07 април 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Последните новини показват, че независимо от глобалния уплах при вида на АЕЦ "Фукушима-1", Ердоган е твърдо решен да даде старт на турската ядрена програма. Тя започва с построяването на АЕЦ "Акую" на Средиземно море, ще продължи със строежа на АЕЦ на черноморското пристанище Синоп, а по думите на Ердоган, "Турция ще има и трета АЕЦ до 2023 г." Тази трета АЕЦ по първоначални данни ще бъде построена на 15-ина километра от българската граница при селището Игнеада. Но понеже до 2023 г. я Ердоган, я камиларя, българите трябва да се тревожат първо и преди всичко от първите две турски централи и най-вече от АЕЦ "Акую", чието строителство започва след броени дни. И да се тревожат не толкова от теоретичната заплаха за екологията и туризма в някой български окръжен град, защото както АЕЦ "Акую", така и АЕЦ "Белене" са проектирани с реактори ВВЕР от последно поколение, които не допускат стапяне на активната им зона. Това, което стана с 40-годишните реактори във Фукушима след удара на цунами, няма да се случи нито в Белене, нито в Турция. Пък и в Средиземноморския регион цунами с височина 16 метра не се образуват.

Българите трябва да се безпокоят от геополитическите измерения на турската ядрена програма. За жалост в България по въпросите на ядрената енергетика говорят неграмотни лобисти на чужди интереси.

Хора от сорта на Стефан Гамизов, Огнян Минчев и Иван Костов нищо не разбират от енергетика (Гамизов няма дори висше образование, по информация на в. "Капитал"), но добре осребряват лобизма си срещу българския интерес в полза на Турция. Забавянето на проекта за АЕЦ "Белене" с две години от кабинета "Борисов" е точно това - услуга на Турция. Целта е България да бъда поставена в пълна енергийна зависимост от Анкара. С пазарното извращение "Набуко" и построяването на турската АЕЦ ще стане точно това.

На Турция й трябват толкова много ядрени централи не защото населението й расте, както е казала турската консулка в Бургас Сибел Аркан, не и защото Турция иска да доставя ток на близкоизточните си съседи, както твърди Ердоган, а заради плутония.

Както дори неукият Гамизов вероятно е чувал, плутоният е елемент, който на съществува в естествено състояние на нашата планета. Той се произвежда при верижната реакция в ядрените реактори. Добивът на плутоний е основа на производството на ядрени оръжия. Затова днес има 2 вида реактори. Едните като ВВЕР са за граждански цели, тоест за производство на електричество. Други, като руските РБКМ (Чернобил, литовската АЕЦ "Игналина"), канадските CANDU (АЕЦ "Черна вода в Румъния) или BWR реакторите на "Дженерал електрик"- "Хитачи" в АЕЦ "Фукушима", са всъщност ЗАВОДИ ЗА ПЛУТОНИЙ, маскирани като електроцентрали. Едва ли може да се намери по-добра илюстрация за условните граници между гражданската и военната ядрена технология при реактори, произвеждащи плутоний в големи количества, от сътрудниничеството на Канада с Индия и Пакистан. През май-юни 1998 г. светът стана свидетел на неговите зрелищни "плодове". Тогава Индия и Пакистан взривиха първите си ядрени бомби, произведени с плутония, получен от CANDU-реакторите на техните АЕЦ.

На 18 май 1998 г. програмата "Пасапорт" на турската телевизия NTV излъчи интервю с Ердоган Ознал, генерал-лейтенант в оставка, командвал години наред базата на НАТО Балъкесир. Водещият започна интервюто с ядрените опити, които Индия и Пакистан провеждаха по това време, и попита госта как се е чувствал като командващ ескадрила с ядрени бойни глави по време на Студената война. Генералът отговори сухо, че просто е чакал да получи команда за нанасяне на удар и с годините е свикнал с тази мисъл. После подчерта, че Турция трябва да намери решение за ядрената опасност, която я грози като страна, граничеща с ядрени държави като Израел, Индия и Пакистан. Той добави към тях и Иран, след което заключи: "Турция трябва да започне работа по собствената си ядрена програма".

