за целта

първо трябва да има реше­ние на Министерския съвет, уточни Игнатов. Той обясни, че през 2010 г. испанска­та компания „Ибердрола" е направила предварително предпроектно проучване, с което да бъде установено какъв е капацитетът на цен­тралата за построяване на нови мощности. Резултати­те на испанската компания показват, че останалата ин­фраструктура от вече затво­рените от първи до четвърти реактор е достатъчна, за да се изградят 2000 мегавата.

Стара идея

Идеята за построяването на нови два блока в АЕЦ „Козлодуй" не е нова и съ­ществува от 70-те години. Преди време самият енергиен министър Трайчо Трайков изказа предполо­жение, че готовият реактор, който трябва да се монтира на площадката на АЕЦ „Бе­лене", може да се постави в „Козлодуй". Интерес към изграждането на нови мощ­ности на територията на единствената ни АЕЦ има и американската енергийна компания „Уестингхаус".

Според Георги Игнатов предложението за строи­телство на съществуващите площадки на „Козлодуй" е внесено в икономическото министерство в края на миналата година и се очак­ва решението на ресорното ведомство.

Елина Пулчева
Снимка на три колони – без текст


06.06.2011 г., с. 19
Нови гръцки инвестиции идват към България
6 000 е броят на гръцките компании, които са регистрирани в България, като от тях реално функционират около 800
Гръцката ITA има планове да изгражда оранжерии, в които да се използва геотермална енергия, като само за първия етап на проекта ще вложи 23 млн. EUR

Гръцката компания International Technical Applications (ITA) обмис­ля да инвестира около 23 млн. EUR, и то само в пър­вия етап от проекта си за изграждане на оранжерии, в които ще се използва геотермална енергия. Това съобщиха за в. "Пари" от посолството на Гърция в София. Представители на компанията наскоро са били в България и вече са имали срещи с експерти от Министерството на окол­ната среда и водите. Ако всичко мине по план, това може и да е първата подоб­на инвестиция в страната. "Интересът на гръцките инвеститори към България е стабилен и постоянен", коментира Йоанна Соти­раку-Янарос, пълномощен министър по икономиче­ските и търговските въ­проси към посолството. Тя посочва, че България може

да очаква нови вложения не само от нови компании, но и от такива, които вече работят на местния пазар. Така например планове за разширяване на биз­нес дейностите си има и Goldair - един от най-голе­мите въздушни превозвачи на Гърция, който развива дейност и в България от 2010 г.

Всички сектори са интересни

Гръцките предприемачи се интересуват от всички сектори на българската икономика, отчитат от гръцкото посолство. Все пак с водещо значение към момента се откроява енер­гетиката, включително и възможностите за изграж­дане на проекти, свързани с възобновяеми енергийни източници. Бизнесмените следят още възможности­те за развитие в сферата на търговията, индустри­ята, земеделието, строи­телството, медицинските услуги и т. н.

Възобновява се и инте­ресът към Двустранната програма за трансгранично сътрудничество, която обхваща периода от 2007 до 2013 г. Тя дава възмож­ности на местните власти и институции от двете страни на границата да

засилят връзките помеж­ду си. Така например с финансиране от програ­мата ще бъде изграден гръцко-български бизнес инкубатор в Хасково. Той има за цел да повиши ико­номическото и социалното развитие в пограничните райони и ще подпомага малките и средните пред­приятия.

Инвестиционната среда е добра, но липсват кадри

"Позитивната инвести­ционна среда в България насърчава гръцките биз­несмени да проучват бъл­гарския пазар", коментира Йоанна Сотираку-Янарос. Тя допълва и че банковата система на страната е ста­билна, а присъствието на големи и надеждни банки от Гърция, които контролират 30% от местния банков сек­тор (вж. стр. 20), се смята за допълнителна гаранция от гръцките предприемачи, които имат за цел да ин­вестират в България. "От друга страна, липсата на квалифицирана работна ръ­ка в България е проблем за бизнеса", отчита Сотираку-Янарос. По думите й поло­жението вече се подобрява и все повече служители с висока квалификация на­влизат на трудовия пазар.

Възстановяването на лидерската пози­ция

"В последните две години имаше отдръпване на ин­вестициите и капиталите от България. Тези предиз­викателни обстоятелства обаче добавиха стойност към факта, че Гърция съ­умя да запази през 2010 г. своята позиция сред трите топинвеститора на българ­ския пазар", коментира Со­тираку-Янарос. Гръцките инвестиции регистрираха увеличение, както през 2009, така и през 2010 г. -съответно с 219 млн. EUR и 160.4 млн. EUR.

Кризата имаше неблаго­приятен ефект върху гръц­кия и българския износ, като през 2009 г. двустран­ният стокообмен се сви с 25%. Тогава гръцкият експорт към България на­маля с 23%, а българският към Гърция - с 28%. През 2010 г. обаче този тренд беше обратен: двустран­ният търговски обем се увеличи с 8%. Сега Бълга­рия е четвърта по големина вносителка на гръцки сто­ки и 13-а износителка към Гърция. Така че в истори­ята на българо-гръцките бизнес отношения вече се отваря нова, по-оптимис­тична "глава".