07 април 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

След 1989 г. пазарната икономика удари джоба на различните ведомства със спортни бази, а бюджетното чекмедже за поддръжката им се оказа празно. Футболните босове не получиха концесии и контрол върху стадионите и ги стопанисваха отгоре-отгоре.

Параграф 22. Собственикът няма пари и желание да инвестира в своя имот, но и не го преотстъпва на наемателя. Който пък може и да има средствата, но няма мотивацията и бизнес интереса да го прави. Никой не налива милиони в чуждо имущество. И властва разрухата.Да се съберат в единен фронт четирите софийски отбора “Левски”, ЦСКА, “Славия” и “Локомотив” е уникално явление. Този своеобразен С-4 (столичната четворка) е опрян с гръб до стената. След последните инспекции на общинската комисия по спортните бази съвсем реална е опасността да затворим стадионите и наесен традиционните отбори на София да играят в Ловеч, Бургас или... Букурещ. Защото грифът от заключението на инспекторите за столичните арени гласи: “негодни”.Заради земетресението Япония ще домакинства на България в Световната волейболна лига във... Варна. У нас цунамито на прехода отвя желанието на властта да направи собствените си стадиони нормални и повече от 20 години няма и грам инициатива в тази насока. Сега, когато кризата наднича отвсякъде, гърбът на елитните ни клубове е опрян до стената. И нещата сякаш потръгват, гласят сигналите от правителството.Тодор Батков, Димитър Борисов, Николай Гигов и Венцислав Стефанов са готови с идейните проекти за подновяването на остарелите стадиони. И не искат пари, а държавата да извърши ремонтите. Защото у нас, когато някой поиска пари дори за най-добрата кауза, все се мисли за кражби, отклонени средства, комбинации...

Футболът в Европа се развива, изискванията на УЕФА към стадионите лавинообразно настъпват. На този фон амбициите ни да мерим аршин с големите на терена се топят като сняг в тиган. А родните арени са като вкаменелости до модерните стадиони на Стария континент.Трябва не решение “на парче”, а държавнически подход, който да извади клубовете от омагьосания кръг. Собствениците на професионалните отбори и до днес инвестират основно в играчи и треньори. В стадионите го правят рядко и с неохота.Редом с пожарното търсене на изход е време да сработи и дълго обещаваното преотстъпване на спортни обекти за ползване от клубове по Закона за спорта. Както стана най-после с “Българска армия” и базата на Панчарево, където ЦСКА ще е поне в следващите 20 години. Защото дори идеята на “голямата четворка” да се реализира, столичните арени ще имат около десетилетие до следващото зацикляне.Ремонтите в столицата ще струват между 5 и 10 милиона лева на стадион. Арените са пет, защото в проекта е включен и “Академик”. Клубовете фиксираха 50 млн. лева в предложението си към премиера като оптимална сума за реконструкциите. Но при преговори и преизчисления ще се стигне до около 30 млн., които може и да са достатъчни.Няколко важни уточнения. Най-близката цел е лицензионните комисии на УЕФА да не пуснат гилотината върху столичните арени. Е, те няма да станат близнаци на “Уембли”. С идеите на клубовете за реконструкция стадионите ще са годни и функционални поне за десетилетие напред. Пример дадоха “Литекс” и “Черноморец”, които превърнаха старите си съоръжения с помощта на общините Ловеч и Бургас в симпатични и доста модерни места за футбол. И най-важното - одобрени от УЕФА.Бетонната революция на С-4 не удря по идеята на премиера за нов национален стадион. Примерът тук е Румъния, която е на път да построи национален стадион за 234 милиона евро. Главно с пари от европроекти и от УЕФА. Държавата също помогна, но бе облекчена финансово. И още догодина Букурещ приема голям финал във втория по сила клубен турнир - Лига Европа. Заедно с приходите от реклами и туристи и изграждането на нов имидж на румънския футбол.Именно с тези румънци искаме европейско през 2020 г. Едно такова първенство ще има страхотен ефект не само върху футбола и спорта. Преди 7 години Португалия прие европейското, оправи си стадионите и в икономиката се вляха над милиард евро свежи пари.Но да бъдем по-скромни. Да помечтаем за няколко удобни и хубави стадиона в София, на които хората да гледат спокойно и комфортно футбол. След 22 години безвремие по казуса с базите и това ни стига.

