При деца с нарушения в речта МС трябва да опознае детето, чрез непрекъснатата комуникация с него, а също и със семейството му. Трябва да се запознае с характера му, поведението му и някой негови навици - как се храни, как заспива, как си играе. МС трябва да направи всичко възможно за подобряване на самочувствието на детето. За целта трябва да се занимава с него, да му предоставят такива занимания, които са му интересни и с които то се чувства уверено в себе си. Да му предоставя възможност да показва своите знания, умения и талант без да го насилва.
МС трябва да може да прилага директна професионална подкрепа, но задачите при домашна обстановка са многобройни и отговорни. Затова те се диктуват от конкретната среда и обстановка и се решават в зависимост от медицинската и общата култура на родителите. МС трябва да бъде личност, притежаваща много любов към детето, умението да го предразполага и успокоява. Трябва да се отнася към детето с увреждания така както би се отнасяла грижливата майка към собственото си дете.
При обгрижването на болното дете МС е свързана не само с него, но и с неговите родители. Те също страдат, когато детето им е болно. МС трябва да бъде наблюдателна и да умее да преценява състоянието на детето от пръв поглед.
Услугите и видовете лечение, които могат да помогнат на детето и неговото семейство включват:
Тренинг в комуникационни, социални, обучителни умения и умения за самопомощ;
Програми, в които деца помагат в обучението на деца;
Обучение за родителите - да се запознаят със заболяването неговата същност причини също така и кризите в които може да изпадне детето. По никакъв начин да не показват тревогата си и да не говорят за заекването с други хора в негово присъствие, дори да не присъства на разговора, а да играе наоколо. Ако детето пее без заекване, могат да го запишат в хор, дори и да не пее много вярно. Да не му правят забележки от сорта: „говори по- ясно”, „помисли преди да говориш”, така то ще усеща, че нещо не е наред. Да се обясни, че това е преодолимо състояние, да се изтъкнат постиженията и способностите на детето. То не трябва да се чувства различно, виновно и да се срамува. Родителите да не омаловажават проблема – терапия трябва да има.
Медикаменти за редуциране на симптомите, свързани със заекването;
От изключително важно значение как се храни детето. То трябва да бъде здравословно - да се избягват сладки и газирани напитки, да се ограничат силните емоции и буйните игри, които водят до възбуждане на нервната система. А от това следва и обостряне на заекването.
Консултация с логопед, невролог, психолог.
В училище - да не се срамува да говори пред аудитория, когато го изпитват, да не изостава в обучението си. Да има разговори и с учителите за тези деца.
При възрастните МС е необходимо в разговор с пациента да открие неговите способности за говор. До колко той разбира онова, което му се говори.
Обучение на възрастния да приеме увреждането, да се науи да живее с него, профилактика на усложненията, съдействие за помощни средства, социално подпомагане.