Скоро след това, на 1 юни, 1998 г. турският в. "Радикал" публикува статия под заглавие "Пакистан предлага сътрудничество", която разглежда разговорите между пакистанския премиер Науаз Шариф и тогавашния турски президент Сюлейман Демирел за сътрудничество в разработката на ядрени оръжия. Предложението е било направено на заседанието на Организацията за икономическо сътрудничество в Алмати, Казахстан на 11 май 1998 г., т.е. един ден след първия успешен ядрен опит на Индия, при който бяха взривени 3 ядрени бомби с плутоний, произведен в канадските реактори CANDU на индийските АЕЦ. Авторът Дениз Зейрек изтъква, че страната е заобиколена от ядрени сили, "като Иран, Ирак, Сирия, Израел и бившия Съветски Съюз", след което прави следното крайно интересно съждение: "Турция трябва да създаде своя ядрена отбранителна програма като приоритет на националната сигурност, без да прекратява усилията си за всеобщо разоръжаване". Цитира се неназован член на кабинета, който казал: "Ние трябва да се сдобием с тези технологии през следващите 10 години. Тези инвестиции са неизбежни".

Иначе казано, Турция мечтае да стане ядрена държава от десетилетия. Една от крайните цели на сключеният през 1996 г. военностратегически пакт с Израел беше точно тази - изтичане на ядрено ноу-хау от еврейската държава към Турция. Но стремежът на Анкара да създаде собствена N -бомба (т.е. ядрено оръжие) обаче е много по-стар. Казват, че датира от юли 1955 г., когато страната подписва двустранно споразумение със САЩ за сътрудничество в "мирното използване на ядрената енергия".

През 1956 г. е основана турската Комисия по ядрена енергетика (TAEK). Първият изследователски реактор в Центъра за ядрени изследвания "Чекмедже" е пуснат в експлоатация през 1961 г. През септември, 1977 г. е оповестено, че този реактор, известен като ТR-1, ще бъде закрит поради липса на финансови средства. През 1980 г. обаче той е надстроен до мощност 5 MW. Горивото за него се доставя от Франция. Обновеният реактор, наречен TR-2, е закрит поради тежък инцидент през март 1993 г., придружен с изтичане на радиоактивни материали в езерото Кючук Чекмедже.

Днес Турция разполага и с друг изследователски реактор, ITU-TRR в Техническия институт на Истанбул. Той се управлява от Института за ядрени изследвания на Турция. Това е 250 KW реактор тип Triga Mark II, пуснат в експлоатация през март 1979. Горивото за него се доставя от американската "Дженерал Атомикс". През 1966 г. ТАЕК основа и Ядрения изследователски център в Анкара.

Първите опити на Турция да получи входен билет за клуба на ядрените държави датират от 60-те години. През 1965 г. Елетротехническият институт предлага да се построи реактор от типа PHWR (с гореща вода под налягане, т.е. от типа на канадските CANDU). Този план е осуетен от военния преврат на 12 март 1971 г. През 1970 г. обаче е създадена турската държавна електрическа компания (ТЕК), която веднага започва да проучва възможността за една АЕЦ с 600 мегаватов реактор. Между 1972 и 1974 г. е определен теренът на бъдещата АЕЦ - залива Аккую на Средиземно море. През 1977 г. започват преговори с две шведски държавни компании - "АСЕА-Атом" и "Стал Лавал". Сделката обаче пропада през 1980 г. с поредния военен преврат на ген. Кенан Еврен.

Строежът й започва след броени дни.

ГЕРБавия

В. Златев

Подобрени услуги

Общият преглед по изпълнение на задълженията през 2009 г. по тези договори показва, че определените условия за осъществяване на концесиите и основните задължения на концесионерите се изпълняват. Подобрени са качеството и обемите на предоставяните услуги и извършваните дейности.