Разнопосочните изявления за АЕЦ „Белене" били Въпрос на лоша комуникация. Дори министър Трайков е напълно реабилитиран, нищо че е с два жълти картона (Виж стр. 5.). А в ГЕРБ цари Веселба - дори когато един безименен депутат си е позволил да пише на отличника премиер оценка слаб (5).Досега Всички управляващи оправдаваха спада на доверието 6 себе си с лоша комуникация с хората. Със злонамерени медии. Със слаб пиар. Сега е обратното - комуникацията е на шест, медиите са добронамерени, а пиарът; идва даже байгън. Обаче в кабинета нещо не се доразбирали.

Безспорно оправданието с вътрешни слабости е по-шик от оправданието с външни пречки. Но и в двата случая виновни все няма. А проблемите си остават, размиват и замазват. Така след време дефицитите на вътрешната комуникация пак ще станат външни. И публиката на отличниците пак ще оредее.
Малка портретна снимка на една колона – без текст


14.04.2011 г., с. 31
КЪДЕ СПИРА ВОДАТА В СОФИЯ
На 14 април 2011 г. поради реконструкция на водопровод по ул. „Белите борове" във вилна зона „Горна баня" се налага спиране на водата от 10 до 22 ч в района на: ул. „Маджарица", ул. 742, ул. „Равнище", ул. „Белите борове. При продължител­ност на ремонтните дейности над 12 часа „Софийска вода" ще осигури водоноска, разположена на кръсто­вището на ул. „Маджарица" и ул. „Белите борове.Днес заради подмяна наспирателни кранове водата ще спре и в жк „Западен парк" от 09 до 21 ч. При ремонтни дейности над 12 часа „Софийска вода" ще осигури водоноски на: ул. „Сава Михайлов", пред детската кухня, и на ул. „Булина ливада" пред 132 СОУ. На 14 април ще бъде спряна водата и в кв. „Орландовци" 10 до 22 ч. Ремонтът ще е района на ул. „Първа българска армия", ул. „Железопътна" и ул. „Суходолска река". При продължителност на строителните рабо­ти над 12 часа ще има водоноски, разположени пред хипермаркет „Билла".


14.04.2011 г., с. 35
Новата зала почва с гимнастика
Столицата приема Световната купа на грациите на 20-21 август
Николай КРЪСТЕВ

Световната купа по худо­жествена гимнастика ще е първото голямо състезание, което ще приеме новата многофункционална спорт­на зала в София. Официал­ното откриване на арената е на 24 юли, а турнирът от категория „А" на грациите е на 20 и 21 август. Очаква се то­гава в столицата да се събе­ре елитът на художествена­та гимнастика. За септем­ври е предвидено световно първенство по акробатичен рокендрол.

В деня, когато ще бъде прерязана лентата на зала­та, са предвидени състеза­ния за деца по много видове спорт. Дискутира се и идея­та за концерт на рокдинозаврите от „Щурците".Много е вероятно арената да бъде открита и с приятел­ски мач по баскетбол между националните мъжки отбо­ри на България и Сърбия. Двубоят още е в процес на уговаряне и не е потвърден от съседите. Наскоро Бойко Борисов заяви, че е говорил с премиера на Сърбия ба­скетболистите и волейболи­стите на западните ни съсе­ди да дойдат за контроли в новата зала.„Все още не е сигурно, че ще имаме проверка със

съ­рбите - каза Георги Глушков, изпълнителен директор на Българската федерация по

баскетбол. - Но по въпроса се работи усилено." Евен­туален такъв мач ще е част от подготовката и на двата отбора за европейските фи­нали в Литва от 31 август.

