07 април 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Дачи, който вече има 3 обвинения за покушения, е разследван и за убийството на бизнесмена Борислав Георгиев. Той е сочен за физически убиец на Юри Галев и е обвинен в опит за убийство на Камен Балбузанов-Куката, а също така и на автокрадеца Ивайло Паунов-Джованито.

"24 часа" единствен публикува ка­дри от видеозапис, на който се вижда как Петков открива огън срещу Кука­та, стреля 21 пъти срещу Балбузанов, но той все пак оцелява. Неуспешният атентат бе извършен на 6 ноември 2008 г. По-късно плевенчанинът раз­позна Дачи от репортаж по телеви­зията след ареста на Килърите мина­лото лято.

Освен Куката още една жертва разпознава Георги Петков-Дачи като свой атентатор. Ивайло Паунов-Джо­ванито оцеля след покушение на 13 март 2005 г. в собствения му бар "Сохо" в центъра на Варна. По него бе стреляно с автомат "Калашников". При инцидента пострада Мис Варна за 2003 г. Михаела Мирчева. Паунов бе приет по спешност в болница с ог­нестрелни рани в гърдите, корема и бедрата и оцелява по чудо за втори път.

Кой ми писа петица? С този въпрос и доста серио­зен тон влязъл на заседа­нието на групата на ГЕРБ във вторник Бойко Бори­сов.

Премиерът сам поста­вил темата за оценките, които депутатите писаха на министрите преди сед­мица. Тогава всички в ГЕРБ поставиха на Бори­сов шестици, а само един го е оценил с 5. На заседание­то на групата във вторник обаче никой не станал да си признае.

Борисов похвалил идея­та за оценки на министрите и дори поискал всеки месец да се пишат такива. Така те ще имат обективна пред­става за работата си и ще могат да се коригират, ар­гументирал се премиерът.

Според шефа на групата и автор на идеята Краси­мир Велчев обаче не е ред­но оценяването да е толко­ва често, защото „това ще пресоли манджата" и следващото трябва да е в края на годината. Досега на ми­нистрите им трябваше вре­ме да сформират екипи, а вече е добре да ги оценява­ме на 6 месеца, за да виждат дали работят по-добре или по-зле, обясни Велчев.

Борисов смъмрил депу­татите, че са оценили зле икономическия и енергиен министър Трайчо Трай­ков. Повечето от депутати­те разказаха, че са писали двойки на него и на Мирос­лав Найденов.

Побеляха му косите на Трайков с това „Белене", а проблемът е в лошата ко­муникация, защитил го премиерът. И отново на­помнил, че ГЕРБ сам си съ­здава проблемите.

Борисов се намесил и в разразил се спор между ми­нистър Стефан Констан­тинов и шефката на здрав­ната каса Нели Нешева. Ако трябва да уволнявам някого, това ще си ти, Не­ли, обърнал се той към Не­шева.

„Кмете, виж, във всяко сако бър­кам и вадя лентички. Корнелия Нинова пак ще побеснее от яд", обърна се към кмета на Овча ку­пел Пламен Йорданов премиерът Бойко Борисов, след като вчера откри главен канализационен ко­лектор в Горна баня.

„Както много пъти съм казвал -правим си първи копки, след това си откриваме и си имаме биогра­фия. Правим канализация за 300 000 души", подчерта Борисов.

Той обаче призна, че това са му най-неприятните за откриване обекти, защото се вижда само ас­фалтираната улица, но не и това под нея. Борисов посочи, че хора­та от Горна баня, Суходол и Овча купел вече спокойно могат да каз­ват, че са софиянци. „Защото ка­къв софиянец си, като нямаш ка­нализация и ползваш ямата до къ­щата. Сега могат да кажат, че не само са софиянци, но и европей­ци", добави премиерът. Борисов се похвали, че вече на седмица се усвояват по 28 млн. I лв. по европейските програми. I Той съобщи, че е дал на кмета на I Бургас Димитър Николов папка с I информация за злоупотреби на I заместника му Костадин Марков, който беше проверяван от ДАНС. „До 2 г. ще има канализация в цялата Горна баня и Овча купел", обеща кметът на София Йорданка Фандъкова. В момента се изграж­дат над 37 км канализация и 27 км водопроводи.

