36. ЗАЛОГ ВЪРХУ ВЕЩ. ЗАЛОГ ВЪРХУ ВЗЕМАНЕ
Залог върху вещ
Чл.156. (1) Договорът за залог е действителен, само ако заложената вещ бъде предадена на кредитора или на друго лице, избрано от него и от залогодателя.
(2) Когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лева, залогът не може да се противопостави на трети лица, ако няма писмен документ с достоверна дата, съдържащ означение на вещите и на вземането.
Чл. 157. (1) Кредиторът има право да държи заложената вещ, докато обезпеченото вземане бъде погасено изцяло.
(2) Той няма право да си служи с нея, освен ако е уговорено противното.
(3) Ако бъде лишен от държането на вещта, той може да иска на основание на своя залог връщането й от лицето, у което тя се намира.
Чл.158 Ако има опасност заложената вещ да се развали, както кредиторът, така и залогодателят могат да искат от районния съд разрешение тя да бъде продадена и сумата да бъде вложена в банка за обезпечение на кредитора.
Чл.159. Кредиторът има право да се удовлетвори предпочтително от цената на заложената вещ чрез принудително изпълнение върху нея, само ако не я е върнал на длъжника. Предполага се, че вещта е върната, ако се намира у длъжника.
Чл.160. Когато обезпеченото вземане е парично или за него е уговорена парична неустойка, ако залогът е учреден с писмен договор или е даден от закона за обезпечение на вземания, които произтичат от писмен договор, кредиторът може да поиска от съда да му издаде изпълнителен лист въз основа на договора. За този случай се прилагат правилата за издаване на изпълнителен лист по ипотечен акт.
Чл. 161. Правилата на тази глава не отменяват особените разпореждания на други закони за учредяването и действието на залога.
ЗАЛОГЪТ ВЪРХУ ВЕЩ – е реален залог.
Това е договор, по силата на който залогодателя предава своя вещ на залогоприемателя и се задължава да отговоря с нея за съответното задължение.
Сподели с приятели: |