Съществува и вариант през есента баскетболният „Барселона" да дойде за

де­монстративен двубой с „Лукойл Академик". Идеята е двубоят да е част от

кампа­нията на родния клуб по евентуалната му промоция в най-силния континентален турнир - Евролигата. А на двубоя с „Барса" да дойде Джорди Бертомеу, шефът на Съюза на европейските баскетболни лиги (УЛЕБ), който е организатор на

над­преварата.


14.04.2011 г., с. 38
Държавата даде „Армията” на ЦСКА
Теренът не е готов да приеме дербито със „Слабия", мачът пак на „Васил Левски"
Боян БОЙЧЕВ

Повече от десетгодишна­та битка на ЦСКА за стадион „Българска армия" и базата в Панчарево приключи в по­лза на най-успелия футболен клуб у нас. От кабинета на Министерския съвет съобщиха, че правителството е възложило на Свилен Ней­ков да извърши процедурата по чл. 506 от Закона за спор­та (безвъзмезден наем). На­правените ремонти ще бъдат прихванати от задълженията на клуба към държавата. Ако останат пари, също трябва да бъдат вложени в дългосроч­ни ремонти. Тепърва Бори­сов и съдружникът му Иво Иванов планират значител­но по-грандиозни проекти за „Българска армия". Преди двамата бизнесмени за по­лучаване на правата се бори­ха безуспешно Васил Божков и Прамод Митал, които представиха проекти за нови стадиони. Въпреки че арена­та е в състояние да приема мачове, дербито със „Сла­вия" ще е на Националния стадион „Васил Левски". Причината е една - тревната настилка не е готова. Евентуален мач може да наложи поставяне на напълно нов те­рен за не

по-малко от 100 000 евро. Затова в ЦСКА предпо­читат още един двубой на „Васил Левски" и истинско домакинство на „Армията" срещу „Литекс" в полуфина­ла за Купата на България.


14.04.2011 г., с. 38-40
Премиерът изслуша софийския футбол за стадионите
Борисов, Цачева и Дянков приеха босовете
Нова среща по Великден дава старт на проекта за 50 млн. лв.
Боян БОЙЧЕВ

Динко ГОЦЕВ

Премиерът Бойко Борисов прие и изслуша предложе­нията на босовете на четири­те големи софийски клуба за реконструкция на стадиони-

те им. На масата седнаха още финансовият министър Симеон Дянков и шефът на парламента Цецка Цачева. Футболът бе представен от „тежката артилерия" - Тодор Батков (шеф на .Левски"), Димитър Борисов (ЦСКА).Николай Гигов („Локомотив"-Сф) и президента на „Сла­вия" Венцислав Стефанов.Клубовете са изложили апела си за държавна наме­са в името на спасяването на рушащите се стадиони в Со­фия. Шефовете са готови с проекти за реконструкции на пет арени (включен е и ста­дион „Академик"), а финансовото изражение на идеята в базовия й вариант е 50 ми­лиона лева. Сумата подлежи на преразглеждане и може да бъде намалена.Премиерът е декларирал съпричастност и готовност да помогне. И то не само по най-болния въпрос с базите, а и с казуса с тв правата за излъчване на мачовете от родното първенство.Другата седмица ще има официално съобщение как­ви суми ще бъдат преведе­ни на клубовете. Идеята е стартът на ремонтите на стадионите да започне още през лятото. Двигателната сила в преговорите са Вен­цислав Стефанов и Дими­тър Борисов.С премиера е обсъждан и проблемът с черното тото и ползването на търговските марки на клубовете от бук-мейкърски къщи и евен­туални отчисления от постъпленията им.От лятото не е ясно кой ще предава родния футбол, след като първата част от петгодишния контракт с Би Ти Ви изтича. Национална­та медия очевидно няма на­мерение да взема правата на „А" група. И фаворит е каналът ТВ+, който обаче се излъчва единствено в мрежата на „Булсатком".


