07 април 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Ценови сегмент

В столицата активността продължава да бъде основно в ниския и високия сегмент на пазара, като продажбите са на цени до около 60 000 EUR и над 150 000 EUR. Най-евтиният продаден апартамент през изтеклото тримесечие е 27 000 EUR, a най-скъпият - 325 000 EUR, показват данните на "Бългериен пропертис". Цените на кв. м, на които се сключват сделки, са между 500 и 1100 EUR на кв. м, като средната цена на сключените в София сделки от началото на годината е 830 EUR на кв. м. За сравнение през последното тримесечие на 2010 г. измерените от "Бългериан пропертис" средни цени на кв. м бяха 930 EUR. Спадът от 10% в средните цени на сключените сделки с апартаменти в София спрямо предходното тримесечие се дължи на това, че се продават апартаменти от ниския ценови сегмент. Като цяло средните цени са между 840 и 870 EUR на кв. м през по-голямата част от 2010 г. и на база на тези стойности цените в София запазват стабилност.

Срив в продажбите

За разлика от столицата в планинските курорти броят на сделките за първото тримесечие на годината са намалели наполовина. Това е най-слабият зимен сезон що се отнася до продажбите на имоти, твърдят от агенцията за имоти. Цените в Банско са паднали с 10%. Гърците, които миналата година започнаха да купуват имоти в Банско, са се отдръпнали заради сериозната икономическа криза в тяхната страна. Руснаците, които са основни купувачи на ваканционни имоти в България, проявяват слаб интерес към ски курортите. Англичани на този пазар почти няма, а българите имат слаб интерес. За разлика от ниското търсене предлагането на имоти в ски курортите е нараснало двойно спрямо зимата на 2010 г. Това са предимно препродажби на напълно завършени и дори обзаведени апартаменти от чужденци - предимно британци и ирландци. Средната цена на продадените апартаменти в Банско е 585 EUR на кв. м. Това е цена за напълно обзаведени апартаменти в работещи комплекси.

Слаб интерес във Варненско

Анализът на "Бългериан пропертис" показва, че в Южното Черноморие има

задържане на цените и ръст на продажбите с 40%. Основните продажби по Южното Черноморие се реализират в Слънчев бряг - напълно обзаведени апартаменти на цени между 400 и 700 EUR на кв. м. Интересът към курортите около Варна обаче е намалял.

Мнозинството в парламента отърва вчера премиера Борисов от нуждата да обясни какви разговори е водил и какви ангажименти е поел с вкарването на страната в пакта "Евро плюс". Изслушването бе поискано от социалистите, а бе пратено на кино от гражданите за европейска България (ако някой още помни какво означава абревиатурата им). Те вече минаха на пълно самозадоволяване - сами си решават нещо, сами си го правят, сами го отчитат и сами си го хвалят. Подритват съдбоносни за нацията проблеми покрай самата нация, отдире всички сърбаме попарата.

Влизането на България в пакта е съдбоносен въпрос за всеки от нас, понеже милиардите, дето ще ги даваме там, ще са от нашия продран джоб - от остатъците от заплатите ни, от пенсиите, от здравето ни, от образованието ни и т.н. И от този въпрос, фатално свързан с участта на българина занапред, премиерът бил отърван. На кого му пука? Само че отървана, изолирана, отделена от собствените й проблеми се оказва нацията ни. Както е отделена и отървана от едни 2 млн. евро кеш, плюс още 60 млн., които щели сме да платим на едни англичани да ни консултират за "Белене". Както платихме на едни французи преди това. Кабинетът прие вчера и бюджетната ни рамка до 2014 г. И ни каза, че след три години дефицитът трябвало да се сведе до 0,5% от БВП, като за тази година го планират на 2,5%. И това предстоящо затягане на харчовете ни 5 пъти едва минава с пет реда в бизнес новините! Съвсем покрай и встрани от народа. А МС прие нашата бюджетна рамка, не собствената си. И следва пак: заплатите, пенсиите, здравето, училището... Кой ни е виновен, че Те все "се отървават", а Нас все ни плъзгат покрай собствения ни живот?