Зам.-министърът на околната среда и водите Ивелина Василева пък посочи, че общината е пода­ла проект за изграждане на ВиК мрежа в Суходол. До дни ще е го­тов и проект за 46 млн. лв. за улична канализация на Горна ба­ня.
Снимка на три колони -Премиерът Бойко Борисов бърка в джоба на сакото си, за да покаже кол­ко много лентички от откривания е събрал. Към тях той добави още една от новия канализационен колектор в Гор­на баня.


14.04.2011 г., с.5
София върна 141 000 лв. от надвзети данъци
ДАРИНКА ИЛИЕВА

141 000 лв. е върнала на софиянци от надвзети да­нъци Столичната община, съобщи за „24 часа" кметът на София Йорданка Фандъкова.

Възстановяването на су­мите стана възможно, след като по настояване на сама­та Фандъкова общинският съвет отмени новото зониране на града и върна старо­то. Презонирането засег­на около 200 000 софиянци, които трябва­ше да платят от 19 до 50% по-високи да­нък сгради и такса смет.

„До началото на месеца сме изпълнили 3231 иска­ния за възстановяване на сумите. Средно са връщани по 45 лв. на човек. Искания­та за връщане на парите са най-вече от районите „Младост", „Искър" и „Сердика". Процесът про­дължава, но постепенно за­тихва, защото времето, в което хората плащаха по-високи данъци, беше крат­ко", обясни Фандъкова.

Тя подчерта, че данъч­ната кампания върви нормално. До началото на април от данъци и такси в хазната са влезли 80 млн. лв. Те са с 20 млн. по-малко спрямо 2010 г.

„Данъкът върху МПС миналата година се събира­ше от 1 януари. С промени­те в закона за местните да­нъци и такси той вече се плаща от 1 март. Това без­спорно се отразява на приходите. Зато­ва имаме по-малко събра­ни приходи, но мерките, кои­то предприех­ме, вече дават резултат. Вярвам, че разликата ще бъде компен­сирана", заяви Фандъкова.

Общината вече получава на всеки 15 дни от КАТ дан­ни за новорегистрираните автомобили. До края на ме­сеца пък всеки собственик на автомобил, който плати старите си задължения, ще бъде глобен от общината само с 20 лв. За фирмите санкцията също ще е мини­мална -100 лв. До момента вече 30 000 собственици са се възползвали от тази въз­можност.

„Събрали сме 3,1 млн. лв. от строителни разрешител­ни, което е с над 500 000 лв. повече от миналата годи­на", каза Фандъкова.

Френската компания "Арева" ще поеме дела на "Сименс" в изработката на електрониката и системите за сигурност на АЕЦ "Белене". Това обяви вчера пре­зидентът на френската компа­ния Ан Ловержон. Германската "Сименс", която заедно с "Арева" е сред подизпълните­лите на "Роса-том" по проек­та, обяви, че се отказва от ядрената енергетика. "Арева" ще направи всичко възможно АЕЦ "Белене" да е от най-сигурните централи, обяви още Ловержон. "Следим дискусиите около проекта и се надяваме, че бъл­гарското правителство ще вземе правилните решения", каза тя. Според премиера Бойко Бо­рисов страната ни няма да про­дължи с централата, ако не по­лучим уверение от консултанта HSBC, че "Белене" ще отговаря и на бъдещите условия на ЕС за сигурност на атомните мощ­ности. "Няма да строим и след това веднага да ни я затворят", обобщи той. За икономическия министър Трайчо Трайков пък

задачата на "Арева" била да усъвършенства руските реакто­ри за "Белене" и те от второ по­коление да станат поне от поко­ление 2+.

Меморандум за разбирател­ство подписаха вчера Българ­ският енергиен холдинг и "Арева". В него се предвижда българската и френската компания да си сътрудни­чат в област­та на ядрена­та енергети­ка. Французите имат интерес не само към "Белене", но и към модерниза­цията на 5-и и 6-и реактор на АЕЦ "Козлодуй", както и към евентуалното изграждане на нов блок на тази площадка. Според Борисов френската ком­пания ще лобира за двата ра­ботещи блока на "Козлодуй" при евентуално европейско ре­шение за затваряне на старите атомни централи.

"Арева" има интерес и към изграждането на вятърни електроцентрали в Черно мо­ре край българския бряг. Ако се стигне до такъв проект, турбините може да се произ­веждат в България.
Снимка на три колони- Президентът на "Арева" Ан Ловержон поздравява министър Трайчо Трайков и премиера Бойко Борисов след подписването на меморандума.