14.04.2011 г., с. 40
ЦСКА най-накрая взе „Българска армия"
ЦСКА най-накрая полу­чи стадион „Българска ар­мия". Клубът ще стопанис­ва арената, без да плаща наем на държавата, както беше досега. Предаване­то на обектите не е по до­говор за концесия.Спортният министър Свилен Нейков даде официално разрешение ЦСКА да играе на „Бъл­гарска армия" до края на сезона.


14.04.2011 г., с.1-14-15
Дачи от Килърите заподозрян за убийството на Кюлев
В поредица от материали "24 часа" ви разказва за част от 58 поръчкови убийства, извършени през последните 10 г. и останали неразкрити от полицията. Сега екип от 11 криминалисти се е заел с разплитането им. В предни броеве разказахме за разстрелите на Боби Цанков, Николай Попов-Мартеницата и Александър Тасев.

Случайна камера е записала един от килърите, които подготвили разстрела на банкера Емил Кюлев и оглеждали терена ден преди покушението.

В продължение на няколко години никой не знаел кой е човекът, планирал къде да застане стрелецът. Преди няколко месеца обаче той бил категорично разпознат като един от стрелците в бандата на Килърите - Георги Петков-Дачи, научи "24 часа" от запознати с разследването.

Нов екип от топкриминалисти започва да разследва пак екзекуцията. Водещата версия е, че Кюлев е убит, за да се вземат по- лесно обезщетения от банката му.

Снимка на две колони- 24 часа” единствен пусна уникални кадри, на които се вижда как Дачи стреля с автомат по плевенчанина Камен Балбузанов–Куката.

Случайна камера е запи­сала един от килърите, които подготвили разстре­ла на банкера Емил Кюлев и оглеждали терена ден преди покушението.

В продължение на ня­колко години никой не знаел кой е човекът, пла­нирал къде да застане стре­лецът. Преди няколко ме­сеца обаче той бил катего­рично разпознат като един от стрелците в бандата на Килърите - Георги Пет­ков-Дачи, научи "24 часа" от запознати с разследва­нето.

26 октомври 2005 г., ми­нути преди 9 ч по правител­ственото трасе на столич­ния бул. "България" пре­минава кортежът на дей­стващия тогава премиер Сергей Станишев.

В този момент както обикновено всички свето­фари работят на зелена вълна и няма никакви за­дръствания, за да може ко­лите на първите мъже в държавата да се придви­жат свободно до работните си места.

Около 5 минути след министър-председателя с не­много бърза скорост на съ­щото трасе се появява авто­мобилът БМВ Х5 на един от най-влиятелните банкери у нас Емил Кюлев. Той не оби­ча бързата скорост и не раз­решава на шофьорите си да карат над ограниченията. Така че джипът му се дви­жи доста по-бавно от пи­лотките на НСО, в средна­та лента.

Въпреки обичайната за това време зелена вълна обаче по булеварда малко преди кръстовището с "Димитър Несторов" се образува задръстване. Шофьорът забавя и в този момент проехтяват изстре­ли. Убиецът има време необезпокояван да стреля 12 пъти в жертвата си, по­сле се оттегля в неизвестна посока.

7 куршума слагат край на живота на българина, когото спи­сание "Впрост" определя като втори по богатство в страната - Емил Кюлев.

48-годишният бивш слу­жител на МВР тогава е соб­ственик на ДЗИ банк, на ваканционен клуб "Ривие-ра" на Златни пясъци, на " Интерхотел-Сандански" и още десетки фирми в най-различни браншове.

На практика покойният финансист чрез покупката на няколко големи фали­рали банки става лидер преди време на дълговия пазар в България.

След стрелбата шофьо­рът губи управление над автомобила и се удря леко в ауди, което се движело пред него.

По това време зад джипа на Кюлев пътува и червен форд, чийто шофьор и во­зещи спрели, помогнали на шофьора на Кюлев и са по­викали "Бърза помощ".