14.04.2011 г., с.11
Инж. Панайот Бончев:
Община се управлява с леви политики
На предстоящите избори БСП трябва да издигне кандидати, които привличат и не разделят хората, казва кметът на столичния район "Изгрев"
Разговорът ми с кмета на столичния район "Изгрев" инж. Панайот Бончев започва от проблема с панелките. И от изявленията от последните дни, че на част от столичните "спални" им остават десет години живот. Има начин да се реши проблемът, споделя инж. Бончев. По линия на Програмата за развитие на ООН (ПРООН) в район "Изгрев" вече са санирани и обновени два жилищни блока в "Дианабад". В края на м.г. била в ход и процедура за 16-етажен гигант в "Изток". Трима от общо 96 собственици обаче блокирали начинанието. Ако сме нормална държава, през 2012 г. всеки блок трябва да има обследване, което струва пари, и на тази база - поетапно да започне санирането, казва инж. Бончев. Отлагаме проблема във времето, допълва той.
Ина Михайлова

- Г-н Бончев, до каква степен проблемите, свързани с "живота" на панелките, могат да бъдат решени от един районен кмет?

- Бил съм кмет тук през 1989-1990 г., но тогава бяхме община, имахме собствен бюджет и собствено предприятие - БКС, което извършваше ремонти и поддръжка, в т.ч. и на жилищния фонд. Сега този проблем се отлага във времето, а и административният капацитет на работещите в общинската администрация в София доста е занижен.

Сега е моментът да се направи цялостна програма по поддръжката и санирането на жилищния фонд. Време е да започне и т.нар. публично-частно партньорство - общината да предоставя терени, срещу които да получава обезщетение в жилища. А избраните след конкурс строителни фирми да могат да изграждат жилищен фонд не само на пазарни, а и на социални цени. Трябва СОС да заработи като планиращ орган - да подготви програми за всички направления и да започне поетапната им реализация. СО трябва да формира политиката. Част от нея са и жилищата.

- Липсата на визия, на политика проблем само на този общински съвет ли е?

- В София има дясно управление в последните 20 години. Т.нар. модел "Софиянски" и последователите му водят до задълбочаване на кризата. Проблемите се решават частично и не са предмет на дългосрочна стратегия. Отговорът, който обикновено се дава, че няма средства, за мен е неверен. Само за последните две години бюджетът на СО е нараснал с 300 млн. лв. - над 30% спрямо милиарда отпреди две години и половина. За тези 300 млн. в повече не получаваме нищо в повече.

В бюджета за т.г. на столицата няма заложено изграждането на нито една нова детска градина. Всички са започнати през 2009-2010 г. и довършването им ще продължи през т.г. Добра идея, някаква програма и затлачване. Липсата на средства е претекст. Ако попитате данъчните служби, ще установите, че за първото тримесечие на т.г. събраните данъци не са по-малко от същия период на м.г. Т.е. има възможност да се поддържа поне същото ниво. В район "Изгрев" през септември ще сме решили проблема с детските градини на 95% благодарение на свършената с помощта на СО работа.

В годините така и не намери решение сериозният въпрос, свързан с огромния ресурс, който можеше да бъде усвояван по линия на еврофондовете. Процесът бе стопиран от невъзможможността в тези програми да участват районите на София, Пловдив и Варна. Цели "градове" като "Люлин" и "Младост" не могат да спечелят пари за решаване на местни проблеми. Единствено Столичната община, като община, може да участва, и то в един проект. Какво се получава? Община с 5-6 хил. души население в България печели и усвоява 20 млн. лв. СО участва като цяло, но за всички райони в нея, само за един проект. Не е късно, дори и сега, това ограничение да бъде премахнато. Казвам дори и сега, защото новите районни кметове според изборния кодекс ще имат по-ограничени правомощия.

- Комфортно ли се чувства кмет на левицата в условията на 20-годишно и продължаващо дясно управление в София?

- Един столичен град, една община, едно кметство трябва да се управлява с леви политики. Общината е общност, трябва да решава проблемите на хората. Дясното управление - в столицата, в други големи градове, а и в държавата, се държи все едно не управлява общности и хора, а търговско дружество. Общината не може да бъде търговско дружество. Не може крайната цел на политиката на една общност да бъде печалбата. Тя има своите социални и други функции. И трябва да бъде в услуга на хората, които са избрали съответния кмет и общински съветник, независимо от неговия цвят.

Дори общинските предприятия не трябва да се ръководят единствено от принципите на търговските дружества. Да, не трябва да работят на загуба, а на печалба, но минимална, и тя да се реинвестира. Ето пример със "Софийска вода". Компанията извършва поддръжката на огромна услуга, но целта й като търговско дружество е да печели. И затова има затруднения при реализиране на обществената функция на това дружество, което, ако беше общинско, можеше да работи по друг начин.