14.04.2011 г., с.9
Държавата съди Баневи за 182 дка от „Русалка"
По иск на земеделския ми­нистър Мирослав Найденов е образувано гражданско дело срещу 2 от фирмите на бизнесмена Николай Банев - "Русалка тур" ООД и "Паррус" ЕООД в окръж­ния съд на Добрич. Друже­ствата се управляват съо­тветно от съпругата на предприемача Евгения Банева и дъщеря му Мария Банева.

Държавата претендира за собствеността върху 182,5 дка от територията на ва­канционно селище "Русал­ка" . Теренът е в землището на каварненското село Све­ти Никола. Според мотиви­те на агроведомството земя­та е част от държавния гор­ски фонд и е изключителна държавна собственост, коя­то не подлежи на приватиза­ция или продажба.

От "Русалка тур" и "Пар­рус" обаче твърдят, че имотът не е държавна собстве­ност от 1990 г., защото е да­ден за стопанисване и упра­вление на държавни фирми. "Дела ще се водят не само за царските имоти, но и на­всякъде, където смятам, че интересите на държавата не са защитени", каза за" 24 ча­са" министър Найденов. Ще има и второ дело за още око­ло 120 дка, които пък са част от поземления фонд.


14.04.2011 г., с.10
Претопяват „Кремиковци" в един от заводите му
Имало договори за продажба на неработещите активи
ВЯРА ИВАНОВА

Срещу цената от 316 млн. лв., която ще даде, купува­чът на "Кремиковци" мо­же да спечели поне още толкова, сочат изчисле­нията на хора от бранша.

Чрез новосъздадената фирма "Елтрейдкъмпани" 26-годишният Лъчезар Варнаджиев взе във втор­ник производствената част на комбината. Въпреки че през последните 6 месеца тя бе огледана от потен­циални купувачи от цял свят, младият бизнесмен бе единственият кандидат при четвъртия търг за продаж­ба на активите.

Окончателно сделката ще стане факт най-късно в понеделник - дотогава Вар­наджиев има срок да преве­де цялата сума. Очаква се след това да бъдат обявени публично намеренията му за заводите и земята на фа­лиралия през 2008 г. комби­нат.

Засега е ясно, че младият и неизвестен до онзи ден бизнесмен, се сдоби със 7655 дка земя, 15 производ­ствени мощности, 4 жп га­ри, 170 км релсов път, 895 вагона, много сгради и нео­пределено количество скрап.

Според металурзи най-изгодният вариант е

част от завода да се претопи в собствените му мощности

Запознати с плановете на купувача твърдят, че именно този е вариантът, който той обмислял. Вар­наджиев и вчера не отговаряше на мобилния си теле­фон.

От Първа инвестицион­на банка (ПИБ) официал­но обявиха, че са отпуснали на "Елтрейд къмпани" за­ем от 59 млн. евро, тъй като познават добре производствените активи и са напра­вили оценка на рентабил­ността. "Подкрепихме компанията, тъй като по наша преценка тя ще има добра възможност да осъ­ществи проекта и една от причините е, че вече има сключени предварителни договори за продажбата на част от неработещите ак­тиви на комбината."

Това е обикновена тър­говска сделка, която ще до­принесе за съживяването на икономическата актив­ност в София, казаха още от банката. Заводът няма­ло да замърсява столицата, тъй като работата на мръс­ните производства няма да бъде възстановена. Част от производствата пък мо­же да бъдат пуснати в ек­сплоатация - стоманодо­бивното, непрекъснатото разливане на стомана и Стан 1700. "Дали и как ще стане това, е въпрос на пре­ценка от фирмата купувач. С незначителен размер ин­вестиции тези производ­ства могат да бъдат старти­рани, което ще осигури ра­бота за около 1000 души", обясниха от ПИБ.

Банката е направила анализ, според който и при действащо предприятие, и при ликвидация на активи­те нормата на възвръщае­мост на инвестицията по­крива риска.

От бранша обясниха, че при претопяване на цапащите мощности новият собственик може да произ­веде готова продукция, за която да получи два пъти повече, отколкото ако продаде неработещите за­води като скрап. Вместо 500 лв. за тон може да вземе 500 евро.

Запознати с производ­ството обясняват, че капа­цитетът на мощностите, които могат да се пуснат, е 40-50 хил. тона. За тях има гарантирани пазари - бъл­гарския, гръцкия и тур­ския, и там стоманата може да се реализира без конку­ренция. Единствената е от Украйна, но продукцията оттам се оскъпява заради транспортните разходи.