Инвестиции на концесионерите

През годината концесионерите са направили инвестиции в размер на 4 573 689 лв. В изпълнение на Договора за концесия на гражданското летище за обществено ползване в Бургас и гражданското летище за обществено ползване във Варна от "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД са отчетени инвестиции на стойност 19 955 670 лв. За констатирани неизпълнения на договорени задължения от концесионерите за 2009 г. са получени приходи от неустойки в размер на 160 826 лв. Всички начислени лихви и неустойки са заплатени от концесионерите.
Снимка на две колони – без текст


14.04.2011 г., с.6
Общините ще се разпореждат с концесиите на минерални извори
Депутатите дадоха повече права на общините, но това предизвика бурни недоволства и съмнение за предизборни злоупотреби
Общините ще може да управляват концесиите на минерални извори. Това решиха депутатите с промени в Закона за концесиите. В пленарната зала обаче възникнаха и спорове около това. Въпреки че тази възможност е заложена още миналата година в Закона за водите, тя не беше уредена в Закона за концесиите. Сега, когато това стана, се оказа, че има недоволни. Основните възражения бяха от депутати от "Атака", които са на мнение, че някои общини ще се възползват от възможността, за да задоволяват финансовите си нужди предизборно.

Промяната

Според промените в Закона за концесиите общините ще може да се разпореждат с онези минерални извори, които не са отдадени на концесия и са изключителна държавна собственост. По думите на вносителя - депутата от ГЕРБ Любен Татарски, целта е изворите да се управляват по-добре, защото сега огромно количество от минералните води изтича в реките, защото не се стопанисват. "Миналата година беше решено изворите да се предоставят на общините. Затова бяха направени промени в Закона за водите. Но според закона за концесиите това нямаше как да стане", обясни още Татарски. Той допълни, че по този начин, от една страна, изворите ще се стопанисват по-добре, а от друга, общините ще имат повече финансови ресурси, след като отдават изворите на концесия. "Общините ще получат повече приходи и ще може да си ги стопанисват", обясни Татарски.

Първоизточник

Идеята общините да управляват концесиите на изворите дойде първо от Министерството на околната среда и водите през миналата година. Целта беше минералните води в страната да се използват по-ефективно, защото около 60% от тях просто изтичат в природата. В края на миналата година ведомството, ръководено от Нона Караджова, публикува списък с 66 минерални извора от общо 103 в страната. До края на януари тази година общините можеха да поискат да ги стопанисват безвъзмездно за срок от 25 години. Условията за включване в списъка бяха изворите да не са отдадени на концесия и да не се използват за водоснабдяване на повече от една община. Тези извори са на територията на 45 общини в страната. 42 общини поискаха да стопанисват 58 от свободните находища. Повечето от тези извори обаче се намират на места, където не може да се направят бутилиращи фабрики, и това е причината да

не са отдадени на концесия от държавата.

Минералните води като повод за предизборен спор

"Тази възможност може да се използва от общините да задоволят първичните си финансови нужди предизборно. Нямаме гаранция, че местни феодали няма да завладеят изворите за минимални суми и с неясни намерения. Така можем да ги загубим в желанието си да ги експлоатираме", предупреди Николай Пехливанов от "Атака". Той обвини управляващите, че нямат стратегия за управление на националните богатства. "Кметовете имат способности, но не са мотивирани да управляват с дългосрочни програми и стратегии. Обикновено амбициите на градоначалниците се събират в рамките на мандата им. Затова е ангажимент на държавата да поставя границите и да чертае плана", каза още Пехливанов. Той предупреди, че така може да се злоупотребява, а с процедурното приемане на промените не се мисли за риска. "Никак не съм съгласен, че общините не можели да използват този ресурс или по-лошо биха го използвали, отколкото държавата досега", коментира Любен Татарски. Стана ясно също, че в момента екоминистерството подготвя национална стратегия за управлението на минералните извори. Въпреки това обаче Николай Пехливанов ще настоява преди приемането на второ четене на законопроекта да чуе позицията на ресорния за туризма министър "да знаем от кметовете ли очакваме да изпълняват националната стратегия за развитие на балнеотуризма, който може да доведе реални пари за родната икономика".