В първите часове след показното убийство от МВР обявяват, че няма сви­детели на покушението. Полицията разпространя­ва фоторобот на предпола­гаемия стрелец, но така и

арестувани за разстрела няма

Първите версии на то-вашния вътрешен минис­тър Румен Петков са, че убийството е политическо, за да злепостави България

пред ЕС. Той научава за ек­зекуцията по време на съ­вместен бирифинг с право-съдния министър за напре­дъка на България в борба­та с организираната пре­стъпност.

Тезата за политечско по­кушение обаче не получа­ва никакво потвърждение.

Още в първите дни на разследването полицаи из-зземват от близък търгов­ски обект запис от камера, на който се виждат всички хора, които са минавали в района в последните ня­колко дни. Криминалисти и експерти гледат стотици пъти тези кадри, като сти­гат до категоричното за­ключение, че на камерата е записан човек, който има връзка с убийството, но той не може да бъде раз­познат.

Записан е да оглежда много подробно района, като дори надниква в тър­говския обект, където се снима, за да е сигурен, че там няма да има свидетели.

фоторобот на физическия убиец на Кюлев, който бе разпространен от МВР след убийството.

В продължение на ня­колко години никой не знаел кой е човекът, пла­нирал, къде да застане стрелецът и как да се отте­гли от местопрестъпле­нието незабелязано.

Така до лятото на 2010 г., когато след операция на ГДБОП и Криминална по­лиция в ареста бе прибрана бандата на Килърите с тартор Петър Стоянов-Суми-ста. Криминалисти започ­ват да събират доказател­ства срещу

групата за

мокри поръчки

и става ясно, че те са ор­ганизирали разстрелите на адвокат Петър Лупов от Велико Търново и Румен Рачев в Шумен.

След като се разплитат мотивите за двете екзеку­ции, свързани с милиони левове обезщетение от фалирата Тракия банк, изплу­ва и съмнението, че съща­та банда може да е органи­зирала убийството на соб­ственика на ДЗИ Емил Кюлев.

Така, докато подреждат пъзела за убийства, за кои­то Килърите вече са обви­нени, разследващите се за­ели отново да проверят всички веществени доказа­телства събрани за раз­стрела на банкера.

Щом попаднали на слу­чайния запис от камерата на бул. "България", еки­път от антимафиоти бил изумени от приликата на заснетият човек с Георги Петков-Дачи, научи "24 часа".

След това експерти срав­нили снимки на арестанта от 2005 г. с изображенията от камерата и установили, че те напално съвпадат.

Новият екип от кримина­листи, които започват да разследват пак екзекуция­та, е категоричен, че Кю­лев е убит, за да се вземат по-лесно обезщетения от банката му, като след екзе­куцията се притисне съпру­гата на банкера.

Като поръчители са за­подозрени бизнесменът Георги Вълев или друг за­можен предприемач, също с интереси в банковата сфера.

Банкерската история на Кюлев, завършил Между­народни икономически от­ношения в УНСС и школа­та на МВР в Симеоново, започва още през 1989 г., когато основава Туристбанк, която се преименува на Туристспортбанк, а по-късно на" Търговска и спе­стовна банка".

През 1995 г. напуска ТСБанк, която по-късно фалира, и учредява Бълга-ро- руската инвестиционна банка (БРИБ), после претрансформирана в СИ-БАНК. През 1997 г. Кюлев излиза като акционер от БРИБ, купува пловдивска­та Тракия банк и тя става Росексимбанк.

Кюлев тогава не крие, че развитието на трезора е подпомогнато от Майкъл Чорни. По това време в надзорния съвет са Тодор Батков и Владимир Грашнов.

На 7 декември 1999 г. Агенцията за приватиза­ция открива процедура по раздържавяване на "Дър­жавен застрахователен ин­ститут - ДЗИ" АД - друже­ството майка на "ДЗИ - об­що застраховане" АД.

