Чл. 163Залогодателят е длъжен да предаде на заложния кредитор документите, с които се доказва заложеното вземане, ако има такива.
Чл. 164 (1) Кредиторът, който има залог върху вземане, е длъжен да извършва всички действия, които са нужни, за да се запази то.
(2) Той е длъжен да събира лихвите на заложеното вземане, а ако то стане изискуемо - и главницата.
(3) Това, което кредиторът е събрал по силата на предшествуващата алинея, остава у него в залог. Ако е парична сума, тя се влага в банка за обезпечение на кредитора. Чл. 165 Кредитор, който има залог върху вземане, може да се снабди с изпълнителен лист при условията и по реда на чл. 160 и се удовлетворява предпочтително по реда за обръщане на изпълнението върху вземане.
ЗАЛОГ ВЪРХУ ВЗЕМАНЕ – е съглашение по силата на което едно лице /залогодател/ ще отговаря към кредитора със своето вземане към трето лице, т.е. има главно вземане и заложно вземане.
Изисквания за действителност са: 1.договора да е в писмена форма с достоверна дата;
2.когато залогодателят обезпечава чужд дълг – да е дееспособен.
И тук трябва да има публичност.
Заложното право при залог върху вземанеима 2 правомощия: 1.Потестативно право на заложния кредитор да осребри вземането. Това става по правилата за съдебно принудително изпълнение.
2.Облигационно право – между заложния кредитор и третото лице се създава правна връзка.
Заложния кредитор е единственото лице, което е овластено да събира вземането. Докато трае залогът за вземане всичко, което третото лице дължи на длъжника се престира на заложния кредитор. Ако събраното са пари, заложният кредитор ги влага в банка на името на заемодателя. Но има залог върху вземане срещу банката.
Ако престацията е движима вещ тя остава във фактическа власт на заемния кредитор и той има върху нея залог върху вещ, т.е. залогът върху вземане се трансформира в залог върху вещ.
Погасяване на залога за вземане: хипотезата е една – сливане, тогава, когато заложния кредитор придобие заложното вземане.
