Фактическият състав включва:
1.договор за залог и
2. предаване на вещта.
*Договорът за залог е неформален, но чл.156(2) ЗЗД изисква форма за противопоставимост на трети лица.
Чл.156(2) Когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лева, залогът не може да се противопостави на трети лица, ако няма писмен документ с достоверна дата, съдържащ означение на вещите и на вземането.
*Лицето-залогодател трябва да е дееспособно, ако се обезпечава чужд дълг.
Ако се обезпечава собствен дълг това не е необходимо
*Предаването на вещта – трябва да е видно за всички, т.е. трябва да има фактическа промяна. Предаването на вещта има две функции: публичност и фактическо запазване на залогодателя.
Заложното право при залогът върху вещ има 2 елемента:
1.Потестативно право – съдебно изпълнително правоприемство.
2.Възможност на кредитора да упражнява фактическа власт върху заложената вещ, лично или чрез залогодържател.
Погасяване
1.Общо правило – погасяване на дължимото по дълга, води до погасяване на заложното право.
2.Специални основания:
а/ при доброволно връщане на вещта;
б/ при погиване на заложена вещ;
в/ и при т.нар. сливане, когато кредитора стане собственик на вещта.
Залогът върху вещ се изразява в сключване на договор в писмена форма с дата.
Залог върху вземане
Чл. 162 Могат да се залагат вземания, които могат да се прехвърлят. Договорът, с който се залага вземане, не може да се противопостави на трети лица, ако за залога не е съобщено на длъжника; когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лв., прилага се и разпоредбата на чл. 156, ал. 2.
[156 (2) Когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лева, залогът не може да се противопостави на трети лица, ако няма писмен документ с достоверна дата, съдържащ означение на вещите и на вземането.]
Сподели с приятели: |