Който и да беше купил завода, е ясно, че цялата му добивна част няма шанс. Ето защо със сигурност част от производствената площадка ще бъде разчи­стена. Възможно е бързо

да се възобновят производствата за непрекъснато леене на стомана

и за горещо валцуване.

За да се пуснат мощно­стите и да се приведат към екоизискванията, инвести­цията била около 500 хил. лв.

За намерението да бъде пуснат заводът за горещо валцуване подсказва и ре­пликата на консултанта по сделката Любомир Тодо­ров. Той придружаваше Варнаджиев на търга и обясни, че има договорка с екоминистър Нона Караджова за съдействие с про­цедурите, ако решат да от­ворят "Кремиковци".

Колко скрап има там, не е ясно. Според различни оценки

в комбината има между 700 000 и 1 млн. тона метални отпадъци

И при най-грубите Сметки и занижени изчисления, само те могат да донесат най-малко 350-500 млн. ле­ва. Сумата излиза при сред­на цена на скрап от черните метали около 500 лв. на тон.

Превръщането на цяла­та производствена пло­щадка просто в скрап не е най-изгодният вариант за купувача. Още повече че той ще има големи разходи и за нарязването му, комен­тират експерти от сектора.

Ако производството се обособи като самостоятел­но, след 2 г. би могло да се препродаде на много по-висока цена и да се търси голям производител, допу­скат те. Ако купувачът обаче има друго виждане за завода - офиси, логистични центрове или соларни пар­кове, то можело да стане реалност най-малко след две години, и то при добра организация. Толкова най-малко щяло да трае разчи­стването на производстве­ната площадка. В най-ло­шия случай можело да про­дължи и 5 г.

Съоръженията са рискови, никой не може просто ей така да започне да ги реже, необходими са раз­решителни, казват от ком­бината. Какъвто мащаб мощностите имали над зе­мята, такъв бил той и под повърхността.

Комбинатът обаче пред­лагал условия за построя­ване не само на офиси и промишлени площадки, но и на жилищни сгради - има не само собствена ТЕЦ, но и пречиствателни съоръ­жения, които са единстве­ните в района.

Новият собственик ще притежава 7 655 650 кв. м земя. Според компанията, направила оценката на за­вода миналата есен преди третия търг за продажбата му, пазарната цена на де­кар в района е 14,40 лв. Тоест

земята струва поне 110,2 млн. лв.

Отделно в обособената част влизат складови на­личности за 10,3 млн. лв., сгради за 95,1 млн. лв., раз­лични вещи за 167,6 млн. лв. и други активи.

Преди последния и финален търг имало засилен интерес от турски фирми. Една от тях била предста­вена от бивш наш министър на промишлеността.

Единственият престрашил се купувач - 26-годишният Варнаджиев, е роден в Белене. Завършил е УАСГ и е работил като инвестиционен проектант във фирма " Л у по инженеринг8, която е проектирала по­вечето базови станции на мобилните оператори в България. Преди година започнал работа в "Надин". На 8 март тази година основава "Елтрейд къмпани". фирмата е регистрирана на адреса на "Надин-Н", част от групата на "Надин". В нея влизат фирми за търговия със скрап, автомобили, дружества за реци­клиране на електроуреди и автомобили, имотен фонд. Официално във вторник от "Наднн" обясниха, че са единствено консултанти за стойността на скрапа
Снимка на три колони- Синдикът Цветан Банков (вляво) поздравява Лъчезар

Варнаджиев, след като го обяви за купувач.

Вземанията на работниците са за 56 млн. лв. На­пред в списъка на тези, които подле­жат на изплаща­не, стоят точно парите, които служителите трябва да вземат за неплатените си запла­ти, след като заводът фалира. Те са основната част от сумата, която комбинатът дължи на работниците. Взе­мането им обаче щяло да се увеличи, тъй като трябва да бъдат изплатени компенсации.

С парите за производствената част ще бъдат плате­ни и дълговете към облигационерите. Те са първи в списъка на кредиторите, тъй като вземането им е обезпечено с ипотека. С част от "Кремиковци" - коксохима, доменното производство и завода за непре­къснато разливане на стомана, през 2006 г. тогаваш­ният собственик "Глобал стийл" обезпечи заем за 325 млн. евро. Не е ясно обаче дали тяхното вземане е обезпечено на 100%. Ще бъде изплатен и дългът към "Арселор" - компанията на Лакшми Митал, брат на предишния собственик на завода Прамод Митал.