Какво се получава в последните години? С радост посрещаме новината, че ще измият улици в София. Когато съществуваше БКС, имаше график дори и за малките улички в комплексите. През последните 3-4 години направихме детски площадки, но когато няма средства за поддържане, още на третия месец те са обречени. С решение на СОС от август м.г. на районите се прехвърли поддръжката на подлезите. Ремонтът започва едва сега, защото още тогава беше ясно, че пари ще има от 1 януари т.г. За охраната се водят преговори. Три дни поред със средства на район "Изгрев" подменяме осветителни тела на подлеза на "Ропотамо". През деня ремонтираме и подменяме, през нощта всичко се чупи. Защо да потъват парите и хората да казват, че нищо не правим? По-добре да не подменяме нищо, докато СО не реши въпроса с поддръжката и охраната на подлезите.

- Тази година е изборна. Какви според вас трябва да са критериите и механизмът, по които левицата да номинира своите кандидати за президент, кметове и общински съветници?

- Местните избори са до голяма степен по-важни от президентските. Демократичен и добър е подходът, с който се даде възможност да се потърсят подходящите личности за кандидати в организациите по места. Настоящите ни общински съветници в София имат достатъчно опит, биха получили отново подкрепа. Като цяло групата ни в СОС, може би защото е в опозиция, не може да прояви особена иницатива. Това би трябвало да бъде основна цел на новата ни група в СОС.

Социалистическата партия в София има достатъчно капацитет и подготвени кадри, които да номинира за общински съветници. За останалите общини, в зависимост от преценката и местния потенциал, не може и не трябва да се ограничаваме партийно в кандидатурите. В по-малките населени места хората познават всеки кандидат. Невинаги най-добрият е този с партиен билет. Той може да е симпатизант, неактивно обвързан, но ако професионално има подкрепата на хората, би могъл да свърши добра работа. И БСП би трябвало да подкрепи именно такива кандидати. Търсенето на широка коалиция на местно ниво е задължително.

Не трябва да премълчаваме възможността за безпринципност, която открива изборният кодекс. В София например за бъдещия общински съвет ще се избират не 61, а 49 съветници. Намаляването на бройката и политическите нагласи на избирателите към деня на изборите могат да предизвикат значително разпиляване на гласове. И в крайна сметка да се окаже, че няма политическа формация с абсолютно мнозинство. Тогава по предложение на бъдещия кмет какви районни кметове ще гласуват тези съветници? Има сериозна опасност от политически пазарлъци, при които още повече ще се смачка ролята на районния кмет.

- От какви кандидати се нуждае левицата?

- Ще се върна във времето и ще припомня някои обстоятелства около последните два избора за кмет на София и номинирането на кандидати от левицата. И в двата случая участвах в т.нар. къса листа - от 5 до 7 човека, по предложения на партийните организации за кандидати за кмет на София. Още първия път изразих категоричното си становище: кандидатът за кмет на София, това важи и за президент, трябва да бъде поне член на БСП, или тясно свързан с нея, от една страна, и от друга - кандидатурата да бъде обединяваща, а не разделяща. Нито Бриго Аспарухов, нито Татяна Дончева бяха обединяваща фигура. И видяхме резултата. Когато става въпрос за кмет, да не говорим за президент, цялата партия трябва да застане единно зад кандидатурата. Какво означава "човек на Станишев", "човек на Овчаров"? Ако БСП, нейните членове и симпатизанти, възприемат кандидатурите по този начин и се изхожда от подобни критерии, пак няма да спечелим.

Издигнатата от БСП кандидатура на Георги Кадиев за кмет на София засега среща сериозна подкрепа. Преценяваме качества, амбиция и възможности на човека да смени модела на управление на София и го подкрепяме. Ако разчитаме само на официалната членска маса, нямаме шанс да спечелим кметския вот в столицата. За победа в София са необходими минимум 300 хиляди гласа. Няма такава партийна маса, не само на БСП.

По подобен начин стои въпросът и с кандидата на БСП за президент. Не трябва да го обвързваме единствено с партийна принадлежност, но БСП трябва да се идентифицира чрез своя кандидат. Той трябва да е разпознаваем и да привлича не само социалистите. Трябва да е ясно и разбираемо, че защитава тази партия, интересите на нейните членове и симпатизанти. На предстоящите избори БСП трябва да издигне кандидати, които привличат и не разделят хората.