Комуникация на всички нива

"Балканска консултантска компания" е била поканена от избраната за финансов консултант британска банка HSBC, за да й помогне и при изграждането на икономически и финансов модел на АЕЦ "Белене". Подизпълнителят ще работи и по оценките на сегашната документация, отново от финансова гледна точка. Освен това компанията трябва да помага при преговорите между участващите страни. "Една от важните цели на този мандат е да има ефективна комуникационна стратегия и прозрачност в комуникацията между Българския енергиен холдинг (БЕХ), консултанта и потенциалните инвеститори", коментира Каролев.

По думите му една от неговите лични задачи може би ще е да бъде и част от екипа, който ще комуникира за свършеното в рамките на необходимата публичност. "Ще работим по комуникацията и с инвеститори, и с медии, с обществеността, с неправителствени организации", каза икономистът. Според него има нужда да се отговори на всички зададени въпроси, на които до момента не е имало отговор. Подобен въпрос се отнася за това дали има нужда от АЕЦ "Белене" от гледна точка на пазара.

За какво плащаме на HSBC

Само преди ден икономическият министър Трайчо Трайков заяви, че до 1 юни HSBC трябва да анализира възвръщаемостта на проекта, да изследва пазарната среда както в България, така и в региона и да провери къде може да се изнася електроенергия. Сред задачите на консултанта е да направи преглед на пазарните участници, маркетинг, търсене на евентуални инвеститори, а впоследствие и структуриране на финансите. Тепърва ще се правят и изчисления колко ще бъде акционерният капитал, каква част от средствата да дойде под формата на кредити и при какви лихвени условия ще бъдат теглени заемите.

Разяснения по цената

Според Каролев избраният от държавата консултант има най-голям опит в работата с ядрени електроцентрали. В последните години HSBC е консултирала три ядрени проекта в Европа - във Финландия, Словакия и Англия. "С категоричност мога да заявя, че на обявения от държавата конкурс HSBC е имала най-ниското финансово предложение", заяви Каролев. Той обясни, че тези 2.7 млн. EUR фиксирана цена по договора са разходите по проекта, като пътувания, командировки на екипите и др. Обявените 0.95% няма да се изчисляват върху стойността на проекта. Каролев обясни, че те ще се изчислят на база на привлечените чуждестранни инвестиции. В тази база няма да се включва финансиране от търговски банки към проекта, уточни икономистът. По думите му няма да има и възнаграждение върху държавното участие, т. е. сумата, която до момента е инвестирана или ще бъде инвестирана.

Планове на инвеститора

Непрекъснато обявяван за безперспективен, "Кремиковци" през последните години е увеличил многократно цената си въпреки непрекъснато растящите дългове. Сега без каквито и да е инвестиционни ангажименти новият собственик може да нареже предприятието за скрап, да си построи молове, жилищни кооперации или каквото намери за добре. Не е изключена и вероятността да се опита да възобнови производството. Какво ще прави Варнаджиев, ще стане ясно в понеделник, когато той трябва да внесе близо 284 млн. лв.

Специалистите са на мнение, че не всичко трябва да се нареже за скрап и да се продаде. "Едно производствено предприятие трябва да възобнови дейността си. Металургията има нужда от работещи мощности", коментира Антон Петров, председател на Браншовата камара на черната и цветната металургия и собственик на "Стомана индъстри". Според икономиста и консултант на част от облигационерите на "Кремиковци" Красен Станчев има един-единствен вариант пред комбината. "Трябва да останат само чистите производства, а останалото да се използва като съпътстваща дейност и суровина", категоричен е Красен Станчев.

Подобен сценарий разиграват и от ПИБ. Част от производствата в "Кремиковци", сред които стоманодобивът, може да бъдат пуснати в експлоатация, се казва в съобщението. Според ПИБ с малко инвестиции може да се стартира отново производство, което ще осигури работа на 1000 души. "Банката е правила анализ на очакваните парични потоци и при двата сценария - действащо предприятие и ликвидация на активите. И в двата случая нормата на възвръщаемост на инвестицията покрива в достатъчна степен риска от проекта", заявяват от ПИБ. Оттам са категорични, че замърсяващите производства - коксохимическото и доменните пещи, не може и няма да се възстановяват.