Точната сметка за разпределянето на парите от продажбата все още не е направена. Това става по алгоритъм, залегнал в търговския закон, коментира синдикът на комбината Цветан Банков.

Не е нужно официалната ста­тистика да обяви данните за инфлацията, за да разберем, че спестяванията ни се топят, а реалните ни доходи намаля­ват. Всеки нормален човек, който издържа домакинство, знае какво се случва с цените в супермаркета и на бензино­станцията.

Нека разграничим коя инфла­ция е внесена отвън и коя за­виси от решенията в българ­ската икономика.

• Инфлацията на еврото -продукт на политиката на Европейската централна банка и правителствата, от които тя е подложена на натиск - е фактор, който не зависи от бълга­рите, но оказва отражение вър­ху живота ни. Валутният борд обвързва стойността на лева със стойността на еврото. Обезценката на еврото автома­тично означава обезценка на българския лев.

• Ръстът на цените в Бълга­рия обаче може да зависи и от местни фактори. Първо, това са подобренията в производител­ността на труда. С натрупване­то на капитал един работник започва да произвежда повече продукция. При отворен глоба-

лен пазар това няма да има от­ражение толкова върху цената на продукцията, а по-скоро върху цената на труда.

Трудът става по-скъп,

а оттам нарастват и цените на услугите, които пък влизат с определен дял в изчислените на Индекса на потребителските це­ни от официалната статистика. Такъв беше случаят на България до 2008 г., когато с бързия ръст на инвестициите растеше и производителността на труда у нас.

Дългосрочно в България работят всички от изброените фактори. Но за инфлацията се сещаме само в опре­делени моменти - основно това са моменти на

рязко поскъпване на горивата или на храните Нека първо погледнем данните за цените на тези суровини спрямо еврото. Най-търгуваните хранителни суровини поскъпнаха с над 40% за една година, измерени в евро, на международните стокови пазари. То­ва е по-бързо от ръста на цените на металите, на петрола и на златото за същия период. Естествено няма как този ръст да не се пренесе в це­ните, които плаща крайният потре­бител в бакалията. По данни на НСИ за потребителските цени храните и безалкохолните напитки поскъпват със 7,7% за 12-те месеца до март, което е много по-бавно от поскъпва­нето на цените на борсите, но пък е по-бързо от поскъпването почти във всички други стокови групи. Един­ствено транспортът поскъпва по-бър­зо.

Петролът поскъпна с 18% за една година до март, което наистина е зна­чим ръст, но все пак е по-бавен от ръста на повечето други суровини. Т.е. не става дума за поредната петролна криза или паника в стил "свършват енергийните ресурси". Ръстът на цената на петрола засе­га остава преди всичко монетарен феномен - движена е от инфлация­та на основните валути. Това важи и за всички останали пазари, но сякаш фокусът на публиката е ос­новно върху петрола. В тази връзка нека кажем, че петролът всъщност не е поскъпнал, измерен в други стоки през последната година. Ако някой очаква петролна криза, това би трябвало да се изрази в рязко поскъпване тепърва на енергийните ресурси.

Въпреки че инфлацията като мо­нетарен феномен се разпростира върху всички пазари и цени, тя не се чувства по еднакъв начин на ин­дивидуално ниво. За период от ед­на година някои стоки поскъпнаха по-бързо от други. Това означава,

че потребителите с различни нави­ци или "потребителски кошници" са жертва на различни "средни инфла­ции". В таблицата (виж 11-а стр.) показваме двойка потребители -потребител 1 е с ниски доходи и голям дял в потреблението на хра­ните и комуналните услуги, а по­требител 2 е с по-високи от сред­ното доходи и съответно по-малък дял на храните и парното в потре-бленитето. Дори с данните за ин­декса на потребителските цени се получават значими разлики за два­мата. За потребител 1 инфлацията за една година е под 4,8%, а за по­требител 2 инфлацията е почти 8%. А пък "средният" българин е видял инфлация от 5,6% за този период. Самата потребителска кошница ще се промени в резултат на ин­флацията. Хората ще се въздържат от покупка на някои стоки, за да могат да финансират по-неотложни нужди. Това може би означава още свиване на покупките на някои дъл­готрайни стоки, обзавеждане, ре­монт. Но на ниво спестявания хора­та ще поискат по-голяма доходност на вложенията, за да бъдат ком­пенсирани от инфлацията, или ще прибегнат до спасението в краен случай - покупка на имот. Важно е в такъв момент да се опитаме да научим и други възможности, раз­лични от покупката на панелка, за спасение от инфлацията.