Ако успеем да запазим 104-те общини, в които спечелихме на предишните избори, и да реализираме там идеите за ляво управление, ако усвоим средства и създадем по-добри условия за живот на хората, може вече да заявим ясно желанието и готовността си да поемем отново управлението на държавата. Затова местните избори са особено важни за левицата и за лявата политика.
Снимка на две колони – без текст


14.04.2011 г., с.12
Пари за нищо?
Иван Аладжов

От два дни ме занимава мисълта, че ще има пореден нов, външен консултант за АЕЦ "Белене". За своята дейност се очертава той да дръпне от опърпаната ни държавица няколко десетки милиона. Този път това е британската банка Hongkong and Shanghai Banking Corporation (HSBC). Тя бе наета като референт на кабинета по проекта през ноември 2010 г. Официалната й задача е да дава безценни съвети дали и за колко пари да се реализира евентуалният строеж на бъдещата ни атомна централа. Както и да изготви финансов модел за това и да привлече нови акционери в проектната компания, която ще строи и експлоатира АЕЦ-а.

Предвидено е този консултант първоначално да получи около 2 милиона евро, така да се каже за загрявка, за да докаже на правителството стопанския ефект на централата. И ако банката убеди кабинета, че проектът за нова АЕЦ у нас е икономически обоснован, НSBC ще получи още 0,95% от крайната цена, на която ще се построи централата.

Но тук за наблюдаващите трябва веднага да светне червената лампичка. Защото неминуемо се налагат няколко тревожни въпроса. Първият е, защо се наема външен консултант за това, при положение че ние имаме финансисти и атомни експерти, които също биха могли да изчислят рентабилността на такъв един проект.

Другият още по-съществен въпрос е дали при този модел на разплащане с консултанта - фиксирана първоначална цена плюс една голяма част, зависеща от крайната стойност на проекта, на него не му се дава карт бланш да търси решения на поставената задача, които да са по-скъпи от необходимото. Понеже колкото повече струва атомната централа, толкова по-високо възнаграждение ще прибере съветващият. При тази схема на разплащане банката консултант дори въобще не е заинтересована да каже, че проектът е неизгоден за България, ако наистина е така. Защото би пропуснала последващия, вече сериозен хонорар.

На този етап още не е определена окончателната цена на АЕЦ "Белене". Известно е обаче, че тя ще варира от 5 млрд. евро, за колкото настоява българското правителство, до 6,3 млрд. евро, колкото иска руският изпълнител на проекта - държавният концерн "Росатом". А имаше и изразени съмнения, че строежът може да излезе дори доста по-скъп. Но дори да се придържаме към горните две цифри, става въпрос за солидни хонорари. Защото 0,95% от тези огромни суми прави от 47,5 до близо 60 млн. евро. Колкото е бюджетът на родната БАН за две години. Това съвсем не е малко пари за страната ни, а и дори за банка като HSBC, която е един от най-големите финансови институти в света с годишна печалба за милиарди. Че нали богатството на големите се постига именно така - оттук няколко милиона, оттам още няколко десетки милиона и т.н. А бедните затова си остават вечно бедни, защото ги прекарват да плащат за щяло и нещяло.

И третият въпрос, който възниква, е - какъв е този интелектуален капацитет, който трябва да бъде активизиран в британската банка, който да оправдае тези огромни разходи? И колко хиляди компетентни български професори биха могли да се произнесат със свои експертизи по случая за много по-малко от тези около 115 млн. лв., които ще ни струват тези безценни иностранни съвети.

Или тук просто става въпрос за поредната сума, която трябва да бъде смъкната от гърба на изнемогващия вече българин.

Ако в родното Народно събрание бе изригнал вулкан или бе сключен парламентарен пакт между "Атака" и ДПС, изненадата щеше да е по-малка от предизвиканото учудване от пробуждането на Цецка Цачева.

Първата между равни се отръска от партийно мотивираната летаргия и на шестия ден след гафа (сигурно щото на седмия и Господ си почива) се усети, че Н. Пр. Джеймс Уорлик пак се е изказал неподготвен и ни е обидил.

Превъзходителството през ден си позволява да размахва показалец и да сочи кривините на иначе обгрижваното от неговата администрация управление и на българската държавност като цяло. Реакциите на въпросната държавност дотук са нулеви. Атаката срещу независимата съдебна система обаче подразни дори кроткия (освен към опозиционни изяви в пленарна зала) парламентарен бос. Цачева, естествено, прояви далеч по-голяма дипломатичност от тази на амбасадора и деликатно предположи, че изказването му за двойния аршин на българската съдебна система е направено "под натиска на някаква вътрешна емоция"...