Дългият път

Емблематичната през годините приватизация на може би най-голямата гордост на социалистическата индустрия - металургичния комбинат "Кремиковци", отново си намери стопанин. Извървеният дълъг път

през последните 12 години започна с продажбата за 1 щатски долар (1.35 лв. по курс на БНБ за днес, 14 април) на Валентин Захариев, премина през нова продажба за 110 млн. USD (148.5 млн. лв.) на индиеца Прамод Митал и завърши със сделка за 316 млн. лв., които е готов да плати 26-годишният току-що прохождащ бизнесмен Лъчезар Варнаджиев.

От Костов до Борисов

През 1999 г. правителството на Иван Костов продава металургичния комбинат за 1 долар, като освен това опростява и част от дълговете на предприятието. По онова време те се оценяват на близо 650 млн. лв., като новият собственик се натъква и на нови 250 млн. лв. Чрез фирмата си "Дару Металс" Валентин Захариев купува 71% от акциите на комбината, а през 2001 г. мажоритарният собственик на комбината се преименува на "Финметалс".

По време на управлението на правителството на НДСВ, в началото на 2002 г., е прословутата блокада на всички стоки на "Кремиковци" по пристанищата. Заради дълг от около 3 млн. лв. към Агенция "Митници" държавата спира за десетина дни митническото обслужване на товари на комбината и така временно го лишава от суровини и паричен ресурс за дейността му.

Идва и датата 15 август 2005 г., на която е финализирана сделката за продажбата на комбината. Купувач тогава е компанията "Глобал Стийл", собственост на индиеца Прамод Митал. Въпреки запора върху акциите на "Кремиковци", който по онова време е наложен от Агенцията за следприватизационен контрол, до сделка все пак се стига. Валентин Захариев продава за 110 млн. USD "Финметалс" - компанията, собственик на 71% от комбината, на Митал.

Несъстоятелност в няколко действия

В средата на 2008 г. - на 6 август, Софийският градски съд (СГС) обявява "Кремиковци" АД в неплатежоспособност с начална дата 31 декември 2005 г. и открива производство по несъстоятелност на комбината. Малко след това решение - на 25 ноември същата година, Софийският апелативен съд излиза с решение, което отменя началната дата на неплатежоспособност. Апелативните съдии определят 6 юни 2008 г. за начална дата на неплатежоспособност. Така се стига до 31 май 2010 п, когато СГС обявява "Кремиковци" АД в несъстоятелност и постановява да започне осребряване на имуществото.

След тази дата започва и фактическата разпродажба на активите на металургичния комбинат. Появи се обаче и инвеститор, който изрази намерения да купи предприятието и да го оздрави. Представители на украинската "Ворскла стийл" дори идваха на огледи на производствената площадка. До сделка обаче така и не се стигна, защото украинците явно не бяха готови да дадат исканите 565.517 млн. лв. за всички производствени активи на дружество с дългове, които според най-смелите оценки достигат 2.5 млрд. лв. От "Ворскла стийл" дори изразиха увереност, че металургичният комбинат е можело да бъде оздравен.

И няколко търга

Последният стратегически инвеститор "Ворскла стийл" дойде на оглед малко преди първия търг на 13 септември 2010 г. Купувач не се появи не само на него, но и на следващия, който беше на 5 ноември 2010 г. Третият търг за комбината премина с мним кандидат, за да се стигне до 12 април 2011 п, когато 26-годишният Лъчезар Варнаджиев с регистрираната преди месец фирма "Елтрейд къмпани" стана собственик на комбината срещу 316 млн. лв.

Сега единствено новият собственик може да каже какво ще прави с придобивката си. Засега той мълчи, като уверява единствено, че след като внесе парите в понеделник, ще даде и повече подробности за бъдещите планове за развитие на предприятието.