Държавна помощ за научноизследователска и развойна дейност и иновации

3.Държавна помощ за научноизследователска и развойна дейност и иновации

3.1.Контекст на политиката

Стратегията „Европа 2020“ е определила като цел изразходването на 3 % от БВП на ЕС за НИРД до 2020 г. При все това, тя признава също, че „не трябва обаче да се вземат предвид само абсолютните стойности на разходите за НРД. Европа трябва да се съсредоточи върху ефекта и структурата на разходите за научни изследвания и да подобри условията за НРД на частния сектор в ЕС“¹³. Тя се позовава изрично на ролята на политиката за контрол върху държавната помощ като счита, че тя може „да допринесе активно и положително […] като насърчава и подкрепя инициативи за по-иновативни, ефективни и екологични технологии, като същевременно улеснява достъпа до обществена подкрепа за инвестиции, рисков капитал и финансиране за изследвания и развой“¹⁴. Важно е обаче да се подчертае, че правилата за държавната помощ представляват само един елемент от политиките за НИРДИ и че държавната помощ се отнася само за подгрупа на общите разходи за НИРД. Например, въпреки че неотдавнашен икономически анализ подчертава, че „данъчното третиране в областта на НИРД, което е ориентирано в по-голяма степен към фискално стимулиране, отколкото преките субсидии, изглежда има положителен ефект върху нивото на ефективност на разходите за НИРД в държавите-членки на ЕС“¹⁵, фискалните стимули за НИРД попадат до голяма степен извън обхвата на правилата за държавната помощ, тъй като те представляват мерки с общ обхват¹⁶.

В своето съобщение относно водещата инициатива на стратегията „Европа 2020“ „Съюз за иновации“¹⁷ Комисията описва както трябва да бъде направено според нея, за да бъдат стимулирани иновациите и да бъде пренасочена политиката на НИРДИ към предизвикателствата, пред които е изправено нашето общество, като например изменението на климата, енергийната ефективност и ресурсната ефективност, здравеопазването и демографските промени. Срещата на Европейския съвет на 4 февруари 2011 г. беше фокусирана върху енергията и иновациите и на нея бяха договорени редица приоритетни действия, чието изпълнение ще допринесе съществено за увеличаване на растежа и създаване на работни места, както и за насърчаване на конкурентоспособността на Европа¹⁸.

„Съюз за иновации“ ще се развива успоредно с водещата инициатива „Индустриална политика за ерата на глобализацията“, която определя стратегическа рамка за подпомагане на една силна, разнообразна и конкурентоспособна индустриална основа в Европа. Тази инициатива подчертава значението на конкурентоспособните пазари като движещи сили на иновациите и ползите от ефективността, както и като стимул за увеличаване на тяхната продуктивност, и подчертава, че основната роля на контрола върху държавната помощ е „за предотвратяване на изкривяванията в рамките на единния пазар; освен това разработването на правилата за държавните помощи допринася за насърчаване на конкурентоспособността на промишлеността в Европа. Тези правила осигуряват рамка, която направлява инвестициите на държавите-членки с оглед на набелязаните слабости на пазара.“¹⁹ Ключовият въпрос следователно е как държавите-членки следва да се намесят, за да постигнат тази цел, и каква следва да бъде ролята на правилата за държавната помощ в това отношение.

В допълнение към това, под натиска на бюджетните ограничения, държавите-членки трябва да поддържат труден баланс между разпределянето на държавните разходи и защитата на разходите, подпомагащи растежа²⁰. Въпреки че най-ефективният начин за стимулиране на иновациите е чрез насърчаване на конкуренцията и чрез общи мерки за създаване на правилни условия, при определени условия държавната помощ може да бъде подходящата възможност за осигуряване на стимули за допълнителни частни инвестиции в НИРДИ и за коригиране на идентифицираната неефективност на пазара.

Неефективностите на пазара, които имат най-голямо отношение към НИРДИ, са положителните външни въздействия (където ползите за обществото са много по-големи отколкото частните ползи за определено предприятие, което инвестира в НИРДИ), обществените блага (когато резултатът от определена дейност не може винаги да бъде защитен и следователно може да се използва от конкурентите на предприятието, което първоначално е инвестирало в НИРДИ), несъвършената и асиметричната информация и координация и несъвършенствата на мрежата. Държавната помощ може да помогне за промяна на стимулите за частните фирми и да накара тези фирми да инвестират в НИРДИ.

При все това, ако държавната помощ би се използвала за защита на националните предприятия, за поддържане на платежоспособността на неефективните фирми, за нарушаване на конкуренцията и за изкуствено поддържане на фрагментирани пазари, това би могло да доведе до намаляване на общото ниво на НИРДИ и икономическия растеж. В действителност, когато дадено предприятие получава помощ, неговата позиция на пазара като цяло укрепва и възвращаемостта от инвестициите на конкурентите може да намалее. Нещо повече, когато помощта води до „меки“ бюджетни ограничения за получателя, тя може и да намали стимулите за иновации на ниво получатели. Помощта може да води също до подкрепа на неефективни предприятия или да позволи на получателя да засили практиките си за изключване или пазарната си мощ.

Следователно, държавната помощ може да допринесе за генериране на повече НИРДИ единствено ако е насочена към правилно идентифицираните пазарни несъвършенства, които пречат на пазарите да достигнат оптимални нива на НИРДИ, както и ако е правилно проектирана, за да гарантира минимални нарушения на конкуренцията и търговията и максимална ефективност на публичните разходи (това е илюстрирано с примера за проекта Гая, както е описано в текстовото поле в параграф 3.3.).

Независимо от това, както е отбелязано по-горе, не трябва да се забравя, че държавната помощ е само един елемент в много по-широкия набор от мерки, необходими за стимулиране на НИРДИ. Държавната помощ не може да замени реформите, необходими за отстраняване на структурните слабости в тази конкретна област.