Завоалирано, но неприемливо обяснение за навика на един задокеански представител да се бърка във вътрешните дела на суверенна държава, в която е изпратен за малко и съвсем не с такива (а дали?) поръки.

Оставяме настрана въпроса дали един посланик може да си позволи импулсивно и публично да се поддава на емоционалния си дискомфорт. И дали говоренето "ала Уорлик" е плод единствено на посланическите душевни амплитуди или иде реч за официално мнение на една държава за друга...

Любопитно е защо именно обидата към българското правосъдие предизвика реакцията на Цачева? А като се има предвид железобетонната партийна дисциплина в ГЕРБ, съвсем не е изключено неприятно чувство да е възникнало и у (министър) председателя Борисов.

Дали защото, за разлика от повечето настъпени от Уорлик, главният прокурор Борис Велчев и председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев не си затраяха гузно, а защитиха честта на българските магистрати. И рискът да вземат хвърлените в тяхната градина камъни и да ги препратят към по-подходящия адресат не блазни управляващото малцинство. Или този път превъзходителството засегна уязвима "вътрешна емоция" на герберите...

Всъщност Джеймс Уорлик каза нещо близко до истината. В България има - и винаги е имало, двоен стандарт в правораздаването. И в основата на тази порочна практика (за сведение на посланика) стои не толкова материалното състояние на определени фигури, колкото топлата им връзка с управляващите към момента (доколкото можем да отграничим двете).

При правителството на Борисов това се превърна в норма. Челник в прилагането й е вътрешното ведомство. Защото какво друго, ако не политическа поръчка, бяха показните арести и публичното заклеймяване като престъпници на свързани с политически опоненти на ГЕРБ лица, които после се оказаха невинни.

И какво друго, ако не двоен аршин, прилага в работата си комисията "Кушлев" по издирване и отнемане в полза на държавата на придобито от престъпна дейност имущество.

Как да не направим аналогия с дявола и Евангелието при литературното четене на едни СРС-та и удобното определяне на други като "манипулирани". Как, освен като политически чадър, може да се възприеме премиерската мъжка дума "като съм обещал на някой да не го закачат - не го закачат". И не е ли опит за заобикаляне на закона потулването на случаите с имотното състояние на Цветан Цветанов и Андрей Иванов...

Борисов няма интерес от подобни въпроси преди избори. И без това му се събра много. Министрите му се държат като ощипани госпожици, а той ги влачи през половин България да си изясняват пътьом отношенията. Няма ден, в който един поутихнал скандал да не прелива в друг. А сега и американският амбасадор подклажда позамрелите спорове около ефективните мерки на властта в борбата с организираната престъпност и корупцията.

Обикновено премиерът има вечно готов отговор на въпроса за състоянието на правосъдието и вътрешния ред в страната. Кой знае защо обаче този път не извади от ръкава дежурното "ние ги хващаме, те ги пускат". Може би защото почти всички МВР-акции с нежни имена, съпроводени с полицейски произвол и произнасяне на присъди без участието на съд, щом влезат в храма на Темида, почват да скърцат като каруца по нанагорнище. Или пък е дотолкова предпазлив, че точно преди избори не му се ще да разменя неприятни реплики със съдебната система. Огромните провали на кабинета посмачкаха напомпаното му самочувствие и Борисов вече се въздържа да "пренавива" нещата с обвинения към съда.

Премиерският ход с "царицата" е сполучлив дотолкова, доколкото някак не иде лично премиерът да мъмри посланик на една велика държава. Макар че обяснението за ранимата емоционалност на Уорлик бе малко прекалено. Г-жа Цачева обаче се е поувлякла, вкарвайки женски нюанси в неформалната си вербална нота. И като резултат се получи един усложнен и доста мъгляв изказ, в стил "Върти - сучи и обратно".

Дали все пак амбасадорът ще си вземе поука и ще избягва някои деликатни теми поне до есенното преброяване на електората - не е ясно. Очакваме това да му подскаже неговата вътрешна емоция. На дипломатически усет и политически такт при него не разчитаме.

Управляващите обаче трябва са готови да преглътнат още подобни горещи картофи до есента. Защото у нас бавно и полека започна да се оформя гражданско общество, което ще се изправи срещу безобразията, натворени особено много от властта на ГЕРБ.

Катастрофата на величеството-премиер на предходните парламентарни избори доказаха, че дори верноподанните царедворци се лъжат само веднъж. Ако е вярно - на Борисов му остава само да чака чудо...