По тази процедура на 27 август 2002 г. дружеството е продадено на притежава­ната от Емил Кюлев "Кон­тракт София" ООД за 21,5 млн. евро.

Така е формиран

най-големият финансов алианс в България

с изцяло роден капитал в размер на 200 млн. лева.

Росексимбанк се преиме­нува на ДЗИ Банк и възник­ва Българска финансова група ДЗИ.

В началото на 2003 г. Емил Кюлев е избран за иконо­мист на 2002 г. в седмото из­дание на националния кон­курс "Мистър Икономика".

След смъртта на банкера през 2006 г. и малко преди гръцката Юробанк да финализира сделката си за ДЗИ, част от 120-те акционери на затворената Тракия банк ре­шават обаче да се намесят в предстоящата продажба на ДЗИ.

Един от основателите на Тракия банк - Таньо Вълев, брат му Георги Вълев и два­ма адвокати - Пламен Луков и Петър Лупов, предявяват претенции от името на част от акционерите към наслед­ниците на Кюлев.

Другата част настояват да не се водят дела, а да се по­стигне извънсъдебно спора­зумение.

Великотърновският биз­несмен Георги Вълев полу­чава пълномощно да "извършва фактически и прав­ни действия".

Така се появява абсурдна правна ситуация - в края на 2006 г. и началото на 2007 г. районните съдилища в Гор­на Оряховица, Девня, Нико­пол, Габрово и Гълъбово за-порират имущества на ДЗИ банк като обезпечение за бъдещи дела срещу трезора. По-горните съдебни инстан­ции ги отменят като неза­конни.

Междувременно Георги Вълев сключва от името на упълномощилите го акцио­нери договор за правна по­мощ с адвокат Луков. Той пък изчислява своя труд на близо 12 млн. лв. Луков очевидно няма изгледи да полу­чи този хонорар и го продава като дълг срещу 120 хил. лв. на Петър Атмаджов.

Той е бивш служител на Вълев и иска от районния съд в Търговище изпълни­телен лист

за 3,5 млн. лв. от дълга

Междувременно обаче Атмаджов прехвърля взе­мането на Радослав Дими­тров, служител на Вълев, с офшорната фирма "Поликорн" ООД, регистрирана в Делауер. Тя упълномощава за милионите частния съдия-изпълнител Слави Сербезов от Добрич.

Предполага се, че сумата на извънсъдебното споразу­мение с гърците е около 380 млн. лева, колкото е общият размер на парите, претенди-рани по 14-те иска, които до­ведоха до запор на акциите на ДЗИ банк.

Криминалистите, които тръгват отново по дирите на поръчителите и извършите­лите на разстрела на Кюлев, смятат, че именно тези ми­лиони са основният мотив за първото убийство у нас на толкова едър банкер като Кюлев.

Снимка на две колони- Приживе Емил Кюлев бе определен отеписание" Впрост" като втори по богатство в страната.

Снимка на една колона- Една от камерите край лоб­ното място на Кюлев

Снимка на три колони- Емил Кюлев беше иконо­мически съветник на пре­зидента Георги Първанов.

Почетен председател на инициативния комитет за реализация на проекта бе бившият премиер Симеон Сакскобургготски, който трябваше да участва с лич­ни гори. Тогава общият гра­доустройствен план на ку­рорта бе одобрен от тога­вашния строителен министър Валентин Церовски, но няколко неправителствени организации атакуваха законо­съобразността му.

Основните критики бяха, че имало разли­ки в първоначалния проект и плана, одо­брен от Церовски. Всички анализатори са категорични, че лидери от бивши силови групировки проявяваха сериозни апетити към този район.

Повече от 5 години след разстрела на Кюлев "Суепер Боровец" все още не е из­граден, но същият проект е основна версия за екзекуцията и на друг човек, за когото МВР има данни, че е убит от бандата на Килърите. Общинският съветник Юри Галев бе застрелян през лятото на 2010 г.